Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 551
Гр. Габрово, 17.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски районен съд в
публично съдебно заседание на 17.12.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО Х.
При секретаря ДАНИЕЛА
МАРЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Х. гр.д. № 1786 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото се води по депозирана
от И.С.Х., с ЕГН **********, с адрес: *** молба за защита от домашно насилие
срещу сина й С.П.Х., с адрес: ***.
Искането
се основава на обстоятелства, възникнали на 18.09.2019 г., а именно, че на посочената
дата в дома на молителката, находящ се на адрес: гр. Габрово, ул. ****** № 71, вх. Б, ет. 7, ап. 42
ответникът при знасянето на багажа си я нарекъл боклук и мърша, а на излизане
на вратата се обърнал и се изплюл в нея.
На молителката е предоставена
правна помощ, като назначеният й процесуален представител поддържа молбата.
От съвкупната преценка
на доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от извършените в
НБД Население справки за родствени връзки, отвеникът е син на молителката,
поради което молбата за закрила по ЗЗДН е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
От фактическа и правна страна:
Отношенията между
молителката и сина й са силно влошени поради конфликт относно това кой да живее
в жилището, което е собственост на молителката и съпруга й. На сина й и
ответник по жалбата е било обещано, че жилището на посочения адрес гр. Габрово,
ул. ****** № 71, вх. Б, ет. 7, ап. 42 ще му бъде предоставено в собственост и той
ще живее него. В действителност до месец август ответникът живеел в него заедно
със съжителстващата с него Д.С.П. и детето си. През това време молителката живелала
заедно със съпруга си в с. ******, общ. Габрово. Но през
м. август 2019 г. тя се върнала в апартамента и поискала синът й да го напусне.
Това обстоятелство е отразеното и в молбата. Това провокирало конфликт между
нея и синът й, който съпътствал отношенията им и в хода на изнасянето на багажа
на ответника от жилището.
Относно твърдението на молителката,
че на 18.09.2019 г., около 19.30 часа, ответникът отворил стаята й, започнал да
вика и крещи и я обидил на мърша и на излизане на входната врата се обърнал и я
заплюл в лицето.
Тези твърдяни от
молителката обстоятелства се сочат единствено от нейната близка приятелка Й.Д.И.,
която научила за тях от самата молителка. Същите не се потвърждават от нито
един от останалите свидетели, включително от свидетеля П.В.Х. – съпруг на
молителката и баща на ответника. Той посочва единствено, че е имало конфликт,
но не и за заплахи или заплюване на молителката от сина си. Така твърдяния
конфликт е в противоречия с показанията на свидетеля Р.К., който по същото
време е изнасял багаж заедно с ответника по делото. Видно от показанията му,
които се потвърждават и от показаниятана свидетелката Д.П., асансьорът в блока
се движи с чип, поради което няма как свидетелят да е взел багаж и да е тръгнал
по стълбите – той се е намирал не по-далеч от асансьорната площадка. Ако е
имало крясъци, както твърди молителката,
то той във всички случаи щеше да чуе същите. Щеше да види или чуе и
заплюването, ако то беше насочено и попаднало върху майката на входната врата.
Съдът в настоящият му
състав счита, че конфликт на посочената дата между двамата възможно е да е имало,
тъй като конфликтите в процеса на изнасянето на багажа от ответника са съпътствали
срещите между сина и майката. Но
твърденията за оказано психическо насилие е преувеличено. Възможно е в хода на
конфликта между двамата да са изговорени нелицеприятни думи, но доказателствата
по делото не свидетелстват думи и действия на ответника да са оказали психическо насилие върху молителката
- това щеше да бъде известно, най-малко
на съпруга й П.Х., който щеше да посочи това в показанията си пред съда. Възможно
е думите посочени в декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН да са извадени от
контекста на разменени между двамата реплики, но това също не свидетелства за
психическо насилие и цел за оказване на такова от страна на ответника. А
относно заплюването на молителката, съдът безспорно счита по изложеноте по-горе
арргументи, че такова не е било налице.
Поради това съдът
намира, че не е няма оказано от страна на ответника домашно насилие върху
молителката. Касае се за битов конфликт, действията и думите, в хода на който
са силно преекспонирани от молителката в декларацията и молбата.
Цялостният прочит на
молбата води на извод, че целта на същата е ответникът да освободи апартамента,
в който да остане да живее молителката, което вече е сторено от ответника. Настоящото
производство обаче не е предназначено да решава спорове по ползване на жилище.
Поради изложеното съдът
намира, че депозирата молбата за защита от домашно насилие следва да бъде
отхвърлена изцяло.
Предвид материалното
състояние на молителката, установено с подадената декларация и здравословното й
състояние, същата следва да бъде освободена от заплащане на такси и разноски по
производството, поради което не следва да бъде осъждана да заплаща държавна
такса по производството.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от И.С.Х., с ЕГН **********, с
адрес: *** молба за защита от домашно насилие срещу сина й С.П.Х., с адрес: ***, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСВОБОЖДАВА И.С.Х., с
ЕГН **********, с адрес: *** от заплащането на държавни такси и разноски по производството.
ПРЕПИСИ от решението да
се връчат на страните и на РУ на МВР – Габрово, след влизането му в сила.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва от страните пред Окръжен съд
Габрово, в 7-дневен срок от връчването му.
Районен съдия: