МОТИВИ към Присъда № 68
от 22.05.2019 г., ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 453/2019 г. ПО ОПИСА НА ЯРС
ЯРП
е предявила обвинение против Р.М.П. *** за престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
В с.з. участващият по делото прокурор поддържа
обвинението против подсъдимия така, както е по обвинителния акт. Изложената в акта фактическа
обстановка намира за безспорно установена от направеното от същия признание на фактите в
обстоятелствената част на акта, което намира за подкрепено в пълна степен от събраните в
досъдебното производство доказателства. Затова счита, че подсъдимият следва да
бъде признат за виновен по предявеното му обвинение. По отношение на наказанието прокурорът излага,
че спрямо подсъдимия следва да се приложи разпоредбата на чл.78а от НК и
пледира да му се наложи административно наказание глоба в минимален размер от
1000 лева.
Подсъдимият, редовно
призован, участват лично в с.з. Признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и изразява съжаление за стореното.
Чрез редовно упълномощения си защитник – адвокат също пледира за прилагане разпоредбата на чл.78а от НК и налагане на
минимално наказание.
За да постанови присъдата си, на основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372, ал.4, вр. с чл. 371, т.2 от НПК,
съдът прие за установени следните обстоятелствата, изложени от прокурора в
обвинителния акт:
Подс. П. притежавал СУМПС № ***,
издадено на 16.05.2011г. от МВР – Я., което впоследствие подменил със
СУМПС, издадено от В.. Въпреки това, на 06.08.2018г.
подсъдимият отишъл в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Я., където пред *** Д. Й. И. подал заявление
за издаване на СУМПС. Към заявлението приложил и собственоръчно попълнена и
подписана от него писмена декларация от 06.08.2018г. по чл.160 от ЗДвП, в която
посочил, че е изгубил свидетелството си за управление на МПС в гр. К. на
01.08.2018г.
Видно от заключението на
изготвената по делото графическа експертиза, обективирано в Протокол № ***. на НТЛ
при ОД на МВР – Я., подписът, положен след печатно изписана дума „Декларатор“ в
декларация от 06.08.2018г. за изгубено, откраднато, повредено или унищожено
СУМСП /чл.160 от ЗДвП/, подадена пред длъжностно лице от сектор „ПП“ в ОД на
МВР – Я., е изпълнен от подс. П..
Към
момента на извършване на деянието подсъдимият не е бил осъждан или освобождаван
от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК.
Направеното от подсъдимия признание на изложените обстоятелства се подкрепя
напълно от събраните в досъдебното производство доказателства – от показанията
на свидетелите Б., И. и П., от заключението на вещото лице, изготвило
назначената графическа експертиза, както и от писмените доказателства по
делото, които са безпротиворечиви.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
С деянието си подсъдимият П. и от обективна, и от
субективна страна, е осъществил състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК, тъй
като на 06.08.2018г. в гр. Я., пред
До. Й. И. - в качеството й на *** в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Я., е потвърдил
неистина в писмена декларация от 06.08.2018г. по чл.160, ал.1 от ЗДвП, която по
силата на чл.17, ал.1 от ПИБЛД, се подава пред орган на властта - ОД на МВР – Я.,
за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като е декларирал, че на
01.08.2018г. в гр. К. е изгубил СУМПС № ***, издадено на 16.05.2011г. от МВР –
Я., като посоченото СУМПС не е било изгубено, а е подменено със свидетелство за
управление на МПС, издадено от В..
Безспорно, налице е
извършено съставомерно деяние по посочения текст от наказателния закон, чието
авторство се установява по безспорен начин, както от заключението на
назначената графическа експертиза, така и
от показанията на разпитаните по делото свидетели и от писмените
доказателства по делото.
От обективна страна подс.
П. е осъществил всички признаци от състава на престъплението невярно документиране,
визиран в нормата на чл.313, ал.1, предл.1 от НК. Изпълнителното деяние е
осъществено чрез действие и се изразява в потвърждаване на неистина в декларации
по чл.17, ал.1 от ПИБЛД по отношение на обстоятелството, че СУМПС № ***, издадено на 16.05.2011г. от МВР – Я., е изгубено на 01.08.2018г. в гр. К.,
а всъщност СУМПС е било подменено със СУМПС, издадено от властите на В.. Безспорно, отразеното от подсъдимия в декларацията
е обективно невярно, тъй като от показанията на св. Б. и от писмените
доказателства по делото се установява, че СУМПС подсъдимия не е било изгубено,
а е било подменено със СУМПС, издадено от властите на В.. Т.е, отразявайки посочените невярни
обстоятелства в подадената декларация пред служителя на ОД на МВР – Я., при наличие на установено от закона задължение за деклариране изгубването
на СУМПС - в чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските документи за
самоличност, подсъдимият
противоправно е създал документ, който по силата на цитирания текст се дава
пред орган на властта за удостоверяване именно на тези обстоятелства.
От субективна страна
подсъдимият е действал с пряк умисъл. Съзнавал е, че отразеното в декларацията
обстоятелство, че СУМПС е било изгубено, е невярно, разбирал е, че с подаване
на декларацията ще удостовери съществуването на това невярно обстоятелство, и е
целял именно това.
Относно вида и
размера на наложеното наказание съдът взе предвид следното:
За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда
две алтернативни наказания - лишаване от свобода до три години или глоба от сто
до триста лева. Както вече се посочи, самият подсъдим е с чисто съдебно минало,
спрямо него не е прилагана разпоредбата на чл.78а от НК и от деянието не са
причинени имуществени вреди. Поради това, съдът намери, че по отношение на П.
са налице законовите условия за прилагане императивната разпоредба на чл.78а,
ал.1 от НК чрез освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба от 1000 до 5000 лева.
При
определяне конкретния размер на глобата съдът взе предвид ниската степен на
обществена опасност на личността на подсъдимия, обуславяща се от чистото му
съдебно минало, младата му възраст, обстоятелството, че по време съдебното
следствие проявява критичност към извършеното и изразява съжаление за
стореното, поради което му наложи глоба в минимален размер от 1000 лева, при
превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, като счете, че така
определено по размер, наложеното наказание е достатъчно за постигане на целите
на наказанието и ще окаже необходимото предупредително, превъзпитателно и
възпиращо въздействие както върху самия подсъдим, така и върху останалите
членове на обществото.
При този изход на делото, тъй като подсъдимият
беше признат за виновен, на основание чл.189, ал.3 от НПК в негова тежест бяха
присъдени и направените по делото разноски за изготвяне на графическа
експертиза в размер на 138,11 лева, вносими в приход на Републиканския бюджет и
по сметката на ОД на МВР – Я..
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: