№ 15
гр. София, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
в присъствието на прокурора Ст. Т. Н.
като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601249 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила въззивна
жалба от адв.И., служебен защитник на осъдения Й.М. Б., против определение
от 03.11.2021г., постановено по чнд №446/2021г. по описа на ОС Кюстендил,
с което е определено едно общо наказание измежду наложените на Б.. В
жалбата се твърди, че определението е неправилно, постановено в
противоречие със закона, при съществено нарушение на процесуалните
правила и при явна несправедливост на наложеното наказание в частта, с
която е определен първоначален строг режим на изтърпяването му. Според
жалбата, по делото не са налични доказателства осъденият да е с висока
степен на обществена опасност, съдът не е разпределил доказателствената
тежест по този въпрос, за осъдения не е налице задължение да докаже, е не е
с висока степен на обществена опасност, това следва да бъде доказано от
прокуратурата. Защитникът твърди, че режимът трябва да бъде общ, за да
може осъденото лице да работи, докато търпи наказание, което ще допринесе
за неговото превъзпитание и ще доведе до превенция от извършване на други
престъпления, с което целите на наказателната репресия ще бъдат изпълнени
1
с по-голяма ефективност. Затова се иска отмяна на определението в частта, с
която е определен първоначален строг затворнически режим на изтърпяване
общото наказание и определяне на общ режим.
С обжалвания акт първоинстанционният съд е определил на основание
чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК общо наказание в размер на 15 години
„Лишаване от свобода“ на осъдения Й.М. Б. измежду наказанията по нохд
№274/2019г. и нохд №1032/2018г., при първоначален строг режим на
изтърпяване, като е приспадната изтърпяната от 10.07.2018г. част от
наказанието, както и времето, през което осъденият е бил задържан под
стража.
В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата по изложените в
нея съображения, подчертава, че ако осъденият работи, това би съдействало
за неговото реинтегриране в обществото след изтърпяване на наказанието,
каквато е тенденцията в Западна Европа, а строгият режим и изолацията не
биха допринесли за постигане на целите на личната и генералната превенция,
трудът е добър метод за поправяне и така осъденият ще има мотивация да се
поправи и да намали размера на наказанието, което изтърпява. Освен това по
делото няма доказателства той да има висока обществена опасност или по-
висока от обичайната за този вид престъпления.
Осъденият Б. поддържа становището на защитника си.
Представителят на САП намира проверяваното определение за
правилно и законосъобразно поради спазване на процедурата за определяне
на общо наказание по НПК и ЗИНЗС, както и защото мотивите му
кореспондират на събраните по делото доказателства.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
След като извърши проверка на обжалваното определение съобразно
правомощията си по чл. 314 НПК, въззивният състав намира следното:
Събраните в хода на проведеното производство от първоинстанционния
съд доказателства дават основание да се направят следните изводи относно
значимите факти по делото:
Производството пред ОС Кюстендил е било образувано по молба на
осъдения Й.Б. за групиране на наказания, наложени му по нохд №274/2019г.
на КОС и нохд №1039/2018г. на РС Дупница. По първото дело за
2
престъпление по чл.115 от НК е било определено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 15 /петнадесет/ години, а по второто дело наказанието
„Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година е било отложено за
изпитателен срок от 3 /три/ години. Освен тези осъждания, Б. има наложени
още три наказания – по нохд №110/1993г. на РС Дупница „Лишаване от
свобода“ за срок от 6/шест/ месеца, изтърпяно ефективно след привеждане в
изпълнение по чл.68, ал.1 от НК, по нохд №299/1994г. на РС Дупница
„Лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година, изтърпяно ефективно и по
нохд №343/1994г. на РС Дупница „Лишаване от свобода“ за срок от 3/три/
години, също изтърпяно ефективно. Престъплението по чл.209, ал.1 от НК по
нохд №1032/2017г. на РС Дупница е било извършено на 02.12.2017г., а
определението за одобряване на споразумение и прекратяване на
наказателното производство е влязло в законна сила на 15.10.2018г.
Престъплението по чл.115 от НК, предмет на нохд №274/2019г. на КОС, е
било извършено на 27.09.2015г., а присъдата е влязла в законна сила на
26.07.2021г. С оглед на тези фактически данни, е определено общо наказание
измежду наложените с последните две присъди, тъй като престъпленията, за
които Б. е бил осъден, са извършени преди влизане в сила на присъдите по
двете дела. Приспаднато е времето, през което той е бил задържан под
стража, считано от 10.07.2018г., както и изтърпяната част от наказанието по
нохд №274/2019г. до произнасянето на съда по групирането. Общото
наказание не е било увеличено по реда на чл.24 от НК, защото съдът е приел,
че с изтърпяване на наказание за срок от 15 години специалната цел на
превенцията ще бъде постигната, това наказание отговаря на обществената
опасност на престъпленията и дееца, така че може да постигне и целта на
генералната превенция. При определяне на режима на изтърпяване на
наказанието съдът е счел, че той следва да бъде първоначален строг режим,
тъй като едното от осъжданията е за убийство, съобразени са обстоятелствата,
при които е извършено престъплението, характеристичните данни на дееца,
които са негативни и го определят като личност със завишена обществена
опасност.
С оглед на изложеното, настоящият състав в подкрепа на изводите на
първоинстанционния съд прие, че съвкупният анализ на доказателствата води
до правилния и законосъобразен извод, че непротиворечиво и еднопосочно са
установени релевантните факти относно извършеното групиране, което е
3
законосъобразно. Действително от доказателствата е видно, че двете
престъпления са били извършени преди влизане в сила на присъдите,
постановени за тях, затова са налице предпоставките да се приеме наличието
на реална съвкупност, за която следва да се определи едно общо наказание, в
размер на по-тежкото измежду двете, както законосъобразно е процедирал
първоинстанционният съд. Процесуалният ред за това произнасяне е спазен,
делото е разгледано от състав на съда, съответстващ на този, постановил по-
тежката присъда, затова възраженията на защитата за наличие на съществени
процесуални нарушения са неоснователни. След като липсва протест от
прокурора, необходимостта от приложение на разпоредбата на чл.24 от НК в
посока увеличаване на размера на общото наказание е безпредметно да се
обсъжда. Спорният въпрос по делото е дали са налични предпоставките за
приложение на разпоредбата на чл.57, ал.3 от ЗИНЗС, за да се приеме, че
осъденият не е лице с висока степен на обществена опасност, както твърди
защитата, за да се определи първоначален общ режим за изтърпяване на
общото наказание. Правните изводи, направени от първоинстнационния съд
въз основа на анализ на относимите обстоятелства при преценка на този
въпрос, са правилни и законосъобразни. При отхвърляне на искането на
защитника съдът е обобщил, че няма как да се приеме, че Б. е лице с невисока
степен на обществена опасност, тъй като е осъден за убийство и е с негативни
характеристични данни, като е заключил, че постигането на целите по чл.36
от НК е възможно именно при изтърпяване на наказанието при първоначален
строг режим. Действително са налице всички основания да се приеме, че
осъденият е лице с висока степен на обществена опасност, както това е
сторено от първоинстанционния съд, по съображенията, изложени в мотивите
на определението. Единственият упрек е краткото мотивиране на този иначе
законосъобразен извод, което води до известна неяснота, но тъй като
крайният резултат от произнасянето е правилен, мотивите могат да се
допълнят. По отношение на режима на първоначално изтърпяване на общото
наказание е значимо, че Б. е извършил престъпление по чл.115 от НК, което е
едно от най-тежките в НК, за него му е наложено е тежко наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 15 години, за индивидуализацията на
наказанието е приет баланс между смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства. Като отегчаващи отговорността такива са съобразени
предходните осъждания, като негативни характеристични данни, в който
4
смисъл е важно да се отбележи, че Б. е изтърпял общо четири години и шест
месеца ефективно наказание, въпреки това са последвали нови престъпни
прояви. Начинът на извършване на престъплението по чл.115 от НК, липсата
на образование, неуважителното отношение към човешките ценности и в
частност човешкия живот, недобрата социална среда, която е формирала
жестокост, примитивни и неадекватни способи за решаване на проблемите,
както и причините за извършване на убийство – незачитане на закона, слаби
морално-волеви задръжки и нисък интелект, са взети предвид при преценката
на степента на обществена опасност на осъдения. С оглед на това,
определеният първоначален строг режим за изтърпяване на общото
наказание, е справедлив, защото тази преценка е законосъобразна и
съответства на степента на обществена опасност на деянието и на дееца, на
подбудите за извършване на престъплението и на всички разкрити по делото
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Възраженията на защитата, че доказателствената тежест не е била
разпределена от съда при насрочване на съдебното заседание биха били
относими към гражданския процес. В наказателния процес съдът служебно
може да събере необходимите доказателства, не е предвидено да указва
изрично на страните как е разпределена доказателствената тежест. Съдът е
разполагал с делата, по които са определени наказанията, предмет на
групиране и няма пречка да се позове на събраните по тях доказателства,
имащи значение към това производство. Именно от изложеното в мотивите
по нохд №274/2019г. на КОС по отношение на индивидуализацията на
наказанието е изхождал съдът при това произнасяне, обосновано и в
съответствие с доказателствата твърдението, че Б. не е лице с висока степен
на обществена опасност и не се налага да търпи общото наказание при
първоначален строг режим, е отхвърлено като неоснователно. Действително
за реинтегрирането му в обществото би било полезно да работи, но ако
поведението му в затвора е законосъобразно, е предвиден ред за облекчаване
на режима и съответно устройване на работа. В заключение, определеният
режим е законосъобразен предвид размера на определеното общо наказание
„Лишаване от свобода“ и другите относими за тази преценка обстоятелства, в
този смисъл доводите за несправедливост са неоснователни, така че не се
5
налага изменение на определението в тази част в искания от защитата смисъл.
Изложените по-горе съображения налагат извод, че обжалваното
определение следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна, да
бъде оставена без уважение.
Поради горното и на основание чл. 334, т.6 и чл.338 от НПК САС в
настоящия състав
РЕШИ:
Потвърждава определение от 03.11.2021г., постановено по чнд №
446/2021 г. по описа на КОС.
Решението подлежи на обжалване или протестиране в 15-дневен срок от
съобщаването му пред ВКС с касационна жалба или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6