Р
Е Ш Е Н И Е
№ 13
Гр. Перник, 26.01.2023
година.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и трети януари през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното
от съдия Ивайло Иванов административно дело № 1 по описа за 2023 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186,
ал. 4, във връзка с ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС),
във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „***“
ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № 11,
представлявано от управителя Н.Р.П., чрез пълномощника ѝ адвокат К.С. ***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
ФК-С1707-0126932 от 03.10.2022 година, издадена от началника на отдел
„Оперативни дейности в Главна дирекция „Фискален контрол“ (ГДФК) при Централно
управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), потвърдена с
Решение № ГДФК-170/18.11.2022 година на директора на дирекция „Оперативни
дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната
агенция за приходите.
С оспорената заповед, на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС,
спрямо дружеството е приложена ПАМ – „запечатване на търговски обект“ – ханче, находящ се в с. П., община Т., област Перник, стопанисван
от „***“ ООД, с ЕИК: ***, за срок от 14 (четиринадесет) дни, както и на
основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до обекта.
Жалбоподателят твърди, че
издадената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Излагат доводи, с които
оспорва се вмененото на дружеството нарушение. Твърди, че заповедта е
несъответна на целта на закона. Пледира, че при издаване на оспорваната заповед
административният орган е действал в нарушение на принципа за съразмерност,
уреден в чл. 6, ал. 5 от АПК. Моли съда да отмени изцяло обжалваната заповед.
Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – началник
на отдел „Оперативни дейности в ГДФК при ЦУ на НАП, чрез пълномощника му – главен
юрисконсулт М. К., в писмено становище, обективирано
в придружителното писмо, с което е представена по
делото преписката по издаване на оспорвания административен акт, моли съда да
остави жалбата без уважение като неоснователна и недоказана, пледира
процесуална и материална законосъобразност на проведеното производство и
съответствие на оспорената заповед с целта на закона.
В проведеното открито съдебно
заседание на 23.01.2023 година жалбоподателят „***“ ООД, редовно призован, се представлява
от адвокат К.С., който поддържа жалбата. Претендира присъждане на съдебни
разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
В проведеното открито съдебно
заседание на 23.01.2023 година, ответникът по жалбата – началник на отдел
„Оперативни дейности“ в ГДФК при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява,
представлява се от главен юрисконсулт М. К., която оспорва жалбата и моли съда
да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Административен съд – Перник, в
настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и приетите по
делото писмени доказателства на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с
чл. 144 от АПК, приема следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена против
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол и от легитимирано
лице – спрямо същото е приложена принудителна
административна мярка. Жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. С
оглед на това същата е процесуално допустима и съдът дължи разглеждането ѝ по същество.
От фактическа страна:
На 09.08.2022 година, в 14:13
часа, е извършена оперативна проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т.
41 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС – ханче, находящ
се в с. П., на главен път за гр. Т., стопанисван от „***“ ООД, с ЕИК: ***.
В хода на проверката и преди
легитимиране на проверяващите, при извършени от старши инспектор по приходите в
ГДФК при ЦУ на НАП - Ц. Ц., 3 броя контролни покупки, заплатени в брой, както
следва: в 14:00 часа на 2 броя минерална вода и 1 брой пакет цигари, на обща
стойност 8.80 лева; в 14:10 часа на 1 брой кафе на стойност 0.90 лева; в 14:12
часа на 1 брой кафе на стойност 0.90 лева, не са издадени фискални бонове от
инсталирано и функциониращо в обекта фискално устройство (ФУ), модел „DATECS DP 150“, с ИН на ФУ: № DT 772331 и ИН на фискалната памет (ФП): №
02772331, нито от кочан с ръчни касови бележи, отговарящ на изискванията на
Наредба № Н-18/2006 година
за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин (по-нататък Наредба №
Н-18/2006 година), нито друг документ, за полученото плащане. Парите са приети
от Р. Ф., приела плащането за сметка на „***“ ООД.
След легитимиране на органите на
НАП, от ФУ е отпечатана информация от КЛЕН (контролна лента на електронен
носител) на ФУ за дата 09.08.2022 година (л. 12 от делото), от която се
установило, че описаните по-горе продажби и на посочените стойности, не са регистрирани
и отчетени посредством издаването на фискални касови бележки от ФУ в момента на
плащане на сумите.
Изброена при проверката е фактическа
касова наличност в размер на 796.27 лева, съгласно опис на паричните средства в
касата за ФУ с индивидуален №
DT
772331, изготвен от Р. Ф., работник – кухня в обекта (л. 14 от делото). Разчетена
от монтираното в обекта ФУ е касова наличност в размер на 528.16 лева, съгласно
информация от КЛЕН на ФУ за дата 09.08.2022 година. При
което е установена положителна касова разлика в размер на 268.11 лева.
За резултатите от извършената
проверка, в присъствието на Р. Ф. – работник – кухня, представител на
дружеството – жалбоподател, е съставен констативен протокол (КП), серия АА, № 0126932/09.08.2022
година, в който са отразени горните обстоятелства, редовно предявен и връчен. Този
протокол, съставен от органи по приходите и в изпълнение на правомощията им, в
писмена форма, със съдържание, съответно на изискванията на чл. 50, ал. 2 от
Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), подписан от съставителите и от
присъствалото при проверката, представляващо дружеството лице, на основание чл.
50, ал. 1 от ДОПК се ползва с материална доказателствена
сила за отразените в същия действия и изявления, извършени от и пред органите
по приходите, и за установените факти и обстоятелства, поради което, неоспорен
от страните, се цени от съда.
Със Заповед № ФК- С1707-0126932
от 03.10.2022 година, издадена от С.К.Д. – началник на отдел „Оперативни
дейности“ в ГДФК при ЦУ на НАП, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, спрямо „***“ ООД, с ЕИК: ***, е приложена ПАМ – запечатване за срок от 14
(четиринадесет дни) на търговския обект – ханче, находящ
се в с. П., община Т., област Перник, стопанисван от „***“ ООД, с ЕИК: ***,
както и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до обекта.
В заповедта са изложени
установените при проверката факти и обстоятелства, отразени в съставения във
връзка с извършената на 09.08.2022 година проверка КП, серия АА, № 0126932 от
09.08.2022 година, като е направен извод, че търговецът – задължено лице по
смисъла на чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 година, не е изпълнил задължението си
да регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския
обект чрез издаването на фискални касови бележки, от въведеното в експлоатация
в обекта ФУ, каквото регламентира чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, с което е допуснато
нарушение на Наредбата и ЗДДС, съответно е основание за прилагане на ПАМ, тъй
като при направено плащане в брой на обща стойност 8.80 лева за покупка,
извършена в 14:00 часа, при направено плащане в брой на стойност 0.90 лева за
покупка, извършена в 14:10 часа и при направено плащане в брой на стойност 0.90
лева за покупка, извършена в 14:12 часа, стопанисвания от „***“ ООД, с ЕИК: ***,
търговски обект, не е издадена касова бележка за извършените продажби при
получаване на плащането.
Определената продължителност на
срока на прилагане на ПАМ – 14 дни, е мотивирана с оглед начина и вида на
организиране на отчетността, индиректно – със степента на неговата обществена
опасност, а също и с факта, че търговецът отдавна извършва търговска дейност и
е наясно с конкретните изисквания към нея и с начина на организация на същата, но
въпреки това е допуснал извършването на административно нарушение, с което
засяга основният ред при извършването на тази дейност. Посочено е още, че от
доказателствата по преписката може да бъде направено обосновано предположение,
че една от целите пред търговеца е именно отклонение от данъчно облагане, което
винаги води до негативни последици за фиска.
Изтъкнато е, че ако не бъде приложена ПАМ, то съществува възможност от
извършване на ново нарушение (индиректно до ново отклонение от данъчното
облагане), от което за фиска на държавата биха
произлезли значителни и трудно поправими вреди. Посочено е, че срокът на
наложената ПАМ е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция –
преустановяване на лошите практики в обекта, както и съобразен с необходимото
време за създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца. Отбелязано
е, че в конкретния случай, с оглед вида на вредата (която се цели да се
предотврати с ПАМ), както и съобразно обстоятелствата, довели до нея
(организация, създадена в обекта), този административен акт и неговото
изпълнение не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най – необходимото
за целта, за която актът се издава. Посочено е, че целта на прилагането на процесната ПАМ е промяна на начина на извършване на
дейността в проверения обект, имаща за пряк резултат правилно отчитане на
дейността и индиректен – недопускане на вреда за фиска,
за което е необходим срок, а определеният такъв е подходящ.
Със същата заповед е приложена и
разпоредбата на чл. 187, ал. 7 от ЗДДС, във връзка с чл. 186, ал. 1 от ЗДДС –
забранен е достъпът до обекта. Разпоредено е
запечатването да се извърши след влизане в сила на заповедта. Указано е на
адресата на заповедта да отстрани наличните в търговския обект и прилежащите му
складове стоки в срок до определената дата на запечатване, съответно посочени
са последиците от неотстраняване на стоките. Но е посочено също, че в случаите,
в които отстраняването на стоките е свързано със значителни разходи за
задълженото лице, постановилият ПАМ орган може да разпореди оставяне на стоките
в обекта.
Заповедта е връчена на А.К.П. на 11.10.2022
година, пълномощник на управителя на „***“ ООД (пълномощно на л. 15 от делото).
Заповедта е обжалвана пред по – горестоящия административен орган – директор на дирекция
„Оперативни дейности“ в ГДФК в ЦУ на НАП, който с Решение № ГДФК-170 от
18.11.2022 година (л. 35 от делото), е отхвърлил жалбата като неоснователна с
мотиви, че заповедта е мотивирана, отговаря на изискванията за форма и
съдържание, визирани в разпоредбата на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, в
изложените от административния орган в заповедта съображения са посочени
целите, които да бъдат постигнати с прилагането на мярката, което е прието за
достатъчно за обосноваване както на заповедта, така и на визирания в нея срок.
Прието в тази връзка е от по – горестоящия орган е,
че с приложената ПАМ не се засягат права и законни интереси в по – голяма
степен от най – необходимото за целта, за която актът се издава, а
продължителността на срока е определена с оглед начина и вида на организиране
на отчетността. Посочено е, че нарушителят отдавна извършва търговска дейност и
е наясно с конкретните изисквания за нея и с начина на организация на същата,
но въпреки това е допуснал и извършил административно нарушение, с което се
засяга основният ред при тази дейност, което означава, че създадената
организация в този търговски обект няма за цел и не води до изпълнение на
установените правни регламенти. Прието е, че от данните по преписката може да
се направи обосновано предположение, че една от целите пред търговеца е да
именно отклонение от данъчното облагане, което винаги води до негативни
последици за фиска, съответно че ако не бъде
приложена ПАМ, съществува възможност от извършване на ново нарушение
(индиректно до ново отклонение от данъчното облагане), от което за фиска на държавата биха произлезли значителни и трудно
поправими вреди.
Решението е връчено на управителя
на „***“ ООД, на 02.12.2022 година.
По делото е представена Заповед
ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 година на изпълнителния директор на НАП (л. 40 от
делото), изменена със Заповед № ЗЦУ-1157 от 27.08.2020 година (л. 41 от
делото), с т. 1 на която определени да издават заповеди за прилагане на ПАМ по
чл. 186 от ЗДДС са началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГДФК в ЦУ на НАП, а с т. 2 определени да разглеждат
жалби срещу заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС са директорите на
териториалните дирекции и директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГДФК в
ЦУ на НАП.
При така установените факти,
настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши
цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен
акт, достигна до следните правни изводи:
Предмет на съдебен контрол в
настоящото производство е Заповед № ФК- С1707-0126932 от 03.10.2022 година,
издадена от С.К.Д. – началник на отдел „Оперативни дейности“ в ГДФК при ЦУ на
НАП, постановена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187,
ал. 1 от ЗДДС. Тази заповед е оспорена по административен ред, като което
директорът на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГДФК в ЦУ на НАП е оставил
жалбата без уважение, поради което и на основание чл. 145, ал. 2, т. 1, във връзка
с чл. 98, ал. 2, изр. второ от АПК на оспорване подлежи първоначалният
административен акт.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт, поради
което същата следва да отговаря на изискванията на чл. 146 от АПК.
Оспорената заповед е издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ в
ГДФК при ЦУ на НАП – компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 2
от ЗДДС, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за НАП. Издателят на
заповедта е оправомощен и със Заповед № ЗЦУ-1148 от
25.08.2020 година на изпълнителния директор на НАП, изменена със Заповед №
ЗЦУ-1157 от 27.08.2020 година, а по делото липсва спор, че същият заема
длъжност началник на отдел „Оперативни дейности“ в ГДФК в ЦУ на НАП. С оглед на
това не се констатират отменителни основания по чл.
146, т. 1 от АПК.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити, в
частта ѝ, относима към приложението на чл. 186,
ал. 1 от ЗДС – наименование на органа, който я е издал, наименование на акта,
адресат, разпоредителна част, която предвижда правата и задължения на адресата,
начина и срока на изпълнение, срока и ред за обжалване и подпис на издателя. В
акта се съдържат фактическите основания, обусловили издаването му, доколкото
същият е мотивиран с неиздаването на три броя касови бележки за извършени три
продажби, в обекта, стопанисван от жалбоподателя, в който е монтирано и
функциониращо ФУ, както следва: в 14:00 часа – на 1 брой минерална вода и 1
брой пакет цигари на обща стойност 8.80 лева, заплатена в брой; в 14:10 часа – на
1 брой кафе на стойност 0.90 лева, заплатена в брой; в 14:12 часа – на 1 брой
кафе на стойност 0.90 лева, заплатена в брой, съответно с липсата на данни за
регистриране на извършените продажби в разпечатаната от ФУ информация от КЛЕН. Издаденият
административен акт препраща и към съставения протокол за извършената проверка.
Заповедта съдържа и правните норми, обосновали издаването ѝ. Формално
изложени са и мотиви относно продължителността на мярката – „запечатване на
обект“ за срок от 14 дни. Доколкото последните са същински такива, подлежи на
преценка в съдебния акт по – долу. С оглед на това, вън от мотивите, обосновали административния акт, не се констатират отменителни основания по чл.
146, т. 2 от АПК.
При издаването на заповедта в частта ѝ по приложението на чл. 186,
ал. 1 от ЗДДС не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да обосновават отмяна на оспорвания административен акт по чл.
146, т. 3 от АПК.
По отношение съответствие на оспорената заповед с материалноправните
разпореди и целта на закона:
Постановеното запечатване на обекта е основано правно в чл. 186, ал. 1, т. 1,
б. „а“ от ЗДДС. Според приложената правна норма, запечатване на обект за срок
до 30 дни, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, се прилага
спрямо лице, което не издаде съответен документ за продажба. Съгласно
разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано или нерегистрирано
по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ (фискален бон), или касова бележка от ИАСТУД (системен бон). Не се изисква
регистриране и отчитане на извършените продажби във или от търговски обект чрез
ФУ/ИАСТУД, или се допуска неиздаване на фискален или системен бон, или не се
изисква издаване на фискални касови бележки от ФУ или касови бележки от ИАСТУД,
в изчерпателно регламентирани нормативно случаи – чл. 3, ал. 1, предл. второ и трето, ал. 1а, чл. 4 и чл. 5 от Наредба №
Н-18/2006 година, приета на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. По делото не се
твърди, нито се установява и от доказателствата, да е налице някоя от така
посочените хипотези.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 година, фискална бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСТУД, независимо от документирането с първичен
счетоводен документ, задължително се издава за всяка продажба на лицата по чл.
3, ал. 1 и за всяко плащане в брой, като ал. 4 на посочената разпоредба
конкретизира, че фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при
извършване на плащането.
Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, се забранява и достъпът до обекта.
Предвид съдържанието на цитираната нормативна рамка и въз основа на
установеното по делото от фактическа страна съдът намира, че в случая са били
налице материалноправните предпоставки по чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС за прилагане на ПАМ и спрямо конкретния търговец.
От събраните по делото доказателства се установи по
безспорен начин, за който факт и страните не спорят, че обектът, стопанисван
от жалбоподателя, е търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 ДР на ЗДДС. В
същия контролните органи са установили посредством извършването на контролна
покупка, осъществяването на три продажби на стоки от името на жалбоподателя,
без тези продажби да са били регистрирани посредством издаването на фискален
бон от монтираното и работещо в търговския обект към момента на осъществяване
на покупката ФУ, които обстоятелства по делото също са безспорни и основани в
доказателствата.
Неиздаването на
касов бон за извършените от приходния орган контроли покупки, на стойност
съответно 8.80 лева, 0.90 лева и 0.90 лева, съставлява неизпълнение на нормативно
установеното задължение за търговеца, регламентирано с разпоредбите на чл. 118,
ал. 1 и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 година. Това нарушение безспорно
обуславя приложението на разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.
Издаването на заповед на това основание се извършва в условията на обвързана
компетентност – на административния орган не е предоставена възможност да преценява
допълнителни обстоятелства, при които да приложи мярката, или други
обстоятелства, при наличието на които да не я приложи. Т.е. при установено
нарушение административният орган не разполага с възможност за преценка дали да
приложи или не ПАМ.
В случая,
извършеното нарушение, съставляващо нерегистриране посредством издаването на
фискална касова бележка от ФУ, и на трите извършени продажби не е и спорно
между страните. Спорен е въпросът, доколко приложената ПАМ и определеният срок
за прилагането ѝ, са съответни на целите, разписани в чл. 22 от ЗАНН, както
и на принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6 от АПК, като съответно съдът
дължи преценка и доколко същият е мотивиран.
С оглед съдържанието на мотивите, обосновали срока за прилагане на процесната ПАМ, настоящият съдебен състав намира заповедта за
немотивирана.
Законодателят не е разписал критериите, които следва да бъдат съобразени от
административния орган при определяне продължителността на административната
принуда. Поради това, при определяне на срока на действие на мярката административният
орган действа в условието на оперативна самостоятелност, но в рамките на
определената от закона максимална продължителност на административната принуда
– до 30 дни. Т.е. последният разполага с правото да индивидуализира срока на
мярката. Но следва и да съобрази продължителността на същата с оглед и
съответно на всички установен пред него конкретни факти и обстоятелства. При
тази индивидуализация е необходимо да бъдат изложени конкретни мотиви, които да
позволят също и на съда да провери дали органът е упражнил тази предоставена му
от закона възможност в съответствие с целта, която обслужва прилагането на
мярката, т.е. с целта на закона, съответно дали това възприето от органа
разрешение е съизмеримо с преследваната цел.
Безспорно е в случая, че за осъществената на посочената дата и към
посочените часови интервали контролни покупки касови бележки не са издадени. Това
без съмнение съставлява нарушение на изискването на чл. 118 от ЗДДС и чл. 3,
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година, съответно обуславя прилагането на
ПАМ за определен от контролиращия административен орган срок. В процесния случай принудителната административна мярка по
чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е приложена за срок от 14 дни. Тази продължителност е
мотивирана от административния орган с посочените по-горе мотиви – начин и вид
на организиране на отчетността; степен на обществената опасност на деянието;
извършването на търговска дейност от търговеца отдавна, съответно знание
относно конкретните изисквания към нея и с начина на организация на същата, но
допускане въпреки това на извършването на нарушение, засягащо основният ред при
извършването на тази дейност; наличие на доказателства по преписката, от които
може да бъде направено обосновано предположение, че една от целите пред
търговеца е отклонение от данъчно облагане, водещо до негативни последици за фиска; необходимост от прилагане на ПАМ, тъй като при
неприлагането й съществува възможност от извършване на ново нарушение,
съответно ново отклонение от данъчното облагане, от което за фиска и държавата биха произлезли значителни и трудно
поправими вреди. Посочено е, че срокът на наложената ПАМ е съразмерен на
извършеното и е съобразен с целената превенция – преустановяване на лошите
практики в обекта, както и съобразен с необходимото време за създаване на
нормална организация за отчитане дейността на търговеца. Посочено е също, че
целта на налагането на процесната ПАМ е промяна на
начина на извършване на дейността в проверения обект, имаща за пряк резултат
правилно отчитане на дейността и индиректен – недопускане на вреда за фиска, за което е необходим срок, а 14-дневният такъв е
подходящ. Идентични мотиви касателно срока на мярката
са обосновали и решението на по-горестоящия
административен орган, отхвърлил жалбата срещу процесната
заповед.
Настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, счита, че така
изложените в оспорената заповед мотиви относно продължителността на срока на
мярката, респективно изложените в решението на по – горестоящия
орган, отхвърлил жалбата, са изцяло бланкетни и общи.
Така формулирани, без каквато и да било конкретизация, на първо място същите
биха били приложими за всеки констатиран случай на неиздаване на касова
бележка. Такъв формален подход при мотивиране продължителността на срока на
налагане на ПАМ и на целите на прилагането ѝ спрямо конкретен субект на
задължението за регистриране и отчитане на продажбите на стоки или услуги във
или от търговски обект, е недопустим и е сравним с липса на мотиви. Постановено
е запечатване на обекта за срок от 14 дни за процесното
нарушение, но от мотивите не става ясно кои конкретни обстоятелства са от
значение и каква е тяхната тежест за определяне на срок с продължителност към
средната. Т.е. от мотивната част на заповедта не може
да се прецени нито как е определена продължителността на срока, нито какви
конкретно относими цели ще обслужи прилагането на
мярката за такъв срок. Мотиви с такова съдържание нямат характер на фактически
основания за продължителността на срока относимо към
целите на налагането на ПАМ от вида на процесната,
тъй като напълно необосновани и бланкетни не
неустановяват конкретни обстоятелства за определената продължителност на
мярката от 14 дни. По делото не се приобщиха доказателства, съдържащи данни за
извършвани от търговеца други такива нарушения, за да се обоснове изводът на
административния орган, че са налице лоши практики в обекта, които се цели да
бъдат преустановени. Не са посочени и други обстоятелства, в които да се
обоснове извод за тежестта на нарушението, респективно продължителността на
мярката. Не се събраха по делото, както и не се сочат по преписката
доказателства, които да обосноват предположението на административния орган, че
една от целите пред търговеца е отклонение от данъчно облагане. Не е посочено в
заповедта и кое от начина и вида на организиране на отчетността е довело до
извършването на това нарушение (обстоятелства, свързани с организацията на
отчетността на търговеца не са подлагани на проверка, съответно не са
установявани). Необоснован в тази връзка, като нескрепен с конкретика,
е и доводът, че е необходим определен срок за промяна на организацията на
дейността в конкретния обект. Наличието в търговския обект на регистрирано ФУ
предполага, че е създадена организация за регистриране и отчитане на
извършваните в този обект продажби на стоки. В тази връзка няма данни за
извършено наблюдение от страна на проверяващите в известен времеви период, поне
в деня на проверката, при което да е възприето и установено нерегистриране на
извършваните от името на търговеца продажби, не е обсъден дневният оборот, нито
среднодневния, тъй като не извършен сравнителен
анализ с други отчетни периоди на обекта, не е обсъдена оборотността
на предлаганите стоки, което на свой ред да е съпоставено с местоположението на
обекта, съответно с преминаващия клиентопоток и пр.
С определяне на продължителност на срок на ПАМ от 14 дни се засяга
съществено правната сфера на адресата на мярката, тъй като със запечатването за
такъв срок на търговски обект се засягат законни интереси в значителна степен. Поради
това задълженото лице има право да узнае конкретните факти и обстоятелства,
мотивите, обуславящи прилагането на ПАМ с такъв срок, срещу които съответно да
организира защитата си, като направи съответните възражения и/или представи
доказателства.
Така изложените мотиви препятстват и преценката за законосъобразност,
включена в рамките на съдебната проверка по чл. 169 от АПК, що се отнася до издаването на акта в тази му
част в условието на оперативна самостоятелност – невъзможно е да се прецени
съответствието на административния акт с целта на закона и с принципа за
съразмерност, също критерии за неговата законосъобразност. Липсата на мотиви или
излагането на бланкетни такива относно срока, за който се прилага ПАМ е
нарушение на изискването на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, респективно чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК, и е самостоятелно основание за отмяна на административния акт като
незаконосъобразен, независимо от приетата по – горе липса на формални нарушения
при издаване на оспорената заповед, вън от мотивите, обосновали срока на
мярката, както и е съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, поради препятстване правото на защита на адресата на мярката, поради
което заповедта е незаконосъобразна и на това основание (в посочения смисъл е съдебната практика на Върховния
административен съд, обективирана в Решение № 11097
от 5.12.2022 година, постановено по адм. дело №
3466/2022 годна; Решение № 11045 от 2.12.2022 година, постановено по адм. дело № 6230/2022 година; Решение № 10731 от 24.11.2022
година, постановено по адм. дело № 1776/2022 година; Решение
№ 10513 от 18.11.2022 година, постановено по адм. дело
№ 2491/2022 година; Решение № 10394 от 16.11.2022 година, постановено по адм. дело № 1698/2022 година; Решение № 10301 от 15.11.2022
годна, постановено по адм. дело № 1644/2022 година и Решение
№ 9778 от 2.11.2022 година, постановено по адм. дело
№ 12290/2021 година).
Заповедта в частта ѝ, с която е приложен чл. 187, ал. 1, във връзка с
чл. 186, ал, 1 от ЗДДС, също е постановена в нарушение на изискването за форма
по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК. От диспозитива
на акта, отнасящ се до приложението на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС – за забрана на
достъпа до обекта, което задължително се следва от прилагането на ПАМ по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС, не може да се установи какво е разпоредено
от административния орган, каква е неговата воля относно „съдбата“ на стоките в
запечатания обект. Посочено е, както че наличните в търговския обект и
прилежащите му складове стоки в срок до определената дата на запечатване следва
да бъдат отстранени от търговеца и за негова сметка, съответно са посочени са
последиците от неотстраняването, така посочено е също, че в случаите, когато
отстраняването на стоките е свързано със значителни разходи за задълженото
лице, органът приложил мярката може да разпореди, неуказано по чия инициатива,
нито в кой конкретен момент, оставянето на стоките в обекта. Какво е дължимото
от търговеца поведение е неясно. Не на последно място, разпоредено
е запечатването да се извърши след влизане в сила на заповедта. Разпоредено е обаче, въпреки това, наличните стоки да се отстранят до този момент
(влизане в сила на акта), което създава допълнителна неяснота у адресата на
мярката. С оглед предвидената възможност за обжалване на ЗППАМ, влизането в
сила на заповедта не е бъдещо сигурно събитие. Разпореждане и мотиви относно
прилагането на мярката по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС не се съдържат и в
решението на по – горестоящия орган, които мотиви, на
основание чл. 97, ал. 1, изр. второ от АПК също са предмет на съдебната
проверка, а заповедта в тази ѝ част въобще не е и била предмет на
проверката, извършена от директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГДФК в
ЦУ на НАП, независимо от депозирането на жалбата срещу издадения акт в цялост.
С оглед това се приема, че заповедта в тази ѝ част също страда от
съществен формален порок – еднозначно разпореждане липсва, съответно е и
немотивирана. Това е ограничило както възможността на лицето, спрямо което
мярката се прилага да узнае какво му се вменява да изпълни и следва ли да
инициира и мотивира оставяне на стоките в запечатания обект, така и препятства
проверката за съответствие на приложението на мярката по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС
с целта на закона и с принципа за съразмерност, независимо че материалноправната предпоставка за прилагането на
разпоредбата е била налице.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна,
а оспорената заповед като незаконосъобразна следва да бъде отменена.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото искането на жалбоподателя
за присъждане на съдебни разноски е основателно. Претендират се съдебни
разноски в общ размер на 1 050 (хиляда и петдесет) лева, от които 50
(петдесет) лева заплатена държавна такса за образуване на производството и
1 000 (хиляда) лева заплатено възнаграждение за адвокат съгласно договор
за правна защита и съдействие от 07.12.2022 година (л. 55 от делото).
Ответникът направи възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение. Същото е без основание – съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес, каквото е и процесното,
възнаграждението е 1 000 лева, в какъвто размер е и заплатеното от
жалбоподателя възнаграждение за един адвокат. С оглед на това ответникът ще
бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в общ размер на
1 050 лева.
С оглед изхода на делото, искането на процесуалния
представител на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № ФК-С1707-0126932 от
03.10.2022 година, издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“, при Централно управление на Националната агенция
за приходите, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“, във връзка с
чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), спрямо
дружеството е приложена принудителна административна мярка – запечатване за
срок от 14 (четиринадесет) дни, на търговски обект – ханче, находящ
се в с. П., община Т., област Перник, стопанисван от „***“ ООД, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № 11, представлявано от управителя
Н.Р.П., както и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до
обекта, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите, с код по БУЛСТАСТ: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. „Княз Дондуков“ № 52, да заплати на „***“
ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „***“ №
11, представлявано от управителя Н.Р.П., съдебни разноски в размер на 1 050.00
(хиляда и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия:/m/