РЕШЕНИЕ
№ 658
гр. Пловдив , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Васил А. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил А. Тасев Административно наказателно
дело № 20205330207954 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 16-002978/27.11.2020 год.
издадено от изпълняващ служебните задължения на ***** на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.П., с което на „Б.“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“С.“ № 2, представлявано от
****** И. Н. Б., на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от Кодекса
на труда /КТ/е наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на
разпоредбата на чл.177, ал.1 от КТ.
Жалбоподателят в жалбата си и писмено становище оспорва
наказателното постановление /НП/ като излага доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалния и материалния закони. Прави искане
за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща
представител.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от
юрк.Бойкински, който пледира НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски по делото за
1
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
На 05.08.2020 г. в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ бил
получен сигнал от М.М.Д. за нарушение на трудовото законодателство,
касаещ неизплатен й годишен отпуск от работодателя „Б.“ ООД. В тази
връзка на 17.08.2020 г. и на 12.10.2020 г. в Дирекция „Инспекция по труда“
гр.П. била извършена проверка по документи на жалбоподателя „Б.“ ООД. В
хода на проверката било установено, че подалата сигнала Д. заема
длъжността „*******“ в дружеството, като съгласно сключения между нея и
„Б.“ ООД трудов договор, в срок до 25-то число на следващия месец трябвало
да й се изплаща трудовото възнаграждение. На проверяващите била
представена ведомост за месец юли 2020 г., от която било установено, че от
страна на дружеството-жалбоподател в срок до 25.08.2020 г. на М.Д. не било
изплатено начисленото й възнаграждение за ползван от нея през месец юли
2020 г. платен годишен отпуск в размер на 23 работни дни. Констатирано
било, че отпускът бил разрешен със заповед на работодателя.
Въз основа на резултатите от проверката св.К.М.Т., на длъжност „****“ в
Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив приела, че с бездействието си
дружеството-жалбоподател „Б.“ ООД е нарушило разпоредбата на чл.177,
ал.1 от КТ, за което съставила срещу него Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 16-002978/15.10.2020 г. Актът бил
подписан от упълномощено от дружеството лице с отбелязване, че
дружеството има възражения, които ще изложи в законоустановения срок.
Въпреки това по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН такива възражения не били
депозирани срещу акта.
Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното НП № 16-
002978/27.11.2020 год., в което административнонаказващият орган е
възприел залегналата в акта фактическа обстановка и е подвел нарушението
също под разпоредбата на чл.177, ал.1 от КТ, като е постановил налагане на
имуществената санкция в размер на 1500 лв. на основание чл.416, ал.5, вр.
чл.414, ал.1 от КТ.
В съдебно заседание актосъставителят К.М.Т. потвърждава авторството на
АУАН, направените в него констатации, като обяснява начина на извършване
2
на проверката след постъпил в Инспекцията сигнал. Потвърждава, че въз
основа на представените от дружеството документи било констатирано, че
действително възнаграждението не било изплатено, като в допълнение
заявява, че и към настоящия момент, дружеството не е представило
доказателства за изплатено от него трудовото възнаграждение.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. Т., които намира за обективни,
последователни, достоверни и съответстващи на събраните по делото
писмените доказателства.
Въз основа на събрания в настоящото производство доказателствен материал,
съдът приема за категорично доказано неизпълнение от страна на „Б.” ООД,
като работодател, на вмененото му с разпоредбата на чл.177, ал.1 от КТ
задължение за времето на платения годишен отпуск да заплаща на работника
или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото от него
среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен
месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или
служителят е отработил най-малко 10 работни дни. В разглеждания казус
дружеството не е изплатило в срок до 25.08.2020 г. на своя служител,
изпълняващ длъжността „*****“ - М.М.Д., начисленото й възнаграждение за
ползван от нея през месец юли 2020 г. платен годишен отпуск в размер на 23
работни дни. Несъмнено това се доказва от приложената по
административната преписка ведомост за месец юли 2020 г., представена от
самия работодател на проверяващия орган, видно от която срещу името на
служителя Д.в графа 8 /брой дни-платен отпуск/ са посочени 23 дни, в графа
27 /чиста сума за получаване/ е вписана сумата в размер на 523,50 лв., но в
графа „подписи“ липсва подпис на служителя, удостоверяващ изплатено
трудово възнаграждение за ползван платен годишен отпуск. Деянието е
осъществено, чрез бездействие. Следва да се посочи, че нито по време на
административното производство, нито в хода на въззивното производство,
дружеството-жалбоподател е представило доказателства за изплащане на
възнаграждението за ползван от Дъ. платен годишен отпуск през процесния
период.
Предвид на горното и с оглед разпоредбата на чл.416, ал.1, изр.2 от КТ,
съгласно която разпоредба редовно съставените актове по този кодекс имат
доказателствена сила до доказване на противното, съдът счита, че в
3
настоящото производство не бяха оборени констатациите на актосъставителя,
възприети и от наказващия орган за извършено от дружеството-
жалбоподателя нарушение на чл.177, ал.1 от КТ. Противното в случая не се
установява, в светлината на събраните гласни и писмени доказателства по
делото.
Нарушението според настоящата инстанция е подведено правилно към
съответната уреждаща състава му правна норма, както в акта от
актосъставителя, така и в наказателното постановление от
административнонаказващият орган, изложени са при описание на
обстоятелствата на нарушението всички такива, които са от значение за
правилната преценка за съставомерността на деянието като административно
нарушение, а и за ясното и пълно разбиране от страна на дружеството
нарушител за това, за което се подвежда под административна отговорност.
Спазени са императивните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, касаещи
задължителните реквизити на АУАН и НП. И двата акта на администрацията
са съставени от компетентни органи в кръга на техните правомощия, при
спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и са съобразени с
целта на закона.
В тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателя, че са му
наложени две отделни санкции за две нарушения, които според него касаели
едно и също деяние. В случая правилно и законосъобразно на дружеството са
били издадени две наказателни постановление при спазване правилото на
чл.18 от ЗАНН, съобразно което, когато с едно деяние са извършени няколко
административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко
отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко
едно от тях.
Неоснователно е и възражението, че правилната квалификация следвало да
бъде по чл.177 ал.2 от КТ. Последната предвижда, когато няма месец, през
който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни при
същия работодател, възнаграждението по ал. 1 да се определя от уговорените
в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с
постоянен характер. Тоест тази разпоредба се прилага, когато служителят не е
имал нито един месец, през който да е положил поне 10 дни труд при
конкретен работодател, а в случая служителката Д. е работила в дружеството
от 17.07.2014 г., преди да излезе в отпуск по болнични и майчинство през
4
2017г., видно от приложения по преписката трудов договор № 82. Нормално е
през време на отпуск по майчинство или болнични служителят да няма и един
работен ден, тъй като това е и целта на отпуска, но преди излизането си в
продължителен отпуск, Д. е изпълнявала редовно задълженията си по
трудовия договор, поради което задължението на работодателя попада в
хипотезата именно на чл.177, ал.1 от КТ.
Твърдението, че не било посочено нито в АУАН, нито в НП за коя година се
отнасяли тези 23 работни дни платен годишен отпуск, настоящият състав
намира също за неоснователно, тъй като изрично е посочено и в акта и в НП,
че става въпрос за ползван от служителя платен годишен отпуск през м. юли
2020 година, а това че възнаграждението се дължи за 23 работни дни, а не за
20 произтича от счетоводната ведомост, която изхожда от самия работодател,
като именно той е счел, че това е полагаемият отпуск на служителя през този
месец. Действително съгласно представения трудов договор полагащият се
платен годишен отпуск е в размер на 20 дни, но в случая на служителката е
било разрешено ползването на отпуск в размер на 85 работни дни, считано от
25.05.2020г. до 23.09.2020г., представляващи отпуск за предходни години.
За така установеното нарушение, правилно и законосъобразно е определена
санкцията на основанието чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ. Разпоредбата
на чл. 415, ал. 1 от КТ предвижда за работодател, който наруши разпоредбите
на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
15 000 лв. Доколкото законодателят е предвидил в цитираната разпоредба
налагане на наказанието "имуществена санкция", то следва изводът, че субект
на нарушението може да бъде и юридическо лице, каквото се явява
дружеството-жалбоподател. В случая е наложен минимално предвидения в
закона размер наказание, поради което същото не подлежи на изменение при
съдебния контрол.
Настоящият случай не представлява маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
тъй като нарушението не разкрива по-ниска степен на обществена опасност
от типичната за нарушенията от същия вид. Установи се, че дружеството е
било санкционирано за неизпълнение на задължението по чл.177, ал.1 от КТ и
за друг времеви период спрямо същия служител. Наред с това както се посочи
по-горе, липсват данни нарушението да е било отстранено от работодателя.
5
Ето защо съдът намира за неприложима в случая разпоредбата за
маловажност.
Неприложима е и привилегированата разпоредба на чл. 415в от КТ,
доколкото нарушението не само не е отстранено веднага, но и липсват данни
това не е сторено и до момента.
Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения както
при съставяне на АУАН, така и при издаване на процесното НП, които да
бъдат основание за отмяна на процесното наказателно постановление.
В посочения смисъл следва да бъде потвърдено процесното НП.
При този изход на спора , право на разноски има въззиваемата страна. Съдът
като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност,
както и начинът на участие на въззиваемата страна в открито съдебно
заседание, протекло с разпит на свидетел, намира, че справедливият размер
на юрисконсултско възнаграждение, който следва да се присъди възлиза на
80 лв.
По аргумент от т.6 от ДР на АПК, вр. чл. 63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл. 27 от ГПК
разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице,
разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващия
орган. В случая това е Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда",
която видно от чл. 2 и 3 от Устройствения й правилник представлява
юридическо лице на бюджетна издръжка и второстепенен разпоредител с
бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика.
Мотивиран от гореизложеното Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-002978/27.11.2020 год.
издадено от изпълняващ служебните задължения на ***** на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.П., с което на „Б.“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“С.“ № 2, представлявано от
управителя И. Н. Б., на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от
Кодекса на труда /КТ/е наложено административно наказание -
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за
нарушение на разпоредбата на чл.177, ал.1 от КТ.
6
ОСЪЖДА „Б.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.П., ул.“С.“ № 2, представлявано от **** И. Н. Б., да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 80 лева,
представляваща разноски за защита пред Районен съд гр.Пловдив.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен
съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7