Р Е Ш Е Н И Е
№ 43
гр.Дряново, 07.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновски районен съд, в открито заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател
: Е. Дишева
при секретаря Кремена
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Дишева гр.дело № 211 по описа за
2019 г. на Дряновски районен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл. 422 ГПК.
В исковата молба на
***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в гр. ***, ***, чрез пълномощник адв. З.Й.Ц. от САК, съдебен
адрес:***, срещу М.М.Т. ***, се излага, че между М.М.Т. и *** е сключен Договор
за мобилни услуги № *********/ 19.07.2016 г. за мобилен телефонен номер ********** и Допълнително
споразумение № ********* от 20.08.2016
г. към него,
съгласно което за предоставения мобилен телефонен номер влиза в сила нов
абонаментен план. В раздел IV, т. 4 от допълнителното
споразумение било уговорено, че в случай на предсрочно прекратяване на срочен договор за мобилни услуги по вина на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план
месечни такси от прекратяването на съответния договор до края на първоначално
предвидения срок на действието му.
С Договор за лизинг от 20.08.2016
г. на ответника било предоставено
ползването на мобилно устройство Samsung Galaxy J5 Dual Black. Общата цена на
лизинговата вещ била 298,47 лв. с ДДС. За ползването ѝ
лизингополучателят се задължил да извърши една първоначална вноска от 140,00
лв. и двадесет и три месечни вноски в размер на 6,89 лв. с вкл. ДДС (5,74 лв.
без ДДС) всяка, като било предвидено те да се фактурират с
месечните сметки за ползвани мобилни услуги. В чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за
лизинг било уредено обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените
лизингови вноски при неизпълнение на паричните задължения на лизингополучателя,
в т. ч. по свързаните договори за мобилни услуги.
Ответникът не заплатил дължимите месечни абонаментни такси и ползвани услуги за периода от
01.09.2016 г. до 30.11.2016 г. в общ размер от 120,70 лв., както и три месечни
лизингови вноски за същия период в общ размер от 20,67 лв., за които задължения
били издадени фактури: №
**********/01.10.2016 г., № **********/ 01.11.2016 г. и № **********/01.12.2016 г.
След предсрочното прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина на ответницата, поради изпадането ѝ в
забава, на потребителя била издадена и фактура
№ **********/01.02.2017 г., включваща
неустойка в размер на 522,36 лв., както и предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски за мобилно устройство Samsung Galaxy J5 Dual Black в размер на
130,91 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на деветнадесет неначислени лизингови вноски
(по 6,89 лв. с вкл. ДДС всяка). Неустойката се претендира в частичен размер от
77,49 лв. Така общият размер на задълженията на ответника възлизал на 349,77
лв.
За дължимите суми в полза на ищцовото дружество била издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 77/2019 г. по описа на Районен съд Дряново, която била връчена при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което е
предявен настоящия иск.
Направено е
искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че
М.М.Т.
дължи на ***,
сума в общ размер от 349,77 лв.,
включваща: 120,70 лв. - главница за месечни абонаментни такси и ползвани услуги
за периода от 01.09.2016 г. до 30.11.2016 г. на основание Договор за мобилни
услуги № *********/19.07.2016 г., изменен с Допълнително споразумение №
*********/20.08.2016 г.; 77,49 лв. - частично претендирана неустойка за
предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги № *********/19.07.2016
г. и 151,58 лв. - главница по Договор за лизинг от 20.08.2016 г., включваща
20,67 лв. - три лизингови вноски за периода от 01.09.2016 г. до 30.11.2016 г. и
130,91 лв. - деветнадесет предсрочно изискуеми лизингови вноски, ведно със
законната лихва върху горните суми, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК до окончателно изплащане на вземането. Претендират се
направените съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 77/2019 г.
и по настоящото дело.
В срока по чл. 131
от ГПК назначеният особен представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба,
с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва верността на
приложените 4 бр.
фактури и извлеченията за потребление за мобилен ********** за процесния период, с аргумент, че
тези документи притежават формална доказателствена сила. Удостоверяват, че са
издадени от ищеца и изгодни за него факти, но не се ползват с доказателствена
стойност за установяване на твърденията, че ответницата реално дължи
претендираните суми. Оспорва се задължението за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги. Излага се, че уговорената по този начин
неустойка дава възможност на ищеца да получи всички плащания по прекратен
договор, без реално да доставя услуга, което е предпоставка за неоснователното
му обогатяване. Така уговорената неустойка в чл. 4 на Допълнително споразумение
била израз на нелоялна търговска практика, сключена е в нарушение на чл. 68г,
ал. 1 от ЗЗП, накърнявала добрите нрави по см. на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и била
нищожна.
Неоснователна се
явявала и претенцията за плащане на 19 неначислени лизингови вноски в общ размер 130,91 лв. Твърди се, че след прекратяване на договора за
мобилна услуга лизинговите вноски не били предсрочно изискуеми, тъй като не са осъществени
предпоставките на чл. 1, ал. 2 и 3 от Договора за лизинг. С предсрочното
прекратяване на договора за мобилна услуга бил прекратен и договора за лизинг,
като ответницата не е придобила право на собственост върху лизинговата вещ. При
това положение ищецът можел да иска връщане на
лизинговата вещ, а не лизинговите вноски за времето след прекратяване на
договора за лизинг. Искането е предявените искове да бъдат отхвърлени.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 19.07.2016 г. между страните по делото е сключен Договор за мобилни услуги № *********, с предпочетен номер
***, за
срок от 24 месеца с месечен абонамент от 29.90 лв. С допълнително
споразумение от 20.08.2016 г.
към договора, е избран нов абонаментен план „Нонстоп
30.99 промо МВ“, със стандартен месечен
абонамент от 30,99 лв., като срокът на договора е продължен до 20.08.2018 г. В допълнителното споразумение е посочено, че при подписването му ответникът
е получил устройство марка Samsung, модел Galaxy J5 Dual Black.
Съгласно раздел IV, т. 4 от допълнителното споразумение, в случай на
прекратяване на ползване на услугите през срока на договора по вина на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата на стандартните за
абонаментния план месечни абонаменти до края на срока на договора.
На 20.08.2016 г.между
същите страни е сключен и Договор за лизинг, по
силата на който на ответника е предоставено за временно и възмездно ползване
устройство марка Samsung, модел Galaxy J5 Dual Black, срещу заплащане на обща
лизингова цена от 298,47 лв., при
първоначална вноска от 140,00 лв., платима при сключването на договора и
двадесет и три месечни вноски в размер на 6,89 лв. с вкл. ДДС, съгласно посочен в договора погасителен план, които се фактурират и заплащат със задълженията за
ползвани мобилни услуги, съгласно договора за мобилни услуги.
Съгласно чл. 12 ал. 2 от Общите условия на оператора за договорите за
лизинг, подписани от ответницата, месечните вноски по договора за лизинг и
другите дължими плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване
на договора/договорите за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги,
сключени от лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължими
съгласно тези договори плащания.
За
предоставените по цитираните договори услуги ищецът издал следните фактури:
Фактура №
**********/01.10.2016 г. за отчетен период 01.09.2016 г. - 30.09.2016 г.,
включваща: разговори, данни, съобщения и др. таксувани услуги на стойност 75,94
лв. без ДДС; месечна абонаментна такса 25,82 лв. без ДДС или общо 122,11 лв. с
ДДС, както и лизингова вноска от 6,89 лв. Във фактурата е посочено задължение
от предходни периоди от 48,24 лв., направено плащане от 110,00 лв., като
дължимият остатък е в размер на 60,35 лв.
Фактура № **********/01.11.2016
г. за отчетен период 01.10.2016 г. - 31.10.2016 г., включваща: разговори,
данни, съобщения и др. таксувани услуги на стойност 0,06 лв. без ДДС; месечна
абонаментна такса 27,81 лв. без ДДС или общо 33,44 лв. с ДДС, както и лизингова
вноска от 6,89 лв.
Фактура №
**********/01.12.2016 г. за отчетен период 01.11.2016 г. – 30.11.2016 г.,
включваща: разговори, данни, съобщения и др. таксувани услуги на стойност 0,02
лв. без ДДС; месечна абонаментна такса 25,82 лв. без ДДС или общо 31,01 лв. с
ДДС, както и лизингова вноска от 6,89 лв.
Фактура № **********/01.02.2017
г., включваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги в
размер на 522,36 лв., лизингови вноски в общ размер от 130,91 лв. и задължения
от предходен период в размер от 141,37 лв. или общо за сумата от 794,64 лв.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че ответницата М.М.Т. не е заплатила три броя фактури
за ползвани от нея мобилни услуги, поради което *** е прекратил предсрочно
сключения договор за мобилни услуги, считано от 01.01.2017 г. С кредитно
известие № **********/01.01.2017 г. е коригирано задължението по фактура №
**********/01.10.2016 г. със сумата от 4,10 лв., като дължимият остатък е в
размер на 56,25 лв.
Задълженията
на ответницата М.М.Т. по Договор за мобилни услуги №
*********/20.08.2016 г., включващи мобилни услуги и
месечни абонаментни такси за периода от 01.09.2016 г. до
30.11.2016 г. са общо 120,70 лв.
Неустойката за предсрочно
прекратяване на договора, изчислена от вещото лице съгласно т. 4 от раздел IV от Допълнителното
споразумение № *********/20.08.2016 г. за периода от прекратяване на договора -
01.01.2017 г. до предвидения срок на действието му - 19.07.2018 г., или за 18
месеца и 19 дни, е в размер на 576,81 лв. Начислената от *** неустойка с фактура
№ ********** от 01.02.2017 г. е в размер на 522,36 лв. с включен ДДС.
По договора
за лизинг: обща лизингова цена на предоставено за ползване мобилно устройство Samsung Galaxy J5 Dual Black е 298,47 лв. с включен ДДС, от
които 140,00 лв. са платени като първоначална вноска при получаване на
устройството, а останалата сума в размер на 158,47 лв. е разсрочена на 23
лизингови вноски, всяка на стойност 6,89 лв., като първата е с падеж 20.09.2016
г., а последната 20.07.2018 г.
Ответницата не е заплатила три лизингови вноски, за които са издадени фактура №
**********/01.10.2016 г., № **********/01.11.2016 г. и № **********/ 01.12.2016
г. За останалите 19 лизингови вноски на обща стойност 130,91 лв. е издадена
фактура № **********/01.02.2017 г. или цялото задължение по лизинговия договор
е в размер на 151,58 лв., което не е заплатено.
Със заповед № 37/08.03.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 77/2019 г. по описа на ДРС, с която е
разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от 349,77 лв. – главница по Договор за мобилни услуги № *********
от 19.07.2016г., Допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 20.08.2016 г., законната лихва
върху главницата, считано от 08.03.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ
размер от 385 лв. С оглед връчването на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК е предявен настоящият иск.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
По делото безспорно
се установи, че на 19.07.2016 г. между страните е сключен
Договор за мобилни услуги № ********* за срок от 24
месеца, като с допълнително споразумение от 20.08.2016 г. е избран нов
абонаментен план с месечен абонамент от 30,99 лв. и срокът на договора е
продължен до 20.08.2018 г. На 20.08.2016 г.
между същите страни е сключен и Договор
за лизинг, по силата на който на ответника е предоставено за временно и
възмездно ползване устройство марка
Samsung, модел Galaxy J5 Dual Black. Договорите са породили валидни правоотношения и за всяка от страните са
възникнали съответни права и задължения. По делото не се оспорва, че ищецът е
изпълнил основното си задължение по договорите - да предоставя на ответницата
мобилни услуги чрез телефонен номер ***, както и че ѝ е предоставил лизинговата
вещ - устройство марка Samsung, модел Galaxy J5 Dual Black.
По претенцията
за присъждане на сума за предоставени мобилни услуги и месечни абонаментни такси в общ размер на 120,70 лв.:
За да бъде
присъдена изцяло претендираната главница от 120,70 лв., включваща цената на мобилни услуги и месечни абонаментни такси, ищецът следва
да докаже, че абонатът е използвал услугите, описани в издадените фактури,
което обстоятелство се оспорва от ответната страна. Фактурите и приложенията
към тях изхождат от ищеца и установяват изгодни за него факти - възникване на
вземания за доставени услуги под формата на разговори, съобщения и др. на
посочените стойности, като същите не са подписани от получателя на доставката –
ответницата М.М.Т.. Фактурите са частни
свидетелстващи документи и съгласно чл. 180 ГПК имат формална доказателствена
сила, като удостоверяват извършване на изявлението и неговото авторство, без обаче
да доказват верността на вписаните в него други обстоятелства. Изключение от
това правило е, когато издателят удостоверява неизгодни за себе си факти.
Конкретният случай обаче не е такъв. Именно поради това фактурите не се ползват
с доказателствена сила относно доставката на услугите по сключените договори
между страните и тяхната стойност.
От друга страна, представените по делото заверени преписи на фактури са
писмени доказателства по смисъла на ГПК и възпроизвеждат дължимите по сключения
договор суми, като не е необходимо тези фактури да са подписани, доколкото чрез
същите не се установява основанието на вземането. Също така във всяка фактура е
посочено името на съставителя, същите отговарят на изискванията на Закона за счетоводството и няма пречка да бъдат приети и ценени
като доказателствено средство.
Съгласно
Определение № 306/13.05.2011 г. по т. д. № 963/2010 г. на ВКС, „фактурата е
частен свидетелстващ документ и при липсата на подпис за получател от лице,
което е отговорно да оформи съответната стопанска операция, тя не представлява
годно доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане
на стоките, нито пък доказателство за облигационна обвързаност между страните
по силата на неформални договори за търговски продажби“. В Решение № 30/12.07.2011
г. по т. д. № 284/2010 г. на ВКС, е посочено, че като частни свидетелстващи
документи, едностранно съставените месечни сметки за проведените от конкретен
телефонен пост телефонни разговори и тяхната стойност, не се ползват с
обвързваща съда доказателствена сила, а се преценяват от съда, наред с всички
останали доказателства по делото.
Както бе
посочено и по-горе само по себе си наличието на фактури, удостоверяващи
претендираните суми, не може да обоснове извод за тяхната дължимост, тъй като
фактурата не е източник на задълженията на получателя по нея, а само ги
обективира. С оглед изричното оспорване, в тежест на ищеца беше да докаже, че
ответницата е използвала услугите, описани в издадените фактури, което ищецът в
настоящия процес не стори. Не беше установено по делото какви задължения на
ответницата са фактурирани, за какви конкретно далекосъобщителни услуги, за
какъв период и на каква стойност. Тук следва да се посочи, че в приложението
към фактура № **********/01.10.2016 г., касаещо потреблението на абоната за
периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2016 г., като потребени услуги са посочени:
други услуги на стойност 0,54 лв., кратки текстови съобщения (SMS) на стойност 0,54 лв. и
услуги с добавена стойност (SMS) – 15 бр. на обща стойност 75,00 лв. Изцяло неустановено
остана какви конкретно услуги с добавена стойност (SMS) са фактурирани и то на цена 5
лв. за SMS, при положение, че такава цена не
е посочена в приложената ценова листа. Следователно, следва да се
приеме за недоказано твърдението на ищеца, че за периода от 01.09.2016 г. до
30.11.2016 г. е
предоставил на ответника фактурираните мобилни услуги.
Месечните такси за
същия период обаче, са дължими от абоната, тъй като същите са уговорени в
договора и плащането им не е обвързано от използването на услугите на оператора
за съответния месец, поради което липсата на доказателства, че фактурираните
услуги са реално предоставени, не се отразява на дължимостта на сумите за
месечни такси.
От фактури № **********/01.10.2016
г., № **********/01.11.2016 г. и № **********/01.12.2016 г. е видно, че общата
стойност на фактурираните
задължения за мобилни услуги за процесния период е 76,02 лв. без ДДС или 91,24
лв. с вкл. ДДС. От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че задълженията на ответницата за мобилни услуги и
месечни абонаментни такси са общо 120,70 лв. Следователно, ответницата дължи
на ищеца сумата от 29,46 лв. за месечни такси за процесния период, получена
като разлика от общото задължение от 120,70 лв. и недължимите суми за мобилни услуги в
размер на 91,24 лв.
с вкл. ДДС. Това задължение е останало непогасено от ответницата в уговорения срок и преди
прекратяване на договора, поради което претенцията за сумата от 29,46 лв. за месечни такси за
процесния период се явява основателна и следва да се уважи.
По
претенцията за присъждане на сума за неустойка:
В исковата молба се твърди, че неустойката за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги е в размер на 522,36 лв., която
се претендира частично в размер на 77,49 лв.
Съдът счита, че така уговорената неустойка при предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги следва да бъде квалифицирана като неравноправна
клауза. В случая ответницата притежава качеството „потребител“ по смисъла на §
13 т.1 от ДП на ЗЗП, а според чл. 143 от ЗЗП „неравноправна клауза“ в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл. 143, т. 5 от ЗЗП, неравноправна клауза е тази,
която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Съгласно
разпоредбата на чл. 146 ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. За нищожността, доколкото е уредена с императивни
материалноправни норми, съдът е длъжен да следи служебно.
В
конкретния случай клаузата за дължимостта на неустойката не е индивидуално
уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, тъй като се касае за еднотипни
договори за мобилни услуги, сключени при общи условия, върху чието съдържание
потребителят не може да влияе. Размерът на уговорената неустойка, изчислен като
сбор от месечните такси от прекратяване на договора до изтичане на срока му, е
в очевиден разрез с присъщите по закон обезпечителна и обезщетителна функции на
неустойката и не отговаря на критериите за справедливост и добросъвестност в
гражданските и търговски правоотношения. Така уговорена неустойката дава
възможност на доставчика да получи имуществена облага от насрещната страна в
размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се
предоставя ползването на услугата. Подобен резултат е несъвместим с добрите
нрави и създава условия за неоснователно обогатяване на доставчика на услугата
за сметка на потребителя. Следователно т. 4 от раздел IV от сключеното
допълнителното споразумение, според която в случай на прекратяване
на ползване на услугите през срока на договора по вина на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата на стандартните за абонаментния
план месечни абонаменти до края на срока на договора, е
неравноправна и съответно нищожна. Тя не поражда какъвто и да било правен
ефект, поради което частичната претенция за сумата от 77,49 лв. се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По
претенцията за дължими лизингови вноски по договор за лизинг:
Претендира
се сумата от 151,58 лв. по Договор за лизинг
от 20.08.2016 г., включваща 20,67 лв. - три лизингови вноски за периода от
01.09.2016 г. до 30.11.2016 г. и 130,91 лв. - деветнадесет предсрочно изискуеми
лизингови вноски.
По делото
безспорно се установи, че на 20.08.2016 г. между
страните е валидно сключен Договор за лизинг, по силата на
който на ответницата е предоставено за временно и възмездно ползване устройство
марка Samsung, модел Galaxy J5 Dual Black. При подписване на договора абонатът е декларирал, че му е предадена
годна за употреба вещ, която отговаря на съответните технически характеристики.
Вещта му е предоставена за ползване срещу заплащане на обща
лизингова цена от 298,47 лв., която съгласно чл. 3 от договора
лизингополучателят се е съгласил да изплати изцяло, като е заплатил при сключването на договора първоначална вноска от 140,00
лв., а разликата остава дължима и се заплаща на двадесет и три месечни вноски в
размер на 6,89 лв. с вкл. ДДС, съгласно посочен в
договора погасителен план, които
се фактурират и заплащат със задълженията за ползвани мобилни услуги. Поради това за него е
възникнало задължението по чл. 345, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и същият е бил длъжен да заплаща
дължимите лизингови вноски. Ищцовото дружеството е навело твърдения, че е
прекратило предсрочно договора за лизинг поради неизпълнение на задълженията от
страна на ответницата и е обявило за предсрочно изискуеми дължимите се
лизингови вноски съгласно чл. 12 от ОУ към договора. Твърденията за предсрочно
прекратяване на договора за лизинг са недоказани, но ответницата дължи пълната
сума на уговорените в договора лизингови вноски, тъй като към датата на подаване
на заявлението за издаването на заповед за изпълнение - 08.03.2019 г. срокът на
договора за лизинг е изтекъл на 20.07.2018 г. и ответницата дължи неплатените
лизингови вноски в общ размер от 151,58
лв. съгласно заключението на вещото лице, тъй като същите са
изискуеми и без да е обявена предсрочна изискуемост на договора. Доказателствената
тежест за установяване на това плащане е на лизингополучателя – ответник в
настоящото производство. По делото не са представени документи, доказващи
плащане от страна на ответницата, поради което претенцията за сумата от 151,58 лв. е основателна и доказана по
размер и следва да бъде уважена.
В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца
съществува частично съответното парично вземане, по отношение на което е била
издадена процесната заповед за изпълнение. Искът се явява основателен за
неплатения остатък за
месечни такси за периода от 01.09.2016 г. до 30.11.2016 г. в размер на 29,46 лв. и за неплатените лизингови вноски в
общ размер от 151,58 лв. или общо за сумата от
181,04 лв. В останалата част за сумата от 168,73 лв., представляваща разликата
до пълния предявен
размер от 349,77 лв., включваща сумата от 91,24 лв. за предоставени мобилни услуги за периода от 01.09.2016 г. до
30.11.2016 г., както и сумата от 77,49 лв., частично
претендирана неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги, искът се явява неоснователен и недоказан, поради което следва
да бъде отхвърлен в тази част.
По разноските:
Ищецът е направил
разноски в общ размер от 885 лв., съгласно представен списък, от които: 25 лв.
държавна такса, 300 лв. за особен представител, 200 лв. за експертиза и 360 лв.
адвокатско възнаграждение, изплатено в брой. С оглед направеното искане и изхода
на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в общ размер на 458,07 лв., съразмерно с уважената
част от иска. Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски в
настоящото производство.
С оглед изхода на делото по установителния иск ответникът дължи и следва да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноски по заповедното
производство по ч. гр. д. № 77/2019 г. на ДРС в общ размер от 199,27 лв.,
съобразно уважената част от иска.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на М.М.Т., с ЕГН **********,***, че дължи
на *** ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в гр. ***,
***, съдебен адрес ***, чрез пълномощник адв. З.Й.Ц. от САК, СУМАТА от
181,04 лв. (сто осемдесет и един лева и
четири стотинки), включваща сумата от 29,46 лв. - незаплатени абонаментни такси за периода от 01.09.2016 г. до 30.11.2016 г. по Договор за мобилни
услуги № *********/19.07.2016 г. с предпочетен номер *** и допълнително споразумение към
него от 20.08.2016 г. и сумата от 151,58
лв. - незаплатените лизингови вноски по Договор за лизинг
от 20.08.2016 г., сключени между *** и М.М.Т., ведно със законната лихва от 08.03.2019
г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед
№ № 37/08.03.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.
гр. дело № 77/2019 г. по описа на Районен съд
Дряново, като за разликата от 168,73 лв. до пълния предявен размер от 349,77 лв., включваща сумата от 91,24 лв. за предоставени мобилни услуги за периода от 01.09.2016 г. до
30.11.2016 г. и сумата от 77,49 лв. - частично претендирана неустойка
за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, отхвърля
иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.М.Т., с ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на *** ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в гр. ***,
***, съдебен адрес ***, чрез пълномощник адв. З.Й.Ц. от САК, СУМАТА от
458,07 лв. (четиристотин
петдесет и осем лева и седем стотинки), представляваща разноски по делото съразмерно с уважената част от
иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М.М.Т., с ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на *** ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в гр. ***,
***, съдебен адрес ***, чрез пълномощник адв. З.Й.Ц. от САК, СУМАТА от 199,27 лв. (сто деветдесет и девет лева и
двадесет и седем стотинки), разноски по заповедното производство по ч. гр. д. № 77/2019 г. по описа
на Районен съд Дряново,
съразмерно с
уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
След
влизане в сила на решението, делото да се докладва във връзка с ч.гр.д. № 77/2019 г. по описа на ДРС.
Решението може да
се обжалва пред ГОС в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: