Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.П., 16.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски
районен съд, V гр.състав, в публично заседание
на 02.11.2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретаря Г.Н., като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 5268/16г., за да се произнесе взема предвид:
Искове с правно основание чл.143, ал.2 и
чл.149 от СК.
Постъпила е искова молба от Е.Х.Х., като майка
и законен представител на малолетното дете В.К.П., род. на ***г., срещу К.С.П.,
в която се твърди, че от съвместното им съжителство с ответника имат родено
дете В.К.П. с ЕГН ************. Ищцата твърди, че съвместният им живот с
ответника е приключил два месеца след раждането на детето и че от 14.06.2007г. същият не е заплащал месечна издръжка на
детето им. Твърди, че от декември 2014г.
е безработна и няма доходи. Твърди, че е освидетелствана с 20% инвалидност. Моли съда да осъди ответника да й заплаща в
качеството на майка и законен представител на детето В. следните суми:
1.
Сума в размер на
3600 лв. / три хиляди и шестстотин / лева, представляваща издръжка за минало
време на основание чл. 149 от СК за период от една година преди подаване на
иска, т.е от 11.07.2015г.- до 11.07.2016г. – по 300 лв. /триста/ лева месечно;
2.
Сума в размер на
300 лв. /триста лева/ месечно, представляваща издръжка на основание чл.143 СК, считано от датата на
депозиране на исковата молба- 12.07.2016г., до настъпване на причини и условия
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена месечна вноска от деня на забавата до окончателното ѝ
изплащане.
Ответникът не оспорва исковете по основание, счита, че искът за минало време
е основателен за една година назад, а не както първоначално, преди предоставяне
на правна помощ и поправката на исковата молба, е поискала ищцата - за 7 години
назад. Що се отнася до исканата месечна издръжка, ответникът заявява, че
исковата молба е основателна до размер от 110 лв. месечно, защото няма възможност да отделя повече
средства. Сочи, че е баща на друго малолетно
дете на 9 месеца, че в жилището, което притежава в гр. П. има тежест и той не
може да се разпорежда с него, докато дарителите – баба му и дядо му, са живи.
Сочи, че получава минимална работна заплата и не може да заплаща повече от
това, което е предложил като споразумение на ищцата – 110лв. месечна издръжка.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено
от фактическа страна следното: Детето В.К.П.,
род. на ***г в момента е на 9 години и е
с родители Е.Х.Х. и К.С.П., видно от удостоверение по акт за раждане № 0983/19.06.2007г.
година на Община П.. Не се оспорва от ответника, твърдението на ищцата, че
страните по делото са се разделили 2 месеца след раждането на детето, и че от
тогава до подаване на иска бащата не е плащал месечна издръжка за отглеждането
на детето В.. Видно от представеното по делото Удостоверение
с № РД-23-38/28.10.2015г. детето В.К.П. е записано като ученик за учебната
2016-2017г. в ОУ ,,Патриарх Евтимий”, а от представеното Заявление на
председателя на Плувен клуб ,,Инвиктус” е видно, че към 08.12.2015г. детето е
посещавало уроци по плуване, цената на които е 63лв. месечно. Ищцата твърди, че
за периода от 2008г. до 2016г. детето
често боледува от гнойни ангини и бронхити - 2-3 пъти в годината и че от една
година е с установено плоскостъпие, което налага носене на ортопедични обувки,
за което е представила и Медицинско направление с изх. № 59/28.07.2016г. от
,,АИППМП Д-р Нора Куцарова” ООД, потвърждаващо тези заболявания. За нуждите на
детето по делото бяха събрани и гласни доказателства, чрез разпита на св. М.М.Х.
– негова баба по майчина линия. Тя посочи, че 2-3 месеца след като се е родило
детето, то и майка му са отишли да живеят при свидетелката и съпругът ѝ, и
че от раждането на детето до настоящия момент не знае бащата да е предоставял
средства или да е давал някакви подаръци за празници на детето, а грижите за
детето се осъществяват от майката и от тях със съпруга ѝ. Свидетелката
посочи, че детето посещава курс по английски език. Твърди, че то е алергично,
което води до продължителни кашлици, които въпреки лечението, не могат да се
овладеят и детето е било отстранявано от училище, защото пречи на учебния
процес. Посочи, че заради липса на финансови средства, необходимите за
лечението на плоскостъпието, ортопедични обувки не могат да бъдат набавени. Свидетелката
твърди, че тя и съпругът ѝ издържат ищцата.
Видно от представеното по делото Експертно
решение на ТЕЛК № 4719/16.12.2014г., ищцата Е.Х.Х. е с 20 % трайно намалена работоспособност до 01.12.2016г.
От представеното по делото Удостоверение за регистрация като търсещо работа
лице изх.№ 419-194/12.09.2016г. на Агенцията по заетостта е видно, че за
периодите от 18.12.2014 до 24.08.2015г. и от 05.07.2016 до 18.08.2016г. ищцата е регистрирана като
безработна. По делото ищцата е представила Декларация за имущественото си състояние от 16.09.2016г, с която твърди, че
притежава апартамент, находящ се в ****. От приложения по делото Нотариален акт
№ 144, том XI по нот.д. 2194/1997г. на П.ски нотариус е видно, че родителите на
ищцата са ѝ прехвърлили срещу гледане и издръжка, АПАРТАМЕНТ с площ от
99.27 кв.м., в ****, както и ГАРАЖ № 3 от 12.60 кв.м., намиращ се в същата
сграда. В горепосочената декларация, представена от ищцата, същата заявява, че
не получава никакви доходи.
Видно от удостоверение Изх. №Т 7660
/07.10.2016г. на СОТ ЕООД гр. С., за периода м. юли 2015г. – юни 2016г.,
ответника е имал средномесечен доход в размер на 430.52 лв. От приложеното по
делото Удостоверение изх.№5359/2016г. за вписвания, отбелязвания и заличавания
за лице е видно, че ответникът К.С.П. притежава **** с площ от 88.34 кв.м.,
заедно с избено помещение №15 от 3.62 кв.м. Имотът му е дарен от неговите баба
и дядо, които имат запазено право на ползване, съгласно нотариален акт №178,
том XVI, нот. дело №1960 от 2006г. на нотариус С.И., № 016 от НК. От приложената
по делото Справката от НБД се установява, че ответникът има и друго дете на 8 месеца, което се е
родило от брака му с М.С.П.
С оглед
на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.143, ал.1 от СК, всеки родител е длъжен,
съобразно своите възможности и материално състояние, да осигурява условия на
живот, необходими за развитието на детето му, а ал.2 на същия член определя
задължението за издръжка на непълнолетни деца като безусловно - родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК
дефинира, че размерът на издръжката се определя от следните два критерия - потребностите
на лицето, което се нуждае от нея, и възможностите на лицето, за което
съществува задължение да я дава. Съгласно нормата за определяне на минимален
размер на издръжка - чл.142, ал.2 от СК, тя се
изчислява като ¼ от минималната работна
заплата за страната и към момента на устните състезания по делото възлиза на
105лв. Съдът намира, че месечната нужда на детето следва да бъде определена в
размер на 240лв., която следва да бъде поета и от двамата родители. По делото
не се доказаха твърдяните множество специфични нужди на детето – сочената
алергия не е отразена от лицето, което има компетентността за това – личния му
лекар. Не се посочи дали детето не е подпомагано във връзка с необходимостта от
ортопедични обувки, тъй като по чл. 40 от ППЗИХУ и приложение № 7, то има право
на безплатни ортопедични обувки - за лица под 18 годишна възраст- по един чифт
на всеки 6 месеца или два чифта годишно и безплатни стелки- четири чифта
годишно, въз основа на издаден протокол за изработване на ортопедични обувки на
ЛЛК специализирана ортопедична комисия. Не се доказа и посещението на курс по
английски език и каква е неговата стойност, а от доказателствата е видно, че понастоящем
не посещава плувен курс. От така определената месечна нужда на детето и
съгласно свидетелските показания, съдът взема предвид, че майката е родителят,
който на практика упражнява родителските права и задължения и живее с детето, полага непосредствени ежедневни грижи за отглеждането
и възпитанието му. Съобразявайки този факт и приетите по делото доказателства
за нейния доход, съдът намира, че по-високата част от издръжката, която е в
размер на 125 лв., следва да бъде поета от ответника, независимо от твърденията
му, че няма възможност да отделя толкова средства за издръжка на малолетния си
син. Задължението на родителя да издържа малолетното си дете е безусловно и
приоритетно, като затруднението, или дори липсата на доходи към даден момент,
не освобождават родителя от това задължение. Съдът намира, че ищцата следва да
поеме по-ниска част от издръжката, която да е в размер на 115 лв. месечно. Фактът, че същата полага непосредствени ежедневни
грижи за детето, не я освобождава от задължението да го издържа, имайки
предвид, че ищцата разполага с остатъчна работоспособност от 80% и че за
периода от 24.08.2015г. до 05.07.2016 г. тя не е била регистрирана като
безработна и вероятно е получавала доходи или обезщетения, за които обаче не е
посочила доказателства. При това положение, ответникът следва да бъде осъден да
заплаща за бъдеще издръжка в размер 125.00 лв. месечно, считано от датата на
подаване на исковата молба - 12.07.2016г., до настъпване на законни основания
за нейното изменение или прекратяване. С оглед средномесечния размер на
доходите на ответника, който възлиза на 430.52 лв., и обстоятелството, че
същият има и друго дете на 8 месеца, на което също дължи безусловно най-малко
минималната месечна издръжка в размер от 105 лв., както и че ответникът не може
да отдава под наем притежавания от него апартамент, поради пожизненото право на
ползване на дарителите, а притежаваната от него 1/6 идеална част от друг имот е
незначителна, искът до остатъка от претендирания размер - 300 лв. месечно,
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Следва да се определи
падеж, на който издръжката е дължима, който следва да бъде в началото на месеца
– до 5-то число на текущия месец, с оглед осигуряване на нуждата на детето
именно за месеца, за който тя му е определена.
Съдът намира за частично основателен и
иска по чл.149 от СК - за присъждане на издръжка за минало време. За присъждането на
издръжка за малолетното дете за минало време важат всички правила, посочени
по-горе – тя е безусловна, не зависи от работоспособността и доходите на
родителите, определя се както от потребностите на лицето, което се нуждае от
нея, и възможностите на лицето, което следва да я даде. В случая, за този минал
период следва да се има предвид, че размерът на МРЗ е бил различен – за периода
01.07.2015г. – 31.12.2015г. МРЗ е била
380.00лв. т.е. минимума на издръжка за ненавършило пълнолетние дете е 95.00лв.,
а за периода 01.01.2016г. - 12.07.2016г.
МРЗ е 420лв., съответно издръжката е в минимален размер на 105.00лв. месечно. Съдът
намира, че с оглед обстоятелството, че детето е било по-малко – с по-малко нужди,
следва да бъде определен размер на издръжка за него от 200.00лв. месечно.
За периода
от 12.07.2015г. до 31.12.2015г., майката Е.Х. не е била регистрирана като безработна,
и не е посочила доходите си, а бащата е имал доходи, близки до минималните за
страната, поради което издръжката следва бъде поделена поравно между двамата
родители - по 100.00лв. месечно. За
периода от 01.01.2016г. до 12.07.2016г. следва да бъде определен размер на
нуждата на детето – 210.00лв., и издръжката за него да бъде в размер на по 105.00
лв. месечно от всеки от двамата родители. Поради горното, искът за заплащане на
издръжка за минало време следва да бъде уважен общо до размер 1230.00 лв., като
ответника бъде осъден да заплати на ищцата като майка и законен представител на
малолетното дете тази сума, а претенцията за горницата над 1230.00лв. до 3600.00лв.
следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана.
При този изход на делото, съобразно уважената и отхвърлена част от
исковете, и направените от страните разноски, на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК,
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски за отхвърлената
част от исковете в размер на 90.31лв., а ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ПлРС - ДТ в
размер на 180лв. за иска по чл.143, ал.2 от СК, и ДТ в размер на 49.20 лв. за иска по чл.149
от СК, както и 5 лв. - такса, в случай на издаване на
изпълнителен лист.
На осн. чл. 242 ал. 1 от ГПК, следва да
се допусне предварително изпълнение на решението в частта му за издръжката.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 от СК, К.С.П. с ЕГН ********** да заплаща на Е.Х.Х. с ЕГН **********, като майка и законен
представител на малолетното дете В.К.П. с
ЕГН **********,***, месечна издръжка в размер на
125.00 лв., платима до 5 число на месеца за който се отнася, считано от 12.07.2016г. до настъпване на
законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена месечна вноска от забавена до окончателното
ѝ заплащане, като иска до размер на 300.00лв.месечно, като неоснователен
и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на основание чл.149 от СК, К.С.П. с ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на Е.Х.Х. с ЕГН **********, като майка и законен представител на
малолетното дете В.К.П. с ЕГН **********,***, сумата в общ размер на 1230.00 лв. за периода
12.07.2015г. – 12.07.2016г, представляваща месечна
издръжка за минало време / в размер на 100.00 лв. за периода от 12.07.2015г. - 31.12.2015г. и 105.00 лв. за периода от
01.01.2016г.- 12.07.2016г./, като за разликата над 1230.00 лв. до пълния размер
на предявения иск – 3600.00 лв., като неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.
ДОПУСКА, на осн. чл. 242 ал. 1 от ГПК,
ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО В ЧАСТТА МУ ЗА ИЗДРЪЖКАТА.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Е.Х.Х. с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на К.С.П. с ЕГН **********,***, направените по делото разноски, съобразно отхвърлената
част на всеки един от исковете, общо в размер на 90.31лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ГПК, К.С.П. с ЕГН ********** ***, да
заплати в полза на ПлРС, ДТ в размер на 180.00лв. за иска по чл.143, ал.2 от
СК, и ДТ в размер на 49.20 лв. за иска
по чл.149 от СК, както и 5 лв. - такса, в случай на
издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред
ПлОС в двуседмичен срок от днес – 16.11.2016г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: