Р
Е Ш Е
Н И Е №
260016
гр. Габрово, 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание
на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА ДИМОВА
при секретаря Боряна Михова, като разгледа докладваното от съдията Димова търговско дело № 32 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, която е предявена от синдика на „Амбасадор Мениджмънт” ООД П.Д.К. срещу „Амбасадор Мениджмънт” ООД и „ИВЕНТ ПРО” ЕООД /частен правоприемник на Българо-американска кредитна банка АД/. Главният иск е за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на производството по несъстоятелност на дружеството „Амбасадор Мениджмънт” ООД на Договор за встъпване в дълг от 18.03.2016 г., с който "Амбасадор мениджмънт" ООД е встъпило в дълга на "Понс-Холдинг" АД към "Българо-Американска кредитна банка" АД, произтичащ от Договор за банков кредит № СБ-27 от 08.06.2007 г. и анексите към нето, Анекс № 6 от 23.12.2016 г. към Договор за банков кредит № СБ-27 от 08.06.2007 г. и Договор за особен залог на търговско предприятие от 18.03.2016 г., сключен между „Амбасадор Мениджмънт” ООД и "Българо-Американска кредитна банка" АД, вписан в Търговския регистър с № 20160325130127. Основанието за предявяването му е по чл. 647, ал. 1, т. 2 от ТЗ.
В условията на евентуалност е предявен иск на основание чл. 135 от ЗЗД във вр. с чл. 649 от ТЗ, с който се моли да бъдат обявени за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността Договор за встъпване в дълг от 18.03.2016 г., подписан между „Амбасадор Мениджмънт” ООД и "Българо-Американска кредитна банка" АД, вписан в Търговския регистър с № 20160325130127.
В допълнителната искова молба се правят пояснение и допълнения. Искът е предявен срещу длъжника „Амбасадор Мениджмънт” ООД, насрещна страна по сделките, чиято отмяна се иска - "Българо-Американска кредитна банка" АД и правоприемника - „ИВЕНТ ПРО” ЕООД. Счита, че съдът следва служебно да присъедини като ответник по делото "Българо-Американска кредитна банка" АД /“БАКБ“ АД/, доколкото съгласно чл. 216, ал. 2 от ГПК, банката има качеството на задължителен необходим другар в производството за отмяна на посочените в исковата молба сделки, като участието му в производството е условие за допустимостта на процеса, а за тази предпоставка съдът следи служебно във всеки етап на производството до окончателното приключване на делото. Счита, че е спазен преклузивния срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ, спрямо "Българо-Американска кредитна банка" АД.
На следващо място твърди, че „ИВЕНТ ПРО” ЕООД не е трето добросъвестно лице по смисъла на чл. 647, ал. 3 от ТЗ. Счита за неоснователно твърдението в отговора на исковата молба, че ответника „ИВЕНТ ПРО” ЕООД е трето добросъвестно лице по договора за прехвърляне на вземане от 27.09.2018 г. „ИВЕНТ ПРО” ЕООД е придобило от "Българо-Американска кредитна банка" АД вземане, което е предявено във вече открито производство по несъстоятелност срещу „Амбасадор Мениджмънт” ООД, обявено в Търговския регистър на 01.06.2018 г. Обявяването в публичен регистър, какъвто е търговския, информацията какво е вземането и откъде произлиза е видна за всички трети лица, което изключва качеството на добросъвестност на „ИВЕНТ ПРО” ЕООД. Същото вземане е придобито преди изтичането на сроковете за подаване на настоящите отменителни искове, като счита, че при проява на необходимата грижа, представители на „ИВЕНТ ПРО” ЕООД са имали възможност да установят, че вземането, което дружеството придобива е по безвъзмездна сделка, сключена в 2-годишния период по чл. 647, ал.1, т. 2 от ТЗ и поради тази причина синдикът на „Амбасадор Мениджмънт” ООД, както и всеки друг кредитор на несъстоятелността може да поиска обявяване на сделките за недействителни. Ако се приеме обратното, то се възпрепятства възможността исковете по чл. 647 от ТЗ, съответно по чл. 135 от ЗЗД да бъдат предявени изобщо, когато вземането е цедирано след откриване на производството по несъстоятелност.
Като последица от прехвърлянето на вземането „ИВЕНТ ПРО” ЕООД е придобило качеството кредитор на несъстоятелността. При обявяването на недействителността на вземането, на основание чл. 649, ал. 5 от ТЗ, влязлото в сила решение ще има действие спрямо длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността, какъвто е и „ИВЕНТ ПРО” ЕООД. Поради тази причина, счита за неоснователно възражението на втория ответник, че обявяването на недействителността на вземането по процесните сделки не засяга придобитите от дружеството права.
Взема становище, че въпроса кога исковата молба е вписана в Служба по вписванията е ирелевантно спрямо допустимостта и основателността на исковете. Позовава се на ТР № 3/2019 г. на ВКС, ОСГК по т.д. № 3/2009 г. Датата на вписване на исковата молба е изложена в отговора на „Ивент Про“ ЕООД и във връзка с твърдението, че дружеството е трето добросъвестно лице, което е придобило права преди вписването на исковата молба, и като такова то не може да бъде засегнато от евентуалното уважаване на предявените искове. Счита, че тези твърдения са напълно неоснователни и че с придобиването на вземането по оспорените сделки, независимо, че това е станало възмездно, „Ивент Про“ ЕООД е придобило и качеството на кредитор на несъстоятелността в производството по т.д. № 92/2018 г. на ГОС. Чрез позоваване на защитния характер на разпоредбата на чл. 647, ал. 3 ТЗ, „Ивент Про“ ЕООД не може да осуети ефекта на решението по настоящото дело спрямо себе си.
Счита, че представените от „Ивент Про“ ЕООД доказателства и направени твърдения, че процесите сделки са възмездни са неоснователни. Счита тези възражения за бланкетни и напълно неоснователни. В процесния договор за встъпване в дълг от 18.03.2016 г. „Амбасадор Мениджмънт” ЕООД се е задължило да отговаря солидарно с кредитополучателя „ПОНС-ХОЛДИНГ“ АД за всички вземания, които ответната страна по договора "Българо-Американска кредитна банка" АД има във връзка с Договор за банков кредит № СБ-27 от 08.06.2007 г., липсват уговорки, които да предвиждат какви права черпи дружеството срещу това си действие. В отношенията между „Амбасадор Мениджмънт” ЕООД и „ПОНС-ХОЛДИНГ“ АД също липсват изрични писмени доказателства, че са в резултат на процесните договори.
На следващо място счита, че извършеният апорт от страна на „ПОНС-ХОЛДИНГ“ АД в капитала на „Амбасадор Мениджмънт” ЕООД не обосновава наличие на възмездност по процесите договори. Срещу извършването на непарична вноска „ПОНС-ХОЛДИНГ“ АД е придобило дялове от капитала на „Амбасадор Мениджмънт” ЕООД. Тази сделка не кореспондира с процесите договори- тя е напълно независима от тях. Учредената ипотека в полза на "Българо-Американска кредитна банка" АД е ирелевантно спрямо настоящото производство, поради което е ирелевантно обстоятелството, че банката не се е противопоставила на извършения апорт. Не е налице еквивалентна престация от страна на „ПОНС-ХОЛДИНГ“ АД по отношение на процесните договори.
По отношение на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 649 от ТЗ твърди, че не е необходимо страните по сделката да са имали за цел да увредят кредиторите на „Амбасадор Мениджмънт” ЕООД.
Счита, че представените от „Ивент Про“ ЕООД доказателства са неотносими към предмета на настоящото производство. Обстоятелствата, които се цели да се докажат с тях нямат пряко отношение към предмета на доказване в настоящото производство.
В законния срок е постъпил писмен отговор от ответника „Ивент Про“ ЕООД, който счита предявените искове за недопустими и неоснователни. Счита, че предявените искове са подадени след предвидения едногодишен давностен срок.
Твърди, че „Ивент Про“ ЕООД е трето добросъвестно лице спрямо описаните в исковата молба сделки по отношение на които постоянният синдик иска прогласяване на недействителност на основание чл. 647, ал. 1, т. 2 от ТЗ.
Твърди, че исковата молба е вписана след сключване на договора за прехвърляне на вземане от 27.09.2018 г. и след конституирането на „Ивент Про“ ЕООД като кредитор в производството по т.д. № 92/2017 г. по описа на Окръжен съд – Габрово. Предявените искове не засягат правата на „Ивент Про“ ЕООД, като кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на „Амбасадор Мениджмънт” ООД. По отношение на искът по чл. 153 от ЗЗД също не може да се противопостави на правата на третото добросъвестно лице „Ивент Про“ ЕООД.
Взема становище по основателността на иска, като счита, че описаните в исковата молба твърдения, че сключената сделка с „Амбасадор Мениджмънт” ООД обезпечава чужд дълг не кореспондират с правното основание на предявения от ищеца иск. Законодателят е предвидил специфични основания за обявяване на недействителност на сделката, с която се обезпечават чужди задължения в разпоредбата на чл. 647, ал.1, т. 4 от ТЗ. Счита, че с представените писмени доказателства ищецът по никакъв начин не доказва безвъзмездния характер на сделката между „Амбасадор Мениджмънт” ООД и "Българо-Американска кредитна банка" АД, а бланкетно определя безвъзмездния характер на сделката.
Счита, че с встъпването в дълга на „ПОНС-ХОЛДИНГ“ АД, „Амбасадор Мениджмънт” ООД е придобило всички задължения, но и права произтичащи от Договор за банков кредит № СБ-27-08.06.2007 г. и свързаните с него анекси.
На 07.03.2016 г. „ПОНС-ХОЛДИНГ“ АД извършва непарична вноска в капитала на „Амбасадор Мениджмънт” ООД, представляваща недвижими имоти, находящи се в к.к. „Слънчев бряг“, хотелски комплекс „Перла“, подробно описани в приложеното към настоящия договор съгласие с нотариална заверка на подписите. По отношение на същите имоти е учредена договорна ипотека в полза на "Българо-Американска кредитна банка" АД предоставена за обезпечение по Договор за банков кредит № СБ-27-08.06.2007 г., съгласно нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 93,т. ХІV, рег. № 7013, дело № 2598/2007 г. на Нотариус С. А., вписано в Служба по вписванията в гр. Н..
Със сключването на Договора за встъпване в дълг от 18.03.2016 г. и Договора за особен залог от 18.03.2016 г., „Амбасадор Мениджмънт” ООД придобива качеството на съдлъжник на кредитополучателя по Договор за банков кредит № СБ-27-08.06.2007 г. и отговаря за неизпълнението на задълженията по договора за кредит с имуществото си, в следствие на извършения апорт срещу който банката кредитор не се е противопоставила, въпреки, че апортираните недвижими имоти са ипотекирани за обезпечаване на нейни вземания.
По отношение на предявения в евентуалност иск по чл. 135 от ЗЗД във вр. с чл. 649 от ТЗ, счита че ищецът не е обосновал по никакъв начин и не доказва с предявените писмени доказателства увреждащия характер на атакуваните сделки. В исковата молба липсва анализ на имуществото, с което „Амбасадор Мениджмънт” ООД е разполагало към момента на сключване на Договор за встъпване в дълг от 18.03.2016 г. и Договор за особен залог от 18.0.2016 г., както и Анекс №6 към договора за кредит и дали то е достатъчно за удовлетворяване на всички кредитори на дружеството.
При съпоставяне на размера на дълга по договора за кредит, в който „Амбасадор Мениджмънт” ООД е встъпило и вписаните в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружествата обстоятелства, към датата на сключване на сделките капитала на дружеството в пъти надвишава размера на дълга към „БАКБ“ АД, а учреденият залог на търговското предприятие не включва недвижими имоти и активи, които са ипотекирани или заложени в полза на другите кредитори на дружеството – „Юробанк България“ АД и „Токуда Банк“ АД. Действията на "Българо-Американска кредитна банка" АД и „Амбасадор Мениджмънт” ООД не са имали за цел да увредят другите кредитори.
В допълнителния отговор взема становище по отношение на твърдението, на синдика, че съдът служебно следва да конституира „БАКБ“ АД като ответник по настоящото съдебно производство и моли същото да бъде оставено без уважение. Оспорва направените твърдения в допълнителната искова молба и поддържа подадения отговор. Прави доказателствени искания.
С Определение от 21.02.2020 г., съдът е конституирал като задължителен необходим другар на страната на ответника „Амбасадор Мениджмънт” ООД – „Българо-Американска кредитна банка“ АД.
В законния срок е
постъпил писмен отговор от ответника „Българо-Американска кредитна банка“ АД.
Счита предявените искове за недопустими и неоснователни. В отговори си "Българо-Американска
кредитна банка" АД счита предявените искове
за недопустими и неоснователни. Изтъква като аргумент за недопустимост на
предявените искове, че оспорените сделки попадат в специалните състави на чл.
647, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ТЗ. Сделките хипотетично са сключени в подозрителния
период, но е изпълнено друго условие на кредитора – направено е обезпечение на
кредитор, който е свързан с длъжника. Неприложими за тези сделки остават и
разпоредбите на чл. 647, ал. 1, т.2, т. 3, т. 4 и т. 5 от ТЗ. Излага
съображения за възмездността на сделката.
По отношение на предявения в евентуалност иск по чл. 135 от ЗЗД във вр. чл. 649 от ТЗ, счита, че ищецът не е обосновал и не доказва по никакъв начин увреждащия характер на атакуваните сделки. Ищецът не е доказал, че към момента на сключване на сделките са съществували вземания на други кредитори, чиито интереси са накърнени.
Към момента на сключване на договора за встъпване в дълг, капиталът на дружеството в пъти надвишава размера на дълга към "Българо-Американска кредитна банка" АД, а уреденият залог на търговското предприятие изключва всички недвижими имоти и активи, които са ипотекирани или заложени в полза на другите известни към тоз момент кредитори на дружеството – „Юробанк България“ АД и „Токуда Банк“ АД. С действията си "Българо-Американска кредитна банка" АД и „Амбасадор Мениджмънт" ООД не са имали за цел да увредят кредиторите, т.е липсвало е знание и желание за увреждането.
За обезпечаване на договора са подписани ипотеки и направени залози. Твърди, че се касае за обезпечаване на вече обезпечени вземания, поради което договорът за встъпване в дълг и договорът за особен залог не могат да бъдат обявени за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник. Позовава се на съдебна практика.
В обобщение от правна страна, счита че за да бъде осъществен фактическият състав на чл. 135 от ЗЗД следва да се докаже, че действието, което е предмет на настоящия иск е увреждащо по отношение на другите кредитори на длъжника – всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Не е налице и субективният елемент от фактическия състав на иска по чл. 135 от ЗЗД, а именно знанието за увреждане, в зависимост от това дали сделката е възмездна или безвъзмездна. Справедливото удовлетворяване на кредиторите бива накърнено само ако и доколкото е довел до удовлетворяване на вземане в отклонение от следващото се при евентуално разпределение. От икономическа и търговска гледна точка въз основа на коментираната по-горе непарична вноска в своя капитал, „Амбасадор Мениджмънт" ООД е придобило високо ликвидно имущество, представляващо действащ хотел в к.к. „Слънчев бряг“, като от дейността на този актив са постъпвали приходи в значителен размер в патримониума на това дружество. Присъединява се към възраженията на другите ответници. Моли да се отхвърлят предявените искове.
Постъпил e
писмен
отговор от ответника „Амбасадор Мениджмънт” ООД на
исковата молба и на допълнителната искова молба, в който оспорва исковете като
недопустими и неоснователни. Недопустимостта обосновава с липсата на предоставени по ТЗ
правомощия на синдика да предявява искове по чл. 647 от ТЗ и отменителния иск по чл.135, ал. 1
от ЗЗД във вр. с чл. 649 от ТЗ. Счита,
че синдикът не е активно процесуално легитимиран да предяви искове с правно
основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ и чл. 135 от ЗЗД в качеството му на
процесуален субституент на всички кредитори на несъстоятелността, каквито са
настоящите искове.
Оспорва предявените искове по основание и размер, като твърди че при сключването на атакуваните договори е била налице обща икономическа полза. Излага аргументи за възмездността на сключените договори и анекси. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърлят предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства намира за установено следното:
С решение № 83 от 01.06.2018 г. по т.д. /несъстоят./ № 92/2017 г. по описа на Габровски окръжен съд е открито производство по несъстоятелност на първия ответник „Амбасадор мениджмънт“ ООД с начална дата 31.12.2016 г. Обявена е неплатежоспособността на дружеството, назначен е временен синдик, постановено е обща възбрана и запор на имуществото и е свикано първо събрание на кредиторите.
С постановено на 30.11.2018 г. определение на съда по несъстоятелност по т.д. № 92/2017 г. на „Амбасадор Мениджмънт”ООД е назначен постоянен синдик – П.Д. К., с датата за встъпване 03.12.2018 г.
В качеството си на синдик на „Амбасадор Мениджмънт“ ООД, същата е активно легитимирана да предяви иска по чл. 649 от ТЗ, предявен като главен, както и предявения в евентуалност иск по чл. 135 от ЗЗД. Макар и в случая синдикът да действа като процесуален субституент, той разполага със самостоятелно право на иск, без да е носител на материалното право, защитавано по исков ред /Решение № 185 от 09.03.2010 г. по т.д. № 672/2008 г. , 2 т.о. на ВКС/.
Съгласно правомощията си, синдикът предявява настоящите искове, като подава искова молба пред Окръжен съд – Габрово на 03.06.2019 г. Видно от представеното по делото решение за откриване на производство по несъстоятелност, решението е от 01.06.2018 г. и законоустановения едногодишен срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ изтича на 01.06.2019 г., която дата се явява неприсъствена /01.06.2019 г. е събота/. Така подадената на 03.06.2019 г. искова молба се явява подадена в срок. След оставянето и без движение с разпореждане № 262 от 04.06.2019 г. за вписване на същата и удължаване на срока с разпореждане от 18.06.2019 г., исковата молба е представена вписана в съда на 21.10.2019 г. Във връзка с горното съдът приема, че са спазени законоустановените срокове, а направените възражения в тази насока са неоснователни.
След извършената размяна на книжа, изготвянето на предварителния доклад и насрочване на делото в открито съдебно заседание са изпратени призовки до страните. Призовката е върнатата в цялост с отбелязване, че синдик К. е отказала да я получи, тъй като вече не е синдик. Този факт се установява и от приложеното по делото определение № 260035 от 08.10.2020 г. по т.д. /несъстоятелност/ № 92/2017 г. по описа на ГОС, с което се освобождава назначения с Определение от 30.11.2018 г. постоянен синдик П.Д.К. и се назначава за синдик Ц.В.М., който е встъпил в длъжност на 12.10.2020 г., за което е представил по делото акт за встъпване в длъжност и застрахователна полица.
Новоназначеният синдик, с молба от 12.02.2021 г. взима становище, че
няма доказателствени искания и към настоящия момент вече е започнала
процедурата по осребряване на активите, включени в масата на несъстоятелността
на „Амбасадор Мениджмънт” ООД, като със сметки за разпределение са разпределени
сумите в полза на кредитора „Токуда Банка“ АД, на основание чл.717н от ТЗ, по
силата на вписана първа по ред ипотека. Със становището си от 22.02.2021 г.
допълва, че въпреки учредените в полза на „БАКБ“ АД обезпечения върху
имуществото на дружеството има учредени предходни обезпечения. Във връзка с
извършените до момента продажби на активи, включени в масата на
несъстоятелността, нито кредиторът „БАКБ“ АД, нито правоприемникът „Ивент Про“
ЕООД са получили удовлетворение, въпреки че вземанията са включени с поредност
на удовлетворяване съобразно чл. 722, ал.1, т. 1 от ТЗ. Удовлетворените
кредитори са „Токуда банк“ АД и „Юробанк България“ АД, с приети вземания по
реда на чл. 717, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
Наведените в исковата молба фактически твърдения и петитум определят правната квалификация на предявените при евентуалност искове по чл. 647, ал. 1, т. 2 от ТЗ и чл. 135 ЗЗД във вр. с чл. 649, ал. 1 от ТЗ – предявени отменителни искове в хипотезата на сключени от длъжника безвъзмездни сделки, с които е накърнена масата на несъстоятелността.
По отношение на договора за особен залог исковата претенция е с акцесорен характер по чл. 150 от ЗЗД, който следва договора за встъпване в дълг. Заявената легитимация на ищеца за предявяване на исковете, наведените твърдения за увреждане кредиторите на несъстоятелността с предоставяне като обезпечение като особен залог върху търговско предприятие с всички основни активи в него, за да се гарантиране изпълнението на чужд дълг, като дружеството „Амбасадор Мениджмънт“ ООД е предоставило в обезпечение свое имущество, с изключение на заложеното в полза на „Юробанк България“ АД, „Бългерия Ритейл Сървисиз“ АД и „Токуда Банк“ АД – чл. 1.03.2. От тук се очертава фактическия състав на правната норма, уреждаща отменителните искове в хипотезите на чл. 647, ал. 1, т. 2 от ТЗ за главния иск и по и чл. 135 от ЗЗД във вр. с чл. 649, ал. 1 от ТЗ за евентуалния. Правната квалификация се извежда от изложените в молбата фактически твърдения и петитум, които позволяват да бъде индивидуализирано спорното право и насрещната страна да упражни правото си на защита.
По делото не се спори , а и от събраните писмени доказателства се установява, че между ответниците "Българо-Американска кредитна банка" АД и „АМБАСАДОР МЕНИДЖМЪНТ” ООД са сключени процесните два договора на 18.03.2016 г. - договор за встъпване в дълг и договор за особен залог на търговско предприятие, с нотариална заверка на подписите от Нотариус С. П., с район на действие Районен съд – София, с рег. № 403 и рег. № 401, приложение № 1 и приложение № 2 към него, вписан под № 20160325130127 в Търговски регистър към Агенция по вписванията.
С договора за встъпване в дълг от 18.03.2016 г., „Амбасадор Мениджмънт” ООД като поемател безусловно се е задължил да отговаря солидарно със заемателя „ПОНС-ХОЛДИНГ“ АД за изпълнението на всички задължения на заемателя към банката, произтичащи от Договора за банков кредит, в т.ч. за изплащане в сроковете по Договора за банков кредит на пълния размер на неизплатената част от главницата по кредита – лихви, лихва за забава, такси, комисионни и разноски на банката по кредита – чл. 2. Неизплатената част от главницата по кредита е в размер на 1 944 000,00 евро, начислена лихва за забава в размер на 214 461,61 евро и лихва за забава върху неизплатената част от главницата в размер на 40 211,66 евро, както и други такси, комисионни и разноски, съгласно договора за банков кредит. Сключен е и договор за залог на търговско предприятие от 18.03.2016 г., както и Анекс № 6 към Договор за банков кредит № СБ-27/08.06.2007 г. от 23.12.2016 г.
С договора за особен залог залогодателя „Амбасадор Мениджмънт” ООД е учредил по реда на ЗОЗ в полза на "Българо-Американска кредитна банка" АД особен залог върху търговското си предприятие и съгласно чл. 1.03.1 залогът тежи върху отделните елементи от търговското предприятие на „Амбасадор мениджмънт“ ООД /недвижими имоти, движими вещи, вземания и други/, налични към момента на сключване на договора за залог. Учреденият залог се разпростира и върху всички придобити от залогодателя активи след сключването му. Договорът се сключва за обезпечаване на всяка част и всички вземания на Банката в размера посочен по-горе.
В случая и двете сделки, които се иска да бъдат обявени за недействителни с предявения отменителен иск по чл. 647 , ал. 1, т. 2 от ТЗ – процесните договори за втъпване в дълг и особен залог, са обезпечителни. Като такива те не попадат в приложното поле на класификацията с оглед на признака възмездност относно системата на фактическите състави по чл. 647, ал. 1 от ТЗ. Чрез самостоятелното им уреждане в хипотезите на чл. 647, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ТЗ законодателят изрично е установил, че в рамките на института на несъстоятелността класифицирането на обезпечителните сделки не е по признака възмездност.
Защитата на кредиторите и масата на несъстоятелността срещу увреждащи ги обезпечителни сделки, както в системата на преферентните, така и на отменителните искове е независима от критерия възмездност –безвъзмездност. При визираните фактически състави на чл. 647, ал. 1, т. 4 и 5 от ТЗ обезпечаването на чужди задължения не може да бъде атакувано нито като безвъзмездна сделка по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 1 и 2 от ТЗ, нито като възмездна сделка, по която даденото значително надхвърля по стойност полученото /в този смисъл и правната доктрина „Обезпеченията в материалното и процесуалното право“, ИК “Труд и право“ 2018г., стр. 397-403/.
По отношение на отделните отменителни искове по чл. 647, ал. 1 от ТЗ обезпечителните договори не могат да бъдат успешно атакувани чрез отменителен иск по чл. 647, ал. 1, т. 1 и 2 от ТЗ, защото са предмет на специална уредба, която изключва квалифицирането им като възмездни или безвъзмездни. Какъв е характерът на обезпечителната сделка – възмездна или безвъзмездна има значение за общия отменителен иск по чл. 135 от ЗЗД във вр. с чл. 649 от ТЗ, с който могат да се атакуват обезпечения за чужд дълг.
На основание изложеното, предявения като главен иск по реда на чл. 647, ал. 1, т. 2 от ТЗ за обявяването за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Амбасадор Мениджмънт” ООД на сключените между ответниците договор за встъпване в дълг от 18.03.2016 г. и договор за особен залог на търговско предприятие от същата дата, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Следва да се разгледа предявения при условията на евентуалност отменителен иск по чл. 135 от ЗЗД във вр. с чл. 649, ал.1 от ЗЗД.
Процесните две сделки, които се иска да бъдат обявени за недействителни с предявения от временния синдик като евентуален отменителен иск по чл. 135 от ЗЗД - договор за встъпване в дълг и договор за особен залог на търговско предприятие, сключени на 18.03.2016 г. между кредитора "Българо-Американска кредитна банка" АД и поемателя- залогодател „АМБАСАДОР МЕНИДЖМЪНТ” ООД, са за обезпечаване на чуждо задължение – на кредитополучателя „ПОНС-ХОЛДИНГ“ АД по договори за кредит с анексите към тях, сключени с "Българо-Американска кредитна банка" АД. Обезпеченото с процесните два договора задължение е на значителна стойност – 1 944 000,00 евро, начислена лихва за забава в размер на 214 461,61 евро и лихва за забава върху неизплатената част от главницата в размер на 40 211,66 евро, както и други такси, комисионни и разноски, съгласно договора за банков кредит, като по двата договора няма поета от кредитора насрещна престация, предвид на което се явяват безвъзмездни сделки, с които се обременява имуществото на поемателя и залогодател „Амбасадор Мениджмънт“ ООД.
За да бъде осъществен фактическият състав на чл. 135 от ЗЗД следва да се докаже, че действието, което е предмет на този иск е увреждащо кредитора на длъжника.
Неоснователни са наведените от ответника "Българо-Американска кредитна банка" АД доводи,че не е необходимо страните по сделката да са имали за цел да увредят кредиторите на „Амбасадор Мениджмънт” ООД със сключените договори за встъпване в дълг и учредяване на особен залог от дружеството.
В теорията и съдебна практика се приема, че увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника - когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или извършва други правни действия, с които се създават трудности за удовлетворението на кредитора, в това число опрощаване на дълг, обезпечение на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг и др. ( Р-407 от 29.12.2014 г. по гр.д. 2301/2014 г., IV г. о. на ВКС; Р-639 от 06.10.2010 г. по гр.д. 754/2009 г., IV г. о.).
Процесните две сделки са сключени на 18.03.2016 г. от ответника по предявения иск по чл.135 от ЗЗД- „Амбасадор Мениджмънт“ ООД, по отношение на който е открито производство по несъстоятелност по т.д. /несъст./ № 92/2017 г. по описа на Габровски окръжен съд. С поетото задължение като поемател по сключения договор за встъпване в дълг и като залогодател по учредения особен залог върху търговското предприятие, за обезпечаване на чуждо задължение в значителен размер /в полза на трето за несъстоятелността лице/, при липсата на насрещна престация по двете сделки, се осуетяват и затрудняват възможностите на кредиторите с вземания към „Амбасадор Мениджмънт“ ООД и по настоящем кредитори на несъстоятелността да се удовлетворят от имуществото на длъжника, съгласно правата им по чл. 133 от ЗЗД, от масата на несъстоятелността, предвид на което тези правни действия са увреждащи кредиторите на „Амбасадор Мениджмънт“ ООД.
В хипотезата на предявен иск по чл. 135 от ЗЗД не е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо. Достатъчно е да е установено, че вземането легитимира кредитора. Вземането на "Българо-Американска кредитна банка" АД към „Амбасадор Мениджмънт” ООД е цедирано на „Ивент Про“ ЕООД с договор за цесия от 27.09.2018 г.
Съгласно обявените в Търговския регистър списъци на приети вземания, представени по делото от ищеца, кредитори на несъстоятелността на „Амбасадор Мениджмънт” ООД, с вземания към датата на сключване на процесните договори са Министерство на околната среда и водите, НАП и нотариус Бакалова. Приетото вземане на „Ивент Про“ ЕООД произтича от договор за цесия, след датата на обявяване на дружеството в несъстоятелност.
Релевантно за иска по чл.135 ЗЗД е наличието
на действително вземане на кредтитора.
Съгласно установената съдебна практика, кредитор по чл.135 от ЗЗД е всяко лице,
титуляр на парично вземане по отношение на ответника, като е достатъчно
вземането му да е действително, не е необходимо вземането да е ликвидно или
изискуемо, нито да е установено по размер
и период с влязло в сила решение / р. по гр.д.№3071/2015г.,ВКС,III г.о, опр. по
гр.д.№3148/2015г. 4г.о,р. по т.д.№883/2014г., IIт.о./.
Съдът по Павловия иск не може да проверява, съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение. В случая нито едно от посочените по-горе вземания, включено в обявените в Търговския регистър списъци на приети вземания, не е отречено с влязло в сила решение. Макар и искът да не е предявен от кредитор по несъстоятелността, то на синдика му е дадена възможността да брани правата на всички кредитори, включително да предявява и отменителни искове, за да попълни масата на несъстоятелността.
За да се установи дали е налице субективният елемент от фактическия състав на иска по чл.135 от ЗЗД- знанието за увреждане, в зависимост от това дали сделката е възмездна или безвъзмездна, се определя и дали и двете страни по нея следва да знаят за увреждането.
По делото се спори дали процесните два договора са безвъзмездни.
Както в съдебната практика, така и правната доктрина по отношение на обезпечителните договори, каквито са процесните, въпросът относно възможността същите да попадат изобщо в класификацията безвъзмездни/възмездни договори е дискусионен и противоречиво разрешаван.
В случая ищецът извежда безвъзмездността на процесните сделки предвид обстоятелството, че по тях няма насрещни и относително еквивалентни престации, като в замяна на поетото задължение „Амбасадор Мениджмънт” ООД не получава никакви материални облаги, както и че търговските сделки могат да бъдат безвъзмездни, позовавайки се на конкретни правни норми от Търговския закон.
Ответникът „Ивент Про“ ЕООД и необходимият другар "Българо-Американска кредитна банка" АД противопоставят твърдения, че двете сделки са възмездни. Позовават се на няколко основания – извършен апорт в капитала на „Амбасадор Мениджмънт” ООД от „ПОНС-ХОЛДИНГ“ АД; обременяване единствено и само апортирано имущество, предмет на предходна валидна и неоспорена ипотека в полза на същия кредитор. От икономическа и търговска гледна точка въз основа на направената непарична вноска, „Амбасадор Мениджмънт” ООД е придобило по-високо ликвидно имущество, представляващо действащ хотел в к.к. „Слънчев бряг“, като от дейността на този актив са постъпвали приходи в значителен размер в патримониума на това дружество.
Изхождайки от договорените клаузи по процесните сделки, в тях липсва уговорка кредиторът "Българо-Американска кредитна банка" АД, в последствие цесионера „Ивент Про“ ЕООД, да заплати на обезпечаващия чуждо задължение „Амбасадор Мениджмът” ООД възнаграждение или друг насрещна престация за поетата по обезпечителната сделка отговорност, както по договора за встъпване в дълг, така и по договора за особен залог, с оглед на което съдът приема, че процесните обезпечителни договори са безвъзмездни, тъй като не е установено по тях да има насрещна престация.
Апортът по своята същност е възмезден, но в случая сключените обезпечителни договори не го характеризират като насрещна престация. От справка в Търговския регистър по партидата на „Амбасадор Мениджмънт” ООД се установява, че на 07.03.2016 г. е извършен апорт от единия съдружник в дружеството „ПОНС-ХОЛДИНГ“ АД в имуществото на „Амбасадор Мениджмънт” ООД. „ПОНС-ХОЛДИНГ“ АД е длъжника на "Българо-Американска кредитна банка" АД, който привлича като поемател на своя дълг „Амбасадор Мениджмънт” ООД с договора за встъпване в дълг. Направеният апорт предхожда встъпването в дълг, като длъжникът отчуждава недвижими имоти, заложени в полза на своя кредитор и ги прехвърля в имуществото на друго търговско дружество, което солидарно се е задължило за изпълнението на дълга. С извършването на апората, длъжникът е намалил собствените си ликвидни активи и по този начин е намалил обезпечението на кредитора си, но в същото време е привлякъл като съдлъжник в дълга си дружеството, в чието имущество ги е апортирал. Извършеният апорт не кореспондира с процесните договори- тя е напълно независима от тях. Учредената ипотека в полза на "Българо-Американска кредитна банка" АД е ирелевантно спрямо настоящото производство, поради което е ирелевантно обстоятелството, че банката не се е противопоставила на извършения апорт. Не е налице еквивалентна престация от страна на „ПОНС-ХОЛДИНГ“ АД по отношение на процесите договори.
На следващо място, когато двата договора обезпечават възмезден договор, това не обуславя тяхната възмездност. Обезпечителните договори независимо, че са акцесорни, имат и относителна самостоятелност и следва да се разглеждат самостоятелно, съобразявайки правните норми, които ги уреждат и конкретно установените обстоятелства за постигнатото между страните съгласие. Обезпечението е гаранция срещу неизпълнението и затова обезпечителният договор следва да се квалифицира като възмезден или безвъзмезден, като се изхожда само от него, а не и от главния договор или чужди за обезпечителния договор юридически факти и правоотношения. Относно двата процесни договора не се установява кредиторът "Българо-Американска кредитна банка" АД, съответно „Ивент Про“ ЕООД по тях да е поела насрещно задължение.
Също така не се установява възмездността на процесните договори да произтича и от вътрешните отношения между главния длъжник и представилият обезпеченията „Амбасадор Мениджмънт” ООД. Не се твърди и не е установено между тях да е съществувало мандатно правоотношение по чл. 280 от ЗЗД и уговорено получаване на имуществена облага от дружеството, предоставящо обезпечение на чужд дълг - „Амбасадор Мениджмънт”ООД.
Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, когато увреждащата сделка е безвъзмездна, следва да се установи само знанието на длъжника за увреждането. В случая това е ответникът „Амбасадор Мениджмънт“ ООД, като правно ирелевантно е дали "Българо-Американска кредитна банка" АД, с която длъжникът е договарял по процесните два договора, е знаела за увреждането.
Законът изисква знание, а не намерение, умисъл за увреда на кредитора. Дружеството, чрез своите органи, които го управляват и представляват, знае в какви договорни правоотношения е встъпило и какви вземания на кредитори на дружеството съществуват към датата на учредяване на процесните две обезпечения със сключените на 29.03.2016 г. договори за встъпване в дълг и за особен залог. Съгласно съдебната практика длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане (Решение № 264 от 18.12.2013 г. на ВКС по гр. д. 915/2012 г. IV г. о.; Решение № 18 от 4.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3396/2014 г., IV г. о.), като по отношение на процесните договори такива вземания на кредитори са включени в списъците с приети вземания в производството по несъстоятелност на „Амбасадор Мениджмънт” ООД, обявени в търговския регистър. В случая „Амбасадор Мениджмънт“ ООД безвъзмездно е обременил имуществото си със сключването на процесните два обезпечителни договора, поемайки голямо по размер задължение и учредявайки залог върху търговско си предприятие, включително върху придобитите в бъдеще активи, без да получи нищо в замяна, което обосновава наличието на знание, че по този начин осуетява възможността кредиторите на дружеството с възникнали вземания да реализират правата си.
По изложените съображения предявеният като евентуален иск по чл. 135 от ЗЗД във вр. с чл. 649, ал.1 от ТЗ е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като се обявят за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността на „Амбасадор Мениджмънт” ООД процесните два договора, сключени на 18.03.2016 г. между ответниците по делото- договор за встъпване в дълг и за особен залог на търговското предприятие на „Амбасадор Мениджмънт” ООД.
В случая съгласно чл. 72, ал. 1 от ГПК за предявените искове следва да се събере една държавна такса, като на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ за уважения по делото като евентуално предявен иск по чл. 135 от ЗЗД дължимата държавна такса следва да се събере от ответника „Ивент Про“ ЕООД. Същата е в размер на цената на договора за встъпване в дълг, който възлиза 4 305 002,26 лв. /1 944 000 евро+214 461,61 евро+40211,66 евро или левова равностойност 4305002,26 лв./ и същата сума от 4 305 002,26 лв. по договора за особен залог или общо 8 610 004,52 лв. Дължимата държавна такса е 4% от стойността на договорите 344400,18 лв.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от синдика на „Амбасадор Мениджмънт” ООД, ЕИК ********* /в несъстоятелност/ срещу „Амбасадор Мениджмънт” ООД /в несъстоятелност/, ЕИК202162818, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Източен, бул. „Цариградско шосе“, „Ивент Про“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, район Красно село, ул. „Борово“ № 52, вх. „Г“, ет. 4, представлявано от управителя И. А. И. и "Българо-Американска кредитна банка" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Славянска“ № 2 за ОБЯВЯВАНЕ ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ на основание чл. 647, ал. 1, т. 2 от ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Амбасадор Мениджмънт” ООД /в несъстоятелност/ на Договор за встъпване в дълг, сключен на 18.03.2016 г., с който „Амбасадор Мениджмънт” ООД е встъпил в дълга на „ПОНС-ХОЛДИНГ“ АД, ЕИК ********* към "Българо-Американска кредитна банка" АД, ЕИК *********, произтичащ от Договор за банков кредит № СБ-27 от 08.06.2007 г. и анексите към него, Анекс № 6 от 23.12.2016 г. и на Договор за особен залог на търговско предприятие от 18.03.2016 г., сключен между „Амбасадор Мениджмънт” ООД и "Българо-Американска кредитна банка" АД, вписан в Търговския регистър с № 20160325130127, като неоснователен и недоказан.
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по отношение кредиторите на несъстоятелността на „Амбасадор Мениджмънт“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК202162818 по иск, предявен от синдика на „Амбасадор Мениджмънт“ ООД, ЕИК202162818 /в несъстоятелност/ срещу „Амбасадор Мениджмънт” ООД /в несъстоятелност/, ЕИК202162818, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Източен, бул. „Цариградско шосе“, „Ивент Про“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, район Красно село, ул. „Борово“ № 52, вх. „Г“, ет. 4, представлявано от управителя И. А. И. и "Българо-Американска кредитна банка" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Славянска“ № 2 на Договор за встъпване в дълг, сключен на 18.03.2016 г., с който „Амбасадор Мениджмънт” ООД е встъпил в дълга на „ПОНС-ХОЛДИНГ“ АД, ЕИК 102064401към „Българо-Американска кредитна банка“ АД, ЕИК *********, произтичащ от Договор за банков кредит № СБ-27 от 08.06.2007 г. и анексите към него, Анекс № 6 от 23.12.2016 г. и на Договор за особен залог на търговско предприятие от 18.03.2016 г., сключен между „Амбасадор Мениджмънт” ООД и „Българо-Американска кредитна банка“ АД, вписан в Търговския регистър с № 20160325130127, на основание чл. 135 от ЗЗД във вр. с чл. 649 ,ал. 1 от ТЗ.
ОСЪЖДА „Ивент Про“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в
гр. София, район Красно село, ул. „Борово“ № 52, вх. „Г“, ет. 4, представлявано
от управителя Иван Асенов И. да заплати по сметка „такси” на Габровски окръжен
съд сумата от 344400,18 лв./триста четиридесет и четири хиляди лева и 18 ст./,
дължима на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ
държавна такса за уважения иск по чл. 135 от ЗЗД във вр. чл .649, ал. 1 от ТЗ и 5,00 лв. /пет
лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист.
УКАЗВА на ищеца, че на основание чл. 115 от ЗС в шестмесечен срок следва да извърши отбелязване на решението, постановено по предявения иск по чл. 135 от ЗЗД във вр. с чл. 469 от ТЗ, считано от влизане му в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: