РЕШЕНИЕ
№ 1442
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110210551 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е постъпила жалба от Й. Б. Т., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.“М, ул.“Б р“ №, против наказателно постановление №21-4332-
012793/24.06.2021 г., издадено от Началник Група към СДВР, ООП-СДВР, с
което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 850 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 3 месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва процесното НП, като твърди, че направената
в него констатация е недостатъчно вярна и точна. Твърди, че не си спомня с
каква скорост се е движил, но счита, че тя не е била повече от 60-70 км/ч.
Сочи, че дори и да е превишил скоростта на движение за населено място, то
от направеното в НП описание не му става ясно с колко точно е
превишението, доколкото в него е посочено, че се е движил с наказуема
скорост от 119 км/ч, при посочена като разрешена скорост 50 км/ч.
Навежда доводи, че разрешената скорост на движение, преди мястото
на заснемане, е до 80 км/ч, като не е имало поставени пътни знаци, които да
1
променят тази скорост рязко. Сочи, че ограничаващите скоростта знаци са
били поставени, след разположената камера.
Навежда доводи, че е възможно камерата да не е валидирана, да не е
отчитала точно или просто да е станала грешка при заснемането. Счита, че
дори да е допуснал движение с превишена скорост, то не го е направил
умишлено.
Моли съда на посочените в жалбата основания да отмени изцяло
процесното НП или да го измени, като намали наложените административни
наказания.
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – адв.Б от САК, след приключване на съдебното следствие,
моли съда да отмени обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобрзно.
Позовава се данните в справката от Столична община, че схемата за
организация на движението в процесния пътен участък е действаща след
датата на заснемането - 02.08.2021 г., а преди тази дата не е имало поставен
пътен знак В-26, който да е указвал ограничение на скоростта, различна от
максимално допустимата тогава от 90 км/ч. Счита, че вероятно има
нарушение, за което може да бъде санкциониран жалбоподателя, но то е за
скорост над 90 км/ч.
Ответната страна по жалбата: ОПП-СДВР, надлежно призована, не се
представлява в съдебно заседание и не взема становище по наведените
възражения в жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице да обжалва
процесното НП и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Процесното НП е връчено
лично на жалбоподателя на 29.06.2021 г., а жалбата е подадена на 05.07.2021
г., т.е. в законоустановеният преклузивен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
считано от датата на връчване, поради което се явява процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административно-наказателното производство против Й. Б. Т. е
започнало със съставяне на АУАН, Серия Е, бланков №884735, на 04.06.2021
2
г. от компетентно длъжностно лице – Ем. М. Б., заемаща длъжността
мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР, съгласно Заповед №8121з-515/14.05.2018
г. на министъра на вътрешните работи, в присъствието на двама свидетели
/служители на МВР/, присъствали при съставяне на акта, за това, че на
22.04.2021 г., около 19:32 часа, в гр.София, управлява лек автомобил „Ф М“, с
рег.№, собственост на Б Г Т., по ул.“Околовръстен път“ с посока на движение
от ул.“П.А Т“ към бул.“Ал.Малинов“ и до №257 се движи с 119 км/ч /с
приспаднат 3% толеранс от 123 км/ч, при максимално разрешена 50 км/ч за
населено място. Нарушението е установено с АТСС ARH CAM S1 №11743ЕЕ,
снимка по пр.98/3467/21 г., показана на водача, записваща и заснемаща дата,
час, скорост, място и рег.номер на МПС.
Актосъставителят посочил като виновно нарушена от водача
разпоредбата на чл.21, ал.1, във вр. с чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, като описал и
иззетите доказателства за извършеното нарушение.
АУАН е предявен и връчен лично на жалбоподателя на датата на
неговото съставяне – 04.06.2021 г., срещу подпис и без възражения по
направените в него констатации. В законоустановения 3-дневен срок
по чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят не се възползвал от правото си да
представи писмени възражения пред наказващия орган.
Въз основа на така направените констатации в АУАН, след
възпроизвеждане на описаната в него фактическа обстановка, компетентно
длъжностно лице: Началник Група към СДВР, ОПП-СДВР, съгласно Заповед
№8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед
№8121к-13180/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, издал НП
№21-4332-012793/24.06.2021 г., с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП
наложил на жалбоподателя кумулативно две административни наказания:
глоба в размер на 850 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
3 месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства: процесните АУАН и НП; декларация по
чл.188 от ЗДвП; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№17.09.5126 на БИМ; Протокол от проверка №60-С-ИСИС/28.09.2020 г. на
БИМ; Протокол за използване на АТСС на 22.04.2021 г.; снимков материал на
мястото на поставената преносима система за контрол на скоростта; снимков
3
материал №11743ЕЕ; ежедневна форма на отчет на състава на наряда от
22.04.2021 г.; справка картон на водач; Заповед №8121к-13180/23.10.2019 г. и
Заповед №8121з-515/14.05.2018 г., и двете на министъра на вътрешните
работи, както и справка от СО и ОПУ, ведно със схема за организация на
движението в процесния пътен участък.
Съдът намира, че при съставяне на акта и издаване на наказателното
постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, което е
довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя, изразяващо се в
липса на пълно и точно описание на нарушението и на обстоятелствата, при
които е извършено – нарушение на чл.42, т.4, т.5, съответно на чл.57, ал.1, т.5,
т.6 и т.7 от ЗАНН. В АУАН и НП са отразени: ограничението на скоростта за
населено място -50 км/ч, измерената скорост от 123 км/ч и наказуемата
скорост от 119 км/ч, след приспадане на толеранс от 3 км/ч в полза на водача,
но конкретните стойности на превишената стойност не са описани. И в двата
акта не е посочена конкретната стойност на превишението /119-50=69 км/ч/,
което е от съществено значение за наказуемостта на вмененото нарушение,
именно на основание посочената санкционна разпоредба.
С разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП е въведена забрана за водачите
на пътни превозни средства да превишават изрично посочените стойности,
съобразно категорията на съответното МПС. В разпоредбата на чл.182, ал.1,
т.6 от ЗДвП /в действаща редакция към датата на извършване на
нарушението/, е предвидено, че за превишаване на скорост над 50 км/ч,
нарушителят се наказва с глоба 700 лева и 3 месеца лишаване от право да
управлява МПС, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч
глобата се увеличава с 50 лева. С процесното НП на жалбоподателя е
наложено административно наказание на основание разпоредбата на чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП, при приложението на която именно точното фиксиране на
превишението на скоростта е съществено от гледна точка на определяне вида
и размера на санкцията, която съгласно чл.182 от ЗДвП е строго фиксирана и
изцяло зависи от точния размер на това превишение. Ето защо липсата на
данни за тази стойност в АУАН и НП, води до невъзможност да се установи
съответствие, между описания фактически състав и приложената санкционна
норма, което е недопустимо, тъй ограничава привлечения към
административнонаказателна отговорност да разбере за какво нарушение е
4
санкциониран, съответно точната правна рамка на обвинението, което му се
вменява. Констатираните процесуални нарушения не могат да бъдат
отстранени в настоящото съдебно производство, което налага цялостна
отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно на посоченото формално
основание, без да се разглежда спора по същество. С оглед на горното,
релевираните в жалбата възражения се явяват основателни.
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски в
настоящото производство. С оглед изхода на делото, право на разноски има
жалбоподателят. Няма направено изрично искане в този смисъл от
правоимащата страна, поради което разноски не се присъждат в нейна полза.
Водим от горните мотиви, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.2, във вр. с ал.1,
във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №21-
4332-012793/24.06.2021 г., издадено от Началник Група към СДВР, ООП-
СДВР, с което на Й. Б. Т., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.“М, ул.“Б р“ №,
на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 850 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 3 месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град по реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен
срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5