Присъда по дело №360/2025 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 34
Дата: 5 юни 2025 г. (в сила от 21 юни 2025 г.)
Съдия: Пламена Колева Недялкова
Дело: 20253630200360
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 34
гр. Шумен, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
СъдебниК.А М. П.

заседатели:А. М. П.
при участието на секретаря В. Ст. С.
и прокурора Й. Й. Л.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Наказателно дело от
общ характер № 20253630200360 по описа за 2025 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. Е. З. с ЕГН**********, роден на ***. в гр.Шумен,
български гражданин, с постоянен адрес в гр.Шумен, основно обр., неженен, неосъждан, ЗА
ВИНОВЕН В ТОВА, че в периода от неустановена дата от м.септември 2023г. до
неустановена дата в средата на м.януари 2024г. с цел да набави за себе си имотна облага
принудил А. Д. Д. от гр.Шумен, чрез сила и заплашване, да извърши нещо противно на
волята му – да му предаде сума в общ размер на 3000 лева и с това причинил имотна вреда
на Г. К. Д. и Д. П. Д. от гр.Шумен, като по време на извършване на деянието е бил
непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.214 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1, във
вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК и чл.54 ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА на 6 /шест/ месеца „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“ и “ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ ”, което да бъде изпълнено , чрез
поставяне на съобщение на таблото в Община Шумен като го оправдава по първоначално
повдигнатото обвинение, че е извършил деянието и през м.август 2023г.
На основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наказанието "лишаване
от свобода" за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца.
ОСЪЖДА А. Е. З. с ЕГН**********, Л. Ф. З., ЕГН********** и Е. Х. З.,
ЕГН********** солидарно да заплатят на Г. К. Д., ЕГН********** и Д. П. Д.,
ЕГН********** сумата от 3000 лева представляваща уважен граждански иск за
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
17.03.2025г. до окончателното плащане.
На основание чл.189 ал.3 от НПК осъжда А. Е. З. с ЕГН**********, Л. Ф. З.,
ЕГН********** и Е. Х. З., ЕГН********** солидарно да заплатят на Г. К. Д.,
ЕГН********** сумата от 600 /шестстотин/ лева, направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
1
На основание чл.189 ал.3 от НПК осъжда подс. А. Е. З. с ЕГН********** да заплати
в полза на държавата по сметка ОДМВР - Шумен направените деловодни разноски в
досъдебното производство в размер на 1427.49 лева, както и 5 лева по сметка на Районен
съд гр.Шумен при издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.189 ал.3 от НПК осъжда подс. А. Е. З. с ЕГН********** да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр.Шумен направените в
съдебното производство разноски в размер на 150 лева, както и 5 лева при издаване на
изпълнителен лист.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по Гражданския процесуален кодекс осъжда подс.А. Е. З. с ЕГН**********, Л. Ф. З.,
ЕГН********** и Е. Х. З., ЕГН********** солидарно да заплатят в полза на бюджета по
сметка на Районен съд гр.Шумен държавна такса върху уважения граждански иск в размер
на 120 лева.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Шуменския окръжен съд в 15-
дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НОХД № 360 по описа за 2025г. на ШРС

На 07.02.2025г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен
обвинителен акт по ПД №20/2025г., по който в същия ден е образувано производство пред
първа инстанция срещу А.Е.З. с ЕГН**********, с постоянен адрес в гр.Шумен, за
извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл.214 ал.1, във вр. с чл.26
ал.1, във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че в периода от
неустановена дата от м.август 2023г. до неустановена дата в средата на м.януари 2024г., с
цел да набави за себе си имотна облага, принудил А.Д.Д. от гр.Шумен, чрез сила и
заплашване, да извърши нещо противно на волята му – да му предаде сума в общ размер на
3000 лева и с това причинил имотна вреда на Г.К.Д. и Д.П.Д. от гр.Шумен, като по време
на извършване на деянието е бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си – престъпление по чл.214 ал.1, във
вр. с чл.26 ал.1, във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК.
Преди началото на разпоредителното заседание пострадалите – Г.К.Д. и Д.П.Д. са
направили искане да бъдат конституирани като граждански ищеци. Предявили са
граждански иск солидарно срещу подсъдимия и неговите родители - Л.Ф.З.,
ЕГН********** и Е.Х.З., ****, в размер на 3000 лева, представляващ обезщетение за
причинените имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва
от ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 17.03.2025г. до
окончателното плащане.
В хода на разпоредителното заседание Г.К.Д. и Д.П.Д. са конституирани като
граждански ищци и е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство
предявеният граждански иск солидарно срещу подсъдимия и неговите родители - Л.Ф.З. и
Е.Х.З. за причинени имуществени вреди в размер на 3000 лева, ведно със законната лихва от
17.03.2025г. Молят за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение и
предлага на съда да определи на подсъдимия наказание при условията на чл.54 от НК - 1
година “лишаване от свобода”, изпълнението на което да бъде отложено за срок от 3
години, както и обществено порицание.. По отношение на гражданския иск намира същият
за основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло
Повереникът на гражданските ищеци намира предявеният граждански иск за доказан.
Моли подсъдимият и неговите родители да бъдат осъдени солидарно да заплатят на
гражданските ищци сумата от 3000 лева, както и да бъдат присъдени направените разноски
във връзка с гражданския иск.
Подсъдимият не се признава за виновен по повдигнатото обвинение. В хода на
съдебното следствие дава обяснения в своя защита. В последната си дума моли съда да го
разбере и да се постави на неговата позиция. Защитникът на подсъдимия в хода на
съдебните прения моли подсъдимият да бъде оправдан. Намира обвинението за недоказано
от обективна и субективна страна, излагайки доводите си за това. При условията на
евентуалност моли за налагане на наказание „общствено порицание“, на основание чл.55
ал.1 т.2 б.б от НК. По отношение на предявения граждански, счита че следва да бъде
отхвърлен като неосновален и недоказан.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият А.Е.З., роден през 2007-ма година бил неосъждан, ученик в 9-ти клас в
ПГОХХТ „Проф. д-р Асен Златаров гр. Шумен. Същият бил на отчет в Детска
педагогическа стая. В Местната комисия за борба е противообществените прояви на
малолетни и непълнолетни било образувано и възпитателно дело спрямо него. Освен това
1
имал и лоши характеристични данни, липсвало у него изградено чувство за вина и
критичност към собствените си постъпки. Нивото на възпитаност не отговаряло на
възрастта, бил изключително арогантен, не признавал и не зачитал авторитети.
Свидетелят А.Д.Д., роден през 2010 г. бил ученик е добър успех, в 7-ми клас в
Средно училище „Панайот Волов“ гр. Шумен. Той се познавал с подс. З. от няколко години.
Двамата излизали, както сами, така и в обща компания със свидетелите К.Я.С., Р.В.М.,
Б.В.Р.. В един момент през 2022г. подс. З. започнал да се държи лошо спрямо св.Д. като го
обиждал наричайки го „черен мангал“, „циганин“, не му позволявал да се прибере в
указания от родителите му час. Водил го насила в домът си, където го бутал, блъскал като
му казвал „няма да се прибираш, тука ще стоиш, не ме интересува“. Вземал му телефона и
ключовете, за да не може да си тръгне. Въпреки поведението на подсъдимия, св.Д. не
прекратил отношенията си с него и двамата продължавали да излизат заедно.
На неустановена дата през месец август 2023 г. подсъдимият З. поискал пари от св.Д.
като му казал, че му трябват за да си купи дрехи и за да се почерпят. Св.Д. взел 150 лева от
парите, които си бил спестил и двамата с подсъдимият излезли, почерпили се и подсъдимият
си купил дрехи.
През м.септември 2023г., след започване на учебната година, подсъдимият започнал
да иска от св.Д. допълнителни суми. При несъгласие от страна на св.Д. да му предостави
пари, подсъдимият започнал да го заплашва и тормози физически, и психически. Принуден
от тези обстоятелства, св.Д. вземал пари, които знаел, че родители му (свид. Г.К. Д.а и
Д.П.Д.) крият в спалнята си, и ги предавал на подс. З..
Двамата излизали често - както сами, така и в компания със свидетелите К.Я.С.,
Б.В.Р. и Р.В.М.. Подс.З. упражнявал насилие спрямо Д.,тъй като искал да му дава пари.
Когато се случвало Д. да откаже да му даде пари, З. го заплашвал с насилие, а именно - с
удари по тялото. Случвало се също така и действително да го удря. Всичко това се случвало
на неустановени дати в периода от средата на м.септември 2023г. до средата на м.януари
2024г. в гр. Шумен. Св. Д. бил причакван и пред училището му от подсъдимия. На
неустановена дата през м.септември 2023г. подсъдимият З. причакал Д. до училището му,
притиснал го в един ъгъл. Казал му да го не прецаква и го ударил с камът по главата, също
така го ударил с крак и с юмрук, след което отишли до дома на пострадалия, от където
последния взел сумата от 150 лева и я дал на подсъдимия. Свидетел на тези действия станал
св.К.Я.С.. Подсъдимият заплашвал Д. и с думите „Ако сега не вземеш пари от вашите,
другият път ще стане по-лошо“. Когато пострадалият не бил съгласен да даде пари на
подсъдимият, случвало се е последния да отиде пред дома му, където крещял и блъскал по
прозорците. В някои случаи при предаването на парите от пострадалия на подсъдимия
присъставали и свидетелите К.Я.С., Б.В.Р. и Р.В.М..
Така, принуждаван чрез сила и заплашване от страна на подс. З., в периода от
неустановена дата на месец септември 2023г. до неустановена дата в средата на месец
януари 2024г., пострадалият му предал няколко пъти суми в различни размери, като общата
сума възлизала на 3000 лева. Тази сума св.Д. вземал от дома си от парите, които родителите
му държали в спалнята си.
В средата на м.януари 2024г. св.А. Д. споделил с дядо си – св.К.С.Т., за тормоза на
който бил подложен и, че е взел от парите на родителите си - 3000 лева, които дал на
подсъдимия, за да не го тормози, след което двамата посетили РУ – Шумен и бил подаден
сигнал.
След като разбрала за случилото се св. Г.К. Д.а преброила парите, които със съпруга
си били събрали и установила, че липсват 3000 лева.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно‐
психиатрична експертиза на подс. З.. Видно от нейното заключение към момента на
инкриминираното деяние същият е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Съгласно заключението на вещото лице
2
постъпката му напълно се вписвала в девиантния му стил на поведение през последните
години и не се касае за деяние извършено поради увлечение или лекомислие.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена комплексна
съдебно психиатрична – психологична експертиза и на пострадалия – св. А. Д.. Според
вещите лица св.Д. не страда от умствена недоразвитост и от психично заболяване. При него
е налице разстройство в социалното функциониране, с начало типично за детството и
юношеството. Същият е способен да възприема правилно и точно факти и обстоятелства
свързани с деянието, да ги запаметява в адекватен и пълноценен обем и да ги
възпроизвежда.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на:
показанията на свидетелите А.Д.Д., Г.К. Д.а, Н.Т.К., К.Я.С. и Р.В.М., Б.В.Р., К.С.Т., част от
показанията на св.Л.Ф.З., приобщените на основание чл.281 ал.1 т.1 и т.2 пр.2 от НПК
показания на свидетелите А.Д.Д., Р.В.М., Б.В.Р., К.Я.С. дадени пред съдия в досъдебното
производство, заключенията на съдебно психиатрична и комплексна съдебно психиатрична
– психологична експетизи, поддържани от вещите лица в с.з. и приети от съда,
присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.
По отношение на изготвените експертизи съдът намира, че всяка една от тях е пълна и
обективно дадена, дава компетентен отговор на всички поставени въпроси и доколкото за
съда не съществува съмнение в компетентността и непредубедеността на вещите лица то
същите следва да бъдат кредитирани изцяло.
Изпълнителното деяние на престъплението се изразява в престъпно мотивиране на
пострадалия да предприеме определено поведение против волята си, като деецът използва
принуда и последната е средство пострадалият да предприеме желаното от дееца поведение
– да извърши акт на имуществено разпореждане, с което причинява на пострадалия или на
друго лице имуществена вреда.
Съдът намира въз основа на събраните по делото доказателства, че не може да бъде
споделено становището на защитника на подсъдимия, че деянието е несъставомерно от
обективна и субективна страна, поради факта, че не било доказано, че родителите на
пострадалия разполагали с посочената сума, както и че даването на парите било в резултат
на упражнена по отношение на пострадалия сила и заплашване.
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от
НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че подсъдимия е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението от общ характер, наказуемо по чл.214 ал.1,
във вр. с чл.26 ал.1, във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК .
Въз основа на събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите
А.Д.Д., Г.К. Д.а, Н.Т.К., К.Я.С. и Р.В.М., Б.В.Р., К.С.Т. и приобщените на основание чл.281
ал.1 т.1 и т.2 пр.2 от НПК показания на свидетелите А.Д.Д., Р.В.М., Б.В.Р., К.Я.С. дадени,
съдът намира за безспорно установено, че подсъдимият е осъществил състава на
престъплението.
Действително пострадалият – св. А. Д. и пострадалата св. Г.К. Д.а, в качеството си на
граждански ищец, са заинтересовани от изхода на делото и затова техните показания, както
и обясненията на подсъдимия, които имат двояка природа на доказателствено средство и
средство за защита следва да бъдат анализирани прецизно. В подкрепа на заявеното от
пострадалия - св. А. Д. за упражняван спрямо него физически и психически тормоз, в
периода от средата на м.септември 2023г. до средата на м.януари 2024г. от страна на
подсъдимия, с цел предоставяне на парични суми и факта на предоставянето им, в резултат
на упражнения тормоз, са горепосочените гласни доказателства.Така събраните по делото
гласни доказателства, съдът кредитира като депозирани от лица, които пряко и
непосредствено са възприели фактите, за които свидетелстват и по отношението на които не
са налице, каквито и да било данни за възможна заинтересованост. Разкриват обстоятелства
в зависимост от това към кой момент различните свидетели са били очевидци на факти и
3
обстоятелства имащи значение по делото. В своята съвкупност изясняват в пълнота всички
факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на подсъдимия и
пострадалия. Същите съставляват пряко доказателство, тъй като свидетелите са очевидци
на действията на подсъдимия и пострадалия. Показанията, които тези свидетели дават за
основните факти и обстоятелства, съотносими към предмета на доказване в хода на
съдебното следствие и тези дадени в хода на досъдебното прооизводство, приобщени по
реда на чл.281 от НПК, съдът възприе и им даде вяра, като прецени, че същите са логични,
вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от останалите събрани доказателства.
В тази връзка съдът не кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на
неговата майка – св. Л.Ф.З., че подсъдимият не е осъществял принуда спрямо св.Д. и не е
получавал парични суми от св.Д., тъй като по категоричен начин се опровергават от
останалите събрани по делото гласни доказателства, които съдът кредитира по изложените
по – горе съображения. В подкрепа на техните твърдения не са събрани каквито и да е
други доказателства.
Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват
нормалните условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи и
обществените отношения, които осигуряват на човека възможност свободно да формира
своята воля и да избира поведение;
От обективна страна подсъдимият чрез своите действия, в периода от от средата на
м.септември 2023г. до средата на м.януари 2024г., принудил пострадалия А. Д., противно на
волята му, да му предаде различни по размер суми, в общ размер на 3000 лева, собственост
на родителите му Г.К.Д. и Д.П.Д., в резултат на което им причинил имотна вреда в размер на
3000 лева. Подсъдимият е оказал физическо и психическо въздействие /заплаха/ върху
личността на пострадалалия А. Д., което е било от естество да го мотивира да предаде
сумите. За съставомерността на деянието е ирелевантно дали заплашването е правомерно
или неправомерно и дали подсъдимият е имал обективната възможност да осъществи
заплашващото деяние, достатъчно е да е годно за внуши основателен страх у пострадалалия
за неговото здраве като законът не уточнява в какво трябва да намери израз застрашаването
и какви средства методи се използват за възбуждането на основателния страх. Налице и
вторият елемент от изпълнителното деяние - довеждането до знанието на изнудвания на
желаното от дееца поведение, като двата елемента се осъществяват един след друг или
едновременно и поредността им не е от значение. Именно вследствие на упражнената
принуда, пострадалият А. Д. е предприел исканото от него поведение – предаване на пари,
противно на волята му, което по съществото си представлява акт на имуществено
разпореждане. Пострадалалият се подчинява на подсъдимия от страх, че ако не го стори, ще
настъпят неблагоприятни за него последици, като това му поведение е в пряка и
непосредствена причинна връзка с упражнената принуда, тъй като без нея не би предприел
акта на имуществено разпореждане. Касае се за резултатно престъпление, което е довършено
с настъпване на имотната вреда. Доколкото парите са били собственост на родителите на А.
Д., в конкретният случай имотната вреда е настъпила за тях.
По отношение обвинението, че подсъдимия е извършил престъплението и през
м.август 2023г., съдът намира обвинението в тази част за несъставомерно и недоказано, тъй
като от доказателствата по делото – показанията на св.А. Д. се установява, че доброволно е
предоставил сумата на подсъдимия, а не в резултат на упражнено спрямо него физически
или психическо въздействие и парите са били от негови лични спестявания. Поради
горното, съдът оправда подсъдимият да е извършил деянието за което е обвинен за
извършено "продължавано престъпление" в частта за м.август 2023г.
Субект на престъплението е непълнолетно вменяемо лице, което към момента на
инкриминираното деяние е могло да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Съгласно заключението на вещото лице постъпката му напълно се
вписвала в девиантния му стил на поведение през последните години и не се касае за деяние
4
извършено поради увлечение или лекомислие.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл и с
користна цел - действал е със съзнанието, че пострадалият не желае да извърши желаното от
него имуществено разпореждане и ще реши да го извърши вследствие именно на
упражнената принуда, като едновременно с това предвижда и неизбежността на имотната
вреда в резултат на това негово престъпно мотивирано поведение, като едновременно с това
цели набавянето на имотна облага за себе си - т.е. съзнавал е обществено опасния характер
на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.
Квалификацията на престъплението следва да се приложи във връзка с чл.26 ал.1 от
НК тъй като отделните деяния осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите деяния от обективна и
субективна страна представляват продължение на първото деяние.
Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото на
собственост другиму и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и
неправомерен начин.
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление
съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, степента на
обществена опасност на подсъдимия, както и подбудите за извършване на престъплението и
констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия:
* смекчаващите вината обстоятелства - добросъвестно поведение в наказателния
процес, неосъждан;
* отегчаващи вината обстоятелства – съдът не констатира такива;
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието
посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия, като
наказанието бъде определено при условията на чл.54 ал.1 от НК, тъй като съдът не
констатира многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или изключително такова
сред тях. За престъплението по чл.214 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1, във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК
е предвидено наказание "лишаване от свобода" до три години и обществено порицание.
Съдът, съобразявайки горните обстоятелства, счита, че справедливо и съответно на
извършеното ще бъде определяне на наказание "лишаване от свобода" в размер на 6 месеца
и обществено порицание.
В същото време, съдът като прецени смекчаващите отговорността обстоятелства и
липпсата на отегчаващо отговорността обстоятелство, както и че за подсъдимия са налице
условията за приложението на чл.66 от НК намери, че условното осъждане ще бъде
достатъчно средство за превъзпитанието му и ще повлияе поправително върху него и поради
това отложи изтърпяването на така определеното наказание за срок от една година и шест
месеца, съобразно разпоредбата на чл.69 от НК. Определеният размер на наказанието, съдът
намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната
укоримост на престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения, а освен това съдът счита, че
така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме
възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
По отношение на предявения граждански иск за претърпените от Г.К. Д.а и Д.П.Д.
имуществени вреди солидарно срещу подсъдимия и неговите родители - Л.Ф.З.,
ЕГН********** и Е.Х.З., ****, в размер на 3000 лева, представляващ обезщетение за
причинените имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска – 17.03.2025г. до окончателното плащане, съдът счита, че
5
същият допустим и основателен по следните правни съображения: Претендира се
гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние имуществени вреди,
т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени
задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило
да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните имуществени вреди влизат
отрицателни последици настъпили за пострадалите, при наличието на които възниква
разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи
обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от престъпното
посегателство. Г.К.Д. и Д.П.Д. са лицата, на които е била причинена имотна вреда, в
резултат от извършеното от подсъдимия престъпление, поради което се явяват лица имащи
право да претендират обезщетение. Искът е предявен своевременно, съгласно изискванията
на закона, поради което предявения граждански иск за имуществени вреди се явява
своевременно предявен.
Така предявения иск - солидарно срещу подсъдимия и неговите родители, е допустим.
Непълнолетния извършител носи лична отговорност за вредите, които виновно е причинил
дригиму, на основание чл.45 от ЗЗД. Материално – правната отговорност на родителите
също е лична и произтича от нормата на чл.48 от ЗЗД. Увреденият има право да избере дали
да насочи иска за обезщетение срещу прекия причинител на вредата, срещу родителите му
или солидарно към всички отговорни. Отговорността на прекия непълнолетен причинител
на вредата по чл.45 от ЗЗД и родителите му по чл.48 от ЗЗД е солидарна и произтича от
закона.
Предвид установения факт, че вследствие на осъществената спрямо пострадалия А.
Д. принуда, последният извършил акт на имуществено разпореждане като предал на
подсъдимия сума в общ размер на 3000 лева, която сума е била собственост на родителите
му - Г.К.Д. и Д.П.Д., която сума не е възстановена, искът се явява основателен и доказан в
пълния предявен размер.Съдът присъди сумата, ведно със законната лихва от 17.03.2025г.
/датата на предявване на иска/ до окончателното плащане.
На основание чл.189 ал.3 от НПК на подсъдимия А.Е.З. и гражданските ответници -
Л.Ф.З. и Е.Х.З., съдът възложи да заплатят при условията на солидарност, направените от
Г.К.Д., ЕГН********** по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600
/шестстотин/ лева.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия А.Е.З. да заплати в
полза на държавата по сметка ОДМВР - Шумен направените деловодни разноски в
досъдебното производство в размер на 1427.49 лева и в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд гр.Шумен направените в съдебното производство разноски в
размер на 150 лева, както и 5 лева при издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по Гражданския процесуален кодекс, съдът възложи на подсъдимия А.Е.З. и гражданските
ответници - Л.Ф.З. и Е.Х.З. да заплатят при условията на солидарност в полза на бюджета
по сметка на Районен съд гр.Шумен държавна такса върху уважения граждански иск в
размер на 120 лева.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.



Районен съдия:
6
Съобщи за изтекли лични данни