РЕШЕНИЕ
№ 10094
гр. София, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20241110101381 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес
от суброгиралия се застраховател срещу застрахователя по гражданско
отговорност)
Производството е образувано по исковата молба с вх. №
5462/08.01.2024 г. от „Застрахователно акционерно дружество о з АД („ЗАД
О З" АД), ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
..............., представлявано заедно от А П А и Р К Д. - изпълнителни директори
чрез процесуален представител адвокат Г. Б. Х., телефон на кантората: 02
********, електронна поща: ............... със съдебен адрес: гр. София, район
Слатина, ул. .. № 1 срещу „Д О З" ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Триадица, б......., представлявано от К Х. Ч и Б А В
- изпълнителни директори, с която са предявени частични осъдителен иск с
правна квалификация както следва за сумите:
чл.411 КЗ за сумата от 10.00 лева, предявена като частичен иск от 1
376,29 лв. (хиляда триста седемдесет и шест лева и двадесет и девет
стотинки), представляваща регресна претенция за изплатено от „ЗАД о з
АД застрахователно обезщетение по застраховка „Каско", по щета №
0020-195-0566-2019, ведно със законна лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба (08.01.2024 г.) до окончателното
плащане на задължението
Чл.86 ЗЗС за сумата 1.00 лева, предявена като частичен иск от 451,80 лв.
1
(четиристотин петдесет и един лева и осемдесет стотинки),
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 07.01.2021 г. до
07.01.2024 г. - датата преди предявяване на иска.
В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че на 03.11.2019 г.,
около 21:50 часа, в гр. София, по ул. д-р Атанас Москов се движи МПС лек
автомобил (л.а.) марка „Хонда", с рег. № EH **** KB, като непосредствено до
автобусна спирка „Бизнес парк", водачът на л.а. при извършване на маневра
„изпреварване" удря в задна лява част спрелия на спирката автобус марка
„МАН", модел „Лион С Сити Г", с рег. № СВ ******* АВ, управляван от Д М
И В резултат на настъпилото ПТП са нанесени материални щети на автобуса.
За инцидента бил съставен Двустранен констативен протокол за ПТП от
03.11.2019 г., видно от който действията на водача на МПС марка „Хонда", с
рег. № EH **** KB, са станали причина за настъпване на ПТП.
Към датата на застрахователното събитие, собственикът на МПС марка
„МАН", модел „Лион С Сити Г", с рег. № СВ ******* АВ, е имал валидна
имуществена застраховка „Каско", сключена със ..ЗАД о з АД, полица №
0020195201900206, валидна от 20.10.2019 г. до 19.10.2020 г.
Твърди, че към датата на процесното ПТП, МПС марка „Хонда", с рег.
№ EH **** KB, е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност" в „Д
О З" ЕАД, полица № BG/06/119000823332, валидна от 28.03.2019 г. до
27.03.2020 г.
Твърди, че във връзка с нанесените имуществени вреди, на 06.11.2019 г.
представител на собственика на увредения автобус подал уведомление за
щета в „ЗАД о з АД, с което претендирал изплащане на застрахователно
обезщетение. По повод уведомлението била образувана щета № 0020-195-
0566-2019, по описа на „ЗАД О З" АД.
На 11.11.2019 г. и на 29.01.2020 г. експерти на дружеството провели
огледи на автобуса и съставили два броя Опис-технически експертизи по
щетата, в които са описани увредените детайли, а именно: задно ляво бомбе,
заден ляв светлоотразител, заден ляв мигач, заден ляв фар за мъгла, заден ляв
вертикален габарит, задно ляво салонно стъкло, задна лява колона и заден ляв
капак на двигател. Ремонтът на МПС марка „МАН", модел „Лион С Сити Г", с
per. № СВ ******* АВ бил възложен на „ММ Т Е Б Б" ЕАД. За извършените
ремонтни дейности е издадена Фактура № **********/31.01.2020 г., на
стойност 2 567,39 лв. Въз основа на издадената фактура, ищецът определило
за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 2 567,39 лв. С
Платежно нареждане с бордеро № 466671/23.03.2020 г. „ЗАД о з АД
изплатило по сметка на автосервиза сума в размер на 53 663,75 лв. по 11 броя
щети, включваща и сумата по щета № 0020-195-0566-2019, в размер на 2
567,39 лв.
Ищецът се позовава на чл.429, ал.1, т.1 КЗ, съгласно който
застраховката покрива гражданската отговорност на водача на МПС за
причинените от него вреди на трети лица. Счита, че са налице предпоставките
2
по чл.411 КЗ, тъй като с с изплащане на застрахователно обезщетение,
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност" - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Твърди се, че с Регресна покана с вх. № О-92.4698/09.04.2020 г., по
описа на „Д О З" ЕАД, придружено с оригиналните документи по четири
ликвидационни преписки, в това число и тази по щета № 0020-195-0566-2019,
ответното дружество е поканено доброволно да заплати сумата от 2 582,39
лв., представляваща изплатеното от „ЗАД о з АД застрахователно
обезщетение в размер на 2 567,39 лв., ведно с 15 лв. ликвидационни разноски.
Регресната покана била връчена на ответното дружество на 09.04.2020 г., .По
повод изпратената покана била образувана щета № 43082952000897, по описа
на ,Д О З" ЕАД.
След извършени преговори между страните, с Уведомление с изх. №
A315-1996/02.06.2020 г., е извършено прихващане на насрещно дължими
вземания до размера на по-малкото от тя между „ЗАД о з АД и „Д О З" ЕАД .
Твърди, че съгласно това прихващане, ответникът прихванал сумата от
претендирания по щета № 0020-195-0566-2019, по описа на „ЗАД о з АД,
съответстваща на щета № 43082952000897, по описа на „Д О З" ЕАД, а
именно 1 206,10 лв., която сума е по-малка от претендираната 2 567.39 лева.
Твърди, че все още е непогасената сумата от 1 376,29 лв., представляващ
разликата между претендираната сума в размер на 2 582,39 лв. и одобрената
за изплащане - 1 206,10 лв.
Върху остатъкът ищецът претендира и мораторна лихва в размер на
451,80 лв., начислена върху главницата за периода от 07.01.2021 г. до
07.01.2024 г. - датата преди подаване на настоящото заявление. С
допълнителна молба с вх. № 27986/29.01.2024 г. уточнява, че регресната
покана е получена от ответника на 09.04.2020 г., поради което 30-дневният
срокът по чл.411 КЗ изтича на 09.05.2020 г.. Счита, че от 10.05.2020 г.
ответникът е в забава. Тъй като лихвата се погасява с тригодишна давност, то
уточнява, че е предявил иска по чл.86 ЗЗД за периода от 07.01.2021 г. до
07.01.2024 г.
Посочва банкова сметка, на която да й се изплати сумата – титуляр на
IBAN: BG52 ...................., с титуляр „ЗАД о з АД.
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски. Моли съда да
постанови неприсъствено решение.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът не оспорва, че на 03.11.2019 г.,
около 21:50 ч., в гр. София, на ул. „Доктор Атанас Москов“ е реализирано
процесното ПТП, в което са участвали л.а. с рег. № ЕН **** КВ, застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД, и автобус с рег. № СВ ******* АВ, застрахован по
застраховка „Каско“ в „ЗАД О З“ АД. Същото е настъпило в следствие на
3
маневра, извършена от водача на л.а. с рег. № ЕН **** КВ – Любен Любенов,
и е причинило материални щети по автобус с рег. № СВ ******* АВ, марка
„МАН“, модел „Лион С Сити Г“, произведен през 2015 г.
Не оспорва наличието на две валидни застрахователни правоотношения
– първото между ищеца и увреденото лице, а второто между ответното
дружество и делинквента. Приема представените от ищеца доказателства за
наличието на сключена застраховка „Каско“ на автобус с рег. № СВ *******
АВ, марка „МАН“, модел „Лион С Сити Г“, с период на застрахователно
покритие 20.10.2019 – 19.10.2020 г. Потвърждава и наличието на валиден
застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключен между собственика на л.а. с рег. № ЕН **** КВ и
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД – застрахователна полица №
BG/06/119000823332/19.03.2019 г.
Не оспорва, че „ЗАД О З“ АД е платило за отстраняване на
причинените в следствие на процесното ПТП вреди по автобус модел „Лион
С Сити Г“.
Признава, че плащането на застрахователно обезщетение е основание
„ЗАД О З“ АД да се суброгира в правата на застрахования срещу „Д О З“
ЕАД до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. Налице са предпоставките за ангажиране
на отговорността съгласно чл. 411 от КЗ. Именно по тази причина, след
получаване на регресна покана за доброволно изпълнение по щета 0020-195
0566/2019 г., ответното дружество е направило плащане за сумата от 1206,10
лева.
Признават само част от описаните във фактура №
**********/31.01.2020 г. разходи, съгласно посочените вреди в Уведомление
за щета, а именно: 1. Стоп ляв – три секции, поставяне ново; 2. Броня задна,
демонтаж/монтаж; 3. Стоп ляв – долен; 4. Стоп ляв секция мигач; 5. Заден ъгъл ляв; 6.
Светлоотразител /габарит/ заден ляв; 7. Букса дистрибутор – технологично; 8. Габарит
страничен, заден ляв (червено/бяло); 9. Боя – само до сумата от 42,25 лв., съобразно
изчисление за необходимото количество; 10. Консумативи бояджийно – само до сумата
от 29,57 лв., съобразно изчисление за необходимото количество. Същите са на
обща стойност от 992.58 лв., а след начисляване на ДДС – 1191, 10 лв. Към
така получената сума са прибавени и 15 лв., представляващи ликвидационни
разноски, претендирани от „ЗАД О З“ АД. С направеното плащане от „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД за сумата от 1206,10 лв. е погасено изцяло
регресното вземане на ищеца
Счита, че останалите вреди не се намират в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП. Същите са констатирани по процесната щета №
0020-195-0566/2019 г., но не са предизвикани в следствие на процесното
ПТП. Отказът на „Д О З“ ЕАД да плати пълния размер на претендираната
регресна сума е обоснован от обстоятелството, че ищцовото дружество е
регистрирало по щета № 0020-195-0666/2019 г. част от уврежданията,
описани в исковата молба, респективно тази част от уврежданията е
4
причинена в следствие на друго събитие и „Д О З“ ЕАД не дължи
възстановяване на съответната част от сумата за обезщетение. По тази
причина счита, че отказът е законосъобразен и частта от причинените вреди,
които подлежат на възстановяване от „Д О З“ ЕАД по реда на чл. 411 от КЗ, е
в размер на 1206,10 лв
Твърди, че видно от Уведомление за щета на МПС от 06.11.2019 г.,
приложено като доказателство по делото от ищеца, в него са изброени само
следните увредени части: „ожулено задно ляво бомбе, счупени заден ляв
светлоотразител, мигач и стоп“. Описанието се намира в противоречие с
Техническа експертиза на щета, изготвена в следствие на оглед от 11.11.2019
г., в която са добавени и „ габарит вертикален заден ляв, стъкло салонно задно ляво
(полиране), колона задна лява, капак ДВГ заден ляв“, а с последваща експертиза от
29.01.2020 г. г. е променена степента на увреждане на задно ляво бомбе и е
добавена задна броня.
Сочи, че от така описаното несъответствие не става ясно какъв е обемът
на щетите, нанесени по процесния автобус, както и дали всички изброени са
настъпили в следствие на едно и също събитие (предвид изтеклия период от
2 месеца между съставяне на Уведомлението за щета и техническите
експертизи). Освен това, не са налице категорични данни, че автобус с рег.
№ СВ ******* АВ, марка „МАН“, модел „Лион С Сити Г“ не е участвал в
други ПТП в изминалия двумесечен период, довели до причиняване на вреди,
възстановяване на които се претендира в настоящото производство.
Оспорва, че всички вреди са настъпили в следствие на едно единствено
събитие - процесното ПТП. В този смисъл, ищецът следва да докаже
наличието на пряка причинно-следствена връзка, която е задължителна
предпоставка за ангажиране на регресната отговорност на ответника. Оспорва
Двустранния констативен протокол, съставен при ПТП, тъй като същият е
частен свидетелстващ документ и не се ползва с доказателствена сила по
отношение на обстоятелствата, описани в него.
Оспорва твърдението на ищеца, че „Д О З“ ЕАД, в качеството си на
застраховател на л.а. с рег. № ЕН **** КВ, дължи обезщетение, равно на
пълния размер на представените с фактура № **********/31.01.2020 г.
ремонтни разходи. От естеството на договора за застраховка „Каско“ и
нормата на чл. 9 от ЗЗД произтича възможността страните да договорят
покритие на всички вреди, причинени на застрахованото МПС в периода на
застрахователно покритие. Тази уговорка не обвързва трети лица, каквото е и
ответното дружество, и на основание чл. 21 от ЗЗД няма действие спрямо „Д
О З“ ЕАД. Именно затова застрахователят на делинквента не е длъжен да
репарира всички вреди по застрахованото в „ЗАД О З“ АД МПС, а само тези,
които са действително настъпили и са пряка и непосредствена последица от
процесното ПТП, реализирано на 03.11.2019 г.
Счита, че искът е недоказан. Моли да се отхвърли. Твърди, че предвид
неоснователността на частичния иск с правно основание чл. 411 от КЗ, лихви
5
не се дължат, а исковете за законна и мораторна лихва трябва да бъдат
отхвърлени.
Не възразява срещу искането за признаване на изброените от ищеца
факти за безспорни по делото.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът поддържа исковата молба.
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски. Представя списък по
чл.80 ГПК.
Ответникът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт в о.с.з.
Моли съда да отхвърли исковете по съображения, посочени в ОИМ. Прави
възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Претендира разноски. Представя списък по
чл.80 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По размера на исковете
В открито съдебно заседание е допуснато увеличение цената на
исковата, като главният по чл.411 ГПК от 10 лева е увеличен на 1 376.29 лева,
а искът по чл.86 ЗЗД от 1.00 лев е увеличен на 451.80 лева, на основание
чл.214 ГПК (л.122 от делото). Глобалната предявена сума на иска по чл.411
КЗ е 1376.29 лева, а глобалната сума по иска по чл.86 ЗЗД е 451.80 лева.
В този смисъл, с увеличението цената на частичния иск исковата
претенция достигане до пълния размер на глобалната сума. Ето защо съдът
приема, че не е сезиран с частичен иск, а с пълен иск за сумите от 1 376.29
лева по чл.411 КЗ и 451.80 лева по чл.86 ЗЗД, поради което дължи
произнасяне по тях.
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
6
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 12737/22.03.2024 г. съдът се е отделил кои факти и
обстоятелства са безспорни и кои се нуждая от доказване, поради което
приема, че не е необходимо да преповтаря същото в мотивите на решението, а
препраща към определението (л.68-77 от делото).
Страните спорят само за причинно-следствената връзка между вредите,
чиято равностойност е 1376.29 лева, да са причинени от процесното ПТП.
Ответникът твърди, че тези вреди са причинени от други ПТП. Липсвало
доказателства. Спорят тези вреди да са настъпили вследствие на процесното
ПТП.
Останалите предпоставки за уважаване на иска са признати от страните
иса отделени като безспорни.
По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ, л.101-
112 от делото), която съдът напълно кредитира като обективна, пълна,
всеобхватна и без липса на съмнения за нейната правилност. От нейното
заключение се установи, че На 03.11.2019 около 21:55 в гр. София, на бул.
Атанас Москов, на спирка „Бизнес парк” е спрял автобус МАН Лион Кинг Г с
ДКН СВ ******* AB. Зад автобуса се движи л.а. марка „Хонда”. Водачът на
л.а. Хонда предприема маневра изпреварване от лявата страна на автобуса,
като при това действия удря автобуса в лявата задна зона и причинява ПТП с
материални щети. При този механизъм съдът направи извод, че процесното
ПТП е настъпило вследствие не нарушение на чл. 25, ал.1 ЗДвП, като водачът
на л.а. Хонда не е съобразил посоката на движение, положението, размерите
на автобуса, с което е предприел маневра без да се убеди, че няма да създаде
опасност за другите участниците на пътя.
При така установеният механизъм, заключението установява че вредите
на процесния автобус съответстват на мястото на удара. Претендираните
вреди се намират в задна лява част на автобуса, които вреди напълно
съответстват на мястото на удара и посечения механизъм. Според
заключението това се потвърждава и от дирята от предно дясно огледало на
л.а. Хонда. Всички това дава основание да се направи извод, че е налице
причинно-следствена връзка между механизма на настъпване на ПТП и
щетите, които са нанесени на процесния автобус на градския транспорт. По
делото не се събраха доказателства, които да установят обратното. Налице е
САТЕ, която установява вида вредите, мястото им и механизма на ПТП. При
тяхната цялостно интепретацията, съдът направи извод, че вредите са
вследствие на процесното ПТП. Доколкото липсват данни за други настъпили
ПТП с процесния автобус в процесната зона (задна лява част), то съдът
приема възражението на ответника, че вредите са от друго ПТП, за
7
неоснователни. Доказаната е първата спорна предпоставка за уважаване на
иска, а именно наличие на причинно-следствена връзка между ПТП и
настъпилите вреди.
От заключението на САТЕ се установи, че размерът на вредите 3 129.55
лева. По делото не се спори, че регресната щета е за сумата от 2 582.39 лева и
ответникът е платил само 1 206.10 лева. Исковата претенция се претендира за
1 376.29 лева, представляваща разликата между регресната щета и платеното
от ответника. След като общият размер на вредите е 3 129.55 лева, което е
повече от регресната щета 2 582.39 лева, то следва, че ответникът остава
задължен за неплатената сума от пълния размер на вредите 3 129.55 лева до
платения размер 1 206.10 лева, което е 1 923.45 лева. Исковата претенция е за
1 376.29 лева, поради което съдът няма как да присъди сумата от 1 923.45
лева, тъй като не е сезиран с иск над 1376.29 лева, а произнасянето над него е
нарушение на диспозитивното начало, което определя недопустимост.
Ето защо съдът приема, че главният иск по чл.411 КЗ е доказан по
основание и размер.
Страните не спорят за забавата, отказа от плащане, както и за срокът на
забава. При използване на общодостъпни калкулатори за законна лихва за
забава – мораторна по чл.86 ЗЗД, за периода от 07.01.2021 г. до 07.01.2024 г.,
лихвата върху главница в размер на 1 376.29 лева, е 451.80лева. Ето защо
съдът приема, че акцесорното вземане, искът оп чл.86 ЗЗД е доказано по
основание и размер. Същото се потвърждава и от л.41 от делото.
С оглед изложеното, „Д О З" ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Триадица, б....... следва да бъде осъдено да
заплати на Застрахователно акционерно дружество о з АД („ЗАД О З" АД),
ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ...............
сумата в размер на 1 376.29 лева (хиляда триста седемдесет и шест лева и
двадесет и девет стотинки), представляваща регресна претенция за изплатено
от „ЗАД о з АД застрахователно обезщетение по застраховка „Каско", по щета
№ 0020-195-0566-2019, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба (08.01.2024 г.) до окончателното
плащане на задължението, на основание чл.411 КЗ.
„Д О З" ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-
н Триадица, б....... следва да бъде осъдено да заплати на Застрахователно
акционерно дружество о з АД („ЗАД О З" АД), ЕИК ......, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ............... сумата в размер на 451.80 лева
(четиристотин петдесет и един лева и осемдесет стотинки), представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 07.01.2021 г. до 07.01.2024 г. - датата
преди предявяване на иска върху главница от 1 376.29 лева, на основание
чл.86 ЗЗД.
По разноските
С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът претендира следните разноски, съгласно списък по
8
чл.80 ПК и представя доказателства за това, както следва:
50.00 лева държавна такса – л.53 от делото.
Депозит за САЕТ в размер на 600.00 лева – л. 80 от делото
600.00 лева адвокатски хонорар – платежно нареждане към списъка по
чл.80 ГПК.
Нито в о.с.з., нито в списъкът ищецът претендира доплатената държавна
такса за увеличение цената на исковете. Съгласно приетото в т . 1 ТР
6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС , този списък
съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които
счита, че следва да й бъдат присъдени. Следователно, посочената сума в
списъка по чл.80 ГПК индивидуализира претенцията на страната за
разноските и съдът следва да присъди само поисканите разноски, макар и да
са направени в по-голям размер. Ето защо следва да присъдят само разноски в
размер на 50.00 лева за държавна такса, но не и доплащането за увеличението
цената на иска (л.117 от делото).
Съдът приема възражението по чл.78, ал.5 ГПК за неоснователно. Първо
обичаят в практиката е че за всеки иск под 1000 лева адвокатите се договорят
за възнаграждение в размер на 400.00 лева. Следователно за процесния
случай възнаграждението трябва да е в размер на 800.00 лева. Ищецът
претендира 600.00 лева. Следователно договореното възнаграждение не е
прекомерно с оглед обичаят в практиката. Второ, делото не е лесно то
фактическа страна, тъй като искът е предявен като частичен, после увеличен.
Валице са частични плащания по регресната щета, а вредите са над регресната
щета. Необходими са действия по аритметическо смятане, за да се предяви
исковата претенция и да се следи в хода на делото, тъй като вредите са повече
от регресната покана, а искът е за сума, която представлява разликата между
платеното вече по регресната покана и сумата по регресната покана, която е
по-малка от вредите. Трето, извършеното плащане на адвокат е по банков път,
което е доказателство за липса на съмнение за увреждане на противната
страна да плати по-голямо възнаграждение, с оглед сигурността на банковите
потоци и следеното им по ЗМИП.
Общият брой разходи, които следва да бъдат признати на ищеца е в
размер на 1250.00 лева. Ето защо „Д О З" ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н Триадица, б....... следва да бъде осъдено да
заплати на Застрахователно акционерно дружество о з АД („ЗАД О З" АД),
ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ...............
сумата в размер на 1250 лева (хиляда двеста и петдесет лева),
представляваща разноски по гр. д. № 1381/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
9
ОСЪЖДА „Д О З" ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Триадица, б....... да заплати на Застрахователно акционерно
дружество о з АД („ЗАД О З" АД), ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ............... сумата в размер на 1 376.29 лева
(хиляда триста седемдесет и шест лева и двадесет и девет стотинки),
представляваща регресна претенция за изплатено от „ЗАД о з АД
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско", по щета № 0020-195-
0566-2019, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба (08.01.2024 г.) до окончателното плащане на
задължението, на основание чл.411 КЗ.
ОСЪЖДА „Д О З" ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Триадица, б....... да заплати на Застрахователно акционерно
дружество о з АД („ЗАД О З" АД), ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ............... сумата в размер на 451.80 лева
(четиристотин петдесет и един лева и осемдесет стотинки), представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 07.01.2021 г. до 07.01.2024 г. (датата
преди предявяване на иска), върху главница от 1 376.29 лева, на основание
чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Д О З" ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Триадица, б....... да заплати на Застрахователно акционерно
дружество о з АД („ЗАД О З" АД), ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ............... сумата в размер на 1250 лева (хиляда
двеста и петдесет лева), представляваща разноски по гр. д. № 1381/2024 г. по
описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
СУМИТЕ могат да бъдат платени по следната банкова сметка: IBAN:
BG52 ...................., с титуляр „ЗАД о з АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на
книжа и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10