и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 40/28.03.2005 год., постановена по Н.О.Х.Дело № 276/2004 год., Момчилградският районен съд е признал подсъдимия Валерий Руменов Давидов от с.Чорбаджийско, общ.Кирково за виновен в това, че на 24.05.2004 год. в с.Чорбаджийско, общ.Кирково, чрез използуване на МПС – “Фадрома”, собственост на “Маказа” ООД – с.Чорбаджийско, отнел чужда движима вещ – дизелов осемцилиндров двигател марка “Мерцедес”, модел 422, с мощност 280 конски сили, № ZA 0422011010125, на стойност 9 600 лв., от владението на ЕТ “Али Транс” с МОЛ Илко Аспарухов Асенов от с.Добромирци, общ.Кирково, без негово съгласие и с намерение противозаконно да го присвои, като кражбата е в големи размери, поради което и на основание чл. 195 ал.2, във вр. с чл. 195 ал.1 т.4, предл.1-во, във вр. с 194 ал.1, във вр. с чл. 54 от НК го е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 години, изпълнението на което е отложил за срок от 4 години, на основание чл. 66 ал.1 от НК. На основание чл. 53 ал.2 б.”б” от НК съдът е постановил вещественото доказателство - дизелов двигател марка “Мерцедес”, модел 422, № ZA 0422011010125, оставен на отговорно пазене в пункт за изкупуване на вторични суровини в гр.Кърджали, стопанисван от “Мик-22”ЕООД, клон гр.Кърджали, с отговорник Мария Чепишева, след влизане на присъдата в сила да се върне на собственика ЕТ “Али Транс” с МОЛ Илко Аспарухов Асенов от с.Добромирци, общ.Кирково. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия Валерий Давидов да заплати по сметка на РС – Момчилград направените по делото разноски в размер на 118 лв. Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Валерий Руменов Давидов от с.Чорбаджийско, общ.Кирково, който я обжалва като незаконосъобразна и необоснована, а наложеното наказание счита за явно несправедливо. Развива в жалбата подробни съображения в своя защита, като счита, че събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен начин опровергавали участието му при отнемане на процесната вещ. Твърди също, че към момента на отнемането й, инкриминираната движима вещ нямала качеството, индивидуализиращи я като дизелов осемцилиндров двигател, марка “Мерцедес”, модел 422, с мощност 280 конски сили, а представлявала отпадък, съхраняван в базата за изкупуване, и именно като такъв бил преценен и изплатен от него. Счита също за неправилна и квалификацията “големи размери”. Твърди, че възприемал движимата вещ като отпадък в патримониума на св.Рашид, който бил изявил желание и готовност да го продаде, и който приел насрещната му престация, поради което счита, че не отнел процесния двигател от владението на другиго. Моли обжалваната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова такава, с която да бъде оправдан. В съдебно заседание, лично и чрез защитника си поддържа жалбата така, както е предявена, като моли за обективност и справедливост. Не сочи нови доказателства. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата на Момчилградския районен съд намира за правилна, законосъобразна и постановена на базата на събраните по делото доказателства, като наложеното наказание е справедливо, поради което моли същата да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността на същата и доводите на жалбодателя, наведени в жалбата, на основание чл. 312 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е частично основателна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение, събрал е необходимите и посочени от страните доказателства, като при проведеното в настоящото производство съдебно следствие са събрани нови доказателства – разпит на вещото лице Димитров, изготвил назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза. От събраните от двете инстанции доказателства, се установява следната фактическа обстановка: Подсъдимият Валерий Руменов Давидов живее постоянно в с.Чорбаджийско, общ.Кирково, като се занимавал със събиране и изкупуване на вторични суровини, които предавал на пунктове за изкупуване на вторични суровини срещу заплащане. Св.Аспарухов работел като управител и шофьор във фирмата на баща си ЕТ “Али Транс – Али Шакир” – с.Добромирци, общ.Кирково, като извършвал автобусни превози на пътници с автобус марка “Сетра” с ДК № К 26-10, снабден с дизелов осемцилиндров двигател марка “Мерцедес” модел 422, № ZA 0422011010125, с мощност 280 конски сили. През м.декември 2002 год., извършвайки редовен превоз на пътници по линията с.Дрангово – гр.Кърджали, в района на с.Чорбаджийско, общ.Кирково светнала лампата на маслото, индикираща за повреда в двигателя, при което св.Аспарухов спрял автобуса, преместил пътниците в друг автобус, като авариралия такъв прибрал в хале на гаражите на бившето ТКЗС в с.Чорбаджийско със съгласието на св.Хабил Рашид, който ги стопанисвал. Св.Аспарухов и Рашид се разбрали Аспарухов да заплаща на Рашид по 2 лв. за всеки ден престой на автобуса в халето, където ще бъде извършен и ремонта. Тъй като повредата се оказала сериозна, св.Аспарухов свалил целият окомплектован двигател от автобуса, като на негово място монтирал друг, който закупил втора употреба. Отремонтирането на автобуса продължило около месец, като за ползуването на халето св.Аспарухов заплатил на св.Рашид сумата от 66 лв. При изкарването на автобуса от халето, и тъй като в момента нямал възможност да прибере авариралия двигател, св.Аспарухов оставил последния в двора на бившето ТКЗС, като за да не се мокри го завил с найлон, даден му от св.Рашид, когото св.Аспарухов помолил да наглежда двигателя, докато си го прибере. До м.юни 2004 год. св.Аспарухов не прибрал двигателя си, като неколкократно през периода м.декември 2002 год. – м.май 2004 год. с негово разрешение св.Карамолла вземал от двигателя отделни компоненти – капак на маслен филтър и капак на клапаните на двигателя, при което св.Хабил Рашид се възпротивявал да се пипа двигателя и позволявал вземането на частите, едва след като бил уверяван от св.Карамолла, че има разрешение от собственика му. През м.май 2004 год. св.Хабил Рашид казал на подсъдимия, че има събрани железа за вторични суровини, които желае да продаде. На 22.05.2004 год.подсъдимият Давидов отишъл да огледа железата на св.Рашид, при което видял оставения на двора двигател “Мерцедес” и поискал да вземе и него, но св.Хабил Рашид му казал, че двигателят не се продава и че си има собственик. За разфасоване и транспортиране на железата, за които се разбрали да изкупи подсъдимия от св.Рашид, подсъдимият се договорил със св.Чепишев, управител на “Мик – 22” ЕООД – гр.София, разполагаща с площадка за изкупуване на черни и цветни метали, находяща се в гр.Кърджали, в района на ж.п.прелеза. На 23.05.2004 год. св.Чепишев заминал за с.Чорбаджийско, за да нареже оßемните железни предмети в двора на бившето ТКЗС. Там отишъл и подсъдимият Давидов, който извикал св.Стефан Антонов и Марин Антонов да помагат при събиране и сортиране на железните отпадъци. Виждайки св.Хабил Рашид и св.Селвер Рашид, подсъдимият им заявил, че е питал собственика на двигателя и последния му разрешил да го вземе. Тъй като двигателят бил обемист и много тежък /същият тежи около 400 кг/, подсъдимият помолил св.Ковачев, който същият ден работел на бензиностанцията в с.Подкова със строителна машина “Фадрома”, да вземе с коша на машината двигателя и да го разтовари пред дома му, което свидетелят направил същият ден около обяд. На другият ден – 24.05.2004 год., подсъдимият Давидов извикал шофьора на товарния автомобил, на който товарели железата от двора на бившето ТКЗС – св.Несторов, да отиде пред дома му с колата, като подсъдимия помолил св.Ахмед с багера си да вдигне двигателя и да го натовари на автомобила. След като натоварили двигателя, от двора на бившето ТКЗС на автомобила били натоварени и другите железа, които подсъдимия изкупил от св.Рашид, след което претеглили колата на кантара в с.Подкова и подсъдимия платил на св.Рашид уговорената сума – по 0.08 лв. на килограм желязо, общо около 270 – 280 лв., след което железата били закарани на площадката за изкупуване на черни и цветни метали в гр.Кърджали на “Мик – 22” ЕООД – гр.София, където били приети и описани в изкупвателна бележка от св.Чепишева, като на подсъдимия били заплатени от фирмата предадените железа, в т.ч. и инкриминираният двигател. През м.юни 2004 год. св.Аспарухов се обадил на св.Карамолла и му казал, че когато минавал покрай двора на бившето ТКЗС в с.Чорбаджийско не видял двигателя, като го помолил да отиде и да провери дали двигателя е там. Св.Карамолла отишъл и видял, че двигателя го няма, като попитал св.Рашид къде е същия, на което последния отвърнал, че не знае. Св.Карамолла се обадил на св.Аспарухов и го уведомил, че двигателя го няма в двора на бившето ТКЗС, при което св.Аспарухов започнал да обикаля пунктовете за изкупуване на вторични суровини. Намерил двигателя в пункта за изкупуване на вторични суровини на “Мик – 22” ЕООД – гр.София, находящ се в гр.Кърджали, като видял, че липсват множество части, възли и детайли – шест глави, водна помпа, картер, дюзи, колекторни тръби и др., подробно описани в заключението на вещото лице Димитров по назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза. Св.Чепишева уведомила св.Аспарухов, че двигателят е предаден от подс.Давидов, като при срещата между двамата подсъдимият първоначално отрекъл да е виждал и вземал двигателя, но след като на 23.06.2004 год. св.Аспарухов подал жалба в полицията за извършената кражба, подсъдимия заявил на свидетеля, че е закупил двигателя от св.Хабил Рашид в състоянието, в което го е видял на площадката на фирма “Мик-22”ЕООД в гр.Кърджали, без да пипа нищо по него и да отиде и да се разправя със св.Рашид. След намирането на двигателя и подаване на жалба до органите на МВР от св.Аспарухов, на 23.06.2004 год. с Протокол двигателят е предаден на св.Мария Чепишева за отговорно пазене на площадката за изкупуване на вторични суровини на “Мик – 22”ЕООД – гр.София, находяща се в гр.Кърджали, до изясняване на случая. Видно от писменото заключение на вещото лице Вълчо Димитров по назначената и извършена на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза и от показанията му в съдебно заседание пред въззивния съд, стойността на инкриминираният двигател изцяло окомплектован към момента на извършване на деянието възлиза на 9 600 лв., с приспадане на овехтяването и при отчитане на обстоятелството, че същият е бил аварирал. От същото заключение се установява, че стойността на двигателя във вида, в който се е намирал на площадката за изкупуване на цветни и черни метали на “Мик – 22” ЕООД в гр.Кърджали при извършване на огледа, т.е. без липсващите части, възли и детайли, възлиза на 2 897.65 лв., след приспадане на амортизациите. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимия - частично, от показанията на разпитаните по делото от първоинстанционния съд свидетели Аспарухов, Хабил Рашид, Селвер Рашид, Карамолла, Чепишев, Чепишева, Несторов, Ковачев и Ахмед, от писменото заключение и показанията на вещото лице Димитров по назначената съдебно-оценителна експертиза, вкл. и от показанията му, дадени в съдебно заседание пред въззивния съд, както и от останалите писмени доказателства по делото – покупно-изплащателна сметка, товарителнца, свидетелство за съдимост и др., приети от първоинстанционния съд. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 195 ал.2, във вр. с чл. 195 ал.1 т.4, във вр. с чл.194 ал.1 от НК. За да направи този краен извод, първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, като е посочил кои обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства, отчел е противоречията в доказателствените материали, като е посочил кои от тях кредитира и кои отхвърля, и защо, излагайки подробни и убедителни съображения в тази връзка. Правилно първоинстанционния съд не е кредитирал обясненията на подсъдимия в частта им, с която установява, че инкриминираният двигател му бил даден от св.Хабил Рашид и Селвер Рашид, като същите му били показали двигателя при огледа на железата, които искал да изкупи от тях. Обясненията му в посочената част са нелогични и противоречиви, като същите се опровергават по категоричен начин от показанията на св.Хабил Решид и Селвер Рашид, които установяват, че когато подсъдимия изявил желание да изкупи и двигателя, наред с другите отпадъчни железа, и двамата свидетели му заявили, че двигателя не се продава, а си има собственик; както и че на другият ден подсъдимият им заявил, че е питал собственика и има разрешение да вземе двигателя. От друга страна, обосновано съдът е кредитирал показанията на св.Хабил Рашид и Селвер Рашид, тъй като същите са логични, последователни и кореспондират помежду си и с останалите доказателства по делото. В подкрепа на показанията на тези свидетели, впрочем, е и обстоятелството, че същите в продължение на около година и половина са имали добросъвестно и правомерно поведение по отношение на двигателя, като са се възпротивявали спрямо сваляне на части от него /напр. по отношение на св.Карамолла/, докато не са били уверявани, че съответното лице има разрешение от собственика на вещта; уведомявали са св.Аспарухов, че лица са сваляли възли и детайли от двигателя и т.н., при което тезата на подсъдимия – че същите свидетели са му продали двигателя, без да го уведомят, че той е собственост на друго лице, е нелогична и неподкрепена от каквито и да било доказателства, и правилно е възприета от първоинстанционния съд като защитна версия, целяща да го оневини. В тази връзка, правилно първоинстанционният съд не е дал вяра изцяло на показанията на св.Стефан Антанов и Марин Антонов, тъй като същите действително са противоречиви / по отношение на обстоятелствата - кога е станало натоварването на двигателя в товарния автомобил, къде и с какво/; а и същите свидетелствуват по същество за факти и обстоятелства, настъпили след като подсъдимият Давидов вече е бил уверил св.Хабил Рашид и Селвер Рашид, че е получил разрешението на собственика на двигателя за вземането му, т.е. показанията на посочените свидетели касаят времето на товаренето му в коша на фадромата, разтоварването му пред дома на подсъдимия и натоварването му в товарния автомобил за откарването на двигателя в гр.Кърджали, с други думи касаят такива факти и обстоятелства, по които не се спори между страните. Всъщност, от изложеното по-горе може да се направи безспорният извод, че подсъдимият Давидов не е имал съгласието на владелеца на вещта – ЕТ “Али Транс – Али Шакир” – с.Добромирци, с МОЛ – св.Илко Аспарухов, за отнемането й /за което няма спор между страните/; а същевременно св.Хабил Рашид и Селвер Рашид нямат качеството на владелци, нито на държатели на вещта, като същите изрично са демонстрирали несъгласието си подсъдимият да изкупи двигателя, уведомявайки го, че двигателят не се продава и си има друг собственик, и не са предприели никакви действия да възпрепятствуват товаренето му едва след като подсъдимия ги е заблудил, че има съгласие на собственика на двигателя за изкупуването му. С оглед изложеното, съдът намира за неоснователен довода на подсъдимия, изразен в жалбата му и поддържан от защитата му - че не бил отнел чуждата вещ от владението на другиго, без негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвои, тъй като бил възприемал вещта като отпадък в патримониума на св.Рашид, който бил изявил желание и готовност да му го продаде, вкл. приемайки плащането му. С оглед така установената фактическа обстановка – отнемането от подсъдимия на чужда движима вещ от владението на ЕТ “Али Транс – Али Шакир” – с.Добромирци, с МОЛ – св.Илко Аспарухов, без негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвои /като установяването на своя трайна фактическа власт върху отнетата вещ, с намерение да я присвои, е видно от последващото поведение на подсъдимия – закарването й пред дома му, натоварването й на товарния автомобил на св.Чепишев и продаването й в пункт за вторични суровини/, направените въз основа на нея правни изводи от първоинстанционния съд за осъществяване на деянието от обективна и субективна страна от подсъдимия – относно авторството на деянието и формата на вината, са обосновани и законосъобразни. Обоснован и законосъобразен е и извода на първоинстанционния съд относно квалифициращото деянието обстоятелство по чл. 195 ал.1 т.4– за извършване на кражбата с използуване на МПС – машина “Фадрома, без която отнемането на чуждата движима вещ от владението на собственика й, без негово съгласие, и установяване на трайна фактическа власт с намерението да я свои от подсъдимия, би било невъзможно, или поне значително затруднено, с оглед обема и теглото на инкриминирания двигател. Неоснователен, в тази връзка, е довода на подсъдимия – че не присъствувал при отнемането на вещта. Това е така, тъй като действително се установява, че подс.Давидов не е присъствувал лично в двора на бившето ТКЗС в момента на натоварването на двигателя в коша на фадромата и откарването му пред дома му, но това обстоятелство е без значение за квалифициране на деянието му като кражба, осъществена от него, тъй като именно подсъдимият е огледал вещта, решил е да я вземе, помолил е св.Ковачев да натовари двигателя в коша на фадромата и да я закара пред дома му, без да му обяснява чий е двигателя, има ли съгласието на собственика и т.н., т.е. извършил е всички необходими действия за противозаконното отнемане на чуждата вещ от владението на собственика й и за установяване на своя трайна фактическа власт върху нея, с намерението да я присвои. Извода на първоинстанционния съд относно стойността на откраднатата вещ – 9 600 лв., както е предявено обвинението на подсъдимия Давидов с обвинителния акт, обаче, е необоснован, респ. дадената от съда с присъдата правна квалификация на деянието като кражба в големи размери по чл. 195 ал.2 от НК, е в нарушение на материалния закон. Това е така, по следните съображения: В обстоятелствената част на обвинителния акт се твърди, че след като св.Ковачев превозил с “Фадрома”-та двигателя до дома на подсъдимия Давидов и го стоварил там, впоследствие подсъдимият демонтирал полезните и продаваеми части – глави, водна помпа, картер, мотовилки, шайби, горивонагнетателна помпа, колянов вал и др., т.е. възприето е от прокурора, че към момента на отнемането на инкриминирания двигател от подсъдимия, същият е бил изцяло и напълно окомплектован и стойността му възлиза на сумата от 9 600 лв., съобразно дадената оценка от вещото лице Димитров. Същото обстоятелство очевидно е възприето безрезервно от първоинстанционния съд при постановяване на обжалваната присъда. Същевременно, от доказателствата по делото тези обстоятелства не се установяват по несъмнен начин. Така, не са налице каквито и да било доказателства, които да сочат, че след разтоварването на двигателя пред дома му, подс.Давидов е демонтирал някакви части от двигателя, какви точно, кога, какво е станало с тези части и т.н. От друга страна, от показанията на св.Аспарухов, св.Чепишев и св.Чепишева се установява, че двигателят е докаран на 24.05.2004 год. на площадката за изкупуване на черни и цветни метали в гр.Кърджали и предаден от подсъдимия в състоянието и във вида, в който е намерен от св.Аспарухов на 23.06.2004 год., респ. огледан от вещото лице Димитров при изготвянето на съдебно-оценителната експертиза; както и че след намирането на двигателя, при срещата между св.Аспарухов и подсъдимия, последния заявил на свидетеля, че е купил двигателя в това състояние и не бил пипал нищо по него. Съгласно заключението по посочената експертиза, стойността на двигателя във вида, в който е оставен на отговорно пазене в “Мик – 22” ЕООД – гр.София, на площадката в гр.Кърджали, след приспадане на амортизацията възлиза на сумата в размер на 2 897.65 лв. Впрочем, конкретни данни относно състоянието на двигателя към момента на товаренето му във “Фадрома” – та на 23.05.2004 год. от двора на бившето ТКЗС не се съдържат и в показанията на св.Хабил Рашид, Селвер Рашид, Чепишев, Стефан Антонов, Марин Антонов, Несторов, Ковачев и Ахмед. Ето защо, и тъй като не са налице безспорни доказателства, че към момента на осъществяване на кражбата на инкриминираната вещ от подсъдимия, двигателят е бил напълно окомплектован, респ. стойността му е възлизала на сумата от 9 600 лв., а напротив – налице са доказателства, установяващи, че към посочения момент от двигателя са липсвали части, възли и детайли, посочени в заключението на вещото лице Димитров, като стойността на двигателя към момента на кражбата възлиза на сумата 2 897.65 лв., то извода на първоинстанционният съд, че престъплението, извършено от подсъдимия, осъществява признаците на състава на чл. 195 ал.2 от НК – кражба в големи размери, е необоснован. При това положение, липсата на доказателства относно стойността на откраднатата вещ, така както е предявена с обвинението на подсъдимия и възприета и от районния съд, следва да се отчете в полза на подсъдимия, като следва да бъде прието, че тази стойност възлиза на сумата от 2 897.65 лв. От това обстоятелство, и тъй като посочената стойност не покрива критерия “големи размери” /т.е. не надхвърля 70 минимални работни заплати за страната към 24.05.2004 год./, следва извода, че деянието на подсъдимия Давидов следва да се квалифицира като престъпление по чл. 195 ал.1 т.4, във вр. с чл. 194 ал.1 от НК, а не като такова по чл. 195 ал.2, във вр. с чл. 195 ал.1 т.4, във вр. с чл. 194 ал.1 от НК, както е приел първоинстанционният съд, т.е. налице е неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд. Тъй като се касае за по-леко наказуемо престъпление, то в изпълнение правомощията на втора инстанция по същество по чл.332 т.3 и чл. 335 ал.1 т.1 и 2 от НПК, следва обжалваната присъда да бъде изменена, като деянието на подсъдимия Давидов бъде преквалифицирано от престъпление по чл. 195 ал.2, във вр. с чл. 195 ал.1 т.4, във вр. с чл. 194 ал.1 от НК, в такова по чл. 195 ал.1 т.4, във вр. с чл. 194 ал.1 от НК, като подсъдимия следва да бъде оправдан по предявеното му обвинение в частите му относно по-тежката квалификация на престъплението – че кражбата е в големи размери, и по отношение стойността на откраднатата вещ, за разликата от 2897.65 лв. до 9600 лв. Настоящата инстанция намира, че след наложителната преквалификация на осъщественото от подсъдимия престъпление, с оглед смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства, отчетени и от първоинстанционния съд, следва да бъде намалено наложеното на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 години, на “лишаване от свобода” за срок от 1 година и 4 месеца. Настоящата инстанция намира, че с така намаленото наказание на подсъдимия биха били постигнати изцяло целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия, както и да се въздействува предупредително-възпиращо спрямо него и спрямо останалите членове на обществото. В останалата й част, извън посочените наложителни изменения в частите й относно квалификацията на деянието и намаляването на наложеното на подсъдимия наказание, обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, като при постановяването на присъдата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена в тази й част. Водим от изложеното, и на основание чл. 332 т.3, във вр. с чл.335 ал.1 т.1 и т.2, и чл. 332 т.6, във вр. с чл. 336 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъда № 40/28.03.2005 год. по Н.о.х.дело № 276/2004 год. по описа на Момчилградския районен съд в частта й, с която Валерий Руменов Давидов от с.Чорбаджийско, общ.Кирково, с ЕГН ********** е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 195 ал.2, във вр. с чл. 195 ал.1 т.4, във вр. с чл.194 ал.1 от НК, и му е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, изпълнението на което е отложено за срок от 4 /четири/ години, на основание чл. 66 ал.1 от НК, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието от престъпление по чл. 195 ал.2, във вр. с чл. 195 ал.1 т.4, във вр. с чл.194 ал.1 от НК, в престъплениепо чл. 195 ал.1 т.4, във вр. с чл.194 ал.1 от НК, като го ОПРАВДАВА по предявеното му обвинение в частта му относно квалификацията по чл. 195 ал.2, във вр. с чл.195 ал.1 т.4, във вр. с чл. 194 ал.1 от НК – че кражбата е в големи размери, както и в частта му относно стойността на откраднатата движима вещ, за разликата от 2 897.65 лв. до 9 600 лв.; и НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия наказание от “лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, на “лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението подлежи на касационно обжалване или протестиране в 15-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |