Решение по дело №580/2019 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 11
Дата: 27 януари 2020 г. (в сила от 4 февруари 2020 г.)
Съдия: Пламен Димитров Петков
Дело: 20191800200580
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 2 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

П Р О Т О К О Л

 

гр. София, 27.01.2020 година

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ първоинстанционен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари  две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА

                                                                       КРИСТИНА ТОДОРОВА

 

при секретаря Катерина Витанова и с участието на прокурор Снежана ТОРБОВА от С.о.п. сложи за разглеждане ЧНД № 580 по описа за 2019 година, на доклад  на съдия Пламен ПЕТКОВ.

 

На именното повикване в 14:25 часа се явяват лицата по списъка за призоваване, както следва:

          За С.О.П. се явява ПРОКУРОР Снежана ТОРБОВА;

ИСКАНОТО ЛИЦЕ М.А.Ч. – се явява лично, преведен чрез Началника на Затвора – гр. София;

Явява се и ЗАЩИТНИКЪТ му адв. С.Г., редовно упълномощен;

В залата се явява ПРЕВОДАЧ от български език на р. език и обратно – В.Д.Б..

 

          СТАНОВИЩА на страните по даване ход на делото в днешното съдебно заседание:

          ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.

          ЗАЩИТНИКЪТ адв. Г.: Няма процесуални пречки за даване ход на делото, като аз ще Ви моля да ми бъде дадена възможност да представя писмени доказателства.

          ИСКАНОТО ЗА ПРЕДАВАНЕ ЛИЦЕ М.А.Ч.(чрез преводача): Да се гледа делото.

 

          СЪДЪТ, счита че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради и което

О П Р Е Д Е Л И:

          ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

          ЗАЩИТНИКЪТ адв. Г.: Представям и моля да приемете като писмено доказателство по делото научна разработка на М. С. Ф., който е действащ адвокат във Ф. Р. Б.. Разработката е публикувана през м. …. г. и касае именно условията в б. пенитенциарна система.

          ПРОКУРОРЪТ: Противопоставям се на приемането, тъй като това е научна разработка и не може да бъде доказателство по делото.

 

          СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

          ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото представения от защитата превод от научна разработка.

 

          ПРОКУРОРЪТ: Нямам други искания, както и няма да соча други доказателства. Считам делото за изяснено от фактическа страна и моля да се пристъпи към ход на съдебни прения.

          ЗАЩИТНИКЪТ адв. Г.: Също няма да соча други доказателства и няма да правя допълнителни доказателствени искания. Моля за ход по същество.

          ИСКАНОТО ЗА ПРЕДАВАНЕ ЛИЦЕ М.А.Ч.(чрез преводача):Да се приключи делото.

 

          СЪДЪТ, като счете делото за достатъчно изяснено от фактическа страна

О П Р Е Д Е Л И:

          ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

          ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

          ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, моля да уважите молбата на съдебните власти на Ф. Р. Б. за предаване на р. гражданин М.А.Ч. за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" за извършено от исканото лице престъпление на територията на Б..

          Молбата за екстрадиция е подадена от компетентен съдебен орган на молещата държава и към нея са приложени всички изискуеми от нормата на чл. 9, ал.3 ЗЕЕЗА документи, преведени на български език.

          Установена е по безспорен начин самоличността на исканото лице. Същият е осъден с влязла в сила присъда на наказание "лишаване от свобода" в размер на три години, десет месеца и двадесет дни за престъпление, чиято правна квалификация според издаващата държава е "международен трафик на наркотици". Деянието е извършено на г. на международното летище в гр. Б., Ф. Р. Б.. Това престъпление е наказуемо и по българското законодателство. Такова е по чл. 242, ал.2 НК, като се предвижда наказание "лишаване от свобода" за повече от една година, което отговаря на изискването по чл. 5, ал.2 ЗЕЕЗА. Налице е валиден акт за задържане на исканото лице, приложен по делото.

          Считам, че не е налице никое от основанията за отказ по чл. 6, чл. 7 и чл. 8 ЗЕЕЗА, като бих искала да се спра по-подробно на представените от защитата документи, навеждащи на предпоставки за отказ по чл. 7, т. 5 ЗЕЕЗА. Според практиката на Съда на Европейския съюз, за да се извърши преценка на тези основания, компетентният орган на замолената държава членка трябва да се обоснове на обективни, достоверни, точни и надлежно актуализирани данни, които могат да произтичат от решения на международни юрисдикции като например решения на Европейския съд по правата на човека, от съдебни решения в трета молеща държава, както и решения, доклади и други документи, съставени от органи на Съвета на Европа или произтичащи от системата на Организацията на обединените нации. В тази връзка мога да посоча конкретно решение на Съда на Европейския съюз № 182 от 2015 г. Видно от представените от защитата документи относно условията в бразилските затвори, първият такъв представлява част от превод на документ, който можем да приемем, че е част от доклад на "А. И.", за което Ви моля да имате предвид, че този документ е от  г. и най-малко не отговаря на условието за надлежно актуализирани данни. Останалите документи също не са актуални към настоящия момент, а касаят наблюдения от  г. до  г., включително извадките на доклад на представител на ООН. Освен това, при внимателен прочит на тези документи, дори и в тях се отбелязва от наблюдателите напредък по отношение на спазване на правата на затворниците в Б., като например още през  г. в Б. е приет специален закон за контрол върху пенитенциарните заведения, създадена е и национална система за предотвратяване на изтезанията. Останалите представени от защитата материали представляват медийни публикации без възможност за проверка на тяхната достоверност. Моля, да не вземате предвид и днес представената научна разработка от г. и представлява научен труд, а не доказателство в производство по екстрадиция.По тези съображения, считам че няма сериозни и обосновани причини, от които да се заключи, че съществува реален риск лицето да бъде третирано по начин, засягащ неговите права съгласно международното право. Освен това държавата, чийто гражданин е М.А.Ч. е уведомена по надлежния ред и официално е отказала да издаде Европейска заповед за арест с оглед евентуално изтърпяване на наложеното наказание "лишаване от свобода" в Р. Р..

          Установена е взаимност между Р. Б. и Ф. Р. Б. от Министъра на правосъдието.

          Считам, че при екстрадирането на исканото лице, няма да бъдат нарушени правата му, залегнали в чл. 19 от Хартата на основните права на Европейския съюз по вече изложените от мен съображения.

          Поради всичко изложено до тук Ви моля да уважите искането на молещата държава и да предадете р.я гражданин за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", като вземете спрямо него мярка за неотклонение "задържане под стража" до фактическото му предаване.

          ЗАЩИТНИКЪТ адв. Г.: Уважаеми окръжни съдии, моля да не се уважава искането на С.о.п. тъй като са налице условията на чл. 7, т.5 и т. 6 ЗЕЕЗА за отказ за предаване на лицето на компетентните бразилски власти.

          От представените и приети писмени доказателства е видно, че във Ф. Р. Б. за исканото лице има основания да се счита, че не са гарантирани правата му, свързани с изпълнение на наложеното му наказание, съобразно изискванията на международното право и по-конкретно не са гарантирани правата му на пребиваване в нормални, хигиенични и некриещи опасност за здравето условия; право на медицинска грижа и лечение; право на свиждания, на кореспонденция, на контакт със защитника, както и личната му неприкосновеност, поради извършване на насилие, малтретиране или унизително спрямо човешкото достойнство и личност отношение. Многобройните затворнически бунтове, липсата на надзиратели в сградата на затвора, а присъствие единствено в периметър около затвора и контролът, упражняван от наркокартелите, превръща оцеляването на подзащитния ми в тези затворнически условия дори за един ден в изпитание. Беше безспорно установено по делото, че исканото лице е с дългогодишна диагноза "……….", която е с прогресиращ характер на заболяването и изисква специална диета и медикаментозно лечение като в случай на усложнение води до висока смъртност. Категоричен съм, че условията в б. затвори не позволяват приемането на необходимата храна и медикаменти и не гарантират възможност за бърза реакция в случай на усложнения. Видно от представения по делото доклад на "А.И." над 50 000 затворника във Ф. Р. Б. са били със затруднен достъп до храна, вода и лекарства. Подкомитетът на ООН по превенция на изтезания и други жестоки, нехуманни или унизителни наказания е отбелязал при своето посещение на затворите в Б., че повече от половината затвори нямат медицински кабинет или клиника, а също така - че на чуждестранните задържани лица не е осигурен постоянен достъп до услуги от устен превод и от ограничен достъп до адвокатски и здравни грижи. Дори и без убедителните писмени доказателства, които представих в хода на съдебното производство, ноторни са условията в б. затвори и тяхната пренаселеност.

          Моля да вземете предвид, че Ф. Р. Б. не е страна по Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и за един гражданин на Европейския съюз, със сериозно хронично, прогресиращо заболяване, изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" в тамошен затвор би означавало перманентен риск за живота му.

          Като реплика на казаното от представителя на прокуратурата желая да отбележа, че представените от мен доклади са най-актуалните, изготвени по темата. Докладът на "А.И." е за периода  г.- г., видно от заглавната страница на приложения от мен доклад. Все още не е изготвен доклад за периода  г.- г. Подкомитетът на ООН по превенция на изтезания и други жестоки, нехуманни или унизителни наказания посещава държавите веднъж на четири години, като след посещението си в затворите през  г., ще извърши следващото си посещение през  г., за което посещение все още не е представен доклад пред обществеността.

          Освен това, считам че е налице основанието за отказ от предаване на исканото лице по чл. 7, т. 6 ЗЕЕЗА. От представената и преведена на български език извадка от бразилския наказателен закон не става ясно дали давността е изтекла. Никъде в текста не се среща думата "давност". Ако все пак се приеме, че поради грешка в превода "давност" е преведена като "предписание", съгласно чл. 109, т.4  от наказателния закон, максималната давност за извършеното престъпление от исканото лице е осем години. Тъй като в неговия случай е осъден на три години и десет месеца, срокът от осем години е изтекъл, считано от момента на отклоняване от изтърпяване на наказанието през  г. Ето защо считам, че изпълнението на наказанието на подзащитния ми е погасено по давност според законодателството на молещата държава. Дори и съжденията ми да не са правилни, никъде по делото няма категорични доказателства, че изпълнението на наказанието на исканото лице не е погасено по давност, което е задължително изискване за допускане на екстрадиция.

          В хода на съдебното производство бяха събрани доказателства от бразилските власти за валидно решение за експулсация на исканото лице след неговото екстрадиране. По този начин, считам че е налице още едно основание за отказ за предаване на подзащитния ми на б. власти, макар такова да не е посочено изрично в закона. Считам за изключително нецелесъобразно и лишено от смисъл след екстрадиране на лицето в държава, която се намира на разстояние ….. километра от Р. Б., същото лице да бъде експулсирано в Р. Р., която ни е съседна държава с обща държавна граница.

          В заключение желая да отбележа, че според мен, ако разпоредбата на чл. 7, т. 5 ЗЕЕЗА не бъде приложена относно изпълнение на наказанието в затворите във Ф. Р. Б., то тази законова разпоредба не е приложима в нито един възможен случай и е изцяло лишена от съдържание.

          Моля, на основание чл. 395а, ал.1 НПК да бъде предоставен на подзащитния ми писмен превод на постановения от Вас съдебен акт.

          ИСКАНОТО ЗА ПРЕДАВАНЕ ЛИЦЕ М.А.Ч.(чрез преводача, в лична защита): Присъединявам се към казаното от моя защитник. Искам да добавя, че много съжалявам за това, което извърших преди десет години.

          Искам да Ви уверя, че деветте месеца, които прекарах там бяха изключително травмиращи за мен, защото условията бяха наистина нечовешки. Никой не можеше да ми гарантира живота. Девет месеца спах на пода, даваха ми изключително силни наркотици, изключително лоши. Те са големи расисти. Бях в помещение с 35 души. Виждал съм мъртви хора, осакатени.

          Моля Ви от все сърце да ми повярвате, че не бих искал още веднъж да преживявам подобно нещо. Бъдете снизходителни и не застрашавайте живота ми, защото ако ми се случи нещо моите роднини няма как да ме приберат.

          СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме повече изявления в хода на съдебните прения.

          СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

          ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

          ДАВА последна дума на исканото за предаване лице М.А.Ч.(чрез преводача): Не искам да избегна това наказание, но моля да ми се даде възможност да го изтърпя или в Р., или във Вашата държава.

 

          СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.

          СЪДЪТ, след проведеното тайно съвещание, в присъствието на страните обяви съдебния си акт:

          Производството е по реда на чл. 19 вр. чл. 17 ЗЕЕЗА.

          Образувано е по искане на прокурор при С.о.п. за допускане на екстрадиция на лицето М.А.Ч. – р. гражданин, роден на *** г., с документ за самоличност лична карта № ……, валидна до …… г., живущ ***, по молба за екстрадиция от компетентен орган на молещата страна Ф. Р. Б., с цел изпълнение на влязла в сила присъда, с която на исканото лице е наложено за изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ в размер на три години, един месец и осемнадесет дни.

          В съдебно заседание представителят на С.о.п. поддържа искането за екстрадиране на р.я гражданин М.А.Ч., като развива подробни съображения за наличие на всички законови предпоставки за това, както и за липса на предпоставките, визирани в чл. 6, чл. 7 и чл. 8 ЗЕЕЗА за отказ от екстрадиция.

          Упълномощеният от исканото за предаване лице защитник адв. Г. от САК заявява становище, че са налице законовите основания на чл. 7 т.5 ЗЕЕЗА и чл. 7, т.6 ЗЕЕЗА да се откаже поисканата екстрадиция на исканото лице, като се позовава на представени писмени доклади от международни организации от извършени посещения в б. пенитенциарни заведения. Излага и допълнителни доводи за погасяване по давност на наказанието, за изпълнението на което се иска предаването на подзащитния му Ч..

          Исканото за екстрадиране лице в съдебно заседание заявява, че не е съгласен да бъде предаден на компетентните власти на Ф. Р. Б..

          Софийският окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото, обсъди събраната доказателствена съвкупност и съобрази доводите на страните, изложени в съдебно заседание при прилагане на относимите материално-правни норми, установи следното:

          Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал.5 ЗЕЕЗА, при постановяване на решението си съдът трябва да прецени налице ли са условията на чл. 5 и чл. 6 от горепосочения закон и има ли основания за отказ за екстрадиция по чл. 7 и чл. 8 ЗЕЕЗА.

Искането за екстрадиция на р. гражданин е изпратено по дипломатически път в Министерството на правосъдието, като Министърът на правосъдието на Р. България с оглед правомощията  си по чл. 4, ал. 2 от ЗЕЕЗА е установил взаимност между Р. България и Ф. Р. Б. по конкретния случай.

Видно от материалите по преписката, М.А.Ч. се издирва от Интерпол с червен бюлетин г., по номер на преписка, като е бил задържан на ГКПП – К. при влизане в Р. България. Лицето е обявено за международно издирване с цел арест и екстрадиция за изпълнение на влязла в сила присъда и по отношение на него е издадено решение за арест от ……… г. от Федерален съдия ………..

С Решение от ……. г. по дело № …………… на …………съдебен наказателен състав, правна подсекция в гр. Н., Съдебна власт – Пети регион са предприети действия по екстрадиция на лицето.

Престъплението, за което се издирва лицето е опит за контрабанда на наркотици – 1 560 грама кокаин, като М. е бил задържан на ……… г. на международното летище …………., при извършена полицейска операция на излитащи пътници на полет на компания ТАП с дестинация Л. (П.). Присъдата под номер ….., по наказателно дело – клас ………., № ………. на Федерален съд на първа инстанция, Правна секция в …….., Втори съдебен състав е издадена за престъпление по Закон ……….. г., чл. ……… на ФР Б., във връзка с разследване № ………, Регионално Управление на Федерална полиция в щат …………. Решението на съда е регистрирано под № ………. в регистрационната книга за ………..г. Решението на първата инстанция е изменено от Регионален федерален съд – Пети район, ………. Трети съдебен състав, Наказателна апелация № ………, влязло в сила за апелиращия Федерална държавна прокуратура на ……… г. и за апелирания М.А.Ч. на ………. г., публикувано в Юридически държавен вестник. По посочената присъда М.А.Ч. следва да изтърпи наказание лишаване от свобода в размер на три години, един месец и осемнадесет дни.

Престъплението, за което е образувано наказателното производство срещу исканото лице, съставлява престъпление и по българския наказателен закон – по чл. 242, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и е наказуемо с лишаване от свобода от десет до петнадесет години и глоба от сто хиляди до двеста хиляди лева. Макар и да са налице разлики между съставите на двете престъпления, техните основни признаци съвпадат, с което се удовлетворяват условията за екстрадиция по чл.5, ал.1 вр. ал.3 ЗЕЕЗА,

В молбата за екстрадиция се съдържат достатъчно по обем данни за идентифициране на исканото лице, като безспорно се установява неговата идентичност със задържаното лице. Безспорно е, че исканото лице е р. гражданин, като няма събрани данни същият да е подавал молба за придобиване на български гражданство или да е подавало молба за промяна на гражданството/ писмо с изх. № ……… г. на Министерство на правосъдието/. Няма данни в информационния масив на Дирекция „Държавен протокол“ при Министерство на външните работи лицето М.А.Ч. да е регистриран в качество на дипломатически или административно-технически персонал на Посолството на Р. в гр. С./писмо с изх. № ……….. г. на Дирекция „Консулски отношения“, Министерство на външните работи на Р. Р./.

          Проверката на депозираната молба за екстрадиция и приложените към нея документи сочи, че формално е спазена процедурата, предвидена в ЗЕЕЗА, като молещата държава е представила всички изискуеми по чл.9, ал.3 ЗЕЕЗА документи: заповед за задържане, издадена по реда, предвиден от закона на молещата държава, представена в превод на български език, според изискванията на чл.9, ал.4 от ЗЕЕЗА; в молбата за екстрадиция се съдържа описание на престъплението, за което се иска екстрадицията на М.А.Ч., както и описание на обстоятелствата, свързани с времето и мястото на извършването му и съпричастността на исканото лице, посочена е правната квалификация на деянието, приложени са копия в превод на български език на приложимите законови разпоредби, включително и за давността.

Исканото лице не попада в кръга на лицата, посочени в разпоредбата на чл.6 от ЗЕЕЗА, спрямо които не се допуска екстрадиция, доколкото същият не е български гражданин,  няма предоставено право на убежище в Р. България, не се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Р. България и е годен наказателноправен субект, съгласно българското законодателство.

Наред с положителното установяване на формалните условия за екстрадиция, съдът дължи проверка и на основанията по чл.7 от ЗЕЕЗА, съставляващи безусловно, абсолютно основание да се откаже екстрадиция.

          В представените и приети по делото писмени доказателства и в частност доклад на "А.И." за периода  ……г.-…. г.,  както и доклад на Подкомитетът на ООН по превенция на изтезания и други жестоки, нехуманни или унизителни наказания, са описани случаи на многобройни затворнически бунтове във Ф. Р. Б., поради извършване на насилие, малтретиране или унизително спрямо човешкото достойнство и личност отношение; липса на нормални хигиенични и некриещи опасност за здравето условия, на медицинска грижа и лечение, на затруднен достъп до храна, вода и лекарства.

          Ф. Р. Б. не е страна и по Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

По делото са налице достатъчно данни, които подкрепят извода, че ако лицето бъде предадено на молещата държава за изтърпяване на наложено му наказание „лишаване от свобода“, е налице реална възможност то да бъде подложено на насилие, изтезание или на жестоко, нечовешко или унизително наказание, иначе казано, липсват безсъмнени гаранции да са гарантирани правата му, свързани с наказателното производство и изпълнението на наказанието, съгласно изискванията на международното право.

Рискът от утежняване на положението на исканото лице и въз основа на изложеното до тук, мотивират настоящият съд на основание чл. 7, т. 5 от ЗЕЕЗА да откаже екстрадицията на р.я гражданин М.А.Ч..

          Доколкото производството по предаване на исканото лице не е завършило с окончателен съдебен акт и предвид липсата на каквато и да било семейна, лична, икономическа или друга връзка на р.я гражданин Ч. с територията на Р. България, с оглед обезпечаване на екстрадиционното производство и на осн. чл. 17, ал.7 ЗЕЕЗА следва да му бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, която на осн. чл. 260, ал.1 ЗИНЗС се изпълнява в Затвора-гр. София.

          Предвид гореизложеното и на основание чл. 19 вр. чл. 17 ЗЕЕЗА, СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

Р Е Ш И:

         

          ОТКАЗВА екстрадиция на М.А.Ч.– р. гражданин, роден на *** г. ………, с документ за самоличност лична карта № ………. г., живущ *** по молба за екстрадиция от компетентните власти на Ф. Р. Б., подадена с нота № ……. г. на Посолството на Ф. Р. Б. в С. с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода в размер на три години, един месец и осемнадесет дни, наложено с Присъда под номер …….. по наказателно дело – клас …., № ……… на Федерален съд на първа инстанция, Правна секция в ……., Втори съдебен състав за престъпление по Закон ……… г., чл. ……. на ФР Б., във връзка с разследване № ………., Регионално Управление на Федерална полиция в щат ………, регистрирана под № ………. в регистрационната книга на ……. г., изменена с решение на Регионален федерален съд – Пети район, ………, Трети съдебен състав, Наказателна апелация № ………, влязло в сила за апелиращия Федерална държавна прокуратура на ……… г. и за апелирания М.А.Ч. на ……. г., публикувано в Юридически държавен вестник.

          ВЗЕМА мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ спрямо исканото за предаване лице М.А.Ч., със снета по делото самоличност, до приключване на екстрадиционното производство с влязъл в сила съдебен акт, която на основание чл. 260, ал.1 ЗИНЗС се изпълнява в Затвора-гр. София.

 

Решението подлежи на обжалване/протестиране с жалба и/или протест в 7-седмодневен срок от днес пред Софийски апелативен съд.

След влизане на решението в сила да бъде уведомен издаващият орган, като заверен препис от решението се изпрати незабавно на Министъра на правосъдието на Р. България; Върховна касационна прокуратура отдел „МПП”; С.о.п. МВР-НС „Полиция” – Дирекция „Международно оперативно полицейско сътрудничество” и на Началника на Затвора-София.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                         

                                                            ЧЛЕНОВЕ:1.

                                

 

                                                                                2.

 

          ЗАЩИТНИКЪТ адв. Г.: Оттеглям искането за извършване на писмен превод на постановения съдебен акт.

 

 

         СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на преводача В.Д.Б. в размер на 100 лв. /сто лева/ от бюджетните средства на Софийски окръжен съд.

 

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в  14:50 часа.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

СЕКРЕТАР: