ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 890
гр. Перник, 08.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:РОМАН Т. НИКОЛОВ
Членове:МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500595 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. В. Е. чрез адв.Ю., депозирана срещу
определение № 262203/07.07.2021 г., постановено по гр. д. № 1320/2021 г. по описана
Районен съд - Перник, с което съдът е прекратил производството по делото и е върнал
исковата молба на ищеца като недопустима. Със същото определение, съдът е осъдил
К.Е. да заплати на ответника Б.В. сумата от 2 100,00 лв., представляваща направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение. Впоследствие определението в частта
за разноските е изменено с определение от 30.08.2021 г., като присъденото в полза на
Б.В. адвокатско възнаграждение е намалено на 1467,52 лв.
В жалбата се поддържа, че така постановеното определение е неправилно,
поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. На следващо място поддържа, че при
преценката за допустимостта на иска, съдът не е обсъдил изложеното уточнение от
ищцата, че не се позовава на разпоредбите на чл. 496, ал. 3 ГПК, а твърди, че не е било
налице валидно изпълнително дело, по което да се извърши проданта, доколкото
същото е било прекратено по закон. Определението се обжалва и в частта за
присъдените разноски в полза на ответника. Моли се определението да бъде отменено,
а производството да бъде върнато на Районен съд – Перник за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Препис от депозираната жалба е изпратен на ответната страна – Б.В., който в
срок е изразил становщето си, обективирано в два отговора.
В отговор с вх.№ 275431/23.08.2021 г. В. е изложил подробни доводи в
подкрепа на постановеното определение № 262203/07.07.2021 г., постановено по гр.д.
№ 1320/2021 г. по описа на ПРС. Твърди се, че жалбата е допустима, но неоснователна,
доколкото е правилен изводът на първоинстанционният съд, че с предявения
поолжителен установителен иск се цели да се избегне ограничението на чл. 496, ал. 3
ГПК и в следващ процес да се установява незаконосъобразност на изпълнителното
производство, което счита за недопустимо. Излагат се подробни доводи по същество,
1
като се цитира съдебна практика, в подкрепа на изложението. В заключение се моли
частната жалба да бъде оставена без уважение, определението да бъде потвърдено и да
бъдат присъдени разноски за проидводството през въззивната инстанция.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от заинтересована
страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Окръжен съд - Перник, като взе предвид постъпилата частна жалба, намира
следното от фактическа страна:
Производството по делото е образувано по искова молба от К.Е. срещу Б.В., с
която е предявен иск с правно основание чл.124 ЗС, с който иска д абъде признато за
установено, че ищецът е собственик на недвижим иимот, находящ се в ***. Ищцата
претендира, че е собственик на апартамента на основание Нотариален акт № *** г. на
нотариус при ПРС. Твърди се, че ответникът се легитимира като собственик на
процесния апартамент въз основа на възлагателно постановление от *** г. по изп. д. №
1742/2011 г. на ЧСИ С. Б. след проведена публична продан. С молба от 05.07.2021 г.
ищцата е уточнила, че не е обжалвала процесното възлагателно постанвление от *** г.
на ЧСИ С.Б., както и, че основанието на искът й не е нито нарушение на чл. 490 ГПК,
нито невнасяне на цената. Твърди се, че вълзагането е направено по несъществуващо
изпълнително производство, тъй като същото е било прекратено още на *** г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Определението на Районен съд - Перник е валидно и допустимо, тъй като е
постановено от законен състав на същия съд в правомощията на правораздавателните
му компетенции. Разгледано по същество,то е и правилно. Въззивната инстанция
споделя напълно фактическите и правни съображения на ПРС за недопустимост на
предявения от К.Е. иск. Ето защо, делото правилно е прекратено, а исковата молба -
върната.
Публичната продан е способ за принудително изпълнение на паричното
изпълняемо право, а постановлението за възлагане представлява едностранен
властнически акт на изпълнителния орган, с който приключва проданта и поражда
вещноправни последици. Влязлото в сила постановление прехвърля върху купувача от
проданта правата, които длъжникът е имал върху продадения имот към момента на
възбраната. По отношение на момента, в който се проявяват вещноправните последици
на възлагането, нормата на чл. 496, ал. 2 ГПК установява, че това е от деня на влизане
в сила на постановлението за възлагане като купувачът придобива всички права, които
длъжникът е имал върху имота.
По отношение на начина на защита срещу процесуалната законност на
изпълнителния процес, действащият ГПК е въвел три вида ограничения: 1/
лимитативно изброени обжалваеми изпълнителни действия и откази; 2/ лимитативно
изброяване на легитимираните с право на жалба лица и 3/ лимитативно посочени за
някои от тях основания за обжалване – така т.8 на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. Легитимацията и основанията
за обжалване на постановлението за възлагане по чл. 435, ал. 3 ГПК също са
изчерпателно изброени и не подлежат на разширително тълкуване. Влязлото в сила
постановление за възлагане стабилизира проданта. Въз основа на чл.496, ал.3 ГПК,
доктрината поддържа, че необжалването на възлагането „санира всички нередовности
на публичната продан“ и тя може да бъде оспорвана след влизане в сила на
постановлението само по предвидения исков ред и на предвидените две основания,
като обезпечава стабилност на придобитите от купувача права „срещу евентуални
нередовности на изпълнителния процес“. Такова е и становището на ОСГТК на ВКС,
2
изразено в мотивите по т. 3 на Тълкувателно решение № 4/2017 г. от 11.03.2019 г. по
тълк. дело № 4/2017 г., според които законодателят е уредил способа за защита срещу
влязло в сила постановление за възлагане - исков ред, като недействителността на
публичната продан може да бъде установена чрез иск, по довод от ищеца или по
възражение на ответника по предявен иск.
Съгласно трайната съдебна практика, правилно посочена от
първоинстанционният съв в процесното определение – решение № 145/2014 г. от
24.07.2015 г. по гр.д.№ 1770/2014 г. на II ГО на ВКС; решение № 129 от 22.10.2015 г.
по гр.д.№ 2091/2015 г. на II ГО; решение № 92 от 18.08.2010 год. на ВКС по т.д.№
645/2009 г. II т.о. на ВКС, както и определение № 79 от 28.01. 2013 г. по ч. гр. д. №
39/2013г. на ВКС, III г. о. и решение по т. д. № 645/2009 г., II т. о. извън основанията,
предвидени в чл. 496, ал. 3 ГПК, проведената публична продан не може да бъде
атакувана по исков ред. Касае се до императивна норма, която не може да се тълкува
разширително, както правилно е посочил първоинстанционният съд. Ето защо, когато
исковете за недействителност на публичната продан по чл. 496, ал. 3 ГПК не са
основани на визираните в нормата нарушения на чл. 490 ГПК и невнасяне на цената,
същите са недопустими поради липса на правен интерес като процесуална
предпоставка за съществуването на правото на иск.
Относно направеното искане от частния жалбоподател за изменение на акта в
частта за разноските, настоящият състав счита същото за неоснователно. Налице са
доказателства за реално сторени разноски от страна на ответника за участието му в
искови процес, който в последствие е бил прекратен поради недопустимост на иска. С
оглед на това и законовата разпоредба на чл. 78, ал. 4 ГПК сторените разноски от
ответника правилно са възложени в тежест на ищеца. Относно размерът им,
настоящият състав счита, че същият е съобразен с правната и фактическа сложност на
иска.
С оглед на изложеното настоящата съдебна инстанция намира постановеното от
първоинстанционният съд определение за правилно и законосъобразно, което следва да
бъде потвърдено изцяло.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от ответната
страна по частната жалба.
Като се съобрази с разпоредбата на чл. 78 вр. с чл. 81 ГПК и с изхода на спора
пред настоящата инстанция, съдът намира, че следва да присъди на Б. ИВ. ВЛ.
извършените от него разноски за защита по частната жалба пред Окръжен съд –
Перник в минимален размер на 489,17 лева съгласно НАРЕДБА № 1, представляващи
възнаграждение по договор за правна помощ предвид фактическа и правна сложност
на настоящото производство.
По изложените съображения, Окръжен съд – Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 262203 от 07.07.2021 г., постановено по гр.
дело № 1320 по описа на Районен съд - Перник за 2021 г.
ОСЪЖДА К. В. Е. с ЕГН:********** да заплати на Б. И. В. с ЕГН:**********
съдебни разноски в размер на 489,17 лева за адвокатско възнаграждение за защита по в.
ч. гр. д. № 20211700500595 по описа за 2021 г. на Окръжен съд – Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
връчване препис от определението на страните.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4