Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 742/5.12.2023г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-гр. ПАЗАРДЖИК, ХII-ти касационен
състав, в публично съдебно заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ПЕЛОВА
МАРИЯ ХУБЧЕВА
при секретаря Антоанета Метанова и в присъствието на
прокурор Здравена Янева , като разгледа докладваното от съдия Пелова КНАХД № 966 по описана съда за 2023г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс /АПК/,
вр.чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на „ПИМК“ ООД – с.
Марково, обл. Пловдив, чрез пълномощника – адв. К., срещу Решение № 315/04.07.2023г.,
постановено по НАХД № 581/2023г., по описа на Районен съд – гр. Пазарджик, с
което е потвърден електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система
за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ № **********,
издаден от А“ПИ“ – МРРБ /ЕФ/, с който на касатора, представляван от управителя Антон
Йорданов, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева, за нарушение по
чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 187а,
ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
В касационната жалба се
релевират съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение,
вследствие на което същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано,
постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила
и несъответствие с материалния закон. Сочи се, че при издаване на ЕФ не са спазени
изискванията за неговото съдържание, както и, че РС-гр. Пазарджик неправилно е приел нарушението за доказано по безспорен и категоричен начин от
събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и издадения
ЕФ, както и за присъждането на разноски.
В
съдебно заседание касатора – редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител.
Ответникът по касационната
жалба -
редовно призован, изпраща
процесуален представител, който моли съда да отхвърли касационната
жалба, като необоснована и недоказана. Прави искане за присъждане на разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Прокурора при Окръжна прокуратура
– гр. Пазарджик намира касационната жалба за основателна, моли въззивното
решение да бъде отменено.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК
и се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА,
а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.
Пред
настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства.
Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, постановено по отношение на акт, подлежащ на съдебен
контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в съответствие с приложимите
материално-правни норми. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.
Установена е следната фактическа
обстановка:
ППС влекач „Ивеко АС440СТ П ЦНГ“,
ДК № РВ 4615 ТР е собственост на дружеството-жалбоподател. Същото е с технически
допустима максимална маса 20000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С, в
състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса
на състава 44000. На 16.04.21г., в 12.48ч., ППС било управлявано в общ.
Пазарджик, по път I-8 км 196+643, в посока нарастващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не била
заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата
/ЗП/. За посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването. Нарушението било установено с устройство № 10401,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-8 км 196+643. Жалбоподателят като собственик на процесното ППС е
санкциониран с атакувания ЕФ за това нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП, като
му е наложена имуществена санкция на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във
връзка с ал. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП в размер на 2 500
лева. Нарушителят не се възползвал от правото си по чл.189е, ал. 3 от ЗДвП да
заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в 14-дневен срок от връчване
на фиша.
При вярно
установена фактическа обстановка, контролирания съд е направил верни правни
изводи. Касационната инстанция споделя правните съображения, изложени в
обжалваното решение, което намира за правилно и законосъобразно.
Електроният фиш е
издаден от компетентен орган, тъй като разпоредбата на чл. 10, ал. 10 ЗП
посочва, че Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява правомощията на
държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице,
събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване
на различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането,
функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси. При
изпълнение на своите правомощия и при нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б,
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да бъде
издаван електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното
нарушение, съгласно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП.
В
разпоредбата на чл.167а от ЗДвП е регламентирана процедурата, чрез която
Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява
контрол върху заплащането на съответната такса по чл.10, ал.1
от Закона за пътищата чрез електронната система за събиране на пътни такси,
като в чл.167а, ал.2 са посочени правомощията на
служителите в А“ПИ“, както и актовете, които могат и следва да издава
контролните органи при упражняване на правомощията си. В чл.167а, ал.2,т.8
от ЗДвП изрично е предвидено, че при изпълнение на функциите си по този закон
служителите на А“ПИ „създават и връчват електронни фишове за нарушения по
чл.179,ал.3-3в от ЗДвП.
При издаване
на процесния електронен фиш е спазена изискуемата писмена форма за валидност на
акта, като същият съдържа всички изрично и изчерпателно изброени реквизити, посочени
в чл.189ж,ал.1 от ЗДвП. Приемането на вътрешноведомствен акт,
каквото представлява утвърждаване на образец на електронния фиш, издаван от
този административно-наказващ орган при упражняване на правомощията му по
ангажиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя за
извършено административно нарушение, не може да е основание за
незаконосъобразност на електронен фиш, който не е издаден по утвърдения образец,
стига да е издаден в писмена форма и да съдържа
задължителни реквизити, регламентирани в закона. Отделно от това видно от Заповед № РД-11-983/13.09.2021г.
на председателя на А“ПИ“, с която е
утвърден образец на ЕФ, като задължителен негов елемент не е включена дата на
издаване / генериране/ приключил процес по съставяне на ЕФ, доколкото меродавен
факт за установяване на нарушението е чрез заснемането му на посочената в ЕФ
дата, място и час. Посредством ангажираните в хода на съдебното производство
доказателства е установено по несъмнен начин извършването на нарушението и
неговия извършител, правилно е приложен материалния закон
при посочване на санкционната норма и определяне на съответното наказание за
извършеното административно нарушение.
Съгласно Тълкувателно
решение № 1/26.02.2014 г. на Върховния административен съд, постановено по
тълкувателно дело № 1/2013 г., съкратеното производство за
административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш,
въведено в ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на
производството с АУАН и завършването му с НП. Електронният фиш е приравнен на
НП само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. Чл. 34, ал. 1 ЗАНН установява
сроковете за съставяне на актове за установяване на административния нарушения
и издаване на наказателни постановления, които не са част от специалното
производство по издаване на електронните фишове. След като е установено
нарушение от автоматизирана система, то датата на установяване на нарушението и
дата на издаване на електронния фиш неминуемо следва да съвпадат. Разпоредбата
на чл. 189, ал. 11 ЗДвП приравнява влезлия в сила ЕФ към влязло в сила НП, т.
е. единствено по отношение на неговото правно действие. Следователно що се
отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване на електронни
фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, включително и преценката относно
давностните срокове по чл. 34 ЗАНН. След установяване и заснемане на
нарушението следва да бъде съобразен единствено общият срок за
административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл.
81, ал. 3 във вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс.
Съответни на
фактическата установеност са приложените правни основания - чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП за собственика, като
в процесния електронен фиш се съдържат данни за собственика на ППС. Според чл.
102, ал. 2 от ЗДвП изпълнителното деяние на нарушението представлява
поведението на собственика на ППС по допускане на движението му по път, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, когато за превозното средство не са
изпълнени задълженията за заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП
– в случая такса за изминато разстояние (тол такса). Адресат на електронния фиш,
респективно административнонаказателно отговорното лице, е собственикът на ППС.
Същият подлежи на санкция на основание чл. 179, ал. 3б вр. с чл. 187а ал. 2, т.
3 ЗДвП, съгласно които собственик на пътно превозно средство от категорията по
чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно
декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от същия, се наказва с глоба в
размер 2 500 лева. Глобата се налага
на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако
собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена
санкция в размер 2 500 лева. Ако собственикът на пътното-превозно средство е
юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното
превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и
заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на
собственика се налага имуществена санкция, както следва, съгласно т. 3 от чл.
179, ал. 3б от ЗДвП в размер на 2 500 лева. С оглед на изложеното, при издаване
на ЕФ правилно органът е приложил и разпоредбата на чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, която регламентира налагане на административно наказание „имуществена
санкция“ за извършено нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, когато собственик
на ППС е юридическо лице.
Съобразно
чл.9а от Директива 1999/62/ЕО, държавите-членки установяват съответен контрол и
определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните
разпоредби, приети по настоящата директива. Нормата вменява задължение за страните да
предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези
национални разпоредби, включително и чрез установена система от наказания,
които следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Според настоящия
съдебен състав, българският законодател е създал достатъчно гъвкав законов
механизъм, залегнал както в ЗДвП, така и в Закона за пътищата, целящ именно
съблюдаването на въведеното в посоченото правило от Директивата изискване. Този
режим включва не само инструментариума на административнонаказателната принуда,
който борави с административни наказания и санкции в абсолютно определен
размер, а и уредената възможност в чл.10,ал.2 от Закона за пътищата за лицето
да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от
административно наказателна отговорност. В чл.26, ал.2 от Тарифа за таксите,
които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа,
приета на основание чл.10, ал.6 от Закона за пътищата е диференциран и
дължимият размер на компенсаторната такса при отчитане на категорията на
пътното превозно средство, съответно неговата допустима максимална маса и оси,
като за касатора е съществувала възможност да заплати тази такса в указания в
електронния фиш срок, в резултат на което фишът би бил анулиран. В контекста на
гореизложеното, касационният състав намира, че не е налице соченото от касатора
противоречие с правилото, визирано в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО.
По делото са
събрани в достатъчен обем гласни, писмени и веществени доказателствени
средства, спомагащи за установяване на фактическата обстановка по делото,
поради което въззивния съд не е
дерогирал принципа на служебното начало, като не е допуснал изслушването на
поисканата едва с касационната жалба съдебно-техническа експертиза, доколкото
не са били налице обстоятелствата, подлежащи на изясняване, посредством
процесуалните способи, предвидени в разпоредбата на чл.144 от НПК. Следва да се подчертае, че
и понастоящем не са налице обстоятелства,
които да подлежат на изясняване чрез назначаване на експертиза, доколкото за
поставените въпроси са налице писмени доказателства по делото. Видно от представените по делото доказателства,
процесното МПС е заснето от техническото устройство, с ясно отличаващ се
регистрационен номер. Въпреки цитираните разпоредби на Общите условия по
договора, сключен с „КСИ“АД и
понастоящем по делото не са налице данни
дължимата се пътна такса да е заплатена. В чл. 15.33 от Общите условия е дадено описание на понятието „фиксирана
инсталация“, при липсата на данни фирменото сервизно звено на „Пимк“ ООД да е
оторизиран за това от „КСИ“АД и да притежава необходимата компетентност.
Въззивния съд е
изложил мотиви относно липсата на предпоставките за приложение разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, които се споделят и от касационната инстанция. В тази
връзка следва да се отчете и, че
нарушението не се отличава от другите такива от подобен вид. Значение имат способа и начина,
по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от
които се е ръководел при извършване на деянието и др., т.е. следва да бъдат
преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца и
определят степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното,
като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност.
В тази връзка следва да се отбележи, че след като законодателят е предвидил
налагането на подобни по размер административни санкции за този вид нарушения,
е отчел характера и спецификата им, и е
съобразил характера на обществените отношения, които се засягат при допускането
им.
Обжалваното решение е постановено
въз основа на събраните доказателства, като първонстанционния съд е изпълнил задължението
си, разглеждайки делото по същество, да установи с допустимите от закона доказателства,
дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, както и законосъобразността
на наложеното административно наказание. При субсидиарното прилагане на НПК, контролирания
съд, е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
по който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по делото, при съблюдаване на процесуалните правила
относно събирането, проверката и анализа на доказателствената съвкупност и не е
допуснал процесуални нарушения.
Първоинстанционния съд не е допуснал
твърдяните от касатора процесуални нарушения, тъй като е обсъдил в цялост доказателствата
по делото и правилно е приложил материалния закон.
Касационната инстанция се
солидаризира изцяло с мотивите на районния съд, поради което и на основание
чл.221, ал.2 от АПК не намира за нужно да ги повтаря. Извършвайки своята проверка в рамките на
приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства
от кръга на подлежащите на доказване, Административен съд – гр. Пазарджик
приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от
доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни основания не са
налице.
С оглед
изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат претендираните
разноски за юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер от 80 лева,
доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
С тези
аргументи, касационната инстанция намира, че обжалваното решение не подлежи на отмяна
по чл.348, ал.1 от НПК, вр.чл.63в от ЗАНН и като правилно следва да бъде оставено
в сила.
Водим от
горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр. ПАЗАРДЖИК, ХII-ти касационен състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 315/04.07.2023г.,
постановено по НАХД № 581/2023г., по описа на Районен съд – гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА „ПИМК“
ООД – с. Марково, обл. Пловдив да заплати на А“ПИ“ сумата от 80 лева,
представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2./п/