Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и
секретар А.Груева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 5531 по описа за 2017 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявeни са от А.М.Д. „Застрахователно акционерно дружество „А.” АД
кумултивно обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
Ищцата твърди, че на 23.11.2016 г., около 16.20 часа, на кръстовище в с.Вирове настъпило
пътно-транспортно произшествие между управлявания от нея л.а „Опел Астра“ с
рег. № ВР ****АХ и джип „БМВ Х“ с рег. № М ****ВК. Виновен за настъпване на
катастрофата бил водачът на джип „БМВ Х“ с рег. № М ****ВК, чиято отговорност
била застрахована от ответното дружество. При катастрофата починали дъщерята на
ищцата – Т.А.Д. и мъжът, с когото ищцата живеела на семейни начала - П.В.П.. Самата А.Д. получила средна телесна повреда, изразила се
във фрактура на двете кости на лявата предмишница с разместване на фрагментите.Вследствие
на катастрофата ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразили се в болки
истрадания от смъртта на нейните близки и от получените от самата нея телесни
повреди. Счита, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди
от смъртта на нейната дъщеря възлиза на 200 000 лв.; дължимото обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на П.В.П. възлиза на 150 000 лв., а дължимото
обезщетение за неимуществени вреди за получените от нея телесни повреди възлиза
на 50 000 лв. Моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й Т.А.Д. в размер на 200 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 12.04.2017 г. до окончателното изплащане;
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на П.В.П. в
размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.04.2017 г. до
окончателното изплащане и застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от
получените от нея телесни увреждания в размер на 50 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от 23.11.2016 г. до окончателното изплащане.
Ответникът в подадените писмен отговор и допълнителен отговор оспорва
предявените искове. Оспорва механизма на настъпване на катастрофата. Твърди, че
виновен за настъпване на катастрофата е друг водач – водачът на л.а „Опел Астра“ с рег. № ВР ****АХ, който не съобразил
поведението си с пътната маркировка, с наличието на знак „Стоп“ и предприел
маневра “завой наляво“, без да се съобрази с джип „БМВ Х“ с рег. № М ****ВК,
който се движел правомерно по път с предимство. Оспорва ищцата да е била водач
на л.а „Опел Астра“ с рег. № ВР ****АХ. Поддържа становището, че тя е била
пътник в автомобила. В случй, че същата е била водач на л.а „Опел Астра“ с рег.
№ ВР ****АХ, поддържа възражение за съпричиняване на вредите от нея, тъй като е
навлязла в кръстовище, без да съобрази поведението си с останалите участници в
движението, без да пропусне движещия се по път с предимство джип „БМВ Х“ с рег. № М ****ВК, не подала
светлинен сигнал за предприетата маневра „завой наляво“, нарушила чл.20, чл.47
и чл.50 от ЗДвП. Ответникът в допълнителен отговор по делото твърди, че ищцата
е била пътник, а не водач на л.а „Опел Астра“ с рег. № ВР ****АХ. Твърди, че единствено
водачът на л.а „Опел Астра“ с рег. № ВР ****АХ е виновен за катастрофата - не е
спрял на знак „Стоп“, управлявал е МПС, без необходимата правоспособност, и след
употреба на алкохол, движел се е със скрост, надвишаваща максимално допустимата
за населеното място. Ответникът поддържа възражения за съпричиняване на вредите
от пострадалите лица, тъй като пътували без поставени предпазни колани или с
неправилно поставени колани. Наред с това твърди, че пострадалите лица
допринесли за настъпването на вредоносния резултат, тъй като се качили в л.а
„Опел Астра“ с рег. № ВР ****АХ, въпреки,
че знаели, че водачът, който ще управлява автомобила, е употребил алкохол, като
по този начин сами се поставили в условия, които застрашават живота и здравето
им. Оспорва ищцата да има право да
получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на П.В.П., тъй като липсвали
доказателства дали двамата действително са живели на семейни начала. Оспорва да
е налице причнно-следствена връзка между произшествието и смъртта на П.В.П. и Т.А.Д..
Оспорва да е налице причинно-следствена връзка между катастрофата и телесните
повреди на ищцата. Твърди, че евентуална продължителност на възстановителния период
при ищцата се дължи на ненавременна и ненадлежна медицинска помощ, както и на неадекватно
лечение, каквито тя сама е отказала. Ответникът оспорва размера на исковете. Оспорва
началната дата, от която се претендира законна лихва. Моли съда да отхвърли
исковете. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 23.11.2016г. е настъпила
катастрофа в с.Вирове на кръстовището, образувано между ул. „Габровска“ и път II – 81, в която са участвали три моторни превозни средства- л.а „Опел Астра“ с
рег. № ВР ****АХ, джип „БМВ Х“ с рег. № М
****ВК и л.а „Алфа Ромео 147“ с рег. № М ****ВК.
За установяване на механизма на катастрофата по делото е приета
автотехническа експертиза и са изслушани показанията на св.Я. и Б.
От заключението на автотехническата експертиза, което съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно дадено, се установява следният механизъм на
настъпване на произшествието: На 23.11.2016 г. водачът на „Опел Астра“ с рег. №
ВР ****АХ
се е движел с висока скорост по
път III-10123, при леко ограничена видимост вдясно от тухлена постройка. Той е
навлязъл в кръстовището без да спре на „стоп линията“, като не е спазил пътен
знак Б 2. В същото време джип „БМВ Х“ с рег. № М ****ВК, който се е движел по път с предимство, е навлязъл в кръстовището отляво надясно по главен
II-81, при което е ударил л.а. „Опел Астра“ в задната лява странична част/около
задната врата/. Между двамата водачи видимостта е била без ограничения. След удара
джипът „БМВ X“ се е отклонил в посока, обратна на часовниковата стрелка, и е
продължил движението си напред вляво,
преминал е в насрещното пътно платно и се е ударил в движещия се в своята лента
за движение л.а.„Алфа Ромео 147“ с рег. № М ****ВК. При челния удар, поради силния наклон на пътя над 5 %
и при употребата на спирачки, предната част на л.а.“Алфа Ромео“ е попаднала под
долната част на джип „БМВ X“. Предният капак на л.а „Алфа Ромео“ се е деформирал
по цялата дължина и широчина надолу с притискане и задиране назад. Джипът „БМВ
Х“ се е преобърнал по надлъжната ос и е паднал
пред л.а. „Алфа Ромео“ на дясната си странична част, която е била деформирана
по дължина. След това отново се е преобърнал и е останал по таван на пътното
платно. При преобръщането си надясно по
надлъжната си ос джипът „БМВ X“ е избутал л.а “Алфа Ромео“ наляво, който се е установил
в покой до бордюра на пътното платно. Междувременно л.а „Опел Астра“, поради високата скорост и кинетична енергия
при удара в задната лява странична част, се е отклонил надясно с ротация по
вертикалната ос, обратно на часовниковата стрелка, излязъл е от пътното платно,
преминал е през тревната площ /банкета /
и се е ударил в телената ограда на дом № 1 на ул. „Ломска“, при което е разрушил
2 броя циментови колчета, след което се е установил в покой в посока, обратна
на движението си и напречно на пътното платно на ул. „Ломска“. Кръстовището е
било регулирано с вертикална сигнализация – пътен знак В 26, който определя допустима
скорост до 50 км/час, пътен знак А 18 – сигнализиращ за пешеходна пътека,
и пътен знак Б 2 – стоп за път III -10123 от
двете страни на кръстовището. По време на удара между л.а „Опел Астра„ и джип
„БМВ Х “, първият автомобил се е движел със скорост от 59 км/ч., а джип „БМВ X “ - със 105 км/ч. По време на удара между джип
„БМВ Х“ и „Алфа Ромео“ скоростта на джип „БМВ Х“ е била 50 км/ч, на „Алфа
Ромео“ скоростта също е била 50 км/час. Отстоянието
на джип „БМВ Х“ от местоудара, когато е забелязал навлизането на л.а „Опел Астра“ в
кръстовището, е била 8.90 метра, а опасната зона за спиране при скорост от 105
км/час е била 95 м., т.е ударът за водача на джип „БМВ Х“ е бил непредотвратим.
Вещото лице не е отговорило в заключението на въпроса дали при скорост от 50
км/час ударът за джип „ БМВ Х“ е бил предотвратим. Вместо това е посочило, че ударът
би бил предотвратим, ако водачът на джип “БМВ Х“ се бе движил със скорост от 17
км/час. Според експерта, единствената причина за настъпване на катастрофата е
поведението на водача на л.а „Опел Астра“, който е навлязъл без предимство
в кръстовището, без да пропусне движещия се отляво надясно при добра видимост
л.а. джип „БМВ X“, при което е бил ударен от него в задната лява странична част
на превозното средство, изгубил е контрол върху управлението на автомобила, навлязъл
е в насрещното платно, преминал е през него и е навлязъл в двора на дом № 1,
където се е установил в покой, обърнат с
предната част, обратно на движението си. В заключението е посочено, че л.а
„Опел Астра“ е бил снабден с инерционни механични предпазни колани за всички
места на пътниците. В съдебно заседание от 03.10.2018 г. вещото лице заяви, че
ако джип“ БМВ Х“ се бе движил с разрешена скорост от 50 км/час по средата на
своето платно, двете МПС биха се разминали.
От показанията на св.Я. и Б. се установява,
че по време на катастрофата л.а „Опел Астра“ е бил управляван от мъж, а до него
вдясно е седяла възрастна жена. Св.Я., в чийто двор е спрял л.а „Опел Астра“, е
помогнал на шофьора на автомобила да излезе през страничното стъкло. След
катастрофата жената от предната дясна седалка се е преместила и е седнала на
мястото на водача./св. Б./. Според св.Б., която е пътувала в л.а „Алфа Ромео“,
шофьорът на л.а „Опел Астра“ не е спрял на знака „стоп“. Тази свидетелка
заявява, че л.а „Алфа Ромео“ се е движел със скорост 55-60 км/час. Св.Я. е видял в багажника на л.а „Опел Астра“ тялото
на друга жена, а на задната дясна седалка лежал мъж.
При катастрофата са починали
пътуващите на задните седалки в л.а „Опел Астра“ П.В.П. и Т.А.Д.. От заключението на
медицинската експертиза, изготвена от в.л. С., която съдът кредитира, се
установява, че смъртта на П.В.П. и на Т.А.Д. е в причинно-следствена връзка с
катастрофата. П.В.П. е получил множествена
съчетана травма на тялото състояща се от: 1/травма в областта на главата с кръвонасядане
на меките черепни обвивки и лявата слепоочно-теменна област; кръвоизлив под
меките
мозъчни обвивки; 2/травма в областта на гръдния кош с охлузване по
горно-външната
повърхност на ляво рамо; счупване на гръдната кост с кръвопропиване на
меките тъкани в областта около счупванията; счупване на ребра в дясната
гръдна половина - на 2-ро ребро в предната му част към залавянето му за гръдната кост, с разместване
на костните фрагменти и с разкъсване и кръвопропиване на околните меки тъкани и
от VII – мо до ХII – то ребра в близост до залавянето им към гръбначния стълб кръвопропиване на меките
тъкани в областта около счупванията;
счупване на ребра в лявата гръдна половина - на V-то ребро по средна
мишнична линия с разместване на костните фрагменти, с разкъсване и
кръвопреливане на меките тъкани в областта около счупванията, и на VII-
мо и VIII-мо ребра по задна мишнична линия с кръвопропиване на меките
тъкани в областта около счупванията; двустранен хемоторакс с излив на
около 150 мл. кръв в дясната гръдна
половина и на около 100 мл. кръв в
лявата кръвна половина; разкъсване
на възходящата част на аортата;
кръвоизливи в белите дробове; 3/травма в
областта на корема с: разкъсване на черният дроб; разкъсване на слезката;
разкъсвания и кръвоизливи в опораците на червата;
кръвоизливи в мастно-фиброзната капсула на левият бъбрек; 4/травма в областта на
крайниците с охлузване по задно-вътрешната повърхност на дясна предмишница под
лакетната става; охлузване по задната повърхност на лявата лакетна става;
счупване на костите на лявата мишница и предмишница
в областта на лакетната става с
разместване на костните фрагменти; 5/оток на мозъка с вклиняване на малкият мозък в
големият тилен отвор на черепа. Т.А.Д. е получила
следните увреждания: контузия
на корема; спукване на слезката; кръвоизлив в задната коремна
половина и задстомашната жлеза/ панкреас/; остър вътрешен
кръвоизлив;контузия на главата; сътресение на мозъка;счупване на лява бедрена кост; счупване на костите на таза в ляво; счупване на 1-ви гръден
прешлен; ОССН; ОДН.
При катастрофата ищцата А.М.Д.
е претърпяла следните травматични увреждания: счупване на двете кости на лявата
предмишница и хематоми, разположени зад дясното ухо и челно-странично вдясно. Спрямо
нея е проведено оперативно лечение на 7-мия ден след инцидента, но това
забавяне във времето не е променило съществено начина и общия период на възстановяване
след травмата. По делото няма данни за настъпили усложнения през периода на
лечение. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периодът на
възстановяване при такъв вид травми е около 5-6 месеца. Получените от ищцата
травми биха могли да настъпят независимо от това дали е пътувала с поставен или
без поставен предпазен колан, тъй като горните
крайници не са ограничени от предпазния колан, а хематомите зад дясното ухо и
челно-странично вдясно се получават при страничен удар и не са специфични
увреждания, получени при поставен или непоставен предпазен колан.
По делото са приети комплексна автотехническа и медицинска експертиза и допълнителни комплексни автотехническа и
медицинска експертизи. От същите се установява, че при възприетия механизъм на ПТП и с оглед вида на получените от
ищцата травматични увреждания, по-вероятно е същата да е пътувала на предната
дясна седалка. При първоначалния удар в задната лява врата на л.а. „Опел
Астра“, тялото
на ищцата се е преместило наляво и леко назад, при което лявата ръка,
която не е фиксирана от предпазния колан, е могла да се удари във волана,
тялото на водача и облегалката на седалката на водача. При последващото
завъртане по на автомобила по вертикалната му ос, обратно на часовниковата
стрелка, под въздействие
на центробежните сили от завъртането, тялото и главата на ищцата са се
ударили в предната дясна врата. По тялото на ищцата няма специфични увреждания
от предпазен колан. Нейните травми могат да се получат и при поставен предпазен
колан. По тялото на починалите П.В.П. и Т.А.Д. не са установени коланни травми.
Основните увреждания, довели до смъртния изход за пострадалия П., са получени
от директния удар в лявата половина на торса и странично притискане на гръдния
кош, съпроводено със счупване на ребрата. При страничен удар предпазната роля на колана
е минимална. Уврежданията на Т.Д. дават основание да извод, че тялто й след
удара е извършило свободно движение в автомобила и е осъществило контакт с
части от неговия интериор. Основните увреждния, довели до смъртния изход, са в
лявата част на тялото й. Дори и пострадалите П.и Т.Д. да бяха пътували с
поставени предпазни колани, това не би повлияло съществено на тежестта на получените
увреждания. Ударът между двете моторни превозни средства е настъпил с голяма
кинетична енергия и описаните увреждания биха се получили, независимо от това
дали пътниците са пътували с предпазен или без поставени предпазен колан.
По делото е прието и заключение
на токсикологическа експертиза, което съдът кредитира. От същото се установява,
че В.А.Д., за когото има даннни по делото, че е управлявал л.а „Опел Астра“, е
бил тестван с дрегер за употреба на
алкохол и е установена концентрация от 1 промил в кръвта. Експертът е посочил,
че тази алкохолна концентрация отговаря на лека степен на алкохолно опиване. Леката
степен на алкохолно опиване се характеризира със следните функционални
разстройства: емоционална неустойчивост (по-често весело настроение, повишено
самочувствие, бъбривост, намалена самокритичност), лесна уморяемост, отслабване
на концентрацията и вниманието, на съобразителността, забавено възприемане на
слухови и зрителни дразнения (при концентрация 0,5%о времето за възприемане на
слухови и зрителни дразнения се удвоява, а при 1 %о се реагира 4 пъти по-бавно, забавени са реакциите,
умерено изразени са координационни и вегетативни смущения. Дори промените в
емоциите и поведението да бъдат забелязани, те не са специфични и по-трудно ще
се свържат с алкохолно опиване, ако не се знае за приема на алкохол.
За
установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото е
разпитана св. М.– роднина по сватовство на ищцата. От нейните показания се
установява, че ищцата е живяла заедно с П.П.на семейни начала. Заедно с тях са живеели
нейните свекър и свекърва, дъщеря й Т.и сина й. Те били добро семейство,
трудолюбиви, гледали животни, били за пример в селото. Между тях имало
разбирателство. А. трудно преживяла смъртта на мъжа, с когото живеела, и на
дъщеря си. Все още не била преодоляла загубата им. Постоянно говорела за тях. Спомняла
си за времето, когато Т.била малка, как живеели заедно, как правели всичко заедно.
А. живеела в с. Върбица, а свидетелката в с.Бала Слатина, но, независимо от
това, преди катастрофата се виждали често. Свидетелката със семейството си по
веднъж в седмицата ходели в село Върбица в събота, а семейството на А. три пъти
в седмицата ходели до Бяла Слатина да си пазаруват. След катастрофата А. отишла
да живее при свидетелката в Бяла Слатина, за да е близо до болницата.
От
удостоверение за раждане от *** г. се установява, че ищцата А.М.Д. е майка на Т.А.Д..
От
протокол за разпит на ищцата от 25.11.2016 г. по досъдебно производство №
987/2016г. на РУМВР- Монтана се
установява, че същата е заявила пред разследващия полицай, че заедно с П.,
дъщеря си и сина си са били на гости при сестра й в с.Габровница. Заявява, че
синът й пил бира у сестра й. Тръгнали си към 16.30 часа оттам с нейната кола. Мъжът
й дъщеря й били на задната седалка. Не помнела, че синът й В.е бил в колата. В
деня преди разпита разбрала, че синът й е бил в колата с тях. Синът й нямал
шофьорска книжка, карал само в населено място. Той не можел да кара. Не помни
дали тя или синът й е карал колата.
Срещу
В.А.Д./синът на ищцата/ е внесен обвинителен акт и е образувано НОХД №
73/2019г. на ОС-Монтана за престъпление
по чл.343, ал.4, вр .ал.3, б.“а“ и б.“б“ , вр ал.3, предложение първо, трето,
четвърто, шесто, вр. чл.342, ал.1 от НК за това, че на 23.11.2016г. в с.Вирове,
обл. Монтана на път II –
81, км.111+6, при управление на л.а „Опел Астра“ с рег. № ВР ****АХ, е нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.5, ал.3, т.1 от ЗдвП, чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.21, ал.1 от ЗДвП, чл.47 от ЗДвП, чл.50, ал.1 от ЗдвП, чл.123, ал.1,
т.1 и т.2, б.“а“, б.“б“ от ЗДвП, чл.150 от ЗДвП, в пияно състояние, с
концентрация на алкохол в кръвта 1,00 на хиляда, без да има необходимата
правоспособност, е реализрал пътно-транспортно произшествие, при което е
причинил по непредпазливост смърт на повече от едно лице – на П.В.П. и Т.А.Д.,
тежка телесна повреда на В.П.Й., средни телесни повреди на В.П.Й., на А.М.Д. и на
К.С. Б..
С
определение от 09.09.2019 г. производството по делото е спряно до приключване с
влязъл в сила съдебен акт на НОХД № 73/2019 г. на ОС-Монтана, но определението
е отменено от Апелативен съд – София/ определение от 15.11.2019г. по чгрд. №
5246/2019 г. на САС/.
Към
датата на устните състезания по настоящото дело производството по НОХД №
73/2019г. на ОС – Монтана не е
приключило с влязъл в сила съдебен акт.
При
така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявените искове са с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ:
За да бъдат уважени исковете ищцата трябва да ангажира доказателства за
следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че към датата на настъпване на произшествието отговорността на водача на джип „БМВ Х“ с
рег. № М ****ВК е била застрахована по договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” от ответното дружество.
Спорен въпрос по делото е какъв е механизмът на настъпване на катастрофата
и дали поведението на сочения от ищцата
деликвент е било виновно и противоправно.
Ищцата твърди в исковата молба, че виновен за настъпване на катастрофата е
водачът на джип „БМВ Х“ с рег. № М ****ВК.
Вещото лице от автотехничеката експертиза заявява, че причина за настъпване
на катастрофата е поведението на друг водач – на водача на л.а „Опел Астра“ с рег. № ВР ****АХ, който е навлязъл без предимство в кръстовище, без да пропусне движещия се отляво надясно при
добра видимост л.а. джип „БМВ X“, при което е бил ударен от него в задната лява
странична част на превозното средство, изгубил е контрол върху управлението на
автомобила, навлязъл е в насрещното платно, преминал е през него и е навлязъл в
двора на дом № 1, където се е установил
в покой, обърнат с предната част, обратно на движението си. От заключението се
установява, че водачите на л.а „Опел Астра“ с рег. № ВР ****АХ и джип „БМВ Х“ с рег. № М ****ВК са се движили с по-висока скорост от разрешената от
50 км/час. По време на удара л.а „Опел Астра“ се е движел със скорост от 59 км/ч., а джип „БМВ X“ - със 105 км/ч.
Вещото лице е посочило, че ударът е бил непредотвратим за водача на джип „БМВ
Х“ при движение със скорост от 105 км/час, тъй като отстоянието от местоудара,
когато е забелязал навлизането на л.а
„Опел Астра“ в кръстовището, е било 8.90 метра, а опасната зона за спиране при
скорост от 105 км/час е била 95 м. Вещото
лице не е отговорило в заключението на въпроса дали при скорост от 50 км/час
ударът за джип „ БМВ Х“ е бил предотвратим. Вместо това е посочило, че
ударът би бил предотвратим, ако водачът на джип “БМВ Х“ се бе движил със
скорост от 17 км/час. В съдебно
заседание от 03.10.2018 г. вещото лице заяви, че ако джип “БМВ Х“ се бе движил
с разрешена скорост от 50 км/час по средата на своето платно, двете МПС биха се
разминали.
При така изразеното от вещото лице в съдебно заседание от 03.10.2018г.
становище съдът приема, че поведението на водача на джип „БМВ Х“ с рег. № М ****ВК
също е било противоправно и виновно и е допринесло за настъпване на
катастрофата – същият е управлявал МПС с
превишена скорост от 105 км/час, при допустима скорост от 50 км/час, в резултат
на което ударът за него е бил непредотвратим, но ако бе управлявал МПС със скорост
от 50 км/час би могъл да предотврати настъпването на произшествието. Съгласно
чл.21, ал.1 от ЗдвП, е следвало да се движи със скорост до 50 км/час. В района
на кръстовището е бил поставен и пътен знак B 26, ограничаващ разрешената скорост до 50 км/час. Допуснато е и нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, съгласно който водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.
Поведението на другия водач, управлявал л.а „Опел Астра“ с рег. № ВР ****АХ,
също е било противоправно, но в настоящото производство искът е насочен срещу
застрахователя на водача на джип „БМВ Х“ с рег. № М ****ВК – „З. “А.“АД. Съгласно чл.53 от ЗЗД, ако
увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно, но пострадалият
сам решава дали и срещу кого ще насочи иска си. В настоящия процес е достатъчно
да бъде установено противоправно и виновно поведение от страна на водача на джип
„БМВ Х“ с рег. № М ****ВК, чиято
отговорност е била застрахована от ответника, и наличието на
причинно-следствена връзка между неговото поведение и причинените вреди, като
част от предпоставките за уважаване на предявените искове.
От медицинската експертиза, чието заключение съдът кредитира, се установи,
че в причинно-следствена връзка с катастрофата е настъпила смъртта на двама от
пътниците в л.а „Опел Астра“ с рег. № ВР ****АХ - П.В.П. и Т.А.Д., както и са причинени телесни повреди на ищцата А.М.Д..
Ищцата е майка на Т.А.Д., а от показанията
на св.М.се установи, че е живяла на съпружески начала с П.В.П. в едно домакинство, заедно със свекъра и свекърва си, както и с децата си. Те били добро
семейство, трудолюбиви, гледали животни, били за пример в селото. Между тях
имало разбирателство. Ищцата е страдала след смъртата на партньора си и дъщеря
си. Според свидетелката, все още не е преодоляла загубата им.
По делото са доказани всички факти от състава на чл.432, ал.1 от КЗ, поради
което предявените искове са доказани по основание.
Относно размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за понесените неимуществени вреди,
вследствие смъртта на Т.А.Д., съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищцата към датата на
смъртта на дъщеря й – 38 г., обстоятелството, че е прекъсната една от
най-силните връзки в живота на човека – тази между родител и неговото дете.
Ищцата дълбоко е страдала от смъртта на дъщеря си. Постоянно
говорела за нея. Спомняла си за времето, когато Т.била малка, как живеели
заедно, как правели всичко заедно. Все още не била преодоляла загубата й./св.М./.
Съдът отчете обстоятелството, че дори и интензивността на
страданието да намалее във времето, мъката на ищцата от загубата на детето й ще
остане до края на живота й, загубата за нея е невъзвратима и не може да бъде
измерена материално.
Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната през 2016 г., съдът определи обезщетението за
неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 130 000 лв.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие смъртта на П.В.П., съдът отете следните обстоятелства – възрастта на ищцата към датата на
произшествието/38 г./, обстоятелството, че двамата са живеели на съпружески
начала в едно домакинство, заедно с неговите родители и децата на ищцата. От
показанията на св.М.се установява, че семейството е живеело в разбирателство, били
трудолюбиви, гледали животни, били за пример в селото. А. трудно преживяла
смъртта на мъжа, с когото живеела. Все още не била преодоляла загубата му.
Постоянно говорела за него.
Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната през 2016 г., съдът определи обезщетението за
неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 100 000 лв.
При определяне размера на обезщетнието за неимуществени вреди, претърпени
от ищцата, вследствие на получените от нея при катастрофата телесни повреди, съдът
съобрази следните обстоятелства – възрастта на ищцата към датата на катастрофата/
38г./, вида на телесните повреди – счупване на двете кости на лявата предмишница и
хематоми, разположени зад дясното ухо и челно-странично вдясно. Спрямо нея първоначлно в деня на катастрофата е било проведено
консервативно лечение чрез мануална репозиция и гипсова имобилизация, но
впоследствие /на 29.11.2016г./ е извършено оперативно лечение – открито
наместване с вътрешна фиксация с 6 бр. кортикални винта и е поставена дорзална
гипсова шина/констативна част на заключението на медицинската експертиза по
данни от епикриза от 01.12.2016 г. на „Първа частна МБАЛ“ ЕООД – Враца/. По
делото няма данни за настъпили усложнения през периода на лечение. Лечебният и
възстановителният период е продължил 5-6 месеца. Ищцата е била затруднена в
битово-хигиенното си обслужване през възстановителния период. Съдът отчете претърпените от ищцата при катастрофата стрес и негативни емоционални
преживявания. От друга страна съобрази обстоятелството, че по делото липсват
данни за трайни последици за здравето на ищцата от получените телесни повреди.
Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната през 2016 г., съдът определи обезщетението за
неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 35 000 лв.
По възраженията за
съприничяване на вредите:
Ответникът поддържа възражения за съпричиняване на
вредите от пострадалите, тъй като пътували без поставени обезопасителни колани
и знаели, че водачът на автомобила е употребил алкохол, като по този начин сами
се поставили в условия, застрашаващи техния живот и здраве.
Първото от възраженията е неоснователно. От основното и допълнителни
заключения на комплексната автотехническа и медицинска експертизи се
установява, че, с оглед механизма на катастрофата, телесните повреди на пострадалите
биха настъпили, независимо от това, дали са пътували с поставен или без поставен
обезопасителен колан.
Основатено е обаче възражението, че ищцата, както и пострадалите при
катастрофата П.В.П. и Т.А.Д., са допринесли за настъпване на вредите, тъй като са се качили в автомобила,
въпреки, че са знаели, че лицето, което ще го управлявала, е употребило алкохол,
като по този начин сами са се постави в условия, които застрашават живота и
здравето им. Този факт се установява от писмените изявления на самата ищца пред
разследващия полицай по досъдебно производство № 987/2016г. на РУМВР-
Монтана, обективирани в протокол за разпит от 25.11.2016 г. В протокола за
разпит се съдържа признанине на неизгодни за ищцата факти. Същата е заявила, че
в деня на катастрофата заедно с П.,
дъщеря си/Т.Д./ и сина си/В.Д./ са били на гости при сестра й в с.Габровница. Признала
е, че синът й е пил бира у сестра й. Заявила
е, че си тръгнали към 16.30 часа с нейната кола. Мъжът й дъщеря й били на
задната седалка. Не помнела, че синът й В.е бил в колата. В деня преди разпита
разбрала, че синът й е бил в колата с тях. Синът й нямал шофьорска книжка,
карал само в населено място. Заявила е, че той не можел да кара. Не помни дали
тя или синът й е карал колата.
От показанията на св.Я. и Б. по категоричен начин се установи, че по време
на катастрофата л.а „Опел Астра“ с рег. № ВР ****АХ е бил управляван от мъж, а
не от ищцата. Св.Я., в чийто двор е спрял л.а
„Опел Астра“, е помогнал на шофьора на автомобила да излезе през страничното
стъкло. След катастрофата жената от предната дясна седалка се е преместила и е
седнала на мястото на водача./св. Б./.
Според заключението на токсикологическата експертиза, което съдът
кредитира, В.А.Д. е бил тестван с дрегер за употреба на алкохол и е установена
концентрация от 1 промил в кръвта. Експертът е посочил, че тази алкохолна
концентрация отговаря на лека степен на алкохолно опиване. Леката степен на
алкохолно опиване се характеризира със следните функционални разстройства:
емоционална неустойчивост (по-често весело настроение, повишено самочувствие,
бъбривост, намалена самокритичност), лесна уморяемост, отслабване на
концентрацията и вниманието, на съобразителността, забавено възприемане на
слухови и зрителни дразнения (при концентрация 0,5%о времето за възприемане на
слухови и зрителни дразнения се удвоява, а при 1 %о се реагира 4 пъти по-бавно,
забавени са реакциите, умерено изразени са координационни и вегетативни
смущения.
Като съобрази механизма на катастрофата, установен от автотехническата
експертиза, съдът прие процент на съпричиняване на вредите от пострадалите лица
- 20%, при което размерът на дължимите на ищцата обезщетения възлиза, както
следва: на 104 000 лв. за неимуществени верди от смъртта на дъщеря й, 80 000
лв. за неимуществени вреди от смъртта на П.В.П.
и в размер на 28 000 лв. за неимуществени вреди от
получените от ищцата телесни повреди, до които размери исковете са основателни
и следва да бъдат уважени, а в останалата част, до пълните предявени размери
следва да бъдат отхвърлени.
По законната
лихва:
Ищцата претендира законна лихва върху обезщетенията за
неимуществени вреди от смъртта на своите близки, считано от 12.04.2017 г. до
окончателното изплащане и законна лихва върху претендирано обезщетение за
причнени на самата нея телесни повреди, считано от 23.11.2016 г. до окончателното
изплащане. Съгласно чл.409 от КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху застрахователното
обезщетение след изтичане срока по чл. 405, освен
в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ.
Според чл.405, ал.1, вр чл.108, ал.3, вр чл.496, ал.1 от КЗ, срокът за
произнасяне на застрахователя не може да бъде по-дълъг от три месеца. В
конкретния случай ищцата е отправила застрахователна претенция до ответника, но
липсват данни за конкретната дата на подаване на застрахователната претенция.
Представено е писчо от 15.02.2017 г., с което застрохователят е изискал доказателства от ищцата във връзка
със застрахователната претенция, поради което съдът приема, че към тази
дата/15.02.2017 г./ вече е била заведена застрахователната щета. При липсата на
други доказателства, представени от ищцата, съдът приема, че от тази дата
следва са бъде изчислен тримесечният срок за произнасяне на застрахователя.
Същият е изтекъл на 15.05.2017 г., поради което законна лихва се дължи, считано
от 16.05.2017 г. до окончателното изплащане, не и за периода преди тази дата.
По разноските:
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски за вещи лица, свидетели и за юрисконсултско
възнаграждение в размер общо на 893 лв.,
съразмерно на отхвърлената част от исковете. При изчисляване размера на разноските съдът съобрази, че
ответникът е направил разноски за автотехническа експертиза – 200 лв., депозит
за разпит на свидетели – 240 лв., депозит за медицинска експертиза/токсикологична/
- 200 лв., депозит за медицинска експертиза – 100 лв., 500 лв. за комплексна
автотехническа и медицинска експертиза, 500 лв. за допълнителна комплексна
автотехническа и медицинска експертиза, 360 лв. – разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат М.С.Д.ЕГН **********, от АК – София с адрес за призоваване:
гр.София, ж.к.“Люлин“, бл.****, партер от АК – София, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата,
адвокатско възнаграждение в размер на 9 884.50 лв., съобразно уважената част от
исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС,
ДТ върху уважените искове в размер 8 480 лв., а на СГС разноски за вещи лица в
размер на 132.50 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
Мотивирна така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно
дружество „А.” АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:*** да заплати на А.М.Д.,
ЕГН **********, от с. Върбица, съдебен адрес: ***, партер, на основание чл.432,
ал.1 от КЗ, сумата от 104 000 лв. /обезщетение за неимуществени вреди,
изразили се в болки и страдания от смъртта на дъщеря й Т.А.Д.,
причинена вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 23.11.2016
г., по вина на водача на джип „БМВ Х“ с рег. № М ****ВК, по време на действие на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със
законната лихва, считано от 16.05.2017 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска, в останалата част, до пълния предявен размер от 200 000 лв. и в
частта, в която се претендира законна лихва за периода 12.04.2017 г. до
16.05.2017 г.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно
дружество „А.” АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.М.Д.,
ЕГН **********, от с. Върбица, съдебен адрес: ***, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от 80 000 лв. /обезщетение за неимуществени вреди, изразили
се в болки и страдания от смъртта на П.В.П., с когото се е намирала във фактическо
съжителство, причинена вследствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 23.11.2016 г., по вина на водача
на джип „БМВ Х“ с рег. № М ****ВК, по време на действие на застрахователен
договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва,
считано от 16.05.2017 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска, в останалата част, до пълния предявен размер от 150 000 лв. и в
частта, в която се претендира законна лихва за периода 12.04.2017 г. до
16.05.2017 г.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно
дружество „А.” АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.М.Д.,
ЕГН **********, от с. Върбица, съдебен адрес: ***, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от 28 000 лв. /представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от телесни повреди: счупване на двете кости на лявата предмишница и хематоми, разположени
зад дясното ухо и челно-странично вдясно, причинени вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 23.11.2016
г. по вина на водача на джип „БМВ Х“ с рег. № М ****ВК, по време на действие на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със
законната лихва, считано от 16.05.2017 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска, в останалата част, до пълния предявен размер от 50 000 лв. и в
частта, в която се претендира законна лихва за периода 23.11.2016 г. до
16.05.2017г.
ОСЪЖДА А.М.Д. да заплати на Застрахователно
акционерно дружество „А.” АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по
делото разноски в размер на 893 лв., съразмерно на отхвърлената част
от исковете.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно
дружество „А.” АД, ЕИК ****, да заплати на адвокат М.С.Д.ЕГН **********, от АК –
София с адрес за призоваване: гр.София, ж.к.“Люлин“, бл.****, партер, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в
размер на 9 884.50 лв., съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно
дружество „А.” АД, ЕИК ****, да заплати по сметка на СГС, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК, държавна такса върху
уважените искове в размер на 8480 лв., а на СГС разноски за вещи лица в размер
на 132.50 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :