№ 7081
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100507750 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С Решение № 21328 от 26.12.2023 г. постановено по гр.д.№ 43799/2022 г. на
СРС, 28-ми състав е отхвърлен като неоснователен иска с правно основание чл. 49, вр.
чл. 45 от ЗЗД, предявен от З. И. Т. с ЕГН ********** чрез адв. В. А. В. от САК и
съдебен адрес: гр. София, бул. „****, против Столична община с Булстат ********* и
адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33 за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 625 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-
болки и страдания поради бездействието на лица, действащи от името и за сметка на
Столична община по поддържането на асансьорите, инвалидните рампи и подлези на
ул.„Флора“ бул. „България“, гр.София, ведно със законната лихва от 09.08.2022 г. до
окончателното заплащане на задължението.
С постановеното решение е отхвърлен като неоснователен иска с правно
основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, предявен от З. И. Т. с ЕГН ********** чрез адв. В.
А. В. от САК и съдебен адрес: гр. София, бул. „****, против Столична община с
Булстат ********* и адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33 за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 625 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди- болки и страдания поради бездействието на лица, действащи от
името и за сметка на Столична община по поддържането на асансьорите, инвалидните
рампи и подлези на бул. „Тодор Каблешков“ и бул. „България“, ведно със законната
1
лихва от 09.07.2022 г. до окончателното заплащане на задължението.
Решението е постановено с участие на подпомагаща страна на страната на
ответника „ЗМБГ“ АД, ЕИК **** и адрес: гр. София, р-н Витоша, ж.к. „Карпузица“,
бул./ул. ****.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу постановеното решение е подадена въззивна
жалба от ищеца З. И. Т., в която се излага, че решението на СРС е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и издадено при нарушение на процесуалните
правила и неправилно приложение на материалния закон. Неправилно съдът е приел,
въпреки установеното чрез събраните доказателства, бездействие на служители на
ответника, че не е налице нормативно задължение за Столична община да поддържа в
достъпно състояние подлезите, асансьорите и рампите, през които единствено може да
бъде извършено от населението преминаване на бул. „Тодор Каблешков“ и бул.
„България“ и на ул.Флора и бул. „България“ в гр.София. Чрез събраните в
производството гласни доказателства несъмнено е установено, че ищцата и детето й
два пъти – на 30.07.2022 г. и на 09.08.2022 г. т.нар. рампи в подлезите са били
неизползваеми, тъй като са прекалено тесни и с прекалено остър ъгъл по наклон.
Същевременно и на двете посочени дати семейството не е могло да премине без чужда
помощ ползвайки тази недостъпна градска среда. Поддържа, че асансьрите в подлезите
на бул.България, 81 и 88 са заключени и не е възможно ползването им по
предназначение. Това бездействие на служители на ответника, според ищцата, е
неправомерно и несъответно на предназначението на тези елементи на градската среда,
които са необходими за ползване от населението, тъй като осигуряват възможност за
придвижване на гражданите и същевременно следва да отчитат спецификите за
придвижване на хората с увреждания, майки с деца и пр. Доколкото в производството е
установено осъщественото неправомерно бездействие от ответника и понесената от
ищцата неимуществена вреда и за двете описани житейски ситуации, както и
причинната връзка между тях, намира че претенциите следва да бъдат уважени в
цялост. Отправя искане за отмяна на решението като неправилно. Претендира
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ответника Столична община, в който е изразено становище за нейната
неоснователност. Поддържа, че Столична община е възложила дейностите по
поддържане и почистване на посочените елементи на градската среда на фирма
„ЗМБГ“ АД по силата на договори за възлагане на обществена поръчка от 28.04.2017 г.
и от 01.08.2022 г. Поддържа, че подлезът на ул.Флора и бул. „България“ в гр.София е
измит осем пъти от началото на годината /последно на 05.10.2022 г./, а подлезът на бул.
„Тодор Каблешков“ и бул. „България“- девет пъти /последно на 09.10.2022 г./.
Същевременно сочи, че за направата на рампи и асансьори и за поддръжката им
2
Столична община е разходвала средства в размер на 280762.77 лв. С оглед това
отправя искане за потвърждаване на решението на СРС като правилно и
законосъобразно.
Подпомагащата страна в процеса „ЗМБГ“ АД, изразява становище за
неоснователност на подадената въззивна жалба и поддържа подадения от Столична
община писмен отговор.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така
очертания от жалбата предмет, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Във връзка с чл. 269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за
нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, като такива
в случая не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г
по тълк.дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове
по чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 вр. чл.84 ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 30.07.2022 г., когато със семейството си тръгнали пеша от
дома към ресторант „Виктория“ на адрес бул. ****, гр.София, се наложило, за да
пресекат булеварда, да минат през подлез, находящ се на ъгъла на ул. „Флора“ и бул.
„България“. Наложило се на З. Т. заедно със съпруга си да пренасят детската количка и
сина си на ръце по стълбите на подлеза, защото рампите за хора със затруднено
придвижване не работели, а металните конструкции върху стълбите за детски или
инвалидни колички били неизползваеми заради голямото разстояние на двете метални
ленти. На връщане от ресторанта се наложило да ползват асансьора на подлеза на бул.
„Тодор Каблешков“ и бул. „България“. Той обаче бил по думите на ищцата в окаяно
състояние с миризма на урина и фекалии, а от тавана му капела някаква мръсна
течност, която полепнала по сина й.
Поддържа фактически доводи, че на 09.08.2022 г., излязла с тримата си синове и
3
кучето си. За да стигнат до супермаркет „Била“ на адрес бул. „****, гр.София, се
наложило да слязат в подлеза с асансьора от страната към Мол България, защото били
с детска количка и колело. Асансьорът, който е трябвало да ги качи пред супермаркета,
не работел. Ищцата трябвало заедно със синовете си да качва детската количка на
третия си син по стълбите. Заявява правни доводи, че за причинените й
неимуществени вреди-болки и страдания в пряка причинно следствена връзка с
описаните случаи, отговорност следва да понесе ответника, поради бездействието на
лица, действащи от името и за сметка на Столична община по поддържането на
асансьорите, инвалидните рамки и подлези на ул. „Флора“ бул. „България“ и а на бул.
„Тодор Каблешков“ и бул. „България“.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е изразил становище за неоснователност на
исковете. Поддържа, че Столична община е взела всички необходими мерки за
поддържането на подлезите на ул. „Флора“ и бул. „България“ и на ул. „Тодор
Каблешков“ и бул. „България“, които включват ръчно метене и механично миене.
Сочи, че е сключила Договор за възлагане на обществена поръчка № СОА17-ДГ55-
166/28.04.2017 г. и №СОА22- ДГ55-440/01.08.2022 г. с фирмата изпълнител „ЗМБГ“
АД, в които няма предвидена дейност по почистване и поддържане на асансьори. В
условията на евентуалност предявява възражение за намаляване размера на исканото
обезщетение.
За да отхвърли предявените искове по чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, СРС е приел,
че на съдебния състав не му е известно нормативно задължение всеки подлез да трябва
да е оборудван с асансьор, поради което и липсата на предоставяне на възможност за
ползване на асансьор било поради липсата му, било поради неподдържаното му не е
противоправно деяние, поради което и не може да бъде вменено в отговорност на
ответника.
Освен това, съдът е приел, че по отношение на удобството за ползване на
рампите на подлезите по делото се установи, че ищцата е имала възможност да ги
ползва, доколкото в единия от случаите сама е придвижила количката, при което
поради конструктивен дефект на самата детска количка две от колелата й са се
отделили и в последствие са били отново прикачени към нея.
Освен това, съдът е приел, че по делото е установено, че в един от случаите в
асансьора е имало остатъци от урина на минувачи, но съдебния състав е намерил, че
същото макар и крайно неприятно не би следвало да въздейства на човек с устойчива
психика до степен че да предизвика болки и страдания, подлежащи на обезщетяване
по съдебен път. Освен това е приел за установено, че ищецът е възложил ръчна и
машинно почистване на подлеза на третото лице помагач след проведена обществена
поръчка с което е покрил някакви минимални стандарти за почистването на подлеза.
Същевременно, съдът е приел, че по делото не е установено подлезът да е опасен за
4
ползващите го.
Решението е неправилно.
С оглед спецификата на конкретния случай следва да се отбележи, че
отговорността по чл. 49 от ЗЗД следва да се ангажира включително и при виновно
поведение, изразяващо се в бездействие от страна на изпълнителя по договора, на
което е възложено изпълнението на определена работа, а именно –поддържане и
почистване на подлези, в т.ч. на асансьорите и рампите в тях, находящи се в гр.София,
на ул.Флора и бул. „България“, както и на бул. „Тодор Каблешков“ и бул. „България“.
Лицето, което е възложило работата, може да се освободи от тази отговорност, ако се
установи, че служителят или работникът, на който е възложена работата, не е
причинил никаква вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни или
ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа. В този смисъл
ППВС 7/58 г. и дадените в него разяснения.
Чрез събраните пред първата инстанция гласни доказателства се установяват
следните релевантни за спора обстоятелства:
От показанията на свидетеля М.М.Т., на 10 години, син на ищцата З. Т.,
преценени с оглед всички доказателства по делото при спазване указанията на чл. 172
от ГПК се установява, че през месец юли 2022 г. пълномощника на ищцата празнувал
рождения си ден с заведение „Виктория“, което се намирало в гр. София, на бул.
България, близо до МОЛ „България“. На празненството присъствали ищцата, адвоката
й, свидетеля и по-малкия му брат И.А. и по-големия му брат Т.. Братът на свидетеля
И.А. бил на възраст, която налагала да се придвижва с количка, която ищцата
придвижвала. На отиване към заведението при преминаването през подлеза се оказало,
че асансьорът не работи, поради което и количката била свалена на ръце от ищцата и
пълномощника й - адв. В.. Съответно, на прибиране към дома, семейството отново
следвало да премине през съшия подлез. Установили, че в него работи асансьор, но
същият бил надраскан, миришел на фекалии и в подлеза капела някаква течност от
него. Отново, детската количка била пренесена на ръце от семейството. Свидетелят
разказва и за друг случай, когато се налагало да преминат през подлеза, тъй като
трябвало да достигнат до магазина „Била“. Свидетелят бил заедно с майка си и по-
големия си брат, като заедно с брат си се придвижвали с велосипеди. Свидетелят
установил, че асансьорът не работи, поради което и е се наложило майка му да свали
количката по рампата в подлеза. Тя придвижвала количката на задните й колела, при
което предните колела се откачили, което наложило случаен минувач да й помогне да
сглоби детската количка. Свидетелят сочи, че след случая ищцата била много тъжна,
ядосана и се карала на децата си. Свидетелят уточнява, че не при всяко преминаване
през подлез майка му се държала по този начин. Според свидетеля, липсата на
работещ асансьор в подлеза не бил изолиран случай, доколкото чувал за такъв още от
5
свой приятел Мишо във връзка с придвижване на трудноподвижния му баща Филип.
Свидетелят сочи, че поради неизправността на асансьора се налагало да бута
велосипеда си по рампата, а това било трудно, защото велосипедът бил тежък и той
трудно го удържал.
Чрез представените пред първата инстанция удостоверения за раждане се
установява, че ищцата има три деца: М.М.Т., роден на 16.02.2022 г., Т. М.Т., роден на
**** г. и И.А. В.ов В. - роден на **** г.
Пред първата инстанция са приети като доказателства договори за възлагане на
обществена поръчка с предмет „Събиране и транспортиране на отпадъци, почистване
и поддържане на улици и места за обществено ползване на територията на Столична
община", обособена позиция № 2 - райони "Триадица" (без частта, заключена между
бул. „Витоша”, ул. „Позитано", бул. „Христо Ботев” и бул. „Патриарх Евтимий”) и
„Младост”, рег. № СОА17- ДГ55-166/28.04.2017 г. и рег. № СОА22-ДГ55-
440/01.08.2022 г., сключени между ответника и третото лице помагач. Чрез същите се
установява, че за процесния период ответникът Столична община е възложила на
третото лице помагач „ЗМБГ“ АД извършване на описаните в договорите дейности
след проведена обществена поръчка.
Представени са и са приети като доказателство техническите спецификации за
изпълнението на обществената поръчка с предмет: „Събиране и транспортиране на
отпадъци, почистване и поддържане на улици и места за обществено ползване на
територията на Столична община" по 2 /две/ обособени позиции, както и техническото
предложение от третото лице помагач за участие в процедурата за обществената
поръчка и ценово предложение, от което е видно, че е предвидено ръчно и
механизирано почистване на площите.
Представена е и е приета като доказателство по делото банкова гаранция за
добро изпълнение, Реф. № 51-**********, издадена от Инвестбанк АД. ЕИК
********* по договора за -поддръжка и почистване.
За установяване на задълженията на общината за заплащане на цената на
възложените услуги са представени и приети като доказателство по делото картон за
отчет на разходите по параграф и дейности и таблица за стойността на лятно улично
почистване за 1 месец.
При така установеното, настоящия състав намира за установени всички
елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД по своята правна същност има обезпечително-
гаранционна функция, като тя настъпва след като натовареното лице при или по повод
изпълнението на възложената му работа, причини виновно вреди на пострадалия. За
да се приеме, че съществува основание за ангажиране на отговорност на възложителя в
6
хипотезата на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, въпросът за неговата вина е ирелевантен за изхода
на спора. Необходимо е кумулативното наличие на предвидените в тези две норми
предпоставки, а именно: да е осъществено деяние - действие или бездействие;
деянието да е противоправно; от него да са причинени вреди, които да са в причинно-
следствена връзка с противоправното деяние; деянието да е извършено виновно, като
деецът е лице, на което ответникът е възложил работа, при или по повод изпълнението
на която са причинени така установените вреди. В някои случаи се касае до неспазване
на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на
необходимите мерки за предотвратяване на увреждането. За възложителя
бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в
неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила и от характера на възложената работа.
В случая изложените от първата инстанция правни изводи, за това че не е
налице правна норма, която да възлага на общината, извършване на действия по
поддържане и почистване на подлезите, в т.ч. по поддържане в изправно състояние на
изградените в подлезите асансьори и рампи за придвижване са неправилни.
Редица са нормативните актове, чрез които на общината са възложени дейности
по изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища, в т.ч. и на пътните
съоръжения към тях, каквито според указанията на § 1, т.3 от ДР на Закона за
пътищата са и подлезите за придвижване на територията на общината, които са част от
общинската пътна мрежа.
Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането
на общинските пътища се осъществяват от общините, като общинските пътища са
публична общинска собственост на основание чл. 8, ал. 3 от ЗП. Съгласно чл. 28, ал. 1
от Наредбата за управление на общинските пътища на територията на Столична
община, общинската администрация планира ежегодно дейностите по изграждане,
ремонт и поддържане на общинските пътища и улици, а чл.31, ал. 1 от Наредбата
изяснява какво включва поддържането им, а именно полагането на системни грижи за
осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на
мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности. Организирането на
дейностите по поддържане на общинските пътища е задължение, с което е натоварена
Столична община, съгласно чл. 31, ал. 2 от Наредбата, т.е. поддръжката на подлезите в
гр.София, на които са настъпили описаните случаи, е в правомощията на ответната
община. Несъмнено, ремонтът и поддържането на общинската пътна мрежа се
осъществява, съгласно програма и чрез възлагане на обществена поръчка/чл. 48 от
наредбата/.
В разглеждания случай задължението на общината за поддържане на
общинските пътища /§1, т.14 от ДР на ЗП/ представлява дейност по осигуряване на
7
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата
година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на
пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.
С оглед това и настоящия състав намира, че в тежест на Столична община е
възложено с цитираните разпоредби да поддържа в добро състояние общинската пътна
мрежа и в ч. двата описани подлези с оглед нормалната им експлоатация по
предназначение – за придвижване на населението и при съобразяване спецификите на
придвижване на хората с увреждания и майките с детски колички, каквато се установи
и при двата случая да е именно ищцата.
Достъпността на елементите на градската среда за ползване от населението и
както бе посочено, при съобразяване на спецификите за придвижване на някои групи
от населението е предмет на правна регламентация също и с НАРЕДБА РД-02-20-2 от
26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на
елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и
съоръженията, която е приета на основание чл. 53, ал. 3 от ЗХУ и във връзка с чл. 112,
ал. 4 и чл. 169, ал. 1, т. 4 и ал. 4 от ЗУТ и отменя Наредба № 4 от 2009 г. за
проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за
достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания (обн., ДВ,бр. 54
от 2009 г.; изм., бр. 54 от 2011 г. В същите е предвидено, че достъпният асансьор
отговаря на минималните изисквания за ползване на безопасни и достъпни асансьори,
в т.ч. и от хора с увреждания, както и изискванията към размерите на кабината,
техническите средства, устройствата за управление, точността при спиране и
изравняване и проверката на изискванията за безопасност и на мерките за защита в
съответствие с БДС ЕN 81-70 "Правила за безопасност при конструиране и монтиране
на асансьори. Специално приложение за пътнически и товарни асансьори. Част 70:
Достъпност до асансьори за пътници, включително за хора с увреждания" (чл. 57, ал.
1).
Така, при съобразяване събраните пред първата инстанция доказателства, съдът
приема, че Столична община е отговорна за дейностите свързани с поддържане и
почистване на двата подлеза в гр.София- подземни съоръжения на общински пътища,
на които са настъпили описаните случаи, както и за осигуряване достъпност на
асансьорите в тях.
С оглед изложеното, съдът приема за установено наличието на причинно-
следствена връзка между бездействието на работниците/служителите, на които е била
възложена работата по поддържане и почистването на подлезите и причинените на
ищцата неимуществени вреди.
Чрез събраните в производството гласни доказателства, чрез показанията на
свидетеля Тодоров се установи, че болките и страданията, които ищцата е понесла на
8
двете посочени дати 30.07.2022 г. и 09.08.2022 г. са в пряка причинно следствена
връзка със състоянието на двата подлеза /подземни съоръжения/ и асансьорите в тях,
както и с невъзможността им за достъпна експлоатация по предназначение – за
безопасно и без затруднения ползване – за придвижване и преминаване на майка с
деца и детска количка.
Неоснователно е възражението на въззиваемата страна, че не е доказана
причинно-следствена връзка между понесените болки и страдания от ищцата и
бездействието на служители на Столична община във връзка с неизпълнение на
дейностите по поддържане на общинската пътна мрежа. Неизпълнението на
задължението за поддържане на общинската улица с грижата на добър стопанин и
непочистването й от ответника в т.ч. и от съответните изпълнители по възлагане с
договор след проведена обществена поръчка с оглед ползването й по предназначение,
на които това е било възложено, е в причинна връзка с причиненото увреждане на
ищцата.
Доколкото дейностите по поддържането и почистването на двата подлеза за
посочените дати е било възложено от Столична община на фирмата „ЗМБГ“ АД по
договорите /договори за възлагане на обществена поръчка с предмет „Събиране и
транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на улици и места за
обществено ползване на територията на Столична община", обособена позиция № 2 -
райони "Триадица" (без частта, заключена между бул. „Витоша”, ул. „Позитано", бул.
„Христо Ботев” и бул. „Патриарх Евтимий”) и „Младост”, рег. № СОА17- ДГ55-
166/28.04.2017 г. и рег. № СОА22-ДГ55-440/01.08.2022 г./, то, неизпълнението на
същите би довело до реализиране на отговорността на подпомагащата страна в друг
процес иницииран от страна на възложителя Столична община.
Съответно, възлагане дейности от страна на Столична община по поддържане
достъпност на изградените в двата подлеза асансьора на посочената фирма „ЗМБГ“
АД не се установи в производството. Отговорността на ответника е, както бе посочено
за чужди виновни противоправни действия или бездействия.
Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост на основание чл. 52 от ЗЗД. Понятието „справедливост”,
съгласно ППВС № 4/64 г., не е абстрактно понятие, поради което не предпоставя
хипотетичен размер на дължимото в хипотезата на неимуществени вреди, причинени
от деликт, обезщетение, а всякога е свързано с преценката на определени конкретно
съществуващи обстоятелства, както с общественото разбиране на определени
съществуващи обстоятелства. Размерът на обезщетението за претърпените от деликт
морални вреди трябва да е съразмерен с техния действителен размер, който е
обусловен както от характера, продължителността и интензитета на конкретното
неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, така и от
9
икономическата ситуация в страната към момента на увреждането и установената в
тази насока съдебна практика.
При определяне на размера на обезщетението в конкретния случай, съдът
отчете следните обстоятелства: възрастта на ищцата към момента на настъпване на
двата случая на 30.07.2022 г. и на 09.08.2022 г.; обстоятелството, че същата е
предприела ползване по предназначение на двата подлеза заедно с децата си, едното от
които придвижвано с детска количка, както и обстоятелството, че понесените болки и
страдания, във връзка с двете негативни ситуации са с преходен и нетраен характер.
Като съобрази посочените обстоятелства, настоящият състав намира, че за
обезщетяване причинените на ищцата неимуществени вреди следва да й бъде
присъдено обезщетение в размер на сумата 1250.00 лв. /по 625.00 лв. за всеки от двата
описани случаи/.
Поради това, обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и
предявените искове по чл.49 ЗЗД следва да бъдат уважени в цялост. Върху
присъдените суми се следва заплащане на мораторна лихва по чл.86, ал.1 вр. чл.84,
ал.3 ЗЗД за периода от датата на настъпване на инцидентите 30.07.2022 г. и 09.08.2022
г. до окончателно погасяване на задълженията. При неизпълнение на парично
задължение, произхождащо от вреди от непозволено увреждане, лихва се дължи от
деня на увреждането. От този момент, съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД длъжникът се счита
изпаднал в забава, поради което обезщетението по чл. 86 ЗЗД е в размер на законната
лихва от деня на увреждането до предявяване на иска.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищцата следва
да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 21.50 лв.-за
държавна такса.
На основание чл.38, ал.2 ЗА вр. чл.78, ал.1 ГПК в полза на процесуалния
представител на ищцата адв. В. В. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред въззивната инстанция в
размер на 480.00 лв. с ДДС.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени
разноски за първата инстанция в размер на 50.00 лв.-за държавна такса.
На основание чл.38, ал.2 ЗА вр. чл.78, ал.1 ГПК в полза на процесуалния
представител на ищцата адв. В. В. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред първата инстанция в размер
на 480.00 лв. с ДДС.
Предвид изложените съображения, съдът
10
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 21328 от 26.12.2023 г. постановено по гр.д.№ 43799/2022
г. на СРС, 28-ми състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен иска с
правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, предявен от З. И. Т. с ЕГН ********** чрез
адв. В. А. В. от САК и съдебен адрес: гр. София, бул. „****, против Столична община с
Булстат ********* и адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33 за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 625.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди- болки и страдания поради бездействието на лица, действащи от
името и за сметка на Столична община по поддържането на асансьорите, инвалидните
рампи и подлези на ул.„Флора“ бул. „България“, гр.София, ведно със законната лихва
от 09.08.2022 г. до окончателното заплащане на задължението КАКТО И В ЧАСТТА, с
която е отхвърлен като неоснователен иска с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от
ЗЗД, предявен от З. И. Т. с ЕГН ********** чрез адв. В. А. В. от САК и съдебен адрес:
гр. София, бул. „****, против Столична община с Булстат ********* и адрес: гр.
София, ул. „Московска“ № 33 за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
625.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и
страдания поради бездействието на лица, действащи от името и за сметка на Столична
община по поддържането на асансьорите, инвалидните рампи и подлези на бул. „Тодор
Каблешков“ и бул. „България“, ведно със законната лихва от 09.07.2022 г. до
окончателното заплащане на задължението, КАКТО И В ЧАСТТА НА РАЗНОСКИТЕ,
като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО:
ОСЪЖДА Столична община, със седалище: гр.София, ул. „Московска“ №33 да
заплати на З. И. Т. с ЕГН **********, действаща чрез адв. В. А. В. от САК и съдебен
адрес: гр. София, бул. „****, на основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД сумата от 625.00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания
поради бездействието на лица, действащи от името и за сметка на Столична община по
поддържането на асансьорите, инвалидните рампи и подлези на ул.„Флора“ бул.
„България“, гр.София, ведно със законната лихва от 09.08.2022 г. до окончателното
заплащане на задължението.
ОСЪЖДА Столична община, със седалище: гр.София, ул. „Московска“ №33 да
заплати на З. И. Т. с ЕГН **********, действаща чрез адв. В. А. В. от САК и съдебен
адрес: гр. София, бул. „България“ № 81В, ет. 8, ап.22, на основание чл. 49, вр. чл. 45 от
ЗЗД, сумата от 625.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди- болки и страдания поради бездействието на лица, действащи от името и за
сметка на Столична община по поддържането на асансьорите, инвалидните рампи и
подлези на бул. „Тодор Каблешков“ и бул. „България“, ведно със законната лихва от
30.07.2022 г. до окончателното заплащане на задължението
11
ОСЪЖДА Столична община, със седалище: гр.София, ул. „Московска“ №33 да
заплати на З. И. Т. с ЕГН **********, действаща чрез адв. В. А. В. от САК, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 21.50 лв.-разноски за въззивната инстанция за
държавна такса и сумата 50.00 лв.-разноски за първата инстанция за държавна такса.
ОСЪЖДА Столична община, със седалище: гр.София, ул. „Московска“ №33 да
заплати на адв. В. А. В. от САК, на основание чл.38, ал.2 ЗА вр. чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 480.00 лв. с ДДС-разноски за първата инстанция за оказана безплатна правна помощ
на ищцата, както и сумата 480.00 лв. с ДДС-разноски за въззивната инстанция за
оказана безплатна правна помощ на ищцата.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12