Решение по дело №342/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Постъпила е касационна жалба от И. В. И. от с. Малък извор, община Ябланица, област Ловеч, подадена чрез адв.- пълномощник М. М., против Решение № 52 от 29.01.2024 г., постановено по АНД № 1417/2023 г. по описа на Районен съд - Русе, в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 38-0005350 от 20.06.2023 г. на Директора на РД АА - Русе към ИА АА, с което на жалбоподателя по т. 1 на основание чл.93в, ал. 17, т. 1 от ЗАвПр за нарушение на чл. 36, § 1, т. (i) от Регламент (ЕС) № 165/2014 е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 500 лева. В жалбата се навеждат касационни основания за неправилност на решението в оспорената му част поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление по т. 1. Процесуалният представител на жалбоподателя адв. М. М. от АК София, претендира, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, присъждането на възнаграждение за предоставената безплатно правна помощ, както за настоящото, така и за първоинстанционното производство.

Касационният ответник – директорът на РД АА – Русе не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

На първо място преди да провери правилността на решението на РС - Русе на основанията, посочени в касационната жалба, съдът извършва служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидност и допустимост на оспореното съдебно решение.

Административният съд намира, че в случая е допуснато нарушение на процесуалните правила във връзка с неспазване изискването за местна подсъдност на спора по обжалване на НП по т. 1, но то не е съществено. Съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН актовете по чл.58д подлежат на обжалване илипротестиране пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението. В случая нарушението е извършено в с.Дралфа, обл.Търговище, поради което местно компетентен е РС Търговище. В производството пред РС - Русе не са направени възражения от страните в т.ч. от страна на органа, издал НП, за нарушение на подсъдността, определена в чл.59, ал. 1 от ЗАНН. При съобразяване нормата на чл. 348, ал. 3 от НПК и съгласно практиката на ВКС (Решение № 44/09.02.2009 г. ВКС, ІІІ н.о. по н.д.№ 683/2008 г.) нарушение на изискването за местна подсъдност не съставлява съществено процесуално нарушение, водещо до недопустимост на съдебния акт. Т. нарушение би било налице само когато процесуалният закон изключва компетентността на районния съд да разглежда този вид дела. Настоящият случай не попада в такава хипотеза.

При извършената служебна проверка съдът установи, че същото се явява недопустимо в частта, с която е потвърдено НП по отношение на административните нарушения по т. 2 и т. 3.

Видно от наведените доводи и формулираното искане в жалбата на наказаното лице до РС - Русе, предмет на контрол за законосъобразност пред първата съдебна инстанция е наказателното постановление само в частта му по т. 1, т.е. касателно нарушението по чл. 36, § 1, т. (i) от Регламент (ЕС) № 165/2014, за което на касатора е наложено административно наказание на основание чл. 93в, ал. 17, т. 1 от ЗАвПр – „глоба” в размер на 1 500 лева.

Няма искане за отмяна на НП по т. 2 за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 101, ал. 4 и във вр. с Приложение 5, Част I, т. 1.1.14, буква „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., за което на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева и по т. 3 за нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за което на основание чл. 183, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева.

Въпреки липсата на надлежно сезиране с редовна и допустима жалба срещу издаденото НП по т. 2 и т. 3, въззивната инстанция с постановения съдебен акт, е потвърдила изцяло наказателното постановление, включително и в необжалваната му част. По този начин районният съд се е произнесъл по спор, с който не е бил сезиран. Това води до недопустимост на съдебното решение в частта, с която е потвърдено НП по т. 2 и т. 3, поради което то следва да бъде частично обезсилено, а производството по делото в тази му част да бъде прекратено. В тази част НП е влязло в сила.

Правните изводи на районния съд по отношение законосъобразност на НП по т. 1 напълно се споделят от настоящия състав на съда. Наведените касационни оплаквания са неоснователни по следните съображения.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства въззивният съд е установил следната фактическа обстановка:

На 02.05.2023 г. в района на с. Дралфа, общ. Търговище, изход на гр.Търговище служители на РД АА – Русе извършвали проверка на преминаващите МПС-та за нарушения на ЗАвПр и ЗДвП. В изпълнение на посоченото спрели за проверка управлявания от жалбоподателя товарен автомобил влекач марка и модел „Рено магнум“ рег. № [рег. номер], кат. 04, с две оси, с прикачено полуремарке марка и модел „Шмитц СПР 24“ рег. № [рег. номер] от кат. 04, извършващ обществен превоз на товари – бали слама на територията на Р България по маршрут Славяново - Девня, видно от пътен лист № 629011, сер. ВА и с товарителница № 096708/02.05.2023 г.

В хода на проверката било установено, че товарният автомобил е оборудван с аналогоф тахограф Siemens VDO 1324-7240 сер. № 02219856, видно от протокол № BG149001932. От жалбоподателя било изискано да представи тахографски листи за предходните 28 дни, като последният представил такъв само за текущия ден.

Във връзка с установеното деяние, което било квалифицирано като административно нарушение на чл. 36, § 1, т. (i) от Регламент № 165/2014, срещу жалбоподателя бил съставен АУАН № 652/02.05.2023 г. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без да сочи възражения, такива не били направени и в срока по чл. 44 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН, АНО издал оспореното наказателно постановление по т. 1, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя на основание чл. 93в, ал. 17, т. 1 от ЗАвПр било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лева.

При тези фактически констатации, за да потвърди НП по т. 1, РС - Русе е приел от правна страна, че в хода на административнонаказателното производство пред наказващия орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон. Фактическата обстановка е безспорно установена. Към констатираното нарушение правилно са приложени относимата материалноправна норма и приложимата санкционна разпоредба. С тези мотиви съдът е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление по т. 1 като законосъобразно.

Настоящата инстанция намира, че въззивният съд правилно е приложил материалния закон. Правните изводи на съда кореспондират с доказателствения материал по делото. Касационната инстанция споделя напълно изводите на въззивния съд относно правилното установяване и безспорната доказаност на извършеното от касатора административно нарушение. Описаните в АУАН и НП фактически констатации изцяло се потвърждават от събраните по делото доказателства. Настоящият състав на съда напълно споделя посоченото от въззивната инстанция, че хипотезата на чл. 93в, ал. 17, т. 1 от ЗАвПр, както и тази на чл. 36, § 1, т. (i) от Регламент № 165/2014 изисква физическото наличие на изброените документи при осъществяване на превозна дейност, съответно представянето им при проверката от контролните органи, а не в някакъв последващ момент. От доказателствата по делото безспорно се установява, че към момента на проверката от контролните органи водачът не е представил тахографски листи за предходните 28 дни, а само за текущия ден, не представя и удостоверение за дейности, ако е било налице някое от обстоятелствата, изключващи възможността да се съставят тахографски листи. Обстоятелството, че впоследствие представя Удостоверение за дейности, в което е отбелязана т. 16 – „бил е в отпуск или в почивка“ за периода от 00:00 на 02.04.2023 г. /т. 12 от удостоверението/ до 06:00 на 02.05.2023 г. /т. 13 от удостоверението/ не изключва отговорността му. Това е така на първо място, тъй като същото не е било представено своевременно на компетентните длъжностни лица при извършената проверка, като жалбоподателят не е съобщил на проверяващите органи, че за периода от 00:00 часа на 02.04.2022 г. до 06:00 часа на 02.05.2023 г. е бил в отпуск или почивка, като е подписал АУАН без възражения, като документи, с които разполага не били представени и в указания му 7-дневен срок по чл. 44 от ЗАНН. При тези данни деянието се явява съставомерно. Обосновано и в съответствие със закона е била ангажирана административнонаказателната отговорност на И. за нарушение по чл.93в, ал. 17, т. 1 от ЗАвПр, във връзка с чл. 36, § 1, т. (i) от Регламент № 165/2014. Правилно са приложени относимите законови разпоредби към установеното административно нарушение, за което на нарушителя е наложено наказание, определено съгласно приложимата санкционна норма в абсолютен размер.

Неоснователно е искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатски хонорар по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. За присъждане на адвокатско възнаграждение по този ред пред съответната инстанция е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатно правна помощ на някое от основанията по т. 1 – т. 3 на ал. 1 на чл. 38 от ЗАдв., като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ, ако то не бъде оспорено. В представения по делото договор за правна защита, в § 2 „Възнаграждение“ (л. 7 и л. 20 от делото), обаче, е посочено само, че „този договор за правна защита се сключва при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., като възнаграждението за правна защита се определя от съда при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.“, без да е конкретизирана хипотезата, при която се оказва безплатно адвокатска защита – дали е по т. 1 – на лице, което има право на издръжка, по т. 2 – на материално затруднено лице или по т. 3 – на роднина, близък или на друг юрист. Аналогично е и при договора за правна защита относно процесуалното представителство пред първата съдебна инстанция /л. 38 от въззивното дело/. По делото не са представени доказателства, които да обосновават някоя от хипотезите, разписани в чл. 38, ал. 1 ЗА, при наличието на които съдът определя възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ. Видно от двата договора за правна защита, липсва отразяване на конкретната хипотеза по чл. 38, ал. 1 от ЗА, наложила осъществяването на безплатна правна помощ. Не са посочени конкретни твърдения, които да обуславят приложението на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Възможността за осъществяване на безплатна правна помощ от адвокат, респективно и съответното на тази възможност присъждане на възнаграждение в полза на същия, не е предвидена във всеки един случай, а само при конкретно посочените в закона хипотези, а именно - на лица, които имат право на издръжка; на материално затруднени лица; на роднини, близки или на друг юрист. Следователно, искането за присъждане на разноски като лишено от конкретика, се явява немотивирано. Предвид факта, че не е посочено конкретното основание, на което се оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на жалбоподателя, в ползва на адвоката, осъществил правната защита и процесуално представителство, не следва да бъде присъждано от съда адвокатско възнаграждение по този ред. (в този смисъл са например Решение № 849 от 1.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7521/2021 г., I о.; Решение № 4208 от 20.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6541/2022 г., VI о.; Определение № 4853 от 19.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7081/2021 г., VI о. и др.)

Мотивиран така и на основание чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 3, чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 52 от 29.01.2024 г., постановено по АНД № 1417/2023 г. по описа на Районен съд - Русе, в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление № 38-0005350 от 20.06.2023 г. на Директора на РД АА - Русе към ИА АА, с което на И. В. И. от с. Малък извор, община Ябланица, област Ловеч по т. 2 за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 101, ал. 4 и във вр. с Приложение 5, Част I, т. 1.1.14, буква „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., за което на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева и по т. 3 за нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за което на основание чл.183, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 52 от 29.01.2024 г., постановено по АНД № 1417/2023 г. по описа на Районен съд - Русе, в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление № 38-0005350 от 20.06.2023 г. на Директора на РД АА - Русе към ИА АА, с което на И. В. И. от с. Малък извор, община Ябланица, област Ловеч по т. 1 на основание чл. 93в, ал. 17, т. 1 от ЗАвПр за нарушение на чл. 36, § 1, т. (i) от Регламент (ЕС) № 165/2014 е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 500 лева.

Решението не подлежи на обжалване.