МОТИВИ: Внесен е за разглеждане от Окръжна прокуратура-Ловеч обвинителен акт по обвинението на Б.В.Б. роден на ***г***, българско гражданство, със средно образование, женен, не осъждан, работи във волейболен клуб „Монтана-Волей” гр.Монтана, с ЕГН **********, за това, че на 08.10.2014 година, около 7:30ч. на главен път І-4 София-Варна, км. 7+770м., в местността „Бакъла”, землище на с.Брестница, Ловешка област, при управление на лек автомобил „Опел Вектра” с рег.№М 35 48 ВА, лична собственост, нарушил правилата за движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, движел се с превишена скорост 92.09 км/ч и след като превишил разрешената за участъка скорост – 90 км/ч, по непредпазливост причинил смъртта на П. Т.К., 38 години, от гр.София, престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, предл.1 във връзка с чл.342, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-Ловеч, прокурор К. П. поддържа обвинението на Окръжна прокуратура Ловеч, така както е прието с протоколно определение от 22.12.2015г. за причиняване на смърт по непредпазливост, в следствие допуснато нарушение по чл.20, ал.2, изречение 1, предложение 2,3 и 4 от ЗДвП.Счита, че  фактическата  обстановка  по делото е изяснена, като това е станало след провеждането на съдебното  следствие и след като е назначена и изслушана повторната тройна съдебно автотехническа експертиза. Посочва, че заключението  на  вещите лица, което е подробно и обстойно можело да даде възможност  на съда да направи своите изводи, относно причините и механизма за настъпване на ПТП, в резултат на което е настъпил  и обществено опасния резултат.

Счита също така, че безспорно доказано по делото и могат да се  приемат основните моменти, а именно  времето и датата на потегляне на подсъдимия и пострадалия 08.10.2014 г. около 5 и 30 часа,  целта на пътуване е  гр.В.Търново, където и подсъдимия   и пострадалия са били студенти и  е следвало да уговарят провеждането на занятие като студенти. Около 7 и 30 часа подсъдимият с автомобила, който е управлявал се е намирал в района на първокласния път І-4 София – Варна, в местността „Бакъла” в землището на с.Брестница,  Ловешка област, където е и мястото на  настъпване  на произшествието. Установено било също така  с огледния протокол и това е взето  в предвид от автотехническата експертиза, че характерът на пътната обстановка, при която е настъпило произшествието е била мокро пътно платно след превалял дъжд, планински район с последователни завои, доказателство за това е отразено в огледния  протокол и не е оспорено, че  този пътен участък  е бил сигнализиран  със знак А4  за последователни опасни завои, първият от които е наляво. Именно в района на този първи завой е настъпило и произшествието, като при навлизането в завоя подсъдимия е изгубил управление на  автомобила и след преплъзване на същия към края на  пътното платно е последвал удар с дясната част на автомобила в мантинелата, след което автомобила е бил подхвърлен от еластичната ограда към ПП, в резултат на което автомобилът  е станал неуправляем, навлязъл е в насрещната лента  и е последвал удар в  дясната странична част в предната част  на товарния автомобил, който се е движел в насрещната лента,  управляван от свидетеля К.И.В.. След така инициирания удар  лекия  автомобил е бил отблъснат  назад и при завъртането по часовата стрелка е напуснал ПП,  като  след съприкосновение с еластичната  ограда с мантинелата, задната лява част на автомобила  е установила своето движение върху мантинелата. При това положение автомобилите са преустановили своето движение и в резултат на пристигнали и спрели на място пътници, а и с действието  на водача на  товарния автомобил са сигнализирани  органите на полицията и здравните органи.

Посочва, че според съдебно-медицинската експертиза причина за  смъртта на пострадалия П. Т.К. е тежка гръдна травма, която е била несъвместима с живота и независимо, че в първоначалния  момент той е излязъл с помощта на шофьора на товарния автомобил  излязъл извън автомобила,  в последствие  при пристигането  на медицинските  органи състоянието му се е влошило и е починал .  С оглед получените увреждания, счита, че може да се приеме, че същите, а и смъртта на пострадалия е в непосредствена  причинна  връзка с настъпилото ПТП. Счита, че от важно значение   за делото е изясняването на механизма на произшествието и причините довели до резултата. Твърди, че допуснатата автотехническа  експертиза в съдебно  заседание, изготви едно изключително подробно заключение, в което се разглеждат абсолютно всички аспекти, които имат връзка с произшествието и че вещите лица са описали един много подробен механизъм на произшествието разделяйки го на няколко етапа, от момента преди отклоняването на автомобила към десния край на платното и удара в мантинелата до преустановяването на движението.

Акцентира ,че основните фактори, които се обсъждат от вещите лица, които са в причинна връзка с настъпването на произшествието били  три  основни фактора, като  на първо място е релефа на местността, касаело се за планинска  местност, характерни  наклони  на спускания и изкачвания и редуващи се остри завои, както казах участъка е сигнализиран със знак за последователни опасни завои. Установено  било,  че и  в този участък  от пътя е бил с надлъжен наклон .

Посочва, че на второ място втория фактор, който е указал влияние върху настъпване на произшествието е състоянието на пътя, което безспорно било  установено,  че ПП било  мокро, което съответно е указало влияние върху сцеплението на гумите, в смисъл, че при наличие на мокро пътно платно се намалявало в  значителна степен  сцеплението на гумите, а от там устойчивостта на лекия автомобил.

На трето място посочва, че вещите  лица обсъждат като един от  факторите  повлияли  за настъпване на произшествието, състоянието  на гумите, като обръща внимание, че подробно в експертизата са описани, предните гуми, че са летни, със значителен  период на ползване, специално годината на производство   на тези губи и задни зимни гуми. Обстойно вещите лица изложили  в експертизата  в съдебно заседание  влиянието на това обстоятелство за разликата в гумите, в степента на  изтичане на срока на годност на същите гуми и безспорно счита, че следва  да се приеме, че това е единия от факторите, който е указал влияние върху настъпване на произшествието, като в резултат  на влиянието на тези три фактора при навлизане в завоя, лекия автомобил е изгубил напречна устойчивост, което се изразява в плъзгане на автомобила  към дясната мантинела  и в последствие се е развило цялото движение, съответно  механизма на произшествието  описано подробно  в експертизата. Счита, че тези три основни фактора се изразяват и в обстоятелството, че те са визирани от специалния  закон  за движение по пътищата,  като такива, които указват непосредствено влияние върху безопасността на движението, а основният фактор била скоростта на движението, изводите които се правят от експертизата  и се налагат  от доказателствата  по делото,  че в конкретния случай скоростта, с която автомобила се е движел в завоя   не е била съобразена именно  с тези три   конкретни  фактори, като експертизата  приела, че скоростта  е била 88,2 км/ч.

Изтъква, че по отношение  на насрещно движещия  се автомобил,  същият се е движел с разрешена  скорост, установено е  безспорно  от изследване  на тахошайбата, поради което нямало доказателства,  които да говорят  за съпричиняване  на резултата от водача на този автомобил, още повече, че той се е движел  правомерно  в своята пътна  лента, възприел е движението на лекия автомобил към неговата лента и е предприел действие за спиране, но и по отношение на двата автомобила удара е бил неизбежен. Обръща внимание, че във връзка с констатираната  разхерметизация на задна лява  гума вещите лица са категорични, а и такова било  заключението на първоначалната експертиза, че това разхерметизиране  е станало след удара между двете МПС и  подробно  вещите лица   в експертизата  надлежно  с графики са изяснили  по какъв начин е станало разхерметизиране на тази гума и категорично  следвало  да се приеме, че разхерметизирането  на гумата  не е станало преди ПТП и няма връзка с настъпилия резултат.

Моли съда да приеме въз основа на доказателствата че причина за произшествието и резултата са допуснатите от подсъдимия нарушения на ЗДвП чл.20, ал.2 изр.1, които са свързани с релефа на местността, състоянието на пътя и състоянието на автомобила, като излага, че по отношение на последното нарушение, визирано в чл.20 в случая нямало  данни за техническа неизправност по смисъла на ЗДвП  на тези възли, а именно в колелата и мостовете, но с оглед  констатациите на вещите лица счита, че може установените  недостатъци  по отношение на гумите да се имат в предвид като такива, обуславящи  недостатъци в състоянието на автомобила и указващи пряка причинна връзка върху настъпилия  резултат. Счита, че от обективна страна са налице признаците на престъплението по чл. 343, ал.1 б.”в” във връзка с чл.342, ал.1 от НК и като се имало предвид, че  нормата е бланкетна и са  налице  допуснатите нарушения  по чл.20 от закона. Смята, че се касаело  за непредпазлива вина-небрежност, по смисъла на закона и въз основа на тези доказателства моли съда да признае  подсъдимия  за виновен по така повдигнатото му обвинение. Обръща внимание, че характеристичните  данни за подсъдимия  са добри, същият е със средно образование, не е осъждан, няма налагани наказания за нарушение по ЗДвП,  поради което отговорността  му следвало  да се   реализира при превес на смекчаващи  вината обстоятелства. Счита, че непредпазливата форма на вина  е небрежност,  тъй като  тези фактори, състоянието  на пътя, характера на участъка са били известни на подсъдимия, имало знаци, има пътна обстановка,  автомобила  е негов, поради което счита, че той е проявил небрежност по отношение   задълженията му  като водач на МПС, като конкретно в случая не се е съобразил с тези условия.

С оглед предвидената наказателна отговорност, счита,  че  следва да бъде признат подсъдимия за виновен и следва  да му бъде наложено наказание при смекчаващи вината обстоятелства в размер на минимума на  предвиденото в закона 2 години лишаване от свобода, като счита, че няма пречка това наказание  да бъде  отложено  по реда на чл.66, ал.1 от НК - условно за срок от 3 години, като и на основание чл.343Г да му бъде наложено и наказание лишаване от правоуправление в размер на 2 години.

Представителят на частните обвинители адв.Л. счита, че в настоящия  съдебен  процес  по несъмнен и категоричен начин се е доказало, че подсъдимият Б. е реализирал състава на инкриминираното му от Окръжна  прокуратура Ловеч престъпление. Присъединява се към всичко казано от представителя на прокуратурата, с изключение на изразеното съгласие за приложението на  нормата  на чл.66 от НК .

Акцентира на приобщените по делото доказателства,като сочи че от тях и изслушаните вещи лица по повторната тройна САТЕ  безспорно е установен  какъв е бил механизма на процесното ПТП, както и причините, които са довели до неговото настъпване. Обръща внимание че съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП,  водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта  на движението  да се съобразяват  с атмосферните условия,  релефът на местността, състоянието  на пътя и състоянието  на превозното средство и т. н., така, че да бъдат в състояние да спрат пред всяка предвидима опастност или предвидимо  препятствие. Подсъдимият Б. в качеството му на водач на ППС не се е съобразил с нито една от гореизброените  хипотези, а именно не е избрал скорост, която да е подходяща, нито с местността, нито с релефа, нито с атмосферните   условия,  нито пък със  състоянието  на своето превозното средство. Приема за  безспорно  е установено по делото и от свидетелските  показания на свидетелите В. и К.  се касае за мокър асфалт, ръмящ дъжд, като въпреки, че  автомобилът, с който е настъпило ПТП е такъв с предно предаване, а именно водещи са предните гуми, въпреки това водача на лекия автомобил, подсъдимият Б. се е движил с неподходящи за пътните условия гуми. Сочи ,че отчита факта ,че ЗДвП не предвижда санкция по отношение на това дали е бил със зимни или летни гуми водача на автомобила, но според нея тази проявена небрежност е довела до настъпване на ПТП, това е една от причините  за настъпване  на ПТТ като се позовава на заявеното  един от експертите  изслушан  в съдебно  заседание, е че занасянето на автомобила основно зависи от състоянието  на пътя, от гумите на автомобила както и от субективните действия на водача, а именно извършвайки най-вероятно някакви резки движения с волана, тъй като в противен случай подобен механизъм на ПТП не може да бъде обяснен освен със субективните  действия на водача.Обръща внимание и че на л.36 от ново изслушаната автотехническа експертиза е обяснено, че едновременното  използване на летни и зимни гуми намалява безопасността на движението на автомобила при конкретни климатични условия. Приема ,че подсъдимия използвайки такива гуми сам и съзнателно водача на ППС подсъдимия Б. е създал предпоставки  за настъпване  на процесното ПТП, сам е избрал почти максималната скорост на движение и неговите субективни действия, а именно онези, които е извършил са такива, които са извършени по неговата воля. При наличните към момента на ПТП атмосферни условия, както и опасностите,  за които подсъдимият  в качеството му на водач е бил предупреден със съответните пътни знаци, а именно опасни завои, същият не е намалил скоростта си на движение, като по този начин си е позволил да шофира с несъобразена не само за пътните условия скорост, а очевидно и за  способностите му на шофьор.

Отчитайки изложеното от нея ,моли съдът да признае  подсъдимия   Б.Б. за виновен по така повдигнатото му обвинение, като счита, че целта на наказанията, визирана в закона, би могла да бъде постигната само и единствено с налагането на едно наказание, което да бъде  ефективно изтърпяно от водача на лекия  автомобил,  а именно подсъдимия  Б..Обръща внимание и на обстоятелството ,че до този момент, нито родителите, нито съпругата, нито пък уважаемият  съд е чул подсъдимия Б. да съжали за смъртта  на един млад мъж. Споделя ,че за първи път в нейната почти 17  годишна практика е чула, че обвиняем за ПТП търси извинение от майката на починал за това, че същата в мъката  си го е нарекла  убиец, преди да има  произнесен акт на съда. Подобна наглост според нея и дава основание за искане за признаване  на подсъдимия  за виновен и постановяване на наказание, което да бъде изтърпяно ефективно. Също така моли,  в случай,  че съдът постанови   осъдителна  присъда , да възложи  на подсъдимия  и разноските за адвокат, които са сторени от частните обвинители .

Частния обвинител К.К. сочи ,че поддържа казаното от повереника –адв.Л. ,като заявява ,че не е съгласна с казаното от защитника на подсъдимия –адв.Д.Н. ,че съпруга и и подсъдимия са били толкова близки ,колкото твърди той.

Частния обвинител Н.К. също подкрепя казаното от адв.Л. ,като също сочи че не и е било известно пострадалия да е бил чак в такива близки отношения ,каквито сочи  адв.Н..

Частния обвинител Т.К. също подкрепя казаното от адв.Л. ,като сочи ,че действително автомобила на пострадалия е имал лек дефект ,но той поначало не е пречел да се управлява същия .  

Защитникът на подсъдимия  адв. Н.  в съдебно заседание заявява, че  настоящият съдебен процес е започнал по един по-специален ред, а именно по реда на Глава 27 от НПК. Акцентира ,че още на досъдебното производство , и в последствие в съдебно заседание скоростта посочена в обвинителния  акт не отговаря на действителната и същото обстоятелство е установено и по безспорен начин по допуснатата повторна  автотехническа  експертиза. В този смисъл според него е и направеното изменение на диспозитива на обвинителния акт от страна на прокуратурата, променяйки изпълнителното деяние, твърдейки вече извършването  на ново такова, а именно в нарушение на правилата за движение по пътищата по чл.20, ал.2,  изр. 1, пр . 2 ,3 и  4 от ЗДвП. Счита ,че от изслушаната и приета по делото повторна тройна автотехническа  експертиза, по безспорен начин се установило, че скоростта на движение към момента на настъпване на ПТП е била 88,2 км/ч.Установено било също така, че критичната скорост за занасяне на автомобила, варира в границите между 106 и 116-117 км/ ч., за конкретните пътни условия и състояние на изправен автомобил . Разликата между 88 и 105 км/ч е повече от 20 км/ч. Дори да се вземе в предвид допустимото отклонение от посочената от вещите лица скорост от 10 процента пак не е достатъчно въпросния автомобил  ако е бил технически изправен, така както твърди прокурора към момента на настъпване на произшествието да загуби страничната си устойчивост.  Посочва и че в тежест на прокуратурата е да установи и поддържа обвинението си, като установи в хода на същото всички факти и обстоятелства имащи значение за описаната от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт. Приема,че в хода на съдебното дирене, прокурорът не успял да докаже защо процесния автомобил  изведнъж е станал неуправляем, след като вещите лица при изготвяне на заключението си са взели коефициентите на триене, съответстващи на конкретната пътна обстановка, конкретните гуми и състояние на МПС.Приема че  има  някакъв трети фактор, свързан вероятно с техническото  състояние  на самото МПС, като се позовава на заявеното от вещото  лице К. а именно,че  ПТП може  би е било предизвикано от внезапна вероятна кухина в  задния мост на автомобила. Както и че автомобилът не е изследван от тези вещи лица  предвид и състоянието  му след настъпване на злополуката Акцентира и върху това,което е  посочило и ВЛ-К.,а именно че едно такова изследване  не би могло по категоричен начин да  докаже факта дали  автомобила  е бил технически  изправен или неизправен към моментна на настъпване на произшествието. С оглед характерът на повдигнатото обвинение  и посочените три изпълнителни деяния, а именно: не съобразяване с релефа на местността, мокрото пътно платно и състоянието  на МПС, счита, че формулираното обвинение  от прокурора меко казано се различава между описаната фактическа обстановка и конкретно посочените правни норми. По отношение на несъобразяването с релефа на местността, прокурорът е визирал последователните опасни завои, та тези последователни опасни завои, макар и сигнализирани по никакъв начин не биха били в някаква причинно следствена връзка, тъй като скоростта, с която се е движел  е била 88 км/ч, а определената от Агенция пътна инфраструктура скорост и съответните контролни органи са определили липса на ограничение под законно установената от 90 км/ч, от съответния пътен участък.Предвид на тези съображения приема ,че подзащитния му  в случая няма вина, не е имало умисъл пряк или евентуален от страна на дееца, с несъобразяването му с последователните опасни  завои, тъй като за преодоляването им се е движел със съответната законно установена скорост, дори и под нея.

Обръща внимание и на това че прокурорът посочва,  че автомобила е тръгнал около 5 и 30 от гр.Монтана и към  7,30 е бил в района на местността „Бакъла”, т. е. в рамките на 2 часа е преодоляно разстоянието от около 120-130 километра от гр. Монтана до местопроизшествието. За два часа автомобилът се е движел със средна скорост от около 65 км/ч, преминавайки и през автомагистрала „Хемус”, където ограничението  на скоростта е 130 км/ч,  т. е. не може да се направи извод за превишение дори и на средната скорост, двамата пътника в автомобила са тръгнали навреме и предварително са били разчели графика си за движение с една разумна скорост.

На следващо място счита, че няма връзка  между посоченото като нарушение на ЗДвП, а именно не съобразяване  с релефа на  местността  с посочването на последователните опасни завои. Приема също така че последователните опасни завои по своята същност не се препокриват с понятието релеф на местността и счита, че несъобразяването с въпросното обстоятелство, посочено в закона, би следвало да се тълкува с евентуално несъобразяване с изкачване или слизане, преминаване през пресечени местности, каквото в случая  не само, че не се установява, но не се и твърди  от страна на държавното обвинение.

По отношение на другото нарушение, а именно не съобразяване със състоянието на пътя, прокурорът е посочил мокро ПП. Да, действително е било такова, но и вещите лица са категорични, че скоростта от 88 км/ч  и загубата на странична устойчивост на МПС не е била свързана с мокрото пътно платно. Адвокат Н. сочи и че при изчисление на критичната скорост, отново са били взети предвид съответните коефициенти за конкретната мокра пътна настилка, а именно същите бяха занижени, тъй като триенето е било по-ниско и въпреки това критичната скорост се оказала, че е 106-116 км/ч . Прави извод от това ,че Б. не е имал как да предвиди възникването на евентуална техническа неизправност в МПС, тъй като лично той няма друго обяснение  за загубата на страничната  устойчивост на автомобила.

Относно състоянието  на МПС сочи, че във вина на Б. е вменено, че е използвал  непредназначени за сезона предни летни гуми в комбинация със задни зимни, оказващи влияние за безопасното движение на автомобила. Изразява недоумение как подзащитния му би могъл да бъде обвинен в подобно нарушение, тъй като в ЗДвП подобно изискване няма. Позовава се на заявенто от частният обвинител , че закона не предвиждал санкции за гумите като сочи че , той  не само, че не предвижда санкция за гумите,  то  няма и такова изискване. Единственото такова изискване и санкция  за неспазването му има относно дълбочината  на протектора на шарката. Акцентира и че законът не прави разлика между летни и зимни гуми, закона не задължава никого с това кога да оборудва  автомобила си  с гуми с лятна или зимна шарка, закона няма изискване  и гумите да бъдат оборудвани само със летни или само със зимни шарки, т. е. няма нарушение на закона.

Позовавайки се на собствения си  шофьорски  стаж,адв.Н. сочи че  в съдебното  заседание  при изслушване  на вещите  лица е научил, че разликата в оборудването на предния и задния мост с гуми предназначени  за различен сезон, води до понижаване на неговата странична устойчивост.Съгласява се ,че незнанието на закона не оправдава лицата нарушили го, но приема ,че в настоящия казус не става въпрос за незнанието на закона, а за незнание на специфична материя, известна само на вещите  лица, експерти в съответната  област, които съдът е допуснал да бъдат изслушани  в съдебно  заседание.Прави извод ,че  тъй като подзащитния му не разполага със знанията и уменията,  които те притежават,  не би следвало  да бъде вменявано на подзащитния му вина за деяние, което не е нито престъпление, нито нарушение по смисъла на закона, поради което не би следвало  на същия да му бъде дирена наказателна отговорност.

Обобщавайки всичко гореизложено счита, че внесения обвинителен  акт от прокуратурата по никакъв начин не бе безспорно доказан и не би следвало подзащитния  му  да бъде осъден за деяния, които не се вместват в очертаните от закона рамки за престъплението, той не е бил длъжен и не е следвало да оборудва автомобила си със зимни гуми. Обвинението на прокуратурата и в тази част ,според адв.Н. не е съответно на законовите изисквания ,тъй като   казвайки несъобразени за съответния сезон гуми,според него е следвало прокуратурата да даде и отговор  кой е бил този сезон и от  кога започва той.Счита ,че непосочвайки го е нарушено правото на защита на подсъдимия ,тъй като не им е дадена възможност да оборят обвинението и да е ясно в кой сезон какви гуми следва да бъдат поставени на МПС, поради което счита, че подзащитният  му следва  да бъде  оправдан по така повдигнатото обвинение .

Алтернативно моли ако все пак съдът прецени, че Б. има някаква вина и извършеното от него може да му се вмени като престъпление, за което следва да бъде наказан, то счита, че следва да бъдат обсъдени фактите и обстоятелствата свързани с неговата личност, а именно чистото съдебно минало, добри характеристични данни, същият работи, семеен е, има дете, за което следва да се грижи и възпитава, а видно и от справката на КАТ Пътна полиция, приложена като доказателство  по делото  той не е имал нито едно нарушение на ЗДвП, за което да е бил наказан.От последното обстоятелство прави извод ,че се  касае се за един примерен водач, който в продължение на години не е имал констатирано нито едно нарушение по ЗДвП, констатирано от съответните контролни органи. Акцентира на обстоятелството ,че дори няма и отменени наказателни  постановления на негово име.Приема ,че в случая действително налице е една огромна загуба и мъка от страна на близките на загиналия. Заявява,че клиентът му е споделял, че се е свързал със съпругата на загиналия, изказал е съболезнованията си, като приема че той няма какво повече  да направи.Обръща внимание ,че към момента на настъпване на ПТП от свидетелските показания  е видно, че именно починалия в последствие К. е извадил от автомобила заедно със другия свидетел подзащитния  му от автомобила, тъй като той е бил в безсъзнание. Съществувала е и близка дружба между загиналия  и подзащитния  му, като сочи ,че от клиента си знае, че по лагери са спяли в една стая, контактували са постоянно и непрекъснато, заедно са се записали и  във университета във  Велико Търново, заедно са тръгнали да повишават и  квалификацията си. Изборът на автомобил, с който да се пътува е бил свързан свързва с едно друго обстоятелство -  автомобила на загиналия П. К. е бил технически  неизправен, преценили са двамата, че по- безопасно би било да се пътува с личното моторно превозно средство на подсъдимия Б.. Не е имало абсолютно  никакви данни към момента на тръгването им автомобила  да е технически  неизправен,  затова са тръгнали с него.

При определяне на наказанието счита, че следва да се има в предвид специалната превенция на закона, тъй като  неговата цел е все пак да превъзпита. Приема, че поисканото от прокурора наказание е в границите на закона и моли съда да се съобрази с така направеното негово искане.

Подсъдимия Б.Б. сочи ,че подкрепя казаното от защитника му-адв.Н. ,както и че искрено съжалява и се извинява за случилото се.

Съдът като съобрази изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, намира за установено следното:

Подсъдимият Б.В.Б. ***, и работи като състезател към волейболен клуб „Монтана-Волей”гр.Монтана. Студент в ВТУ”Св.Св.Кирил и Методий”, специалност „Педагогика на физическото възпитание”.Притежава свидетелство за правоуправление на МПС категории „В”,”А” и „М” от 2007г. Семейството му притежавало лек автомобил марка „Опел Вектра” с рег.№М 35 48 ВА, регистриран на името на Б..

Сутринта на 08.10.2014 година, около 05:30 ч., тръгнал от гр.Монтана с лек автомобил „Опел Вектра" с per. № М 3548 ВА за гр.Велико Търново за уточняване на лекции с преподаватели. Заедно с него пътувал П. Т.К. от гр.София, с когото работели във волейболния клуб и състудент на подсъдимия в същата специалност.

Времето било облачно, а пътното платно мокро.

Около 07:30ч. подсъдимия Б. се намирал в участъка от първокласен път 1-4 София-Варна, км.7+770м, местността „Бакъла", землището на с.Брестница, Ловешка област. Пътят бил с няколко последователни завоя,сигнализирани със знак А-24 „Последователни опасни завои, първият от които на ляво". В участъ­ка няма ограничения на скоростта под разрешената 90 км/ч за първокласния път. Пътното платно било мокро, без повреди и неравности. Пътят е с широчина 8,60 м, с едно платно за движение и е предназначен за двупосочно движение на ППС. Пътните ленти са широки по 4,30 м и са разделени с надлъжна пътна маркировка „Единична непрекъсната линия" - М1 от ЗДвП.

Радиусът на завоя по разделителната линия е 242,50 м. При движение в средата на дясната пътна лента, масовият център на лек автомобил „Опел Вектра" описва крива с радиус 244,65 м. Критичната скорост на движение, при която би започнало страничното плъзгане на лек автомобил „Опел Вектра", е 115,7 км/ч.

Гумите на процесния лек автомобил на предните колела били марка LASSA с размери 195/65 R15, с дълбочина на шарките на протектора 3-4 мм. Предните гуми били произведени през шестата седмица на 2007 г.

Гумите на задните колела били марка MALATESTA, регенерирани, с размери 195/65 R15, с дълбочина на шарките на протектора 3-4 мм лявата и до 4 мм дясната. Означението на гумите е М + S (Mud + Snow), т.е. зимни, като липсва отразяване на годината на производство.

Движейки се автомобилът изгубил страничната си устойчивост и започнал да се движи с плъзгане по допирателна към траекторията, по която се е движел в завоя. Разстоянието от мястото на изгубване на странична устойчивост до мястото на първия контакт със стоманената предпазна ограда е около 23,99 м. Началната скорост на движение на лекия автомобил „Опел Вектра" е 88 км/ч. Първият контакт със стоманената предпазна ограда е с предната дясна част на автомобила при скорост 65...66 км/ч. При контакта със стълб № 4 от автомобила изпаднала предната му броня. След завъртването му по посока на часовниковите стрелки в контакт влиза предната му част, след това - предната му лява част. След което автомобилът е излязъл от контакт със стоманената предпазна ограда. В момента на излизане от контакт със стоманената предпазна ограда „мантинела" скоростта на лекия автомобил „Опел Вектра" е намаляла до 45,22 км/ч.

Междувременно по посока Варна-София се е движил товарен автомобил „Мерцедес Атего 817" с peг. № OB 1642 AH, управляван от К.И.В.. Когато свид. В. е възприел загубването на устойчивост от лекия автомобил „Опел Вектра", е предприел аварийно спиране, като скоростта му е била 40 км/ч, но не е успял да спре преди мястото на удара.

След излизане от контакт със стоманената предпазна ограда лекият автомобил със странично плъзгане и завъртане по посока на часовниковите стрелки е продължил да се движи към пътната лента за насрещно движещите се автомобили и там се е ударил с дясната си част в предната част на товарния автомобил „Мерцедес Атего 817".

Скоростта на лекия автомобил „Опел Вектра" в мига на удара е била 13,3 км/ч, а скоростта на товарния автомобил „Мерцедес Атего 817" в мига на удара е била 22,7 км/ч.

Ударът е настъпил в зона, обхващаща долната половина на цялата предна част на товарния автомобил на 117,74 м източно от ПО и от 5,90 м до 8,18 м наляво от десния край на платното за движение, при сумарна скорост 36 км/ч. Тъй като масата на товарния автомобил е била над 5200 кг силата на удара е била голяма и е нанесла сериозни деформации по дясната страна на л.а. „Опел Вектра", които са навлезли навътре в купето и са достигнали жизненото пространство на седящите пътници на предна и задна десни седалки.

След удара лекият автомобил „Опел Вектра" е бил отблъснат към лявата стоманена предпазна ограда, гледано по посока на огледа. След контакт със стоманената предпазна ограда на лявата, по посока на огледа, пътна лента задната му част се изкачва върху нея и автомобилът заема положението, в което е намерен.

Скоростта на лекия автомобил „Опел Вектра" в мига на разделяне на автомобилите след удара е била 22,15 км/ч. Скоростта на т.а. „Мерцедес Атего" в мига на разделяне е била 13,333 км/ч. Скоростта на лекия автомобил „Опел Вектра" в мига на контакт на задната му част със стоманената предпазна ограда на лявата пътна лента по посока на огледа е била 16,96 км/ч. Към момента на загуба на странична устойчивост л.а. „Опел Вектра" е бил в своята лента на отстояние 23,99 м преди мястото на удара със стоманената предпазна ограда.

         След установяване на автомобилите свидетелят В. слязъл от своя и се насочил към авто­мобила на подсъдимия. Установил, че Б. бил в безсъзнание, а пътникът от дясно хъркал и бил с клюмнала напред глава. И двамата били с предпазни колани. Започнал да изважда подсъдимия, при което последният дошъл в съзнание и се изправил, след което започнал да обикаля колата. Пострадалият успял сам да излезе, като се оп­лаквал, че не му стига въздух и плюел кръв. Междувременно започнали да спи­рат и други автомобили, като пътуващите се притекли на помощ. По същото време, след обаждане по телефона, пристигнал автомобил на ФСМП към бол­ницата в гр. Ябланица. Пострадалият К. бил качен в линейката, но малко след това се разбрало, че е починал. Настъп­ването на смъртта било отразено в отчетните формуляри на медицинския екип, посетил ПТП /л.99-100/.

         От назначената на досьдебното производство съдебно-медицинска експертиза /л. 105-107; л. 123-125/е видно, че вещото лице е констатирало тежка гръдна травма - двустранно счупени ребра с разкъсване на при стенната плевра и белите дробове, довело до изливане  на кръв в двете гръдни половини и излив на въздух по кожата на гръдната стена. Смъртта на пострадалия К. е настъпила бързо, в границите на 2 минути и е била трудно преодолима чрез намеса на медицинския екип. Установено е, че травматичните увреждания са били в резултат от удар на тялото във вътрешната повър­хност на предната дясна врата и средна колона, в следствие вгъването на купето навътре при страничния десен удар и инерцията на тялото надясно при рязката промяна на скоростта и посоката на движение.

         В хода на досъдебното производство за изясняване на причините за произшествието и механизма на настъпването му е била назначена автотехническа експертиза /л. 130-154/.

В хода на разследването е била назначена стоково-икономическа експертиза /л. 163-169/, според заключението на която на товарния автомобил са причинени щети в размер на 2333,90 лв.

В последствие в хода на съдебното следствие е назначена с определение от 07.07.2015 г. допълнителна тройна съдебно автотехническа експертиза като вещите лица по същата е следвало да отговорят, след като демонтират процесната задна лява гума на лекия автомобил, налице ли са разкъсвания на същата, най-вече от вътрешна страна, както и налице ли е разхерметизация, кога е настъпила същата и вследствие на какво въздействие. Също така е следвало да отговорят вещите лица и за годината на производство на четирите гуми, както и дали годината на производство е повлияла на сцеплението на гумите с пътното платно преди настъпването на ПТП с оглед посоченото от вещите лица, че е налице загуба на еластификация на сцеплението на гумата с пътното платно.

Съобразно доказателствата по делото, извършените демонтажни операции, изложените анализи, предходни аналитични изчисления в констативно съобразителната част на заключението вещите лица са дали следните отговори на поставените по-горе въпроси:

Относно задната лява гума на процесния автомобил „Опел Вектра", per № М 3548 ВА е марка " Maiatesta" с размери 195/65/15, зимна, спаднала с дълбочина на шарката на протектора 3-4 мм. При огледа на гумата преди демонтажа, страничния борд се намери с масивни външни напуквания от действието на тежестта на МПС в мястото на контакт с настилката. Означението на гумата е с европейската система "еврометрик". Съобразно това означение 195 представлява ширината на профила на гумата, разстояние между двете външни страници на гумата изразено в милиметри. Шестдесет и пет (65) е височината на профила на гумата, изразено като процентно съотношение спрямо ширината. В конкретния случай е 195x0,65 =126,75 мм.

При огледа на задна лява гума вещите лица не се констатирали наличие на ДОТ код, поради обстоятелството, че гумата е регенерат – Retread, както и че гумата е с означение за зимна с определена посока на въртене върху външния борд с индекс на товароподемност 91 (максимални килограми 615 кг.) и индекс на скоростта Н (максимална скорост 210 км/ч). Пояснили са, че зимното означение и предназначение на регенерираната задна лява гума е подходяща за заснежени и труднопроходими зимни пътища.

Относно материала, от които е произведена вещите лица са посочили, че е по-студоустойчив и не губи достатъчно еластичност при по-ниски температури, което обуславя добро сцепление, но при зимни условия. Зимните гуми в сравнение с летните са по-меки и не са подходящи (особено регенерираните) за по-високи скорости при летни условия и мокри пътни настилки. При измерване на дълбочината на шарките на протектора на задна лява гума вещите лица са получили стойности между 3 и 4 мм. Дали са отговор, че при дълбочина на шарките на протектора на нов регенерат около 12 мм, разглежданата гума към момента на ПТП е използвана с пробег не по-малко от около 80 000 км. след изработването на регенерата и не по-малко от 5 до 7 години преди изработването на регенерата.

От техническа гледна точка вещите лица поясняват, че тези гума е забранена за използване на преден (двигателен мост) на МПС и има значително по занижени технико -експлоатационни параметри спрямо използваните гуми до 6 години от датата на производство.

Като са съобразили събраните по делото доказателства вещите лица са посочили, че след установяването на процесния автомобил Опел Вектра в покой, задна лява гума е на отстояние от банкета и в близост до вертикална колона от мантинелата.

При сравнение на геометричните размери на профила на вертикалните колони, на които е монтирана еластичната мантинела, над която е намерен процесното МПС с вида на среза на задна лява гума и деформацията на вътрешния борд на джантата, вещите лица правят извода, че контактността между тях е реализирана в процеса на закъснителното движение на „Опел Вектра", per № М 3548 ВА преди установяване в покой. Т.е. разкъсването на вътрешния борд на гумата и разхерметизацията на същата е реализирано след удара между моторните превозни средства.

По отношение на задна дясна гума на процесния автомобил „Опел Вектра", per № М 3548 ВА вещите лица са посочили, че същата по вид, размер и означение е като задна лява- " Maiatesta" с размери 195/65/15, зимна, здрава и напомпена с дълбочина на шарката на протектора до 4 мм.

Относно предните ходови гуми на процесния автомобил „Опел Вектра", per № М 3548 ВА вещите лица са посочили, че същите са марка "Lassa" с размер 195/65/15 и дълбочина на шарките на протектора 3-4 мм, здрави и напомпени. Различават се по марка и шарка на протектора от задните и съответно при мокра асфалтова настилка имат различен коефициент на сцепление. DOT кода на гумите е 0607, като първите две цифри, отговарят на седмицата, а последните две на годината на производство.

Като са взели предвид събраните по делото доказателства и направените аналитични изчисления, вещите лица са посочили, че ПТП е реализирано следствие на загуба на странична устойчивост на процесния автомобил Опел Вектра. Това е станало при движение на автомобил Опел в дъга на ляв завой с радиус 156,29м. и максимална скорост, при която МПС може да реализира движение в полагащата му се южна пътна лента е 90,86 км/час.

Вещите лица са посочили, че в процеса на транслационното движение на лекия автомобил „Опел” в дъга на ляв завой, всяка една от гумите при контакта с пътя се деформира. При това към превозното средство е приложена центробежна сила, а гумите са се движили под ъгъл спрямо посоката, в която те са ориентирани. Поясняват, че следствие на адхезията между гумите и пътя, деформацията на протектора, напречното преместването в зоната на контакт на предните и задните гуми ще бъде различна. Разликата в ъгъла на странично увличане ще се засили и от различния коефициент на сцепление между предните и задните ходови гуми спрямо пътната настилка. Вещите лица посочват, че когато граничната сила на сцепление на гумите с пътя е превишена (при скорост по-висока от критичната на занасяне в дъга на завой), елементите на рисунъка на протектора в зоната на контакт започват да приплъзват и задната част на МПС започва да изпреварва предната, автомобилът се занася, като губи напречна устойчивост.

В хода на съдебното следствие при изслушване на вещите лица по допълнителната експертиза същите са дали неубедителни и противоречиви отговори, както и не са отговорили на голяма част от въпросите на защитника адв. Н.. С оглед на това обстоятелство в съдебно заседание на 09.09.2015 г. с определение в съответствие с разпоредбата на чл. 153 от НПК е назначена повторна тройна автотехническа експертиза, въз основа на която настоящата инстанция изгражда правните си изводи, съобразявайки и приемайки заключението на вещите лица по нея, предвид на обстоятелството, че същата е отговорила на всички въпроси поставени на предишните експертизи, убедително и непротиворечиво и с оглед на обстоятелството, че вещите лица по същата са извършили и необходимите им за целта на експертизата замервания на местопроизшествието, като са обосновали научните методи и методики използвани в аргументативната част на експертизата.

Вещите лица по новата повторна тройна САТЕ са дали отговор на поставените въпроси както на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие. По отношение на въпросите, поставени в Постановление за назначаване на тройна автотехническа експертиза от 20.11.2014 г., л. 129 от ДП вещите лица са посочили, че за да се отговори на въпрос № 1 и да се изготви мащабна скица на ПТП на веществените доказателства констатирани при огледния протокол и местонахождението на процесиите автомобили следва да се направи анализ на обективните данни. Като са посочили, че мястото на ПТП е показано на сателитната снимка, фиг. 1 и се вижда, че пътнотранспортното произшествие е настъпило върху път, който за л.а. „Опел Вектра" е в завой наляво, а за насрещно движещия се т.а. „Мерцедес Атего" - в завой надясно. Вещите лица са посочили разстоянията измервани по посока на огледа спрямо платното за движение, които не са прави отсечки, а имат формата на дъги, следващи траекторията на пътя, този характер на пътя следва да бъде взет предвид. Пояснили са, че за малки разстояния това не е от съществено значение, но за по-големи разстояния, каквито са в конкретния случай, ако не бъде отчитан криволинейният характер на платното за движение в план, ще се получат значителни неточности.

Вземайки предвид протокола за оглед „...Пътя в района на местопроизшествието е хоризонтално, описващ лява крива с начало 55 м преди ПО, завършваща на разстояние 350 м след ПО мерено по протежение на пътното платно, като радиус на завоя между разстояние с дължина 10 м/ 8 см.", вещите лица са посочили, че в протокола за оглед не е указано мястото на измерване по широчина на платното за движение - по вътрешния край, по външния край или но осевата линия. Вещите лица са пояснили, че в специализираната литература се дават примери за определяне на радиуса на завоя по този метод чрез измервания по осевата линия. Тъй като от фотоснимките към Протокола за оглед на местопроизшествието ясно личи осевата линия - непрекъсната линия „М1" приемат, че измерванията нужни за изчисляване на радиуса на завоя са извършени именно по нея.

При дължина на хордата 10 м и стрела 8 см, радиусът на завоя са изчислили, че е 156,29 метра.

А като са взели предвид отговора на Областно пътно управление - Ловеч, лист 89 от том 1 на Досъдебното производство, от км 7+602 до км 7+676 (74 м) е преходна крива 23, от км 7+676 до 7+836 (160 м) пътят е дясна хоризонтална крива 23 (ляв завой) с радиус 205 м, от км 7+836 до км 7+840 (4 м) пътят е прав участък и от км 7+840 до км 8+010 (170 м) пътят е дясна хоризонтална крива 24 (ляв завой) с радиус 290 м.

При тези доказателства вещите лица са посочили, че  е очевидна голямата разлика между стойността на радиуса на завоя 156,29 м от, измерването при изготвяне на Протокола за оглед на местопроизшествието и 205 м от техническата документация на пътя. Това е наложило и вещите лица да посетят мястото, където е настъпило пътно-транспортното произшествие, фиг, 2 и фиг. 3. С помощта на ролетка са измерили параметрите на пътя и по-специално радиуса на завоя. От гледна точка на тяхната безопасност, измерванията са извършили върху левия край на платното за движение, по вътрешния му край, гледано по посока на огледа, фиг, 3.

Резултатите от измерванията са представили в табличен вид в Таблица 1, като са посочили, че измерените радиуси на завой не са равни помежду си, което е вследствие на износването на надлъжната пътна маркировка, по която са правени измерванията.

По резултатите от измерванията и по данните от протокола за оглед вещите лица са изготвили компютърен чертеж - схема на местопроизшествието /л. 237 от НОХ д./. Посочват, че скицата е изготвена в мащаб 1:1 и е плотирана върху хартия в мащаб 1:100, като върху нея са отразени веществените доказателства констатирани в Протокола за оглед на местопроизшествието и местонахождението на процесиите автомобили по време на огледа. Пояснили са, че при изготвяне на схемата са отчели криволинейният характер на пътя в план: завой наляво по посока на огледа и размерите, измерени с рулетка по начина, съобразно фотоснимка № 26 от Албума към протокола за оглед, фиг. 9 а), а именно по продължение на десния край на платното за движение. Стойностите на разстоянията от ориентира по посока на огледа са нанесли върху десния край на платното за движение, гледано по посока на огледа.

Изготвената скица е послужила за отговор на останалите въпроси към експертизата.

Вземайки предвид отразеното от извършилия огледа в Протокола за оглед на местопроизшествието, „За постоянен ориентир приемам билборд/винил, отстоящ на разстояние км 7+667 метра по дължина и по широчина 8,20 м от десния край на пътното платно асфалта." вещите лица са посочили, че в таблица 1 са нанесени и координатите на точките на измерване спрямо проекта на Областно пътно управление - Ловеч, лист 89 от том 1 на Досъдебното производство.

Съобразявайки получените резултати вещите лица са заключили, че радиусът на завоя, измерен по левия край на платното за движение, е 238,20 м.

Отново съобразявайки Протокола за оглед на местопроизшествието и отразеното в него „Пътното платно при ПО е с обща широчина 8,60 м, като от двете си страни лентите за движение – дясна лента с широчина 4,20 м и лява лента с широчина 4,20 м са ограничени с хоризонтална маркировка „Единична непрекъсната линия" Ml ЗДвП, която продължава по цялата дължина на пътя. Лентите за движение в двете посоки са ограничени при ПО с „Двойна смесена линия" - М5, като пресичането й е разрешено ... от страна на МПС-та движещи се в посока гр. София, като на 76 м от ПO преминава в „Единична непрекъсната линия" - Ml и същата продължава по дължина на пътя през зоната на местопроизшествието." Вещите лица са посочили, че радиусът по разделителната линия - единичната непрекъсната линия Ml, е 242,50 м.

         Предвид на това вещите лица са посочили, че при движение в средата на дясната пътна лента масовият център на л.а. „Опел Вектра” описва крива с радиус 244,65 метра.

         При анализа на снимките от фотоалбума на протокола за оглед вещите лица са посочили, че на фотоснимка № 21 от албума към протокола за оглед на местопроизшествие върху средната предна област и в лявата предна част на капака на двигателя се забелязват почти хоризонтално разположени деформации и деформация разположена върху предния ляв край на автомобила /фиг.4/

         Посочили са вещите лица също, че върху фигура 5 са показани размерите на стоманена предпазна ограда „мантинела”, като на-ниската част на шината на оградата е разположена на височина 0,444 м от пътната повърхност, долната изпъкнала част на шината е на височина от пътната повърхност 0,500 м., а горната изпъкнала част на шината е на височина от пътната повърхност е 0,694 м. С оглед на което вещите лица са приели, че деформациите показани на фиг. 4 са разположени на височина, съизмерима с височината на металната предпазна ограда „мантинела" и имат форма, която би се получила при контакт на автомобила с нея.

Относно анализа на фотоснимки с номера 38, 39, 40 и 41 от Албума към Протокола за оглед на местопроизшествието вещите лица са посочили, че са възприели остатъци от трева захванати между гумата и джантата има по левите ходови колела на л.а. „Опел Вектра", особено върху предно ляво. Въпреки, че върху предно ляво ходово колело има най-много остатъци от трева, неговата гума не е спаднала, с оглед на което наличието на остатъци от трева захванати между гумата и джантата не би могло винаги да служи за причина за намаляване на налягането на въздуха в гумите.

         По отношение на процесната джанта, касаеща задно ляво ходово колело вещите лица при даване на отговор са взели предвид фотоснимка № 39 от Албума към Протокола за оглед на местопроизшествието, фотоснимки № 3 и № 4 от втората тройна съдебна автотехническа експертиза, назначена с постановление от 24.02.2014 г., лист 198 от том 2 на Досъдебното производство, а също фотоснимки № 1 и № 2 от Допълнителната тройна автотехническа експертиза, лист 98 от материалите по делото, представени върху фиг. 6, като са посочили, че върху джантата се виждат следи от изтриване като изтриванията по джантата на задното ляво ходово колело е възможно да се получат както при неповредена, така и при повредена гума. Но вещите лица са заключили, че ако гумата е била повредена, при надлъжно и странично плъзгане, върху асфалта е следвало да се получат надирания, като самата гума би имала съответните следи от изтриване по асфалта, каквито находки – надирания върху асфалта и следи от изтривания по гумата не са намерени и отбелязани в огледния протокол.     

При отговор на въпроса какъв е характерът на пътя и релефа на местността в района на местопроизшествието и с какви обективни дадености би следвало да се съобразяват водачите на МПС вещите лица са посочили, че пътят в района на местопроизшествието преминава през планинска местност, с характерните наклони на спускания и изкачвания и редуващи се остри завои. Като вещите лица са посочили, че допълнително обстановката става по-сложна при валеж на дъжд, както е било при настъпване на пътно-транспортното произшествие. Радиусът на завоя на пътя в района на местопроизшествието е 242,50 м, пътят е бил мокър от ръмящия дъжд, с оглед на което подсъдимият е трябвало да отчете кривината на левия завой и мократа пътна настилка.

По отношение на скоростта на автомобилите преди ПТП и към момента на удара между тях, вземайки предвид данните по делото тахошайби на товарен автомобил „Мерцедес" с регистрационен номер ОВ 1642 АП и лек автомобил „Опел Вектра" с регистрационен № М 3548 ВА вещите лица са посочили, че отчитайки „опасната зона" на двата автомобила са взели предвид материалите по Досъдебното производство и приложената оригиналната тахошайба снета от т.а. „Мерцедес Атего", фиг. 7. Имайки предвид записа върху тахошайбата вещите лица са посочили, че пътно-транспортното произшествие е настъпило около 07:30 часа. Преди това автомобилът се е движел с намаляване на скоростта, започвайки от около 50 км/ч. По време на удара писецът е извършил трептения, фиг. 8, като средната стойност на скоростта, спрямо която писецът е извършвал трептения, е 22 км/ч., която е и скоростта на т.а. Мерцедес непосредствено при удара, а долната граница на трептенията е 13 км/ч, която е скоростта на т.а. „Мерцедес" непосредствено след удара. Вещите лица са категорични, че това са обективни доказателства, които носят най-точната информация за изчисляване на удара между двата автомобила. Като вещите лица са посочили, че по разликата между горната стойност 22 км/ч и долната 13 км/ч се отчита скока на скоростта „Делта V" на товарния автомобил и на тази база се си извършва по-точно изчисляване скоростта на л.а. „Опел Вектра".

Предвид на това че, следите завършват в областта на предната част на т.а. „Мерцедес Атего", вещите лица са посочили ,че  в момента на удара последният вече е бил „почти спрял" и се е намирал в положение, близко до положението, в което е бил намерен.

Вещите лица са посочили ,че върху фотоснимки с номера 19,25,26,30,32 от албума към протокола за оглед на ПТП са обозначени разположението на частите от автомобилите и те основно са пред товарния автомобил .Т.е. при изпадането на частите по време на удара и след разделяне на автомобилите последния е послужил като екран и основната част от тях е пред него .Като под лявата му страна се наблюдават няколко части, но същите са с плоска форма и биха могли да се плъзнат назад. Под дясната му част, както се вижда от фотоснимка № 32, фиг. 11. части от двата автомобила не се наблюдават. Пред вид на тези находки следва да се приеме, че ударът е настъпил или на мястото, или близо до мястото, където е фотографиран товарният автомобил по време на огледа,с оглед на това ,че ако ударът е настъпил значително по-рано, такива части, изпаднали веднага след разделянето на автомобилите, биха се намирали под цялата широчина на товарния автомобил.

За скоростта на т.а. „Мерцедес Атего" в момента на разделяне на автомобилите се съди и от  записа върху тахошайбата, фиг. 8 б). От анализа на записа на тахошайбата следва ,че скоростта иа т.а. „Мерцедес Атего" в мига на разделяне  13,333 км/ч = 3.704 м/сек.

Мястото на разделяне на лек автомобил „Опел Вектра"' с per. № М 3548 ВА управляван от Б.В.Б. и с пътник П. Т.К. и товарен автомобил „Мерцедес Атего 817" с per. № OB 1642 AH управляван от К.И.В. е в зона, обхващаща долната половина на цялата предна част на товарния автомобил на 117,74 м източно от ПО и от 5,90 м до 8,18 м наляво от десния край на платното за движение, изцяло в лентата за движение на т.а. „Мерцедес".

По отношение на скоростта на лек автомобил „Опел Вектра" с per. № М 3548 ВА управляван от Б.В.Б. в мига на разделяне вещите лица са посочили, че следва да се определи посредством възстановяване на движението му, започвайки от положението, в които автомобилът е бил намерен. И в тази връзка движението на автомобила от момента на спиране до мига на разделянето се състои от следните етапи, в последователност, обратна на протичането им във времето:

Като етап 1 следва да се приеме от момента на спиране в положението, описано в Протокола за оглед на местопроизшествието до момента, когато задната му част влезе в контакт със стоманената предпазна ограда. По време на този етап масовият център на автомобила изминава път 2,77 м, а автомобилът се завъртва около вертикалната ос, преминаваща през този център на 11,2 градуса ,имайки се предвид ,че предните колела на автомобила се движат по мократа асфалтова настилка, а задната му част се плъзга върху стоманената предпазна ограда.

Скоростта на л. а. „Опел Вектра" в началото на този етап е 17,42 км/ч.

Като втори етап 2 е от момента, когато задната част на л.а. „Опел Вектра" влиза в контакт със стоманената предпазна ограда до момента на разделяне на автомобилите. По време на този етан масовият център на автомобила изминава общ път 3.72м,а автомобилът се завъртва около вертикалната ос, преминаваща през този център на ъгъл  139,8 градуса.В тази връзка в показанията си водачът на товарния автомобил е посочил че  удара е бил много силен, като след този удар, лекия автомобил е отскочил назад и застанал почти с предната си  част срещу него.Самото движение на л.а. „Опел Вектра" през този етап е съставено от две части а именно полет и завъртване около вертикалната ос и плъзгане след това с едновременно завъртване около вертикалната ос.

         Скоростта на л.а. „Опел Вектра" в мига на разделяне на автомобилите е била  22,15 км/ч, а скоростта на л. а. „Опел Вектра" в мига на първия контакт между автомобилите е била  13,3 км/ч.

Скоростта на т. а. „Мерцедес Атего" в мига на пьрвия контакт между автомобилите е била  22,7 км/ч.

Скоростта на лек автомобил „Опел Вектра" с per. № М 3548 ВА е преминала през няколко етапа описани в последователност обратна на протичането й във времето, като етап 3 от произшествието е от мига на удара до момента на излизане от контакт със стоманената предпазна ограда „мантинела". По време на този етап масовият център на автомобила изминава път 17.27м, а автомобилът се завъртва около вертикалната ос, преминаваща през този център на 56,8 градуса. Максималното закъснение реализирано при движението през този е от 4.85 м/сек, а скоростта на л. а, „Опел Вектра" в началото на този етап е 45.22 км/ч, като времето за изминаване на пътя е 17,27 м. Етап 4 е от момента на излизане от контакт със стоманената предпазна ограда „мантинела" до момента на влизане в контакт: с последната. По време на този етап масовият център на автомобила изминава път 15,43 м, а автомобилът се завъртва около вертикалната ос, преминаваща през този център на 124,66 градуса, като през този етап две от ходовите колела на л.а. „Опел Вектра” са се движиили по платното за движение, а другите две - по банкета. Десният банкет е с широчина 1 м, покрит от пясък и чакъл, и частично е обрасъл с трева, като през цялото време части от процесния автомобил са били в контакт със стоманената предпазна ограда. Извода от този етап е, че скоростта на л. а. „Опел Вектра" в мига на първия контакт със стоманената предпазна ограда „мантинела" е била 65,70 км/ч.

Като етап 5 е от момента на влизане в контакт със стоманената предпазна ограда „мантинела" до момента на загубване на странична устойчивост, в началото на който етап скоростта е била 88.20 км/ч, и с която скорост се е движел автомобилът при изгубване на странична устойчивост. Като критичната скорост за преминаване през левия завой е 115,7 км/ч и е по-голяма от скоростта на движение на л, а. „Опел Вектра" в мига на изгубване на странична устойчивост – 88,2 км/ч, с оглед на което и настоящата инстанция приема, че причината за загубата на устойчивост не е превишаването на критичната скорост за преминаване през левия завой.

Опасната зона за спиране на лекият автомобил „Опел Вектра”, с оглед и техническото му състояние при скорост от 88.2 км/ч е 90.11 метра. Предвид на това, че лекият автомобил е изгубил странична устойчивост на отстояние от 23.99 метра преди мястото на влизане в контакт със стоманената предпазна ограда „мантинела”, което е значително по-малко от опасната му зона за спиране от 90.11 метра, при тези условия и при тази скорост на движение ударът е бил непредотвратим от подсъдимия.

От своя страна опасната зона за спиране на товарния автомобил „Мерцедес Атего” е 28.06 метра. Сравнявайки времето необходимо за пълно спиране на автомобила – 3.75 сек и общото време за изминаване на етап 4 и етап 3 е 2.96 сек следва извода, че времето необходимо на т.а. „Мерцедес Атего” за пълно спиране с максимална интензивност е 3.75 сек, което е било по-голямо от времето от 2.69 сек, с което водачът на т.а. е разполагал и с оглед на което и при тази скорост на движение ударът за водача на т.а, „Мерцедес Атего" е бил непредотвратим. Мястото на удара между товарен автомобил „Мерцедес" и лек автомобил „Опел Вектра" е в зона, обхващаща долната половина на цялата предна част на товарния автомобил на 117,74 м източно от ПО и от 5,90 м до 8,18 м от десния край на платното за движение.

         Вещите лица са посочили, че не се налични причини свързани с техническото състояние на пътя довели до настъпването на ПТП. По отношение на причините, свързани с техническото състояние на лекия автомобил „Опел Вектра" вещите лица са посочили, че по отношение на техническото състояние на автомобила, е настъпило съчетание на няколко неблагоприятни условия, свързани с едновременно използване на летни и зимни гуми. Едновременното използване обаче от автомобила на летни и зимни гуми намалява безопасността на движението му, тъй като предвид на климатичните условия, а именно есенна сутрин в Стара планина, след валеж на дъжд, предните гуми, които са били летни, са станали по­твърди и се е намалил коефициентът на сцеплението им с пътната настилка, което е довело при това окомплектоване на автомобила по отношение на гумите  до техническата му неизправност.

Както се посочи и по-горе л.а. „Опел Вектра" е изгубил странична устойчивост на отстояние 23,99 м преди мястото на удара със стоманената предпазна ограда, което е по-малко от опасната му зона за спиране 90,11 м, от което следва, че при тези условия и с тази скорост на движение ударът за л.а. „Опел Вектра" е бил непредотвратим. Подсъдимият е имал добра видимост спрямо завоя и състоянието на платното за движение, имал е възможност да управлява автомобила си съобразно пътните условия и състоянието на автомобила, като движил се е със скорост по-ниска от критичната и при загуба на управление на автомобила не имал обективна причина да не може да преодолее завоя. Колкото до излизане в дясно извън платното за движение при ляв завой и то в неговото начало същото се дължи на субективни действия на подсъдимия при управление на автомобила – рязко действие с волана, подаване на газ или превключване на по-ниска предавка, задействане на спирачки в завоя. Като не е изключена и възможност за отвличане на вниманието или кратко задрямване. Определено като причина за загубата на управлението е и състоянието на автомобилните гуми, предвид на това, че са използвани едновременно летни и зимни гуми.

В момента на удара на товарният автомобил „Мерцедес Атего 817" се е движел в своята пътна лента, а лекият автомобил „Опел Вектра" е преминавал от своята пътна лента към пътната лента на товарния автомобил, като се е завъртвал около вертикалната ос по посока на въртене на часовниковите стрелки. По отношение на л.а. „Опел Вектра" ударът е страничен, ексцентричен, изместен назад, в дясната му част, в зона, обхващаща десните врати и задно дясно ходово колело, а по отношение на т.а. „Мерцедес Атего 817" ударът е челен прав в зона, обхващаща цялата му предна част.

Както се посочи и по-горе мястото на удара е в зона, обхващаща долната половина на цялата предна част на товарния автомобил на 117,74 м източно от ПО и от 5,90 м до 8.18 м от десния край на платното за движение. Разстоянието, от което между двата автомобила е имало пряка видимост, предвид мястото на т.а. „Мерцедес Атего" в мига, когато водачът му е възприел контакта на л.а. „Опел Вектра" със стоманената предпазна ограда и е реагирал с аварийно спиране, е на отстояние от мястото където е намерен при огледа на местопроизшествието, равно на опасната зона за спиране,  а именно 28,06 м. Т.е. линията на обзорност от мястото на водача до мястото на първоначалния контакт на л.а. „Опел Вектра" със стоманената предпазна ограда е 58,3 м. Преди удара товарният автомобил се е движел в своята пътна лента, а лекият - от своята пътна лента в посока към пътната лента за движение на товарния автомобил, като се е завъртвал около вертикалната си ос по посока на въртене на часовниковите стрелки.

         Вещите лица след анализ са заключили, че разхерметизирането на задна лява гума е настъпило при контакт с първия стълб на лявата стоманена предпазна ограда „мантинела”. Тази рязка може да бъде свьрзана с постепенно или с рязко намаляване на натягането на въздуха в нея. Събитията, които биха настъпили вследствие на рязка разхерметизация на гумата на задното ляво ходово колело на лекия автомобил „Опел Вектра" при движение в ляв завой би довело до нарушаване на траекторната и курсовата устойчивост на автомобила и съответно към настъпване на пътно-транспортно произшествие, което не е налице в настоящия казус, тъй като, ако е била разхерметизирана задна лява гума преди загубата на устойчивост, л.а. „Опел Вектра” е следвало да се удари в лявата, а не в дясната мантинела, в такъв случай, тъй като автомобилът завива в посока на гумата, която има по-голям спирачен ефект.

Вещите лица са посочили и че демонтирането на процесната гума, е извършено от вещите лица, изготвили допълнителната тройна автотехническа експертиза, лист 96 до 106 от материалите по делото, в присъствието на подсъдимия, защитата и повереника относно техническото състояние на процесната задна лява гума. Вещите лица по повторната тройна съдебно автотехническа експертиза са посочили, че в същата експертиза фотоснимки № 3, 4. 5, 6 и 7 се вижда радиално разкъсване на процесната гума, което както е измерено, има П-образна форма с дължина 12 см, фиг. 14. При огледа на вътрешния борд на задна лява джанта е установена повърхностна деформация в областта на вътрешния метален обръч на гумата в областта на вертикалния срез (снимки № 4 и № 5). По вътрешния борд на джантата на това колело се вижда увреждане точно срещу разкъсването на гумата, което вещите лица считат, че по най-убедителен начин доказва, че гумата е разрушена по механичен път. Аргумент също е и това, че вътре в гумата не са открити метални и други предмети, спомогнали за среза на гумата (снимка № 6).

         По отношение на скоростта на вятъра и обтекаемостта на автомобила вещите лица са посочили, че тези фактори поначало се използват за определяне на силата на въздушното съпротивление, но в конкретния казус не влияят върху приетите изводи в заключението.

         При така установената фактическа обстановка подсъдимия. Б.В.Б. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на прес­тъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в”, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като на 08.10.2014 г. около 7.30 часа на главен път І-4 София-Варна на км 7+700, в местността „Бакъла”, в землището на с. Брестница, област Ловешка, при управление на лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № М 35 48 ВА нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 1, пр. 2, 3 и 4 от ЗДвП, и след като управлявайки със скорост 88.2 км/ч не се съобразил с релефа на местността - с последователни опасни завои, първият, от които на ляво, сигнализирани със знак А4, със състоянието на пътя, мокро пътно платно и със състоянието на превозното средство - използване с непредназначени за сезона летни предни гуми в комбинация със задни зимни  гуми, оказващи влияние върху безопасността на движение,  по непредпазливост причинил смъртта на П. Т.К., 38 годишен  от гр. София.

От  субективна страна подсъдимият Б.В.Б. е извършил деянието поради проявена небрежност като форма на непредпазливостта, тъй като макар подсъдимият и да не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, с оглед конкретната обстановка е могьл и е бил длъжен да ги предвиди, арг. Чл. 11, ал. 3 от НК.

Фактическата обстановка по делото се установява от писмените доказателства по делото приобщени съгласно чл. 283 от НПК: уведомително писмо от 08.10.2014 г.; протокол за оглед на местопроизшествие от 08.10.14г.; Тахо шайба; фотоалбум; препис от протокол за оглед на ПТП-е от 08.10.14г.; протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта от 10.10.2014г.; талон за медицинско изследване; протокол за мед.изследване на; протокол за мед.изследване на алкохол или друго упойващо вещество;  протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта от 10.10.2014г; талон за мед.изследване на К.В.; протокол за мед.изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество на К.В.; копие от застрахователна полица на л.а. „Опел Вектра”; писмо – отговор от ОД на МВР –Ловеч, Сектор „Пътна полиция”ведно със справка за нарушител /водач Б.Б. и К.В.;  писмо-отговор от ОД на МВР-Ловеч, Сектор „Пътна полиция”ведно със  справка с данни за МПС; писмо-отговор от Столична община ведно с удостоверение за наследници на  П. Т.К.; писмо-отговор от Дирекция „Национална система 112”, районен център 112 Монтана ведно с компакт диск; протокол за доброволно предаване от 08.10.2014г. ведно с копие от трудов  договор, на свидетелство за регистрация част І и полица „ГО” на товарен автомобил с рег.№ ОВ 16 42АН; протокол за доброволно предаване от 10.10.2014г. ведно с копия от документи; писмо от ОПУ-Ловеч ведно със скица на републикански път І-3 в участъка от  км 7+285 до км 8+250; разпечатка от техническо средство „Дрегер Алкотест 7510”; писмо – отговор от ЦСМП-Ловеч ведно със заверени копия от медицинска  документация; съдебно медицинска експертиза за изследване на труп  №80/14г. на пострадалия П. К.; протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта на П. К.; протокол за изследване на кръв/урина/ за алкохолно съдържание на П. К.; писмо – отговор от ЦСМП-Ловеч ведно със заверени копия от медицинска документация; допълнителна съдебно –медицинска експертиза №126/14 г. по материали по  ДП №131/14г.; заключение на тройна съдебно –автотехническа експертиза; скици; съдебно-стокова експертиза; заключение на тройна съдебно автотехническа експертиза; постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 10.02. 2015 г.; постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 06.04.2015г.; справка за съдимост на Б.В.Б. от 10.10.2014г.; автобиография на Б.Б.; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, гласните доказателства – свидетелските показания, намиращи се в том ІІ от досъдебното производство: К.И.В. л.172, М.Ц.Б. л.173, А.Д.К. л.175, К.К.Т. – К. л.177, Т.П.К.  л.178, Н.Д.К.  л.179, Г.И.  Т. л.182, прочетени по реда на чл. 371, т.1 от НПК.

         Прави се възражение от страна на защитника, адв. Н., че в хода на съдебното дирене прокурорът не успял да докаже защо процесният лек автомобил е станал неуправляем, както и, че това се дължи на причина свързана с техническото състояние на автомобила. Възражението настоящата инстанция намира за неоснователно, тъй като както вече се посочи и по-горе и видно от заключенията на вещите лица по повторната тройна съдебно автотехническа експертиза неуправляемостта на автомобила е вследствие на окомплектоването на същия със зимни и летни гуми, което е довело до намаляване на коефициента на сцепление на същите с пътната настилка и което окомплектоване е довело до техническата неизправност на същия /вж. л. 188 от НОХ, гърба т.7.2. от закл./ Друг фактор, който е способствал това е несъобразяването от страна на подсъдимия с кривината на левия завой и мократа пътна настилка /л.179 от НОХ/. Още повече, че подсъдимият е имал добра видимост спрямо завоя и състоянието за движение, и поначало е имал техническа възможност да управлява автомобила си съобразно пътните условия и състоянието на самия автомобил. Предвид и на това, че се е движил със скорост по-ниска от критичната при загубата на управление на автомобила подсъдимият не е имал обективна причина да не може да преодолее завоя. Излизането в дясно извън платното за движение при ляв завой и то в неговото начало се дължи на субективни действия на подсъдимия с уредите за управление на автомобила – рязко действие с волана, подаване на газ или превключване на по-ниска предавка, задействане на спирачки в завоя /л. 188 от НОХ гърба/

         Друго възражение, което се прави от защитника адв. Н. е свързано, според него, с причина от техническо естество, свързано с техническото състояние на процесния автомобил, което не е изследвано и което, според него, е причина за настъпването на ПТП. Възражението настоящата инстанция намира за неоснователно, тъй като причина свързана с техническото състояние на автомобила и повлияла за настъпване на ПТП е единствено и само използването на летни и зимни гуми в комбинация, което е довело и до намаляване на коефициента на сцепление с пътната настилка, и за което вещите лица са посочили, че това окомплектоване е довело и до техническа неизправност на самото МПС. Колкото до възражението в тази връзка на адв. Н., че за причина от техническо естество може да се съди и от заявеното от вещото лице К., по време на съдебното следствие, настоящата инстанция намира същото за неоснователно, тъй като вещото лице в отговора си е посочило принципно, че загубата на управление може да бъде от вероятна кухина в задния мост, но така или иначе такива причини не са открити при огледа на процесния автомобил. Т.е. касае се за теоретично разсъждение на вещото лице проф. К. и поначало принципна възможност за такава повреда, но не и в настоящия казус, тъй като липсват каквито е да е доказателства в тази насока.

Възразява се също така от защитника адв. Н., че не е налице изпълнителното деяние прието от прокуратурата, а именно несъобразяване с релефа на местността, както и посочените последователни опасни завои, в тази връзка., респ., че не е налице причинно следствена връзка между това нарушение  и настъпилия вредоносен резултата предвид на това, че подзащитният му се е движил със скорост от 88 км/ч определената скорост за този участък е 90 км/ч. Възражението настоящата инстанция намира за неоснователно, тъй като в случая се касае за обвинение не за превишена над нормативно определената скорост, а несъобразена именно с релефа на местността и последователните опасни завои, първият от които наляво. В случая под термина „релеф на пътния участък” законът има предвид конфигурация на местността, с оглед на това дали има завои с малки или големи криви на радиусите или се касае до път с наклони или стръмни спускания, които представляват вертикалните криви на пътя, с които водачът на МПС задължително трябва да се съобразява и определя величината на скоростта. В момента на възникване на опасността за движението, от който водачът на МПС е бил задължен да вземе предписаните мерки за безопасност на движението, които се изразяват в намаляване на скоростта или спиране, е възприемането на пътното препятствие когато то се е появило на платното за движение или в близост до него. В конкретния казус е налице сигнализиране за тези опасни завои със знак А4, видно от писмо от Областно пътно управление – Ловеч, изх. № 24-00-756/23.10.2014 г. /л.89, том.І/ /вж. Р-ние 1271/09.12.1976 г.  н.д. № 1128/76 г. на ІІІ н.о./ В този смисъл е и заключението на вещите лица, които са посочили, че от страна на подсъдимия не е отчетена при избиране на скоростта кривината на левия завой и мократа пътна настилка /л. 209 от НОХ/. Още повече, че критичната скорост за преминаване през левия завой е 115,7 км/ч и определено е по-висока от скоростта на движение на процесния автомобил, която е 88,2 км/ч, с оглед на което и причината за загуба на устойчивост не е превишаването на критичната скорост за преминаване през левия завой /л. 224 от НОХ/. Предвид на посочените съображения неоснователно е възражението на адв. Н., че подсъдимият нямал виновно поведение, респ. нямало вина, тъй като нямало пряк или евентуален умисъл от негова страна предвид поведението му и несъобразяването с последователните опасни завои. Още повече, че в случая не се касае за предявено обвинение за умишлено извършване на същото с пряк или евентуален умисъл, а се касае за деяние извършено при „небрежност”, като форма на вината, както сочи и представителят на държавното обвинение.

Друго възражение, което се прави от защитника адв. Н. е, че неговият подзащитен няма задължение да окомплектова автомобила си само със зимни гуми и че респ., не може това да бъде вменявано в негова вина. Възражението поначало е ответно на посоченото от страна на защитника, че действително такова задължение водачът, в случая подсъдимият Б., съгласно ЗДвП няма, но именно това е една от причините свързани с техническото състояние на лекия автомобил довели до намаляване на коефициента на сцепление на гумите с пътната настилка, респ. до техническата неизправност на автомобила, което от своя страна е довело и до загубата на управление на същия /вж. л. 228 от НОХ/.  Нещо повече, както са посочили и вещите лица в повторната тройна САТЕ още при конструиране на летните и зимни гуми конструкторите са предвидили те да проявяват своите положителни свойства при различни условия. В конкретния казус климатичните условия са били при есенна сутрин и след валеж на дъжд, при които условия предните гуми са били летни и са станали по-твърди и се е намалил коефициента на сцеплението им с пътната настилка. Т.е., според настоящата инстанция е налице причинно следствена връзка между допуснатите нарушения от подсъдимия Б., посочени по-горе, и настъпилото ПТП.

С допълнителна молба с вх. № 355/15.01.2016 г. защитникът на подсъдимия адв. Н. е поискал от настоящата инстанция да се произнесе с присъдата и по повдигнатото от прокуратурата обвинение  за престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, предл.1 във връзка с чл.342, ал.1 от НК за това, че на 08.10.2014 година, около 7:30ч. на главен път І-4 София-Варна, км. 7+770м., в местността „Бакъла”, землище на с.Брестница, Ловешка област, при управление на лек автомобил „Опел Вектра” с рег.№М 35 48 ВА, лична собственост, нарушил правилата за движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, движел се с превишена скорост 92.09 км/ч и след като превишил разрешената за участъка скорост – 90 км/ч, по непредпазливост причинил смъртта на П. Т.К., 38 години, от гр.София. Възражението настоящата инстанция намира за неоснователно, тъй като към момента на постановяване на присъдата такова обвинение по отношение на подсъдимия Б.Б. не съществува в правния мир, тъй като с определение в съдебно заседание проведено на 22.12.2015 г., представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч, прокурор К. П., е повдигнал ново обвинение по реда на чл. 287 от НПК, по което настоящата инстанция се е произнесла с присъда.

Колкото до направеното искане от повереника на частните обвинители адв. Л. и касаещо направеното искане по реда на съдебните прения за налагане на наказание лишаване от свобода, които подс. Б. да изтърпи ефективно настоящата инстанция намира същото за неоснователно, тъй като подсъдимият до настоящия момент е с чисто съдебно минало, видно от приложената справка за съдимост /л.228, том ІІ/. А видно от справката за нарушител от региона на л. 67, том І от делото, подс. Б. не е наказван за каквито и да било други нарушения по ЗДвП. Т.е. не се касае за лице, което с поведението си да е показало, че не зачита установения правов ред в страната, респ., че е нарушавал същия, с оглед на което настоящата инстанция намира, че целите на наказанието предвидени в чл. 36 от НК, и по-точно на специалната превенция ще се постигнат без да е необходимо подсъдимият Б. да изтърпява ефективно така наложеното наказание лишаване от свобода. Т.е., според настоящата инстанция не са налице каквито и да е основания, които да доведат до извода, че за действителното поправяне и превъзпитание на подс. Б. следва същият да изтърпи ефективно наказание лишаване от свобода.

Предвид на тези съображения настоящата инстанция счита, че са налице единствено и само смекчаващи вината обстоятелства, с оглед на което наложи на подс. Б.В.Б. наказание в размер на 2/две/ години лишаване от свобода, изпълнението на което и на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за срок от 3/три/ години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343 „Г”, във връзка с чл.343, ал. 1, б. „в”, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК съдът лиши подсъдимия Б.В.Б. от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2/две/години, считано от влизане на присъдата в сила и отнемането на свидетелството му за правоуправление по административен ред.

При този изход на процеса съдът осъди подсъдимия Б.В.Б. да заплати по сметката на Окръжен съд – Ловеч разноски  за свидетели и вещи лица  в размер на сумата 2849 лева/две хиляди осемстотин четиридесет и девет лева/, както и да заплати разноски  на РУ „МВР” гр.Ябланица  в размер на 1691.30 лева /хиляда шестстотин деветдесет и един лев и тридесет стотинки/, както и  сумата от  2400 /две хиляди и четиристотин/ лева на К.К.Т., както и сумата от 1600 /хиляда и шестстотин/ лева на Н.Д.К. и Т.П.К., за упълномощаване на повереник.

Вещественото  доказателство лек автомобил „Опел Вектра” с рег.№ М35 48 ВА, намиращ се на съхранение в РУ ”МВР” – Ябланица, съдът постанови след влизане на присъдата в сила да  се върне на подсъдимия Б.В.Б..

Водим от гореизложените съображения, съдът постанови съдебния си акт.

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: