РЕШЕНИЕ
№ 202 16.01.2020г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На дванадесети декември две
хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 2548 по описа
за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на К.А.Я. с ЕГН **********, Ю.М.С. с ЕГН **********
и С.М.Я. с ЕГН **********, всички със съдебен адрес *** - адвокати Н.Н. и В.К.,
против „ТРАНССТРОЙ – БУРГАС“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Успенска“ № 8,
представляван от изпълнителния директор Н.М.М.. Ищците предявяват осъдителни
искове за заплащане на обезщетения от по 100 000 лв. за всеки от тях за
неимуществените вреди, причинени им от смъртта на техния наследодател М.О.Я.,
настъпила на ***г., вследствие на трудова злополука от 03.01.2018г., ведно със
законната лихва от настъпването на вредоносното събитие на 17.01.2018г. до
окончателното изплащане. Като претърпени неимуществени вреди заявяват
значителни болки и страдания от загубата на своя съпруг и баща, с когото са
били силно привързани и който е бил глава и опора на семейството. Сочат
трудности при изпълнението на служебните си задължения и поддържането на
нормален социален живот.
В преклузивния срок по чл. 131 от ГПК ответникът представя писмен отговор. Оспорва иска с възражение за
намаляване отговорността на работодателя поради допусната от работника груба
небрежност, в резултат на която е настъпила трудовата злополука, а именно
неспазване на правилата на ЗДвП. В съдебно заседание и в представената писмена
защита пледира за определяне на обезщетения от общо 81 000 лв. – по
27 000 лв. за всеки от ищците.
Страните представят и ангажират
доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират и присъждане на
направените по делото съдебни разноски и адвокатско, респективно юрисконсултско
възнаграждение. Ответникът прави възражение за прекомерност на заплатеното от
ищците адвокатско възнаграждение.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявените субективно
съединени искове са с правно основание чл.200 от Кодекса на труда КТ/ -
имуществена отговорност на работодател при смърт на работник.
По делото не се
спори и се установява от представените писмени доказателства, че ищците са
наследници по закон на М.О.Я., починал на ***г. на 64-годишна възраст, като
ищцата К.А.Я. е негова съпруга, а ищците С.М.Я. и Ю.М.С. – негови деца.
Безспорно е също, че смъртта на наследодателя на ищците е причинена от трудова
злополука, настъпила на 03.01.2018г., като не се оспорват и въведените
обстоятелства относно тази злополука, а именно :
М.О.Я. е работил в
ответното дружество на длъжност „***“. На 03.01.2018г. М.Я. и колегата му Х.Д.К.
/на длъжност „***“/ получили задача за действия по поддръжка в
административната сграда на дружеството в гр.Б., ***, под ръководството на Н. А.
Г. – ***/ началник на склад. След изпълнението на поставената задача потеглили
обратно към базата на дружеството в кв.„Победа” – със служебен автомобил марка
„Ситроен”, модел „Берлинго” с per. № ***, управляван от М.Я., като Х.К. седял на
отдясно до него, а Н.Г. с друг служебен автомобил се движил зад тях. Около
14:20 ч. били на кръстовището бул.„Иван Вазов” - бул.„Мария Луиза” - пътен
надлез към кв.„Победа”. След подаден зелен сигнал потеглили от светофара при
началото на пътния надлез, след което автомобилът на М.Я. и Х.К. се блъснал в
тролейбусен стълб, намиращ се пред разделителната мантинела на надлеза. Н.Г.
незабавно спрял пред тях, отишъл да види състоянието на колегите си и позвънил
на тел.112. Двамата пострадали били откарани от екип на Спешна помощ в УМБАЛ -
Бургас, където били приети за лечение по спешност. М.Я. получил гръдна травма,
контузия на бял дроб с кръвоизлив в двете половини, кръвоизлив в коремната
кухина, разкъсан далак, разкъсан панкреас и разкъсване на дебелото черво.
Поставен бил незабавно на апаратно дишане. На 17.01.2018г. получил сърдечен арест
и починал.
За
този инцидент е образувано досъдебно производство № 431 ЗМ–6/ 2018г. по описа
на Първо РУ на ОД на МВР – Бургас, пор. № 276/ 2018г. по описа на Окръжна
прокуратура – Бургас – за това, че наследодателят на ищците М.Я., нарушавайки
правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП, допуснал описаното ПТП и
по непредпазливост причинил средна телесна повреда на колегата си Х.К. –
престъпление по чл.343, ал.1 от НК. След смъртта на М.Я. наказателното
производство е прекратено с постановление от 15.11.2018г. на основание чл.24,
ал.1, т.4 от НПК.
От
приетото заключение на вещото лице доктор П.П. по извършената комбинирана
съдебна експертиза /медицинска и автотехническа/ се установява, че смъртта на М.Я.
е пряка последица от травмите, получени от описаното ПТП, като непосредствената
причина е тежък травматичен шок от получената гръдно-коремна травма, довела до
блокиране на сърдечен и дихателен център, последвани от сърдечен арест.
Вещото
лице Б.Т. установява, че напускайки кръстовището управляваният от лицето автомобил /задно ляво
колело/ е влязъл в съприкосновение с бордюра на тротоара на разделителния
остров, покрай който е преминал. От този удар се е променила посоката на
движение на автомобила и той е загубил устойчивост, поради което водачът не е
успял да насочи автомобила по платното за движение и да продължи праволинейното
си направление, а автомобилът се е придвижил по лява крива към разделителния
остров, възкачил се е на него и се е ударил челно в тролейбусен стълб, находящ
се в средата на острова. Според вещото лице след потеглянето не е имало
ограничения на видимостта за водача, но пътната настилка е била мокра /след
дъжд/. Определената от вещото лице скорост на движение на автомобила в началото
на това произшествие /при началното съприкосновение с разделителния остров/ е
била 34 км/ч, като от потеглянето до ударът автомобилът е в режим на ускорение
с определена от вещото лице скорост при удара 48 км/ч. Според вещото лице
подобно поведение е нормална реакция на водача, който не е желаел да се качи на
бордюра и след съприкосновението с него се е опитал да възстанови правата
траектория на автомобила, което е възможно само чрез подаване на газ и
управление на колелата. Вещото лице не установява данни за техническа повреда
на автомобила, като според него произшествието е причинено от начина на
управление на автомобила към момента на ПТП. Относно механизма на ПТП са
събрани и показания на свидетеля Н.Г. – посоченият началник склад, който се е
движил непосредствено след автомобила на М.Я.. Свидетелят установява, че при
потеглянето от светофара този автомобил направил рязък завой и се ударил в
стълба. Свидетелят не установява възможна причина за тази внезапна промяна на
посоката на движение на автомобила, като сочи, че водачът добре е познавал този
маршрут на движение, а пътната настилка е била в добро състояние.
Вещото
лице П. установява, че при правилно поставен предпазен колан травмите на водача
биха били по-леки от настъпилите. Поради това основният спорен въпрос е дали
при произшествието водачът е бил с поставен предпазен колан, респективно дали
този колан е бил правилно поставен и дали е бил в изправност. Единственият
свидетел - очевидец Н.Г. установява, че когато е отишъл да види в какво
състояние са водачът и пътникът, и двамата са били с разкопчани предпазни колани,
като свидетелят няма наблюдения дали такива са били поставени при потеглянето.
Данни дали предпазните колани са били поставени при движението не са събрани и
в цитираното досъдебно производство. Автотехническата експертиза не е в
състояние да установи техническата изправност на предпазните коланите на
автомобила към момента на ПТП, като тяхната изправност не се проверява и при
техническите прегледи на автомобила, тъй като няма как да се симулират реални
условия, при които да бъдат изпробвани.
По
делото е безспорно, че свидетелят Н.Г. е *** на надзорния съвет на дружеството.
Преценени съобразно чл.172 от ГПК, съдът кредитира показанията на този
свидетел, тъй като не установява данни за негова заинтересованост в полза на
дружество, основана единствено на факта на членство в надзорния съвет – орган,
контролиращ управителния съвет на АД. Показанията на свидетеля са пълни и
безпротиворечиви, основани са на непосредствени впечатления и не са опровергани
от други събрани по делото доказателства. Обстоятелството, че данни за
предпазни колани не фигурират при разпита на свидетеля в наказателното
производство, не сочи задължително на извод за невярност на изложените пред
съда показания, които бяха предоставени в съдебно заседание по конкретно
поставен въпрос дали пострадалите лица са били с предпазни колани, когато
свидетелят се е приближил към тях след ПТП.
При
така събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установено по
делото, че наследодателят на ищците е бил в трудово правоотношение с ответното
дружество, като инцидентът на 03.01.2018г. представлява трудова злополука по
смисъла на чл.55 от КСО – през време и във връзка с извършваната работа М.Я. е
претърпял пътно-траснспортно произшествие, от което е получил тежко увреждане
на здравето, впоследствие причинило смъртта му на ***г. Поради това на
основание чл.200 ал.1 от КТ ответникът – работодател носи обективна
/безвиновна/ имуществена отговорност за вредите, които ищците са претърпели от
тази трудова злополука, причинила смъртта на техния съпруг и баща.
Не
са налице основания за изключване отговорността на работодателя, тъй като
липсват данни увреждането да е причинено умишлено от пострадалия /чл.201, ал.1
от КТ/. Спори се дали е налице основание за намаляване на тази отговорност.
Като такова основание за намаляване на отговорността на работодателя законът в
нормата на чл.201, ал.2 от КТ установява единствено допуснатата от пострадалия
груба небрежност, с която да е допринесъл за настъпването на трудовата
злополука. Допусната от пострадалия обикновена небрежност не представлява
законоустановено основание за намаляване на отговорността на работодателя за
вреди от трудова злополука, като общата норма на чл.51 ал.2 от ЗЗД не е приложима
за установената от трудовото законодателство специална отговорност на
работодателя при трудова злополука. Съдебната практика е категорична, че
грубата небрежност представлява такова субективното отношение на пострадалия
към неговите действия /съзнавана непредпазливост/, при което той е знаел, че с
определени свои действия би допринесъл за тежкия вредоносен резултат, но се е
надявал да го предотврати /аргумент от чл.11, ал. 3, предложение последно от НК/.
Приема се, че грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа, каквото
един обикновен човек, поставен в същата обстановка, не би допуснал. Такава
проявена от пострадалия груба небрежност при действията му по процесното ПТП не
се установява по делото при условията на пълно доказване. Не всяко нарушение на
правилата за движение по пътищата покрива законовото изискване за проявена
груба небрежност. Съдът приема, че от събраните доказателства, преценени в
тяхната съвкупност, не се установява такова субективно отношение на пострадалия
– да е съзнавал, че с определени свои действия допринася за настъпването на
ПТП, което да причини тежка телесна повреда и смърт, надявайки се да
предотврати тези последици. Пострадалият е управлявал автомобила с разрешена
скорост /при съприкосновението с бордюра скоростта е 34 км/ч/ и не се
установява да е е предприел действия, респективно бездействия, пряко насочени
към настъпването на челния удар. Не се установява категорично и непоставянето
на предпазен колан от пострадалия, като не е отречена вероятността такъв да е
бил поставен, но да не е бил изправен, поради което да не е сработил по време
на удара. Изводът за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия работник
не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по
безсъмнен начин факти, установяващи, че работникът не е проявил елементарно
старание и внимание, пренебрегнал е основни правила, или не е положил дължимата
грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. В този смисъл
е задължителната за съдилищата съдебна практика, изразена например в решение №
94/ 29.05.2019г. по гр. д. № 2649/ 2018г., IV г.о., ГК на ВКС.
В
настоящото производство такова безсъмнено доказване на проявена от пострадалия
груба небрежност при трудовата злополука не бе проведено, като напротив, следва
да се отбележи, че всички събрани гласни доказателства установяват, че
пострадалият е бил много дисциплиниран и внимателен работник, спокоен и
уравновесен човек. Ето защо съдът приема, че не се установи основание за
намаляване отговорността на работодателя, която на основание чл.51 ал.1 от ЗЗД
следва да се определи за всички, претърпени от ищците неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от злополуката. Не се установява
наличието на основание за намаляване на обезщетението за вреди на основание
чл.200 ал.3 от КТ, тъй като липсват данни ищците да са получили за това
увреждане обезщетение и/ или пенсия по общественото осигуряване.
На
основание чл.52 от ГПК обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост.
За
установяване на претърпените неимуществени вреди ищците ангажират гласни
доказателства – показанията на свидетелите И.С. и В.П., и двете без родство със
страните. И двете свидетелки са близки на семейството и установяват, че всички
много тежко са преживели както периода на престоя в болницата и борбата за
живота на пострадалия, така и неговата кончина, която ги е съкрушила.
Свидетелите сочат, че семейството е било сплотено, а покойният е бил негов
стожер, отнасял се с голямо внимание уважение към съпругата, децата и внуците
си, бил старателен, спокоен и уравновесен човек. Свидетелката П. установява, че
най-тежко загубата се преживява от съпругата, която страда, ограничава
контактите си, не желае да излиза и отказва да спи в семейната спалня. Не се
оспорва и се установява от показанията на свидетелката П., че децата на
покойния имат свои семейства, с които живеят отделно от родителите си. Съдът
кредитира напълно показанията на двете свидетелки, тъй като същите са основани
на непосредствени лични впечатления, пълни и безпротиворечиви са, кореспондират
помежду си и не са опровергани от други събрани по делото доказателства. От
гласните доказателства не се установяват сочените в исковата молба трудности на
ищците при изпълнението на служебните им задължения и поддържането на нормален
социален живот.
За
определяне справедливия размер на дължимите обезщетения съдът съобразява така
установените неимуществени вреди на ищците, близката им връзка с техния покоен
съпруг и баща, неговата възраст и активна роля в семейството, обстоятелството,
че смъртта е настъпила вследствие на 14-дневен престой в болница със
съществуваща за близките надежда за оцеляване, като отчита, че паричното
обезщетение не е в състояние да овъзмезди изцяло мъката от загубата на техния
близък. Така съдът намира, че обезщетенията следва да се определят в размер на 80 000
лв. за съпругата – ищцата К.Я. и по 60 000 лв. за децата – ищците Ю.С. и С.Я..
По-високият размер на обезщетението на съпругата К.Я. е мотивиран с това, че на
60-годишна възраст тя остава вдовица, лишена от моралната и материална
подкрепата на най-близкия си човек - своя съпруг, поради което търпяните болки
и страдания са по-интензивни в сравнение с тези на останалите членове на
семейството – пълнолетни деца със свои семейства.
За
разликата над посочените суми до предявените размери от по 100 000 лв.
исковете са неоснователни и ще бъдат отхвърлени.
На
основание чл.84 ал.3 от ЗЗД основателни са и претенциите за законна лихва,
която се дължи от датата на увреждането – 17.01.2018г.
На
основание чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК страните си дължат взаимно направени по
делото разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от
исковете.
Всеки
от ищците в настоящото производство е направил разноски от по 3 500 лв. –
заплатени адвокатски възнаграждения съгласно представените договори за правна
защита и съдействие. Тези възнаграждения са под минималните размери, установени
в чл.7, ал.2, т.4 вр. ал.1, предложение последно от Наредба № 1/ 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /3 530 лв./, поради което
възраженията на ответника за прекомерност са неоснователни. За така направените
разноски, съразмерно с уважените искове ответникът дължи на ищцата К.Я. сумата
от 2 800 лв., на ответниците Ю.С. и С.Я. – по 2 100 лв.
Разноските
на ответника в настоящото производство са в размер на 600 лв. – възнаграждения
на вещи лица. На основание чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.23, т.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя дължимото
юрисконсултско възнаграждение на ответника на 300 лв. За тези разноски от общо
900 лв., съразмерно с отхвърлените искове ищците дължат на ответника сумата от
общо 600 лв., от които 240 лв. се дължат от ищцата К.Я., а всеки от ищците Ю.С.
и С.Я. дължи по 180 лв.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ТРАНССТРОЙ – БУРГАС“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Успенска“ № 8,
представляван от изпълнителния директор Н. М. М., да заплати на К.А.Я. с ЕГН ********** със съдебен адрес *** -
адвокати Н.Н. и В.К., сумата от 80 000
лв. - обезщетение за неимуществените вреди, причинени им от смъртта на съпруга
ѝ М.О.Я., настъпила на ***г., вследствие на трудова злополука от
03.01.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от
17.01.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата от 2 800 лв. за направените по делото разноски, съразмерно с
уважения иск.
ОТХВЪРЛЯ
иска на К.А.Я. против „Трансстрой –
Бургас“ АД за разликата над уважения размер от 80 000 лв. до предявения
размер от 100 000 лв.
ОСЪЖДА „ТРАНССТРОЙ – БУРГАС“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Успенска“ № 8,
представляван от изпълнителния директор Н. М. М., да заплати на Ю.М.С. с ЕГН ********** със съдебен адрес *** -
адвокати Н.Н. и В.К., сумата от 60 000
лв. - обезщетение за неимуществените вреди, причинени им от смъртта на баща
ѝ М.О.Я., настъпила на ***г., вследствие на трудова злополука от
03.01.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от
17.01.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата от 2 100 лв. за направените по делото разноски, съразмерно с
уважения иск.
ОТХВЪРЛЯ
иска на Ю.М.С. *** АД за разликата над уважения размер от 60 000 лв. до
предявения размер от 100 000 лв.
ОСЪЖДА „ТРАНССТРОЙ – БУРГАС“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Успенска“ № 8,
представляван от изпълнителния директор Н. М. М., да заплати на С.М.Я. с ЕГН ********** със съдебен адрес *** -
адвокати Н.Н. и В.К., сумата от 60 000
лв. - обезщетение за неимуществените вреди, причинени им от смъртта на баща
му М.О.Я., настъпила на ***г., вследствие на трудова злополука от 03.01.2018г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 17.01.2018г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 2 100
лв. за направените по делото разноски, съразмерно с уважения иск.
ОТХВЪРЛЯ
иска на Ю.М.С. *** АД за разликата над уважения размер от 60 000 лв. до
предявения размер от 100 000 лв.
ОСЪЖДА К.А.Я.
с ЕГН ********** със съдебен адрес *** - адвокати Н.Н. и В.К., да заплати на „ТРАНССТРОЙ – БУРГАС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.“Успенска“ № 8, представляван от изпълнителния
директор Н. М. М., сумата от 240 лв.
за направените по делото разноски, съразмерно с отхвърления иск.
ОСЪЖДА Ю.М.С.
с ЕГН ********** и С.М.Я. с ЕГН **********, със съдебен адрес *** - адвокати Н.Н.
и В.К., да заплатят на „ТРАНССТРОЙ – БУРГАС“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Успенска“ № 8,
представляван от изпълнителния директор Н. М. М., суми от по 180 лв. за направените по делото
разноски, съразмерно с отхвърлените им искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд - Бургас съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала: НД