Решение по дело №3731/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 777
Дата: 21 април 2021 г.
Съдия: Златина Иванова Кавърджикова
Дело: 20203100503731
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 777
гр. Варна , 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20203100503731 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивната жалба на А. Х. Б., ЕГН ********** от ***,
уточнена с молба вх. № 2863976/02.12.2020г., насочена против решение № 260957/29.10.2020г.,
постановено по гр. д. № 14763/2020г. на 31-ви състав на ВРС, с което е допуснато допълване на
решение № 260018/13.08.2020г. по гр.д. № 14763/2019г. на 31-ви състав на ВРС, като е признато
за установено в отношенията между ищеца М. А. М. ЕГН ********** от *** и ответницата А. Х.
Б. ЕГН ********** от ***, че ищецът е собственик на жилищна сграда с идентификатор
10135.3517.237.1, находяща се в *** с площ от 46кв.м., изградена в имот с идентификатор
10135.3517.237 и е отменен НА № 137, т. I, рег. № 1463, дело № 137/2008г. на нотариус В.А.,
вписан в Сл.по вписванията-Варна вх.р. № 31512/31.10.2008г., акт № 133, т. ХС1Х, дело № 24941,
поправен с НАт. I, рег. № 1551, дело № 146/2008г. на нотариус В.А., вписан в Сл.по вписванията-
Варна вх.рег. № 33438/19.11.2008г., акт № 86, т. СУ\, дело № 26989.
Счита, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Моли се да бъде отменено.
Сочи, че погрешно в удостоверение от 2019г., изд. на М. А. М. /М.А.М./ от Община Варна е
посочено, че сградата с идентификатор 10135.3517.237.1, находяща се в *** е записана на нейно
име-А. Х. Б.. Няма спор обаче, че сградата с идентификатор 10135.3517.237.1 е собственост на М.
А. М. /М.А.М./, а тази с идентификатор 10135.3517.237.2-нейна. Никога не е оспорвала и
собствеността на съседа си. Установената грешка в КР би следвало да се отстрани по
административен ред. М. А. М. /М.А.М./ няма правен интерес от търсената защита по отношение
на собствеността си. Няма процесуална легитимация и по отношение на отмяната на нейния
нотариален акт и правен интерес от воденето на делото в тази част. Нейният КНА не касае
собствеността на процесната сграда с идентификатор № 10135.3517.237.1.
В писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемият М. А. М. ЕГН **********
от ***, чрез адв. Г.Г. изказва становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли се да бъде
оставена без уважение. Ответницата А. Х. Б. се е снабдила с КНА за собственост на постройка с
1
площ над ЮО.ООкв.м., а в дворното място в *** има постройки с площ под ЮО.ООкв.м., едната
от които негова. А. Х. Б. фактически засяга собствеността му, а издаденият КНА е неверен и
съществуването му е нетърпимо в правния мир. Правилно е установена собствеността му и е
отменен процесния КНА. Претендира присъждане на сторените разноски.
В с.з. на 16.03.2021 г. въззивницата, чрез адв. Св.С. поддържа въззивната си жалба само по
отношение отмяната на нейния КНА, но не и по отношение на произнасянето на съда по иска за
собственост с допълнителното решение, поради което ВОС е прекратил въззивното производство в
последната част. Определението е влязло в сила на 24.03.2021 г., като необжалвано. Въззивницата
е поискала присъждане на сторените разноски и е възразила за прекомерност на заплатеното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение. Въззиваемият, чрез адв. Г.Г. е заявил, че поддържа
писмения си отговор и искането си за присъждане на разноски.
Относно така предявения иск се излагат следните твърдения, респективно възражения от
страните:
В исковата си молба М.А.М., чрез адв. Д.С. е навел твърдения, че е собственик по силата на
изтекла придобивна давност, текла в периода от 1971 г., присъединявайки владението на
родителите си Х.С.А. /Ю.А./, поч. на 26.02.1999г. и Али Мехмедов Алиев, поч.на 18.01.2009г. на
сграда на един етаж със хзастроена площ от 46кв.м., с идентификатор 10135.3517.237.1, по КК и
КР на гр. Варна, находяща се в ***. Родителите му заплатили цената на къщата на жена на име
Разие, но без документ за собственост. След това владяли сградата като безспорни собственици.
След смъртта на майка му, с баща му продължили да владеят имота си необезпокоявано, а след
смъртта на баща му, продължил да живее и свои жилищната сграда, като единствен негов
наследник. Къщата е изградена върху държавно дворно място, за което плаща наем, а за къщата-
данъци. Къщата се състои от две стаи, коридор, малък салон. През 1974г. родителите му изградили
водопровод и канализация, пристроили килер и баня с тоалет с външни входове.
При документална проверка, установил, че имотът не е държавен или общински, но е
записан в СГКК-Варна, като собствен на ответницата А. Х. Б., въз основа на НА № 133, т. 99, рег.
№ 31512, дело № 24941/31.10.2008г. на Сл.по вписванията-Варна и НА за поправка № 86, т. 106,
рег. 33438, дело № 26489/19.11.2008г. на Сл.по вписванията-Варна.
Нито ответницата, нито трети лица не са придобивали сградата, прекъсвайки теклата в
полза на родителите му давност, а след смъртта им и в негова полза.
А. Х. Б. е собственик на жилищна сграда с идентификатор 10135.3517.237.2. Неправилно в
удостоверение № 1/18.06.2009г., за търпимост на осн. пар. № 16, ал. 1, от ЗУТ на община Варна,
Район Младост, сградата му с идентификатор 10135.3517.237.1 е записана като нейна
собственост.
Допусната е грешка в КК и КР на гр. Варна, видно от скица № 15-661713-22.07.2019г. на СГКК-
Варна, като неправилно са записани собствениците на отделните сгради в ПИ с идентификатор
10135.3517.237. и неговата сграда с идентификатор 10135.3517.237.1 е записана на А. Х. Б..
Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение
на ответницата А. Х. Б., че ищецът М.А.М. е собственик по наследство и давност на жилищната
сграда с площ от 46кв.м. с идентификатор 10135.3517.237.1, находяща се в *** и е налице грешка в
КК и КР на гр. Варна, изразяваща се в неправилно отразяване на площта и конфигурацията на
процесната жилищна сграда и неправилно вписване на ответницата като собственик, на осн. чл.
54, ал. 2 от ЗКИР. Иска да бъде отменен НА № 133, т. 99, рег. № 31512, дело № 24941/31.10.2008г.
на Сл.по вписванията-Варна и НА за поправка № 86, т. 106, рег. 33438, дело № 26489/19.11.2008г.
на Сл.по вписванията-Варна, на осн чл. 537, ал. 2 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор на исковата молба от А. Х. Б. не е постъпил.
2
С решение № 502/04.02.2020г. по гр.д. № 15876/2019г. на 40-ти състав на ВРС е допусната
на осн. чл. 19 от ЗГР промяна в имената на М.А.М., преименуван на М. А. М..
В о.с.з. на 25.02.2020г. ответницата, чрез процесуалния й представител адв. Т.Т. е заявил,
че в едно дворно място има построени различни сгради. Поради съвпадащи между страните
волеизявления, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че в дворното място с
идентификатор 10135.3517.237 с административен адрес в *** има построени три сгради-две
жилищни сгради, едната на М.М., другата на А.Б.. До пътя А.Б. има изградена тоалетна. За двете
жилищни сгради, достъпът се осъществява през отделни входове.
С влязло в сила, като необжалвано решение № 260018/13.08.2020г. по гр.д. № 14763/2019г.,
като е мотивирал извода си, че приема, че ищецът е доказал качеството си на собственик на
еднофамилна жилищна сграда от 46кв.м. с идентификатор 10135.3517.237.1, която неправилно е
записана в КК и КР като собственост на ответницата, която всъщност е следвало да бъде записана
като собственик на имот с идентификатор 10135.3517.237.2 и 10135.3517.237.3, съдът е признал за
установено на осн. чл. 54, ал. 2 от ЗКИР по отношение на А. Х. Б., по предявен от М. А. М. иск, че
при изготвяне на КП на гр. Варна, одобрен със заповед № РД-18-64/15.05.2008г. е допусната
грешка при записване на собственика на имот с иденетификатор10135.3517.237.1 и
административен адрес ***, като грешно за собственик на имота е записана ответницата А. Х. Б., а
е следвало за собственик да се запише ищеца М. А. М.. А. Х. Б. е осъдена да заплати на осн. чл. 78
от ГПК разноски в полза на М. А. М. в размер на 305.10лв.
С молба вх. № 265791/14.09.2020г. М. А. М. е посочил, че с исковата си молба е поискал
съдът да се произнесе и приеме за установено по отношение на ответницата, че е собственик на
процесната сграда, както и да отмени оспорения КНА, издаден в нейна полза. Съдът е обсъдил
относимите обстоятелства, но е пропуснал да формира воля по тези искания в диспозитива. Моли
се за допълване на съдебното решение.
С молба вх. № 267504/23.09.2020г. А. Х. Б. , чрез адв. Т.Т. е възразила, че искът по чл. 53
ЗКИР /вероятно има предвид чл. 54, ал. 2 от ЗКИР/ е иск за собственост към настоящия момент.
Моли да бъде оставени без уважение исканията на ищеца, като недоказани и неоснователни.
Претендира присъждане на разноски.
ВРС е постановил решение № 260957/29.10.2020г. по гр.д. № 14763/2019г. на ВРС,
позовавайки се на приетото с ТР № 8/2014г. на ВКС-ОСГК, че в хода на производството по иска с
правно осн. чл. 54, ал. 2 от ЗКИР се изследва и въпроса за собствеността и се дължи произнасяне и
по него и това, че още с решение № 260018/13.08.2020г., чието допълване се иска е формирал ясни
мотиви, че се е установила собствеността на ищеца върху процесната сграда и упражняваното от
нея в момента владение, на осн. чл. 250 от ГПК е допуснал допълване, като е признал за
установено в отношенията между ищеца и ответницата, че М. А. М. е собственик на жилищната
сграда с идентификатор 10135.3517.237.1, находяща се в *** с площ от 46кв.м., изградена в имот с
идентификатор 10135.3517.237. В тази част въззивното производство е прекратено с протоколно
определение от о.с.з. на 16.03.2021 г., на осн. чл. 264, ал. 1 от ГПК поради оттегляне на въззивната
жалба в частта и определението е влязло в сила на 24.03.2021 г., като необжалвано.
С решение № 260957/29.10.2020г. по гр.д. № 14763/2019г. на ВРС е отменил НА № 137, т. I,
рег. № 1463, дело № 137/2008г. на нотариус В.А., вписан в Сл.по вписванията-Варна вх.р. №
31512/31.10.2008г., акт № 133, т. ХС1Х, дело № 24941,
поправен с НА т. I, рег. № 1551, дело № 146/2008г. на нотариус В.А., вписан в Сл.по
вписванията-Варна вх.рег. № 33438/19.11.2008г., акт № 86, т. С\Л, дело № 26989, като се е позовал
на основателността на установителния иск за собственост по отношение на спорния имот-
жилищната сграда с идентификатор 10135.3517.237.1 по КК и КР на гр. Варна.
Настоящият състав намира, че незаконосъобразно е отменен изцяло НА № 137, т. I, рег. №
3
1463, дело № 137/2008г. на нотариус В.А., вписан в Сл.по вписванията-Варна вх.р. №
31512/31.10.2008г., акт № 133, т. ХС1Х, дело № 24941, поправен с НА т. I, рег. № 1551, дело №
146/2008г. на нотариус В.А., вписан в Сл.по вписванията-Варна вх.рег. № 33438/19.11.2008г., акт
№ 86, т. С\Л, дело № 26989.
След като съдът се е произнесъл по въпроса за собствеността на сградата с идентификатор
10135.3517.237.1, а по КК и КР на гр. Варна същата е записана на името на А. Х. Б., която се е
снабдила с КНА, допустимо е произнасянето по иска с правно осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК
Видно от НА № 137, т. I, рег. № 1463, дело № 137/2008г. на нотариус В.А., вписан в Сл.по
вписванията-Варна вх.р. № 31512/31.10.2008г., акт № 133, т. ХС1Х, дело № 24941, поправен с НА
т. I, рег. № 1551, дело № 146/2008г. на нотариус В.А., вписан в Сл.по вписванията-Варна вх.рег. №
33438/19.11.2008г., акт № 86, т. С\Л, дело № 26989, А.Х. К. е призната за собственик по давностно
владение на жилищна сграда със застроена площ от ЮОкв.м., състояща се от две стаи, баня-
тоалет, два килера, построена върху държавно дворно място, представляващо имот пл. № 7, в кв. 6
по плана на 15-ти микрорайон на гр. Варна, с площ 120.00кв.м., при граници: пл. № 8, пл. № 9, пл.
№ 20 и пл. № 6.
Според показанията на разпитания свидетел Г.Н.Г. и заключението на вещото лице по
допуснатата от първоинстанционния съд СТЕ, къщата на М. А. М. се състои от две стаи, коридор,
антре /салонче по думите на свидетеля/, килер и баня с тоалет и е с площ от 46кв.м.
Къщата на А. Х. Б., видно от отменения КНА за собственост, понастоящем с
идентификатор 10135.3517.237.2 по КК и КР на гр. Варна се състои от две стаи, баня-тоалет и два
килера и по заключението на вещото лице е с площ от 29.00кв.м.
На л. 100 от първоинстанционното дело се намира комбинирана скица, изготвена от вещото
лице по допуснатата СТЕ, според която с червен контур и червен щрих е посочена съществуващата
в дворното място, представляващо според описанието в КНА имот пл. 7, в кв. 6 по плана на 15-ти
микрорайон на гр. Варна по КП от 1965г., а понастоящем ПИ с идентификатор 10135.3517.237 по
КК и КР на гр. Варна, жилищна сграда с площ от 44кв.м., която е описана в спорния КНА. Видно
очертаната с червен контур и щрихованата в червено площ, обхваща и част от жилищната сграда,
понастоящем с идентификатор 10135.3517.237.1, собственост на М. А. М., която част за
прегледност е тонирана в зелен цвят от въззивнния съд. Тази комбинирана скица .подписана от
състава е неразделна част от настоящото решение. В тази част, с оглед влязлото в сила решение
на ВРС, че М. А. М. е собственик на жилищната сграда с идентификатор 10135.3517.237.1 по КК и
КР на гр. Варна, искането му за отмяна на КНА е основателно, но неоснователно в останалата
обжалвана част. и обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Същото следва да бъде
отменено в останалата си част, относно произнасянето по искането с правно осн. чл. 537, ал. 2 от
ГПК..
Поради частичното несъвпадане на изводите на ВОС, с тези в обжалваното решение,
последното следва да бъде потвърдено в посочената по-горе част и отменено в останалата, като
бъде отхвърлено искането с правно осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК в същата тази останала част.
Двете страни са поискали присъждане на разноски. Настоящият състав намира за
неоснователно искането и на двете страни. Производството в прекратената пред ВОС част, намира
правното си основание в разпоредбата на чл. 247 от ГПК, щом първоинстанционният съд е приел,
че е формирал ясни мотиви още в решение № 260018/13.08.2020г., но липсва диспозитив, а не
както е приел, че е с правно осн. чл. 250 от ГПК. Това производство, както и призводството по
което се е произнесъл ВОС са несамостоятелни и разноски по тях не се дължат. Същите следва да
останат в тежест на страните, така, както са ги направили за въззивната инстанция.
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260957/29.10.2020г. по гр. д. № 14763/2019г. на 31-ви състав
на ВРС, в частта в която е отменен НА № 137, т. I, рег. № 1463, дело № 137/2008г. на нотариус
В.А., вписан в Сл.по вписванията-Варна вх.р. № 31512/31.10.2008г., акт № 133, т. ХС1Х, дело №
24941, поправен с НА т. I, рег. № 1551, дело № 146/2008г. на нотариус
В.А., вписан в Сл.по вписванията-Варна вх.рег. № 33438/19.11.2008г., акт № 86, т. С\Л, дело №
26989, с който А. Х. Б. ЕГН ********** от гр. Варна е призната за собственик по давностно
владение на жилищна сграда със застроена площ от ЮОкв.м., състояща се от две стаи, баня-
тоалет, два килера, построена върху държавно дворно място, представляващо имот пл. № 7, в кв. 6
по плана на 15-ти микрорайон на гр. Варна, с площ 120.00кв.м., при граници: пл. № 8, пл. № 9, пл.
№ 20 и пл. № 6, относно частта от жилищната сграда, очертана по КП от 1965г. с червен контур и
щрихована с червен щрих и тонирана от съда в зелен цвят на комбинираната скица към
заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ на л. 100 от първоинстанционното дело, която
приподписана от състава представлява нераздела част от настоящото решение и която
съответства понастоящем на част от жилищната сграда с идентификатор 10135.3517.237.1 по
КК и КР на гр. Варна, собственост на М. А. М. ЕГН ********** от гр. Варна, на осн. чл. 537, ал. 2
от ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 260957/29.10.2020г. по гр. д. № 14763/2019г. на 31-ви състав на ВРС,
в частта в която е отменен НА № 137, т. I, рег. № 1463, дело № 137/2008г. на нотариус В.А.,
вписан в Сл.по вписванията-Варна вх.р. № 31512/31.10.2008г., акт № 133, т. ХС1Х, дело № 24941,
поправен с НА т. I, рег. № 1551, дело № 146/2008г. на нотариус В.А., вписан в Сл.по вписванията-
Варна вх.рег. № 33438/19.11.2008г., акт № 86, т. СУ\, дело № 26989, в останалата си част и
ОТХВЪРЛЯ искането на М. А. М. ЕГН ********** от гр. Варна с правно осн. чл. 537, ал. 2 от
ГПК в тази останала част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис на
страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5