Р Е Ш Е Н И Е
№……………………………………..2020 година,
гр. ВАРНА
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.
Варна, ІІ-ри касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР
МИХОВ
В съдебно заседание, проведено
на 02.07.2020 г., при секретаря Наталия Зирковска, с участието на прокурора
Силвиян И., изслуша
докладваното от съдия Гергана Стоянова касационно административно дело №
415/2020 година.
Производството
е по реда на чл.208 и следващи от АПК .
Образувано е по касационна жалба
на кмета на община Варна, депозирана чрез процесуален представител
срещу решение № 2403/31.12.2019 г.,
постановено от ХLІV-ти състав при ВРС по НАХД № 2520/2019 г. по описа на същия съд. С обжалваното
решение е отменено издаденото от
касатора НП № 1476/03.05.2019 г., с което
за нарушение на чл. 21,ал.1 и
ал.10, на основание чл. 67 от Наредбата
за обществения ред на община Варна, на Р.С.Р. *** са наложен две глоби в размер от по 50 лв.
В бланкетно изложени
мотиви касаторът изразява становище за
незаконосъобразност и неправилност на въззивното решение. Възразява се срещу
изводите на въззивния съд за липса на съставомерност на описаното в НП деяние с аргумент, че отзмененото наказателно
постановление е издадено на 03.05.2019 г .,
а съдебното решение за отмяна на процесните разпоредби от НОР е влязло в сила на
10.09.2019 г.
Въз основа на
изложеното е формирано искане за отмяна на въззивното решение и потвърждаване
на издаденото от наказателно постановление.
Ответникът, в представено по делото писмено възражение оспорва наведените в касационната жалба доводи, моли решението на ВРС да бъде
потвърдено.
Представителят на ВОП изразява становище за
неоснователност на касационната жалба, пледира за отхвърлянето и.
Като
взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и данните по
делото, настоящият състав констатира следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предметът на съдебната
проверка по настоящото касационно производство
се заключава в анализ и обсъждане
само на посочените в жалбата пороци на
решението. За валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон съдът следи и
служебно.
Решението е постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт и при
надлежно упражнено право на съдебно производство, предвид на което е валидно и
допустимо, при спазване на процесуалните
правила и точно приложение на материалния закон.
С НП №1476 /03.05.2019 г.
издадено от заместник кмета на община Варна –Т.И., съгласно Заповед №4795/2015
г., на Р.Р. *** са наложени две глоба в
размер от по50 лв., за това, че на 01.04.2019 г. около 14:35 часа
в гр.Варна в парк „Аспарухово“ разхожда домашен любимец (куче), порода, наподобяваща
„йоркширски териер, без на същото да е поставен микрочип за идентификация и без
да е регистрирано в районното кметство“. Горното е квалифицирано като нарушение
на чл. 21, ал.1, т.1 и на т.10 от цитираната норма от Наредбата за
обществения ред на община Варна.
Спор по фактите между страните няма.
Въззивният съд приел за безспорно установена описаната
в НП фактическа обстановка.
Обосновавайки се с
влязло в сила на 10.09.2019 г. Решение № 1591/29.07.2010
г., постановено от Административен съд Варна по а.д.№
1148/2019 г., с което цитираните в НП разпоредби от Наредбата за
обществения ред на община Варна са отменени, приел, че извършените от Р.
деяния са обективно несъставомерни,
поради което не следва да се ангажира неговата административнонаказателна
отговорност. С тези аргументи отменил наказателното постановление, като не счел
за необходимо да анализира събраните в хода на въззивното производство
доказателства.
Касационния съд в настоящия си състав споделя
приетия по спора краен правен резултат,
но на различни от изложените в контролираното съдено решение мотиви.
Деянието,
описано в НП към датата
на издаването му – 03.05.2019 г. кореспондира с въведените в цитираната норма на чл. 21, ал.1 т.1, изречение първо от НОР и т.10
задължения на собствениците на домашни
животни за деклариране в кметствата по местоживеене на притежаваните от тях
животни и за поставяне на
идентификационен микрочип. Тези задължения не са били изпълнени към датата на
проверката, както и към датата на
издаване на наказателното постановление.
Доказателствата, приобщени по
делото безспорно установяват, че Р.Р.
като собственик на разхождания от него домашен любимец, с бездействието си по
изпълнение на визираните в чл. 21, ал.1
точки първа и десета от НОР задължения е осъществил състава на чл. 67, ал.3 от
същата наредба.
Към момента на извършване на
проверката и както и към по-късният
момент на издаване на наказателното постановление цитираната разпоредба на чл.
21, ал.1, т.1 и т.10 от НОР е била действаща.
Отмяната и с Решение №
1591/29.07.2010
г., постановено от Административен съд Варна по а.д.№
1148/2019 г., влязло в законнаи сила на 10.09.2019 г. е предпоставка и основание за приложението на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН,
съгласно който, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват
различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя.
Първоинстанционното решение, с което е отменено процесното НП следва да се остави в сила, но не
защото липсва съставомерност на описаното и прието като безспорно установено
деяние, а защото отменяването на нормата поставя нарушителя в по-благоприятно
за него правно положение.
Предвид приетия по
спора краен правен резултат и своевременно претендираните от процесуалния
представител на ответника по касация за присъждане разноски за адвокатско
възнаграждение съдът ги намира за основателни и доказани, следва да се
присъдят.
Водим от горното и на основание
чл. 221, ал. 2, от АПК във вр. с чл. 3,
ал. 2 от ЗАНН, Административен съд - Варна, Втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 2403/31.12.2019 г., постановено от ХLІV-ти състав при ВРС по НАХД № 2520/2019 г.
по описа на същия съд, с което
е отменено НП № 1476/03.05.2019 г., издадено Т.И.
–заместник кмет на община Варна.
ОСЪЖДА община Варна да заплати на Р.С.Р. *** ЕГН ********** сумата от 300 (триста) лв., представляваща сторените в настоящото
производство разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………..…
ЧЛЕНОВЕ: 1………..……..
2……………..