Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 26.06.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
7 състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и втори май две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
2225/2021г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Х.Т.П., ЕГН **********
с адрес *** и Н.Т.П., ЕГН ********** с адрес *** / двете заместили по реда на
чл. 227 ГПК починалия в хода на процеса ищец Т.П.Д., ЕГН **********, поч. на 31.10.2021г./ срещу П.Г.Т., ЕГН ********** с адрес ***,
П.Д.Т., ЕГН ********** с адрес *** и Г.Д.Т., ЕГН ********** с адрес *** /
тримата заместили починалия на 08.02.2022г. в хода на процеса ответник Д.П.Т.,
ЕГН **********/ иск по чл. 34 ЗС за делба на следните недвижими имоти: имот с
идентификатор 17912.501.97 по КККР
одобрени със заповед № РД-18-80/19.04.2022г. на изп.
директор на АГКК, а по предходен план УПИ
VІ- 97 в кв. 25 по действащия кадастрален и регулационен план на с. Гроздьово,
община Долни чифлик одобрен със заповед № 3360/10.05.1973г. на Председателя на
ОНС Варна с площ от 1097кв.м. при граници на имота- имоти с идентификатори № №
17912.501.992, 17912.501.1304, 17912.501.1205, 17912.501.1201, основан на
твърдение за възникване на съсобствеността по наследствено правоприемство
от Т.Т., поч. на
05.02.1992г. и Х. В.а, поч. на 13.12.2009г.; имот с
идентификатор 17912.501.1304 по КККР
одобрени със заповед № РД-18-80/19.04.2022г. на изп.
директор на АГКК, а по предходен план представляващ УПИ VІI- 97 в кв. 25 по
действащия кадастрален и регулационен план на с. Гроздьово, община Долни чифлик
одобрен със заповед № 3360/10.05.1973г. на Председателя на ОНС Варна с площ от 1040кв.м.
при граници на имота- имоти с идентификатори № № 17912.501.993, 17912.501.96,
17912.501.1205, 17912.501.992, ведно с построената в него едноетажна паянтова
жилищна сграда със ЗП от 46кв.м. състояща се от входно антре и три стаи и
обозначена под № 3, графика № 4 от заключение на в.л. на л. 196, основан на
твърдение за възникване на съсобствеността, както следва – за ищеца въз основа
на договор за дарение по НА № 98/16.06.1992г. и наследствено правоприемство от Т.Т., поч. на 05.02.1992г. и за ответника по наследствено правоприемство от Т.Т., поч. на 05.02.1992г.
Исковата претенция се основава на
следните фактически твърдения:
С НА № 7/14.06.1974г. П. П.е бил
признат за собственик на дворно място придобит по наследство от баща си Т.Т., цялото с площ от 2440кв.м., представляващо имот пл. №
97 по КП на с. Гроздьово от 1973г., за който с КРП от 1974г са били отредени
два парцела за имот VІ- 97 с площ от 960кв.м. и имот VІІ – 97 с площ от
1160кв.м по КП на с. Гроздьово от 1973г. и КРП от 1974г. На 05.02.1992г. П. П.е
починал и е оставил наследници- двама сина /ищец и ответник/ и преживяла
съпруга Х. В.а, с която е сключил гр.брак през 1943г. На 13.12.2009г. е
починала майка им. По време на брака си, родителите им са построили в имота
къща и стопански постройки. С договор за дарение по НА № 98/16.06.1992г. Х. В.е
прехвърлила на ищеца собствените си 4/6ид.ч. от имот VІI- 97 и изградените в него жилищна сграда и стопански постройки. Твърди, че
тъй като живее в гр. Варна, собствената си част от имота владее чрез брат си,
който е останал да живее в селото и дели с него плодовете от насажденията. През
м. 10.2019г. дъщеря му е посетила имота, за да събере нужните документи за
продажба на притежаваната от него част, когато ответникът не ги е допуснал до
имота и ги е изгонил. С исковата молба отправя покана до ответника да му плаща
обезщетение за едноличното ползване на имота. Страните не могат доброволно да
уредят отношенията си, поради което ищецът иска извършване на съдебна делба на
останалото им в наследство имущество.
В срока
по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника. Искът се
оспорва като неоснователен. Твърди, че с договор за дарение по НА №
136/20.08.1974г. баща им Т.Т. му е прехвърлил
собствеността върху УПИ VІІ – 97. В този имот през 1975г. ответникът е построил
жилищна сграда, в която живее със семейството си и понастоящем. Твърди, че
цялото дворно място, в което попадат двата УПИ се владее от него от смъртта на
наследодателите им. Ответникът се е грижил за него, както и за наследодателите
до смъртта им. Преди да починат наследодателите сочи те да са обитавали
паянтова сграда в VІ – 97. По отношение на УПИ VІ – 97, твърди, че се
легитимира като собственик въз основа на НА № 98/22.11.2019г., с който са били
признати правата му. Твърди, че двата парцела никога не са били разделяни от
ограда и са били така владяни от него. Фактическа
власт върху тях не е никога осъществявана от ищеца. През 1992г. роднини на брат
се опитали да построят сграда в близост до паянтовата жилищна сграда нова
такава. Оттогава сочи, че не е допускал до имота брат си и негови близки.
Грижел се за майка си до 2009г. и продължил да упражнява фактическа власт върху
имота и след смъртта й. Затова и се снабдил с НА по обстоятелствена проверка.
Молбата е за отхвърляне на исковата претенция.
В о.с.з. исковата молба и отговора се
поддържат, вкл. от правоприемниците на починалите в хода на процеса ищец и
ответник.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е конститутивен
иск за съдебна делба с правно основание чл. 34, ал.1 ЗС.
Производството е в първа фаза, по допускане на
делбата. Тук съдът изследва въпросите за: наличието на съсобственост между съделителите върху имуществото предмет на делбата;
основанието, на което същата е възникнала; между кои лица и за кои имоти ще се
извърши делбата, както и каква е частта на всеки съделител
в съсобствеността.
Между страните съществува спор
относно наличието на съсобственост помежду им в процесните
имоти.
Ответникът противопоставя
възражения да е едноличен собственик на двата УПИ- по отношение на УПИ VІI- 97 въз основа на договор за
дарение по НА № 136/20.08.1974г., а за УПИ VІ- 97 въз основа на КНА №
98/22.11.2019г., с който му е признато право на собственост по давностно владение.
Ищецът, респ. неговите
правоприемници дължат доказване на фактите, че наследодателят Т.Д., поч. на 05.02.1992г. е придобил собствеността върху процесните имоти по време на брака му с Х. В.на соченото
основание – НА № 7/14.06.1974г. за придобиване имота по давностно
владение и наследство, както и че Х. В.е придобила 4/6ид.ч. от имот VІI- 97 и впоследствие с договор за
дарение по НА № 98/1992г. е прехвърлила на наследодателя на ищците собствеността
върху тях.
В тежест на ответниците
е провеждане пълно и главно доказване на възраженията си, че техният
наследодател се легитимира като едноличен собственик на имотите- въз основа на
договор за дарение по НА № 136/20.08.1974г. и КНА № 98/22.11.2019г., с който му
е признато право на собственост по давностно
владение.
От ангажираните по
делото и относими към казуса писмени доказателства се
установява следното:
С НА № 7/14.06.1974г. за
собственост на недвижим имот по давност и наследство П. Т. В.е признат за
собственик на дворно място цялото от 2440кв.м. в с. Гроздево, съставляващ
дворище пл. № 97 по плана на селото при граници: от две страни улици, И. М.и Ц.
А., за което са отредени два парцела- VI-97 в кв. 25 с
включени в него 960кв.м. от дворището и VII- 97 с включени в него 1160кв.м. от дворището.
С договор за дарение по
НА № 136/1974г. П. Т. В.е дарил на сина си Д.П.Т. свой имот представляващ дворно място в с. Гроздьово с площ от
1160кв.м. при граници Ц. А. Ц., И. К. М.и от две страни улици, съставляващо
имот VII- 97 в кв. 25, ведно с построените в него къща и плевник.
При изповядване на договора е представен НА № 7/1974г.
П. Т. В.е бил в
граждански брак с Х. В.сключен на 22.02.1943г. Починал е на 05.02.1992г. и
оставил наследници по закон- Х.Д. В.а- съпруга, Т.П.Д. и Д.П.Т.- деца. Същият
На 16.06.1992г. въз
основа на договор за дарение по НА № 98/1992г. Х. В.е дарила на сина си Т.Д.
собствените си 4/6ид.ч. от дворно място с площ от 960кв.м. представляващо имот
пл. № VII- 97 в кв. 25 по плана на с. Гроздьово, ведно с 4/6ид.ч.
от построената в него жилищна сграда при граници- улица, имоти пл.№ VIII-96,
V-98 и VII-97. При изповядване на договора е представен НА №7/1974г. На 29.08.1991г. е получил разрешение за
строеж на едноетажна жилищна сграда, дадена му е била и строителна линия.
Х. В.е починала на
13.12.2009г. и е наследена от синовете си- Т.П.Д. и Д.П.Т..
С КНА № 30/22.11.2019г.
на нотариус рег. № 316 на НК въз основа на обстоятелствена проверка, Д.П.Т. е
признат за собственик на дворно място с площ от 1040кв.м. находящо
се в с. Г.представляващо УПИ VI-97, кв. 25 по плана на
селото одобрен със заповед № 3360/10.05.1973г., ведно с построената в него
паянтова жилищна сграда и навес. Ищецът е оспорил констатацията на нотариуса и
наред с това е твърдял, че между двата парцела е съществувала ограда, която е
била премахната от ответника. Твърдял е, че до м.10.2019г., когато ищцата Х.П.
е посетила имота с потенциални купувачи, ответникът не се е заявявал като
едноличен собственик. Агресивното му поведение тогава е станало повод за
подаване жалба до полицията от ищцата, по повод на която ответникът се сочи, че
е признал: че е съборил оградата; че имотът е наследствен; че не е правена
делба между братята. Едва след този случай, той е преустановил достъпа на
ищцата до имота. По повод тези твърдения, а и оспорването ответникът да се е
заявявал като едноличен собственик на имота, по делото бяха изискани от РП
Варна, материалите по повод на така подадената жалба. Сред тях са и писмените
обяснения дадени от ответника пред полицейския инспектор на 06.11.2019г., в
които той е заявил, че: „имотът който Х. иска да продава е наследствен.
Наследен е от мен и брат ми Т. от нашите покойни вече родители. Имотът се
състои от дворно място и застроена жилищна сграда със стопански постройки
описан подробно в НА № 136/1974г…къщата е керпич и е полусъборена…Не искам да продавам своята част от имота, но
ако те желаят мога да купя тяхната част от имота. Подялбата на имота да стане
по законов път“.
От приетото по делото
заключение на в.л. И.Х. по допусната СТЕ имало за задача да установи
идентичност на имотите предмет на прехвърлителни
сделки във времето, вкл. с разясненията дадени при изслушването му, се
установява следното: За територията действащи са били КРП от 1927г., одобрен в
част улична регулация със заповед № 465/12.11.1927г. и в част дворищна
регулация със заповед № 3078/12.11.1927г. Следващият план е КРП одобрен със
заповед № 3360/10.05.1973г. По КРП от 1927г. имотът е с номер 368 и е записан
на името на Т.Д., без посочен документ за собственост. За него е отреден УПИ Х
368, кв. 45 с площ от 1601кв.м. По разписния лист към КРП от 1973г. за имот 97
са записани като собственици Д.П.Т. въз основа на НА 136/1974г. и НА №
30/2019г. и Т.Д. с НА № 98/1992г. За този имот са отредени два УПИ- VII- 97 и VI- 97, кв. 25. Площта на имот 97 е измерена на 2575кв.м. от сканирано георелефно изображение на извадка от плана, а по преки геодезически измервания- 2343кв.м. Площта на УПИ- VII- 97 е 1045кв.м., а на УПИ VI- 97, кв. 25 е 1111кв.м. Имотът по НА № 7/1974г. е имот 97, за които са
отредени двата УПИ- VII- 97 и VI- 97, кв. 25. Според
в.л. не е налице идентичност между имотите по НА № 98/1992г. и НА № 136/1974г.,
ако се вземе предвид заповед № 164/29.08.1977г., предвиждаща различно
разположение на двете УПИ. Предвижданията по тази заповед не са били нанесени в
плана. С посочената заповед е извършено изменение на действащия РП и са
обособени двата УПИ, като УПИ VII- 97 е разположено в
северната част на имот 97, а VI- 97 в южната. Тази
заповед е била издадена при съгласие на всички заинтересовани страни по време
на действието на ЗТСУ. В КРП от 1973г. е отразена извършената промяна в двата
УПИ, но там те са посочени с разменена номерация в сравнение с дадената им със
заповедта. Съобразно отразяванията, в КП от 1927г. има данни за четири
постройки, от които само едната е отразена в плана от 1973г.- тази разположена
в североизточната част на имот 97 и представляваща две стопански постройки
обозначени с № 1 и 2, графика 4, които понастоящем не съществуват. В южната
част на имот 97 по плана са отразени три паянтови жилища с номера 3, 4 и 5, от
които съществуват единствено с № 3 и № 5- занемарени и пред разрушаване, без
данни да са присъединени към ЕРП дружество или ВиК. На
името на Т.Д. е налично издадено разрешение за строеж от 29.08.1991г. за
едноетажна жилищна сграда в УПИ VI- 97. За УПИ VII- 97 има издадено разрешение за строеж от 22.05.2004г. на името на Д.Т. за
стопанска постройка. Протоколът от 24.06.1975г. показвал разположение на
жилищна сграда в северната част на имот 97. И ако се приеме меродавна заповедта
от 1977г., то сградата е в УПИ VII- 97, а ако тя не следва
да се съобразява, тогава сградата е в УПИ VI- 97. Със заповедта от 1977г. е извършено обособяването на двата УПИ по
начина, по който се ситуират, но с разменена
номерация.
За установяване, респ. опровергаване на тези твърдения за
упражнявана от ответника фактическа власт върху имота, вкл. двата УПИ от
значение по делото са ангажираните гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетели..
В показанията си свидетелите Д. К./живеещ на семейни начала
с ищцата Х.П./ и Г. З.разказват за следните релевантни за спора факти:
Св. К. живее с ищцата Х.П. от 2010г. Ходил е в процесния имот два пъти. Първия път, за да вадят
удостоверение за наследници, а втория когато бащата на Х. искал да продава
имота. Тогава били с потенциални клиенти и Д. /брат на бащата на Х./ заявил, че
това е негова собственост. В имота имало сгради на по един етаж и сега не се
поддържал. Т. бил роден там, но последните 10години живеел във Варна. Поддържал
отношения с брат си Д., който се грижел за двора. Когато е ходил споделя, че
отношенията между двамата братя явно са били добри, понеже Д. му дал торба с
хранителни продукти, която да предаде на брат му Т.. Били два парцела без
ограда помежду им. Отношенията между двамата братя се развалили, когато му
казали, че ще продават наследствения имот и оттогава не поддържали връзка. Т.
не можел да се грижи за имота си, нито пък дъщерите му искали да се връщат на
село. Иначе преди това, на Т. му дали разрешение да строи в имота. Започнали, Х.
дала пари за бетона, но след това се отказали да строят. Едва, когато отишли с купувач,
Д. се заявил като собственик. По документ имотът бил около 960кв.м. и в него
била бетонната постройка, която не функционирала. Била издигната на около метър
от земята, имало маза и отгоре плоча от около 70кв.м. Д. живеел в съседния
имот, на ъгъла.
Св. З. познава Т. и
съпругата му от 1983г., откогато живеели в един блок. Два пъти е ходила в имота
в Гроздьово. Разказва, че след като починал дядо П.- бащата на Т. и Д., майка
им прехвърлила своята част от имота на Т.. Тогава Д. се разсърдил. До 2013г. Т.
и съпругата му се грижели за имота, въпреки че били пенсионери. В мястото имало
две къщи, старата била на Т., падала се в ляво като влезеш, а в дясно била
новата къща. Старата къща била с две стаи, керпичена.
В имота е ходила веднъж около 90-та година и втори път към 1998-99г. До 1983г. Т.
и съпругата му живеели там, а до 2013г. ходели редовно. Баба Х.и дядо П.
отстрани имали една стаичка, в която живеели. Отпред имало малка градинка. Д.
живеел отзад и при него е ходела на гости. Д. и Т. се скарали за пръв път,
когато баба Х.прехвърлила дела си на Т., след като дядо П. починал, а след това
отново преди 3-4 години, когато Х. искала да продава имота на баща си. Тогава Д.
й вдигнал голям скандал, казал че имотът е изцяло негов. Т. си ходел в имота, грижел
се, но преди пет години бил разстроен понеже били го превърнали в курник. Бил
разстроен, че не са му се обадили да го питат дали иска в къщата да се гледа
нещо. След това повече не можел да ходи и само си плащал данъците.
В показанията си свидетелите В. Н. и С. С.свидетелстват за
следните релевантни за спора факти:
Св. Н. посочва, че е съсед. Д. си правил къщата на самия
ъгъл, а старата къща била на другия край. Между двата имота не е виждал някога
да има ограда, а само една мрежа, за да не влизат животни. От майка им бил
чувал да казва, че помага на Д. за къщата, защото били помогнали на батко му за
жилище. Доколкото знае имотът е бил на родителите им, а след това когато Д.
започнал да прави къщата, го прехвърлили на него. Децата на Т. били започнали
да правят една къща някъде в средата на имота. Изляли
една плоча и го изоставили. Д. работел мястото, а след като починал, неговият
син. Не е чувал двамата братя да спорят. С Д. доста често си говорели. Т. и
съпругата му идвали. Бил ги виждал веднъж. Майката на Д. починала в старата
къща. Д. я гледал, носели й храна. Къщата, в която живеела майка им била стара.
Д. сменял керемиди, понеже почнали да падат. От Д. знаел, че земята си е
негова.
Св. С. разказва, че също е съсед, една ограда ги деляла. От
1990г. живеел там. Имотът на Д. бил дворно място. Имало стара къща, която е
била на майка му и баща му, както и някаква постройка на брат му, която децата
му през 1992-93г. почнали да строят, но след това се отказали. Имотът бил около
декар- декар и половина и се обработвал от Д.. Брат му не го е виждал, нито е
чувал двамата да се карат. Нямало ограда през средата.
При така установените факти, съдът приема следното:
Първо,
спорът е бил за това кой УПИ от парцел пл. 97 е бил предмет на прехвърлителните сделки по НА № 136/1974г. и НА № 98/1992г., доколкото и в двата се сочи предмет да е УПИ VII-97.
В НА № 136/1974г. имотът
е описан при граници – от две страни улица, Ц.Ц. и И.
М., площ 1160кв.м. и намиращи се в него къща и плевник. Последните две граници,
а и площта му, очевидно е да са автоматично пренесени от НА № 7/1974г. Към него
момент действащ е КРП от 1973г., преди издаването по реда на чл. 32 ЗТСУ на
заповед № 164/1977г. От графиките към експертното заключение е видно, че имот VII- 97 няма като две граници улици, а само една. Описаните в него сгради къща
и плевник съответстват да се намират в североизточната част на имота, т.е в УПИ
VI- 97. По разписния лист не се установяват и като съседи физическите лица- Ц.Ц. и И. М..
В НА № 98/1992г. имотът
е описан при граници- имоти пл. № VIII-96, V-98,
VII-97 и улица, площ от 960кв.м. и намиращи се в него жилищна
сграда и стопански постройки. Очевидно е, че описанието на имотите с тези
граници е несъответно на вписанията в разписния лист
на лицата собственици на съседни имоти, а посочената граница VII-97 е изначално неправилна. Към този момент вече е била приета заповед №
164/1977г. и съгласно нея номерацията на двата УПИ е разменена, при което
отреждането в номерацията на УПИ VII-97 по КРП от 1973г. става VI-97 и обратно. Доколкото експертното заключение е, че тази заповед не е била
отразявана плана, очевидно е, че при изповядване на сделката по НА 98/1992г.
тази заповед не е била съобразена и описанието на имота следва това, преди
изменението. Т.е с тази сделка е разпореден УПИ VII- 97, а при съобразяване заповедта от 1977г. УПИ VI-97, сега имот с идентификатор 501.1304. Описаните в акта сгради- жилищна и
стопански постройки се намират в южната част на парцел 97 и в предмета на
делбата е включена тази под № 3 с площ от 46кв.м., за която ищецът е твърдял да
се легитимира като собственик въз основа на посочения документ за собственост.
В този имот, свидетелите сочат и това, децата на Т. В. да са започнали въз
основа на дадена през 1992г. строителна линия за строеж на жилищна сграда,
който така и не се е реализирал и е останал на ниво бетонна плоча.
Между страните изначално
е нямало спор, че за парцел 97 за били отредени двата процесни
УПИ, както и че Д. В. е ползвал северната част на парцела, представляваща УПИ VI-97, без съобразяване изменението 1977г. Още през 1975г. на негово име е дадена
строителна линия и ниво за построяване на жилище. Понастоящем в тази част на
парцела е налична сграда, за която страните не са спорили, че е изградена от
него, както и по това, че е негова собственост /така изявление в о.с.з. от
23.05.2022г. направено по повод уточняване сградата предмет на делбата/.
От събраните по делото
гласни доказателства категорично се установява и това, че Д. В. живее и винаги
е ползвал имота в ъгъла, т.е УПИ VI- 97, сега имот 501.97.
При това положение,
макар и при некоректно описание на имотните граници на двата УПИ, няма съмнение
относно това какъв е бил действителният предмет на всяка от сделките. Макар и
двата НА да касаят УПИ VII- 97, това не е така. В
действителност сделката по НА № 136/1974г. касае имот с идентификатор
17912.501.97, стар имот УПИ VI-97, а сделката по НА №
98/1992г. касае имот с идентификатор 179.501.1304, стар имот УПИ VII- 97, с уговорката, че описанието по стар план се прави без да се
съобразява заповед № 164/1977г за изменение на КРП, доколкото предвижданията по
нея не са били реално отразени в плана, нито са процедирани
отредените с нея номера на УПИ. По този начин имотите са били отразени междувпрочем и в КК.
На следващо място,
ищците са оспорили договора за дарение по НА № 136/1974г., като са твърдяли той да е нищожен, доколкото към датата на
сключването му наследодателят П. П.е бил в брак с Х. В.а, сключен през 1943г.,
а сделката е изповядана без нейното участие. Затова считат, че и надареният не
е придобил собствеността. Твърдяло се е, че имотът по НА № 7/1974г. като
придобит по време на брака на наследодателите П. и Х. Т. е бил в режим на
семейна имуществена общност. Жилищната сграда и постройките са били изградени
по време на брака им, поради което също били в режим на семейна имуществена
общност. Че Х. В.не е знаела за тази сделка явствало
и от факта, че след смъртта на съпруга й, тя е изповядала сделката по НА №
98/16.06.1992г.
По това възражение съдът
приема следното: При сключване договора за дарение по НА 136/1974г.,
наследодателят П. П.се е легитимирал като собственик въз основа на НА №
7/1974г., с който е признато правото му на собственост върху имот пл. № 97 по
давност и наследство. Следователно поставя се първо въпроса кой е
наследодателят и дали изтичането на давностния срок
предхожда или следва неговата смърт. Ако предхожда смъртта му, то тогава
наследодателят е бил собственик, но на ефекта на придобивната
давност се позовава наследникът му. А, ако я следва, възможните хипотезите са
собственици да са всички наследници или само някои от тях, ако приживе е имало
предаване на владението върху имота от наследодателя само на тези наследници
или ако след неговата смърт част от наследниците са установили самостоятелно
владение със съгласие на останалите или са завладели идеалните им части. Вкл.
възможно е и наследодателят да е упражнявал фактическата власт в съвладение, както и имотът да е придобит от него в
условията на съпружеска имуществена общност. Именно на последната хипотеза на
придобиване на имота в режим на семейна имуществена общност се позовава ищецът.
Бракът на наследодателите П. и Х. В.и е сключен през 1943г. Не се е твърдяло, а
и от ангажираните по делото доказателства не се установява, нито имотът да е
владян от наследодател на П. В., съответно момента на установяване на такова от
наследодателя и момента на откриване на наследството, с оглед преценка кога
изтича давностният срок. Напротив, всички свидетели
говорят за знание, че имотът е бил собствен на родителите на Д. и Т.. Единствено,
от заключението на в.л. се установява, че за двор № 368 по КРП от 1927г. на
селото/ който се включва в имот 97 по КРП от 1973г./ има вписване като
собственик на Т.Д., без документ за собственост. Няма твърдения това лице да е
наследодател на П. В., но дори и това да е така, неясно е кога е открито
наследството му, кога той е установил владение и дали към него момент е изтекъл
нужния 20г. период на владение, съгласно чл. 34 Закона за давността /отм.
16.12.1951г./. Категорично се установява обаче, че имотът е владян от
наследодателите на двамата братя Д.Т. и Т.Д., по време на брака им сключен през
1943г. Видно е, че при изготвяне на НА № 7/1974г. пред нотариуса не са
представяни писмени доказателства удостоверяващи право на собственост, поради
което и признаването на правото на собственост е извършено на база мотивирано
постановление по чл. 483 ГПК /отм./
за извършване обстоятелствена проверка за придобиване
собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината,
района или кметството или определено от него длъжностно лице, в чийто район се
намира недвижимият имот. Следователно, касае се за хипотеза, при която
изтичането на необходимия давностен срок за
придобиване на правото следва смъртта на наследодателя. След като това е така,
то съгласно разясненията дадени в т. 2 ППВС № 8/1980г., когато придобивната давност е започнала да тече и е изтекла по
време на брака, следва извода, че двамата съпрузи са упражнявали фактическа
власт и придобиват имота по давност. Същото е важимо
и когато единият от съпрузите е започнал сам да владее като свой собствен
недвижимия имот още от преди сключване на брака, а придобивната
давност изтича през време на брака. Тогава придобиват и двамата съпрузи, защото
от значение за възникване на съпружеска имуществена общност е момента на
придобиване на имота, без значение основанието, на което е започнало
владението. Същественото е, че придобивната давност
изтича по време на брака, който момент е релевантния за придобиване на имот в
режим на СИО. В заключение, имотът е бил придобит в режим на семейна
имуществена общност от П. и Х. В.и.
След като имот 97 е
придобит в режим на СИО, то към момента на сключване
на договора за дарение по НА № 136/1974г., в сила е СК от 1968г., чиято
разпоредба на чл. 13, ал.3 вр. ал.7 предвижда, че
разпореждането с общите вещи и правата върху вещи следва да се извърши
съвместно от съпрузите или от единия от тях, но със съгласието на другия,
дадено в писмена форма с нотариална заверка на подписа. В случая договорът е
сключен от П. П.и липсват доказателства за съгласие на съпругата, дадено в
изискуемата от чл. 13, ал. 7 от приложимия СК форма. Следователно, договорът за
дарение извършено от П. П.в полза на сина му Д.Т. е нищожно като сключен в
нарушение на императивните изискания на чл. 13, ал. 3 от приложимия СК. Тук
обаче ответникът е противопоставил възражение и да притежава права изключващи
тези на брат му, доколкото е владял целия имот, респ. го е придобил по давност.
От събраните по делото
гласни доказателства се извежда категорично извод, че реално ответникът Т.Д. е
знаел, а и е признавал правата на брат си върху съседния УПИ VI-97. Св. К. говори, че наследственият имот по документи е
около 960кв.м. и в него била бетонната постройка, а Д. живеел в съседния имот,
на ъгъла. Т.е сочи имот 501.1304 Конфликтът между двамата братя се е породил не
от оспорване от Т. В. на правата на брат му Д. В. върху имот VI-97, сега 501.97, а от оспорване правата на Т.Д. върху имот VII-97, сега 501.1304 от страна на брат му. Ангажираните по делото гласни
доказателства са категорични относно това, че Д.Т. е ползвал северната част от
имота, така както е бил придобит от него по дарение от баща му. Построил е в
него жилищна сграда, макар и тя да не е отразена в плана, поради липса на
строителни книжа. Обработвал е имота в цялост. Родителите му са живеели в
южната част на парцела, за която е отреден УПИ VII-97, в жилищната сграда там, въведена в предмета на делбата. Владението му е
установено на основание договора за дарение, който съдът прие за нищожно
основание, но пък годно да го направи собственик, при липса на знание, че
предписаната от закона форма е била опорочена. Презумпцията на чл. 70, ал. 2 ЗС
не е оборена, поради което обективно следва да се признае качеството му на
добросъвестен владелец, макар че от 1974г. и до датата на подаване на исковата
молба е изтекъл и 10г. давностен срок.
В заключение, не е
налице твърдяната съсобственост в този имот с идентификатор 17912.501.97 /стар
имот УПИ VI-97/ и искът за неговата делба следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение делбата на имот с идентификатор 179.501.1304, стар имот УПИ VII- 97 и построената в него едноетажна паянтова жилищна сграда със ЗП от
46кв.м. състояща се от входно антре и три стаи и обозначена под № 3, графика №
4 от заключение на в.л. на л. 196:
Първо, тук ответникът се
е заявил като собственик на основание КНА № 3/22.11.2019г. Правата му са
оспорени от ищеца.
Съгласно чл.
79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. За да е налице оригинерното придобивно
основание, следва да са се осъществили двата елемента от фактическия състав на придобивната давност, а именно- обективният- да е
упражнявана фактическа власт върху имота в продължение на предвидения в закона
срок и субективният- тази фактическа власт да е осъществявана с намерението за
придобиване на вещни права върху имота. Или, за да
докаже, че е придобил процесната 5/6ид.ч. от имота по
давност, ответникът е следвало да установи, че е упражнявал фактическа власт- лично
или чрез другиго с намерение за своене.
Понеже
субективният елемент е по- трудно доказуем, като част от вътрешния свят на
човека, в чл. 69 ЗС е установена оборима презумпция,
задължаваща съда при доказан факт на осъществяване на фактическа власт върху
вещта, да приеме за осъществен и предполагаемия такъв за наличие на намерение
за държане на вещта като своя. Тази презумпция дефакто
ползва владелеца дори и в отношенията му с лице, което е притежавало правото на
собственост върху вещта към началния момент на давностния
срок и възлага на последния доказателствената тежест
по установяване основание за упражняваната фактическата власт, т.е че вещта е
била държана за другиго.
С
ТР № 1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС се прие, че презумпцията по чл. 69 ЗС е
приложима и в отношенията между съсобственици, като се държи сметка обаче
относно основанието, на което е установена фактическата власт върху имота. И,
когато то показва съвладение
/всяко от лицата, които
придобиват владението има намерение да държи вещта като своя обща заедно с
останалите/ и съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част,
но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици и презумпцията се счита за оборена, защото основанието на което е
придобито владението върху чуждите идеални части, изключва намерението те да се
държат като собствени.
В
конкретния случай твърденията на ищеца са, че фактическата власт с намерение за
своене е установена през 1992г. Знанието на ответника,
че имотът е съсобствен следва от собствените му признания
направени пред полицейския орган в дадени обяснения пред 2019г., където
посочва, че имотът който Х.
иска да продава е наследствен на него и брат му Т. от покойните им вече
родители, така както е описан в НА № 136/1974г, както и че не желае да продава
своята част от имота, но ако те желаят той би изкупил тяхната част. Подялбата
на имота да стане по законов път. Следва да се зачете
доказателствената им стойност, доколкото съдържат
признание на неизгодни за него факти, а именно че по отношение на имот 501.97 е
налице съсобственост.
Завладяването
частта на съсобственика и промяната в анимуса трябва
да се манифестира пред него и чрез действия, отблъскващи владението му и
установяващи своене, освен ако това е обективно
невъзможно, защото примерно невладеещият съсобственик трайно отсъства, поради обективно
препятствие, което той не е в състояние да преодолее. В случая, макар и да се
установява, че поне от 10години Т.Д. не е живее в имота, няма данни ответникът
да се е заявявал пред него като собственик. От гласните доказателства категорично се установява, че ограда между двата имота е нямало. Такава е поставена
от Д.Т., само с цел да не влизат отглежданите от него животни в този имот в
собственото му място. Няма данни обаче ответникът да се е заявил пред брат си
като едноличен собственик на имот 501.1304 , респ. да е отблъсвал владението
му. Напротив, установява се, че назад в годините Т.П. е посещавал безпроблемно
имота, вкл. на гости на брат си. Посещенията си е разредил последните години,
поради влошено здраве. Следователно, обективно не са били предприемани действия
от ответника по заявяването му за едноличен собственик, препятствайки
възможността трети лица, в т.ч. и съсобственика да възприеме, че правата му се
оспорват. Дори и да е упражнявал еднолично фактическа власт върху имота, да е
ползван и да са извършвани подобрения в него от него, то това само по себе си
не доказва владение върху ид.части на другия съсобственик
и наследник. Демонстриране намерение да владее са действията му предприети през
2019г., когато е изгонил ищцата Х.П. от имота. Преди този момент заявяване
собственически права от ответника не е имало, нито с конклудентни
действия по препятстване достъпа до имота, нито вербално, в разговори помежду
им по ясно демонстриране и заявяване на права
върху целия имот с отричане тези на другия съсобственик. Това, че свидетелите
на ответника сочат, че никой не е заявявал претенции към имота и никой друг,
освен ответникът не го е обработвал, не може да обоснове извод, че другият съсобственик
е загубил правото си на собственост, респ. ответникът го е придобил по давност.
Съдебната практика приема, че не може правото на собственост да се загуби от
простия факт на неупражняване правомощието по неговото ползване. Действията по обработване
и грижи за имота сами по себе си също не могат да се определят като такива по
завладяване на целия имот и демонстрация на намерение за своене,
съчетано с отблъсване владението на другите. Това са действия по реално
ползване, които всеки от съсобствениците има право да осъществява. Затова, манифестиране
на претенция за изключителна собственост чрез изменение на основанието на
владението предполага активни действия по довеждане до знанието на останалите
съсобственици, а не пасивност, както в случая- възможност винаги съсобственика
да осъществи необезпокояван достъп до имота. Само тогава /при активни действия/
може да се приеме, че това намерение не протича само в съзнанието на
съсобственика.
В
заключение, съдът приема за недоказан субективният елемент на установено
владение върху имот 501.1304 от страна на ответника.
Както се посочи, съдът
прие, че имот пл. 97 по КРП 1973г. и отредените за него УПИ VI-97 и VII-97, са придобити от наследодателите Х. и П. В.и в режим на семейна
имуществена общност. Доколкото построената в него сграда предмет на делбата за
пръв път е отразена в плана от 1973г. следва, че и тя като построена по време
на брака на наследодателите е също в режим на семейна имуществена общност.
Описанието й следва от заключението на в.л. по изготвената СТЕ. Касае се за
едноетажна паянтова жилищна сграда със ЗП от 46кв.м. и се състои от входно
антре и три стаи. Същата е годен обект на правото на собственост, а
техническото й състояние следва да се съобразява във фазата на извършване на
делбата.
Бракът на
наследодателите е прекратен със смъртта на съпруга П. П.на 05.02.1992г., с
което е прекратена и семейната имуществена общност. Относно имуществените
отношения между съпрузите приложим е СК от 1985г., съгласно чл. 27 СК от който
при прекратяване на съпружеската общност дяловете на съпрузите са равни. П. П.е
оставил наследници- съпруга Х. В.и деца- Т.Д. и Д.Т..
С прекратяването на СИО,
Х. В.е придобила половината от имота на
основание чл. 27 СК /1985г./, т.е 1/2 ид.ч., а в
останала половина по силата на наследствено правоприемство
е придобила част равна на частта на всяко дете, на основание чл. 9, ал. 1 ЗН. В
случая децата са две- първоначалните ищец и ответник. По наследяване всеки от
наследниците на П. П.е придобил по 1/3 ид.ч. от
наследствената 1/2ид.ч., т.е по 1/6ид.ч. Или след поставяне под общ знаменател Х.
В.придобива 4/6ид.ч. от имота, по силата на прекратената СИО и по наследствено правоприемство от П. В., а синовете й - всеки от по 1/6ид.ч.
по наследствено правоприемство от баща си. С договор
за дарение от 16.06.1992г. по НА № 98/1992г. Х. В.е дарила на сина си Т.Д.
собствените си 4/6ид.ч. от имота.
По този начин квотата на Т.Д. става 5/6ид.ч., а тази на Д.Т.
1/6ид.ч.
На 31.10.2021г.,
в хода на процеса е починал ищецът Т.Д.. Оставил е наследници низходящи- Х.Т.П.
и Н.Т.П.. На основание чл. 5 ЗН правата им са равни, т.е от общо притежаваните
от Т.Д. права, всеки от наследниците е получил по 1/2ид.ч., т.е всеки по
5/12ид.ч.
На 08.02.2022г., в
хода на процеса е починал ответникът Д.Т.. Оставил е наследници низходящи- П.Д.Т.
и Г.Д.Т. и преживяла съпруга П.Г.Т.. На основание чл. 5, ал. 1 вр. чл. 9, ал.1 ЗН правата на наследниците са равни, т.е от
общо притежаваните от Д.Т. права, всеки от наследниците е получил по 1/3ид.ч.,
т.е всеки по 1/18ид.ч.
Предвид горното и след поставяне под общ знаменател,
правата на съделителите в имот с
идентификатор 179.501.1304, стар имот УПИ VII- 97 и построената в него едноетажна
паянтова жилищна сграда със ЗП от 46кв.м. следва да се приеме, че са: по
15/36ид.ч. за Х.Т.П. и Н.Т.П. и по 2/36ид.ч. за П.Д.Т., Г.Д.Т. и П.Г.Т..
На основание чл. 9 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС, държавна такса в размер
на 100лева по отхвърления иск за делба.
Съгласно
чл. 355, изр. 1 ГПК страните в делбеното производство
заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, т. е. при приключване
на делбеното производство. Установената съдебна
практика /определение по ч. гр. д.
№2700/2020г. на ВКС, II г. о., определение по ч. гр. д. 3096/2021г. на ВКС II г. о./ е, че това правило е
приложимо относно разноските, които са направени по повод признаване и
ликвидиране на съществуващата съсобственост /за призоваване на свидетели,
възнаграждения за вещи лица и др./, като при липса на оспорване на правата на съделителите и способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално
представителство от адвокат. Когато обаче, както в случая е налице спор дали
съществува съсобственост и досежно правата на съделителите, приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК.
Ищците са претендирали разноски за адв. възнаграждение от по 600лева платено от всяка от тях
по договори за правна помощ, депозит за вещи лица от 897лева общо и разноски за
платена държавна такса по повод подаване частна жалба от 15лева, 1,20лева
държавна такса за служебни преписи от частна жалба по чл. 103з ГПК и 100лева адв. възнаграждение за подаване на частна жалба. Представен
е списък по чл. 80 ГПК. Липсващото разграничение каква част от адв. възнаграждение касае всеки от исковете за делба
мотивира съда, разпределението да се извърши поравно за всеки иск, т.е по 300лева
за всеки от исковете /така определение № 14/28.01.2021г. по гр.д. № 4132/2020г. на ВКС и цитираните в него/. Доколкото един от
исковете е изцяло основателен, то сторените от всяка от ищците разноски от по
300лева следва да се възложат на ответниците. Разноските
за в.л. са сторените по повод оспорване наличието на съсобственост на сочените
основания и оспорване наличието на годен обект на делбата, поради което следва
да се разпределят по правилото на чл. 78 ГПК. Предвид неоснователност на единия
от исковете за делба, половината от разноските за в.л. по СТЕ от 597лева,
следва да се възложат на ответниците, т.е сумата от
298,50лева, а тези от 300лева в цялост. Разноските за депозит за в.л. от
400лева по първата СТЕ и 300лева по втората СТЕ са заплатени от ищцата Х.П., а
тези за допълнителен депозит от 197лева по първата СТЕ от Н.П.. Разноските по
частната жалба не следва да се разпределят, доколкото искането за тяхното
присъждане е следвало да бъде направено по повод упражненото право на частна
жалба. Такова искане обаче не е било отправяно пред въззивната
инстанция. Така, в полза на ищцата Х.П. се следват разноски от 300лева адв.възнаграждение, 500лева депозит за в.л. или общо
800лева. В полза на ищцата Н.П. са следват разноски от 300лева адв. възнаграждение и 98,50лева депозит за в.л. по първата
СТЕ, или общо 398,50лева.
Ответниците претендират разноски в размер на 1400лева
платено адв. възнаграждение платено по договор за
правна защита от починалия в хода на процеса ответник. Липсващото разграничение
каква част от адв. възнаграждение касае всеки от
исковете за делба мотивира съда, разпределението да се извърши поравно за всеки
иск, т.е по 700лева за всеки от исковете /така определение № 14/28.01.2021г. по гр.д. № 4132/2020г. на ВКС и цитираните в него/. Доколкото един от
исковете е изцяло неоснователен, то в тежест на ищците следва да се възложат
разноски от 700лева за платено адв. възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Х.Т.П., ЕГН ********** с адрес *** и Н.Т.П., ЕГН **********
с адрес *** / двете заместили по реда на чл. 227 ГПК починалия в хода на
процеса ищец Т.П.Т., ЕГН **********, поч. на
31.10.2021г./ срещу П.Г.Т., ЕГН **********
с адрес ***, П.Д.Т., ЕГН ********** с адрес *** и Г.Д.Т., ЕГН ********** с
адрес *** / тримата заместили починалия на 08.02.2022г. в хода на процеса
ответник Д.П.Т., ЕГН **********/ иск по чл. 34 ЗС за делба имот с идентификатор 17912.501.97 по КККР одобрени със
заповед № РД-18-80/19.04.2022г. на изп. директор на
АГКК, а по предходен план УПИ VІ- 97
в кв. 25 по действащия кадастрален и регулационен план на с. Гроздьово, община
Долни чифлик одобрен със заповед № 3360/10.05.1973г. на Председателя на ОНС
Варна с площ от 1097кв.м. при граници на имота имоти с идентификатори №№
17912.501.992, 17912.501.1304, 17912.501.1205, 17912.501.1201, на осн. чл. 34 ЗС.
ДОПУСКА на основание чл. 34, ал.
1 ЗС да бъде извършена съдебна делба
на следния недвижим имот представляващ имот с идентификатор 17912.501.1304 по КККР одобрени със
заповед № РД-18-80/19.04.2022г. на изп. директор на
АГКК, а по предходен план представляващ УПИ VІI- 97 в кв. 25 по действащия кадастрален и регулационен план на с.
Гроздьово, община Долни чифлик одобрен със заповед № 3360/10.05.1973г. на
Председателя на ОНС Варна с площ от 1040кв.м. при граници на имота- имоти с
идентификатори № № 17912.501.993, 17912.501.96, 17912.501.1205, 17912.501.992,
ведно с построената в него едноетажна паянтова жилищна сграда със ЗП от 46кв.м.
състояща се от входно антре и три стаи и обозначена под № 3, графика № 4 от
заключение на в.л. на л. 196, както следва:
- 15/36ид.ч.
за Х.Т.П., ЕГН ********** с адрес *** /заместила по реда на чл. 227 ГПК
починалия в хода на процеса ищец Т.П.Т., ЕГН **********, поч.
на 31.10.2021г./;
- 15/36ид.ч. Н.Т.П.,
ЕГН ********** с адрес ***/заместила по реда на чл. 227 ГПК починалия в хода на
процеса ищец Т.П.Т., ЕГН **********, поч. на
31.10.2021г./;
- 2/36ид.ч. П.Г.Т.,
ЕГН ********** с адрес *** / заместила починалия на 08.02.2022г. в хода на
процеса ответник Д.П.Т., ЕГН **********/;
- 2/36ид.ч. П.Д.Т.,
ЕГН ********** с адрес ***/ заместила починалия на 08.02.2022г. в хода на
процеса ответник Д.П.Т., ЕГН **********/;
- 2/36ид.ч. Г.Д.Т.,
ЕГН ********** с адрес *** / заместила
починалия на 08.02.2022г. в хода на процеса ответник Д.П.Т., ЕГН **********/;
ОСЪЖДА Х.Т.П., ЕГН ********** с адрес *** и Н.Т.П., ЕГН **********
с адрес *** да заплатят по сметка на РС Варна в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса
в размер на 100лева, на основание чл. 9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Х.Т.П., ЕГН ********** с адрес *** и Н.Т.П.,
ЕГН ********** с адрес *** да заплатят
на П.Г.Т., ЕГН ********** с адрес ***, П.Д.Т., ЕГН ********** с адрес *** и Г.Д.Т.,
ЕГН ********** с адрес *** сумата от 700лева,
представляваща сторени разноски за платено адв. възнаграждение,
на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА П.Г.Т., ЕГН ********** с адрес ***, П.Д.Т.,
ЕГН ********** с адрес *** и Г.Д.Т., ЕГН ********** с адрес *** да заплатят на Х.Т.П., ЕГН ********** с
адрес *** сумата от 800лева,
представляваща сторени разноски за платено адв.
възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА П.Г.Т., ЕГН ********** с адрес ***, П.Д.Т.,
ЕГН ********** с адрес *** и Г.Д.Т., ЕГН ********** с адрес *** да заплатят на Н.Т.П., ЕГН ********** с
адрес *** сумата от 398,50лева,
представляваща сторени разноски за платено адв.
възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: