Р Е Ш Е Н И Е № 1318
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на първи ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шпоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина Дублекова след като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 2267 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, приема следното:
Производство по чл. 278 вр. чл. 463 ал. 1 от ГПК.
Постъпила е с вх. № 66392/14.09.2018г. чрез ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, ЖАЛБА до Окръжен съд с вх. № 29400/09 октомври 2018г. от Т.И.Ч., с ЕГН **********, присъединен взискател по изп. дело № 2952/2016г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, против Разпределение с изх. № от 13.09.2018г. по изп. д.№ 2952/2016г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, с район на действие-района на ОС-Пловдив.
Жалбоподателят изразява съображения за незаконосъобразност на обжалваното разпределение, както следва:
По отношение на процесуалния ред:
На първо място, видно от разпределението е, че същото е изготвено на основание чл. 460 от ГПК, което е в противоречие с разпоредбите на ГПК, доколкото безспорно се установява от изп. дело, че обявеният за купувач е взискател и при наличието по изп. дело на други присъединени взискатели, то на основание чл. 495 от ГПК съдебният изпълнител е следвало да изготви разпределение, по силата на което да определи сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели.
С оглед на гореизложеното се счита, че в конкретния случай е налице специалната хипотеза на чл. 495 от ГПК, съгласно която съдебният изпълнител чрез разпределението следва да определи сумата за внасяне от страна на взискателя, който е обявен за купувач. Разпоредбата на чл. 495 от ГПК е специална спрямо общата на чл. 460 от ГПК и специалната разпоредба дерогира общата, доколкото визира и специална хипотеза, а именно: Разпределение между взискатели, единият от които е обявен за купувач.
Видно от разпределението, обаче, съдебният изпълнител не е определил съответната част за внасяне от страна на обявения за купувач взискател, а е извършил разпределение на събрана по изп. дело сума. По изп. дело, обаче, липсва събрана сума, защото, очевидно, тя се прихваща от вземанията на взискателя, което обаче се извършва чрез разпределение по чл. 495 от ГПК, а не – с разпределение по чл. 460 от ГПК.
В тази връзка се сочи и че плащане на предложената по публичната продан цена изцяло от страна на взискателя, който е обявен за купувач, води до заобикаляне на императивно предвидения в ГПК процесуален ред за придобиване на имот от страна на взискател, както и засяга пряко както длъжниците по изпълнението, така и присъединените взискатели.
Относно немотивираност:
Отново се счита от жалбоподателя, че изготвеното разпределение е немотивирано и по този начин са нарушени правата на страната, а и е затруднен съдебният контрол за законосъобразност на същото, тъй като в него липсва съществена информация.
Отново се твърди, че липсва описание на вземанията на страните по изп. дело съобразно притежавания от тях изпълнителен титул или друг подлежащ на изпълнение акт, в който са описани и посочени вземанията им като вид, произход и размер. Липсва информация постъпила ли е сумата от 133 133 лева по сметка на съдебния изпълнител и от кого е платена, която сума да е предмет на разпределението.
Липсва мотивираност и по отношение на привилегията на ПИБ АД- от какво произтича тази привилегия – описание на договорна ипотека с вписване.
Счита се, че горната информация е съществена и минимално необходима откъм съдържание на разпределението, доколкото това е обжалваем акт, и доколкото съдът следва да упражни контрол за законосъобразност по отношение на него. Затова в разпределението се счита от жалбоподателя, че следва задължително да са налице индивидуализирани вземанията на взискателите по основание и размер, както и с какви привилегии и индивидуализация на същите се ползват.
Счита се още, че освен вземанията в разпределението, следва да се посочат и всички взискатели, основанието за присъединяването им, както и размерът и произходът на събраната по изп. дело сума, която е предмет на разпределението.
Счита се, че горната информация е минимално необходима както за гарантиране правото на защита на страните, така и за разкриването на обективната истина чрез произнасяне от съда. Сочи се, че в подкрепа на това становище е и разпоредбата на чл. 462 ал. 1 от ГПК, съгласно която съдебният изпълнител предявява разпределението, а не – цялото изп. дело. Неслучайно законодателят е предвидил предявяване на разпределението, тъй като в него следва да съществува пълна, точна и конкретна информация, чрез която налична в разпределението информация страните да могат да се запознаят и проверят спазването на правата им.
С оглед на гореизложеното се счита, че липсата на горната информация да води до немотивираност на разпределението, съответно, до незаконосъобразност, което налага отмяна и връщане за изготвяне на ново мотивирано разпределение, /като се цитира решение №1500 от 28.11.2017г. по гр.д.№2706/2017г.,ІХ състав на Окръжен съд Пловдив/.
По отношение на спазването на реда за привилегиите:
В изготвеното от съдебния изпълнител разпределение не е спазен императивът по чл. 136 от ЗЗД за реда на погасяване на вземанията на присъединените взискатели, както и е включил вземания с привилегия по чл. 136 т. 3 от ЗЗД, които не се ползват с такава.
На първо място, като вземане с първа привилегия е включено вземане от 7.50 лева по т. 31, представляваща такса за заличаване на възбрана. Тези разноски не са извършени още, а и не представляват разноски по изпълнението. Освен това, видно от разпределението като разноски по изпълнението са включени многократно едни и същи суми – допълнителни такси за пощенски разноски, както и призоваване за разпределение. В същото време, обаче, с Решение № 921 от 02.07.2018г. по гр.д. № 682 от 2018г. на ОС Пловдив, ІХ гр. състав, първото разпределение е отменено като незаконосъобразно, поради което и липсва основание ЧСИ да включва такси за неговото предявяване. Твърди се и, че т. 26 от ТТРЗЧСИ да не е изчислена правилно, тъй като същата възлиза в размер на 123 357.01 лв, колкото е цената на имота.
На следващо място, в трети ред за погасяване са включени разноски по гражданско дело, посочени като държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, като същите не са посочени от къде произтичат в изготвеното разпределение. Твърди се от жалбоподателя, че тези разноски не се ползват с привилегия, доколкото липсва информация за произхода им и доколкото не са обезпечени от ипотеката.
Липсва посочване на периода на начисляване на договорната и наказателната лихва предвид разпоредбата на чл. 174 от ЗЗД, а именно:
Ипотеката обезпечава вземането независимо от промените, които са станали в него, но само до размера на сумата, за която е извършено вписването. Ако обаче е вписано, че вземането е лихвоносно, тя обезпечава и лихвите за двете години, които предшествуват годината на връчване призовка за доброволно изпълнение на собственика, за текущата година и за всички следващи, до деня на продажбата на имота. Освен това, ипотеката обезпечава вземането на кредитора за разноските за учредяването и за подновяването й, съдебните разноски и разноските по изпълнението.
Няма данни в изп. дело кога е връчена призовката и какъв е периодът на изчислените лихви, за да може да се приложи ограничението по чл. 174 от ЗЗД.
Не на последно място жалбоподателят твърди, че съдебният изпълнител не е признал привилегия на вземанията му по чл. 136 ал. 1 т. 4 от ЗЗД, в резултат на която привилегия вземанията на жалбоподателя се удовлетворяват преди тези, обезпечени с ипотека. Като мотиви за удовлетворяване на вземанията на банката преди тези за извършени подобрения в имота са, че „предварителният договор и споразумението към него нямали достоверна дата“…“
На първо място, и видно от представените на съдебния изпълнител удостоверения по чл. 456 от ГПК, видно от изп. листове и заповедите за изпълнение е, че вземането на Т.Ч., произтича от извършени от него подобрения в имота като владелец, съгласно чл. 6 от допълнително споразумение към предварителен договор за покупко-продажба на същия този имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 136 ал. 1 т. 4 от ЗЗД, ако вземането произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията по т. 3. В конкретния случай по изп. дело е установено, че вземането на Т.Ч. произтича от подобрение на държан имот, поради което и следва да се зачете привилегията на вземанията и същите да се удовлетворят преди тези на ипотекарния кредитор.
Излагат се доводи, че изводите на съдебния изпълнител, че представените по изп. дело предварителен договор и споразумение към него нямат достоверна дата, са неправилни и несъответстващи на разпоредбата на чл. 181 от ГПК.
Предварителният договор и споразумението са възпроизведени в издадените от съда заповед за изпълнение и изп. лист в полза на Т.Ч., които са представени, както пред заповедния съд, така и пред съдебния изпълнител; поради което и към настоящия момент същите имат достоверна дата – от датата на издаване на изп. лист на Т.Ч..
Моли се от жалбоподателя да се вземе предвид, че при изготвените от съдебния изпълнител разпределения по предложенията на Т.Ч. е призната привилегия по чл. 136 т. 4 от ЗЗД, която да е преди тази на банката. Към датата на изготвянето на процесното разпределение липсва промяна във фактическата обстановка, която да наложи вече липсата на привилегия.
Следва да се посочи, че разпределенията с призната привилегия на вземанията на Т.Ч. са влезнали в сила, поради което и съдебният изпълнител е недопустимо при последващи разпределения да не признава признатата вече със стабилен негов акт привилегия.
Направено е искане от жалбоподателя: С оглед на гореизложеното да се отмени като незаконосъобразно обжалваното разпределение, и да бъде върнато делото за изготвяне на ново мотивирано разпределение, евентуално да се признае привилегия по чл. 136 т. 4 от ЗЗД на вземанията на Т.Ч., които вземания да се удовлетворяват преди вземанията на Първа инвестиционна банка АД.
Претендират се сторените от Т.Ч. разноски за заплатени държавни такси и такси за администриране на жалбата. Допълнително се прилага списък – по молба от 20.09.2018г., постъпила при ЧСИ под вх. № 67427, /лист 17 от гр.д.№2267/18г./.
Постъпили са писмени възражения по жалбата от страна на „Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК *********, гр. София, чрез юрисконсулт Х.П.П., с които се изразява становище за неоснователност на твърденията в жалбата.
Обжалваното разпределение е изготвено по реда на чл. 495 от ГПК, като предложената от банката цена за имота не е достатъчна за удовлетворяването на всички вземания по делото, като вземането на ПИБ АД по изп. дело надхвърля размера на предложената сума от 133 133 лева.
Неоснователни са доводите в жалбата, че е следвало да бъде посочено вземането на присъединения взискател Т.Ч.. Това вземане не е следвало да бъде упоменато в разпределението, защото не разполага с привилегия преди ипотечното право на ПИБ АД, респективно, не следва да фигурира в разпределението с привилегия преди Банката.
Не се споделя становището на жалбоподателя, че разпределението е немотивирано – в акта на съдебния изпълнител изрично е посочено какви суми се разпределят, /а именно, от продажба на недвижим имот/, каква сума се разпределя, посочен е купувачът на имота, както и сумите, които се погасяват с разпределението.
Счита се, че съдебният изпълнител коректно е спазил реда за удовлетворяване на вземанията по чл. 136 от ЗЗД.
По делото има изискана актуална информация за наличните данъчни задължения за недвижимия имот, като видно от справката, липсват данъчни задължения за недвижимия имот. Неоснователни са и твърденията за включване от страна на съдебния изпълнител на вземания за разноски с привилегия под ред 3 на чл. 136 от ЗЗД – всички суми под точка 3, са подробно описани и индивидуализирани от съдебния изпълнител.
Счита се за изцяло правилно и законосъобразно, че съдебният изпълнител не е признал привилегия на вземането на присъединения кредитор Т.Ч. преди ипотечното вземане на Банката.
За да може да се ползват от претендираната привилегия на изр. второ на чл.136 ал. 1 т. 4 от ЗЗД, е необходимо тези взискатели надлежно да са упражнили право на задържане по повод на признатите им вземания за подобрения. Действително, в цитираната разпоредба се използва понятието право на задържане, без да е изрично посочено дали то следва да се упражнява като съдебно признато или извънсъдебно. Предвид императивния характер на нормата на чл.136 от ЗЗД, установено с оглед охрана преди всичко на тези кредитори, предприели действия по обезпечаване на вземанията си, /изкл. вземанията на държавата с оглед защитата на фиска/, следва да се заключи, че изискването на закона е за тези вземания да е налице съдебно признато право на задържане.
Претендираното от Т.Ч. право на задържане не се ползва със сила на пресъдено нещо спрямо Банката.
За да е налице хипотеза на редовно упражнено право на задържане означава, че е нужно в резултат на проведено исково производство и при доказване на някоя от хипотезите на чл. 70 ал. 3 от ЗС или чл. 72 ал. 3 от ЗС, съдът да е признал на кредитора право на задържане като обезпечение на вземането му. Едва тогава този кредитор би имал право на особената привилегия да се удовлетвори предпочтително от стойността на задържания имот. Само съдът може да учреди право на задържане, като съдебното решение е правопораждащият юридически факт. Правото на задържане е акцесорна претенция към тази за подобренията и може да се упражни само по съдебен ред.
Твърдението на Т.Ч., че има сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, съответно, анекс към този договор, от който е видно, че същият е владелец на имота, се счита за недоказано, предвид липсата на достоверна дата на посочените частни документи.
Следва да се посочи, че процесуалният представител на присъединения взискател Т.Ч. – адв. С.М. е същият, който представлява длъжниците по установителния иск за вземането по настоящето изп. дело, /търг. дело 760/2016г. по описа на ОС Пловдив/, като се счита, че вземането на присъединения взискател произтича от изцяло симулативен процес с длъжниците и цели единствено увреда на правоимащия кредитор ПИБ АД.
Моли се да бъде оставена без уважение жалбата като неоснователна и недоказана. В случай, че бъде счетена за основателно, се моли да бъде оставено без уважение искането за присъждане на разноски, предвид липсата на представен списък по чл. 80 от ГПК.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв, на осн.чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Останалите страни по изп. дело не вземат становище по жалбата с писмени възражения по чл. 436 ал. 3 от ГПК.
Постъпили са по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК мотиви от страна на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, по жалбата, по изп. дело № 20168240402952, с които изразява становище за неоснователността й.
Въззивният състав на Пловдивския окръжен съд констатира, че жалбата е подадена от надлежна страна – присъединен взискател по изп.дело № 2952/2016г. по описа на ЧСИ К. Павлов, рег. № 824, в законния тридневен срок по чл. 462 ал. 3 от ГПК срещу подлежащо на обжалване действие на съдия изпълнител – разпределение по чл. 460 вр. чл. 495 от ГПК, поради което се явява допустима за разглеждане по същество.
Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
С обжалваното действие – Разпределение на събрана сума от публична продан на недвижими имоти на длъжника Д.И.Т. и М.Й.М., обективирано с Протокол за предявяване на разпределение с изх. № /без номер/ от 13.09.2018г. по изп.дело № 20168240402952 по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, се разпределя сумата от 133 133 лева, посочена като най-висока предложена цена от обявения за купувач, взискател Първа инвестиционна банка АД. Като цената е за изнесен на публична продан недвижим имот, собственост на двамата длъжника, представляващ: СОС с идентификатор 56784.531.4654.1.5, с предназначение жилище-апартамент, ведно със СОС с идентификатор 56784.531.4654.1.21, с предназначение: за търговска дейност, по кадастралната карта и регистри на гр. Пловдив, одобрени със заповед РД-18-48/03.06.2009г.на изп.директор на АГКК.
С оглед общия размер на задължението на длъжниците към момента на изготвяне на разпределението/13.09.2018г./, е констатирано от ЧСИ, че събраната сума от публичната продан на недвижимите имоти- общо 133 133 лв е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели.
При което и с оглед на гореизложеното, на основание чл. 460 вр. чл. 495 от ГПК във вр. с чл. 136 от ЗЗД се извършва разпределение на сумата 133 133 лв/сто тридесет и три хиляди сто тридесет и три лева/, от страна на ЧСИ Константин Павлов, /лист 436-439 от изп.дело,томІІ/, както следва:
-на ЧСИ К. Павлов, -за обикновени такси и допл. разноски – 830.89 лева, както и пропорц. такси-т.26 от ТТРЗЧСИ-към 13.09.2018г.- 3 899.39; от последните, посочени с привилегия по чл. 126 т. 1 от ЗЗД, само, съответно, в размер на 157.48 лв-за вземането на Община Пловдив, както и в размер на 3741.91 лв-за вземането по ч.гр.д.№10474/2016г.; или общо погасена сума за такси: 4 730.28 лв, с привилегия по чл. 136 т. 1 от ЗЗД.
-на Агенция по вписване-Имотен регистър- 7.50 лв /ДТ за заличаване на възбрана/ с привилегия по чл. 136 т. 1 от ЗЗД.
-на взискателя Първа инвестиционна банка АД – 3539.71 лв, /предплатени такси-приспаднати от дълга/, - привилегия по чл. 136 т. 1 от ЗЗД.
-на присъединения взискател Т.И.Ч. – 108лв, /предплатени такси/- привилегия по чл. 136 т. 1 от ЗЗД. Посочено е, че поради липса на информация относно достоверност на датата на сключване на предварителния договор, въз основа на който се претендира привилегия по чл. 136 т. 4 от ЗЗД, ЧСИ счита, че такава не съществува и не следва да се разпределят други суми в полза на присъединения взискател.
-на взискателя Първа инвестиционна банка АД – 2 697.30 лв, /юрисконсултско възнаграждение-приспаднати от дълга/- с привилегия по чл. 136 т. 1 от ЗЗД.
-на община Пловдив – 1390.50 лв, /ДНИ/, с привилегия по чл. 136 т. 2 от ЗЗД.
-на взискателя и ипотекарен кредитор Първа инвестиционна банка АД- 120 659.71 лв, /по ч.гр.д.№10474/16г.-приспаднати от дълга/, - с привилегия по чл. 136 т. 3 от ЗЗД.
Посочено е, че на основание чл. 462 ал. 1 от ГПК ЧСИ е връчил съобщение за предявяването на разпределението с посочените дата и час на страните-13.09.2018г.-10.00 часа в кантората на ЧСИ Константин Павлов с рег. № 824; както и че всички страни са редовно уведомени, като при съставянето на протокола не присъстват страните или техните процесуални представители.
От гореизложените обстоятелства въззивният състав на ПдОС намира за изцяло неоснователни посочените в жалбата оплаквания.
Видно е, че процесното разпределение е съставено съгласно чл. 460 вр.чл. 495 от ГПК, като е взето предвид, че купувач е взискателят, в случая, ПЧБ АД, както и че разпределяната сума от 133 133 лева не достига за удовлетворяване на вземанията на кредиторите по изп. дело №2952/2016г. по описа на ЧСИ К. Павлов. В т.н. изцяло необосновано е оплакването в жалбата, че разпределението е съставено без да се взема предвид разпоредбата на чл. 495 от ГПК. Необосновано е и оплакването, че по делото липсва „събрана сума“, тъй като, явно, такава сума следва да бъде внесена, едва, след влизане в сила на разпределението и то в определен срок – двуседмичен, от страна на взискателя, купувач, съгласно чл. 495 от ГПК.
Неоснователно е и оплакването в жалбата, че изготвеното постановление е немотивирано, тъй като по съдържание то, изцяло, съответства на дадените указания от окръжния съд с предходно решение № 921/02.07.2018г. по гр.дело № 682 по описа на ОС Пловдив за 2018г. Вследствие на което настоящето разпределение съдържа конкретно посочени основание и вид на такси/разноски по ТТРЗЧСИ, както и съответния им размер. Изготвена е и сметка за размера на дълга по изп. дело № 20168240402952 с изх. № 68347/14.08.2018г., по смисъла на т. 12 от ТТРЗЧСИ вр. чл.79 от ЗЧСИ, съдържаща пълна информация за размера на дълга, на постъпилите суми, за начина на погасяване на дълга и за неговия остатък, /лист 415-420 от изп.дело/. В сметката, съответно, и в настоящето разпределение са отразени данни от актуална справка – от 2018г. за наличието на данъчни задължения за имота.
Неоснователно е и оплакването в жалбата, че вземането на присъединения взискател Т.Ч. е привилегировано такова, в т.ч. и с привилегия по чл. 136 т. 4 от ГПК. В случая, важното е, че, безспорно в настоящия случай, липсва съдебно признато право на задържане в полза на Т.Ч., каквото само би могло да му даде претендираната от него привилегия – ако, наистина е признато от съда, негово вземане за разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то това вземане да се удовлетворява преди вземанията по т. 3 на чл. 136 от ЗЗД, /арг. и от чл. 72ал.3 от ЗС/.
В т.н. на разсъждения, без правно значение за правата на присъединения взискател Т.Ч. се явява и оплакването в жалбата, че липсвало посочване на периода на начисляване на договорната и наказателната лихва предвид разпоредбата на чл. 174 от ЗЗД. Този довод, поначало, касае вземания на друг взискател, взискателя ПЧБ АД, а не – на присъединения взискател Т.Ч., който не се ползва с привилегия преди взискателя ПЧБ АД. А от друга страна, в горецитираната сметка за размера на дълга към 14.08.2018г., а след това – и в настоящето разпределение, са изрично посочени дължимите на взискателя ПЧБ АД главница, както и законна лихва върху нея за конкретно посочен период – от 25.07.16г. до 14.08.18г., който период от по-малко от две години е в рамките на допустимия такъв, за който лихвите могат да се обезпечават с ипотеката на взискателя ПЧБ АД. /В т.н. жалбоподателят, като страна по изп. дело, присъединен взискател има възможност на самостоятелна проверка кога е била връчена ПДИ до длъжниците, а не – да заявява, че нямало данни в изп. дело; в т.н. вж. 2 броя ПДИ, връчени на длъжниците на 07.10.2016г.-лист 36-39 от изп.дело/. Освен това, самото оплакване се явява и „неточно“, тъй като както договорната лихва, така и наказателната лихва са суми, които са „неолихвяеми“ в настоящия случай, като точният им размер е посочен, съответно, в изп. лист, както и в ПДИ, поради което и относно този вид лихви не се и посочва „период на начисляване“, както неправилно счита жалбоподателят.
Предвид гореизложените съображения жалбата се явява изцяло неоснователна и като такава не следва да бъде уважена от въззивния състав на окръжния съд.
Поради неоснователност на жалбата и по арг. от чл. 78 ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има право на претендирани разноски в настоящето съдебно производство, в случая, на юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК в размер на сумата от 150 лева, /съгласно посочено в писмени възражения на жалбата, както и пълномощно на юрисконсулт Х.П./, платими от страна на жалбоподателя.
Решението на окръжния съд може да се обжалва с жалба пред Пловдивски апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните, съгласно чл. 463 ал. 2 от ГПК.
Водим от гореизложеното Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна, постъпила с вх. № 66392/14.09.2018г. чрез ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, ЖАЛБА до Окръжен съд с вх. № 29400/09 октомври 2018г. от Т.И.Ч., с ЕГН **********, присъединен взискател по изп.дело № 2952/2016г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, против Разпределение с изх. № от 13.09.2018г. по изп. дело № 20168240402952/2016г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, с район на действие-района на ОС-Пловдив.
ОСЪЖДА Т.И.Ч., с ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис 1 /чрез адвокат С.Н.М.,***/, да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК *********, гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, чрез юрисконсулт Х.П.П., сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, разноски - юрисконсултско възнаграждение по делото.
РЕШЕНИЕТО на окръжния съд може да се обжалва с жалба пред Пловдивски апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/