РЕШЕНИЕ
Номер 260111 05.11 Година 2020
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен Съд,
Търговско отделение, 18 състав
На двадесет
и седми октомври, 2020 Година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
Александър Стойчев
Секретар: Мая Крушева
като
разгледа докладваното от Съдия Стойчев
дело номер 1108 по описа за 2019
година намери за установено следното:
Претендираните права имат своето правно основание в чл. 537, ал.2 от ГПК
във вр. с чл.124 от ГПК по главния иск, а евентуалния иск е с правно основание
чл. 25, ал.6 от ЗЮЛНЦ.
Предявен е установителен иск от
В.А.Д. с ЕГН ********** против СДРУЖЕНИЕ „ОБЕДИНЕНИЕ ЗА НЕМСКИ ОВЧАРСКИ КУЧЕТА
В БЪЛГАРИЯ“ с ЕИК *********, по който се моли съда да прогласи нищожността на
всички протоколирани като взети решения в приложения към подаденото до АВ
заявление А 15 вх.№ 20191213164102 протокол от проведено на 17.11.2019г. общо
събрание на ответното ЮЛ.
Установява се от ищеца, че е член на ответното сдружение, като е научил,
че на 17.11.2019г. е проведено ОС. Общото твърдение на ищеца е, че решенията са
липсващи /невзети/, но са отразени, като съществуващи. Установява се освен това
от ищеца, че в ОС са взели участие лица, които към този момент не са били
членове на сдружението и са нямали право да участват. В исковата молба поименно
се сочат лицата, които са били без членствени права, но са участвали на
събранието, като се сочат и причините въз основа на които се счита налично това обстоятелство. Тези лица са бивши
членове на сдружението, които въз основа на посочени изрични обстоятелства се
твърди да са загубили членствени права. Останалите участници в ОС не са имали
изобщо качеството членове на сдружението никога, тъй като не е провеждана по
отношение на тях процедура по приемането им. Също като основание за предявения
иск е посочено и обстоятелството, че формално административен адрес, посочен
като място на провеждане на ОС, не съществува, като на *** има помещения, в
които физически не биха могли да се съберат 19 души.
При условията на евентуалност, ако не се прогласят решенията на ОС като
нищожни се иска от съда да бъдат отменени всички решения на ОС, като
незаконосъобразни и в противоречие на устава. Основанията за това са , че двама
от посочените членове на УС, към датата на вземане на решението за свикване на
ОС са нямали членствени правоотношения с ответното сдружение. Поради това се
счита, че свикването на ОС е опорочено и противоречи на закона и устава. На
следващо място се твърди, че всички участници на ОС към датата на неговото
провеждане са нямали качеството на членове на сдружението, поради което и ОС е
проведено при пълна липса на кворум в нарушение на чл.28 от устава.
Представените пълномощни за представителство на част от членовете за участие в
ОС не съставляват надлежни такива, даващи права на упълномощените да участват легитимно. Твърди се, че чл.29 от
устава не предвижда възможност за участие в ОС, чрез пълномощник. Също така се
установява, че ОС е проведено в нарушение на членственото право на сведения по
причини подробно изложени в ИМ. Твърди, че не е посочено в поканата конкретно
място за провеждане на ОС, което е нарушение на чл.26 от устава. Към датата на
обнародване на поканата не са били на разположение и материали по дневния ред и
е нарушен чл.27 от устава. На следващо място се твърди, че взетите решения на
ОС не съответстват на предварително обявения дневен ред, както и на изменения в
хода на събранието дневен ред. Също се сочат нарушения на чл.36, ал.2 и чл.44,
ал.1 от устава, чл. 46 от устава
ОТВЕТНИКЪТ СДРУЖЕНИЕ „ОБЕДИНЕНИЕ ЗА НЕМСКИ ОВЧАРСКИ КУЧЕТА В БЪЛГАРИЯ“
изцяло оспорва исковете. Твърди се, че ОС е редовно свикано и проведено в
съответствие със закона и устава. Заседанието на УС е проведено редовно. На
посочената дата и час са присъствали 19 легитимни членове на ответника съгласно
приложения списък. Твърди се наличие на кворум, наличие на членствени права на
участниците. По подробни съображения в отговорите на ИМ и ДИМ се моли да се
отхвърлят исковете.
Пловдивски окръжен съд, Търговско отделение, 18 състав, като разгледа предявения иск във връзка с
възраженията на ответника и събраните по делото доказателства намери за
установено следното:
Първият предявен иск е установителен. Съобразно разрешенията дадени в ТР
№ 1/ 2002г. на ОСГТК на ВКС съединяването на иск за установяване на нищожност
на решение на ОС с иск по чл. 74 ТЗ за отмяната му е допустимо
при условията на евентуалност на конститутивния иск по отношение на който
следва да бъде спазен преклузивния срок. В този аспект защитата по първия иск е
допустима, въпреки че основните оплаквания мотивирали ищеца да поиска
прогласяване нищожността на взетите решения касаят нарушения на закона и
устава. По принцип погрешно е разбирането, че решенията на ОС, които
противоречат на учредителния акт или на повелителни разпоредби на ТЗ са
нищожни. Когато са опорочени процедурата по свикване на ОС, реда и кворума за приемане
на решения (процесуална незаконосъобразност) или противоречат на императивни
разпоредби на учредителния акт и закона, те са незаконосъобразни, т. е.
отменяеми, но не и нищожни. Отмяната им може да бъде поискана по реда и в
сроковете на чл. 74 ТЗ. В аспекта
на така даденото тълкувание дадено от ВКС в посоченото ТР е формирана съдебна
практика приемаща, че в случаи, при които нищожността се аргументира с
основания касаещи нарушения на закона и устава защитата с иск с правно
основание чл.124 от ГПК е недопустима. В случая ищецът на практика въвежда в
процеса именно такива основания за твърдението си, че се касае до нищожни
решение на ОС. Въпреки това съдът приема искът за допустим по повод изричното
твърдение на Д., че счита, че на практика атакуваните решения на ОС не
съществуват, т.е. че не са вземани, но са отразени в протокола за проведено
ОС. Следва да се добави и
обстоятелството, че предприетата защита е допустима и поради факта, че атакуваните решения на ОС
не са отразени в ТР при АВ с позитивно регистърно решение, тъй като
производството по заявление № 20191213164102 е спряно. Ако решенията, които се
твърди, че са нищожни, като невзети бяха отразени по партидата на ЮЛ би следвало защитата да не
е по общия ред на чл.124 от ГПК, а по реда на ЗТРРЮЛНЦ.
В случая тезата на ищеца, че се касае за нищожни решения на ОС, не може
да бъде споделена. Оплакванията на Д. касателно незаконосъобразността на
решенията не следва да се вземат предвид при разглеждане на иска с правна
квалификация чл. 537, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 124 от ГПК по изричното съдържание на ТР. На
следващо място повече от очевидно е, че са налице взети решения на ОС.
Доказателства за това се съдържат, както по делото, така и по електронната
партида на ответника в регистъра при АВ. Наред с това и гласните
доказателствени средства ангажирани от ответника обосновават извод, че очевидно
е налице проведено ОС с произтичащите от това
последици. Решенията взети на него могат да са незаконосъобразни, но в никакъв
случай не се доказва по делото, че са липсващи (невзети) решения на ОС, но
отразени в протокола като съществуващи, при лежаща върху ищеца доказателствена
тежест в тази посока. Т.е. не е проведено пълно и главно доказване от Д.. Ето
защо и главният иск не е основателен, което води до необходимост от разглеждане
на евентуално съединените искове.
Предявени са искове с правно основание чл.25, ал.6 от ЗЮЛНЦ, тъй като са
налице различни оплаквания, всяко от които е самостоятелно основание за незаконосъобразност на взетите
решения на ОС. Исковете по чл. 25, ал.6 от ЗЮЛНЦ, които са предявени в
настоящия процес представляват предоставено на член потестативно право да иска
отмяна на решението на ОС. Противоречието със закона или с клаузите на
учредителния акт, се преценява от съда двустранно - от материалноправна и
процесуална страна. Решението на съда има действие по отношение на всички - на
самото сдружение и на всеки от членовете му.
Искът е конститутивен. Целената правна последица от успешното му
провеждане е защита на членствени права и/или контрол за законосъобразност на
решенията на ЮЛ свързани с дейността му, която е насочена към постигане на обща
цел. Доказателствената тежест се разпределя съобразно правната природа на
предявената претенция. Ищецът следва да установи, че е активно легитимиран в
процеса, а именно, че е член в ответното сдружение и, че искът е предявен в
преклузивния срок по чл.25 от ЗЮЛНЗЦ. Ответникът от своя страна следва да
установи, че провеждането на ОС и взетите решения съответстват на закона и
устава. За разпределението на доказателствената тежест е без всякакво значение
каква процесуална роля заема страната в процеса, т. е. то зависи не от ролята й
на ищец или на ответник, а от нейното отношение към спорното право - дали тя
твърди, че то съществува или отрича неговото съществуване. От значението на
това отношение следва, че не ищецът, а ответникът по иска с правно основание
чл. 74 ТЗ/чл.25, ал.6 от ЗЮЛНЦ е този, който следва да докаже онези юридически
факти, от осъществяването на които следва законосъобразността на взетите от
общото му събрание решения. Отричането от ищеца на свързаните с тях правни
последици го поставя спрямо правнорелевантните факти в положение на ищец по
отрицателен установителен иск, което обуславя извода, че вследствие на
доказателствената тежест решението следва да се яви евентуално като санкция
спрямо ответника, който не е доказал тяхното настъпване.
В случая е безспорно между страните, че ищецът има членствено
правоотношение с ответното ЮЛ, поради което и е активно легитимиран да инициира
защитата по чл.25, ал.6 от ЗЮЛНЦ. Също така се установява, че е спазен
преклузивния срок за упражняване на правата.
Ищецът въвежда оплаквания за незаконосъобразност на взетите решения
поради обстоятелствата на нарушена процедура по свикване на ОС. Твърди се, че
двама от посочените членове на УС, към датата на вземане на решението за
свикване на ОС са нямали членствени правоотношения с ответното сдружение.
Поради това се счита, че свикването на ОС е опорочено и противоречи на закона и
устава. По този повод се установява, от съдържанието на електронната партида на
ответника в АВ, че към момента на заседанието на УС, на което е взето решение
за свикване на ОС лицата участвали в него като членове на УС са били легитимни.
Отмяната впоследствие на решенията на друго ОС, на което същите са избрани на
тази длъжност не влияе върху настоящата преценка. Сам по себе си този факт не е
достатъчен, за да обоснове извод за свикване на процесното събрание от
нелегитимен орган, както се твърди от ищеца, тъй като преобразуващият ефект на
положителното съдебно решение по конститутивния иск по чл.25 ал.6 от ЗЮЛНЦ
действа от влизането му в сила занапред. То няма обратно действие и не
преурежда вътрешните отношения между дружеството и членовете му, респ. тези на
УС, свикал събранието. Още повече, че всъщност се установява, след служебна
справка, че решение по дело № 853/2019г. по описа на ПОС не е влязло в сила към
момента на постановяване на настоящия акт.
Д. твърди в исковата молба, че представените пълномощни за
представителство на част от членовете за участие в ОС не съставляват надлежни
такива, даващи права на упълномощените
да участват легитимно. Твърди се, че чл.29 от устава не предвижда
възможност за участие в ОС, чрез пълномощник. Текстът на посочения член гласи,
че всеки член на сдружението има един глас. Обстоятелството, че част от
членовете са регистрирани на ОС и са гласували, чрез пълномощници не опорочава
това правило. Това, че даден член е участвал, чрез пълномощник не дава повече
гласове на упражняващия правата по пълномощие. Когато даден член, упражняващ
своето право на гласуване, паралелно с правото на друг член, който е делегирал
по пълномощие това свое право, извършва гласуване то неговото волеизявление
следва да се счита, като негово лично, в качеството му на член, а упражненото
гласуване по пълномощие е волеизявление на упълномощителя. На следващо място
съдът намира, че липсата на изрично разрешение в устава за гласуване по
пълномощие не може да се тълкува в посока ограничаване свободата на договаряне
и сключването на едностранни сделки, ако част от членовете не могат лично да
присъстват. Т.е. в случая следва да се приеме, че ако нещо не е ограничено
изрично в устава, то очевидно е позволено, тъй като същото е в унисон с
принципа на свободата на договаряне и установения правов ред.
По повод съдържанието на исковата молба следва да се посочи, че съдът не
счита, че обстоятелството на липса на ** е факт с правно значение, който
опорочава свикването и провеждането на ОС. Дали даден административен адрес
касае булевард или улица има своите особености, но не е факт, който се счита от
настоящия съд за такъв, който води до незаконосъобразност на ОС. Ако даден член
не знае адреса и изпише в интернет търсачка адрес булевард ** излиза карта с улица
**, като става очевидно ясно, че по същество става въпрос за улица, а не за
булевард. Все пак при съвременните средства за комуникация и глобално
позициониране подобно оплакване няма как да бъде съобразено от съда, като
основателно. Т.е. съдът счита, че в поканата е посочено конкретно място за
провеждане на ОС и чл.26 от устава не е нарушен. Освен това показанията на
свидетеля Н., които съдът кредитира, са недвусмислени в посока установяване, че
очевидно е нямало проблем при провеждане на събранието на 19. Очевидно се касае
за техническа грешка и всеки член при проявена от него нормална активност би
могъл да установи без проблеми мястото за провеждане на ОС.
На следващо място се твърди, че взетите решения на ОС не съответстват на
предварително обявения дневен ред, както и на изменения в хода на събранието
дневен ред. Съдът не намира това оплакване за основателно съобразно
съдържанието на взетите решения и дневния ред. Това, че е разместен в хода на
събранието дневния ред не е факт с правно значение, който да опорочава ОС, при
положение, че събранието е разгледало и гласувало всички предварително обявени
точки. Смяната на поредността не е обстоятелство, което да опорочава
провеждането на ОС според настоящия съд. Също се сочат нарушения на чл.36, ал.2
и чл.44, ал.1 от устава, чл. 46 от устава, които съдът намира също за изцяло
неоснователни.
На следващо място се твърди, че всички участници на ОС към датата на
неговото провеждане са нямали качеството на членове на сдружението, поради
което и ОС е проведено при пълна липса на кворум в нарушение на чл.28 от
устава. Във връзка с тези възражения ответникът е приложил списъци на членовете
на сдружението, списък на участниците в ОС, копия от членски карти. Съдът
счита, че съдържанието на ангажираните от ответника доказателства установява по
безспорен начин, че участниците в ОС са членове на ответното сдружение.
Ответникът е проявил достатъчно активно поведение в доказването, като
приложените от него доказателства установяват повдигнатия от ищеца правно
релевантен факт.
На следващо място се твърди, че
към датата на обнародване на поканата не са били на разположение и материали по
дневния ред и е нарушен чл.27 от устава. Според цитираната новела би следвало
писмените материали касаещи ОС да са били на разположение на членовете по
адреса на управление на сдружението и да се предоставят при поискване. При
наличието на тази изрична разпоредба съдът не счита за възможно да се приеме,
че е достатъчно материалите по повод събранието да са били качени на
електронния сайт на сдружението или да са предоставени на членовете по друг
начин. Т.е. поканата се публикува в сайта, но материалите би следвало да са
предоставени на разположение по адреса на управление. По този повод бе разпитан
свидетеля В.М. установяващ в своите показания, които съдът изцяло кредитира, че
на практика неговият домашен адрес, към момента на разгласяване и провеждане на
ОС, е реално адрес на управление на ЮЛ, както и че изпълнява длъжността на
главен секретар и касиер. Наред с това свидетелят установява, че не са му били
предоставяни, за да са на разположение на членовете, никакви документи касаещи
процесното ОС. Ответникът изобщо освен това не твърди в отговора на ИМ, че на
адреса на управление са били предоставяни материали, а същите са били
предоставяни при поискване на всеки заинтересуван. При това положение съдът
намира, че по повод оплакването на ищеца ответникът не проведе пълно и главно
доказване на обстоятелствата касаещи нарушения на чл.27 от устава. Нещо повече,
чрез доведения свидетел ищецът установява в процеса, че по адреса на управление
на сдружението материали касаещи процесното ОС не са оставяни за членовете.
Поради това и съдът намира, че процедурата по свикване на ОС е опорочена и
следва да се приеме, че решенията са незаконосъобразни.
С оглед на изложеното ПОС, Търговско отделение, 18 състав
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.А.Д. с ЕГН ********** ***
против СДРУЖЕНИЕ ОБЕДИНЕНИЕ ЗА НЕМСКИ
ОВЧАРСКИ КУЧЕТА В БЪЛГАРИЯ с ЕИК ********* със седалище гр. Пловдив иск с
правно основание в чл. 537, ал.2 от ГПК във вр. с чл.124 от ГПК, по който се
моли съда да прогласи нищожността на всички протоколирани като взети решения в
приложения към подаденото до АВ заявление А 15 вх.№ 20191213164102 протокол от
проведено на 17.11.2019г. общо събрание на ответното ЮЛ, като неоснователен.
ОТМЕНЯ на осн. чл. 25, ал.6 от ЗЮЛНЦ всички решения взети на проведеното на
17.11.2019г. ОС на съдружниците на
СДРУЖЕНИЕ ОБЕДИНЕНИЕ ЗА НЕМСКИ ОВЧАРСКИ КУЧЕТА В БЪЛГАРИЯ с ЕИК
********* със седалище гр. Пловдив поради нарушение на чл.27 от устава и поради
това незаконосъобразни.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ ОБЕДИНЕНИЕ ЗА НЕМСКИ ОВЧАРСКИ КУЧЕТА В БЪЛГАРИЯ с ЕИК
********* със седалище гр. Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на В.А.Д. с ЕГН ********** ***
сумата от 82.20 лева направени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :