№ 82
гр. Варна, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20213110202688 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Общ. против Наказателно постановление № НЯСС-140/
27.08.2020г. на Зам. председателя на ДАМТН, с което на Общ. е наложено
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на
8000 лева на основание чл. 201 ал.12 и чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите за
неизпълнение на предписание по чл.190а ал.2 вр.чл.190а ал.1 т.3 от Закона за
водите.
Жалбоподателят моли да бъде отменено НП, като незаконосъобразно и
необосновано.
В съдебно заседание редовно призован не се явява, но се представлява
от процесуален представител, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
представител не се явява.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 27.01.2020г. на основание чл.190, ал.4, т.2 от Закона за водите е
извършена проверка на язовир „Априлово", находящ се в поземлен имот с №
1
000015 в землището на с. Априлово общ. Попово обл. Търговище. Съгласно
Акт за публична общинска собственост № 2657/14.02.2000г, е собственост на
общ., за което е съставен констативен протокол № 05-04-9/30.01.2020г. В
следствие на проверката, чрез обход и оглед на малка язовирна стена и
съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията е
установено, че липсва изготвен проект за укрепване на отвеждащия канал и
бързотока на преливника, както и такъв не е представен в деловодната
система на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, т.е. че
не е изпълнено от собственика на язовир „Априлово" задължителното
предписание, дадено в констативен протокол № 05-04-17/04.04.2019г., а
именно: Да се представи проект за за укрепване на отвеждащия канал и
бързотока на преливника, със срок на изпълнение 31.10.2019г.
Бил съставен акт за установяване на административно нарушение. Акта
бил връчен на жалбоподателя. Впоследствие, въз основа на акта за
установяване на административно нарушение от административно
наказващия орган било издадено наказателно постановление, с което
въззивника бил санкциониран за неизпълнение на предписание по чл. чл.190а
ал.2 вр.чл.190а ал.1 т.3 от Закона за водите.
В хода на съдебното производство бе разпитан свид. Р., чиито
показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по АНП, разпита на свидетелят в хода на съдебното
производство и приложените допълнителни писмени доказателства, които
преценени в тяхната взаимно свързаност са логически свързани и
последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане, като по същество е
неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. В хода
на административно наказателното производство не са били допуснати
2
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. В тази връзка
съдът не приема възраженията за неточно описание на нарушението и
мястото на извършване на същото. Предвид гореизложеното съдът намира, че
не е било допуснато съществено процесуално нарушение. По никакъв начин
не е било нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния
закон, след като е констатирал нарушението по чл.190а ал.2 вр.чл.190а ал.1
т.3 от Закона за водите, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната
норма. От установената фактическа обстановка следва несъмнен извод, че
общ. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
административното нарушение по чл.190а ал.2 вр.чл.190а ал.1 т.3 от Закона
за водите. Няма спор, че проверявания язовир е собственост на общ.. В
качеството и на собственик на общ. са дадени предписания на 04.04.2019
година с констативен протокол №05-04-17 -да се представи проект за
укрепване на отвеждащия канал и бързотока на преливника със срок на
изпълнение 31.10.2019г.
На 27.01.2020 година е констатирано, че предписанията не са
изпълнени от общ.. Не се спори, че предписанията са доведени до знанието на
представителя на общ., респ. до отговорните длъжностни лица. Въпреки
задължителния си характер, тези предписания не са били изпълнени в
определения срок, което от своя страна се установява по безспорен начин от
показанията на свид.Р.. Чрез бездействието си в определения срок
жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на констатираното
нарушение. На това основание е съставен АУАН за нарушение на чл.190а
ал.2 вр.чл.190а ал.1 т.3 от Закона за водите от ЗВ. Съдът намира, че
актосъставителя и АНО правилно са посочили нарушената норма. Последната
визира задълженията на комисията да даде предписания и срок за тяхното
изпълнение, на което кореспондира задължението на собствениците да ги
изпълнят в този срок. Самият чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ сочи, че се наказва
физическо или ЮЛ, което не е изпълнило предписание по чл.190а ал.2 вр.
3
чл.190а ал.1 т.3 от Закона за водите. С оглед на това е налице пълно
съответствие между описаното административно нарушение и посочената
правна квалификация.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е
необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението,
като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и
оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната
отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение
не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се
отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има
дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите на Закона
за водите. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното
нарушение не следва да се приема като маловажно.
В настоящия случай е наложено административно наказание в
минимален размер. Съобразно нормата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за
водите се предвижда административно наказание по вид „Глоба“ или
съответно „Имуществена санкция“ в размер от 1 000 до 20 000 лева, което
допринася за законосъобразността на атакуваното НП. Съдът намира, че при
определяне размера на наложеното наказание не е взета предвид разпоредбата
на чл. 12 от ЗАНН, която визира, че административните наказания се налагат
с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения
правов ред и в тази връзка трябва да се съобразят всички отегчаващи и
смекчаващи отговорността обстоятелства. В случая наложеното наказание е
над минималния предвиден от закона размер, като съдът го намира за
несправедливо. Не са приложени доказателства, че жалбоподателя е наказван
за други нарушения от същия тип. Конкретното нарушение е първо за
жалбоподателя и в тази връзка съдът намира, че наказание към минимума
предвиден в закона би било по -справедливо и ще изпълни целите на чл.12 от
ЗАНН.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН
на 04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил
искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по
делото. Същото искане е направил и процесуалния представител на
въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните
имат право на разноски. Въпроса за възлагането на разноските в
административно наказателния процес е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН,
а именно по реда на АПК, което изключва приложението на принципа на чл.
189, ал.3 НПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.
143, в който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
4
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Подателят на жалбата има право на разноски
по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него
административен акт. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на
жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски. Когато съдът отхвърли оспорването
или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички
направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за
един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.
Липсва обаче изрична уредба как следва да се процедира, ако искането
за отмяна на административен акт е частично уважено и частично
отхвърлено. По този въпрос съгласно препращащата норма на чл. 144 АПК
приложение намират общите правила на чл. 78 ГПК, в който е проведен
принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената,
респективно отхвърлената част от искането. Свидетелство, че именно това е
законовата идея е и нормата на чл. 136 АПК, съгласно която разноските за
общия представител се понасят от административния орган съобразно
уважената част от оспорването. При приложение на този принцип и двете
страни в настоящото производство биха имали право на разноски по
съразмерност, пропорционално на уважената/отхвърлената част от жалбата.
Искания за разноски са направени от страните и са представени списъци
с разноски. Според съда с оглед изхода на делото следва да се присъдят
разноски на двете страни по съразмерност.
В случая жалбоподателя е направил разходи за защитник в размер на
2000 лева, което е над минимума определен в Наредбата за размера на
адвокатските възнаграждения. Делото представлява фактическа и правна
сложност и съдът намира, че възнаграждение над минималния размер се
явява справедливо. Тъй като санкцията наложена на жалбоподателя се
намалява от 8000 лева на 1000 лева следва и частично да се уважи искането
на разноски за защитник. Затова съразмерно с размера на изменената част на
НП следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на
въззивника, като на последния следва да бъдат присъдени съд. разноски за
адв. възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения размер
на административната санкция, а именно сумата 1750 лева.
5
Същевременно въззиваемата страна ДАМТН гр.Варна също е направила
разноски –поискала е ю.к. възнаграждение. В контекста на приложението на
цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да
уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съизмеримо с
размера изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото представлява фактическа и
правна сложност изискваща специални процесуални усилия по поддържане
на обвинителната теза на АНО, но и като съобрази, че по делото са проведени
няколко съдебни заседания, в които не е взел лично участие процесуален
представител на ДАМТН намира, че следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата
на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 лева. В съответствие с
правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да
присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно сумата от 10 лева. Предвид
гореизложеното, съдът
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-140/ 27.08.2020г. на
Зам председателя на ДАМТН, с което на Общ. е наложено административно
наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 8000 лева на
основание чл. 201 ал.12 и чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите за
неизпълнение на предписание по чл.190а ал.2 вр.чл.190а ал.1 т.3 от Закона за
водите, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно
наказание „Имуществената санкция“ от 8000 лева на 1000 лева.
ОСЪЖДА Общ. да заплати на ДАМТН сумата от 10 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по НАХД №2688/2021г. по
описа на ВРС.
ОСЪЖДА ДАМТН да заплати на Общ. сумата от 1750 лева,
6
представляваща съдебни разноски по НАХД №2688/2021г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7