Решение по дело №2015/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 917
Дата: 3 септември 2020 г. (в сила от 1 септември 2020 г.)
Съдия: Юлия Русева Бажлекова
Дело: 20203100502015
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 91701.09.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 01.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело №
20203100502015 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано по жалба, подадена от
Н. Ц. Н. , длъжник в изпълнителния процес, срещу действие на ЧСИ Захари Димитров, рег.
№ 808, с район на действие – района на ВОС, по изп.д. №20118080401405: приемане на
разноски по изпълнителното дело, представляващи незаплатени такси, на основание чл.79 от
ЗЧСИ. В жалбата се твърди, че посочените в съобщение от 12.06.2020г. задължения по
изпълнителното дело в размер на 259,71лв., представляващи такси по чл.79 ЗЧСИ са
недължими, тъй като не е посочено еднозначно и непротиворечиво на кого следва да се
заплати сумата. Излага, че отношенията между него и взискателя са уредени изцяло през
2011г., като след това взискателят не е извършвал действия по изпълнителното дело.
Вземането е погасено на основание чл.433, л.1,т.8 ГПК към 2013г., с изтичането на 2-
годишнта давност, както и на основание давността по чл.110 ЗЗД, която е изтекла през
2016г. Счита също, че вземането на ЧСИ за такси е изискуемо и валидно от датата на
уведомлението за доброволно изпълнение, в случая от 2011г., поради което и същото
следва да се счита за погасено по давност. Молбата на взискателя от 19.02.2020г., т.е. след
изтичане на срока на погасителната давност, поради което и не може да послужи за
основание за неговото продължаване.
Въззиваемата страна е изразила становище за неоснователност на жалбата.
ЧСИ е представил мотиви за обжалваните действия съгласно чл.436, ал.3 ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Изп. д. №20118080401405/2011г. е образувано на 19.09.2011г. по молба на
„Водоснабдяване и канализация- Варна“ООД въз основа на изпълнителен лист издаден по
гр. д. №3265/2010 г. на РС-Варна, за заплащане на сума в размер на 711,42лв.,
1
включваща:461,51лв.-главноца за консумирана и неплатена вода за периода 10.10.2001г.-
01.03.2010г.; 249,91лв.-лихва за забава за периода 10.10.2001г. – 01.03.2010г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда-10.03.2010г. до окончателното й изплащане; 125лв.- съдебни разноски.
В молбата за образуване на изпълнителното производство, взискателят е посочил като
изпълнителни способи- запор върху трудово възнаграждение или друго възнаграждение за
труд на длъжника; запор върху пенсия; възбрана върху недвижими имоти, опис и продажба
на движими вещи на длъжника. За осъществяваните в изпълнителното производство
представителство и защита взискателя е претендирал юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150лв.
До длъжника са изпратени покани за доброволно изпълнение, в които са посочени
конкретно размерите на задълженията / неолихвяеми суми, разноски по изпълнителното
дело. Видно от преписката по изпълнителното дело, ЧСИ е извършил проучване на
имуществото на длъжника. Като присъединен взискател по делото е конституирана
Държавата с вземане в размер на 186 762,87лв.
В хода на изпълнителното производство, длъжникът е извършвал плащания на присъдени с
изпълнителния лист суми.
С разпореждане от 22.06.2012г., въз основа на молба, подадена от взискателя
„Водоснабдяване и канализация Варна“ООД ЧСИ е спрял изпълнителните действия по
делото до 01.09.2012г., поради постигнато споразумение между взискателя и длъжника от
22.06.2012г.
С разпореждане на ЧСИ от 11.07.2012г. размера на задължението към Държавата е
коригиран на 250лв., въз основа на удостоверение от 05.07.2012г.
С молба от 09.05.2014г., взискателят е поискал възобновяване на изпълнителното
производство, както и да бъдат продължени изпълнителните действия по принудителното
събиране на вземанията. Същото е възобновено с разпореждане на ЧСИ от 10.05.2014г. пС
разпореждане от 19.06.2014г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника. На 17.01.2020г. е изготвено съобщение до взискателя за дължимите авансови
такси по делото. С молба от 19.02.2020г., взискателят е уведомил ЧСИ, че задължението по
изпълнителното дело е изцяло погасено по отношение на главница, лихви и разноски, като
моли делото да бъде прекратено след заплащане на дължимите такси към ЧСИ от страна на
длъжника.
Въз основа на разпореждане от 20.02.2020г. е изпратено съобщение, с което длъжникът е
уведомен да заплати дължимите на ЧСИ такси. Длъжникът е уведомен на 12.06.2020г.
От данните по делото се установява, че длъжникът е погасил задълженията си през 2019г.,
след образуване на изпълнителното дело и налагане на запорите и възбраните.
2
При така установеното, за да се произнесе съдът съобрази следното:
Жалбата е допустима: Подадена е в срок, от лице легитимирано да обжалва
изпълнителните действия, с качеството на длъжник в производство, срещу акт на ЧСИ, с
който той се е произнесъл по разноските в изпълнителното производство, като е възложил
същите на длъжника.
Разгледана по същество тя е неоснователна: Съгласно чл.79, ал.1, т.1 ГПК разноските
по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато:делото се прекрати
съгласно чл.433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство. Следователно ако с плащане преди започване на изпълнителното
производство е изпълнено задължението, за принудителното изпълнение за което е
образувано изпълнителното производство./ чл.433, ал.1, т.1 ГПК/, разноските по
изпълнението и за представителство на взискателя са за сметка на взискателя. В настоящия
случай, видно от данните по изпълнителното дело, длъжникът не е заплатил задължението
си преди издаване на изпълнителния титул и образуване на изпълнителното производство.
Настоящият състав на съда намира за неоснователни оплакванията за незаконосъобразност
на постановлението в частите, с които е разпоредено, че жалбоподателят дължи тези
разноски, тъй като не са представени доказателства, от които да се установява, че длъжникът
добросъвестно и доброволно е погасил установеното с влязло в сила решение задължение
или е предприел действия за неговото изпълнение преди издаването на изпълнителен лист
или преди образуването на производството по изпълнителното дело, поради което и същият
дължи заплащането на сторените разноски по изпълнителното дело. Таксата по събраната
сума за изпълнение на парично вземане, дължима по чл.26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ, по общото правило на чл.79 ГПК, също следва да се възложи в
тежест на длъжника, който е заплатил задължението след образуване на изпълнителното
производство. Без значение е обстоятелството дали плащането е извършено пряко на
взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. По изложените съображения,
жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Н. Ц. Н. , длъжник по изпълнителното дело,
срещу действие на ЧСИ Захари Димитров, рег.№ 808, с район на действие – района на ВОС,
по изп.д. №20118080401405: приемане на разноски по изпълнителното дело,
представляващи незаплатени такси, на основание чл.79 от ЗЧСИИ.
Решението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4