Р Е Ш Е Н И Е
№………./17.05.2019 г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на
седемнадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
при секретар Галина
Стефанова,
и прокурора
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 2685
по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск от Л.П.М. срещу Б.Б.М. за разваляне на
договор, сключен с нот. акт № 31, том XXI, дело № 5259/1993 г. на ВН, чрез
който Б.Т.М. и Л.П.М. са прехвърлили на ответницата собствения им недвижим имот
- апартамент No 3, обект ид. 10135.2554.414.1.123 по КККР, одобрени със Заповед
№ РД - 18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, ул.
"Петър Райчев" бл. 2, вх. Е, ет. 1, състоящ се от три стаи, кухня,
баня, тоалет, коридор, антре, две тераси, с площ от 79.89 кв. м, при граници:
на същия етаж 10135.2554.414.1.97, 10135.2554.414.1.122 и над обекта:
10135.2554.414.1.126, заедно с избеното помещение № 3 с площ от 3.65 кв. м,
ведно с 0.897 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото, върху което е построена сградата до размер на 1/2 ид. ч., основан на
твърдение за виновно неизпълнение на насрещните задължения за гледане и
издръжка в периода след 12.10.2017 г., по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Ответницата не изразява становище в срока за отговор, но
преди съдебното заседание признава, че от м. май 2018 г. не полага грижи, а от
м. декември 2018 г. не дава и издръжка.
По същество страните
поддържат становищата.
Съдът, като взе
предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:
Искът е допустим и
надлежно предявен.
По същество:
От представения
заверен препис /л. 7/ се установява, че на 03.06.1993 г. с нотариален акт
№ 31, том XXI, дело № 5259/1993 г. на ВН е сключен описаният в исковата молба договор,
като прехвърлителите са запазили право на
ползване, а приобретателката няма право да продава имота.
Неизпълнението на
обещанието имотът да не се прехвърля би обосновало само отговорност за вреди.
Поради това съдът приема, че ограничението на правомощието за разпореждане не
влияе върху основанието на договора.
Съдът приема, че
договорът е действителен.
Ответницата е
признала, че от м. май 2018 г. не полага
грижи, а от м. декември 2018 г. не дава и издръжка.
Съдът приема, че е
налице неизпълнение т.е. искът е основателен.
Договорът следва да бъде развален.
Ответницата е признала иска след изтичането на срока за отговор и следва да
заплати възнаграждението на адвоката за безплатната защита в минималния размер
т.е. 1162.25 лв. Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
РАЗВАЛЯ
договора,
сключен на 03.06.1993 г. с нотариален
акт № 31, том XXI, дело № 5259/1993 г. на Варненския нотариус, чрез който Б.Т.М.
и Л.П.М. са прехвърлили на Б.Б.М. собствения им недвижим имот - апартамент No 3
(три), самостоятелен обект с идентификатор 10135.2554.414.1.123 (десет хиляди и
сто и тридесет и пет, две хиляди и петстотин и петдесет и четири, четиристотин
и четиринадесет, едно, сто и двадесет и три) по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД - 18-92/14.10.2008 г. на Изп.
Директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, ул. "Петър Райчев" бл. 2,
вх. Е, ет. 1, състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалет, коридор, антре, две
тераси, с площ от 79.89 (седемдесет и девет цяло и осемдесет и девет стотни)
кв. м, при граници: на същия етаж 10135.2554.414.1.97, 10135.2554.414.1.122 и
над обекта: 10135.2554.414.1.126, заедно с принадлежащото му избено помещение №
3 (три) с площ от 3.65 (три цяло и шестдесет и пет стотни) кв. м, ведно с 0.897
% (нула цяло и осемстотин и деветдесет и
седем хилядни процента) ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж
върху мястото, върху което е построена сградата до размера на 1/2 (една втора)
идеална част, прехвърлена от Л.П.М., поради виновно неизпълнение на насрещните
задължения за гледане и издръжка в периода след 12.10.2017 г., по иска предявен от
Л.П.М. ЕГН **********, чрез
настойника Т.Б.М., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Б.Б.М. ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
ДАВА на ищцата, чрез
настойника, шестмесечен срок да извърши отбелязване на влязлото в сила решение.
След изтичането на този срок вписването на исковата молба
губи действието си.
ОСЪЖДА
Б.Б.М. да заплати на адвокат С.Х. от
ВАК сумата 1162.25 лв. (хиляда и сто и шестдесет
и два лева и двадесет и пет стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение
за оказаната безплатно адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: