№ 38
гр. Костинброд, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Административно
наказателно дело № 20231850200295 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
Е. Е. Д., ЕГН**********, с адрес гр. С., е подал жалба срещу
наказателно постановление № 23-0286-000295/08.08.23 г., издадено от
началника на РУ- Костинброд, с което за извършено нарушение на чл.100,
ал.1, т.2, ЗДвП, вр.чл.183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер
на 10 лева.
В жалбата се излагат твърдения, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и неправилно. Жалбоподателят моли
съдът да постанови решение, с което да отмени същото изцяло.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят
редовно призован не се явява, вместо него се явява упълномощеният му
защитник – адв. П., който поддържа жалбата и моли съдът да отмени
обжалваното наказателно постановление. Претендират се разноски
Въззиваемата страна редовно призована на съдебно заседание пред
настоящата инстанция не изпраща представител. В писмено становище се
оспорва жалбата, като се отправя искане за потвърждаване на обжалвания акт.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във
1
връзка със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК,
приема за установено следното от фактическа страна:
На ****** г., около 00.00 часа, в село П., полицейски екип в състав
свид. Х. В. и А. В., и двамата служители в РУ- Костинброд, посетили
местопроизшествие, за което имали информация, че има регистрирано ПТП,
между автомобил и електрически стълб на улица „К.П.В.“. При пристигане
на място свидетелите видели жалбоподателят да напуска намиращата се на
местопроизшествието и лек автомобил марка „П.“, с рег.№*******.
Установили още, че автомобила се движел с посока на движение от ж.п.
„Гара П.“ към улица „Ш.К.“, като някъде срещу номер №45 е реализирал
ПТП с електрически стълб. В автомобила не са били установени други лица,
като след около час жалбоподателят се върнал на местопроизшествието и не е
представил свидетелство за регистрация на МПС.
Във връзка с горното бил съставен АУАН №848291 от ****** г., с
което е посочено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.100, ал.1,
т.2 ЗДвП, като не е представил СРМПС на полицейските служители.
Въз основа на посочения АУАН, е издадено обжалваното наказателно
постановление № 23-0286-000295/08.08.23 г., издадено от началника на РУ-
Костинброд, с което за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.2, ЗДвП,
вр.чл.183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер на 10 лева
Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорна въз
основа на приложените и приети по делото по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства, така и от разпита на свидетелите А. В. и Х. В. –
актосъставител, които се явяват логични, непротиворечиви и се подкрепят от
останалите доказателства по делото.
Съдът не кредитира показанията на свид. Г.Б., като намира, че същите
са нелогични и противоречиви с останалите доказателства по делото. Съдът
не изключва и възможността свидетелят да е заинтересован от изхода на
делото, доколкото се явява приятел на жалбоподателя, а дадените показания
са в синхрон със защитната теза на жалбоподателя, за която не се събраха
други доказателства. Ето защо, съдът намира, че показанията не следва да
бъде кредитирани в цялост от страна на съдебния състав.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
2
Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството,
че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН - 14 - дневен срок за
обжалване на връченото наказателно постановление.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект / срещу
който е издадено атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното
нарушение /, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При съставянето на акта и при издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за
установяване на административно нарушение е издаден при спазване на
процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН и наказателното
постановление съдържат изискваните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН
реквизити. Както в акта, така и в наказателното постановление пълно и точно
са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата,
при които е било извършено и законовите разпоредби, които са нарушени.
Районът и точното мястото на извършването на нарушението са конкретно
посочени, така и деянието, което следва да е извършено от жалбоподателя.
Съдът установи, че е АУАН и НП са издадени в рамките на правомощията на
АНО и актосъставителя.
Свид. Хр. В. заявява, че е разпознал лицето не само по отличителните
белези височина, външен вид, начин на обличане, но и с оглед факта, че
същият е бил известен на органите на МВР/в частност РУ- Костинброд/,
поради което свидетелят е бил запознат със самоличността на жалбоподателя.
Факта, че жалбоподателят е напуснал местопроизшествието и впоследствие
се е върнал на същото по своя иниациятива, не следва да се приеме, като
обстоятелство, което да може да го освободи от административнонаказателна
отговорност, напротив това поведение е законово укоримо, но не е предмет на
обсъждане по настоящото дело.
Съдът намира, че не са налице формални предпоставки за отмяна на
НП, тъй като при реализирането на административно наказателната
отговорност на жалбоподателя не са били допуснати съществени процесуални
3
нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
На жалбоподателя е наложено адм. наказание за извършените от него
административни нарушения по чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП, като съгласно
посочения текст „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи
свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което
управлява…..“
В настоящия случай, от приетата по делото фактическа обстановка,
безспорно се установи, че жалбоподателят като водач на лек автомобил на
процесната дата и място не е носил свидетелство за регистрация на МПС.
Поради изложеното съдът намира, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
осъществено от него нарушение
При тези изводи, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
Доколкото не се претендират разноски от страна на АНО, то съдът не
следва да се произнесе в този смисъл.
С оглед изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0286-
000295/08.08.23 г., издадено от началника на РУ- Костинброд, с което на Е. Е.
Д., ЕГН**********, с адрес гр. С., за извършено нарушение на чл.100, ал.1,
т.2, ЗДвП, вр.чл.183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер на 10
лева
Решението може да се обжалва пред Административен съд - София
област в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
4