О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София,26.01.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, V-ти въззивен състав, в закрито
заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
АДРИАНА АТАНАСОВА
като разгледа
докладваното от съдия ЧОЧКОВА ВНЧД № 4579
по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.
Образувано е по
жалба на А.А.Т. чрез поверника му адв. М.Г.срещу определение от 29.11.2020 г. постановено
по НЧД № 11466/2020 г. по описа на СРС, НО, 9-ти състав, с което е потвърдено
прокурорско постановление от 07.08.2020 г. за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 228 ЗМК 1818/2017 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. №
29434/2017 г. по описа на СРП, водено срещу Г.Ш., за престъпление по чл. 325,
ал. 1 от НК.
С жалбата се
оспорва правилността на съдебния акт.Излагат се доводи за съставомерност на
извършеното от обвиняемия деяние по чл. 325, ал. 1 от НК, като се изразява
несъгласие с констатирания от районния съд наличие на „личен мотив“. В тази
връзка е акцентирано, че Ш. и Т. не са се познавали преди процесния конфликт,
който от друга страна – не е бил насочен към разрешаването на лична вражда
между двамата, нито представлява ескалация на влошени личностни
взаимоотношения. Релеврат се доводи за
извършено в идеална съвкупност престъпление по чл. 216 НК.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като се запозна с
материалите по делото, с исканията изложени в жалбата , намира за установено
следното :
Жалбата е
процесуално допустима – депозирана е
от легитимирано лице в
предвидения в чл.243, ал.7 от НПК седмодневен срок.Разгледана по същество същата е основателна.
От данните по
делото се установява, че досъдебното производство № 228 ЗМК 1818/2017 г. по
описа на 04 РУ - СДВР, пр. пр. № 29434/2017 г. по описа на СРП е образувано на
11.08.2017 г. по реда на чл. 365, ал. 1 от НПК и е водено срещу Г.Ш., ЛНЧ № ******
за това, че 11.08.2017 г., около 10.40 часа в гр. София, на бул. Витоша, в
района на кръстовището с бул. „П. Славейков“ при управление на МПС е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото - нанасял удари с юмруци и счупил ляво странично огледало на л.а.
марка „БМВ“ модел „Х6“, с рег. № ********което се явява незачитане и нарушаване
на обществените порядки е; обществото, тъй като е осъществено на публично
място, при демонстрация, безнаказаност и пренебрежение на установените правила,
закрилящи добрите нрави в обществото - престъпление по чл.325, ал.3 вр. ал.1 от НК.
На 08.02.2018
г., е внесен обвинителен акт в СРС,с който е повдигнато обвинение срещу Г.Ш.,
ЛНЧ № ******** за извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК. Образувано било
НОХД № 2488/2018 г. на СРС, НО, 100 състав.
В
разпоредително заседание от 11.10.2018 г. районният съд констатирал отстраними
съществени процесуални нарушения, свързани с нарушаване правото на защита на
обвиняемия Г.Ш. относно неосигурен писмен превод и липсата на преводач, който
да е присъствал на осъществените спрямо Ш. процесуално-следствени действия и
други действия по разследването. Поради това районният съд с протоколно
определение, потвърдено с определение на СГС от 11.02.2019 г. по ВНЧД №
236/2019 г. на СГС, прекратил съдебното производство и върнал делото на СРП за
отстраняване на допуснатите нарушения.
След връщане
делото на СРП и отстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения
е внесен нов обвинителен акт на 22.04.2019 г., с който отново на обвиняемият Ш.
е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
Образувано било НОХД № 6835/2019 г. по описа на СРС, НО, 100 състав.
В хода на
разпоредителното заседание районният съд е констатирал, че са налице условията
за разглеждане на делото по реда на глава 28 от НПК, поради което разгледал
делото именно по този ред. В хода на съдебното следствие били събрани нови
доказателства чрез разпит на Г.К.– съпруга на обвиняемия Ш.. Приобщен бил видео
запис от видеорегистратор от автомобила на обвиняемия, който е бил предмет на
компютърно-техническа експертиза. Към делото е бил приобщен и протокол за ПТП №
1675863 от 11.08.2017 г., изготвен от мл. автоконтрольор към ОПП-СДВР М.Ж.. На
база новосъбраните доказателства районният съд е преценил, че се установяват
нови фактически положения – наличие на личен мотив у обвиняемия при извършване
на описаното в обвинителния акт деяние. Поради това и на основание чл. 378, ал.
3 от НПК с протоколно определение от 11.02.2020 г. съдът е прекратил съдебното
производство и е върнал делото на СРП.
След поредното
връщане делото на СРП не са предприети никакви действие по разследването, като
прокурорът с постановление от 07.08.2020 г. е прекратил наказателното
производство. За да прекрати производството, наблюдаващият делото прокурор е
приел следната фактическа обстановка:
На 11.08.2017
г., около 10.40 часа свидетелят А.А.Т. управлявал лек автомобил марка „БМВ“,
модел „Х6“ с рег. № ********по бул. „Витоша“ в посока НДК, като след
кръстовището с бул. „България“ се пристроил от дясна към лява пътна лента и
подал мигач и в този момент усетил удар в задната част на автомобила си.
Включил аварийни светлини и решил да отбие в дясната лента за движение в района
на кръстовището на бул. „Витоша“ с бул. „П. Славейков“. Автомобилът, който го
ударил отзад, минал покрай него и спрял пред него. Въпросният лек автомобил бил
марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № СВ ******, управляван от обвиняемия Г.Ш..
След като спрял, обвиняемият Ш. излязъл и се насочил към автомобила на Т..
Обвиняемият Ш. започнал да дърпа дръжката на вратата и да удря с юмруци по
стъклото и лявото странично огледало, при което огледалото се счупило и
увиснало на кабелите. В това време свидетелят Т. позвънил на 112 и заснел с
мобилния си телефон ударите, нанесени от Ш.. Обвиняемият Ш. започнал да обикаля
около колата на Т. и ритнал с крак предната част на автомобила. Малко след това
дошли служителите и задържали обвиняемия Ш..
При
така установената фактическа обстановка прокурорът при СРП е приел, че не е
осъществен от обективна страна съставът на чл. 325, ал. 1 от НК, тъй като
реализираните от обвиняемия Ш. действия не засягат в груба форма обществените
порядки. Прокурорът е стигнал до извод, че процесното деяние по своя характер
нито застрашава, нито уврежда обществения ред до степен, която обуславя
ангажирането на наказателната отговорност на обвиняемия Ш..
Недоволен от
постановлението на прокурора останал А.Т., който чрез повереника си обжалвал
същото пред районния съд. В определението, предмет и на настоящата въззивна
проверка, първата инстанция след собствен доказателствен анализ е приела, че е
налице личен мотив между обвиняемия Ш. и свидетеля Т.,който изключва
хулиганския, както и че деянието, описано в постановлението за прекратяване, не
покрива съставомерните признаци от обективна страна на състава по чл. 325, ал.
1 от НК.
На първо място,
въззивният съд намира, че първата инстанция не е осъществила надлежен контрол
спрямо обосноваността на атакуваното пред нея прокурорско постановление за
прекратяване на наказателното производство. Това е така, тъй като видно от съдържанието
му прокурорът не е извършил анализ на събрания по делото доказателствен
материал. Ръководно-решаващ орган в хода на досъдебното производство е именно
прокурорът, който следва по ясен и недвусмислен начин да обективира начина на
формиране на вътрешното си убеждение, за да може да бъде осъществен надлежен
съдебен контрол. Вътрешното убеждение, от своя страна, се изгражда върху събраните
доказателства и доказателствени средства и същото е обективно и ненакърнено,
когато разследването е пълно, всестранно и обективно, а прокурорът по пътя на
формалната логика, обсъждайки доказателствата и доказателствените средства по
отделно и в тяхната съвкупност, е достигнал до правилни фактически и правни
изводи. В нарушение на посочените задължения прокурорът не е извършил анализ на
доказателствената маса. Не са обсъдени както
свидетелските показания на Т., така и обясненията на обвиняемия Ш.,
между които са налице съществени противоречия относно причината за възникналия
конфликт. Не са съпоставени споделените от тях версии с приобщените и подложени
на експертна проверка видео записи, за да се отговори на въпроса какво е било
поведението на Т. и би ли могло същото да се тълкува като провокация от негова
страна. Всички тези въпроси, макар и да са обсъдени от районния съд, не са били
предмет на анализ в постановлението за прекратяване.Изложеният от контролирания
съд доказателствен анализ в определението, постановено по реда на чл. 243, ал.
4 и сл. от НПК, не може да замести липсата на такъв в постановлението за
прекратяване. Събраният доказателствен материал следва да бъде обсъден по отделно и в
своята съвкупност в постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство, което гарантира, че съответният ръководно-решаващ
орган е взел своя краен извод въз основа на всички доказателства, без някои от
тях да са игнорирани. Вътрешното убеждение се гради върху цялостен и задълбочен анализ на
доказателствения материал, какъвто в атакуваното постановление липсва. Първата
инстанция вместо да констатира посочения порок и невъзможността да се проследи
процеса на формиране на вътрешното убеждение е изложила собствен анализ, който
настоящата инстанция не намира за необходимо да обсъжда предвид изначалната
необоснованост на постановлението за прекратяване.
На следващо
място, не може да бъде споделен и извода за липса престъпление по чл.325 ал.1
от НК. Разграничението между дребното хулиганство и хулиганството се съдържа
както в обществената опасност на деянията, така и в посочените в разпоредбите
на УБДX и НК признаци. Съгласно чл. 1, ал. 3 от УБДХ дребно хулиганство е
непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични
изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане
към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване,
сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият ред и
спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не
представлява престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс. В конкретният
случай,действията на обвиняемия напълно се субсумират като хулигански
такива-разрешаване на пътен конфликт с неправомерни средства-вместо да спре и
да уведоми пътна полиция и да изчака пристигането на контролните органи е
предприел демонстративни действия по саморазправа: спрял е автомобила по
средата на пътното платно,излязъл е от него и се е насочил към автомобила на
св.Т., започнал да дърпа дръжката на предната лява врата и да удря с юмруци по стъклото и лявото
странично огледало, при което огледалото се счупило и увиснало на кабелите. Вместо
да преустанови агресивното си поведение,след като счупил страничното огледало,обвиняемият
Ш. започнал да обикаля около автомобила на Т. и да го рита с крак. Интензитета
на предприетите действия на Ш., с които той е увредил и чуждо имущество,
неговата упоритост, както и неуведомяването от негова страна на контролните
органи, ясно сочат на желанието му за разрешаване на конфликта не по
установения ред. Дори и първоначално същият да е искал само да говори със
свидетеля Т., което обстоятелство подлежи на изясняване от прокуратурата при
надлежен анализ на доказателствената маса, действията на Ш. са ескалирали
изключително бързо към неправомерни такива в разрез с установените правила.
Резонни в тази връзка се явяват и изложените в жалбата съображения относно
поведението на Т., който въпреки проявената спрямо него агресия е останал в
автомобила си до пристигане на контролните органи, без да се опитва да се
саморазправя с обвиняемия. Така проявената от обвиняемия агресия е осъществена
в светлата част на денонощието, в присъствието на немалък брой лица, който са
станали свидетели на непристойното поведение на обвиняемия Ш..
Въззивният съд
не споделя и изложените доводи в атакуваното определение на СРС за наличие на
личен мотив, който изключва наказателната отговорност по чл. 325, ал. 1 от НК. За
да обоснове тази своя теза контролираният съд е приел, че свидетелят Т. е
управлявал неправомерно автомобила си, което е провокирало обвиняемия да
реализира описаните в постановлението действия. Изложените правни изводи на
контролирания съд са изведени на базата на собствена интерпретация на събраните
по делото доказателства,различна от посочената в постановлението на СРП,без да
се съобрази факта,че съдебният контрол се
осъществява в рамките на фактическите и правни доводи изложени в постановлението,
като съдът не може да приема нови такива.Когато не е съгласен с тях,той разполага с процесуален
способ да отмени прокурорския акт с
конкретни указания. От друга страна, дори и при изложените от районния съд
съображения за наличие на личен мотив въззивният съд не намира, че такъв е
налице. Напълно основателни се явяват възраженията, изложени в жалбата, че
свидетелят Т. и обвиняемият Ш. не са се познавали преди процесните събития.
Възникналият конфликт не е проява на уреждане на лични взаимоотношения между
двамата, като единствено твърденията за засичане от страна на Т. или
реализиране на ПТП не могат да обусловят тезата, че извършените действия от
обвиняемия са по лични подбуди.Въззивният съд намира за необходимо да припомни
задължителната за прилагане практика, обективирана в ППВС № 2 от 29.06.1974 г.
по н.д. № 4 от 1974 г., съгласно която нанасянето на обида, причиняването на
телесно увреждане или други действия по чисто личен мотив могат да се
квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с
грубо нарушаване на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото.Простата
констатация,, че е налице личен мотив, не е достатъчна, за да обуслови
несъставомерност на деянието от субективна страна.Наличието на личен мотив не
изключва умисъла за хулиганство по дефиниция,поради което е необходимо всеки
път да се излагат аргументи защо конкретните действия не се субсумират под
признаците на престъплението по чл.325 ал.1 от НК,какъвто анализ в атакувания
съдебен акт липсва.
С обобщение на гореизложеното въззивният съд
счита, че както обжалвания съдебен акт ,така и постановлението на СРП са
неправилни и следва да бъдат отменени.Делото следва да бъде върнато на СРП. В
случай че държавното обвинение отново прецени, че са налице законовите предпоставки
да прекрати наказателното производството, е необходимо вътрешното убеждение на
прокурора да бъде ясно обективирано чрез надлежен анализ на доказателствената
маса, въз основа на който са изведени съответните фактически констатации, както
и обосноваване на правните изводи относно поведението на обвиняемия.
По делото са
налице и данни за увреждане на чуждо имущество , а отговор на СРП относно
съставомерността на тези действия също липсва.
Водим от горното
Софийски Градски съд, НО, V-ти въззивен
състав и на основание чл. 243, ал. 8, вр. ал. 6, т. 3 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 29.11.2020 г. постановено
по НЧД № 11466/2020 г. по описа на СРС, НО, 9-ти състав,с което е потвърдено
постановление на СРП от 07.08.2020г. за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 228 ЗМК 1818/2017 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. №
29434/2017 г. по описа на СРП, водено срещу Г.Ш., за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
ОТМЕНЯ постановление на СРП от 07.08.2020 г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 228 ЗМК 1818/2017 г. по
описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 29434/2017 г. по описа на СРП, водено срещу Г.Ш.,
за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
ВРЪЩА делото на Софийска районна
прокуратура.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.