Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ловеч,
22.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ЛОВЕЧ, гражданско
отделение, в публичното заседание на двайсет и седми септември през две хиляди
и двайсет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
секретар ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА, като разгледа
докладваното от председателя т.д.№ 87/2020г.
по описа на съда, за да се
произнесе, съобрази:
Производство
с правно основание чл.432,чл.380,вр.с чл.45 от ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба на Б.Г.П. ***, представлявана от адв. М.Н.-Т.-***“АД
с ЕИК ******,със седалище и адрес на управление в гр.******, представлявано от С.С.П.и
К.Д.К., с цена на иска 80 000лв.,представляваща обезщетение за неимуществени
вреди и 3700.26лв.- обезщетение за имуществени вреди. Твърди, че вредите са
настъпили в следствие на пътнотранспортно произшествие (ПТП), осъществено на
22.06.2019г., около 14ч., на път 3505 (землище на с.Дъбрава), с посока на
движение от гр.София към гр.Априлци, където се е движел л.а.“Мерцедес“, модел
„Ц220“, с рег.№ *****, управляван от А.Х.К.. Участник в ПТП е и движилият се по
посока Ловеч микробус „Форд Транзит“ с рег.№*****, управляван от Г.Д.Ц., където се е возела ищцата. Твърди, че
в резултат на ПТП й е причинена фрактура на дясна раменна кост в проксималната
трета с дислокация на фрагментите. Обяснява, че е претърпяла е няколко
операции. През възстановителния период е имала болки и страдания в травмираната
област, поради което са се наложили допълнителни прегледи и болнични престои в
МБПЛР“Света Богородица“-Нареченски бани и в МБАЛ“АВИС-Медика“ООД. Твърди, че и
в момента все още изпитва болезненост и изтръпване в областта на дясното рамо и
силни затруднения във физическата активност. Това й състояние е наложило
преустановяване на работните й ангажименти за продължително време и
освидетелстване от ТЕЛК. Твърди, че травмата и възстановителният период са
обременили и емоционалното й състояние. След инцидента животът й се променил
коренно. Тежкото увреждане и продължителния и болезнен възстановителен период
са я направили тревожна, раздразнителна, безполезна, изгубила е надежда за
пълно възстановяване на функцията на ръката, често изпадала в депресивни
състояния, затворила се в себе си, не можела да спи спокойно. Все още изпитва
страх от случилото се. Претендираните имуществени вреди са от разходите, които
е направила за лечението на травмата.
Подаден е отговор от
отв.“Бул Инс“АД с ЕИК ******,със
седалище и адрес на управление в гр.******, представлявано от С.С.П.и К.Д.К.,
чрез адв.А.И., преупълномощен от адв.М.Г.. Оспорва иска изцяло по основание и
размер. Твърди, че деликтът не е причинен от водача на л.а.“Мерцедес“ с рег.№*******НМ-
А.К. и той не е действал виновно и противоправно. Оспорва механизма на
причиняване на ПТП и годността на приложените за доказването му документи. Излага,
че протоколът за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила в частта
„Обстоятелства и причини за ПТП“, доколкото няма данни длъжностното
лице-съставител да е било очевидец на инцидента. Оспорва иска и по размер и
счита, че претенцията е завишена. Анализира приложените медицински документи и
твърди, че при ищеца е открито съществуващо от преди заболяване- „хронична
мултисегментна преднокоренчева увреда на ПДН (преден двигателен неврон) С6-Тх1
двустранно“. Заключава, че са били налице дегенеративни изменения в шийния
отдел на гръбначния стълб (артрози, остеохондрозни и т.н. –които не са предизвикани
от инцидента), които имат отношение и към описаната хронична увреда. Освен това
в представените документи от ТЕЛК, макар да се сочи, че е налице
невъзстановяване, не е уточнено до каква степен е. Счита определената 30%
трайно намалена работоспособност за недостатъчна за обосноваване на този факт,
а и решението е взето по документи. Счита, че няма обективна мотивация за
продължаване на временната нетрудоспособност (над 180 дни), липсват и данни за
моментното състояние на ищцата и становище на специалист ортопед-травматолог.
Заявява възражение за
наличие на съпричиняване от страна на ищцата, с твърдение, че при инцидента не
е била с поставен предпазен колан. Твърди, че е могла е да избегне или ограничи
травмите, ако е била поставила такъв. Добавя, че се е качила на превозно средство, което не е било снабдено с
предпазни колани за пътниците, с което евентуално се е поставила в превишен
риск. Твърди, че някои от травмите са получени от сблъсъка с други пътници в
автомобила.
Оспорва и претенцията за
лихва от датата на постановения от
застрахователя отказ, тъй като не е съобразена с нормите на чл.380 и
чл.497 от КЗ. Твърди, че е налице т.н.“забава на кредитора“ при липсата на посочване
от ищцата на банкова сметка ***.
Като неоснователна
определя и претенцията за заплащане на адвокатски хонорар от 350лв.,тъй като не
попадат в хипотезите, при които застрахователят отговаря, съгласно чл.429,ал.2
и ал.5 от КЗ.
Прави възражение за
наличие на независимо съпричиняване на ПТП по реда на чл.53 от ЗЗД и от страна
на двамата водачи на МПС. Сочи, че т.а „Форд Транзит“ с рег.№*******е бил
застрахован по застраховка „ГО на автомобилистите“ в „Армеец“АД. По реда на
чл.219 от ГПК привлича като трето лице-помагач „Армеец“АД с ЕИК *******,със
седалище и адрес на управление в гр.*********, представлявано от М.П.И., заедно
с един от Д.Н.М.,К.С.В.и В.П.К.-М., с
цел да го обвърже със задължителната сила на мотивите.
С Определение №
260123/12.03.2021г. съдът уважи искането на ответника по реда на чл.219 от ГПК
и привлече като трето лице-помагач „Армеец“АД.
Подаден е отговор от
третото лице-помагач „Армеец“АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.*********,
представлявано от М.П.И., заедно с един от
Д.Н.М., К.С.В.и В.П.К.-М., чрез юрисконсулт С.П.. Моли по реда на чл.253
от ГПК да се отмени определението, с което е допуснато привличането като трето
лице-помагач в процеса, тъй като не са
налице предпоставките за ангажирането му. Излага подробни съображения в тази
насока. В случай, че не се сподели искането развива и становище по исковете, като счита, че са допустими, но
неоснователни. Оспорва наличието на основания за ангажиране на отговорността на
водача на т.а.“Форд Транзит“ с рег.№ *******за настъпване на процесното ПТП-Г.Д.Ц..
Счита, че от приложените доказателства не се установява водачът да е нарушил
правилата за движение и това да е довело до настъпване на ПТП. Оспорва
механизма на настъпване на произшествието и наличието на причинно-следствена
връзка с твърдените вреди. Оспорва твърдението на ищцата за претърпени вреди, които
по правилото на чл.51,ал.2 от ЗЗД следва да докаже. Поддържа възраженията на
ответника за размера на претенцията, за наличие на съпричиняване и хронично
заболяване на ищцата. Не възразява да се приемат като доказателства приложените
от нея документи. Моли да му се даде възможност, с оглед заявените становища на
страните да заяви допълнителни доказателствени искания. Заявява, че не може да
изпрати свой представител в първото съдебно заседание и не възразява проведе в
тяхно отсъствие.
В допълнителна искова
молба ищцата оспорва
становищата на ответника и третото лице-помагач, също възраженията за
съпричиняване. Поставя допълнителни въпроси на СМЕ.
Допълнителни отговори от
ответника и третото лице-помагач, не са постъпили.
В съдебно заседание
ищцата не се явява, представлява се от адв.Н., която поддържа исковете и моли
да се уважат изцяло. Представя писмена защита.
Ответникът „Бул Инс“АД не
изпраща представител в съдебно заседание. С молба поддържа заявената от преди
позиция и излага доводи по съществото на спора.
Третото лице-помагач- „Армеец“АД
се представлява от юрисконсулт П., която
поддържа заявеното становище по спора.
От представените по
делото писмени доказателства, преценени по отделно и в съвкупност,съдът приема
за установено следното:
По допустимостта.
С определението по чл.374
от ГПК съдът прие, че исковете са предявени от и срещу легитимирани лица.
Отговорността на ответника е ангажирана с оглед твърдението на ищцата за
наличие на сключена и валидна към момента на ПТП застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, покриваща отговорността на водача А.Х.К.,
управлявал л.а.“Мерцедес“ модел „Ц220“ с рег. № ******, когото сочи за виновен за настъпване на ПТП,
причина за претърпените от нея вреди. Ищцата представя и доказателства за
изпълнение на изискването за предхождащо процеса сезиране на застрахователя- съгл.чл.498
от КЗ, което е условие за допустимост на претенцията по чл.432 от КЗ. Застрахователят
е отказал за уважи искането й.
Надлежно-с оглед на
заявените факти и претенции, е ангажиран ответникът.
С оглед твърдението на ответника
за наличие на независимо съпричиняване от страна на водача на т.а.“Форд Транзит“
с рег.№ *******за настъпване на процесното ПТП- Г.Д.Ц., ангажира като трето
лице-помагач и неговия застраховател „Армеец“АД.
По същество.
Не се спори по делото, че
на 22.06.2019г., около 14ч., на третокласен път 3505, при км. 8+500, землището
на с.Дъбрава, Ловешка област, е осъществено пътнотранспортно произшествие /ПТП/
между т.а.“Форд Транзит“ с рег.№ *********, управляван от Г.Д.Ц. и
л.а.“Мерцедес“, модел „Ц220“ с рег. №******, управляван от А.Х.К..
По случая е образувано ДП
№356/2019г. по описа на РУ“Полиция“-Ловеч, ПП №1355/2019г. по описа на РП-Ловеч.
Съдът изиска справка за хода на разследването. С писмо с
вх.№262448/21.07.2021г. РУ-МВР-Ловеч
отговаря, че е образувано досъдебно производство, за това че на 22.06.2019г., около
14.10ч., на третокласен път 3505,при км.8+500,землището на с.Дъбрава, Ловешка
област, при управление на т.а.“Форд Транзит“ с рег.№ *********, собственост на Г.Д.Ц.
от гр.Червен бряг, нарушил правилата за движение по пътищата и е причинена
средна телесна повреда на другиму- С.Х.М.-
фрактура на дясна ключица, и на Б.Г.П.-счупена раменна кост и С.В.Г.-счупване
на сакрума-престъпление по чл.343,ал.1,б„“б“,вр.с чл.342,ал.1,пр.3 от НК. На
13.11.2020г. по производството е назначена тройна съдебна автотехническа
експертиза, със срок за изготвянето й 13.02.2021г.,която и до момента не е
изготвена.
С оглед на това съдът
приема, че не е налице съдебен акт, който на основание чл.300 от ГПК да е има
задължителни за гражданския съд констатации за факта на извършеното деяние,
неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед принципа на
непосредственост при събиране на доказателствата, съдът следва в настоящето
производство да установи относимите към деликта факти и обстоятелства.
Представен е Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №36/22.06.2019г., съставен от Й.В.Й.-дежурен
ПТП в Сектор “Пътна полиция“-ОДМВР-Ловеч, с констатации за посетеното ПТП. Отразени са двамата участници- Г.Д.Ц.- управлявал т.а.“Форд Транзит“
с рег.№ *******и А.Х.К.- управлявал л.а.“Мерцедес“, модел „Ц220“ с рег.№ *******.
Вписано е, че водачите имат валидни СУМПС и отрицателни проби за алкохол.
Отразено е, че за управлявания от Г.Д.Ц. автомобил е налице застраховка „ГО на
Автомобилистите“ в „Армеец“АД- валидна до
20.02.2020г.,а управляваният от А.Х.К. автомобил е застрахован със застраховка
„ГО на автомобилистите“ в „Бул Инс“АД, валидна до 13.07.2019г. Има констатации
за видими щети по МПС и за 13 пострадали лица. В констативния протокол не са
описани обстоятелства и причини за ПТП, като е отразено, че се води ДП
№356/2019г.
Приложени
са документи, съставени в хода на разследването по образуваното наказателно
производство- Протокол за оглед на местопроизшествие от 22.06.2019г., съставен
от РУ на МВР, обективиращ констатациите на разследващите по катастрофата, Скица
на местопроизшествието, Медицинска експертиза №172/2019г. по писмени данни на Б.Г.П..
Тези документи съдът кредитира заедно с останалите доказателства, събрани в
хода на производството. С оглед принципа на непосредственост при събиране на
доказателствата за автентично установяване на механизма на настъпване на ПТП,
за деятелността на участниците, противоправността на действията им, вината за
настъпване на вредоносното действие и състоянието на ищцата, съдът назначи
съдебни експертизи.
Неоснователни
са възраженията та ответника за доказателствената стойност на Констативният
протокол. В протокола няма констатации за обстоятелствата и механизма на ПТП, в
какъвто смисъл възразява ответникът. В него се съдържат констатации на органите
за непосредствените им впечатления от местопроизшествието, възприето такова,
каквото е било при пристигането им и за тях той се ползва с материална
доказателства сила. Не се откриват противоречия на тези свидетелства на
органите на МВР с останалите събрани по делото доказателства.
Ищцата представя
медицински документи, обективиращи приложеното й лечение и възстановителни
процедури. Издадена е Епикриза от МБАЛ“Св.Ана-Варна“АД-Варна, с окончателна
диагноза „S42.20 Счупване на горния край на раменната кост в дясно“.
Пациентката е приета на 23.06.2019г. и изписана на 27.06.2019г. На 24.06.2019г.
й е извършена операция – „ Под обща
анестезия и след щателно почистване на оперативното поле чрез делто-пекторален
достъп се достигна до фрактурата. Под рентгенов контрол се извърши открита
репозиция и фиксация с плака за проксимален хумерус. Почисти се оперативната
рана ,постави се дрен и се затвори с послоен шев и превръзка…“
Представена е Епикриза от
МБПЛР “Света Богородица“-Нареченски бани за извършено лечение на Б.Г.П., за
периода от 13.08.2019г. до 20.08.2019г.- „физикална
терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателния апарат…лечение,
включващо други видове рехабилитационни процедури…последици от счупване на
горен крайник, с изключение на китката и дланта..“
Представена е и Епикриза
от МБАЛ“АВИС-МЕДИКА“ООД за извършено лечение на Б.Г.П., за периода от 10.09.2019г. до 17.09.2019г.,
описано като „..лечение, включващо други
видове рехабилитационни процедури…увреждания на шийни коренчета,
некласифицирани другаде…последици от счупване на горен крайник, с изключение на
китката и дланта..“. Приложен е Амбулаторният лист за назначаване на това
лечение.
Видно от Епикриза на
МБАЛ“Еврохоспитал“ООД-Отделение по ортопедия и травматология-Варна, Б.Г.П.
постъпва на 09.07.2020г. за екстракция на остеосинтеза. Операцията е извършена
и на 11.07.2020г. е изписана.
Ищцата представя болнични
листи за ползван отпуск поради временна нетрудоспособност за периода от
23.06.2019г. до 08.04.2020г. Издавани са експертни решения в потвърждение на
временната й нетрудоспособност- ЕР №3249/212/13.12.2019г.на ТЕЛК при МБАЛ“Д-р
Г.Странски“АД-Плевен, ЕР №0381-023/03.02.2020г. и ЕР №1058/068/08.04.2020г., с
което й е определена 30% намалена работоспособност за срок от 2 години-т.е. до
01.04.2022г. Констатациите са за диагноза „Счупване
на горния край на раменна кост/хумерус/“. Като противопоказни условия на
труд са отразени системни физически усилия, като може да работи по професията,
описана в производствената характеристика.
Ищцата представя и
документи-фактури с касов бон, за заплатени разходи във връзка с леченията в
посочените болнични заведения.
Видно от служебна бележка
с изх.№418/01.12.2020г. Б.Г.П. работи в „Калинел“ЕООД-гр.Троян, на длъжност
„Машинен оператор опаковане“.
Не се оспорва по делото,че
се молба от 11.08.2020г. ищцата е сезирала застрахователя - отв.“Бул Инс“АД по
реда на чл.498 от КЗ, като е постановен
отказ,за което е уведомена на 12.08.2020г. Наличието на валидна застраховка на управлявания от А.Х.К. автомобил „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, не се оспорва от застрахователя „Бул Инс“АД.
Представена е и
застрахователната полица по застраховката „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена за автомобила, управляван от Г.Д.Ц., със застраховател „Армеец“АД.
За обосноваване на
претенцията си ищцата ангажира и показания на свидетел- П. И.К.-нейна дъщеря
й. Свидетелят обяснява, че веднага след като били уведомени за
катастрофата, тръгнали за гр.Червен бряг. Намерила майка си разтроена, плачеща,
все още с окървавените дрехи. Рамото й било подуто, имала охлузвания и сини по
ръката. Решили да я лекуват във Варна, поради което трябвало да я транспортират
с тяхната кола. Описва, че пътуването било много мъчително, тъй като при всяко
подрусване на колата майка й изпитвала болка, налагало се да спират често за
почивка- „..за да си почине от
физическата и психическа болка..“. След операцията се нуждаела от
придружител в болницата, тъй като не можела да се обслужва- да се облича, да се
храни, да отиде до тоалетна, затова свидетелят била с нея. След изписването я
настанили при тях в гр.Бургас. За 45 дни ръката й била обездвижена и затова се нуждаела
от помощник в изпълнение на ежедневните дейности. След махането на гипса и по
препоръка на лекарите, веднага започнала рехабилитация в Нареченски бани и в
други болнични заведения. Свидетелят сочи, че и през този период майка й не е
могла да се обгрижва изцяло сама. Налагало се да търсят приятели в Червен бряг,
които живеят в близост, за да й помагат. Обяснява, че ръката й била подута с
месеци, оттокът се появявал на различни места, чак до втората операция. Свидетелят
твърди, че и в момента майка й не е напълно възстановена-изпитва болки при
по-силно натоварване на ръката, наложило се да бъде трудоустроена. грижи
изцяло
Обяснява, че най-трудно е
било възстановяването от психическата травма на майка й. Твърди, че се
променила съществено-„..Тя се
грижеше за себе си, за външния си вид,
спортуваше, тренираше каланетика, йога, народни танци. Преустанови всичко, с
което се занимаваше преди и най-големият проблем е, че няма желание да се грижи
за тялото си и здравето си. Смята, че за
нея са непосилни тези движения. Страх е, че може отново да се стигне до такава
травма. Беше ръководител на групата за хореографската част на танците. От този
момент групата им се разпадна, тъй като тя нямаше как да продължи да се
занимава…“ Обясни, че майка й все още изпитва страх при пътуване в кола,
има доверие да се вози единствено с близки хора. Шофира, но на кратки
разстояния и винаги пътуването е свързано с притеснения и негативни очаквания- „Изпитва страх и когато управлява автомобила и е със същите
уговорки “Да се чуем преди това“, „Да се чуем след това“. Свидетелят е
категорична, че след операциите и въпреки всички рехабилитации майка й не може
да движи ръката си в пълнота, така както е било преди инцидента.
Съдът преценява показанията
на свидетеля по правилото на чл.172 от ГПК с оглед близкото й родство, но
намира, че не са повлияни от това обстоятелство. Обясненията са ясни, логични и
съответни на приложените документи, поради което съдът ги кредитира изцяло за
установяване на обема и веда на претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Ответникът „БУЛ ИНС“АД
ангажира показанията на св.А.Х.К., управлявал л.а.“Мерцедес“, модел „Ц220“ с рег.№ *******.
Свидетелят обяснява, че на 22.06.2019г. с приятелката му пътували от гр.София
за гр.Априлци. Времето било ясно, слънчево и сухо. Двамата били с поставени
предпазни колани. Слезли от главния път София-Велико Търново и приближили
Т-образно кръстовище, на което следвало да завие на дясно за гр.Априлци.
Твърди, че кръстовището не било регулирано, не е забелязал и пътни знаци, но
въпреки това спрял преди него. Огледал се на всички посоки, включително и назад и се уверил, че може да
предприеме маневрата. Обяснява, че едва след катастрофата видял, че на
кръстовището, от неговата страна, е имало пътен знак „Пропусни движещите
се на пътя с предимство“, но
бил обрасъл с расти и дървета. Свидетелят твърди, че с нормална скорост- „нито бавно, нито бързо“ влязъл в
кръстовището и излязъл от него. Автомобилът му достигнал лентата за движение за
гр. Априлци и тогава видял приближаващият се към тях бял бус. Твърди, че от
страната, от която идвал бусът, пътят бил обрасъл с дървета и храсти, достигащи
до пътното платно. Свидетелят е категоричен, че сблъсъкът е станал в неговото
платно за движение. Допуска в момента, когато е забелязал буса, може
инстинктивно да е навил волана на дясно, но не е сигурен. След това бусът го
ударил в предна лява част и от това автомобилът започнал да се върти в посока
на часовниковата стрелка и тръгнал назад. Докато се въртели последвал втори
удар в лявата задна част на автомобила, от който се върнали с няколко метра
назад и спрели. Проверил как е приятелката му и след това излезли от
автомобила. Видял, че бусът е извън пътното платно зад мантинела и от него излизат
хора. Приятелката му позвънила на 112, а той отишъл да помага на хората,
извадил момиче от задната врата на микробуса. След това пристигнали линейка,
автомобил на КАТ, противопожарен автомобил и още една линейка. В последствие от
приятелката си, която се оказало, че е пътувала в една линейка с Б.Г.П.,
разбрал, че пътуващите в буса са били танцов състав от гр.Червен бряг и се
прибирали от участие в гр.Априлци. Представлението се проточило много дълго
време, тръгнали веднага след края му, тъй като шофьорът бързал за сватба. С
това свидетелят си обяснил факта, че голяма част от пътниците били с народни
носии.
Съдът преценява
показанията на свидетеля по правилото на чл.172 от ГПК, като отчита явната му
заинтересованост, с оглед участието му в ПТП. Различие е налице само по
отношение момента на възприемане на идващия товарен автомобил-свидетелят
сочи,че това е станало чак при установяване в лентата за движение към
гр.Априлци,а вещото лице по САТЕ приема,че го е видял при установяването му на
кръстовището.По долу съдът ще изложи коя версия приема за доказана. В
останалата част не се откриват противоречия с констатациите на съдебната авто-техническа
експертиза и съставените в досъдебното производство документи- огледен
протокол, снимки и скица и другите ангажирани по делото доказателства. Поради
това показанията му следва да се приемат за обективни и се съобразяват при
установяване механизма на причиняване на ПТП,с посоченото изключение.
По инициатива на страните
и с оглед изискването за непосредствено събиране на доказателства, се допуснаха
съдебни експертизи.
Съдебно-медицинската
експертиза е изготвена от д-р М.Г.,
която след запознаване с материалите по делото и преглед на ищцата, потвърждава, че на Б.Г.П. е причинено
травматично счупване на горния /проксимален/ край на дясната раменна кост на
множество фрагмента с дислукация на същите. Налице причинно-следствена връзка
между травмата и процесното ПТП. От представените медицински документи не са
установени данни да й е причинено разстройство на здравето, временно опасно за
живота или постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. На П. е проведено
по спешност оперативно лечение на 24.06.2019г., изразяващо се в оперативно
възстановяване целостта на костта -метална остеосинтеза с помощта на метална
плака. Експертът заключава, че това лечение е най-бързо възстановяващо с оглед
повредата и провеждането му е било наложително. По същата причина наложително е
било и провеждането на активна рехабилитация. Б.Г.П. не е могла да се обслужва
сама.
Експертът е установила от
двете епикризи, издадени на пострадалата, че има изменение- затруднение на
абдукцията, на екстензията и външната poтация, както и намаление на силата на
дясната ръка. От решението на ТЕЛК с диагноза „контрактура на дясната ръка“,
експертът приема, че субективните
оплаквания страна на пострадалата- изтръпване на от пръстите и намаление на
силата на ръката, са причинно-следствена връзка с ПТП. Оплакванията на П. за
слабост на ръката и измененията, установени с измервания, се дължат на
обездвижването на ръката в следствие на оперативната намеса, която е била
наложителна.
Вещото лице смята, че при
правилен режим и лечение и активна рехабилитация, следва частично да отзвучат
измененията и оплакванията на пострадалата като болки, намален обем на
движенията, силата на захващането на дясната ръка. Субективните оплаквания могат
да се появяват сезонно при лошо време.
Експертът е категорична,
че установеното в епикризата от
болницата в Нареченски бани заболяване - хронична мултисегментна
преднокоренчова увреда на ниво С6ТH-1 двустранно, е неврологично заболяване и
най-често се дължи на остеофити в тази област. Това заболяване не е причина за
настъпилите увреждания у ищцата в резултат на ПТП.
Вещото лице заключава, че
всички разходи, извършени по време на лечението и след това, за които са
представени финансови документи, са свързани с oперативното лечение и възстановяването
на пострадалата.
Експертът съдебната
авто-техническа експертиза-инж.Н.К.,
след запознаване с приложените писмени доказателства, посещение на
местопроизшествието и съобразяване на показанията на разпитания св.К., дава
заключение за механизма на причиняване
на ПТП- на 22.06.2019г., на път 3505, при километър 8+500/Априлци-Ловеч/, се
движел автомобил т.а.“Форд Транзит“ с рег.№ *********, управляван от Г.Д.Ц., по
посока към гр.Ловеч. В автомобила се возели 11 пътника + водача. В района на
кръстовището за с.Дъбрава и за качване и слизане от главен път I-4 /София-Варна/,
се движел л.а.“Мерцедес“, модел „Ц220“ с рег.№ *******, управляван от А.Х.К. и
спътничка на предна дясна седалка. Експертът установява, че К. спрял на кръстовището и видял на около 250м.
приближаващ бял бус от към гр.Априлци. Следвало да извърши ляв завой и да влезе
в дясната лента на пътя за гр.Априлци.
Изпълнил маневрата като пресякъл лентата за движение на т.а.“Форд Транзит“ и
продължил към полагащата му се дясна пътна лента. Експертът счита, че водачът
на т.а.“Форд транзит“ е възприел навлизането на л.а.“Мерцедес“ в кръстовището и
предприел действия чрез волана, завъртайки го в посока обратна на часовниковата
стрелка, като така навлиза в насрещната пътна лента. Между двата движещи се
един срещу друг автомобила настъпил удар. Експертът сочи, че л.а.“Мерцедес“ се
е движел ускорително, а т.а.“Форд Транзит“ закъснително. Получил се е страничен
кос удар, който отразен като вертикална проекция на контактното петно върху
пътната настилка. Категоричен е, че ПТП е осъществено в насрещната пътна лента
за движение на т.а.“Форд Транзит“. Обяснява хронологията на изпълнение на
удара- в първата фаза челната част на т.а.“Форд Транзит“ е контактувала със
странична предна лява част на л.а.“Мерцедес“. За последния това са – преден ляв
калник, предна лява колона, предна лява джанта с гума. Така предната част на
т.а.„Форд Транзит“ е започнала да деформира контактуващите първоначално части
при продължаващо движение на двете МПС по техните посоки преди сблъскването.
Контактувалите части- преден ляв калник и колона са се деформирали от ляво на
дясно и отпред-назад по надлъжната ос на МПС. Относителното преместване на съответните части е продължило
и се е стигнало до облицовката на предна броня, предна престилка, напречни и
надлъжни греди на МПС. С това силата на удара е нараснала, като същата е
действала косо и под ъгъл за двете МПС. Заедно с нарастване на силата на удара,
загубата на кинетична енергия непрекъснато се е увеличавала, като възникналите
тангенциални ударни сили се стремят да отделят двете МПС едно от друго. Времето
от момента на първоначален контакт между тях до момента на отделянето им едно
от друго, е десети от секундата. Първата фаза на удара е завършила с достигане
на максималните деформации-пластични и еластични.
Втората фаза се състои в
транслационно-ротационното движение на двете MПС, в процеса на което са се
отделили части, които са намерени при огледа на ПТП. След отделянето на двата
автомобила един от друг масовият център на л.а."Мерцедес" изминава
16,6м и се установява на мястото, на което е намерен и описан в огледния
протокол. Масовият център на т.а."Форд Транзит", съобразно наличните
данни от делото, след удара изминава 22 м, навлиза върху левия затревен банкет
и се установява в покой. С установяване на двете МПС-та на местата, на които са
намерени, произшествието е приключило. Експертът е изготвил динамична скица на
ПТП, на която е представя движението на автомобилите по време на
произшествието.
След подробни изчисления вещото
лице дава заключение, че скоростта на т.а."Форд Транзит", с рег.№o *****
преди удара е била 90 км/ч., а на л.а."Мерцедес"ЦДИ 220, с рег.№ ****-
25 км/ч. Разрешената скорост за пътния участък е била 60 км/ч. Вещото лице не е
установило данни за други ограничения на движението.
Експертът сочи, че
пътната настилка е била дребнозърнеста асфалтова, в добро състояние, без
маркировка и суха по време на ПТП. Платното за движение е с ширина 5.6м. Участъкът
е прав, с наклон 3% по посока Ловеч. Има кръстовище в дясно по посока гр.Ловеч,
с начало на уширението на 17м. след ориентира. При средата на кръстовището е
намерено началото на крива наляво по посока на огледа, с радиус 20,0 м. и среда
0,55м. Експертът заключава, че състоянието на пътното платно, както и
атмосферните условия не са оказали влияние за настъпване на ПТП.
За причината за
настъпване на ПТП вещото лице счита, че водачът т.а."Форд Транзит" сам
сe е поставил в невъзможност да предотврати ПТП, като от една страна се е
движил със скорост значително по-висока от максимално разрешената за съответния
пътен участък /60км/ч/, а от друга е променил посоката на движение на
управляваното от него МПС, като от полагащата му пътна лента е преминал към
насрещната пътна лента, която е тази за движение на л.а."Мерцедес".
По този начин е поставил водача К. в безизходно положение. На въпроса за
възможността да бъде избегнато ПТП експертът съобразява скоростта на движение
на двете МПС, дължината на „опасната зона“ и разрешената скорост и заключава,
че водачът на т.а."Форд Транзит" е имал техническа възможност при
движение с максимално разрешената скорост за този пътен участък /60км/час/ или с
по-ниска от нея, да реализира спиране до мястото на удара, с което да
предотврати ПТП към момента, в който л.а."Мерцедес" навлиза в кръстовището.
Експертът сочи, че от техническа гледна точка,
челната част на т.а."Форд Транзит" се е намирала на разстояние
най-малко 67,53м от мястото на удара /при нереализирано спиране от водача на т.а."Форд
Транзит" преди удара/ или на 76,85м /при реализирано спиране от водача на т.а.“Форд
Транзит" преди удара/ към момента, в който челната част на
л.а."Мерцедес" навлиза в кръстовището. Заключава, че реализираното от
водача на л.а."Мерцедес" движение би било безпрепятствено, ако от
страна на водачът на т.а."Форд Транзит" се е движел в полагащата му
се пътна лента и със скорост, съобразена с максимално разрешената за този пътен
участък.
Категоричен е, че мястото
на удара е в насрещната пътна лента за т.а."Форд Транзит", т.е. в
полагащата се пътна лента на водача на л.а."Мерцедес", по пътя
гр.Априлци - гр.Ловеч, в посока гр. Априлци. От техническа гледна точка, при
съобразяване начина, по който водачът на л.а."Mерцедес" е реализирал
навлизането в кръстовището от състояние на покой, при движение от страна на
водача на т.а."Форд Транзит" в полагащата му се пътна лента и със
скорост 60 км/час, разминаването между двата автомобила би било безпрепятствено
и няма да настъпи произшествието. Категоричен е, че произшествието е
предотвратимо от техническа гледна точка.
По отношение възможността
А.Х.К. да възприеме движещия се товарен автомобил експертът приема, че двамата
пътници са го възприели на около 250м. Допуска, че не е получил реална
представа за скоростта му на движение и затова е предприел навлизане в пътя с
предимство и насочване към лентата за гр.Априлци, след реализиран ляв завой.
Възможност за избягване на ПТП от страна на А.К. е била при реално възприемане
на скоростта на приближаващия бус да го изчака да премине и след това да
навлезе безпрепятствено в пътя с предимство. В съдебно заседание експертът
обясни, че видимостта на водача К. към приближаващия т.а.“Форд Транзит“ зависи
от това дали е обрасло кръстовището.
Обяснява, че често там има храсти от всички страни.
Ударът е бил предотвратим
от страна на водача на т.а.“Форд Транзит" - Г.Д.Ц.. Предотвратим е и от
страна на водача А.Х.К. при реално възприемане на скоростта на приближаващия
автомобил,като го изчака да премине и след това да навлезе безпрепятствено в
пътя с предимство.
По делото е назначена и комплексна
съдебна авто-техническа експертиза, по която двамата експерти отговарят, че
т.а."Форд Траизит" с рег.№ ***** е бил снабден с триточкови предпазни
колани и въздушни възглавници. На снимките към огледния протокол този факт е
установим, както и че при удара са се задействали за предните две седалки на
водача и пътника до него, а за останалите пътници е имало само предпазни
колани. За добавените /не фабрично/ седалки в задната част на буса, видно от
снимки към делото, не е имало предпазни обезопасителни колани. Експертите не са
открили данни за поставен предпазен колан от Б.Г.П.. С оглед установения
механизъм на причиняване на ПТП вещите лица обясняват, при първия удар между
предна лява страна на буса и предна лява страна на л.а."Мерцедес"
телата на всички пътници, включително и на ищцата, са залитнали напред и наляво
поради инерционните сили. От това е възможно удряне на дясното рамо в
облегалката на предната седалка, което да е предизвикало счупване на горния
/проксимален/ край на дясната раменна кост на множество фрагменти с дислокация
на същите. След първия удар настъпва удар в мантинелата, което също е довело до
повторно залитане напред и наляво. При навлизане в шанеца след мантинелата
автомобилът се накланя наляво и всички пътници са били също наклонени наляво и са
се опрели или в ляво стоящите /тези,които са се возели в дясно/, или в лявата
вътрешна страна на купето на буса /возещите се вляво/.
Вещите лица обясняват, че
триточковите инерционни предпазни колани биха били ефективни за предпазване на
пътниците при удар на МПС в неподвижно препятствие, при движение със скорост до
50 км/ч. В случая се установява, че при удара между двата автомобила сумарната
скорост е над 115км/ч. Освен това тук има и трикратно разклащане на телата и
залитане напред и наляво. Също отчитат и факта, че в буса е имало и хора без
колани, които в зависимост от мястото им са се удряли в облегалка на предна
седалка, в лява вътрешна страна на буса, а също са удряни и от тялото на другите
хора, съответно със своето тяло е удрял други тела. Заключават, че при този
механизъм възможностите за физическо нараняване и при непоставени колани от
много от пътниците, са големи и увреждането на дясна раменна става на ищцата е
възможно да настъпи дори и при поставен предпазен колан.
Съдът приема заключенията
на съдебните експертизи, като обективни и компетентни и гради изводите си на
тях.
За решаване на противоречието
в констатациите на експерта по САТЕ и показанията на св.К. за момента, в който
последният е възприел приближаващия т.а.“Форд Транзит“, съдът намира, че следва
да се позове на експертизата. При преценката си отчита мястото на настъпване на
произшествието съгласно изготвената скица от вещото лице и липсата на
категорични доказателства за наличие на дървета или храсти, които да са пречели
да възприеме идващия от ляво и отгоре автомобил. В този смисъл съдът приема, че
К. е видял автомобила, когато е спрял на кръстовището, при разстояние между тях
от около 250м. Обяснението на св.К., че е видял автомобила едва при
престрояването му в пътната лента за гр.Априлци не съответства на установените
характеристики на мястото на настъпване на ПТП и не може да се приеме за
достоверно.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.432,ал.1,вр.с
чл.380 от КЗ,във вр.с чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.
Предявени са претенции за присъждане
на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди от причиненото й
телесно увреждане- травматично счупване
на горния /проксимален/ край на дясна раменна кост на множество
фрагмента с деслокация, от лечението и възстановяването й, както и обезщетение
за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направените за лечението й
разходи, в общ размер на 3700.26лв.,
като последица от осъщественото на 22.06.2019г. ПТП. Ищцата е предявила и иск за присъждане и на законна
лихва за забава с начало от 12.08.2019г.- датата, на която е уведомена от
застрахователя за отказа да удовлетвори претенцията й за изплащане на застрахователно
обезщетение.
Искът е предявен срещу ответника „Бул
Инс“АД, тъй като към ПТП (22.06.2019г.) отговорността на водача, когото ищцата
сочи за виновен в причиняването на ПТП, е била обезпечена със сключена и
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с този
застраховател. Последният твърди, че е налице независимо съпричиняване на ПТП
по реда на чл.53 от ЗЗД и от страна и на другия участник в ПТП-водачът на
т.а.“Форд Транзит“ /в който е пътувала ищцата/, поради което привлече като
третото лице-помагач, неговият застраховател- „Армеец“АД по реда на чл.219 от ГПК.
Предпоставките за ангажиране
отговорността на настоящия ответник по претенция с правно основание чл.432 от КЗ, са да се докаже наличие на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, настъпване на
застрахователно събитие и наличие на пряка причинно-следствена връзка на
деятелността на застрахования водач с настъпване на ПТП. Известно е, че
отговорността на застрахователя е производна на тази на деликвента. Доказването
на деликта е предпоставка за ангажиране на отговорността на застрахователя.
Съдът намира, че е доказана, не се и
оспорва, наличието на първата предпоставка- валиден застрахователен договор,
покриващ към момента на ПТП отговорността на водача А.Х.К., по застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Доказано е и настъпването на
застрахователното събитие- настъпилите имуществени и неимуществени вреди на
ищцата, като пострадала от ПТП. Налице са категорични доказателства, че
претърпяното от нея телесно увреждане- травматично счупване на горния /проксимален/ край на дясна раменна
кост на множество фрагмента с деслокация, лечението и възстановяването, както и
имуществени вреди, изразяващи се в направените за лечението й разходи, в общ
размер на 3700.26лв., са пряка и непосредствена последица от осъщественото на
22.06.2019г. произшествие. Съдебната медицинска експертиза е категорична, че
травмите са съответни на установения механизъм на ПТП.
Следващата предпоставка за ангажиране
на застрахователя е да се установи
наличие на кумулативните предпоставки на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
пораждащи отговорността на прекия причинител-застрахован при ответника за
обезщетяване на причинените вреди,с чиято отговорност е обусловена и тази на
застрахователя. Нужно е да се установи чие е виновното противоправно
/нарушаващо общата забрана да не се вреди другиму/ действие или бездействие,
причинило катастрофата.
Ищцата твърди, че това е деятелността
на водача А.Х.К., поради което е ангажирала и отговорността на неговия
застраховател.
Съдът намира, че това твърдение не се
доказва от събраните доказателства.
Категорично се установява, че вината
за настъпване на ПТП е на водача на т.а.“Форд Транзит“, който е допуснал
поредица от нарушения на правилата за движение. На първо място не е спазил
нормата на чл.8 и чл.16,ал.1 от ЗДвП,
като не се е движел в предвиденото за неговата посока пътно платно. Заключението
на САТЕ е категорично, че ударът между двата автомобила е настъпил в насрещната
лента за движение на т.а.“Форд Транзит“- в полагащата се на л.а.“Мерцедес“. Не
се установи обективна причина, поради която бусът да се движи в насрещното пътното
платно. Не се установи и защо след като възприема лекия автомобил, навлизащ в
кръстовището и при съществувалото отстояние между тях, водачът на товарния
автомобил се е отклонил от своята пътна лента и е навлязъл в насрещната. По
този начин е нарушил изискването на чл.20, чл.25 от ЗДвП. Не на последно място –
установи се, че непосредствено преди удара водачът на т.а.“Форд Транзит“ се е
движел и с превишена скорост от 90 км/ч, при разрешена за този пътен участък
60км/ч.- нарушение на чл.21 от ЗДвП. Или
– налице са поредица от нарушения на ЗДвП, извършени от водача Г.Д.Ц., които пряко
и непосредствено са довели до настъпване на ПТП.
Следва да се отчете, че е допуснато нарушение
на правилата за движение и от водача на л.а.“Мерцедес“– А.Х.К., който на
кръстовище не се е съобразил със знака „Път с предимство“ и правилото да
пропусне движещия се по път с предимство- такъв се е явявал т.а.“Форд Транзит“,
идващ от към гр.Априлци. Въпреки, че го е видял, не е съобразил скоростта му на
движение, навлязъл е в кръстовището, извършил е ляв завой и се е установил в
полагащата му се дясна лента за движение. Макар това също да е нарушение на
правилата за движение- чл.50 от ЗДвП, от значение за настоящето производство е
дали с тези си действия К. е предизвикал или допринесъл за настъпване на удара
с другия автомобил. Отговор дава САТЕ, която категорично сочи, че причина за
удара е необяснимото навлизане на т.а.“Форд Транзит“ в насрещното платно, без
да е налице обективна причина-пътна неравност или друго препятствие, за това.
Експертът сочи, че от техническа гледна точка по начина, по който водачът на
л.а.“Мерцедес“ е реализирал навлизането в кръстовището от състояние на покой, в
случай, че водачът на т.а.“Форд Транзит“ се е движел в полагащата му се пътна
лента и със скорост в границите на разрешената /60км/ч/, то двата автомобила са
щели да се разминат безпрепятствено и ПТП не би настъпило. Въпреки, че е
допуснал нарушение на правилата за движение, действията на К. не биха били
заплаха за другия автомобил, при положение, че се е движел в своето платно.
Следва да се съобрази, че настоящето производство не е за търсене на
наказателна или административно-наказателна отговорност на водачите. Затова
относимо към спора е, както се посочи по-горе, да се установи чие действие или
бездействие е причина за настъпване на ПТП. С оглед на този критерий действията
на водача К. не се явяват причина за настъпване на ПТП, поради което
причиняването на деликта не може да се вмени в негова отговорност. Затова съдът
намира, че не е приложима и сочената от адв.Н. хипотеза на ангажиране на
отговорност по правилото на чл.499,ал.7 от КЗ, съотв.чл.53 от ЗЗД.
Експертизата е категорична, че водачът
на т.а.“Форд Транзит“ сам се е поставил
в невъзможност да предотврати катастрофата, като от една страна се е
движел със скорост, значително превишаваща максимално разрешената за този
участък, а от друга е реализирал промяна на направлението на автомобила, като е
навлязъл в насрещната пътна лента и така е поставил в безизходно положение
водача на л.а.“Мерцедес“.
При тези доказателства съдът приема,
че вина за настъпване на ПТП има водачът на т.а.“Форд Транзит“- Г.Д.Ц., а допуснатото от водача на
л.а.“Мерцедес“ нарушение не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпване
на катастрофата.
По изложените съображения, при липса
на доказателства за отговорност на застрахования А.Х.К. за настъпване на
процесното ПТП, не са налице и предпоставки за ангажиране на отговорността на
неговия застраховател по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Предявеният срещу ответника „Бул Инс“АД иск с правно основание чл.432 от КЗ се
явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли, съотв.не следва да се
разглежда възражението за съпричиняване на пострадалата.
По разноските.
С оглед изхода на спора
ответникът има право на възстановяване на направените разноски по правилото на
чл.78,ал.3 от ГПК. От „Бул Инс“АД е представен списък по чл.80 от ГПК, с
включени разноски за адвокатски хонорар, като е приложен договор за правна
защита и съдействие с адв.М.Г., с вписана като реално изплатена сумата 3 720
лв.с включен в него ДДС и доказателства за регистрация на пълномощника по този
закон.
От ищцата се направи
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Съдът намира възражението за
неоснователно, тъй като предвиденият в чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/2004г.на
ВАС, минимален размер на адвокатския хонорар при тази цена на иска е
4041лв.,т.е.платеният се явява под установения минимум.
Следва да се възложат в
тежест и разноските на ответника за съдебни експертизи в общ размер на 550лв.
Общият размер на направените разходи е 4270лв.
Съгласно чл.78,ал.10 от ГПК на третите лица не се дължи възстановяване на направените разноски.
На основание горното
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на Б.Г.П. с ЕГН **********,***, представлявана от адв. М.Н.-Т.-***“АД с ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление в гр.******, представлявано от С.С.П.и К.Д.К., с цена на иска 80
000лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди и 3700.26лв.- обезщетение
за имуществени вреди, с основание чл.432,ал.1,вр.с чл.380 от КЗ,във вр.с чл.45,
чл.52 и чл.86 от ЗЗД, като неоснователни
и недоказани.
ОСЪЖДА Б.Г.П.
с ЕГН **********, с горните данни, ДА
ЗАПЛАТИ на ЗД“БУЛ ИНС“АД с ЕИК ******, с горните данни, сумата 4270
/четири хиляди двеста и седемдесет/,
представляваща разноски по чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението
е постановено при участието на
„АРМЕЕЦ“АД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление в гр.*********, представлявано от М.П.И., заедно
с един от Д.Н.М., К.С.В.и В.П.К.-М.,
чрез юрисконсулт С.П., като трето
лице-помагач на ответника.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд-Велико Търново, в двуседмичен срок
от получаване на съобщението от страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: