Решение по дело №1847/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на А. А. К., от гр. Пловдив, [улица], чрез валидно упълномощен представител – адвокат А., против Отказ за достъп до обществена информация в писмо с изх. № 03.07-104 от 02.08.2024г. на началник отдел „Административни дейности и собственост“ в дирекция „Административно и правно обслужване и управление на собствеността“ от администрацията на Министерски съвет. Жалбоподателят твърди, че исканата със заявлението информация попада в приложеното поле на ЗДОИ и е с надделяващ обществен интерес. Иска се отмяна на отказа и признаване на правото на лицето на достъп до исканата информация, като се задължи административния орган да я представи. Претендират се разноски в размер на 10 лева за държавна такса.

Ответникът – началник отдел „Административни дейности и собственост“ в дирекция „Административно и правно обслужване и управление на собствеността“ от администрацията на Министерски съвет, чрез процесуален представител застъпва становище за просочена жалба, липса на акт за обжалване, съответно - неоснователност на жалбата. Представя административната преписка и ангажира допълнително писмено становище. Претендира разноски.

От представената административна преписка се установява, че производството е започнало по подадено заявление от А. А. К. до министър – председателя на Република България с вх. № 03.07-104 от 22.07.2024г. за достъп до обществена информация за получаване на копие на доклад от проверка на Главния инспекторат на Министерски съвет, за който има данни от изказване на министъра на младежка и спорта относно проверка на инспектората във връзка с издаден лиценз на „БФШ 2022“.

Съгласно Заповед № В-77/16.04.2024г. на министър председател на Република България е наредено началник отдел „Административни дейности и собственост“ в дирекция „Административно и правно обслужване и управление на собствеността“ от администрацията на Министерски съвет да се произнася с решение за предоставяне или отказ за предоставяне на достъп до искана обществена информация.

Началник отдел АДС в дирекция АПОУС е изпратил писмо с изх. № 03.07-104/22.07.2024г. до ръководител на Главен инспекторат за становище и исканата информация по заявлението на К..

Ръководителят на Главния инспекторат е отговорил на началник отдел АДС в дирекция АПОУС с писмо с изх. № 03.07-104/23.07.2024г., че е извършена планова проверка в Министерството на младежта и спорта по повод искане на министъра на младежта и спорта с вх. № 04.16-23 от 13.07.2023г., което е квалифицирано като сигнал по глава осем от АПК. Издадена е била заповед от министър-председателя за извършване на проверка от инспектори от Главния инспекторат по повод сигнала, за което е изготвен доклад № 04.16-23/13.09.2023г. За решението по постъпилото искане (по чл. 123, ал. 1 от АПК) е уведомен подателят му (министър на младежта и спорта) по реда на чл. 123, ал. 1 от АПК. Посочено е, че искането на министъра на младежта и спорта и докладът за резултатите от проверката на Главния инспекторат са част от образуваната в Министерски съвет преписка и подпомага министър-председателя при взимане на решение по постъпилото искане. Прието е, че констатациите и препоръките в доклада са от категорията на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ служебна обществена информация. На това основание е предложено да не бъде издавано решение за достъп до обществена информация по заявлението на К.. Допълнително е посочено, че по повод същия казус (обект на проверка на Главния инспекторат) във Върховен административен съд е образувано адм. д. № 803/2023г., по което има постановено съдебно решение.

Въз основа на полученото писмо Началник отдел АДС в дирекция АПОУС е изпратил до А. К. писмо с изх. № 03.07-104/02.08.2024г., с което го уведомява, че заявлението му е разгледано в срока по чл. 28 от ЗДОИ. Посочено е, че по повод сигнал на министъра на младежта и спорта с вх. № 04-16-23 от 13.07.2023г., квалифициран като сигнал по чл. 123, ал. 1 от АПК, е извършена планова проверка в Министерството на младежта и спорта. В изпълнение на заповед на министър-председателя е извършена проверка на данните и е изготвен доклад, като за решението по чл. 123, ал. 1 от АПК е уведомен подателят му – министърът на младежта и спорта. Правните аргументи на административния орган са, че по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актове на органите и няма самостоятелно значение. Констатациите и препоръките в доклада са от категорията на посочените в чл. 13, ал.2, т.1 от ЗДОИ примери. По същество исканият доклад е бил етап от подготовката на решението на административния орган по чл. 123, ал. 1 от АПК, което решение е съобщено на подателя на сигнала – министърът на младежта и спорта. Посочено е, че не може да се приложи хипотезата на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ.

Писмото е изпратено до А. К. на посочената от него електронна поща.

В допълнително попълнената преписка са представени доказателства от деловодната система за съобщаването за акта на жалбоподателя на 02.08.2024г., както и се удостоверява, че жалбата е постъпила на 19.08.2024г.

Представено е решение № 3443/20.03.2024г. по адм.д. № 803/2023г. на Върховен административен съд, ведно с доказателства, че срещу него са подадени три касационни жалби, които се администрират.

Представена е Заповед № В-181 от 20.11.2024г., с която отново началник отдел „Административни дейности и собственост“ в дирекция „Административно и правно обслужване и управление на собствеността“ от администрацията на Министерски съвет е определен да се произнася с решения или откази по заявления за достъп до обществена информация.

Жалбоподателят е представил извлечения от електронни сайтове на „Сега“ и „БНР.бг“ с публикации, че Световната федерация по шахмат (FIDE) и Европейски шахматен съюз (ECU) са изпратили писма до българското министерство на младежта и спорта с настояване да се отнеме лиценза на „Българската федерация по шахмат 2022“(БФШ 2022).

Съдът, като прецени данните по делото и извърши проверка по реда на чл. 168, ал. 1, вр.с чл. 146 от АПК, приема за установено следното:

Задължените да предоставят информация по ЗДОИ субекти са посочени в чл. 3, ал. 1 и 2 от закона. Съобразно законовата дефиниция задължени субекти по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ са държавните органи, техните териториални звена и органите на местно самоуправление на Република България. Упълномощеното от министър-председателя на Република България по реда на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ длъжностно лице е задължено лице по ЗДОИ и е компетентният орган да се произнесе по заявлението на А. К..

Налице е годен за обжалване административен акт. С оспореното писмо с изх. № 03.07-104 от 02.08.2024г. на началник отдел „Административни дейности и собственост“ в дирекция „Административно и правно обслужване и управление на собствеността“ от администрацията на Министерски съвет, е отказан достъп до информация по заявление с вх. № 03.07-104 от 22.07.2024г. на А. К. за достъп до обществена информация за получаване на копие на доклад от проверка на Главния инспекторат на Министерски съвет, поради обстоятелствата, че исканата информация е служебна обществена информация, до която ограничава достъпа, тъй като е свързана с оперативната подготовка на акт на органа и няма самостоятелно значение.

Няма спор, че писмото е съобщено на заявителя на 02.08.2024г. В акта обаче липсва посочване в какъв срок и пред кой орган може да бъде оспорен, с оглед на което е приложима хипотезата на чл. 140, ал. 1 от АПК, съгласно която, когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца.

С оглед на изложеното съдът счита, че е сезиран с допустима жалба – подадена в срок, срещу административен акт, който подлежи на оспорване пред административен съд.

Оспореният административен акт - писмо с изх. № 03.07-104 от 02.08.2024г., е издадено от началник отдел „Административни дейности и собственост“ в дирекция „Административно и правно обслужване и управление на собствеността“ от администрацията на Министерски съвет, който е компетентен административен орган, с оглед делегираните му от министър-председателя на Република България правомощия със Заповед № В-77/16.04.2024г., последващо и по Заповед № В-181 от 20.11.2024г., съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ.

Оформен като писмо, отказът да се предостави исканата информация, поради служебно обществения й характер, е постановен в предвидената от закона писмена форма, с което е спазено изискването на чл. 59 от АПК. Писмото е подробно мотивирано и от изложеното в него може ясно и безпротиворечиво да се разбере, защо е отказан достъпът до поисканата информация. В случая е налице изрично произнасяне от страна на оправомощеното лице с обжалваното в настоящото производство писмо, което отговаря на изискванията за форма и съдържание по смисъла на чл. 38 от ЗДОИ.

С оглед изложеното, оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган в съответната форма.

При издаване на процесния административен акт съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на административния характер на това основание.

При постановяване на решението не е допуснато нарушение на закона.

Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДОИ достъп до обществена информация се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване. Всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при ограниченията на закона. Част от тези ограничения са свързани с формата и съдържанието на заявлението за достъп. Правото на всяко лице да търси, получава и разпространява информация е конституционно гарантирано с разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България. За да бъде допустимо и основателно едно искане, свързано с това право, то следва да съответства на изискванията на закона.

Съдържание на заявлението за достъп е уредено в чл. 25 от ЗДОИ, който регламентира, че то трябва да съдържа трите имена, съответно наименованието и седалището на заявителя; описание на исканата информация; предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация; адреса за кореспонденция със заявителя. Ако заявлението не съдържа тези данни, то се оставя без разглеждане.

Видно от текста на заявление с вх. № 03.07-104 от 22.07.2024г. на А. К., същото съдържа данни за заявителя, негов адрес за кореспонденция, предпочитаната форма, както и посочване на информацията, която се иска. От текста на заявлението е видно, че то е съобразено с изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като може да се установи достъп до каква информация се иска, формата на предоставяне, като заявителят е посочил трите имена и адрес за кореспонденция, материален носител.

Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, са уредени със ЗДОИ, като в чл. 2 е дадена легална дефиниция на понятието „обществена информация“ по смисъла на този закон - това е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. По дефиницията на чл. 9 от ЗДОИ обществена е информацията, създавана и съхранявана от органите и техните администрации. В закона са разграничени два вида обществена информация - официална и служебна. Официална е онази информация, която се съдържа в актовете на държавни и общински органи, издавани в изпълнение на техните законово установени правомощия - чл. 10 от ЗДОИ. Служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация и по повод дейността на органите и на техните администрации - чл. 11 от ЗДОИ.

Основният спор между страните не е фактически, а касае отговор на въпроса дали исканата от К. информация е от характера на хипотезата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ и до нея достъпът може да бъде ограничен, а от там и да бъде отказан за предоставяне.

Видно от административната преписка по заявление за достъп до обществена информация с вх. № 03.07-104 от 22.07.2024г., заявителят е уведомен, че исканият от него Доклад е изготвен от Главния инспекторат по извършена проверка по заповед на министър-председателя в Министерството на младежка и спорта по повод сигнал на министъра на младежка и спорта ( вх. № 04.16-23/13.07.2023г.), като решението, издадено по проверката на сигнала и което е акт по чл. 123, ал. 1 от АПК, си е съобщено на подателя на сигнала ( министър на младежта и спорта). Посочено е, че констатациите и препоръките по Доклада са от категорията на обществена служебна информация по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ и е послужила за издаване на самия акт на административния орган по чл. 123, ал. 1 от АПК.

От преписката допълнително се установява, че министърът на младежта и спорта е издал Заповед № РД-09-895/03.11.2022г., която е предмет на оспорване пред Върховен административен съд и е образувано адм.д. № 803/2023г., което към момента на разглеждане на настоящото дело е на етап – подадени касационни жалби пред петчленен състав на Върховен административен съд. Тоест налице е висящ пред съд правен спор, по който една от страните е министърът на младежта и спорта, като проверката в ръководеното от него министерство, има и относимост и в констатациите по Доклада.

Административният орган е приел, че съдържащата се в Доклада информация следва да се определи като служебна такава по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, тъй като е свързана е с оперативната подготовка на последващ акт и няма самостоятелно значение.

В съответствие с чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации).

Видно от събраните по делото доказателства, съдържащата се в Доклада на Главния инспекторат към Министерски съвет информация има организационен характер, доколкото се отнася до образувана административна преписка по сигнал, подаден от министъра на младежта и спорта до министър-председателя, който със заповед е разпоредил проверка в Министерството на младежта и спорта.

И. Д. няма самостоятелно значение, тъй като е акт, свързан с оперативната подготовка на последващ акт по чл. 123, ал. 1 от АПК. Достъпът до съдържащата се в тази категория актове информация е ограничен съгласно чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ.

Главният инспекторатът е извършил проверка съобразно предоставените му правомощия в чл. 62, ал. 2 от действащия към момента на издаване на оспореното решение Устройствен правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. По своята същност този доклад представлява становище и препоръки на вътрешен на Министерски съвет орган, предназначени за министър-председателя. Докладът на Главния инспекторат няма самостоятелно значение, а следва да се разглежда като етап от оперативната подготовка за издаване на съответен акт от министър-председателя. Констатациите на Главния инспекторат, съдържащи се в Доклада, са от категорията на посочените в чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ примери на служебна обществена информация, свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и нямащи самостоятелно значение - мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации. Те са по повод възложена от министър-председателя проверка, която по негово усмотрение е възможно да се ползва, съобразява и да послужи за издаване на акт, поради което информацията в него в действителност няма самостоятелно значение. По същество процесният доклад е етап от подготовката на решение на министър-председателя по чл.123, ал.1 от АПК по подадения от министъра на младежта и спорта сигнал. Това решение се съобщава на подателя на сигнала и не подлежи на обжалване. Поради това органът, пред когото има направено искане за предоставяне на служебна информация с несамостоятелно значение, може да откаже достъп до нея. Исканата информация няма самостоятелно значение, а подпомага органа за вземане на решение.

Жалбоподателят не е изложил никакви доводи за съществуването на "надделяващ обществен интерес", поради което да се преодолее ограничението по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Ако действително съществува такъв интерес, именно заявителят е длъжен да се позове на него и да го докаже пред административния орган. „Надделяващият обществен интерес“ следва предварително да се декларира и да се докаже от заявителя, което в настоящия случай не е направено (в този смисъл адм. д. № 6526/2012 г., на ВАС).

С оглед гореизложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в определената от закона форма, при спазване на материалния закон и без процесуални нарушения и в съответствие с целта на закона, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, въз основа на направеното от процесуалния представител на ответника своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника съдебни разноски по делото в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Пловдив

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А. К., от гр. Пловдив, [улица], против Отказ за достъп до обществена информация в писмо с изх. № 03.07-104 от 02.08.2024г. на началник отдел „Административни дейности и собственост“ в дирекция „Административно и правно обслужване и управление на собствеността“ от администрацията на Министерски съвет.

ОСЪЖДА А. А. К., от гр. Пловдив, [улица]да заплати на Министерски съвет на Република България сумата от 100 (сто) лева разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 40, ал. 3 от Закона за достъп до обществена информация.