№ 279
гр. Пловдив, 18.02.2022год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XХVIIІ СЪСТАВ, в публично съдебно
заседание на шести декември две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа
докладваното от съдия Вълчев адм.
дело № 1616 по описа на съда
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.145 и сл. АПК,
във вр. чл.118 от КСО.
Образувано е по жалба на М.Д.С., ЕГН **********,*** против Решение № 2153-15-175/25.05.2012
г. на ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение
жалбата й против Разпореждане № **********, Протокол № 2139-15-218/11.03.2021 г.,
издадено от ръководителя на „Пенсионното осигуряване“ при ТП на НОИ - гр.
Пловдив, с което на основание чл.99 ал.1
т.6 от КСО е отказано изменение на отпуснатата
й лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с Разпореждане № **********/Протокол
№ 01166/30.07.2014 г.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния
акт, като се претендира неговата отмяна от съда. Поддържа се, че разпореждането
и решението са постановени в нарушение на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят твърди, че не е
уведомен за започналото административно производство във връзка с представените
от прокуратурата доказателства; не са посочени конкретни документи с невярно
съдържание и не й е дадена възможност за изразяване на становище съобразно
разпоредбата на чл.34 от АПК. Твърди също така, че не е запозната с резултатите
от проверката по чл.108 от КСО, като не е посочено с кои нейни действия е
заобиколила закона. Иска се отмяна на акта.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Т.Б., който поддържа
жалбата и моли съда да я уважи.
Претендира разноски по делото.
Ответникът по жалбата - директорът на ТП на НОИ - гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител юриск. М., счита жалбата за неоснователна и ангажира
доказателства. По същество дава становище за законосъобразност на издадения
административен акт, като предлага жалбата да бъде отхвърлена, по изложени в
писмено становище доводи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази становищата на страните,
съобразно събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
От данните по приложената по делото административна преписка се установява,
че считано от 15.12.1999 г. на М.Д.С. е отпусната пожизнена пенсия за изслужено
време и възраст с Разпореждане № 12/27.03.2000 г. (л.189) по чл.2 ал.1 от ЗП
/отм./, чл.4а от ЗП и §25 от ЗИДЗП/1996 г. при положен трудов стаж от трета категория
32 г 10 м. 01 д. и е определен индивидуален коефициент 1.872 въз основа на
декларирани от лицето базов период – 1982 – 1984 г., съгласно УП 2 №
74/14.12.1999 г., издадено от осигурителя Техникум по електротехника общо в
размер на 17 084.16 лв. През 2013 г. във връзка с извършване на преглед на
пенсионните досието, на С. е изпратено уведомително писмо изх. №
К-19532/26.04.2013г., с което същата е поканена в РУ „СО“ – Пловдив да
представи всички документи, удостоверяващи трудовия й/осигурителен стаж.
Писмото е връчено лично на М.С. на 09.05.2014. По повод проверката, на
16.08.2013 г. до ОТЕТ „Ленин“ – Пловдив е изпратено писмо изх. № К – 35391, с
което е изискано да се издаден удостоверение обр. УП 2 на М.С. с доход за
времето от 01.01.1982 – 31.12.1984 г. и от 01.01.1997 г. – 14.12.1999г.. След
като отговор не е получен, с писмо изх. № К 12265 от 24.03.2014 г. отново е
направено искане, по което е получено удостоверение обр. УП 2 №143/27.03.2014г.,
с удостоверен доход на лицето за периода 01.01.1982 – 31.12.1984 г., който е в
размер на 8 199.25 лв. На база новата информация от осигурителя Техникум
по електротехника, на основание чл.99 ал.1 6 от КСО е издадено Разпореждане № **********,
Протокол № 01054 от 30.04.2014г., с което е изменена пенсията за прослужено
време и възраст при същия трудов стаж и
при новоустановения доход на лицето за периода 01.01.1982 – 31.12.1984 г. общо
в размер на 8 199.00 лв., като е определен нов индивидуален коефициент –
1.121, считано от 15.12.1999г.. С. е оспорила процесното разпореждане с жалба
от 23.05.2014 г. и е предоставила предложение за пенсиониране УП 1 №
076/15.12.1999г. от осигурител Техникум по електротехника. Разпореждането от
03.04.2014 г. е отменено с Решение № РД-131/13.06.2014г. на директора на ТП на
НОИ – Пловдив, тъй като в заверения препис на УП 1, съхраняван от техникума по
електротехника, е деклариран базисен период 01.01.1985г. до 31.12.1987г.. С
Разпореждане № **********, /протокол №N01166/30.07.2014г./ на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив,
на основание чл.99 ал.1 т.6 от КСО е изменена ЛПОСВ на М.С., считано от
15.12.1999 г. при 32 г 10 м. 01 д. трудов стаж от трета категория; брутно
възнаграждение за базисен период от 01.01.1985 да 31.12.1987 г. - 11 675.00 лв.
и осигурителен доход от 01.01.1997 г. до 14.12.1999 г. – 6 620.97 лв.,
индивидуален коефициент 1.279. и месечен размер на пенсията 76.94лв..
Във връзка с образувано досъдебно производство по
прок. пр. № 2818/2019 г. на Районна прокуратура – Пловдив, ръководителят на ТП
на НОИ – Пловдив е издал Заповед № 1015-15-52/25.02.2020г., да бъде извършена
нова преценка на правото на пенсия по редица пенсионни досиета, които са взети
като веществено доказателства по цитираната преписка, между които и това на М.С..
В тази връзка е преценено, че в приложеното по наказателното производство пенсионно
досие на С. е налично заявление УП 1 с вх. № 11888/13.03.2000г., в което
вписването за 3-годишен базисен период е поправено от 1982 до 1984 г. без
съответната заверка, а доходът, посочен в заявлението, е значително по-висок от
представените документи при възстановяване на преписката през 2013 г. – 2014г.. Въз основа на това заявление е била отпусната
първоначално пенсия с Разпореждане № 12/23.03.2000г.. За нуждите на проверката
от административния орган по осигуряване е извършено сравнение и анализ на
посочените две УП 1. Наред с това, във връзка с възстановяване на пенсионното
досие на жалбоподателя през 2013 г., осигурителят „Професионална гимназия по
електротехника“/ПГЕ/, с писмо изх. № 149/02.04.2014 г. е представил образец УП
2 № 74/14.12.1999 г. за доход през периода 1985 – 1987 г. в размер на
11 675.20 лв.. С уведомително писмо
изх. № 149/09.07.2020 г. (л.191) осигурителят ПГЕ е заявил, че е достоверно УП
2 № 74/14.12.1999 г. с доход за периода 1985 – 1987г.. В пенсионно досие на С.,
налично по наказателното производство, се съдържа УП-2 № 74/14.12.1999 г. с доход
за периода от 1982 – 1984г.. По последния документ е била отпусната
първоначалната пенсия с разпореждането от 2000г.. Констатирано е, че Разпореждане
№ **********/30.07.2014 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив е
изменена ЛПОСВ на М.С. по отношение на осигурителния доход и индивидуалния коефициент,
считано от 15.12.1999г.. В резултат на установеното, от страна на
административния орган е прието, че осигурителният доход, фигуриращ в
предоставените копия на документи по прокурорската преписка, въз основа на
който е определен индивидуалният коефициент и отпуснатата пенсия за ОСВ на С.,
считано от 1.12.1999г., е недоказан, тъй като в рамките на оригиналното
пенсионно досие на лицето не са установени данни за стаж и доход, различни от
тези, ползвани при издаване на Разпореждане № **********, Протокол №
01166/30.07.2014 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив. С оглед
изложените по-горе обстоятелства и факти, е издадено Разпореждане № **********,
/Протокол № 2139-15-218/11.03.2021 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ –
Пловдив/, с което е прието, че не са налице обективните предпоставки на чл.99
от КСО за отмяна или изменение на влязлото в сила Разпореждане № **********,
Протокол № 01166/30.07.2014 г. на длъжностното лице по чл.98 ал.1 от КСО. Жалбоподателят е обжалвал с жалба вх. №
1012 -15-235/28.04.2021 г. така издаденото разпореждане, с което е отказано
изменението на Разпореждане №********** /протокол № 01166/30.07.2014 г. на
длъжностното лице по чл.98 ал.1 от КСО/ пред горестоящият административен орган
- директор на ТП на ИОИ - Пловдив, който с Решение № 2153-15-175/25.05.2021 г.
я е оставил без уважение. За да постанови този резултат, контролният
административен орган е приел, че осигурителният доход в представените копия на
документи по прок. пр. № 2818/2019 г. по описа на РП – Пловдив, въз основа на
който е определен индивидуалният коефициент и отпусната пенсия за ОСВ на М.С.,
считано от 15.12.1999г. по условията на
чл.2 ал.1 от ЗП /отм./ е недоказан, поради което законосъобразно ръководителят
на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив е отказал изменението на пенсията, отпусната с
Разпореждане № **********/30.07.2014г.. Недоволна, С. е инициирала и настоящото
съдебно производство, в хода на което ангажира писмени доказателства по
проведена графологична експертиза. Установява се от приетото заключение в
съдебно заседание на 18.11.2021г., в молба за отпускане на пенсия вх. №
11888/13.03.2000г. подписът е изпълнен от М.С.. С допълнително заключение,
прието в съдебно заседание 06.12.2021г. се установява, че подписът, положен
върху удостоверение УП 1 е изпълнен от М.С.. В хода на съдебното производство
към делото е приобщен Протокол за заведените в управлението заявления за дата
13.03.2020 г., представен от ответната страна, по повод отправено искане от
страна на процесуалния представител на жалбоподателя.
При така
установената фактическа обстановка, изяснена на база събраните по делото
писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие
следното от правна страна:
Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок и от
лице имащо правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради
следните за това съображения:
Предмет на оспорване в настоящото производство е Решение № 2153-15-175/25.05.2021г.
на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на
М.Д.С. против Разпореждане № **********, Протокол № 2139-15-218/11.03.2021г. на
ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Пловдив, с което на основание чл.99 ал.1 от КСО е отказано изменение на отпуснатата й лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, изменена с Разпореждане № **********/Протокол №
01166/30.07.2014г..
В случая релевантните за разрешаването на
административноправния спор факти и обстоятелства са установени от материално
компетентни органи на ТП на НОИ - гр.Пловдив, като оспореният административен
акт – решение на Директора на ТП на НОИ, е постановен в хода на административно
производство, осъществено по реда на чл.117 и следв.
от КСО от компетентен орган, който черпи правомощията си за
това от разпоредбата на чл.118 от КСО, в изискуемата от закона форма. Потвърденото с
решението на директора на ТП на НОИ - Пловдив разпореждане, от своя страна, е
издадено в хода на административно производство, регламентирано в разпоредбите
на чл.99 ал.1 от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения
административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на "Пенсионното осигуряване" в ТП на НОИ -
Пловдив, в изискуемата от закона форма. В случая процесните административни
актове са не само валидни, но и законосъобразни. Съвкупната преценка на
приобщените по делото доказателства, налага да се приеме, че фактическите
констатации на органите на ТП на НОИ са истинни, а направените въз основа на
тях правни изводи, са съответни на материалния закон. В пълнота е спазена
целта, която преследва закона с издаването на актове от категорията на
процесните. Не се констатират нарушения на процесуалните правила, които да
обуславят прогласяване на нищожност. Спор
по тези обстоятелства и по установените факти, не се формира между страните по
делото.
Спорът между страните се свежда до това, налице ли са
законоустановените предпоставки по чл.99 ал.1 т.6 от КСО (действащи разпоредби, ДВ, бр.110
от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г.; ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011
г.) за изменение на влязло в сила разпореждане по чл.98 от КСО от органа, който го е постановил, като се концентрира
във въпроса, към датата на подаване на заявлението за отпускане на личната
пенсия за изслужено време и старост, жалбоподателят изпълнил ли е задължението
си, вменено от разпоредбата на чл.111 ал.2
от ППЗП (отм.); да обяви
осигурителен стаж, върху който са правени осигурителни вноски за периода от 01.01.1985
г. до 01.01.1987 г., положен в Техникум по електротехника. Становището на
административния орган е, че в случая жалбоподателят не е изпълнил задължението
си, съгласно чл.111 ал.2
от ППЗП (отм.) и не е обявил
този осигурителен стаж и доход, върху който са правени осигурителни вноски за
периода от 01.01.1985 г. до 01.01.1987 г., респ., декларирал е неверни данни и
е укрил осигурителен доход, в резултат на което и пенсията е била отпусната в
по - голям размер. Това становище на
административния орган съдът счита, че законосъобразно и е в съответствие с
доказателствата по делото и приложимия закон.
По отношение на съответствието на административният
акт с материалноправните разпоредби, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата
на чл.11 ал.1 от
ЗП (отм.) размерът на личната пенсия за
изслужено време и старост се изчислява от средномесечното брутно трудово възнаграждение
или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за периода от три
последователни години от последните 15 години трудов стаж до 1 януари 1997 г.
по избор на лицето и трудовия му стаж след тази дата. Съгласно чл.111 ал.2
от ППЗП (отм.) в случаите,
при които личната пенсия за изслужено време и старост се отпуска с начална дата
след 1 януари 1997 г., размерът й се определя от средномесечното брутно трудово
възнаграждение или доход, изчислено от сумата на брутното трудово възнаграждение или доход,
върху които са правени осигурителни вноски за трите последователни години от
последните 15 години трудов стаж преди 1 януари 1997 г. по избор на пенсионера
и на второ място, брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са
правени осигурителни вноски за трудовия стаж след 1 януари 1997 г. до датата на
уволнението. По делото е безспорно установено и не е опровергано
обстоятелството, че при подаването на заявлението от 15.12.1999 г. за отпускане
на личната й пенсия, С. е декларирала, че желае пенсията й да се определи от
трудовия стаж през периода 1982 – 1984 г., който период е с нанесена поправка,
но няма положена заверка за тази корекция, и 01.01.1997 г. до 14.12.1999 г.,
като е представено и удостоверение обр. УП 1 с вписан доход за периода
01.01.1082 – 1984 г. общо в размер на 17 084.16 лв. При определяне на
размера на пенсията й за изслужено време и старост, съгласно Разпореждане № 12/27.03.2000
г. на ръководителя на "ПО", е включен осигурителен стаж и доход,
върху който са правени осигурителни вноски за периода от 01.01.1982 г. до 01.01.1984
г., което е довело до неправилно определяне на индивидуалния коефициент, като
обстоятелства, имащо значение за определяне размера на пенсията, в резултат на
което и неправилно същата е определена в по-голям размер. Представени са доказателства
от осигурителя Професионална гимназия по електротехника, с които се установява,
че е достоверно УП 2 № 74/14.12.1999 г. с доход за периода 1985 – 1987 г., което
обстоятелство жалбоподателят е следвало задължително да впише в заявлението за
пенсиониране и да представи доказателства, установяващи осигурителния стаж и
доход именно за този период. В случая безспорно се доказва, че както заявление
с вх. № 11888/13.03.2000 г., така и удостоверение обр. УП 1 – без вх. №, са
подписани от М.Д.С., като на това с вх. № 11888/13.03.2000 г. е нанесена
поправка върху периода 01.011982 – 01.01.1984г.. От двете налични заявления,
съгласно представеният от ответника Протокол за заведените в управлението
заявления, на дата 13.03.2000г. е регистрирано именно заявление вх. № 11888/13.03.2000г..
Ето защо съдът намира за меродавно именно това заявление, в което С. неправилно
е посочила базисния период, който е следвало да бъде 01.01.1985 – 01.01.1987г.,
а не както е вписано в заявлението – 01.01.1982 – 01.01.1984г. с поправка, без
заверка от кого е направена последната.
Затова съответно на така установените факти е издадено Разпореждане № **********,
/Протокол № 2139-15-218/11.03.2021 г. от ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ –
Пловдив/, като не е доказано при извършената проверка по чл.108 ал.1 от КСО от
събраните доказателства, че са налице предпоставките на чл.99 от КСО за отмяна
или изменение на влязлото в сила Разпореждане № ********** /Протокол №
01166/20.07.2014г./. След като е налице осигурителен стаж и доход за времето от
01.01.1985г. – 01.01.1987г., за който жалбоподателят не е представил документи
при отпускането на пенсията за изслужено време и старост, считано от 15.12.1999г.,
то пенсионният орган разполага с възможността съгласно чл.99 ал.1
т.6 от КСО, а именно да измени пенсията, която
е била определена в по-висок размер, като намали нейният размер, считано съгласно
ал.2 на чл.99
от КСОот датата на отпускането на пенсията. Безспорно е установено
в административното производство, че действителният размер на пенсията за
изслужено време и старост на жалбоподателя следва да бъде определен от
средномесечното брутно трудово възнаграждение за периода от три последователни
години от последните 15 години трудов стаж до 01.01.1997г., посочени за периода
01.01.1985 – 01.01.1987г. и осигурителният стаж след тази дата - чл.11 от ЗП
(отм.), за който период спор не се формира. Съгласно чл.70 КСО в "базисния" период за изчисление на
пенсията, освен три години по избор на лицето за времето преди 1997г. се
включва целия осигурителен доход след 01.01.1997 г. С оглед на това, осигурителният
стаж, положен след 01.01.1997 г. задължително се взема предвид при определяне
на пенсията за изслужено време и старост, точно както това е сторено от
пенсионния орган. Разбира се, към така определената пенсия следва да бъдат
дадени и следващите се индекси по чл.100 КСО. Ето защо
изводът на пенсионния орган, че пенсията за изслужено време и старост на
жалбоподателят, отпусната съгласно Разпореждане № 12/27.03.2000г. на ръководителя
на "ПО" при РУ "СО" - Пловдив, неоснователно е определена в
по-висок размер по смисъла на чл.99 ал.1 т.6 от КСО е фактически и правно обоснован. При
извършената проверка по чл.108 ал.1 от КСО безспорно е установено, че не са
налице данни за изменение на соченото разпореждане от 30.07.2014 г., поради
което и правилен и законосъобразен е отказът на ръководителя на „ПО“ при ТП на
НОИ – Пловдив да измени размера на пенсията, потвърден с оспореното пред
настоящото инстанция решение на горе стоящия в йерархията административен
орган.
Необходимо е съща така да се посочи във връзка с
направените от жалбоподателят възражения, че правната рамка съгласно
разпоредбите на чл.98 ал.1 и чл.99 ал.1 от КСО определя, че пенсиите и добавките към тях се
отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и
възстановяват с разпореждане на съответното длъжностно лице (чл.98 ал.1
т.1 и 2 КСО) при НОИ, като същият този орган може да измени или
отмени издаденото от него влязло в сила разпореждане при проявлението на някоя
от хипотезите, лимитивно посочени в чл.99 ал.1 т.1
до т.6 включително от КСО. Няма съмнение, че разпореждането за отпускане
/съответно изменение, отказване/ на пенсия е индивидуален административен акт
по смисъла на чл.21 от АПК. То създава права и, респ., засяга права и
законоустановени интереси на правния субект, който е негов адресат.
Необжалването на това разпореждане или съответно отхвърлянето на жалбата срещу
му с влязъл в сила съдебен акт, има за последица окончателното му
стабилизиране. Влизането в сила на административния акт означава изчерпване на
дадената по силата на правна норма компетентност на административния орган с
властническо волеизявление да въздейства върху разрешения вече с акта
административноправен въпрос. Именно окончателното и непререшимо уреждане на
този въпрос осигурява и формалната законна сила на индивидуалния
административен акт, какъвто каза се, е и разпореждането за отпускане,
изменение, отказване на пенсия. По този начин на неговия адресат се гарантира
осъществимост на разрешения материалноправен проблем така, както е установено в
акта. Законодателят, отчитайки така установените в административното ни право
положения, е предвидил изрично възможността, постановилият разпореждането
административен орган да може сам да го отмени или измени, след като то е вече
влязло в сила, когато се установи проявлението на някой от фактите и
обстоятелствата предвидени в чл.99 ал.1 от КСО. Настоящият случай е именно такъв, като от събраните
доказателства по делото се установява по безспорен начин проявлението на
фактите, предвидени в хипотезата на чл.99 ал.1 т.6 от КСО, поради което и правилно
ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ - Пловдив, в съответствие с
правомощията си регламентирани в разпоредбата на чл.99 ал.1 от КСО, с процесното Разпореждане № ********** /протокол № 01166/30.07.2014г./
е изменил влязлото в сила Разпореждане № 12/27.03.2000г., с което, предвид на невярно
деклариране на обстоятелство по чл.111 ал.2
от ППЗП (отм.), е отпусната
лична пенсия на жалбоподателя за изслужено време и старост в по-висок размер от
законовоопределения.
Във връзка с възражението на жалбоподателя за добросъвестност при отпускане
на личната му пенсия, следва да се посочи, че същите са ирелевантни по
отношение на предмета на настоящия административноправен спор, още повече, че
Решение № 2967/08.03.2018г., постановено по адм. д. № 7939/2017 г. по описа на
ВАС, VI О., е издадено преди образуването на досъдебното производство, при което е
открито пенсионното досие на М.Д.С. и същото е предоставено на административния
орган. Тези доводи, без всякакво
съмнение имат отношение към законосъобразността на последващите разпореждания на
ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Пловдив, както и на решенията на
директора на същата институция, с които е разпоредено да се възстановят
неправилно изплатени сума за пенсия от жалбоподателя, на основание чл.114 ал.1
от КСО, но всички те, не са предмет на настоящото съдебно
производство, предмет на който, каза се, е Разпореждане № **********, /протокол
№ 2139-15-218/11.03.2021г./ на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ -
Пловдив и решението на ръководителя на ТП на НОИ, с което то е потвърдено, с
което разпореждане, на основание чл.99 ал.1 от КСО, е отказано изменение на отпуснатата лична пенсия за
изслужено време и старост с Разпореждане № **********, Протокол №
01166/30.07.2014 г. на длъжностното лице по чл.98 ал.2 от същия кодекс.
Неоснователно е и възражението на С., че не е
уведомена по съответния ред за
образуваното ново административно производство във връзка с получените от РП –
Пловдив документи и това е така, тъй като, съгласно чл.28 ал.1 от Инструкция №
1 от 3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна
дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, проверка се
извършва по повод на сигнали, жалби и искания, подадени от: 1. осигурители и
осигурени лица; 2. други административни звена в ЦУ и/или ТП на НОИ; 3. други
органи, ведомства и организации. В конкретния казус, проверката е в резултат на
получена информация от РП – Пловдив относно образувано наказателно производство
и е във връзка с открити веществени доказателства – пенсионни досието на
множество лица, което е наложило издаване на Заповед № 1015-15-52/25.02.2020 г.
на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с която се възлага на определени
длъжностни лица в институцията да извършат преценка на истинността на
подадените от лицата документи за пенсия и да ги уведомят по надлежния за
представяне на документи, удостоверяващи трудов и осигурителен стаж. Т. е.
проверката касае информационната система и архивохранилището на ТП на НОИ –
Пловдив. Това обстоятелство не налага издаване на заповед, още по-малко
връчването й на проверяваните лица, с
оглед разпоредбата на чл.29 ал.5 от Инструкция № 1/03.04.2015 г., според която,
заповед по ал.1 не се издава, когато проверката се извършва само по данните в
информационната система на НОИ. В този случай проверката се възлага с писмена
резолюция на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола
по разходите на ДОО в съответното ТП на НОИ. Или иначе казано, касае се до
заповед, с която са определени лица със съответните задължения за извършване на
необходимите действия. Именно във връзка с тази проверка длъжностното лице по
чл.98 ал.2 от КСО е изискало с писмо изх. № Ц2175-15-39#1/01.07.2020 г.
от ПГЕЕ – Пловдив е изискано предоставяне на информация относно конкретни
базисни периоди, касаещи М.Д.С., в отговор на което е получено именно писмо изх.
№ 149/09.07.2020 г., с което предоставят съответните удостоверения обр. УП 2,
от които е удостоверен действителният доход на С. за посочения от нея базисен
период (само за сведение съдът намира за необходимо ад отбележи, че в заявление
изх. №11888/13.03.2000 г. и без да е необходима графологическа експертиза, се
вижда, че поправката на годините е от 82 но 85 и от 87 на 84).
Неоснователно
е възражението на С. и по отношение твърдението й, че не е била запозната със
започналото административно производство, и това е така, тъй като, на първо
място, това административно производство е започнало пред 2013г., като, на
основание чл.26 от АПК, с писмо с изх. № К- 19532/26.04.2013 г. (л.32),
получено лично от С. на 09.05.2013 г., видно от известието за доставка (л.35),
и е даден 7-дневен срок за представяне на всички документи, удостоверяващи
трудов/осигурителен стаж. В отговор на това писмо, С. не е представила никакви
документи. Едва с жалба от 23.04.2014 г. по повод Разпореждане № **********,
Протокол № 01054/03.04.2014 г., последната е представила удостоверение обр. УП
1 № 076/15.12.1999 г. с деклариран базисен период 01.01985 г. – 31.12.1987г.. В
този смисъл съдът намира, че е неоснователно възражението, че е нарушена
разпоредбата на чл.34 от АПК, тъй като, от страна на жалбоподателя се констатира
пълна дезинтересованост в тази насока. По административната преписка липсват
каквито и да било данни, същата да е поискала да се запознае с документите,
включително и тези, въз основа на които е издадено разпореждането на
ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив от 11.03.2021г.. Още повече, че
съгласно чл.98 ал.2 т.1 от КСО, длъжностните лица по ал.1 издават и
разпореждания за спиране на производството по отпускане, изменение или
преизчисляване на пенсия и/или добавка, когато в хода на производството
възникне необходимост да бъде извършена проверка от контролен или друг
компетентен орган относно обстоятелства от значение за правото или размера на
пенсията/добавката; в този случай спирането е до приключване на проверката, но
за не повече от 6 месеца. Именно с оглед горните обстоятелства е спряно и
административното производство с Решение № РД № 334/16.10.2014г.. В предвид изложеното, съдът счита, че обжалваният
административен акт е законосъобразен, а наведените с жалбата възражения са
неоснователни, поради което следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на
разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответния орган и
същите се констатираха в размер на 100.00 (сто) лева, съобразно разпоредбата на
чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
По изложените мотиви и на основание чл.172 ал.2
от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Д.С., ЕГН **********,*** против Решение №
2153-15-175/25.05.2012 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив, с което е
оставена без уважение жалба против Разпореждане № ********** /протокол № 2139-15-218/11.03.2021г./
на ръководител на „Пенсионното осигуряване“ при ТП на НОИ - гр. Пловдив, с
което на основание чл.99 ал.1
т.6 от КСО е отказано изменение на отпуснатата
й лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
ОСЪЖДА М.Д.С., ЕГН **********,***, да заплати на ТП на НОИ –
Пловдив сумата от 100.00 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен
Административен съд на Р България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: