Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/……….….……..2020 год.,
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на трети юни
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА мл. с. ФИЛИП
РАДИНОВ
като разгледа докладваното от младши
съдия Филип Радинов въззивно търговско дело № 409 по описа на съда за 2020
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава
двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 96123/23.12.2019 г. (рег. РС Варна) от Г.С.С. (в лично качество) и от
конституираните в качеството на наследници, на мястото на починалия С.М.С., Г.С.С.
и К.С.М. чрез адв. В.В. срещу Решение № 5231/25.11.2019 г. по гражданско дело №
5677/2019 г. на РС Варна, в частта с
която е уважен предявеният от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД против С. М. С.и Г.С.С.
осъдителен иск за осъждането им, солидарно да заплатят сумата от 693,37 лева, представляваща главница по
Договор за банков кредит от 27.07.2007 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.09.2016 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Навеждат оплаквания за
неправилност на обжалваното решение, поради допуснати съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в основаване на крайния извод на съда, на заключение
по извършена ССчЕ, дадено в друго производство – това при първото разглеждане
на делото, решението по което е отменено на основание чл. 303 ал. 1 т. 4 от ГПК
и делото е върнато на районен съд за постановяване на решение по съществото на
спора. Твърди се, че не са съобразени всички доказателства събрани при
първоинстанционното разглеждане на делото като изтъква, че от заключението по
извършената ССчЕ при новото разглеждане на делото е установено, че не са били
налице основания за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, тъй като
към датата, на която се твърди, че тя е обявена задълженията към банката са
били погасени изцяло. Посочва се и че липсва уведомяване за предсрочната
изискуемост. Излагат се подробни съображения за неравноправност на клаузи от
договора за кредит и анексите към него, по силата на които банката едностранно
е увеличила лихвения процент по кредита. Посочва се, че съдът неправилно е
извършил прихващане между приетия от него размер за заплатени задължения от
ответниците – 16481,08 лева и сумата от 1079,75 лева, представляваща недължимо
платени суми за лихви въз основа на нищожни клаузи в договор за банков кредит
от 27.07.2007 г., съгласно решение 09.11.2017 г. по в. гр. д. № 6668/2017 г. на
СГС, поправено с решение от 16.01.2018 г. по същото дело. В тази връзка се
посочва, че по делото не е бил предявен насрещен иск, поради което съдът не е
разполагал с компетентност служебно да извърши прихващане. Твърди се и че съдът
неправилно е приел, че присъдената с решението на СГС сума е била възстановена
на ответниците.
Направено е искане за
обезсилване на обжалваното решение, а в условията на евентуалност – неговата
отмяна.
Претендират се
съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок
е постъпил отговор на въззивната жалба от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД чрез
юрк. А. Ц., в който се застъпва становище за правилност на решението в
обжалваната част. Посочва се, че оплакванията за липса на основания за
предсрочна изискуемост на кредита и уведомяване на ответниците затова е
безпредметно, тъй като е на първа инстанция е съобразен настъпилия краен падеж
на задължението в хода на производството
- 15.11.2018 г. Изтъква се, че съображенията за неравноправност на
клаузите в договора за кредит и анексите към него също са съобразени в
обжалваното решение. Поддържа се, че твърденията за извършено от съда служебно
прихващане са неоснователни, тъй като съдът не е извършил прихващане, а е зачел
силата на пресъдено нещо на решението на СГС.
Направено е искане за
потвърждаване на решението в обжалваната част.
Претендират се
съдебно-деловодни разноски.
Във въззивното
производство е присъединена за разглеждане частна
жалба с вх. № 9228/03.02.2020 г. (рег. Районен съд - Варна) от Г.С.С. (в
лично качество) и от конституираните в качеството на наследници, на мястото на
починалия С.М.С., Г.С.С. и К.С.М. чрез адв. В.В. срещу Определение №
867/15.01.2020 г. по гражданско дело № 5677/2019 г. на РС Варна, с което е
оставена без уважение подадената от С. М. С.и Г.С.С. молба по чл. 248 от ГПК за
изменение на Решение № 5231/25.11.2019 г. по гражданско дело № 5677/2019 г. на
РС Варна в частта за разноските направени в производство № 971/2018 г. на ВКС
по отмяна на влязло в сила Решение № 2184/26.05.2017 г. по гражданско дело №
11309/2016 г. на РС Варна и в производство № 5677/2019 г. на РС Варна,
проведено при новото разглеждане на делото след отмяната, чрез присъждане в
пълния претендиран размер на адвокатското възнаграждение заплатено от Станеви.
В частната жалба се навеждат
доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение, като се изтъква, че в
производството по отмяна на влязло в сила решение е осъществено процесуално
представителство, поради което съдът неправилно е приложил чл. 9 ал. 4 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
отнасящ се до изготвяне на молба за отмяна без процесуално представителство,
вследствие което е определил по-малко адвокатско възнаграждение за това
производство. Поддържа се, че съдът неправилно е определил адвокатското
възнаграждение за производството, в което е осъществено новото разглеждане на
делото, вземайки за база сбора от материалния интерес по трите иска предявени
срещу Станеви, вместо да съобрази чл. 2 ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и да определи
възнагражденията за всеки един от тях поотделно. Отделно счита, че изчисленията
съобразно правилото на чл. 78 ал. 3 от ГПК са неправилни. Посочва се, че съдът
неправилно е приел за основателно направеното от ищеца възражение за
прекомерност на адвокатските възнаграждения заплатени от ответниците в двете
производства. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и
постановяване на ново, с което направените разноски в двете производства да
бъдат присъдени в пълния претендиран размер.
В законоустановения срок
е постъпил отговор на частната жалба от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД чрез
юрк. А. Ц., в който се застъпва становище за законосъобразност на обжалваното
определение, като е направено искане за неговото потвърждаване.
За да се произнесе по
спора, Варненски окръжен съд съобрази следното:
Производството по делото
е образувано по предявени от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, срещу С. М. С.и Г.С.С.,
съединени в условията на първоначално обективно съединяване искове с правно
основание чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД за солидарно осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца сумите, представляващи вземания по Договор за
банков кредит от 27.07.2007г., Анекс №1/07.04.2010 г., Анекс №2/29.06.2011г. и
Анекс №3/13.12.2014г., а именно: - изискуема главница в размер на 3264,39лв., -
възнаградителна лихва в размер на 472,65 лв., начислена за периода от
15.06.2015г. до 04.07.2016г. включително, - наказателна лихва в размер на
137,70лв., начислена за периода от 15.06.2015г. до 20.07.2016г. включително,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда-20.09.2016г. до окончателното им изплащане. Излага се от
ищеца, че с Договор за банков кредит от 27.07.2007г. Райфайзенбанк (България) ЕАД ЕАД е отпуснала на кредитополучателя Станко
Станев кредит в размер на 10150,00 лв., който е усвоен еднократно на
27.07.2007. Твърди се, че договорът е изменен и допълнен с Анекс №1/07.04.2010г. и Анекс
№2/29.06.2011г. и Анекс №3/13.12.2014г., като в чл. 1 от последния е установено,
че към датата на подписването му вземането на Банката към кредитополучателя е в
размер на: 3663,73 лв. редовна главница и 45,17 лв. текуща редовна лихва,
начислена за периода от 15.11.2014г до датата на подписване на Анекс 3.
Съгласно чл.2 от Анекс 3 за първите три месеца, считано от 15.12.2014г.
кредитополучателят заплаща на банката фиксирана годишна лихва в размер на
15,85%, като след изтичане на този срок и съгласно чл.2.1 от Анекс 3
кредитополучателят/съдлъжника заплаща на банката годишна лихва в размер на
6-месечен SOFIBOR + 14.63 пункта надбавка. Лихвата в частта 6-месечен SOFIBOR
се преизчислява и променя от Банката два пъти в годината. Крайният срок за
погасяване на вземанията се променя на 15.11.2018г., съгласно чл.4 от Анекс 3.
В чл.3 от Анекс 3 кредитополучателят се задължава да погаси усвоената и непогасена
главница на 48 анюитетни месечни вноски, дължими на 15-то число на съответния
месец, считано от 15.12.2014 до 15.11.2018г. Твърди се, че банката е изпълнила
всички свои задължения, съгласно подписания договор за банков кредит и анексите
към него. Твърди се, че не са заплатени анюитетни вноски, включващи главница и
лихва, с падежни дати от 15.06.2015 г. до 15.06.2016 г. Сочи се, че съобразно
чл. 60 ал. 2 от ЗКИ до кредитополучателя е изпратено писмо с изх.№
ИЗХ-001-67000, а до съдлъжникът - писмо изх.№ИЗХ-001-67001, с което са
уведомени за предсрочната изискуемост на кредита. Излага се и че исковата молба
има характер на уведомление до длъжниците за настъпване на предсрочна
изискуемост.
Ответниците в срока по
чл.131 ГПК не са депозирали отговор на исковата молба.
С решение №
217/04.04.2019г. на Върховен касационен съд по търговско дело № 971 по описа за
2018 г., на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е отменено влязлото в сила
решение № 2184/26.05.2017 г. по гражданско дело № 11309/2016 г. на 11 състав на
Варненски районен съд, в частта, с която С. М. С.и Г.С.С. са осъдени да
заплатят солидарно на Райфайзенбанк (България) ЕАД суми, произтичащи от Договор
за банков кредит от 27.07.2007 г., Анекс № 1/07.04.2010, Анекс № 2/29.06.2011,
Анекс № 3/13.12.2014 и делото е върнато за ново разглеждане с указания първоинстанционният съд да извърши преценка
на сключените между страните анекси и събирайки доказателства, да съобрази дали
размерът на дълга, определен в тях, не е определен въз основа на нищожните
клаузи по основания договор за банков кредит от 27.07.2007г., съответно на
нищожни клаузи от предходните анекси.
С първоинстанционното решение са изцяло отхвърлени
исковете за лихви, а искът за главница е частично уважен за сумата от 693,37
лева от общо претендираните 3264,39 лева. Решението е обжалвано само в частта
относно сумата от 693,37 лева, която е и предмет на разглеждане във въззивното производство,
а в останалата част решението е влязло в сила.
Като
разгледа доказателствата по делото и съобрази становищата на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа
страна:
От приложения по делото Договор за банков кредит от
27.07.2007г. се установява, че банката-въззиваем е отпуснала на починалия Станко
Станев, кредит в размер на 10150,00 лв. Въззивницата Г.С. е посочена в договора
като солидарен длъжник при условията на чл. 121 и сл. ЗЗД. Договорът е подписан
от банката, кредитополучателя и солидарния длъжник.
След сключването на договора, от същите лица са
подписани Анекс № 1/ 07.04.2010 г., Анекс № 2/29.06.2011 г., ведно с
погасителен план и Анекс № 3/13.12.2014 г. към Договор за банков кредит от
27.07.2007 г. В чл. 1 от Анекс № 3/13.12.2014 г. е посочено, че страните
приемат за установено, че към 13.12.2014 г. вземането на банката към
кредитополучателя по силата на договора за кредит е в размер на 3663,73 лв. - редовна
главница и 45,17лв. -редовна лихва по кредита, дължима от ответниците по чл.4
от договора за кредит за периода от 15.11.2014 г. до датата на подписване на
анекса. В т. 2 от Анекса е уговорено, че за първите три месеца, считано от
15.12.2014 г., кредитополучателят/съдлъжникът заплаща на банката фиксирана
годишна лихва в размер на 15,85 %, като след изтичане на този срок и съгласно
чл. 2.1 от Анекс № 3 кредитополучателят/съдлъжникът заплаща на банката годишна
лихва в размер на 6-месечен SOFIBOR + 14.63 пункта надбавка /лихва/. Лихвата в
частта 6-месечен SOFIBOR се преизчислява и променя от Банката два пъти в
годината. Крайният срок за погасяване на вземанията се променя на 15.11.2018 г.,
съгласно чл. 4 от Анекс 3. В чл. 5 от анекса е посочено, че при забава в
плащането на дължими суми, кредитополучателят/съдлъжникът дължи на банката
обезщетение за забава – наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно към
лихвата по чл. 2. В чл. 9.1 от анекса е посочено, че при неплащане
от страна на кредитополучателя изцяло или частично на което и да е парично
задължение по договора за кредит и анекса в продължение на 90 дни от падежа на
това задължение, считано от 91-вия ден, всички дължими по договора за кредит и
анекса № 3 суми - непогасена главница, ведно с дължимите такси, разноски, лихви
и наказателна надбавка, стават автоматично и предсрочно изискуеми. В чл. 9.2 от
анекса е посочено, че в случай на автоматична предсрочна изискуемост, банката
има право да пристъпи към събиране на всички дължими суми по предвидения в
закона ред.
От писмо-уведомление от банката-ищец с изх.№
ИЗХ-001-67000 от 10.06.2016 г. се установява, че кредитополучателят е уведомен
за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, който към 10.06.2016 г. възлиза
на 3264,69 лв. - главница и 507,20 лв. - лихва. Видно от обратна
разписка, съдържаща писмо-уведомление от банката-въззиваем с изх.№
ИЗХ-001-67000 от 10.06.2016г., подадена от същата на 13.06.2016 г. до кредитополучателя,
същата не е потърсена от получателя.
С писмо-уведомление от банката-въззиваем с изх.№
ИЗХ-001-67001 от 10.06.2016 г., е уведомила солидарната длъжница за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита, който към 10.06.2016г. възлиза
на 3264,69 лв.-главница и 507,20 лв.- лихва. Видно от обратна
разписка, съдържаща писмо-уведомление от банката-въззиваем с изх.№
ИЗХ-001-67001 от 10.06.2016 г., подадена от същата на 13.06.2016 г. до солидарната
длъжница, същата не е потърсена от получателя.
С влязло в сила решение от 09.11.2017 г., постановено
по в. гр. д. № 6668/2017 г. по описа на Софийски градски съд, поправено с
решение от 16.01.2018 г. по същото дело, „Райфайзенбанк (България) ЕАД е
осъдено да заплати на длъжниците, на основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, разделно и
поравно общо сумата от 1079.75 лв., представляваща недължимо платени суми за
лихви въз основа на нищожни клаузи в договор за банков кредит от 27.07.2007 г.,
за периода 23.02.2010 г. до 23.02.2015 г., ведно със законната лихва от
23.02.2015 г. - датата на предявяване на исковата молба, до окончателното
изплащане на сумата.
От
заключението по извършената и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза при първото разглеждане на делото се установява, че размерът на
отпуснатия кредит в полза на ответника е в размер на 10150 лв., като кредитът е
отпуснат като е преведен в увеличение на сметката на дата 27.07.2007 г. в
размер на 10150 лв., след което кредитът е усвоен, като с него са извършени
плащания, теглени са суми в брой, които подробно са посочени в таблицата в
Приложение № 1. Последното плащане по кредита е извършено на дата 16.07.2015 г.
Към датата на предсрочната изискуемост - 05.07.2016 г., се установява, че са
просрочени задължения с начална дата на падеж 15.06.2015 г., като общият размер
на падежиралите неплатени главници се равнява на 787,04 лв., оставащата
непадежирала неплатена главница се равнява на 2 477,35 лв. и общата стойност на
главниците се равнява на 3 264,39 лв. Просрочените договорни лихви се равняват
на 472,65 лв. Просрочените наказателни лихви се равняват на 137,70 лв.
Последното плащане по кредита е извършено на дата 16.07.2015 г. и с него са
покрити изцяло договорна лихва, частично главница и наказателна лихва с падеж
15.06.2015 г. След тази дата няма извършвани плащания по процесния договор. По
данните към дата 22.07.2016 г., 20.09.2016 г. (дата на депозиране на исковата
молба) и 10.03.2017 г. (дата на посещение в банката) размерът на непогасените
задължения не се променя. По отношение на това какви компоненти включва стойността
на банковия ресурс, така както е посочен в чл. 4.2 от процесния договор за
кредит и как са се изменяли тези компоненти за периода 27.07.2007 г. до: 1)
датата на предсрочна изискуемост на кредита; 2) датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от страна на „Райфайзенбанк (България)”
ЕАД се установява, че стойността на банковия ресурс /СБР/ в лева, съгласно
възприетата от Банката методология, се изчислява посредством формула,
представляваща сбор от три основни компонента - разходи за първичен депозитен
ресурс, разходи за вторичен ресурс и допълнителни разходи. В периода от май
2010 г. до декември 2014 г. стойността на финансирането на банката бележи
плавен спад, който е отразен в СБР като: намаление с 0.50 % от декември 2010 г.,
намаление с 0.85 % от септември 2012 г., намаление с 0.80 % от април 2014 г. и
намаление с 1.40 % от декември 2014 г. Както бе отбелязано, в периода на възход
на лихвите се поддържа политика на устойчив лихвен процент, прилаган към
кредитите на клиентите. Затова в Методологията за определяне на СБР е заложен
период от 6 месеца за преразглеждане. При наличие на тази устойчива тенденция и
разминаване на официалния СБР от изчисления с повече от 0.5 %, банката
предприема действия за промяна. Такава е промяната от декември 2010 г., когато
официалният СБР е приравнен на изчислената 6-месечната средна стойност,
отразяваща финансирането на банката. Както бе посочено по-горе, такива
намаления са направени също и към септември 2012 г., април 2014 г. и декември
2014 г. Съгласно чл. 2 от Анекс № 3 между страните е договорен лихвен процент
равен на 6 месечен СОФИБОР + 14,63 пункта. За периода 15.12.2014 г. – 15.06.2016
г. Банката е приложила абсолютно точно промените в СОФИБОР за периода +
надбавка от 14,63 пункта. По погасителен план задължението на
кредитополучателите в общ размер от 16094.70 лв., от които 5944.96лв. договорна
лихва. Реално внесените месечни вноски за периода 27.07.2007 г. до 16.07.2015 г.
се равняват общо на 16481.08 лв. Разликата е надплатени месечни вноски в общ
размер от 386.38 лв.
При
новото разглеждане на делото са приети заключения по първоначална и
допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, от които се установява, че СБР за
лева се формира от лихвения процент по междубанкови депозити за съответния
период и валута по котировка „предлага“ плюс законоустановени разходи на
банката, в т. ч. за задържане на ЗМР и свързаните с Фонда за гарантиране на
влоговете, изчисляван текущо от отдел „Ликвидност и инвестиции при банката“.
Понятието за СБР отговаря на индекса СОФИБОР. При сключване на договора
стойността е 4.69 %, към м. 06. 2009 г. достига до 9.74 %, към м. 07. 2016г.
стойността е 0.77 %. Установява се, че понятието „пазарни условия“, включва
няколко обективни показателя. Липсва формула, по която може да бъде изчислена
конкретна стойност. Липсва информация за тежестта на всеки от показателите при
определяне на стойността. За понятието „пазарни условия“ не може да бъде
изчислена стойност. В договора не се съдържа информация какво включват
„пазарните условия“. Не могат да се направят самостоятелни изчисления за
размера на месечната вноска за лихва на база компонентите, включени в СБР, тъй
като липсва формула, по която се изчислява СБР и няма данни за компонентите,
които участват при формирането й. Размерът на задълженията по вноските с
настъпил падеж следва първоначалния погасителен план и остава непроменен за
целия живот на кредита.
Така
установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирани лица, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Според разпоредбата на чл. 269 изр. първо от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на служебната проверка, въззивният
съд намира решението за валидно и допустимо.
Според изречение второ на посочената
разпоредба, по въпросите относно правилността на решението, въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата. Естеството на оплакванията за неправилност
на първоинстанционното решение изискват самостоятелна преценка, от въззивна
инстанция, на събраните пред първа инстанция доказателствени материали.
С договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока - чл. 430 ал. 1 от ТЗ.
По делото няма спор, а и от
представения по делото договор за банков кредит от 27.07.2007 г. е видно, че
между кредитополучателя Станко Станев и солидарния длъжник по чл. 121 от ЗЗД Г.С.,
от една страна и кредитодателя Райфайзенбанк (България) ЕАД, от друга е
учредено кредитно правоотношение по силата на което, последната е отпуснала
сумата от 10150 лева на кредитополучателя с краен срок на погасяване на
15.07.2014 г. Сумата по кредита е усвоена на същата дата. С трите анекса
крайният срок на погасяване е последователно изменян съответно до 15.07.2015
г., 15.07.2016 г. и 15.11.2018 г.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателите за липса
на предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и за
неравноправност на клаузи от договора, тъй като тези обстоятелства са
съобразени при постановяване на обжалваното решение. Клаузата за възнаградителна
лихва е неравноправна, защото в договора липсва формула или ясен изчислителен
механизъм за промяна на лихвения процент. В същия е посочено, че лихвата
представлява СБР, определен от банката плюс 10 пункта надбавка годишно, а
конкретно в чл. 4.3 от договора е предвидено, че при промяна на пазарните
условия, банката може едностранно да променя лихвата в частта на СБР. Понятието
„пазарни условия“ остава неясно, тъй като в договора липсва информация относно
това, какво е включено в съдържанието на това понятие. От извършената при
новото разглеждане на делото ССчЕ се установява, че това понятие включва
няколко обективни показателя, но липсва информация за относителната тежест на
тези показатели при определяне на стойността, поради което не е налице изискването
да е ясен начинът на формиране на лихвата по смисъла на изискването на чл.147
ал.1 ЗЗП. Предвид изложеното, клаузите на договора от 27.07.2007г., позволяващи
възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално
определената договорна лихва, са нищожни. Уговорките, постигнати в последващите
анекси към договора, които основани на неравноправните клаузи за размера на
задълженията на кредитополучателите, също са нищожни по силата на чл. 366 от ЗЗД. Отделно от това с влязло в сила решение от 09.11.2017 г., постановено по
в. гр. д. № 6668/2017 г. по описа на Софийски градски съд, поправено с решение
от 16.01.2018 г., също е приета неравноправност на посочените клаузи. Разпоредбата
на чл. 297 от ГПК предвижда, че влязлото в сила решение е задължително за съда,
който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република
България. Следователно по отношение
на размера на дълга следва да се съобрази първоначалният погасителен план.
За да се произнесе по отношение на размера на претенциите,
настоящият съдебен състав кредитира заключението на ССЕ при първоначалното
разглеждане на делото, а не извършената при новото разглеждане на делото,
доколкото тази извършена при първото разглеждане дава отговор конкретно на
въпроса за извършените реалните плащания по договора за кредит и тези отговори
кореспондират с представената по делото справка за движението по кредита. В
тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателите за неизползваемост
на ССчЕ извършена при първото по ред разглеждане на делото. Известно е, че в
случаите на обезсилено решение и връщане делото за ново разглеждане, от самото
начало, всички извършени по делото процесуални действия, вкл. експертните
заключения губят процесуалната си стойност. За разлика от тези случаи, при
отмяната на решение и връщане на делото на етапа съдебно дирене – какъвто е
настоящият случай, процесуалната си стойност губи единствено отмененото съдебно
решение, но извършените по делото съдопроизводствени действия, вкл. експертните
заключения запазват процесуалната си стойност и няма законова пречка те да
бъдат ползвани и при новото разглеждане на делото.
От извършената при първото разглеждане на делото и
неоспорена ССчЕ се установява, че за периода от 27.07.2007 г. до 16.07.2015 г.
кредитополучателят е заплатил на банката сумата от 16481,08 лева. От приложения
по делото първоначален погасителен план е видно, че дължимата сума по кредита е
общо 16094,70 лева, тоест длъжникът е заплатил по договора с 386,38 лева повече
от договореното. Независимо от изложеното размерът на дълга следва да се
формира след приспадане на възстановената на ответниците сума с решение от
09.11.2017 г., постановено по в. гр. д. № 6668/2017 г. по описа на Софийски
градски съд, поправено с решение от 16.01.2018 г. в размер на 1079,75 лева,
зачитайки формираната с него сила на пресъдено нещо. В този смисъл
първоинстанционният съд не е извършил служебно прихващане на вземанията на
страните, а е изпълнил задължението си да зачете силата на съдебно решение,
отнасящо се до вземания, произтичащи от същия договор за кредит от 27.07.2007
г., но касаещо различен период от този, който е бил предмет на
първоинстанционното разглеждане. Според
чл. 76 ал. 2 от ЗЗД когато изпълнението не е достатъчно да покрие
лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това
лихвите и най-после главницата. Съобразяването с това правило води до извода,
че с извършените плащания са погасени изцяло задълженията за лихви и частично
задължението за главница, като незаплатена е останала единствено главницата по
договора в размер от 693,37 лева.
Не е предмет на разглеждане пред настоящата инстанция
въпросът, дали сумата, присъдена на жалбоподателите с решението на Софийски
градски съд е реално възстановена от ищеца. Правата, възникнали вследствие това
решение, могат да бъдат защитени в друг процес, какъвто е изпълнителният, но не
са част от предмета на настоящото производство. Предвид посоченото, оплакването
в този смисъл, направено в жалбата също е неоснователно.
Изложеното води до извод, че искът по чл.422 ГПК, вр.
чл.430, ал.1 от ТЗ е основателен до размера от 693,37 лева.
Поради съвпадение на изводите на двете инстанции
решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Депозираната частна жалба по чл. 248
ал. 3 от ГПК е подадена в законоустановения срок, от легитимирани лица, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
При първоинстанционното разглеждане на делото, от
ответниците са претендирани
съдебно-деловодни разноски, както следва: 2000 лв. - адвокатско възнаграждение за
производството по отмяна, както и 2000 лв. - адвокатско възнаграждение при
новото разглеждане на делото. И за двете производства са представени
доказателства за сторените разноски, както и са представени списъци с разноски
по чл. 80 от ГПК. И в двете производства процесуалният представител на Райфайзенбанк
(България) ЕАД е противопоставил възражение за прекомерност на претендираните
от насрещната страна адвокатски възнаграждения. Съобразявайки тези възражения и
изхождайки от фактическата и правна сложност на производствата, съдът е
определил адвокатски възнаграждения в размер от 800 лева за всяко от двете производства.
Видно от материалите по делото е, че
производството по отмяна е приключило в рамките на две съдебни заседания, на
които се е явил процесуален представител, а това при новото разглеждане на
делото - в рамките на четири съдебни заседания, на които не се е явил
процесуален представител, но е депозирал молби преди всяко от тях, с които е
вземал становище по въпросите, които следва да бъдат обсъдени в съдебното
заседание.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение за
производството по отмяна изчислен по реда на чл. 9 ал. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
редакцията преди отмяната с Решение № 5419 на ВАС на РБ от 8.05.2020 г. - бр.
45 от 15.05.2020 г., в сила от 15.05.2020 г.) е 501,23 лева, а този в
производството при новото разглеждане на делото, изчислен по редна на чл. 7 ал.
2 от Наредбата е 501,23 лева.
Видно от изложено е, че и за двете
производства първоинстанционният съд е присъдил възнаграждения в размер
надвишаващ минимално предвиденият в Наредбата.
Неоснователно е възражението, че
адвокатското възнаграждение следва да се определя за всеки иск по отделно, тъй
като чл. 7 ал. 2 от Наредбата има предвид общия материален интерес.
Неоснователно е възражението за
неправилно приложение на чл. 78 ал. 3 от ГПК при изчисляване размера на
дължимите разноски. Сборът от адвокатските възнаграждения за двете
производства, след уважаване на възражението за прекомерност е 1600 лева,
общият материален интерес е 3874,74 лева, а отхвърлената част от исковете е 3181,37
лева. Размерът на разноските, които се полагат на жалбоподателите, изчислени по
формулата за пресмятане на съдебно-деловодните разноски е 1313,69 лева (без в
тази сметка да се включва държавната такса заплатена в производството по
отмяна). Предвид изложеното, следва извод за неоснователност на релевираното
оплакване.
Поради съвпадение на изводите на двете инстанции
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По
разноските във въззивното производство:
На основание чл. 78 ал. 1, вр. ал. 8
от ГПК, в полза на Райфайзенбанк (България) ЕАД следва да бъдат присъдени
разноски за въззивната инстанция в размер на 100 лева, представляващо
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 25 ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Воден от
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5231/25.11.2019 г. по
гражданско дело № 5677/2019 г. на РС Варна, в частта, с която С.М.С., ЕГН **********
(заместен в процеса след смъртта си от своите наследници Г.С.С. и К.С.М., ЕГН **********,***) и Г.С.С.,
ЕГН ********** *** са осъдени, солидарно да заплатят сумата от 693,37 лева,
представляваща главница по Договор за банков кредит от 27.07.2007 г., ведно с
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба
– 20.09.2016 г. до окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА
Определение № 867/15.01.2020 г. по гражданско дело № 5677/2019 г. на РС Варна,
с което е оставена без уважение подадената от С. М. С.и Г.С.С. молба по чл. 248
от ГПК за изменение на Решение № 5231/25.11.2019 г. по гражданско дело №
5677/2019 г. на РС Варна в частта за разноските направени в производство №
971/2018 г. на ВКС по отмяна на влязло в сила Решение № 2184/26.05.2017 г. по
гражданско дело № 11309/2016 г. на РС Варна и в производство № 5677/2019 г. на
РС Варна, проведено при новото разглеждане на делото след отмяната.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78 ал. 1, вр. ал. 8 от ГПК, Г.С.С., ЕГН **********,*** и К.С.М.,
ЕГН **********,*** да заплатят на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, р. „Лозенец“, „Експо
2000“, бул. „Н. Вапцаров“ № 55 сумата от 100 лева, представляваща сторени във
въззивното производство разноски, изразяващи се в юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 25 ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1 .
2 .