МОТИВИ
към
присъдата по НЧХД N45/2015 г. по опис на РС Девня, четвърти състав
Предявена
е частна тъжба от Д.С.К., ЕГН **********, срещу Й.С.Й., ЕГН **********, М.Д.С.,
ЕГН **********, и Е.С.Д., ЕГН **********, с обвинения за това, че:
·
За периода от 26.10.2012 г. и 06.11.2012 г. в гр. София и в
множество други селища в Република България, в съучастие като съизвършители,
при условията на продължавано престъпление, в качеството на длъжностни лица,
при и по повод изпълнение на службата си, разгласили и разпространили публично
чрез печатно издание и по друг начин – по технология за разпространение на
позиви, по интернет и с депозиране на сигнал в различни държавни органи, позорни
обстоятелства за Д.С.К. и му преписали престъления, в качеството му на
длъжностно лице – директор на дирекция „Социално подпомагане“ гр. Велики
Преслав, при и по повод изпълнение на службата му – престъпление по чл.148, ал.2, пр.1, вр. ал.1, т.1, т.2, т.3
и т.4, вр. чл.147, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.1 и ал.2 НК;
·
За периода от 26.10.2012 г. до 30.03.2013 г. в гр. София и
в множество други селища в Република България, в съучастие като съизвършители,
при условията на продължавано престъпление, публично, в качеството на
длъжностни лица, при и по повод изпълнение на службата си, устно и в съставен
от тях документ, разпространяван в копия и екземпляри по технология за
разпространение на позиви, а също и чрез интернет, и чрез депозиране в различни
държавни органи и по други аналогични начини по смисъла на чл.148, ал.1, т.2
HK, извършили множество изявления, с които унизили честта и достойнството на Д.С.К.,
в качеството му на длъжностно лице – директор на дирекция „Социално подпомагане“
гр. Велики Преслав, при и по повод изпълнение на службата му – престъпление по чл.148, вр. ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4, вр.
чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.1 и ал.2 НК.
За съвместно разглеждане в наказателното производство е приет и граждански
иск от частния тъжител Д. К. срещу тримата подсъдими Й. Й., М. С. и Е. Д.
солидарно, за заплащане на сумите: 400000.00 лв, представляваща обезщетение за причинени
неимуществни вреди в резултат на престъпление по чл.148, ал.2, пр.1, вр. ал.1,
т.1, т.2, т.3 и т.4, вр. чл.147, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.1 и ал.2 НК; 100000.00 лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществни вреди в
резултат на престъпление по чл.148, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4, вр. чл.146,
ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.1 и ал.2 НК, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на увреждане – 26.10.2012 г. до
окончателното плащане.
Поверениците на частния тъжител, поддържат възведеното обвинение като
считат същото за
безспорно доказано. Молят съда, да признае всеки от тримата подсъдими за
виновни и да наложи предвидените в специалната норма наказания глоба и
общесттвено порицание като за подс. Й. Й., претендират наказанието глоба да
бъде в размер над средния предвиден, а за всеки от подсъдимите М. С. и Е. Д.,
претендират наказанието глоба да бъде в размер към средния предвиден. Молят
също, предявените граждански искове да бъдат уважени в пълен размер.
Защитникът
на подсъдимите Й. Й., М. С. и Е. Д. не приема описаната в частната тъжба фактическа
обстановка за безспорно установена от събраните доказателства. Твърдят, че липсват
каквито и да е доказателства за извършване от тримата подсъдими на другите
твърдени в тъжбата дейтвия извън изпращането от тяхно име на сигнал срещу
частния тъжител Д. К. по електронна поща до правителствена информационна служба
и до министър-председателя на Република България, както и че в този документ не
са употребени изявления, имащи конкретно недостоверно и обективно недостойно
съобразно общоприетите морални норми съдържание или съдържание, приписващо
престъпление спрямо частния тъжител Д. К. Твърди също, че частният тъжител не е
бил адресат на изпратения от подсъдимите сигнал срещу него, че той не е
възприел непосредствено текста на документа и че използваните там негативни
оценки за неговата служебна дейност нямат обидно, унизяващо честта и
достойноството на частния тъжител Д. К. съдъжрание.
Подсъдимият
Й. Й., редовно призован, явява се лично и дава обяснения, с които твърди, че
заедно с подсъдимите М. С. и Е. Д., са отправили по електронна поща на
правителствена информационна служба и на министър-председателя, сигнал срещу
частния тъжител Д. К. в качеството му на директор на дирекция „Социално подпомагане“
гр. Велики Преслав с цел да се предизвика проверка и да се въведе норамлна
организация на работа в съответнта служба. Твърди, че изложените в сигнала
твърдения за поведението на частния тъжител в служебното му качество са
достоверни. Моли съда, да бъде признат за невиновен.
Подсъдимата
М. С., редовно призована, явява се лично и се възползва от правото да не дава
обяснения.
Подсъдимата
Е. Д., редовно призована, не се явява.
След
цялостна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Към
м. октомври 2012 г. частният тъжител Д. К. заемал длъжност директор на дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Велики Преслав, имаща изнесено работно място и в гр.
Върбица, където работели тримата подсъдими Й. Й. – главен специалист ИО, М. С.
– социален работник Отдел СЗ и Е. Д. – социален работник Отдел СЗ. В службата
всеки от тримата подсъдими се намирал в обтегнати междуличностни взаимоотношения
със свид. Севгин И., който заемал длъжност главен социален работник Отдел ХУСУ,
като наред с това, и тримата подсъдими считали, че в качеството на ръководител
на тази служба, частният тъжител Д. К. застава на страната на свид. С. И. при
конфронтациите му с всеки от подсъдимите. В резултат на натрупалото се у всеки
от тях недоволство спрямо поведението и методите на работа както на свид. С. И.,
така и на частния тъжител Д. К., тримата подсъдими взели решение да съставят и
изпратят сигнал срещу двамата си колеги до министър-председателя, в който да
опишат в какво се състои напрегнатата обстановка, в която работят и какви
нередности се вършат от страна на свид. С. И. и от частния тъжител Д. К.
Изготвеното от тях изложение до министър-председателя съдържало и следното
изявление: „Двамата господа умишлено създават напрежение в ИРМ Върбица като
пишат доноси и провеждат лъжливи доноснически телефонни разговори с РДСП и АСП“.
На 30.10.2012 г., адресирания до министър-председателя сигнал бил изпратен по
електронна поща на правителствена информационна служба, а на 06.11.2012 г.
същият сигнал бил изпратен отново по електронна поща на министър-председателя
на Република България. След запознаване със сигнала, с писмо изх.№3164/12 от
19.12.2012 г. от началник отдел „Приемна“ при Администрация на МС до изп.
директор на Агенция за социално подпомагане с копие до всеки от тримата
подсъдими, било изискано извършване на обстойна проверка по случая. В резултат,
изп. директор на агенцията със заповед от 28.12.2012 г. назначил свид. Н. Ж. за
нов директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Велики Преслав и
същевременно разпоредил на директора на Регионална дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Шумен – г-жа М. Д. да проведе незабавна проверка по получения
сигнал. На 08.01.2013 г. г-жа М. Д. посетила офиса на службата в гр. Върбица
съвместно със свид. Н. Ж. При проведен в присъствие на свид. Н. Ж. разговор с
всяка една от подсъдимите М. С. и Е. Д., същите заявили, че са отправили
сигнала до министър-председателя в израз на недоволството им от недобрата
организация на работата, която извършват, както и поради допуснатото
нагнетяване на кофликтни междуличностни отношения сред служителите. В разговора
с подс. Й. Й. той реагирал негативно на факта, че проверка по сигнала се извършва
от регионалната структура, а не от вишестоящ орган, изразил увереност, че
проверяващите ще защитят свид. С. И. и частния тъжител Д. К. и поради това не
обсъдил с проверяващите обстоятелствата по сигнала. В същия ден, след
посещението в службата в гр. Върбица, г-жа М. Д. и свид. Н. Ж. запознали със
съдържанието на подадения сигнал тримата началници на отдели в Дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Велики Преслав, сред които бил и частния тъжител Д. К.,
който се разстроил и се почувствал обиден от изявленията на подсъдимите.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът приема за установена след анализ и преценка по
отделно и в съвкупност на всички събрани гласни и писмени доказателства.
Факта на изпращане
от e-mail адрес ******@****.** на идентично писмо с тема „Сигнал за
непристойно поведение на държавни служители“ до електронни адреси на
правителствена информационна служба и на министър-председател от датите 30.10.2012
г. и 06.11.2012 г., както и конкретното съдържание на този сигнал се установява
по несъмнен начин чрез приобщените документи - съответно справка вх.№9875 от
20.11.2014 г., ведно с разпечатани данни от електронна пощенска кутия относно получаване
на прикачен файл Signal.doc на e-mail адреси на правителствена
информационна служба и на министър-председател, а също и с разпечатан текст на
съответния файл. Имената на всеки един от тримата подсъдими като съставители на
сигнала са отразени в документа и достоверността на това обстоятелство същите
не оспорват. Измежду тях, изрични обяснения в тази насока дадва само подс. Й. Й.,
като тези му изявления, освен признания за собственото му поведение,
представляват и свидетелстващи гласни доказателства относно поведението на
всеки от другите двама подсъдими. Наред с това, изявления от всяка от
подсъдимите М. С. и Е. Д., потвърждаващи съвместното авторство на текста на
документа е възприела непосредствено и лично от тях и свид. Н. Ж. при участието
си в проверката по сигнала в службата в гр. Върбица. При тези еднозначни,
неоспорени и неопровергани от други доказателства данни, съдът намира за
несъмнено установен факта на авторство на изявленията в процесния документ от
всеки един от тримата подсъдими Й. Й., М. С. и Е. Д.
Извън
изпращането на съответния документ до електронен адрес на правителствена
информационна служба и на министър-председател, за другите, твърдени в частната
тъжба действия спрямо частния тъжител Д. К. от страна на тримата подсъдими,
доказателства в хода на съдебното следствие не са събрани. Липсват каквито и да
е доказателства или дори само данни за конкретно отправени съвместно или по
отделно от всеки от тях устни изявления с обиден или клеветнически характер по начините
описани в тъжбата – устно, чрез разпространение на позиви, чрез изпращане по
интернет на същия сигнал или на други документи с обидно или клеветническо
съдържание до публични сайтове, до други държавни органи, политици, политически
партии и общественици.
Приетата за
установена фактическа обстановка се подкрепя изцяло и от приобщените документи
по реда на чл.283 НПК: диплома за висше образование серия ПУ-2001, №002031 на
Д. К. от ПУ „Паисий Хилендарски“; удостоверение за допълнително обучение и специализация
на Д. К. рег.№У115 от 23.03.2007 г. от ВСУ „Черноризец Храбър“, диплома за
висше образование серия ОЯ, №011047, рег.№6331 от 23.05.1979 г. от ВМЕИ гр.
Варна, свидетелство за специализация и правоспособност рег.№СС-0015 от
18.12.2015 г. от УНСС гр. София; справка вх.№9875 от 20.11.2014 г., ведно с
писмо №3164/12 от 19.12.2012 г. с разпечатани данни от електронна пощенска
кутия относно получаване на прикачен файл Signal.doc на
e-mail адреси на правителствена
информационна служба и на министър-председател, и разпечатан текст на
съответния файл и с писмо №9102/70 от 17.01.2013 г., писмо изх.№11/0009 от
25.11.2014 г., ведно със становище изх.№121/19 от 11.01.2013 г., справка за
съдимост на Й. Й. ведно с бюлетини за съдимост от 13.07.1989 г. и 27.10.1998
г., справка за съдимост на Е. Д., справка за съдимост на М. С., заповед
№РД01-691 от 13.06.2013 г. за налагане на дисциплинарно наказание „забележка”,
писмени обяснения от Д. К. вх.№ към 242-2000 от 04.06.2013 г., писмо изх.№242-2000
от 30.05.2013 г., предложение №803-68 от 07.05.2013 г. от гл. директор на
ГД „Социално подпомагане” в ЦУ на АСП,
заповед №РД01-463 от 16.04.2013 г., доклад от Инспекторат на АСП за извършена
проверка в ДСП Велики Преслав в периода от 17.04.2013 г. до 19.04.2014 г., 8
бр. писмени становища от служители в ДСП Велики Преслав с вх.№242-1615 от
29.04.2013 г., писмо вх.№03-167 от 27.12.2012 г. по опис на АСП от началник на
отдел „Приемна” при администрацията на МС, 2 бр. идентични сигнали от служители
на ДСП Велики Преслав – ИРМ Върбица, писмо изх.№9102/70 от 17.01.2013 г. на АСП
до Началник на отдел „Приемна” при администрацията на МС, заповед №РД01-214 от
18.02.2010 г., жалба от Й. Й., заповед №РД01-690 от 13.06.2013 г., заповед
№РД01-268 от 27.02.2012 г., ведно с етичен кодекс на служителите в агенцията за
социално подпомагане.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
От обективна
страна, престъплението по чл.146, ал.1 НК е съставомерно, когато унизителните
за честта и достйнството на пострадалото лице изрази или действия са
осъществени в негово присъствие или по начин, целящ той да ги възприеме.
Съставения
от тримата подсъдими документ, именован „Сигнал за непристойно поведение на
държавни служители“ не е адресиран до частния тъжител Д. К. като при това
съдържа достатъчно ясно формулирано от авторите изявление за причината да бъде изпратен
до министър-председателя и до информационната служба на министерския съвет – да
се предприемат действия, чрез които да се преустанови твърдяното от подсъдимите
като проблемно и нетърпимо за тях поведение на свид. С. И. и на частния тъжител
Д. К.. Тази констатация налага и извод, че целта на авторите на сигнала е била
да запознаят държавния орган с описаното от тях поведение на съответните лица,
а не това описание да бъде узнато от свид. С. И. и от частния тъжител Д. К.
Следователно, дори и да съдържа твърдения, засягащи честта и достойнството на
частния тъжител Д. К., след като той не е адресат на този документ и след като
чрез същия не се цели той да бъде запознат с неговото съдържание, поведението
на тримата подсъдими не осъществява фактическия състав на деянието „обида“ по
смисъла на чл.146, ал.1 НК. В тази връзка, следва изрично да се изтъкне, че последвалото
узнаване от частния тъжител за съдържанието на документа е настъпило не като
целен от подсъдимите резултат от неговото ипращане до органа на държавно
управление, а в следствие на начина, по който трети лица са преценили да
извършат проверка на твърдените в сигнала обстоятелства. При така изтъкнатите
аргументи, съдът намира за недоказано възведеното обвинение срещу тримата
подсъдими за престъпление по чл.148, вр. ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4, вр. чл.146,
ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.1 и ал.2 НК, поради което същите следва да
бъдат признати за невиновни съобразно чл.304, пр.1 НПК.
За
разлика от престъплението „обида“, деянието по чл.147, ал.1 НК се счита за
осъществено само с факта на изтъкване пред трети лица на позорящи другиго обстоятелства,
без да е необходимо същите да са възприети или достигнали до лицето, за което
се отнасят. Достатъчно е изявлението да съдържа конкретно твърдение за укоримо
от гледище на морала поведение на пострадалия, което да накърнява доброто му
име в обществото. Такава именно характеристика притежава отправеното от
подсъдимите в сигнала до министър-председателя изявление, че частният тъжител
Д. К. (съвместно със свид. С. И.) пише доноси и провежда лъжливи доноснически
телефонни разговори с регионалното и централно управление на ведомството. На
така описаните действия обективно е присъща негативна, укорима, аморална
обществена оценка като недостойно и низостно поведение на едно лице спрямо
другиго с целенасочено намерение да се навреди. В този смисъл е и общоприетото
тълкуване на думите донос и доносник в тълковен речник на българския език,
където включително масово посочените синоними имат също аморален характер – клевета,
хула, лъжа, злонамерно съобщение, сквернодумство, клеветник, клюкар, сплетник, подлец,
мръсник. Поради това, приписването на такова поведение на дадено лице
определено е в състояние обективно да накърни неговото добро име в обществото и
представлява именно позорящо го обстоятелство по смисъла на чл.147, ал.1 НК. И
доколкото в хода на съдебното следствие истиността на твърдяното доносническо
поведение на частния тъжител Д. К. не е доказана, деянието на тримата подсъдими
подлежи на санкциониране.
Същевременно,
противно на твърденията в обстоятелствената част на частната тъжба, съдът не
счита за съдържащи се в изпратения от подсъдимите сигнал други изявления с
клеветническа същност спрямо частния тъжител Д. К.. Всички останали твърдения
на подсъдимите относно поведението на частния тъжител Д. К. или не носят
информация за точно определено обстоятелство, което да е не просто укоримо като
неправилно или непрофесионално, но и да има обективно позорящ характер („... г-н
К. идва при нас и започва и той да ни държи тон като не ни дава възможност дори
да се защитим“; „... нашето мнение дори не се изслушва“; „Умишлено се забавят
разписванията на заповедите за отпускане или отказ на помощи от страна на г-н К.“),
или пък формулират само оценъчни съждения на подсъдимите, изведени чрез
интерпретации и предположения, а не описват обективни проявни форми на
поведението на частния тъжител („Сложени сме да работим, а не да се държим
арогантно и да си правим мръсно“; „Явно г-н К. и г-н И. са недосегаеми. Имат
връзки и на тях не им се търси отговорност“; „На всички служители в ДСП В.
Преслав се потърси отговорност за финансовата злоупотреба от бившата социална
работничка А. Х., някои дори бяха наказани, а ва г-н К., въпреки че за този
период на злоупотребата беше временно изпълняващ длъжността Директор, не му се
потърси отговорност“). Съобразно трайно утвърдената съдебна практика, чрез такива
неконкретни, нямащи обективно позорящ характер или формулиращи само оценъчни
съждения изявления, не се осъществява фактическия състав на деянието по чл.147,
ал.1 НК (Решение №272 от 28.08.2015 г. на ВКС по н. д. №596/2015 г., III н. о.;
Решение №210 от 24.06.2013 г. на ВКС по н. д. №572/2013 г., III н. о.; Присъда
№66 от 11.11.2008 г. на ПлВС по н. ч. х. д. №66/2008 г.).
При
така направените фактически и правни изводи, съдът намира, че всеки от тримата
подсъдими Й. Й., М. С. и Е. Д. е осъществил от обективна и субективна страна,
фактическия състав на престъпление по чл.148, ал.2, пр.1, вр. ал.1, т.3, вр.
чл.147, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.1 и ал.2 НК, за това, че:
На
30.10.2012 г. и 06.11.2012 г. в гр. София, в съучастие като съизвършители, при
условията на продължавано престъпление, разгласили чрез сигнал до електронна
поща на правителствена информационна служба и на министър-председателя на
Република България, позорни обстоятелства за Д.С.К., в качеството му на
длъжностно лице – директор на дирекция „Социално подпомагане“ гр. Велики
Преслав, при и по повод изпълнение на службата му.
От
субективна страна, деянието е извършено при пряк умисъл – всеки от тримата
подсъдими е съзнавал както обективния позорящ характер на конкретното,
отправено от тях изявление относно частния тъжител Д. К., така и
обстоятелството, че чрез изпращане на съставения от тях документ до съответните
адресати, се осъществява разгласяване на позорящото твърдение. За
съставомерността и авторството на деянието е без значение, кой конкретно
измежду тримата съставители на сигнала е осъществил непосредствените технически
действия по неговото изписване и изпращане, след като всеки от тримата се е
запознал с неговото съдържание и чрез изрично посочване на името и длъжността
си е обективирал лично изявление за авторство на документа, а чрез това и за ясното
съзнаване, че действа като съизвършител на деянието съвместно с другите двама
подсъдими по смисъла на чл.20, ал.1 и ал.2 НК.
Причина
за извършване на деянието е наличието на влошени междуличностни колегиални
отношения с пострадалото лице и незачитане на конституционно гарантираната
неприконсовеност на честта, достойноството и доброто име на личността.
Квалификацията на
деянието
като продължавано престъпление по смисъла на по чл.26, ал.1 НК се обуславя от обстоятелството, че с всяко
отделно изпращане на съдържащия клеветнически изявления документ до електронни
адреси на различни държавни органи, се осъществява
поотделно състав на едно и също престъпление през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината.
Квалификацията на
деянието
по чл.148, ал.2, пр.1, вр. ал.1, т.3 НК, като осъществено спрямо длъжностно лице,
при и по повод изпълнение на функцията му, се обуславя от обстоятелствата, че
заеманата към момента на деянието длъжност от частния тъжител Д. К. - директор
на дирекция „Социално подпомагане“ гр. Велики Преслав, съответства на
хипотезата на чл.93, т.1, б.“а“ НК – работа в държавно учреждение, невключваща
дейност само на материално изпълнение, както и че позорящото частния тъжител
изявление има за предмет именно негово поведение в длъжностното му качество,
осъществено на работното му място при изпълнение на служебните му функции.
Същевременно,
макар тримата подсъдими също да са заемали длъжности в съответното държавно
учреждение – главен специалист ИО за подс. Й. Й. и социален работник в ОСЗ за
подсъдимите М. С. и Е. Д., предвид липсата на данни, естеството на тените
функции да включва дейности не само на материално изпълнение, в частта относно
квалификацията на деянието по възведеното обвинение по ал.1, т.4 на чл.148 НК, като
осъществено от длъжностни лица, при и по повод изпълнение на функцията им, всеки
от подсъдимите следва да бъде признат за невиновен поради установяване за тази
част от обвинението, че деянието не е извършено.
Съобразно
констатацията за липса на доказателства, извън съдържащите се в изпратения
сигнал до електронна поща на министър-председателя и на правителствена
информационна служба, да са отправяни от подсъдимите други изявления с клеветнически
характер спрямо частния тъжител Д. К. и по начините описани в тъжбата – устно,
чрез разпространение на позиви, чрез изпращане по интернет на същия сигнал или
на други документи с клеветническо съдържание до публични сайтове, до други
държавни органи, политици, политически партии и общественици, съдът намира, че
не е осъществен и твърдения по възведеното обвинение квалифициращ прицнак
разпространение чрез печатно произведение или по друг начин. В случая, за
публикуване или някаква форма на разпространение чрез печатно издание, данни
изобщо липсват. А разпространение „по друг начин“ следва се счита за
осъществено когато способа за отправяне на клеветническите твърдения дава
възможност те да станат достояние на неограничен кръг лица, примерно чрез
изявление в телевизионно или радиопредаване, чрез общодостъпни интернет
сайтове, видео или филмово разпространение и други подобни. В случая съдържащият
клеветнически изявления сигнал е изпратен до конкретни органи в структурата на
държавно управление и по своята същност е предназначен за запознаване от
ограничен кръг лица, имащи служебен достъп и функции с контролни правомощия в сферата
на социалната дейност, поради което не следва да се счита, че с това е
създадена възможност клеветническото твърдение да стане достояние на
неограничен кръг лица. Поради това, подсъдимите следва да бъдат признати за
невиновни и в частта относно квалификацията на възведеното обвинение по чл.148,
ал.1, т.2 НК като клевета, разпространена чрез печатно произведение или по друг
начин.
За
недоказано съдът намира и фактическото твърдение на частното обвинение за
наличие на настъпили тежки последици в резултат на процесните клеветнически
твърдения. Тежки последици по смисъла на чл.148, ал.2, пр.2 НК могат да бъдат
само такива неблагоприятни изменения за личността или общественото положение на
пострадалия, които са пряко причинени от клеветата, и които надхвърлят
обикновените последици при засягане честта и достойноството на дадено лице,
като например последвал опит за самоубийство, психично разстройство, развод,
уволнение от работа и други подобни. Относно конкретните последици от
клеветническите твърдения за емоционалното и психическо състояние на частния
тъжител са приобщени само гласни доказателстдва чрез разпит на свидетелите С. И.,
С. В., Н. Ж. и Г. Д.. Въпреки, че описват настъпване на негативна депресивна
промяна в емоционалното състояние и в поведението на частния тъжител Д. К. след
узнаване съдържанието на съставения от подсъдимите сигнал, като причина за
депресивното му състояние свидетелите посочват не само конкретните
клеветнически твърдения, а изобщо факта на отправяне на сигнала и цялостното негативно
за частния тъжител съдържание на този документ. Затова не може да се приеме, че
това неблагоприятно въздействие е резултат единствено от съдържащата се в
сигнала клевета. Наред с това, психичното разстройство е състояние в съществена
степен по-тежко от изпадането в депресивно настроение и същото може да се
приеме за установено само при наличие на съответни обективни доказателства –
медицинска документация и съдебно-медицинска експертиза, каквито не са
представени. Като негативна последица в резултат от съставения от подсъдимите
сигнал, частното обвинение сочи и наложеното след проверката дисциплинарно
наказание „забележка“ на частния тъжител Д. К., отменено в последствие след
оспорване пред АС София-град. Но от една страна, така наложената санкция е
всъщност най-лекия вид дисциплинарно наказание и поради това не следва да бъде
считано като тежка последица по смисъла на чл.148, ал.2, пр.2 НК, а и от друга
страна, съобразно приобщената Заповед №РД01-691 от 13.06.2013 г., изтъкнатото
от работодателя основание за налагане на съответното наказание е констатация за
неупражнен от частния тъжител контрол за спазване на Кодекса за поведение на
служителите в държавната администрация, при което става ясно, че
санкционирането на частния тъжител не е настъпило в следствие от конкретните клеветнически
твърдения в жалбата и дори да бе наложено най-тежкото дисциплинарно наказание,
такава тежка последица не би следвало да се счита като настъпила в резултат на
процесното деяние. Поради това, подсъдимите следва да бъдат признати за
невиновни и в частта относно квалификацията на възведеното обвинение по чл.148,
ал.2, пр.2 НК като клевета, от която са настъпили тежки последици, поради
установяване за тази част от обвинението, че деянието не е извършено.
При
определяне вида и размера на наказанието за подс. Й. Й., съдът прецени степента на обществена опасност
на престъплението по чл.148, ал.2, пр.1, вр. ал.1,
т.3, вр. чл.147, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.1 и ал.2 НК като средно висока,
както с оглед насочеността на деянието спрямо основно конституционно
гарантирано право на ненакърнимост на честта, достойнството и доброто име на
личността, така и с оглед формата на вината и тежестта на посегателството -
чрез умишлено отправяне пред държавен орган на клевета, ненадхвърляща
обикновенните проявни форми на това деяние. От друга стрна, съдът прецени като
невисока степента на обществена опасност на подс. Й. Й. предвид настъпилата към
датата на деянието реабилитация по предходно регистрираните му осъждания за
деяния от общ характер. Изложените съображения мотивират съда, съобразно чл.54 НК, при липсата на отегчаващи и само едно смекчаващо отговорността
обстоятелство, да наложи на подс. Й. Й. кумулативно предвидените наказания
„глоба“, чийто размер определи към минималния установен – 5000.00 лв, и
„обществено порицание“.
При
определяне вида и размера на наказанието за подс. М. С., съдът прецени степента на обществена опасност
на престъплението по чл.148, ал.2, пр.1, вр. ал.1,
т.3, вр. чл.147, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.1 и ал.2 НК като средно
висока, както с оглед насочеността на деянието спрямо основно конституционно
гарантирано право на ненакърнимост на честта, достойнството и доброто име на
личността, така и с оглед формата на вината и тежестта на посегателството -
чрез умишлено отправяне пред държавен орган на клевета, ненадхвърляща
обикновенните проявни форми на това деяние. От друга стрна, съдът прецени като
невисока степента на обществена опасност на подс. М. С. предвид липсата на предходно
регистрирани осъждания. Изложените съображения мотивират съда, съобразно чл.54 НК, при липсата на отегчаващи и само едно смекчаващо отговорността
обстоятелство, да наложи на подс. М. С. кумулативно предвидените наказания
„глоба“, чийто размер определи към минималния установен – 5000.00 лв, и
„обществено порицание“.
При
определяне вида и размера на наказанието за подс. Е. Д., съдът
прецени степента на обществена опасност на престъплението
по чл.148, ал.2, пр.1, вр. ал.1, т.3, вр. чл.147, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр.
чл.20, ал.1 и ал.2 НК като средно висока, както с оглед насочеността на
деянието спрямо основно конституционно гарантирано право на ненакърнимост на
честта, достойнството и доброто име на личността, с оглед формата на вината и
тежестта на посегателството - чрез умишлено отправяне пред държавен орган на
клевета, ненадхвърляща обикновенните проявни форми на това деяние. От друга
стрна, съдът прецени като невисока степента на обществена опасност на подс. Е.
Д. предвид липсата на предходно регистрирани осъждания. Изложените съображения
мотивират съда, съобразно чл.54 НК, при липсата на отегчаващи и само едно
смекчаващо отговорността обстоятелство, да наложи на подс. Е. Д. кумулативно
предвидените наказания „глоба“, чийто размер определи към минималния установен
– 5000.00 лв, и „обществено порицание“.
Предвид
признаването на тримата подсъдими за виновни при осъществяване като съучастници
на процесното деяние по чл.148, ал.2, пр.1, вр. ал.1, т.3, вр. чл.147, ал.1,
вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.1 и ал.2 НК, предявеният граждански иск за
обезвреда от това престъпление се явява доказан по основание. Обезщетението за
неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на личното достойнство, честта
и доброто име в обществото на пострадалото лице принципно няма парично оценим
еквивалент и следва да бъде определено от съда по справедливост. Както бе
изтъкнато, конкретното клеветническо изявление действително приписва на
часттния тъжител действия, които са в състояние да формират за узналите ги лица
негативно моралноукоримо отношение спрямо него и този именно факт е довел до
накърняване основно на неговото добро име в общесттвото, но също и на
собственото му чуство за чест и достойнство. Тези категории, свързани с
моралния облик на личността както в обществото, така и в собствените
възприятия, се градят и затвърждават ежедневно и тяхното накърняване е затова
труднопреодолимо и засяга личността трайно и значително и поради това,
обезвредата в такива случаи е редно да има и сериозен паричен израз. Същевременно,
по своята същност и съдържание (посочване на едно позорящо обстоятелство в едно
кратко изречение) конкретните клеветнически изявления не се отличават с някаква
особено груба и съществено тежка степен на опозоряване личността на нейния
адресат. При това, както бе изтъкнато, определено не са настъпили и някакви
тежки последици за личността на пострадалия от клеветническото изявление. Съобразно
изтъкнатите аргументи, съдът намира за справедливо и съответстващо на
причинената вреда обезщетение в размер 5000.00 лв, равняващо се приблизително
на минимален годишен доход по трудово правоотношение. За разликата над тази
стойност до претендирания размер 400000.00 лв, съответния граждански следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
При
констатацията за неосъщественост на деянието по чл.148, вр. ал.1, т.1, т.2, т.3
и т.4, вр. чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.1 и ал.2 НК,
предявеният граждански иск срещу тримата подсъдими за обезвреда на
неимуществени вреди от такова престъпление в размер 100000.00 лв следва да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен.
На
основание чл.189, ал.3 и ал.4 НПК, съдът възложи на подсъдимите направените по
делото разноски, от които в полза на съда по 66.67 лв за всеки от тях,
представляваща съразмерна част от държавна такса върху стойността на уважения
граждански иск и в полза на частния тъжител по 105.00 лв спрямо всеки от тях,
представляваща съразмерна част на приспадащата се стойност от общо направените
от частния тъжител разноски 1000.00 лв за възнаграждение за адвокат и 15.00 лв за
държавна такса за образуване на наказателното производство, съобразно признаването
на всеки от подсъдимите за виновен само по едното от възведените обвинения и
съобразно само частично уважения размер на единия измежду двата предявени
гражданския иска.
Съобразно
чл.190, ал.1, вр. чл.189, ал.4 НПК, съдът възложи на частния тъжител в полза на
всеки един от подсъдимите Й. Й. и М. С. за които се представиха доказателства
за направени разноски за възнаграждение за адвокат, съответно сумите 842.28 лв
и 580.87 лв, представляващи приспадащата се част от обезщетение за направени
разноски на стойност 1450.00 за подс. Й. Й. и 1000.00 лв за подс. М. С., съразмерно
на отхвърлената част от стойността на предявените граждански искове и съобразно
признаването на всеки от тези двама подсъдими за невиновен по едното от
възведените две обвинения.
Съдът
счита, че с тези наказания и по този начин ще бъдат постигнати целите на
специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Водим
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: