№ 194
гр. Пловдив, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева
като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20255300600493 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК и същото е образувано по
въззивна жалба, депозирана от адв.Д. К. като защитник на подс.К. В. К., срещу
Присъда №212/12.12.2024г. по НЧХД №6870/2023г. по описа на ПдРС, ХХV
н.с., с която подзащитният му е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като на осн. чл.78А, ал.1 от НК е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева. Със същата е признат и за невинен в
това на инкриминираните дата и място да е причинил на Г. Г. и лека телесна
повреда, изразяваща се в оток и синина на лявото око, поради което е
ОПРАВДАН по повдигнатото му в този смисъл обвинение. Подсъдимият е
осъден да заплати на частния тъжител и граждански ищец Г. Г. следните
обезщетения: 500 лева за причинени неимуществени вреди в резултат от
получените контузия на главата, лекостепенно мозъчно сътресение,
кръвонасядане в лявата част на брадата, охлузване в горната лява част на
челото, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.11.2021г. до
окончателното й изплащане, като е ОТХВЪРЛЕН гражданският иск до пълния
му предявен размер от 3000 лева като недоказан; 50 лева за причинени
неимуществени вреди в резултат от получената контузия на гръдния кош,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.11.2021г. до
окончателното й изплащане, като е ОТХВЪРЛЕН гражданският иск до пълния
му предявен размер от 500 лева като недоказан; 200 лева - за причинени
неимуществени вреди в резултат от получените охлузвания по гръбната
повърхност на дясната длан в основата на третия пръст и по предната
1
повърхност на двете коленни стави, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 08.11.2021г. до окончателното й изплащане, като е
ОТХВЪРЛЕН гражданският иск до пълния му предявен размер от 1500 лева
като недоказан. На осн. чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подс.К. са възложени
направените по делото разноски, платими както следва: 2868 лева - в полза на
тъжителя Г. Г.; 1000 лева – в полза на адв.Т. К. – възнаграждение за
процесуално представителство; 30 лева в полза на ПдРС и отново в полза на
последния 50 лева държавна такса върху уважения размер на гражданските
искове. Претендира се отмяна на съдебния акт в осъдителните му наказателна
и гражданска части и постановяване на нов такъв, с който подсъдимият да
бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, а
предявените граждански искове като недоказани и неоснователни да бъдат
отхвърлени.
В съдебно заседание тъжителят Г. Г. се явява лично и с повереника си
адв.К., като и двамата настояват жалената присъда да бъде потвърдена, както
и претендират разноски по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.
Подс.К. К. моли за оправдаване, считайки се за невинен по повдигнатото
му обвинение. Защитникът му адв.Д. К. пледира за отмяна на присъдата в
цялост, оправдаване на подзащитния му и отхвърляне на гражданскоправната
претенция срещу последния.
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като се
запозна със събраните по делото доказателства, анализирайки ги поотделно и
в тяхната съвкупност, както и с наведените във въззивната жалба и
допълнението й възражения, проверявайки правилността на обжалваната
присъда в пределите на чл.314 от НПК, прие за установено следното:
Досъдебно производство №113/2022г. по описа на Четвърто РУ при ОД
на МВР-Пловдив било образувано на 01.04.2022г. и същото се водило за
извършено на 08.11.2021г. в гр.Пловдив престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр.
чл.130, ал.1 от НК. След реализираните в хода му действия по разследването
държавният обвинител констатирал, че процесното деяние се преследвало по
тъжба на пострадалия, поради което и на осн. чл.199 вр. чл.244, ал.1, т.1 вр.
чл.25, ал.1, т.6 от НПК с нарочно постановление от 28.11.2022г. спрял
воденото наказателно производство, а пострадалият Г. Г. бил уведомен
относно възможността да упражни правата си като частен тъжите, съгласно
регламента на чл.80 от НПК, в шестмесечен срок от получаване на
съобщението. Същият сезирал ПдРС с тъжба вх.№14197/13.02.2023г. против
подс.К. К. за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК, сочено като
реализирано на 08.11.2021г. в гр.Пловдив, когато деецът, изнервен, се засилил
към него и го ударил и блъснал с голяма сила, в резултат на което Г. паднал по
очи на земята, след което Г. се нахвърлил върху него с удари по лицето и
тялото. За получените увреждания още същия ден се снабдил със СМЕ. От
съда се претендирало предаване на подсъдимия на съд за извършено
посегателство по чл.130, ал.1 от НК, както и е предявен граждански иск в общ
2
размер на 5 000 лева, от които 3 000 лева за контузията на главата,
лекостепенното мозъчно сътресение, охлузване на челото, кръвонасядане на
брадата, както и оток и синина на лявото око; 500 лева за контузия на гръдния
кош и 1500 лева за охлузване на крайниците (по гръбната повърхност на
дясната длан, в основата на трети пръст и по предната повърхност на двете
колене три охлузвания). Въз основа на тъжбата образувано било НЧХД
№936/2023г. по описа на ПдРс, VI н.с. Приемайки за налични основанията за
разглеждане на тъжбата, подадена против подс.К. К. за престъпление по
чл.131, ал.1 от НК, първостепенният съд насрочил делото за разглеждане в
открито съдебно заседание. Така образуваното производство приключило с
Присъда №180/27.07.2023г., с която подс.К. е признат за невинен и оправдан
на осн. чл.304 от НПК по повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл.130, ал.1 от НК, след като е прието, че е действал по непредпазливост.
Доколкото е счел, че на обезвреда подлежат причинените с деликта
неимуществени вреди, то долустепенният съд е осъдил подс.К. да заплати на
тъжителя Г. сумата от 700 лева, представляваща общ размер на уважените
граждански искове, като за разликата до пълния претендиран размер от 5000
лева исковете са отхвърлени като неоснователни и недоказани. Съдът се е
произнесъл и относно разноските на осн. осн. чл.190, ал.1 от НПК.
По въззивни жалби на подсъдимия и на частния тъжител, депозирани
чрез процесуалните им представители, образувано било ВНЧХД №2289/2023г.
по описа на ПдОС, приключило с Решение №456/15.12.2023г., с което
присъдата била отменена, а делото-върнато за ново разглеждане от друг
състав на първостепенния съд. Въззивният съд е счел за налични допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като констатирано
било, че с жаления съдебен акт контролираната инстанция е пропуснала да се
произнесе относно всички инкриминирани с тъжбата телесни увреждания, те
били споменати единствено при определяне размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, както и липсвала яснота причинени ли
са те от подсъдимия виновно. Всичко това не давало възможност на
въззивната инстанция да прецени правилността и законосъобразността на
взетото от първостепенния съд становище по въпросите, подлежащи на
разискване при постановяване на първоинстанционната присъда.
Отменителното решение довело до образуването на НЧХД №6870/2023г.
по описа на ПдРС, XXV н.с. на 15.12.2023г., като с разпореждане от
18.12.2023г. бил даден ход на тъжбата относно повдигнатото от Г. Г. против К.
К. обвинение за престъпление по чл.130, ал.1 от НК. В състоялото се на
16.01.2024г. заседание долустепенният съд счел, че ход не делото не следва да
бъде даден, доколкото към този момент е преценил, че тъжбата само
формално отговаряла на изискванията на чл.81 от НПК, тъй като
внимателният й прочит обосновал извод за липса на яснота относно конкретни
обстоятелства от значение за извода дали е налице престъпление, съответно
каква е формата на вината. В тази връзка е констатирано, че в самата тъжба се
съдържала информация, че в момента на давани от страна тъжителя по
3
телефона на оператор на тел.112 сведения относно заплахи и саморазправа,
подсъдимият се изнервил, засилил се към тъжителя и го ударил и блъснал с
голяма сила, в резултат на което последният паднал на земята по очи. Не било
налично посочване в коя част на тялото е бил ударен тъжителят, по какъв
точно начин е направил това подсъдимият (с ръка, с крак или по друг начин),
както и не били описани и конкретни негови телодвижения и действия. Ето
защо е счетена за наложителна конкретизация на тъжбата относно това къде
точно (коя част на тялото) и по какъв начин тъжителят е бил ударен от страна
на подсъдимия преди да бъде блъснат, както и как точно, с какви конкретно
действия на подсъдимия, респ. по какъв начин тъжителят е бил блъснат, за да
падне на земята. Всичко това довело до задължаване на тъжителя в 7-дневен
срок да конкретизира изложените обстоятелства.
С молба вх.№ 7760/22.01.2024г., подадена от тъжителя чрез повереника
му, било конкретизирано, че К. е ударил Г. в лявата част на брадата, като му
нанесъл удар с десен юмрук. С нанасянето му К. връхлетял върху Г. с цялото
си тяло, като го блъснал с голяма сила, при което последният се завъртял
около оста си и паднал на земята на колене и по очи, тоест паднал на земята в
резултат на силата на нанесения му удар с юмрук в лицето, придружено с
блъскане с голяма сила, а именно с цялото тяло на К.. Препис от молбата –
конкретизация бил връчен на подсъдимия и неговия защитник. Така
образуваното производство пред долустоящата инстанция приключило с
обжалваната понастоящем Присъда №220/12.12.2024г. с цитираното по-горе
съдържание.
Проследеното процесуално развитие на инициираното от тъжителя
наказателно производство се явява наложително с оглед наведеното от
защитата пред въззивната инстанция възражение за реализираната при
повторното първоинстанционно производство конкретизация на тъжбата, с
която за първи път било отразено, че нанесен бил от страна на подсъдимия
спрямо тъжителя удар с юмрук в брадата на последния, за какъвто изобщо не
се твърдяло в сезиращата съда тъжба, а именно за това било осъждането на
подзащитния му понастоящем. Вземането на становище по същото налага
изясняване, че в регламента на чл.81, ал.1 от НПК се съдържат изискванията
спрямо тъжбата, с подаването на която в законоустановения шестмесечен срок
се поставя началото на наказателното производство спрямо лице, на което е
повдигнато обвинение за престъпление от частен характер. Този процесуален
документ е аналогичен на обвинителния акт по делата от общ характер, което
налага със същия да се очертаят рамките на предмета на доказване в съдебната
фаза на процеса. Това изисква съдържанието й да дава информация относно
обстоятелствата на самото престъпно посегателство: време, място и
конкретните действия, за които се твърди, че са извършени от дееца. И всичко
изложено е необходимо, за да се гарантира правото на подсъдимия да научи в
какво точно е обвинен, да организира и реализира в пълен обем правото си на
защита. Последователна в годините е била съдебната практика, че при
констатирани непълноти на тъжбата, на тъжителя следва те да бъдат указани и
4
предоставена възможност за тяхното отстраняване в подходящ срок.
Изхождайки от разпоредбата на чл.81, ал.3 от НПК, очевидно това може да
бъде сторено до края на шестмесечния преклузивен срок, а приключването му
се явява пречка за последващо отстраняване на непълноти в тъжбата, която
остава нередовна. Това от своя страна е основание съдът да прекрати
образуваното производство. В контекста на изложеното, единствено при
наличие на редовна тъжба, тоест отговаряща не изискванията на чл.81 от
НПК, постановеният въз основа на нея съдебен акт може да бъде предмет на
проверка по същество по линия на инстанционния контрол.
Изхождайки от горното, въззивната инстанция констатира, че тъжба с
вх.№14197/13.02.2023г. не отговаря на регламента на чл.81 от НПК, защото в
съдържанието й не се съдържа въобще информация относно конкретните
извършени от дееца действия, обуславящи ангажиране на наказателната му
отговорност. На стр.2 от нея е посочено, че К. се изнервил, засилил се към
тъжителя и го ударил и блъснал с голяма сила, при което последният паднал
по очи на земята, а след това се нахвърлил върху него с удари по лицето и
тялото. Налице е неяснотата, съзряна едва при повторното
първоинстанционно производство, свеждаща се до това къде точно в тялото,
по какъв начин, тоест с какво, а и колко пъти е бил ударен пострадалият от
страна на подсъдимия преди да бъде блъснат с голяма сила и да падне на
земята, съответно какви конкретно и колко са били нанесените му удари по
лицето и тялото, респ. в коя точно част от тях, поради което на тъжителя са
били дадени указания да отстрани констатираните пропуски. Едва с
депозираната на 22.01.2024г. конкретизация на тъжбата последната е била
приведена в съответствие със законовите изисквания, но тогава за първи път
се посочва, че подсъдимият е ударил тъжителя в лявата част на брадата чрез
удар с десен юмрук, след което връхлетял върху него с цялото си тяло, като го
блъснал с голяма сила, а тъжителят се завъртял около оста си и паднал на
земята на колене и по очи. Положените от контролирания съд усилия за
привеждане на тъжбата в съответствие със законовите изисквания принципно
са довели до търсения резултат, но това оказва се е осъществено далеч след
изтичане на преклузивния шестмесечен срок, установен в чл.81, ал.3 от НПК,
а именно едва на 22.01.2024г. Изложеното обосновава извод за липса на
подадена от частния тъжител редовна тъжба преди края на въпросния срок,
което повторно разглеждащият делото първостепенен съд е пропуснал да
установи. Вместо това след извършената конкретизация на тъжбата и въпреки
изтеклия преклузивен срок е продължил разглеждането му, приключило с
обжалваната понастоящем присъда. След като съдържанието на тъжбата не е
отговаряло на законовите изисквания и изтекъл е бил преклузивният срок, в
който констатираната нередовност е могла да бъде отстранена, то
наложително е било образуваното наказателно производство да бъде
прекратено. Пропускът това да бъде сторено, налага отмяна на жалената
присъда, включително в гражданскоправната й част, и прекратяване на
наказателното производство, защото е постановена въз основа на
5
неотговаряща на изискванията на чл.81 от НПК тъжба и съобразно
разпоредбата на чл.24, ал.5, т.2 от НПК е налице прекратителното основание
касателно образуваното наказателно производство. Ето защо липсва
основание за обсъждане на реализирания от първостепенния съд
доказателствен анализ и правилност на обжалваната присъда.
Прекратяване на наказателното производство е основание в
съответствие с разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК направените разноски по
делото (от подсъдимия и от съда) да бъдат възложени на частния тъжител,
като на подсъдимия той следва да заплати сторените такива при разглеждане
на делото пред всички съдебни инстанции, относно които са представени
доказателства за извършването им, а именно: 1500 лева (л.80 НЧХД 936/2023г.
по описа на ПдРС/, 750 лева (л.36 ВНЧХД 2289/2023г. по описа на ПдОС),
2000 лева (л.185 и л.186 НЧХД 6870/2023г. по описа на ПдРС) и 6 лева (л.17
ВНЧХД №493/2025г. по описа на ПдОС) или всичко 4256 лева. Относно
разноските за второто по ред първоинстанционно производство, от повереника
адв.К. е изтъкнато възражение за прекомерността им. Съобразявайки се
константната съдебна практика, настоящата инстанция намира, че не
съществуват пречки за произнасяне в тази насока в контекста на Решение от
25.01.2024г. по дело С-438/2022 на Съда на Европейския съюз. Очевидно, в
НПК липсва законова разпоредба като тази на чл.78, ал.5 от ГПК за
присъждане на по-нисък размер от претендираните разноски при
прекомерност с оглед действителната правна и фактическа сложност на
делото. Съгласно нормата на чл.36, ал.1 от Закона за адвокатурата,
адвокатското възнаграждение се определя с договор между клиента и
адвоката, но размерът му следва да бъде "справедлив и обоснован". Доколкото
и Конституцията, и НПК гарантират правото на всеки гражданин на
адвокатска защита и тъй като ползването на такава е свързано и с материални
възможности, при договорно избран защитник страната има право на
възстановяване на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение, което
несъмнено следва да е договорено в справедлив размер. Текстът на чл.78, ал.5
от ГПК следва да се приложи "по аналогия", защото възражението за
прекомерност не касае наказателната отговорност на подсъдимия. В тази
връзка налага се да се изтъкне, че тъжбата е подадена от частния тъжител Г.
срещу подс.К. за посегателство по чл.130, ал.1 от НК, наказуемо с
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ДО ДВЕ ГОДИНИ или с ПРОБАЦИЯ. В
съответствие с нормата на чл.13, ал.1, т.2 от Наредба №1/2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа, минималното възнаграждение за защита
на подсъдимия за една инстанция съобразно обвинението е 1000 лева. Самото
дело не се отличава с фактическа и правна сложност, но следва да се вземе
предвид обстоятелството, че в хода на второто първоинстанционното
производство са проведени 9 съдебни заседания, като в рамките на същото са
разпитани наред с подсъдимия и редица свидетели, както и е назначена една
експертиза, което също е от значение съобразно регламента на чл.14 от
Наредбата. На база изложеното, оказва се, че минималното възнаграждение,
6
което защитникът адв.К. е следвало да получи за реализираната защита по
второто първоинстанционно дело, е 2750 лева (1000 лева според обвинението
+ 7х250=1750 лева за седемте съдебни заседания след проведените две такива
(чл.14, ал.2 от Наредбата). В контекста на изложеното, договореното такова от
защитника адв.К. в размер на 2000 лева (1000 лева + 1000 лева), според
настоящата инстанция, не може да бъде определено като прекомерно,
отчитайки горепосочените обстоятелства. Ето защо не се констатира
прекомерност на договореното възнаграждение, заплатено от подсъдимия в
полза на защитника му за второто по ред първоинстанционно производство,
поради което въпросните разноски не подлежат на корекция.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.4 от цитираната Наредба,
възнагражденията за процесуално представителство се дължат за всяка
инстанция, включително и при връщане на делото за ново разглеждане и в
този смисъл основателна се явява претенцията на подсъдимия да му бъдат
заплатени и разноските, които е сторил и в хода на първото по ред въззивно
производство. В съответствие с посочената норма по отношение на
обвинението, минималният размер на адвокатското възнаграждение за
въззивната инстанция е 1 000 лева, а видно от приложеният на л.36 от ВНОХД
2289/2023г. по описа на ПдОС документ, такива са сторени само в размер на
750 лева. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства за
направени разноски, освен представената вносна бележка за платена ДТ в
размер на 6 лева, която също следва да се възложи в тежест на тъжителя.
Горепосоченото налага в тежест на подсъдимия да бъдат възложени
всички разноски, направени от тъжителя във връзка с воденото срещу него
наказателно производство в общ размер на 4256 лева, както и тези от бюджета
на ПдРС в общ размер на 30 лева за първото и второто разглеждане на делото.
Мотивиран от изложените съображения и на осн. чл.334, т.4 вр. чл.24,
ал.5, т.2 от НПК Пловдивският окръжен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда №212/12.12.2024г. по НЧХД №6870/2023г.
по описа на ПдРС, ХХV н.с. и ПРЕКРАТЯВА наказателното производство,
образувано въз основа на тъжба вх.№14197/13.02.2023г. по описа на Районен
съд-Пловдив, подадена от Г. П. Г., ЕГН **********, от гр.Пловдив срещу К.
В. К., ЕГН ********** от гр.Пловдив за извършено на 08.11.2021г. в
гр.Пловдив престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
На осн. чл.190, ал.1 от НПК ОСЪЖДА частния тъжител Г. П. Г., ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ:
-на подсъдимия К. В. К., ЕГН ********** направените в хода на
производството разноски в общ размер на 4256 лева;
-в полза на ВСС, по сметка на Районен съд – Пловдив разноски в общ
7
размер на 30 лева за първото и второто първоинстанционно производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 15-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8