О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 31.05.2018
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV А
въззивен състав, в закрито заседание, проведено на тридесет и първи май през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.с.
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова
ч. гр. д. № 324 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 577 от ГПК, във връзка с чл. 32а от
Правилника за вписванията.
С писмо с вх. №
3410/10.01.2018г. от Агенция по вписванията, Служба по вписванията – гр.София е
изпратена до Софийски градски съд частна жалба с вх. № 18-00-60/20.12.2017г.,
депозирана от О.Н.Р., чрез процесуалния му представител адв. Я.Я., срещу
определение №932 от 09.11.2017г. на И.И.– съдия по вписванията при СРС, с което
съдията по вписванията е отказал извършването на нотариално действие по чл.
569, т. 5 от ГПК - заличаване на възбрана, вписана като акт 115, том 20 на
книга „Възбрани” по описа на СВ-гр.София за 2014г. по искане на СГС НО НЧД №
4191/2014г., на възбрана, вписана като акт 16, том 19 на книга „Възбрани” по
описа на СВ-гр.София за 2014г. по искане на СГС НО НЧД № 4191/2014г. и на възбрана,
вписана като акт 105, том 21 книга „Възбрани” по описа на СВ-гр.София за
2014г., по искане на членовете на НС и УС на БНБ, по молба с вх.№
74789/09.11.2017г. на жалбоподателя.
В жалбата са
изложени съображения за незаконосъобразност на постановеното от съдията по
вписвания определение. Жалбоподателят посочва, че във връзка с образувано
досъдебно производство № 92/2014г., пр.пр. 6466/2014г. по описа на СО-СГП, по
което е бил привлечен като обвиняем, са били наложени обезпечителни мерки –
възбрани върху притежавани от него недвижими имот. Твърди, че с постановление
от 18.02.2016г. на СГП досъдебното производство срещу него е било прекратено и
с определение от 22.02.2016г. на СГП са
били отменени всички наложени във връзка с досъдебното производство обезпечителни
мерки спрямо него, като се позовава на разпоредбата на чл. 243, ал. 2 от НПК.
Посочва, че на основание прекратеното досъдебно производство по негова молба с
акт на съдия по вписванията е била заличена една от възбраните, вписана под акт
№ 81, том ХVІІ, вх. № 43867/29.08.2014г. Счита, че съдията по вписванията
неоснователно е отказал заличаване на вписаните възбрани, позовавайки се на чл.
31, ал. 1 от Правилника за вписванията. С оглед изложеното, моли постановеният
от съдията по вписванията отказ, предмет на настоящото производство, да бъде
отменен. Прилага като доказателства определение № 4301 от 29.12.2016г. на СГС,
НО 16 състав и определение № 64 от 02.03.2017г. на САС, НО, 1 състав по НОХД №
153/2017г. на САС, които били представени и на съдията по вписвания.
Софийски градски съд, като прецени събраните
доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира следното:
Съдията по
вписванията е бил сезиран с молба с вх. № 74789/09.11.2017г. от О.Н.Р. с искане
да бъдат заличени наложените върху притежавани от него недвижими имоти
възбрани, вписани в акт № 115, том 20, вх. рег № 53835/24.10.2014г., в акт №
16, том № 19, вх.рег.№ 49392 от 03.10.2014г. и в акт № 105, том 21, вх.рег.№
43852/12.11.2014г., посочвайки, че образуваното спрямо него досъдебно
производство е прекратено и с постановление на СГП са отменени наложените му
обезпечителни мерки на основание чл. 243, ал. 2 от НПК. Към молбата са
приложени препис от постановление за частично прекратяване на досъдебно
производство № 92/2014г. по описа на ОС-СГП, пр.пр. 6466/2014г. и препис от
постановление за отмяна на обезпечителна мярка от 22.06.2016г. на СГП.
За да откаже
заличаване на посочените от жалбоподателя възбрани, съдията по вписванията е
приел, че всяка от възбраните, чието заличаване се иска е вписана на собствено
основание, като съгласно чл. 31, ал. 1 от Правилника за вписванията
заличаването на възбраните се извършва въз основа на писмено нареждане на
учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраните. Това предполагало
изрично произнасяне на компетентния орган относно отмяната на всяка от
вписаните възбрани. Като основание за отказа е отбелязано и че представените
документи към молбата представлявали, преписи „удостоверени неясно от кого“, а
съгласно чл. 3 от Правилника за вписванията и книгите за вписване се образуват
от последователно подреждане на вписаните актове в оригинал или официален препис от издателя
на акта.
От представеното
по делото доказателства, се установява, че е образувано досъдебно производство
№ 92 от 2014г. по описа на Отдел „Следствен“ при СГП и прокурорска преписка №
6466/2014г. по описа на СГП, като в качеството им на обвиняеми са привлечени
няколко лица, сред които и О.Н.Р. за престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3,
вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 203, ал.
1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В изпълнение на
правомощията си, регламентирани в разпоредбата на чл. 533 от ГПК, за служебно
дирене на истината в охранителните производства, каквото е настоящото, по
искане на съдията докладчик, от Служба по вписванията са представени заверени
преписи на актовете, въз основа на които са наложени възбрани върху имуществото
на жалбоподателя. От представена обезпечителна заповед от 25.08.2014г.,
издадена въз основа на определение от 22.08.2014г. по НЧД № 3703/2014г. по описа на СГС, НО, 20ти състав, се установява,
че по искане на Софийска градска прокуратура по реда на чл. 72, ал. 1 от НПК на
О.Н.Р. наложена обезпечителна мярка на подлежащо на конфискация имущество и
глоба по реда на ГПК запор върху движими вещи и дружествени дялове и възбрана
на недвижими имоти. Сред недвижимите имоти, върху които е наложена възбрана, са
1. апартамент № 11 – мезонет, на две нива, в подпокривното пространство на
жилищна сграда, находяща се в гр.София, район „Лозенец“, ул. „*********заедно с
6,35 % ид.ч. от дворно място, върху което сградата е построена, представляващо
УПИ № 1-403, кв. 242 по плана на гр.София, местността „Лозенец І част“ и 2.
апартамент № 9, находящ се в гр.София, ул. *********бл. 34, ул. *********Въз
основа на тази обезпечителна заповед е вписана възбрана на описаните имот,
вписана в Служба по вписванията на 29.08.2014г. с вх. рег. № 43687, том ХVІІ,
акт № 81.
Във връзка с
постъпило от СГП искане по повод ДП № 92/2014г. по описа на СГП-СО, пр.пр. №
6466/2014г. по описа на СГП, на основание чл. 72 от НПК е образувано НЧД №
4191/2014г. по описа на СГС, НО, 12 състав, по което е постановено определение
№ 2839/26.09.2014г. за налагане на възбрана на притежаваните от О.Н.Р. два
имота, а именно гореописаните жилища. Въз основа на това определение е издадена
обезпечителна заповед от 26.09.2014г. по НЧД № 4191/2014г. по описа на СГС,
НО,12 състав, за налагане на възбрана върху апартамент № 11 – мезонет, на две
нива, в подпокривното пространство на жилищна сграда, находяща се в гр.София,
район „Лозенец“, ул. „*********заедно с 6,35 % ид.ч. от дворно място, върху
което сградата е построена, представляващо УПИ № 1-403, кв. 242 по плана на
гр.София, местността „Лозенец І част“, вписана в Служба по вписванията на
24.10.2014г., вх.рег.№ 53835, том ХХ, акт № 115, по молба на Комисията за
установяване на имущество, придобито от престъпна дейност .
Въз основа на
същото определение е издадена и обезпечителна заповед от 26.09.2014г. по НЧД №
4191/2014г. по описа на СГС, НО,12 състав, за налагане на възбрана върху
апартамент № 9, находящ се в гр.София, ул. *********бл. 34, ул. *********Възбраната
върху описания имот е вписана по молба на Комисията за отнемане на незаконно
придобито имущество на 03.10.2014г. с вх.рег.№ 49392, том № ХІХ, акт № 16.
С постановление
от 18.02.2016г., издадено от Софийска градска прокуратура, е прекратено
частично досъдебно производство № 92/2014г. по описа на СО-СГП, пр.пр.№
6466/2014г. по описа на СГП по отношение на О.Н.Р. за извършено от него
престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал.
2, вр. ал. 1 от НК, като е разпоредено препис от постановлението да бъде
изпратен на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и на
АП-София. Във връзка с прекратяването на досъдебното производство № 92/2014г по
описа на СО-СГП спрямо жалбоподателя по настоящото дело е издадено
постановление за отмяна на обезпечителна мярка от 22.02.2016г., като в него е посочено,
че по искане на СГС с определение № 2507/22.08.2014г. на СГС, НО, 20ти състав
по НЧД № 3703/2014г. е наложена обезпечителна мярка на подлежащо на конфискация
имущество и глоба по реда на ГПК, подробно описано в съдебния акт. Предвид това
и с оглед постановеното прекратяване на наказателното производство спрямо О.Р.,
е постановено на основание чл. 243, ал. 2 от НПК да бъдат отменени наложените
му като обезпечителни мерки запор върху недвижимите вещи и дружествените
дялове, както и възбрана на недвижимите имоти, в това число и върху апартамент
№ 11 – мезонет, на две нива, в подпокривното пространство на жилищна сграда,
находяща се в гр.София, район „Лозенец“, ул. „*********заедно с 6,35 % ид.ч. от
дворно място, върху което сградата е построена, представляващо УПИ № 1-403, кв.
242 по плана на гр.София, местността „Лозенец І част“ и апартамент № 9, находящ
се в гр.София, ул. *********бл. 34, ул. *********Постановлението за отмяна на
обезпечителните мерки по реда на чл. 243 от НПК, видно от изпратено до
жалбоподателя писмо от Специализираната прокуратура, не е обжалвано в
законоустановения срок.
Към жалбата от О.Р.
е приложено и определение № 4301/29.12.2016г., постановено по НЧД № 5492/2016г.
по описа на СГС, НО, 16ти състав, с което е оставено без разглеждане депозирано
от него искане за отмяна на обезпеченията, вписани с обезпечителна заповед от
28.08.2014г., наложени с определение № 2507/22.08.2014г. по НЧД № 3703/2014г. по
описа на СГС, НО, 20 ти състав. В мотивите си съдът е посочил за О.Р. не е
налице правен интерес от направеното искане. За допускането на обезпечение по
чл. 72 от НПК са били приложими разпоредбите на ГПК, но за отмяната на същото в
процесния случай бил приложим специалният ред, предвиден в чл. 243, ал. 2 от НПК, по който с постановление на прокурор от 22.02.2016г. обезпечителната мярка
вече била отменена. Този съдебен акт е потвърден с определение №
64/02.03.2017г., постановено по дело №
153/2017г. по описа на САС, НО, 1ви състав.
С оглед
произнасянето на съда, върху обезпечителна заповед от 25.08.2014г., издадена по
НЧД № 3703/2014г. по описа на СГС, НО, 20ти състав, е направено отбелязване, че
съгласно указанията на СГС, НО, 16ти състав, заличава възбраните, наложени въз
основа на тази обезпечителна заповед.
Върху
обезпечителна заповед от 26.09.2014г., издадена по НЧД № 4191/2014г. по описа
на СГС, НО, 12ти състав, с която е наложена възбрана върху апартамент № 11 - –
мезонет, на две нива, в подпокривното пространство на жилищна сграда, находяща
се в гр.София, район „Лозенец“, ул. „*********заедно с 6,35 % ид.ч. от дворно
място, върху което сградата е построена, представляващо УПИ № 1-403, кв. 242 по
плана на гр.София, местността „Лозенец І част“, е направено отбелязване, че
възбраната е заличена по определение на СГС рег 4522/16.10.2017г. с вх.рег.№
20.10.2017г.
Върху
обезпечителна заповед от 26.09.2014г., издадена по НЧД № 4191/2014г. по описа
на СГС, НО, 12ти състав, с която е наложена възбрана върху апартамент № 9,
находящ се в гр.София, ул. *********бл. 34, ул. „*********– нов адрес, вх*********,
липсва отбелязване, че възбраната е заличена.
От изпратените
от Служба по вписвания документи се установява и че по искане на управителя на
Българска народна банка е вписана обща възбрана по реда на чл. 25 от Правилника
за вписванията, във връзка с § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на
Закона за гарантиране на влоговете в банките, с вх. рег.№ 57704/12.11.2014г.,
том ХХІ, акт. № 105, като липсват данни наложената обща възбрана да е заличена
или да има акт на управителя на БНБ за отмяната и.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира следното
от правна страна:
Частната жалба е
подадена в законоустановения срок, доколкото същата е депозирана на
20.12.2017г., а препис от определението, в което е обективиран обжалвания отказ
на съдията по вписванията е връчен на жалбоподателя на 14.12.2017г., видно от
представеното по делото уведомително писмо, срещу подлежащ на обжалване акт от
процесуално легитимирано лице. Предвид това, жалбата се явява допустима, но
разгледана по същество неоснователна.
Във връзка с отказа на съдията по вписвания да
заличи вписаната на 24.10.2014г., вх.рег.№ 53835, том ХХ, акт № 115, възбрана
върху апартамент № 11, находящ се в гр.София, район „Лозенец“, ул. „*********въззивният
съд приема следното:
Видно от
отбелязването направеното върху обезпечителна заповед от 26.09.2014г., издадена
по НЧД № 4191/2014г. по описа на СГС, НО, 12ти състав, въз основа на която е
вписана процесната възбрана, възбраната вече е заличена. Заличаването и е
направено съгласно посочено, определение на съда, поради което не може да се
постанови повторното и заличаване. Предвид това, жалбата на О.Р. по отношение
на постановения отказ за заличаване на вписаната на 24.10.2014г., вх.рег.№
53835, том ХХ, акт № 115, възбрана върху апартамент № 11, находящ се в
гр.София, район „Лозенец“, ул. *********следва да бъде оставена без уважение.
Досежно
отказа на съдията по вписвания да заличи вписаната на 03.10.2014г. с вх.рег.№
49392, том № ХІХ, акт № 16, възбрана върху апартамент № 9, находящ се в
гр.София, ул. *********бл. 34, ул. „*********– нов адрес, вх*********,
настоящият състав намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 32а от Правилника
за вписванията
съдията по вписванията извършва проверка относно това дали акта отговаря на
формалните изисквания за вписване, респективно на изискванията за заличаване,
ако същите не са спазени, се произнася с определение за отказ. В този смисъл т.
6 от Тълкувателно решение №
7/25.04.2013 г. по тълк.д.№ 7/2012г. на
ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл. 31,
ал. 1 от Правилника за вписванията вписването на
възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното
лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или
обезпечението.
Видно от наличните по делото доказателства, актовете, въз основа на които се
иска заличаване на вписаната възбрана, са постановление за прекратяване на
наказателно производство по ДП № 92/2014г. по описа на СО при СГП по отношение
на О.Р. и постановление за отмяна на обезпечителна мярка от 22.02.2016г., издадено
от СГП във връзка с пр.пр. № 6466/2014 па СГП, ДП № 92/2014г. по описа на СО
при СГП, на основание чл. 243, ал. 2 от НПК. В мотивите на постановеното по
реда на чл. 243, ал. 2 от НПК постановление е посочено единствено, че с
определение № 2507/22.08.2014г. на СГС, НО, 20 ти състав по НЧД № 3703/2014г. е
наложена като обезпечителна мярка на подлежащо на конфискация имущество и глоба
по реда на ГПК запор върху движими вещи и дружествени дялове, както и възбрана
на недвижими имоти. От това може да се направи извода, че постановената от СГП
отмяна на обезпечителна мярка се отнася единствено на обезпечителните мерки,
наложени с цитираното в постановлението определение на съда. То е различно от
акта, въз основа на който е наложена възбраната, чието заличаване се иска, а
именно – определение № 2839/26.09.2014г. по НЧД № 4191/2014г. по описа на СГС,
12ти състав, независимо че и двете определение за налагане на обезпечение са
във връзка с едно и също наказателно производство.
Освен това по
аргумент от чл. 31, ал. 1 от Правилника за вписванията заличаването на възбраната е възможно само
въз основа на писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което я
е наложило, а това в настоящия случай е съда. Не може да бъде споделено
разбирането на жалбоподателя, който се позовава на мотивите на приложените към
жалбата му определения, а именно определение от 29.12.2016г. по НЧД №
5492/2016г. по описа на СГС, 16ти състав, потвърдено с определение на САС, НО,
1 ви състав, от 02.03.2017г. по дело № 153/2017г., че прокурорът е компетентен
по реда на чл. 243, ал. 2 от НПК да отмени наложената по реда на чл. 72 от НПК
обезпечителна мярка. Съгласно константната съдебна практика, обективирана в
определение № 175/27.02.2014г. по ч.гр.д.№ 948/2014г. на ВКС, ІІІ, г.о, определение
№ 44/01.02.2013г. по ч.гр.д.№ 42/2013г. на ВКС, І г.о, а и по аргумент от
разясненията, дадени в т.5 от Тълкувателно решение № 2/11.10.2012г. по тълк.д.№
1/2012г. на ОСНК на ВКС, понятието „мярка за обезпечение на глобата,
конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата“, употребено в
разпоредбата на чл. 72 от НПК е различно от понятието „мярка за обезпечение на
граждански иск“, употребено в чл. 243, ал. 2 и чл. 73 от НПК. Предвид това,
прокурорът не е овластен по реда на чл. 243, ал. 2 от НПК да отменя допуснато
от съда обезпечение по мярка по чл. 72 от НПК. Той може единствено да сезира
съда и по негово искане, наложената обезпечителна мярка да бъде отменена. С
оглед изложеното, настоящият състав приема, че дори и представеното
постановление, издадено от СГП, за отмяна на обезпечителна мярка да се отнасяше
за наложената върху апартамент № 9, находящ се в гр.София, ул. *********бл. 34,
ул. „*********– нов адрес, вх*********, възбрана, вписаната на 03.10.2014г. с
вх.рег.№ 49392, том № ХІХ, акт № 16, въз основана обезпечителна заповед от
26.09.2014г., издадена съгласно определение от 26.09.2014г. постановено по НЧД
№ 4191/2014г. по описа на СГС, НО, 12ти състав, то не представлява писмено
нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната по
смисъла на чл. 31, ал. 1 от Правилника за вписванията. Ето защо, отказът на
съдията по вписванията да заличи процесната възбрана, се явява законосъобразен,
а подадената жалба в тази си час неоснователна.
За да може
съдията по вписванията да заличи вписаната в акт №16, том ХІХ възбрана,
заинтересованото лице следва да сезира компетентния съд с искане да бъде
отменено обезпечението, наложено му с определение № 2839/26.09.2014г. по НЧД №
4191/2014г. по описа на СГС, НО, 12ти състав. Едва след като обезпечението бъде
отменено от съда, въз основа на постановения съдебен акт, жалбоподателят може
да поиска от съдията по вписванията заличаване на процесната възбрана.
По отношение на отказа да бъде заличена наложената
обща възбрана, вписана на 12.11.2014г., с вх. рег.№ 57704, том ХХІ, акт. № 105,
въззивната инстанция приема следното:
Видно от
представените по делото документи, общата възбрана вписана на 12.11.2014г., с
вх. рег.№ 57704, том ХХІ, акт. № 105, е наложена на основание § 4 от Преходните
и заключителни разпоредби на Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм. ДВ бр. 62 от 14.08.2015г.) въз основа на
искане на управителя на БНБ.
Съгласно в § 4,
ал. 1 от ПЗР на Закона за гарантиране на влоговете в банките при поискано откриване на производство по
несъстоятелност на банка управителят на Българската народна банка сезира
органите на предварителното производство с искане за предварителна проверка за
събиране на данни за извършено престъпление и налага запор върху банковите
сметки и обща възбрана върху недвижимите имоти на членовете на надзорния и
управителния съвет, съответно на съвета на директорите, както и на прокуристите,
като по аргумент от ал. 3 на същата разпоредба обезпечителните мерки по ал. 1 се вдигат, ако в 6-месечен
срок от поискване откриването на производство по несъстоятелност органите на
предварителното производство не изпратят уведомление до Българската народна
банка за образувано предварително производство и лицата, които имат правомощия
да управляват и представляват банката, съответно синдикът - не са изпратили
уведомление за предявени искове срещу лицата по ал. 1.
Предвид това, настоящият състав намира, че органът, който може да вдигни
наложената обща възбрана е именно управителят на БНБ, който следва да прецени
дали са налице предвидените в §4, ал. 3 от ПЗР на Закона за гарантиране на
влоговете в банките кумулативни предпоставки.
С
оглед настъпилата законодателна промяна след налагането на общата възбрана –
приемането на Закона за гарантиране на влоговете в банките обн. ДВ, бр. 62,
2015г., с което е отменен Закона за гарантиране на влоговете в банките от
1998г., и обстоятелството, че в него липсва аналогична на §4 от ПЗР на Закона
за гарантиране на влоговете в банките (отм.) разпоредба, като не е налице е
преходна разпоредба във връзка със заварените случаи, дори и да се установи, че
управителят на БНБ вече не разполага с тези правомощия, то компетентен да се
произнесе по въпроса за отмяната на наложената обща възбрана би бил единствено съдът,
а не прокурорът на основание чл. 243, ал. 2 от НПК.
Следователно
представените към молбата за заличаване на общата възбрана постановление за
прекратяване на наказателното производство срещу жалбоподателя и постановлението
на СГП за отмяна на наложени в досъдебното производство обезпечителни мерки, не
е основание за заличаването и. Ето защо, отказът на съдията по вписванията да
заличи вписаната на основание § 4 от ПЗР на Закона за гарантиране на влоговете
в банките (отм.) обща възбрана върху недвижимото имущество на жалбоподателя е
законосъобразен, и следва да бъде потвърден.
Воден от
горното, Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с
вх. № 18-00-60/20.12.2017г., депозирана от О.Н.Р., чрез процесуалния му представител
адв. Я.Я., срещу определение №932 от 09.11.2017г. на И.И.– съдия по вписванията
при СРС.
Определението
може да бъде обжалвано пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на
страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.