Р Е Ш
Е Н И Е
№ 16.03.2016 г. Димитровград
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Димитровградският районен съд ...............…………………
колегия в публичното заседание на
деветнадесети февруари ............................................................
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Районен съдия: Андрей Андреев
при секретаря Е.Н.
...............…....…....................…... и в присъствието на
прокурора
.............................................……………… като разгледа
докладваното от съдията А. Андреев ...…......................….....................
гр. дело № 1509 по описа
за 2015 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е за
съдебна делба по реда на чл.341 и сл. ГПК.
ИЩЕЦЪТ – М.Г.Д. *** твърди, че с ответника са
съсобственици на двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
21052.1014.298.1 с площ от 82 кв.м. и гараж с идентификатор 21052.1014.298.2 с
площ от 28 кв.м., построени въз основа на отстъпено право на строеж в общински
терен, подробно описани. Не можели доброволно да поделят имота. Ищцата била
собственик на ¼ ид.ч. по наследство от своята майка и била единствен
наследник на Г.Д., който се разпоредил с притежаваните от него ¾ ид.ч.
от имота в полза на ответника, с което била накърнена запазената й част от
наследството. Моли след установяване на изложеното, съдът да намали извършеното
дарение с ½ ид.ч. и да допусне
съдебна делба на имота при квоти 5/8 ид.ч. за нея и 3/8 ид.ч. за
ответника.
ОТВЕТНИКЪТ – В.В.Й. подава отговор,
в който не оспорва наличието на
съсобственост и моли за допускане на делба, но счита, че искът за намаляне на
дарението е неоснователен.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено от
фактическа страна следното:
Съгласно представените
удостоверения за наследници № удостоверение № 1369/14.08.2015 г. и №
1368/14.08.2015 г. на Община Димитровград, ищцата М.Г.Д. е единствена наследница
на родителите си - съпрузите Г.Т. Д. и Г.Т.Д., като първи от тях почива майка
й.
По време на брака си
последните са придобили, съгласно представения нотариален акт от 17.11.1995 г.,
в режим на съпружеска имуществена общност, правото на собственост върху
недвижимия имот: двуетажна жилищна сграда и гараж, построени в общински парцел
V, кв.127 по плана на гр.Димитровград.
С нотариален акт за
дарение на недвижим имот от 04.02.2008 г. № 38, т.І, рег. № 907, д. № 38/2008
г. на Нотариус с № 096, Г.Т.Д. е дарил
на ответника В.В.Й. собствените си 3/4 ид.ч. от двуетажната еднофамилна жилищна
сграда, с кадастрален идентификатор 21052.1014.298.1., със застроена площ от 82
кв.м. и гараж с идентификатор 21052.1014.298.2 със застроена площ от 28 кв.м. и
двата имота построени въз основа на отстъпено право на строеж в поземлен имот №
21052.1014.298, с административен адрес ***, при запазване правото на ползване на
дарителя.
Съгласно удостоверение №
3234/28.10.2015 г. на РС-Димитровград, ищцата М.Г.Д. е приела наследството
оставено от баща й по опис, което е вписано с определение от 28.10.2015 г.,
като след смъртта си наследодателят не е оставил движимо и недвижимо имущество
или задължения.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Следва да се приеме за
безспорно установено, че ищцата е наследница по закон на родителите си: Г.Т. Д.
– починала на 26.07.2007 г. и Г.Т.Д. –
починал на 03.08.2015 г.
Установено е безспорно,
че недвижимите имоти – двуетажната жилищна сграда и гараж са придобити приживе
от съпрузите в режим на СИО. След смъртта на Г. Д. – ¼ ид.ч. от имота е
придобита по наследство от ищцата М.Г.Д., а останалите ¾ ид.ч. са
останали собственост на баща й, с които същият се е разпоредил и е дарил същите
на ответника В.В.Й..
Ищецът М.Г.Д. предявява
иск за намаляване на основание чл.30, ал.1 ЗН дарственото разпореждане и за
възстановяване на запазената част от наследството на Г.Т.Д. – до размера необходим
за допълване на запазената й част.
Поначало всеки притежава възможността да се
разпорежда с имуществото си чрез възмездни и безвъзмездни правни сделки. Тази
свобода на разпореждане е ограничена с оглед обезпечаване интересите на
наследниците по закон, някои от които са в толкова близка връзка с
наследодателя, че законодателят е намерил за уместно да не се позволи да се
облагодетелствуват неограничено други, по-далечни лица, за сметка на това,
което близките биха получили от наследството. За тези близки лица -
низходящите, родителите и съпруга - чл. 28 ЗН, законът създава една “запазена
част” - запазена срещу волята на наследодателя да облагодетелствува други лица.
Това са наследниците със запазена част. Частта от наследството, която е вън от
запазената част, е разполагаема част на наследодателя. Запазената част е
защитена преди всичко срещу завещателните разпореждания на наследодателя, а
така също и срещу даренията. За да се осъществи тази защита, запазената част се
определя като дял не от наследството, а от една маса, която се образува, като
към стойността на наследството се прибави стойността на даренията, извършени от
наследодателя. Ако така определения размер на запазената част се окаже
накърнен, т.е ако в наследството не се окажат достатъчно налични имущества, за
да се попълни този размер, то първо се намаляват, а при нужда се отменят
напълно завещателните разпореждания. Ако те не стигат, посяга се и върху
даренията, като се почне от последното по ред.
Наследникът, чиято
запазена част е накърнена, може да поиска тя да се възстанови, като се отменят
до нужния размер първо завещателните разпореждания, а после, ако това е
недостатъчно, и даренията.
Не е спорно, че към
момента на смъртта си наследодателят на ищцата не е притежавал недвижими имоти,
липсват задължения или увеличения на наследството по чл.12, ал.2 ЗН.. В тази
маса се включва единствено извършеното дарение на ¾ ид.ч. от двуетажната
жилищна сграда и гараж. Липсват завещани имущества.
Запазената част от
наследството за ищцата, съгласно чл.29, ал.1 ЗН – в случая при едно дете –
½ от имуществото на наследодателя, а останалата ½ част е
разполагаема. Или в случая не е необходимо извършване на оценка на имуществата,
които влизат в наследството и оценка на задълженията, тъй като такива липсват.
Налице е единствено дарението на ¾ ид.ч. от двуетажната жилищна сграда и гараж, което
следва да се намали с ½ част за допълване запазената част на наследника М.Г.Д..
Следва да се обсъди
приложението на чл.36 от Закона за наследството. В случая тази разпоредба не
следва да се прилага.
Касае се за дарение на
идеална част от недвижими имоти, поради което е неприложима разпоредбата на
чл.36, ал.2 ЗН. При дарения на идеални части от недвижим имот, текстът на
чл.36, ал.2 не намира приложение. Разпоредбата предвижда възможност заветникът
или надареният, ако са с право на запазена част, да задържат целия имот, ако
стойността му не надвишава разполагаемата част и неговата запазена част, взети
заедно. Възможността е предвидена само за запазване на цели недвижими
имоти, които при посочените условия не следва да се връщат в наследството, но
не и за идеални части от такива имоти, при които така или иначе е възникнала
съсобственост. (Решение № 1279 от 21.01.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5702/2007 г.
на ІІ г.о. на ВКС, постановено по чл.218а ГПК(отм.).
По отношение на иска по
чл.341 и сл. от ГПК.
Безспорно и категорично
се установи, че останалата ¼ ид.ч. от двуетажната жилищна сграда и
гараж, които не са били обект на дарението, ищцата е придобила по наследство от
своята майка Г.Т. Д.. Или след намаляването на извършеното дарение на ¾
ид.ч. с ½ ищцата М.Г.Д. ще
притежава общо 5/8 ид. ч. от имотите, а
ответника 3/8 ид.ч.
Именно при тези квоти
следва да се допусне делбата на процесните имоти.
В полза на ищцата следва да се
присъдят деловодни разноски в размер на 800 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение по иска по чл.30 ЗН.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
НАМАЛЯВА дарението на 3/4 ид.ч. от ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор № 21052.1014.298.1., със застроена площ от 82 кв.м. и ГАРАЖ с
идентификатор № 21052.1014.298.2 със
застроена площ от 28 кв.м. и двата имота построени въз основа на отстъпено
право на строеж в поземлен имот с идентификатор № 21052.1014.298, с административен адрес ***, при граници на целия
имот: имот № 21052.1014.174, имот № 21052.1014.294, имот № 21052.1014.297, имот
№ 21052.1014.373, извършено от Г.Т.Д. в полза на В.В.Й., ЕГН ********** с нотариален
акт № 38/04.02.2008 г., т.І, рег. № 907, д. № 38/2008 г. на Нотариус с № 096, с ½
като като ВЪЗСТАНОВЯВА на М.Г.Д. ***, ЕГН ********** запазената й част от
наследството на Г.Т.Д., починал на 03.08.2015 г., в размер на 3/8 ид.ч. от
имотите.
ДОПУСКА
съдебна делба между М.Г.Д. ***, ЕГН **********
и В.В.Й. ***, ЕГН ********** при
квоти – 5/8 (пет осми) ид.ч. за М.Г.Д.
и 3/8 (три осми) ид.ч. за В.В.Й., на
следните недвижими имоти:
ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с
идентификатор № 21052.1014.298.1.,
със застроена площ от 82 кв.м. и ГАРАЖ
с идентификатор № 21052.1014.298.2
със застроена площ от 28 кв.м. и двата имота построени въз основа на отстъпено
право на строеж в поземлен имот с идентификатор № 21052.1014.298, с административен адрес ***, при граници на целия
имот: имот № 21052.1014.174, имот № 21052.1014.294, имот № 21052.1014.297, имот
№ 21052.1014.373.
ОСЪЖДА В.В.Й. ***, ЕГН ********** да заплати на М.Г.Д. ***, ЕГН **********
направените деловодни разноски по иска по чл.30 ЗН в размер на 800 (осемстотин) лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: