Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
София, 04.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в открито съдебно
заседание на 15.05.2019 г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО Г.
Д. ЦОНЧЕВ
при секретаря Цветанка
Павлова разгледа докладваното от младши съдия Цончев въззивно гражданско дело № 603 по описа на съда за 2018 г. и, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивни жалби от Т.С.С.,
подадена чрез пълномощника ѝ адв. В.М. и от Ц.Х.Б. против Решение №
22/22.08.2018 г., постановено по гр.д. № 801/2013 г. по описа на РС – Е.П.. С
обжалваното решение са изнесени на публична продан следните недвижими имоти
находящи се в с. С., общ. Е.П., Софийска област:
1.
УПИ ХХ-65 в кв.12 по плана на с. С. от 1982 г. с урегулирана площ от 656 кв.м.,
от които 9 кв.м. отчуждаеми и 333 кв.м. придаваеми /включващи 113 кв.м. общинска земя на Община Е.П.
съгласно Удостоверение № УТ2-10-1199/1/10.03.2015 г. заедно с построените в
него двуетажна жилищна сграда и паянтова жилищна сграда и паянтова жилищна
сграда, при съседи по скица издадена от
Община Е.П.: улици, УПИ ХХ-468, УПИ ХVII-68.
Пазарната
стойност на недвижимия имот е 75215,93 лева.
2.
УПИ XVIII-68 в кв.12 по плана на с. С.
от 1982 г. с площ от 870 кв.м.,
при граници на имота по скица издадена от Община Е.П.: улица, УПИ XX-65,, УПИ XIV-468,
УПИ XV-468, УПИ XXI 468, пазарната стойност на недвижимия имот е 30655,68 лева.
Пoстановено
е получените от проданта суми да се разпределят, между съделителите,
както следва:
- 1/8 идеална част за Т.С.С.,
- 1/8 идеална част за М.С.С.
- 1/8 идеална част за Ц.Х.Б.;
- 5/8 идеални части за Й.Г.Д. и О.С.Ц.,
представляван от своя законен представител С.К.Ц., като наследниците на Й. Н. В..
Отхвърлена
е претенцията на Ц.Х. Б. за възлагане в дял на допуснатия до съдебна делба
недвижим имот съставляващ УПИ ХХ-65, в кв.12 по плана на с. С., община Е.П.,
Софийска област и находящата се в него жилищна сграда на основание чл. 349,
ал.4 от ГПК, като неоснователна.
Ц.Х.Б.
е осъдена да заплати на Т.С.С. обезщетение по чл.31,
ал.2 от ЗС за лишаване от правото ѝ на ползване на 1/8 ид.част от съсобствените имоти,
находящи се в с. С., Софийска област,
съставляващи: УПИ ХХ-65, в кв.12 и изградената в него жилищна сграда и УПИ
XVIII-68 в кв.12 по плана на с. С. от 1982 г. за времето от месец 01.02.2014
г. до
29.02.2017 г. в размер на 1208,16
лева, ведно със законната лихва, считано от 01.02.2014 г. до окончателното
изплащане на сумата, като е отхвърлена претенцията в частта за разликата
до пълния предявен размер от
5400.00 лева /по 150.00 лева месечно/, като неоснователна.
Т.С.С. е осъдена да заплати на Ц.Х.Б.,
претенция по сметки за сумата от 2
777,37 лева, представляваща обезщетение за извършени подобрения в жилищна
сграда, находяща се в УПИ ХХ-65 в кв.12 по плана на с. С. от 1982 г. с
урегулирана площ на парцела от 656 кв.м., от които 9 кв.м. отчуждаеми
и 333 кв.м. придаваеми /включващи 113 кв.м. общинска
земя на Община Е.П. съгласно
Удостоверение № УТ2-10-1199/1/10.03.2015 г. при съседи на имота по скица издадена от Община Е.П.: улици, УПИ ХХI-468,
УПИ XVII-68 съобразно квотата ѝ от съсобствеността, ведно със законна
лихва от датата на предявяване на претенцията – 01.03.2017 г. до окончателното
ѝ изплащане, като е отхвърлена претенцията в останалата ѝ част за
разликата до предявения размер от 2864,86 лева.
М.С.С. е осъдена да заплати на Ц.Х.Б.,
претенция по сметки за сумата от 2
777,37 лева, представляваща обезщетение за извършени подобрения в жилищна
сграда, находяща се в УПИ ХХ-65, в кв.12 по плана на с. С. от 1982 г. с урегулирана площ на парцела от
656 кв.м., от които 9 кв.м. отчуждаеми и 333 кв.м. придаваеми /включващи 113 кв.м. общинска земя на Община Е.П. съгласно Удостоверение №
УТ2-10-1199/1/10.03.2015 г. при съседи на имота по скица издадена от Община Е.П.: улици, УПИ ХХI-468,
УПИ XVII-68 съобразно квотата ѝ от съсобствеността, ведно със законна
лихва от датата на предявяване на претенцията – 01.03.2017 г. до окончателното
ѝ изплащане, като е отхвърлена претенцията в останалата ѝ част за
разликата до предявения размер от 2864,86 лева.
Й.Г.Д. и О.С.Ц., последният представляван от
законния си представител С.К.Ц. /в
качеството им на наследници на Й. Н. В./ са осъдени да заплатят на Ц.Х.Б.,
претенция по сметки за сумата от
13886,87 лева, представляваща обезщетение за извършени подобрения в
жилищна сграда, находяща се в УПИ ХХ-65, в кв. 12 по плана на с. С. от 1982 г.
с урегулирана площ на парцела от 656 кв.м., от които 9 кв.м. отчуждаеми и 333 кв.м. придаваеми
/включващи 113 кв.м. общинска земя на Община Е.П. съгласно Удостоверение №
УТ2-10-1199/1/10.03.2015 г. при съседи на имота по скица издадена от Община Е.П.: улици, УПИ ХХI-468,
УПИ XVII-68 съобразно квотата им от съсобствеността, ведно със законна лихва от
датата на предявяване на претенцията – 01.03.2017 г. до окончателното ѝ
изплащане, като претенцията в останалата част за разликата до предявения размер
от 14324,38 лева е отхвърлена.
Т.С.С., Ц.Х.Б., М. С. С., са осъдени да заплати по сметка на РС
- Е.П. сумата от по 529,36 лева държавна
такса върху стойността на дела си.
Й.Г.Д.
и О.С.Ц., последният представляван от законния си представител С.К.Ц. са
осъдени да заплатят по сметка на РС-Е.П.
сумата от 2646,80 лева държавна
такса върху стойността на дела си.
Ц.Х.
Бояджива е осъдена да заплати в полза на РС-Е.П.,
сумата от 48,32 лева дължима държавна такса върху уважената част от
претенцията по сметки предявена от Т.С.С. по чл.31, ал.2 от ЗС.
Т.С.С. е осъдена да заплати по сметка на РС-Е.П., сумата от
167,67 лева дължима държавна такса върху отхвърлената част от претенцията
ѝ по сметки срещу Ц.Х.Б..
Т.С.С. е осъдена да заплати по сметка на РС-Е.П., сумата от
111,09 лева дължима държавна такса върху уважената част от предявената от Ц.Х.Б.
претенция по сметки.
М.С.С. е осъдена да заплати по сметка на РС-Е.П. сумата от
111,09 лева дължима държавна такса върху уважената част от предявената от Ц.Х.Б.
претенция по сметки.
Й.Г.Д.
и О.С.Ц., последният представляван от законния си представител С.К.Ц. /в качеството им на наследници на Й. Н.
В./ са осъдени да заплатят по сметка на РС-Е.П., сумата от 555,47 лева
/петстотин петдесет и пет лева и четиридесет и седем стотинки/ дължима държавна
такса върху уважената част от предявената от Ц.Х.Б. срещу тях претенция по
сметки.
Ц.Х.Б.
е осъдена да заплати по сметка на РС-Е.П., сумата от 28.00 лева дължима
държавна такса върху отхвърлената част от претенцията й по сметки.
Допусната
е поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 49 от 14.04.2015 год.,
постановено по гр.д. № 801/2013 год. по описа на РС-Е.П., съгласно която в
цялото решение изписаният номер на имот „УПИ ХVІІ-68” в кв.12” трябва да се
чете като „УПИ ХVІІІ-68“.
Жалбоподателката Т.С.С.
обжалва решението в частта относно претенцията по сметки, предявена от нея
против Ц.Х.Б.. Счита, че определеният от вещото лице наем от 1208.16 лв. за
периода от 02.2014 г. до 28.02.2017 г. – 21.96 лв. на месечно за имот пл.№ 65 и
220 лв. е в занижен размер. Вещото лице е определило наема само въз основа на
предназначението за ползване на имотите за земеделски нужди, въпреки че същите
са в населено място, в урбанизирана територия и се използват за жилищни нужди.
Следващото
наведено оплакване е във връзка с претенцията с правно основание чл. 346 вр. чл. 74, ал. 2 и 72, ал. 1 от ЗС предявена от Ц.Б.
против въззивницата С. за направени подобрения.
Първоинстанционният съд необосновано е приел, че тези подобрения са извършени,
тъй като от гласните доказателства и съдебно-оценителната експертиза се
установява обратното. На следващо място се прави възражение, че в решението неправилно
е прието, че не е настъпила погасителна давност по отношение на вземането за
процесните подобрения.
Отправя
се искане за отмяна на решението в обжалваните части.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от М.С., чрез адв.
Т.С., в който жалбата се оспорва. Изразява се несъгласие с аргументите изложени
относно двете претенции. Твърди се, че недопустимо първоинстанционният съд е
разгледал претенцията по сметки, а техническата и съдебно-оценителна експертиза
са съответни на законовите изисквания. В заключение се иска жалбата да бъде
оставена без разглеждане или без уважение.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от Ц.Б., чрез адв.
Т.С., напълно идентичен с депозирания от М.С., в който жалбата се оспорва.
Твърди се, че същата е недопустима или при евентуалност неоснователна.
Претенцията по сметки от Т.С. против Ц.Б. е предявена несвоевременно, поради
което неправилно е разгледана по същество. На следващо място, въззивната жалбоподателка Т.С. не
е оспорила допуснатата съдебно-техническата експертиза, с оглед на което
правото ѝ да иска назначаването на нова е преклудирано.
Възражението за изтекла погасителна давност е релевирано
за пръв път пред въззивната инстанция, поради което е преклудирано.
По изложените съображения се иска да бъде оставена без разглеждане жалбата на Т.С.
или при условието на евентуалност същата да бъде оставена без уважение.
Жалбоподателката Ц.Х.Б. обжалва
решението в частта:
- с която съдът е приел, че УПИ ХХ-65 и
УПИ XVIII-68
са неподеляеми
и
е отказал възлагане на намиращото се в първия жилище;
- с която съдът е допуснал поправка на
очевидна фактическа грешка;
- с която е отхвърлил претенцията по
сметки от жалбоподателката Б. против съделителите Т.С., М.С., Й.Д. и О.Ц. за извършени
подобрения;
- с която е уважена претенцията по сметки
от Т.С. против Ц.Б.;
Аргументите
срещу крайния извод за неподеляемостта на двата процесни имота са, че въззивницата
Б. е поискала допускане на техническа експертиза с геодезично заснемане за
изготвяне на проект за разделяне на имотите и становище за поделяемостта
им от общ. Е.П., които са отхвърлени от съда с доводи, противоречащи на
заключението на приетата съдебно-техническа експертиза. Жалподателката
сочи, че по този начин първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение.
На следващо място не е изследван до край въпросът за поделяемостта
на имотите.
Аргументите
срещу служебно допуснатата поправка на ОФГ на Решение № 49/14.04.2015 г., с
което в първа фаза са допуснати до делба процесните имоти, са, че грешката не е
констатирана или поискана от страните, не е сочена и в бележките на Ц.Б..
Ищцата е поискала до делба да бъде допуснат имот УПИ XVII-68, страните не са
възразили срещу това и служебната намеса на съда е била недопустима.
Аргументите
срещу решението в частта, с която съдът е отхвърлил претенцията по сметки от жалбоподателката Б. против съделителите
Т.С., М.С., Й.Д. и О.Ц. за извършени подобрения са, че от свидетелските
показания поотделно или в съвкупност не се установява Ц.Б. да е държала имотите
без правно основание. Неправилно владението ѝ е квалифицирано като недобросвестно. Неправилен е и изводът, че всички останали съделители са се противопоставили на извършването на
процесните подобрения. Поддържа се, че
от доказателствата по делото се установява, че основанието за ползване на
имотите е договор за наем, а изричното противопоставяне на съделителите
срещу извършените подобрения е недоказано.
Аргументите
срещу решението в частта, с която е уважена претенцията по сметки от Т.С.
против Ц.Б. са, че съдът не е зачел сключения между страните договор за наем от
03.09.2011 г., поради което не следва да се зачита предхождащата нотариална
покана, с която съдът е приел, че съделителката Б. е
поставена в забава.
По
изложените съображения се иска отмяна на решението в обжалваните части.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от адв. В.М., пълномощник на Т.С., в
който жалбата се оспорва като недопустима и неоснователна. Доводите са, че от
гласните доказателства и съдебно-оценителната експертиза се установява, че Ц.Б.
не е направила тези подобрения в размера, посочен в молбата. Те са направени
без знанието и без противопоставяне от страна на другите съсобственици, освен
това вземането за същите е погасено по давност. Твърди се, че приетите и
неоспорени писмени доказателства сочат на трайно уреждане на отношенията между
собствениците. Въз основа на изложеното се претендира да бъде уважена
претенцията на Ц.Б. за заплащане на наем от 150 лв. месечно считано от месец
февруари 2014 г. до 28.02.2017 г. Жалбоподателката
счита искането за геодезическо заснемане на процесния имот като неотносимо
към поделяемостта на имота. За неоснователно счита и
искането за становище относно поделяемостта на
имотите, защото то се изисква едва при наличие на възможност за поделяемост.
С
оглед на изложените съображения моли за потвърждаване на решението в
обжалваните части.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от адв. Т. С., пълномощник на М.С., в
който жалбата се приема за основателна като се преповтарят изложените в
последната съображения. Претендира разноски.
В
съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателката
Т.С. – адв. М., поддържа жалбата и депозирания
отговор на въззивна жалба. Претендира разноски.
Процесуалният
представител на жалбоподателката Ц.Б. – адв. Т.С., поддържа жалбата и депозирания отговор на
въззивна жалба.
Процесуаният
представител на въззиваемата М.С. – адв. Т.С. моли жалбата на Ц.Б. да бъде уважена, намира за
неоснователна жалбата депозирана от Т.С.. Претендира разноски.
На
27.06.2019 г. е депозирана писмена защита от Ц.Б. и М.С. чрез адв. С., която не може да бъде предмет на обсъждане, тъй
като е подадена извън определения в съдебно заседание на 15.05.2019 г.
двуседмичен срок.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен
вид и е подписано от разгледалия делото съдия, който се е произнесъл в
пределите на своята правораздавателна власт.
По
допустимостта и правилността на обжалвания акт съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните в първата съдебна инстанция писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното:
Относно претенцията по
сметки, предявена от Т.С.С. против Ц.Х.Б. за сумата
от 150 лв. месечно за периода м.02.2014 г. до 28.02.2017 г. – обезщетение
лишаване от ползване на УПИ ХХ-65 в кв.12 по плана на с. С. от 1982 г. заедно с
построените в него двуетажна жилищна сграда и паянтова жилищна сграда и паянтова
жилищна сграда:
В тази част обжалваното
решение е недопустимо, като съдът споделя съображенията, развити в отговорите
на въззивна жалба, подадена от Т.С.С., депозирани от М.С.С. и Ц.Х.Б..
Съгласно чл. 346 ГПК в първото заседание след
допускане на делбата съсобствениците могат да предявят исканията за сметки
помежду си, като посочат и доказателствата си. Безпротиворечиво
в практиката на ВКС се приема, че срокът е преклузивен /напр. - решение № 191/29.10.2014 г. по гр.д.
№ 2299/2014 г., I г.о., решение № 242/21.12.2015г. по гр. д. № 3664/2015 г., I
г. о., решение № 146/19.07.2013г. по гр. д. № 1725/2013г., II г. о. на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 ГПК; определение № 486/08.10.2012 г. по ч.гр.д.
№ 437/2012 г., I г.о., определение №575/13.12.2016г. по ч.гр.д.№4829/2016г. ІV
г.о., постановени по реда на чл. 274 ал.3 ГПК и др./, изтича в първото съдебно
заседание след допускането на делбата, а претенциите могат да бъдат предявени
както в писмен вид, така и устно в съдебно заседание. Приемането за разглеждане
на претенции по сметки, предявени след края на първото заседание е недопустимо. Предявените от
страните искания по сметки и възлагания
в последващо съдебно заседание следва да се считат
за предявени след законния срок
и не следва да се разглеждат
от съда-ТР
№45/12.VІІІ.1987г. на ОСГК на
ВС.
По настоящото дело първото съдебно заседание след
допускане на делбата е проведено на 01.03.2017 г. За него съделителката
Т.С. е редовно призована и е даден ход на делото. До края на това първо съдебно
заседание съделителката Т.С. не е отправила устна или
писмена претенция по сметки. Във връзка със своевременно предявените от Ц.Б.
претенции по сметки процесуалният представител на Т.С. – адв.
М., е отправила искане за предоставяне на срок за запознаване с предявените
претенции, представените писмени доказателства и относно допускането на
поставените въпроси към допуснатата съдебно-техническа и оценителна експертиза.
Съдът е уважил направеното искане и предоставил на адв. М. двуседмичен срок. В
рамките на този срок е депозирано становище от Т.С. чрез адв.
В.М., с което са предявени претенции по сметки с правна квалификация чл. 346 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС против Ц.Х.Б. за сумата от
150 лв. месечно за периода месец февруари 2014 г. до 28.02.2017 г.,
представляващи обезщетение лишаване от ползване на УПИ ХХ-65 в кв.12 по плана
на с. С. от 1982 г. с урегулирана площ от 656 кв.м., от които 9 кв.м. отчуждаеми и 333 кв.м. придаваеми
/включващи 113 кв.м. общинска земя на Община Е.П. съгласно Удостоверение №
УТ2-10-1199/1/10.03.2015 г./ заедно с построените в него двуетажна жилищна
сграда и паянтова жилищна сграда и паянтова жилищна сграда, при съседи по
скица издадена от Община Е.П.: улици,
УПИ ХХ-468, УПИ ХVII-68 и УПИ XVIII-68 в кв.12 по плана на с. С. от 1982 г.
с площ от 870 кв.м., при граници на имота по скица издадена от Община Е.П.:
улица, УПИ XX-65,, УПИ XIV-468, УПИ XV-468, УПИ XXI 468.
Във второто съдебно заседание след допускане на
делбата, проведено на 05.04.2017 г. съдът е докладвал предявената от Т.С. чрез адв. М. претенция по сметки и я е приел за съвместно
разглеждане. Съдът не е следвало да го прави и респективно да се произнася по
иска поради наличие на отрицателна процесуална предпоставка – изтекъл преклузивен срок по чл. 346 ГПК. Крайният срок за
предявяване на исканията по сметки е първото заседание след влизане в сила на
решението по допускане на делбата. Касае се за срок от категорията на сроковете
за подаване на жалби, които не могат да бъдат продължавани от съда. Не може да се приеме, че поради предостваеният
двуседмичен срок за запознаване с предявените от Ц.Б. доказателства и
изразяване на становище по предявените претенции по сметки ищцата Т.С. е имала
право да заяви претенцията си във второто заседание след допускане на делбата.
Тъй като по отношение на тази претенция първоинстанционното решение е обжалвано в цялост (от Ц.Б. в
частта, с която тя е осъдена да заплати на Т.С. обезщетени за лишаване от
ползване в размер на 1208.16 лв., ведно със законната лихва, считано от
01.02.2014 г. и от Т.С. в отхвърлителната част до
пълния претендиран размер от 5 400 лв.), то
следва да бъде обезсилено в тази част на основание чл. 271, ал. 3, изр. 1-во ГПК и производството по делото прекратено.
Относно
претенцията по сметки, предявена от Ц.Х.Б.
против Т. С.С.,
М.С.С., Й.Г.Д. и О.С.Ц. за подобренията направени в
двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в УПИ ХХ-65 в кв.12 по плана на
с. С. от 1982 г.:
Ц.Б. е предявила обективно и
субективно съединени искове спрямо Т. С.С., М.С.С., Й.Г.Д. и О.С.Ц. за
извършените в гореописаната жилищна сграда подобрения, направени в периода 2008
г. 2016 г., а именно:
·
Прозорци –
19.340 кв.м. с единична цена 110 лв. на обща стойност 2553 лв., поставени през
месец септември 2008 г.;
·
Закупуване и
поставяне на плочки /стени и под/ на баня с тоалетна на I-ви етаж през 2008 г. на обща стойност 2500 лв.;
·
Закупуване и
поставяне на мивка с кухненски плот за дневна с кухненски бокс на I-ви етаж, закупуване и поставяне на ламиниран паркет,
шпакловане и боядисване с латекс на обща стойност 2 500 лв. през 2008 г.;
·
Циклене и
лакиране на дървен под в ход на I-ви етаж на
стойност 200 лв. през 2008 г.;
·
Шпакловка и
боядисване с латекс и поставяне на ламиниран паркет в малка стая на I-ви етаж на стойност 600 лв. през 2008 г.;
·
Ремонт на
спукана носеща бетонова плоча на II-ри етаж –
направа на нова подова замазка на обща стойност 1000 лв. през 2008 г.;
·
Направа ремонт
на покрив на стойност 11 406 лв. през месец октомври 2010 г.;
·
Доставка и
монтаж на PVC дограма през месец август 2016 г. на обща стойност 139
лв.;
·
Закупуване и
монтаж на панелни радиатори – 3 броя на обща стойност 765 лв. през месец
декември 2016 г.;
·
Закупуване е
монтаж на котелна инсталация на обща стойност 256 лв. през месец декември 2016
г.
Общата стойност на претендираните
подобрения е 22 919 лв. Ищцата е отправила искане ответниците да бъдат осъдени, както следва:
Т.С. за сумата от 4 800 лв.;
М.С. за сумата от 2 500 лв.;
Й.Д. и О.Ц. чрез законен представител С.Ц. за сумата
от 4 800 лв.;
В отклонение от принципа на диспозитивното
начало първоинстанционният съд е осъдил М.С.С. да заплати на Ц.Х.Б. сумата от 2 777,37 лева
представляваща обезщетение за извършени подобрения в жилищна сграда,
находяща се в УПИ ХХ-65, съобразно квотата ѝ в съсобствеността, ведно със
законна лихва от датата на предявяване на претенцията – 01.03.2017 г. до
окончателното ѝ изплащане, като е отхвърлена претенцията в останалата
ѝ част за разликата до размера от 2864,86 лева. Т.е. за разликата от претендирания от ищцата Ц.Б. размер от 2 500 лв. съдът
се е произнесъл по непредявен иск. Тъй като решението е обжалвано само в отхвърлителната част за разликата от 2 777.37 лв. до
сумата от 2864.86 лв., то само в тази част следва да бъде обзсилено
на основание чл. 271, ал. 3 ГПК.
По идентичен начин Й.Д. и О.Ц., последният
представляван от законния си представител
С.К.Ц. /в качеството им на наследници на Й. Н. В./ са осъдени да
заплатят на Ц.Х.Б. сумата от 13886,87 лева, представляваща обезщетение за
извършени подобрения в жилищна сграда, находяща се в УПИ ХХ-65, съобразно
квотата им от съсобствеността, ведно със законна лихва от датата на предявяване
на претенцията – 01.03.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, като
претенцията в останалата част за разликата до предявения размер от 14324,38
лева е отхвърлена. За разликата от претендирания от
ищцата Ц.Б. размер от 4 800 лв. съдът се е произнесъл по непредявен иск.
Тъй като решението е обжалвано само в отхвърлителната
част за разликата от 13886.87 лв. до сумата от 14324.38 лв., то само в
тази част следва да бъде обзсилено на основание чл.
271, ал. 3 ГПК.
С първоинстанционното
решение Т.С. е осъдена да заплати на Ц.Х.Б., претенция по сметки за сумата
от 2 777,37 лева, представляваща
обезщетение за извършени подобрения в жилищна сграда, находяща се в УПИ ХХ-65,
съобразно квотата ѝ в съсобствеността, ведно със законна лихва от датата
на предявяване на претенцията – 01.03.2017 г. до окончателното ѝ
изплащане, като е отхвърлена претенцията в останалата част за разликата до
размера от 2864,86 лева. Липсва произнасяне по претенцията до пълния предявен
размер от 4 800 лв. Тъй като в срока за обжалване не е депозирано искане
за допълване на решението в тази част, то е влязло в сила.
По развитите доводи от страните във връзка с
претенцията по сметки съдът намира следното:
За да бъда уважен искът за извършени подобрения в
общия имот е необходимо от фактическа страна по делото да се установи, че 1.
са направени разноски за съсобствената вещта, 2. Вещта, съответно
подобренията да съществуват към момента на предявяване на вземането.
Под “разноски” /подобрения/ се разбира извършването на
парично оценими разходи независимо дали са направени в пари, в натура или в
труд, като се отчита всичко онова, с което е намаляло имуществото на
съсобственика-ищец и което е отишло за вещта, с което се е увеличило
имуществото на останалите съсобственици. Когато се говори за подобрения на чужд
имот, то винаги се касае за извъндоговорни отношения. Подобрение е налице, ако
фактически е била увеличена стойността
на имота, т.е. направени са полезни разноски /макар да не са били необходими/ -
ППВС № 6/74 г., т.6. Отчита се дали
вследствие действията на владелеца се е достигнало до увеличаване на ползата,
използваемостта, съответно стойността на вещта, а не дали разноските са
целесъобразни с оглед интереса на собственика и дали собственика желае
запазването им.
От заключението на съдебно-техническата и оценителна
експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и отговарящо на
поставените задачи, се установява, че претендираните
от ищцата Б. подобрения са действително извършени, съществуват към момента на
предявяване на вземането, а стойността им отговаря на заявеното в писмената
претенция по сметки. Общата стойност на извършените подобрения, съгласно
заключението, е 22919 лв., а стойността на имота се е увеличила с 22219 лв.
Не могат да бъдат споделени доводите, развити в
жалбата, подадена от Т.С., че ищцата Б. не е извършила претендираните
подобрения. Това твърдение противоречи както на заключението на съдебно-техническата
и оценителна експертиза, за изготвянето на което вещото лице е извършило оглед
на двуетажната жилища сграда, така и на приложените писмени (л. 170-181 от ГД №
801/2013 г. по описа на РС – Е.П.) и гласни доказателства. От показанията на
свидетелите следва извод за различни подобрения, извършени от ищцата. Така свид. М., ангажиран от жалбоподателката
С. и неин брат, разкрива, че в къщата „има правено“, но не знае с подробности естеството
на ремонтите дейности, защото не е влизал. Известни са му единствено подмяна на
дограма и бутане на стена. За смяна на дограма свидетелства и Д. М. Свидетелите
Т. и А. също разкриват осъществяване на различни строително-монтажни дейност от
ищцата Б. в процесния период, както и най-общо, че преди нанасянето ѝ в
имота същият е бил в недобро състояние, което след извършени от нея ремонти се
подобрило. С оглед на това жалбата на Т.С. за недоказаност на извършените
подобрения е неоснователна.
Доводите, наведени в жалбата на Ц.Б. за неправилен доказателствен анализ, въз основа на който са направени
превратни материалноправни изводи, че ищцата е неодобросъвестен владелец на идеалните части на ответниците Т. С.С., М.С.С., Й.Г.Д. и О.С.Ц.,
поради което неправилно не са уважени исковете за подобрения до пълния
претендиран размер от за сумата от 22919 лв., настоящият състав намира за
неоснователни.
На първо място, както беше посочен по-горе, претендираната от ищцата Б. сума за извършени подобрения е
в общ размер 12 100 лв., следователно не би могло да бъде присъдена сумата
в общ размер на 22 919 лв., тъй като тя е повече от търсената с
предявените искове и подобно произнасяне е недопустимо, поради отклонение от
принципа на диспозитивното начало в процеса.
Колкото до материалноправната
квалификация на претенцията за подобряването на общата вещ трябва да се
отбележи, че отношенията във връзка с обсъжданата претенция уреждат по различен
начин в зависимост от конкретните условия, при които са извършени подобренията
и от условията, при които съсобственикът-подобрител, е упражнявал фактическата
власт – като държател или владелец на правата на останалите съсобственици – ТР
№ 85/68 г. ОСГК. Съгласно цитираното тълкувателно решение: - когато
подобренията, извършени със съгласието на останалите съсобственици приложим е
чл.30, ал.3 ЗС и се присъждат действително направените разходи.
- когато подобренията са извършени без съгласието на
другите съсобственици, правоотношенията се уреждат съобразно правилата за
водене на чужда работа без пълномощие – чл.61 ЗЗД. В случаите, когато липсва
противопоставяне от останалите съсобственици по реда на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, като
в съдебната практика се приема (вж. например решение №461/12.05.86г. по
гр.д.№570/85г. на ВС, ІІ ГО), че се присъжда по-малката сума между направените
разходи и увеличената стойност на имота.
В случаите на противопоставяне по реда на чл. 61, ал.
3 вр. чл. 59 ЗЗД и отговорността е до по-малката сума
между обедняването /направените от подобрителя разноски/ и обогатяването
/увеличената стойност на имота/.
Видно е, че в последните две хипотези размерът на
обезщетяване на подобрителя е еднакъв като разликата е единствено в правната
квалификация.
В настоящото производство ищцата Б. претендира, че
подобренията са извършени без изрично противопоставяне на останалите
собственици. Районния съд е приел, че останалите съсобственици за били против
извършването на претендираните подобрения, поради което е квалифицирал
претенцията по реда на чл. 61, ал. 3 вр. чл. 59 ЗЗД.
Въззивният съд се съгласява с този извод.
Контролираният съд въз основа на обективен, всестранен и пълен анализ на всички
доказателствени източници е стигнал до правилен извод, че останалите
съсобственици за изразили изрично несъгласие с извършването на претендираните
подобрения. Правилно са кредитирани показанията на свидетелите И. М. и Д. М.а,
тъй като не са оборени от други доказателства и намират опора в жалба до РП – Е.П.,
както и частично в показанията на свид. Д. Т. и З. А..
От показанията на всички изброени свидетели може да се направи извод, че ищцата
Ц.Б. се е нанесла в процесната къща около 2007-2008 г., като след тази дата
имотът се е използвал само от нея. От показанията на свид.
М.и се установява, че останалите съсобственици били против едноличното ползване
на имота от ищцата Б., както и че техният достъп бил възпрепядстван
от Б. чрез смяна на ключалка, непредоставяне на ключ и неосигуряване на достъп
до съседен имот. Тези твърдения намират опора в жалба с вх. № 245/2010 г. до РП
– Е.П., депозирана от Й. В. (наследодател на ответниците
Й.Г.Д.
и О.С.Ц.), И. Бояджиев и ответницата Т.С.. В жалбата те изрично са посочили, че
в имота са извършени промени, с които жалбоподателите не са съгласни и са
отправили искане до РП за възстановяване на предишното положение. Извод, че
имотът се е ползвал само от ищцата Б. следва и от показанията на свидетелите Д.
Т. и З. А., които излагат, че не са виждали други хора освен Ц.Б. в него. В
подкрепа на този извод следва да се ценят нотариална покана до Ц.Б., връчена на
28.10.2011 г., протокол от 03.09.2011 г., подписан от Ц.Б., Й. В., Т.С. и М.С.
за предаване на недвижим имот, от който е видно, че страните са се споразумели Ц.Б.
да ползва имота срещу наем, като не връчва ключ на останалите съсобственици.
При тези доказателства изводът за противопоставяне на останалите собственици за
извършване на процесните подобрения е правилен. Той следва не само от изричното
изявление, направено от Й. В. и
ответницата Т.С. ***, но и от анализа на всички други доказателства, които
дават достатъчно индиции въз основа на които да се
направи извода за несъгласието им. След като останалите съсобственици са били
несъгласни ищцата Б. да ползва имота (без значение дали несъгласието им е било
породено от факта, че последната не им заплаща наем) и не им е осигурявала
достъп, въпреки техните изрични опити и искания да получат такъв, следва извод
и за липса на съгласие за извършените подобрения. Това е така, защото след като
не са имали достъп на имота, а са манифестирали несъгласието си с ползването му
еднолично от Б., се извежда, че са били несъгласни и с извършването на
подобрения. Това е така, защото е било
обективно невъзможно да се противопоставят с конкретика
на подобрения, които не е можело да възприемат, тъй като са извършвани основно
във вътрешността на имота, до който не са допускани. В този смисъл следва да се
ценят показанията на свид. М.и, както и изрично
изразеното в жалба с вх. № 245/2010 г. до
РП – Е.П. несъгласие, което е резултирало в
извършване на предварителна проверка от прокурор по реда на ЗСВ.
Не
следва различен извод от цитирания по-горе протокол в какъвто смисъл
неоснователно се възразява във въззивната жалба. От него единствено може да
бъде направен извод, че страните са се договорили Ц.Б. да използва изяло
процесния имот срещу заплащане на наемна цена. Той няма отношение към извършените
в имота подобрения. Поради изложеното дадената от РС правна квалификация е
правилна.
За
пълнота трябва да се отбележи, че дори да се възприеме, че подобренията са
извършени със знанието и без изричното противопоставяне на останалите
съсобственици, не би имало разлика в размера на присъденото обезщетение.
Жалбата
на Ц.Б. в частта относно размера, до който е уважен иска за подобрения, в
двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в УПИ ХХ-65 в кв.12 по плана на
с. С. от 1982 г., въззивният съд намира за неоснователна. Извършените от ищцата Б. полезни разноски са в общ
размер на 22 919 лв., а стойността на имота се е увеличила с 22 219 лв.
Тъй като подобренията са извършени при изричното противопоставяне на Т.С.,
възникналите облигационни отношенията следва да бъдат уредени по реда на чл.
61, ал. 3 вр. чл. 59 ЗЗД. В полза на ищцата следва да
бъде присъдена по-малката сума между обедняването /направените от подобрителя
разноски/ и обогатяването /увеличената стойност на имота/. Т.С. има 1/8 идеална
част от собствеността и дължи обезщетение пропорционално на същата.
22 219:1/8=2777.37 лв. За този размер е уважен предявения иск, поради
което първоинстанционното решение в тази част е правилно и законосъобразно.
Възражението за изтекла погасителна давност по
отношение на претенцията по сметки за извършените в имота подобрения е преклудирано, тъй като е наведено за първи път с въззивната
жалба, подадена от Т.С.. С оглед разясненията, дадени в т. 4 от ТР № 1/2013 г.
по ТД № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, същото не може да бъде разгледано.
Относно поделяемостта на УПИ
ХХ-65 в кв.12 по плана на с. С. от 1982 г., заедно с построените в него
двуетажна жилищна сграда и паянтова жилищна сграда и паянтова жилищна сграда и на
УПИ XVIII-68 в кв.12 по плана на с. С.
от 1982 г. и
искането за възлагане на УПИ XX-65 и находящата се в него жилищна сграда на Ц.Х.Б.:
Жалбата
на Ц.Б. в тази част е неоснователна. Районният съд правилно е приел, че при
извършването на делбата съдът следва да спази принципа на чл.69, ал.2 от ЗН и
всеки от съсобствениците да получи своя дял в натура, доколкото това е
възможно, а в противен случай имотите трябва да бъдат изнесени на публична
продан. От заключението на приетата по делото съдебно-техническата и оценителна експертиза, което съдът кредитира като
компетентно изготвено и отговарящо на поставените задачи, се установява, че
процесните имоти УПИ ХХ-65 в кв.12 по плана на с. С. от 1982 г., заедно с
построените в него двуетажна жилищна сграда и паянтова жилищна сграда и
паянтова жилищна сграда и на УПИ XVIII-68 в кв.12 по плана на с. С. от 1982 попадат в село с равнинен терен. УПИ
ХХ-65 в кв.12 по плана на с. С. от 1982 г. е с площ 703 кв. м., а УПИ XVIII-68
в кв.12 по плана на с. С. от 1982 г. е с определена от експертизата площ от 895
кв.м. и лице 17 м.
Съгласно чл. 17, ал. 4 вр. ал. 1, т. 4 ЗУТ в селата или частите от тях с
преобладаващ равнинен терен не могат да бъдат с площ по-малка от 400 кв.м. и
лице от 12.80 кв.м. При това положение е правилен изводът на съда, че от никой
от двата процесни имота не могат да бъдат обособени два или три по-малки имота.
Това е така, защото УПИ XX-65 не може
да бъде разделен на два по-малки имота поради невъзможността всеки от тях да
бъде с площ от 400 кв.м., а УПИ XVIII-68 поради невъзможността всеки от тях да
има лице от 12.80 кв.м.
Не могат да бъдат споделени доводите, че не са
изследвани докрай въпросите относно поделяемостта на процесните имоти. Първоинстанционният съд е кредитирал
заключението на вещото лице, което както беше посочено е обосновано и може да
бъде проследено как е формирано. От него e видно, че от проверката в Община Е.П. не се установява
да са уреждани сметки по регулация, такива доказателства липсват и по делото,
което означава, че последната не е приложена и не е породила отчуждително действие. При това положение не следва да се
изследват хипотетични варианти дали имотите биха били поделяеми
в случай, че регулацията бъде приложена. Освен това следва да бъдат поделени
само имотите и в размерите, които са допуснати до делба. В Решение
№377/19.10.2010г. по гр.д.№742/2010г. на ІІ ГО на ВКС е прието, че при
постановяване на решението по извършване на делбата съдът е обвързан от СПН,
формирана с решението по допускане на делбата по отношение на обектите на делбата,
досежно тяхната индивидуализация по площ, вид, местонахождение, етажност и др.
характеризиращи и индивидуализиращи белези. В рамките на обособените от
решението по допускане на делбата обекти и с оглед обективните предели на СПН,
съдът е длъжен да извърши делбата, като при подялбата, независимо от способа,
следва да бъдат включени всички обекти, допуснати до делба с решението по
чл.344 ГПК.
В случая с решението на РС-Е.П. до делба са допуснати УПИ
ХХ-65 в кв.12 по плана на с. С. от 1982 г. с урегулирана площ от 656 кв.м., от
които 9 кв.м. отчуждаеми и 333 кв.м. придаваеми /включващи 113 кв.м. общинска земя на Община Е.П.
съгласно Удостоверение № УТ2-10-1199/1/10.03.2015 г. заедно с построените в
него двуетажна жилищна сграда и паянтова жилищна сграда и паянтова жилищна
сграда, при съседи по скица издадена от
Община Е.П.: улици, УПИ ХХ-468, УПИ ХVII-68 и УПИ XVIII-68 в кв.12 по плана на
с. С. от 1982 г. с площ от 870 кв.м., при граници на имота по
скица издадена от Община Е.П.: улица, УПИ XX-65,, УПИ XIV-468, УПИ XV-468, УПИ
XXI 468. От това е видно, че установената с допусната съдебно-техническата и оценителна експертиза площ на
УПИ ХХ-65 и УПИ-68 площ е по-голяма от тази на допуснатите до делба имоти.
Въпреки това и при изчислена по-голяма площ от тази в решението за допускане до
делба, предвид разпоредбата на чл. 17, ал. 4 вр. ал.
1, т. 4 ЗУТ, същите са неделими по съображенията, изложени по-горе.
Жалбата
е неоснователна и в частта срещу решението, с което е отхвърлена претенцията на
Ц.Х. Бояжиева за възлагане в дял на допуснатия до
съдебна делба недвижим имот съставляващ УПИ ХХ-65, в кв.12 по плана на с. С. ,
община Е.П., Софийска област и находящата се в него жилищна сграда.
Въззивният
съд напълно споделя изложеното от РС – Е.П.. Имотът не е бил в режим на СИО,
съответно собствеността върху процесния имот по отношение на ищцата Б. не е възникнала от такъв юридически факт, а в резултат на
правна сделка – прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане. При това положение имотът не може
да бъде възложен по реда на чл. 349, ал. 1 ГПК.
Не
може да бъде възложен и по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК. Както правилно е
посочено в първоинстанционното решение право на възлагане по чл.349, ал.2 ГПК
има само сънаследник, т.е. само лице, което е придобило идеална част от имота
по наследство и то в хипотезата, при която съсобствеността е възникнала от
наследяване. ПридобИ.т по силата на сделка идеална
част от жилище няма основание да го получи чрез възлагане от съда по реда на
чл.349, ал.2 ГПК (така Решение № 257/2001г., І ГО,Бюлетин бр.4/2001г.) При
наличие на т.нар. смесена съсобственост извършването на делбата по реда на чл. 349,ал.
2 ГПК е недопустимо - т. 8 от ТР №1/2004г., т.е. при съсобственост,възникнала в
резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл. 349, ал. 2 ГПК е недопустимо и делбата следва да бъде
извършена чрез изнасяне на неподеляемия жилищен имот
на публична продан по реда на чл. 348 ГПК. Съображенията за подобно тълкуване
са, че тази претенция е противопоставима само на
сънаследник, но не и на лице, което е придобило правото на собственост върху
своя дял на основание, различно от наследяване. Доколкото в ГПК в сила от 2007 г.
не са установени различни правила, следва да се имат предвид дадените в ТР
№1/2004г. на ОСГК на ВКС разяснения и указания по приложението на закона. Поради
това изводът за изнасяне на процесния имот на публична продан е правилен.
Относно допуснатото отстраняване на очевидна фактическа
грешка в Решение № 49/14.04.2015 г., постановено по гр.д. № 801/2013 г. по
описа на РС – Е.П.:
Жалбата на Ц.Б. е неоснователна в тази част. Поправка на
очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК се допуска, когато е
налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно
изразяване в писмения текст на решението. За да са налице условията по чл. 247 ГПК, е необходимо грешката да е установима без
затруднения и да не се налага тълкуване на волята на съда. Съдът разполага с
право по своя инициатива да отстрани допусната очевидна фактическа грешка. В
случая съдът въз основа на доводи, наведени в писмената защита, депозирана от Ц.Б.
и М.С., съдът е констатирал наличие на очевидна фактическа грешка в Решение №
49/14.04.2015 г., постановено по гр.д. № 801/2013 г. по описа на РС – Е.П., с
което процесните имоти са допуснати до делба. Грешка правилно е отстранена от
РС, като причините за допускането ѝ са подробно изяснени в заключението
на съдебно-техническата и оценителна експертиза (л. 4 и 5 от същата), поради
което не е необходимо да бъдат преповтаряни в настоящото решение.
По разноските:
Предвид изхода на въззивното
производство на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на жалбоподателката
Ц.Б. следва да бъдат присъдени разноски поради прекратяване на делото в частта
относно претенцията по сметки, предявена от Т.С. против Ц.Б.. Доказва се, че жалбоподателката е заплатила 2400 лв. разноски за
адвокатско възнаграждение във връзка с въззивното
производство. Неоснователно е възражението, наведено от адв.
М., че същите не са реално заплатени. Представени са договори за правна помощ
от 28.03.2018 г. 26.05.2018 г., които са двустранно подписани от Ц.Б. и адв. С. и е направено отбелязване, че сумите са заплатени и
получени. При това положение няма причина съдът да не зачете изявленията на
страните. Направените разноски не са диференцирани според предоставената
защита. За изчисляване на пропорционалния размер на основателната част от
жалбата следва да се приеме, че със същата се упражнява право на защита в 7
части (1. Защита срещу претенцията
по сметки, предявена от Т.С. против Ц.Б.; Обжалване на решението в частта
относно претенцията по сметки, предявена от Ц.Х.Б. против: 2. Т. С.С.;
3. М.С.С.;
4. Й.Г.Д. и О.С.Ц.; 5. Обжалване на решението в частта
относно изнасянето на публична продан на УПИ ХХ-65 в кв.12 по плана на с. С. от
1982 г.; 6. Обжалване на решението в
частта, в която е оставено без уважение на искането за възлагане на на УПИ XX-65 и находящата се в него жилищна сграда на Ц.Х.Б.; 7. Обжалване на решението в частта, с
която е допуснатото отстраняване на очевидна фактическа грешка в Решение №
49/14.04.2015 г., постановено по гр.д. № 801/2013 г. по описа на РС – Е.П.) с
оглед на което той е 342.85 лв. (2400:7=342.85). Посочената сума следва да бъде
заплатени на жалбоподателката Б. от Т.С.. Т.С. следва
да бъде осъдена да заплати на Ц.Б. и пропорционална част от заплатената от
последната държавна такса за въззивно обжалване
съобразно уважената част от жалбата в размер на 25 лв. На жалбоподателката
Б. не следва да бъдат присъждани разноски в първоинстанционното
производство, тъй като такива във връзка с основателната част от въззивната жалба не са възлагани. Всички други разноски
следва да останат в тежест на страните така, както са напавени.
Така
мотивиран и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК и чл. 272 ГПК, Софийският окръжен
съд, гражданско отделение, втори въззивен състав
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение
№ 22/28.02.2018 г., постановено по гр.д. № 801/2013 г. по описа на РС – Е.П.,
пети състав, в ЧАСТТА, с която Ц.Х.Б.
е осъдена да заплати на Т.С.С. 1208,16 лева – обезщетение
по чл. 31, ал. 2 от ЗС за лишаване от правото ѝ на ползване на 1/8 ид.част от съсобствените имоти, находящи се в с. С.,
Софийска област, съставляващи: УПИ ХХ-65, в кв.12 и изградената в него
жилищна сграда и УПИ XVIII-68 в кв.12 по плана на с. С. от 1982 г. за времето
от месец 01.02.2014 г. до 29.02.2017 г., ведно със законната лихва,
считано от 01.02.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в ЧАСТТА, с която е отхвърлена
претенцията за разликата до пълния
предявен размер от 5400.00 лева /по 150.00 лева месечно/ и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
тази част.
ОБЕЗСИЛВА Решение
№ 22/28.02.2018 г., постановено по гр.д. № 801/2013 г. по описа на РС – Е.П.,
пети състав, в ЧАСТТА, с която е
отхвърлена претенцията Т.С.С. да бъде осъдена да
заплати на Ц.Х.Б. разликата от 2 777,37 лева до 2864,86 лева. – обезщетение за
извършени подобрения в жилищна сграда, находяща се в
УПИ ХХ-65 в кв.12 по плана на с. С. от 1982 г., община Е.П. при съседи на имота
по скица издадена от Община Е.П.: улици,
УПИ ХХI-468, УПИ XVII-68 съобразно квотата ѝ от съсобствеността.
ОБЕЗСИЛВА Решение
№ 22/28.02.2018 г., постановено по гр.д. № 801/2013 г. по описа на РС – Е.П.,
пети състав, в ЧАСТТА, с която е
отхвърлена претенцията Й.Д. и О.Ц.,
последният представляван от законния си представител С.К.Ц. /в качеството им на наследници на Й. Н.
В./
да бъдат осъдени да заплатят на Ц.Х.Б. разликата от 13 886,87 лева до 14324,38
лева обезщетение за извършени подобрения в жилищна сграда, находяща
се в УПИ ХХ-65 в кв.12 по плана на с. С. от 1982 г., община Е.П. при съседи на
имота по скица издадена от Община Е.П.:
улици, УПИ ХХI-468, УПИ XVII-68, съобразно квотата им от съсобствеността.
ОСЪЖДА Т.С.С., ЕГН **********, да заплати на Ц.Х.Б., ЕГН **********,
сумата от 347.85 лв. – разноски във въззивното
пропорционални на уважената част от жалбата.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 22/28.02.2018 г., постановено по гр.д. № 801/2013 г. по описа на РС –
Е.П., пети състав, в ЧАСТТА, с която
Т.С.С. е осъдена да заплати на Ц.Х.Б. 2 777,37 лева обезщетение
за извършени подобрения в жилищна сграда, находяща се
в УПИ ХХ-65 в кв.12 по плана на с. С. от 1982 г. с урегулирана площ на парцела
от 656 кв.м., от които 9 кв.м. отчуждаеми и 333 кв.м.
придаваеми /включващи 113 кв.м. общинска земя на
Община Е.П. съгласно Удостоверение №
УТ2-10-1199/1/10.03.2015 г. при съседи на имота по скица издадена от Община Е.П.: улици, УПИ ХХI-468,
УПИ XVII-68 съобразно квотата ѝ от съсобствеността, ведно със законна
лихва от датата на предявяване на претенцията – 01.03.2017 г. до окончателното
ѝ изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 22/28.02.2018 г., постановено по гр.д. № 801/2013 г. по описа на РС –
Е.П., пети състав, в ЧАСТТА, с която са изнесени на публична продан
следните недвижими имоти находящи се в с. С., общ. Е.П.
, Софийска област:
1.
УПИ ХХ-65 в кв.12 по плана на с. С. от 1982 г. с урегулирана площ от 656 кв.м.,
от които 9 кв.м. отчуждаеми и 333 кв.м. придаваеми /включващи 113 кв.м. общинска земя на Община Е.П.
съгласно Удостоверение № УТ2-10-1199/1/10.03.2015 г. заедно с построените в
него двуетажна жилищна сграда и паянтова жилищна сграда и паянтова жилищна
сграда, при съседи по скица издадена от
Община Е.П.: улици, УПИ ХХ-468, УПИ ХVII-68.
Пазарната
стойност на недвижимия имот е 75215,93 лева.
2.
УПИ XVIII-68 в кв.12 по плана на с. С.
от 1982 г. с площ от 870 кв.м.,
при граници на имота по скица издадена от Община Е.П.: улица, УПИ XX-65,, УПИ
XIV-468, УПИ XV-468, УПИ XXI 468, пазарната стойност на недвижимия имот е
30655,68 лева.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 22/28.02.2018 г., постановено по гр.д. № 801/2013 г. по описа на РС –
Е.П., пети състав, в ЧАСТТА, с която
е отхвърлена е претенцията на Ц.Х. Б.
за възлагане в дял на допуснатата до съдебна делба жилищна сграда, изградена в
недвижим имот съставляващ УПИ ХХ-65, в кв.12 по плана на с. С., община Е.П.,
Софийска област.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 22/28.02.2018 г., постановено по гр.д. № 801/2013 г. по описа на РС –
Е.П., пети състав, в ЧАСТТА, с която
е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 49 от 14.04.2015
год., постановено по гр.д. № 801/2013 год. по описа на РС-Е.П., съгласно която
в цялото решение изписаният номер на имот „УПИ ХVІІ-68” в кв.12” трябва да се
чете като „УПИ ХVІІІ-68“.
В
останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на препис от
него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.