РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 01.03.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на пети февруари две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 88/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 329/03.01.2017г., предявена от П.М.С., с ЕГН: **********,
действащ чрез своята майка и законен представител С.Б.Т., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***.
Ищецът
П.М.С., твърди, че на 30.04.2016 г., около 21.15 ч., на АМ „Струма“ при км. 72,
К.М.С., с ЕГН: **********, при управление на лек автомобил „БМВ 320 Д“, с рег.
№ *******, нарушила правилата за движение по пътищата и реализирала
пътнотранспортно произшествие (ПТП), при следния механизъм: л.а. „БМВ 320 Д“, с рег. № ******* се е движел по
неосветен участък от пътя и в опита си да избегне удар с намиращо се на пътното
платно животно (куче), водачът изгубил контрол върху управлението на автомобила,
който се блъснал вляво и дясно по посока на движението в еластична ограда.
Ищецът
твърди, че при настъпване на описаното ПТП е бил пътник в лек автомобил „БМВ
320 Д“, с рег. № *******. В резултат на ПТП, ищецът получил следното увреждане: счупване
на долния край на лъчевата кост-открито. Лечението включвало оперативна
интервенция и имобилизация с гипсова шина. Продължителното лечение довело до
затруднено движение на горния ляв крайник за период от повече от 30 дни, през
който ищецът имал нужда от помощ за грижата за себе си. Всичко това му
причинило неимуществени вреди - болки и страдания. Освен това, ищецът твърди,
че е направил разходи за лечение в размер на 324 лева.
Ищецът
твърди, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата,
управляващи правомерно лек автомобил марка „БМВ" с рег. № *******,
включително и на водача К.М.С.. Застрахователната полица била със срок на
действие от 15.02.2016 г. до 14.02.2017 г. Ищецът отправил претенция към ответника за
изплащане на обезщетенията за претърпените вреди. Ответникът първоначално определил обезщетение в размер на 3 000
лева за неимуществените вреди и 324 лева за имуществените вреди, претърпени от
ищеца, но впоследствие отказал плащане
на застрахователно обезщетение.
Предвид
изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде
осъден да му заплати: сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на отказа за
изплащане на обезщетение (07.11.2016 г.) до окончателното й изплащане и сумата
от 324 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от датата на извършването на разхода - 04.05.2016
г.). Ищецът претендира и направените по
делото разноски.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът З. „Л.И.” АД е депозирал отговор на исковата
молба. Ответникът оспорва исковете с възражението, че не е налице виновно и
противоправно поведение от страна на водача на лекия автомобил „БМВ“.
Евентуално, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца, изразяващо се непоставяне на обезопасителен колан в нарушение на чл.
137а ЗДвП
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.
493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ
(обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.) .
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", който може да прави възраженията,
които произтичат от застрахователния договор и от гражданската отговорност на
застрахования, с иЗ.лючение на възраженията,
посочени в ал. 2 на чл. 432 КЗ. Видно
от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено
наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния
автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя,
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връЗ.а и вина/,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за
обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има
вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината
се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е
в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 30.04.2016 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен на 15.02.2016 г. във формата на застрахователна полица № BG/22/116000587330, валидна от
15.02.2016 г. до 14.02.2017 г., З. „Л.И.“ АД е застраховало гражданската
отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „БМВ 320 Д“, с рег.
№ *******, включително и на водача К.М.С.. Този факт е приет за безспорен и ненуждаещ се
от доказване в отношенията между страните по делото (с определение от 01.09.2017 г.),
а и се установява от представената застрахователна полица и от Справка от
базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд (л. 23 от делото).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
Съдът
приема за установено по делото, че на 30.04.2016 г.,
около 21.15 ч., на АМ „Струма“ при км. 72, К.М.С., с ЕГН: **********, при управление
на лек автомобил „БМВ 320 Д“, с рег. № *******, е реализирала ПТП, при което
лекият автомобил се е ударил в вляво и дясно по посока на движението в
еластична ограда и при което е пострадал ищецът П.М.С., който е бил пътник в автомобила.
Настъпването
на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника се установява от представения по делото Протокол за
ПТП № 1583201, съставен на 30.04.2016 г. от мл. автоконтрольор при ОДМВР –
Кюстендил. Като причини и обстоятелства
за настъпване на ПТП, в Протокола за ПТП е посочено, че на 30.04.2016 г., около 21.15 ч., лек автомобил „БМВ 320 Д“, с рег.
№ *******, управляван от К.М.С., се е
движил по АМ „Струма“ при км. 72, и на „неосветен
участък от пътя, внезапно изскача
безстопанствено животно (куче), вследствие на удара автомобилът се блъска в
ляво и в дясно по посока на движението в еластична ограда“. Протоколът е
подписан от актосъставителя и от водача,
без възражения.
Представен е и Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, съставен на 04.05.2016 г. от мл. автоконтрольор при ОДМВР –
Кюстендил, РУ-Дупница, в който е описан напълно идентичен механизъм на
настъпване на ПТП. В Констативния протокол е посочено, че при процесното ПТП е
пострадал П.М.С., с увреждане: „фрактура на лява ръка“.
На 11.05.2016 г., на водача К.М.С. е
съставен Акт за установяване на административно нарушение, за това че на
30.04.2016 г., около 21.15 ч.,
при АМ „Струма“, при км. 72, е управлявала лек автомобил „БМВ 320 Д“, с
рег. № *******, с несъобразена с пътните условия скорост, на неосветен участък
от пътя, вследствие на което блъска
внезапно изскочило на пътя животно
(куче) и реализира ПТП.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля К.М.С., от
показанията на които се установява идентичен механизъм – свидетелката е
управлявала лекия автомобил по АМ „Струма“, на пътя излязло куче, свидетелката натиснала спирачките
„по И.тинкт“, автомобилът поднесъл, започнал да се върти, и се ударил
в мантинелите. Свидетелката сочи, че при настъпване на ПТП, П.М.С. е бил
пътник в автомобила, стоял е на задната седалка, зад водача на автомобила. Когато
автомобилът спрял, свидетелката и майка й (която се возела на мястото до
водача), слезли от автомобила. Ищецът започнал да пищи, да плаче, бил стъписан.
Свидетелката и майка й видели кръв по него. Спрели хора и извикали линейка. Съдът
съобрази блиЗ.ата родствена връЗ.а между ищеца и свидетелката (брат и сестра),
но след като взе предвид, че показанията на св. Стоянова са последователни,
непротиворечиви, кореспондират на останалите събрани по делото доказателства и
доказателствени средства, съдът им даде вяра и ги кредитира.
По
делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза, което не
е оспорено от страните и което съдът кредитира, като обективно и компетентно.
Вещото лице, след като се е запознало с представените по делото доказателства,
е описало следният механизъм на ПТП: на 30.04.2016 г.,
лек автомобил „БМВ 320 Д“, с рег. № ******* се движи с висока скорост по АМ
„Струма“, когато на пътното платно излиза куче. При удара на кучето и
отклоняването на автомобила наляво, водачът губи контрол върху управлението на
автомобила, пресича пътното платно отдясно наляво и се удря в разделителната
мантинела на тревния остров в ляво. Видно от АТЕ, причините за настъпване на
ПТП са високата скорост на движение на автомобила при навлизане на кучето на
пътното платно, ряЗ.ата употреба на спирачките и органите за управление на
автомобила (рязко завъртане на волана), при което водачът е изгубил контрол
върху управлението на автомобила, излязъл е извън пътното платно в ляво, ударил
се е в мантинелата, след което се е завъртял, върнал се е в дясната част на
пътното платно, ударил се е в дясната мантинела и се е установил в покой.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Неоснователни са възраженията на ответника, че водачът на лек
автомобил „БМВ 320 Д“, с рег. № *******
не е виновен
за настъпването на процесното ПТП. С
оглед установеното от фактическа страна, водачът К.М.С. е действала
противоправно, тъй като е нарушила разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, предвиждаща, че водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
В
заключение, съдът приема, че събраните по делото писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства установяват предпоставките
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 432, ал.1 КЗ, застрахователят
по застраховка "Гражданска отговорност" ЗК „Л.И.“ АД дължи да заплати обезщетение за доказаните
неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадал се явява П.М.С. (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ.).
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът
намира следното:
От
събраните по делото писмени доказателства (епикриза от Клиника по детска ортопедия и
травматология при УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД) и от заключението по съдебно-медицИ.ката
експертиза, което не е оспорено от страните и което съдът кредитира изцяло, се
установява, че в резултат
на процесното ПТП, П.М.С. е претърпял следното увреждане: открито
счупване на костите на лявата предмишница в долния край. Проведено е било оперативно лечение – метална
остеосинтеза и гипсова имобилизация за срок от 35-45 дни. Видно от СМЕ,
счупването на костите на лявата предмишница е довело до трайно затруднение
движенията на левия горен крайник за срок от около 2-3 месеца. Болките, които е
търпял ищецът са били интензивни в първите дни след травмата и постепенно са
намалявали. През периода на имобилизацията на ръката, ищецът е бил затруднен в
ежедневното си обслужване.
Видно
от събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелката К.М.С., след
процесното ПТП, ищецът започнал да пищи, да плаче, бил стъписан, имало кръв по
него. Била извикана линейка и ищецът, бил откаран в болница, поставен му бил
гипс, с който престоял един или два месеца. Свидетелката сочи, че поставеният
гипс пречел на ищеца да спортува. Започнал да посещава тренировките си по бокс
една седмица (свидетелката е разпитана (на 05.02.2018 г.), наложило се да
отсъства и от училище за около една седмица.
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението
за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за
цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато насока
е константната съдебна практика на всички съдилища в Република България. В тази
връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на
ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни
случаи и отчете вида и характера
на уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на
лечебния и възстановителен период, ограниченията които е търпял пострадалия,
възрастта на П.М.С. към датата на ПТП – 13 г., извършената оперативна
интервенция, необходимостта от чужда помощ на ищеца, промяната в обичайния му
начин на живот, както и социално-икономическите условия към момента на
настъпване на ПТП и към настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на П.М.С., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 18 000 лева
Относно иска за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди:
По
делото е представена фактура № **********/04.05.2016
г., издадена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД,
като доставчик на описаната стока „кишнерови игли“,
с получател П.М.С., ца сумата от 324 лева (с ДДС). От заключението по СМЕ се
установява, че извършеният
разход е бил необходим за лечението на ищеца и е бил направен
във връзка с него. Поради това, искът за заплащане на сумата от 324 лева – обезщетение
за имуществени вреди, следва да бъде уважен изцяло.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец.
Ответникът
твърди, че ищецът
като пътник в превозното средство е пътувал без поставен обезопасителен колан. От
показанията на св. Стоянова се установява, че при настъпване на процесното ПТП,
П.М.С. е бил пътник в автомобила, стоял е на задната седалка, зад водача
на автомобила, и е бил с поставен предпазен колан. Поради
това, възражението е неоснователно. Освен това, видно от заключението по
комплексната медико-автотехническа експертиза, първият удар в мантинелата е бил
с лявата странична на автомобила. Фрактурата на лявата ръка на ищеца е от
притискане на тялото към врата на автомобила при удара в мантинелата (видно от
АТЕ). Вещото лице обяснява в открито съдебно заседание, че счупването е
получено от ищеца при подпиране, с цел да се предпази и че при този механизъм на
настъпване на ПТП, е нямало никакво значение дали детето е бил с предпазен
колан или не. С оглед на изложеното, съдът намира, че с поведението си пострадалият
не е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, поради което
определените по-горе обезщетения не следва да бъдат намалявани.
Съгласно чл чл. 432, ал. 1 КЗ,
отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на
новия КЗ (в сила от 01.01.2016г.),
обаче, предвиждат, че застрахователят
дължи лихва за забава от един по- късен момент. Съгласно чл. 497, ал. 1
, т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо се лице по
други застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той
трябва да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта
от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и
най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани
при завеждането по изречение първо. Чл.
496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
Съгласно
чл. 380, ал. 3 КЗ, непредставянето на данни за банковата сметка от страна на
лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по отношение на
плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ.
В
случая, претенцията на ищеца е била заведена при ответника на 03.06.2016 г. С
писмо от 27.09.2016 г., ответникът е заявил, че е било определено обезщетени в
размер на 3000 лева – за неимуществените вреди и 324 лева – за имуществените
вреди, и е поискал от ищеца да бъде посочена банкова сметка. ***.10.2016 г.,
ищецът е посочил банкова сметка, ***, че не е съгласен с размера на
определеното обезщетение за неимуществени вреди. С писмо от 07.11.2016 г.,
ответникът е уведомил ищеца, че не са налице основания за изплащане на
застраховате
Ищецът
претендира лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди от 07.11.2016 г., от която и дата ответникът
дължи лихвата по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Обезщетението
на имуществени вреди се претендира ведно със лихвата за забава от 04.05.2016 г.
С оглед установените по-горе факти и цитирани разпоредби, същата е дължима от
26.10.2016 г., а за периода от
04.05.2016 г. до 25.10.2016 г., претенцията следва да се отхвърли, като
неоснователна.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъди сумата от 225 лева от общо направените разноски в
размер на 500 лева (500 лв. х 0.45) – депозит за АТЕ и СМЕ.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се
присъди сумата от 165 лева от общо
направените разноски в размер на 300 лева (300 лв. х 0.55) – депозит за
експертиза. На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл.
37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането
на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 200 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди
сумата от 110 лева (200
х 0.55) за юрисконсултско
възнаграждение.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38,
ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер
на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца – адв. Я.Д., адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената
част от исковете в размер на 782.87 лева (1739.72 лв. х
0.45).
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената
част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски градски
съд, сумата от 732.96
лева –
държавна такса, от внасянето на която
съдът, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е освободил ищеца.
Така
мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“
АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на П.М.С., с ЕГН: **********,
действащ чрез своята майка и законен представител С.Б.Т., с ЕГН: **********, с
адрес: ***,
-
на
основание чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 18 000 лева – главница,
представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от П.М.С. неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 30.04.2016 г., на АМ „Струма“, ведно със законната лихва,
считано от 07.11.2016 г. до окончателното плащане,
-
на
основание чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 324.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди (разход за „кишнерови игли“, за
който е била издадена фактура № **********/04.05.2016 г.), ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 26.10.2016 г. до окончателното им плащане, както
и
-
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 225
лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, иска по чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр.
чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над 18 000
лева до пълния предявен от 40 000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, както и претенцията за лихва за забава върху сумата от 324 лева, за
периода от 04.05.2016 г. до 25.10.2016
г.
ОСЪЖДА П.М.С., с ЕГН: **********,
действащ чрез своята майка и законен представител С.Б.Т., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 165 лева – разноски по делото и на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, и
сумата от 110 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“
АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат Я.Д.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 782.87
лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 732.96 лева – разноски по делото, представляващи държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: