№ 159
гр. Провадия, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20213130101128 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от ГПК.
Производството се образува по искова молба за развод, предявена от М. Т., роден на
25.09.1994 г. в гр. ****, гражданин на Република Турция против М. ХР. В..
Ищецът твърди, че сключва граждански брак с ответницата на 01.09.2017 г. в
Кметство на Ерьо, Ерьоскьобинг, Кралство Дания. Посочва, че нямат родени деца от брака,
както и придобити по време на брака движими и недвижими имущества. Навежда
твърдения, че в началото съпружеските им отношения протичат в пълна хармония, но
впоследствие започва да усеща промяна в отношението на ответницата. Двете страни
започват да се карат все по-често, както и да не си говорят дни наред. Посочва, че
интимните му контакти с ищцата намаляват, а в последствие – преустановяват напълно.
Заявява, че крайната фаза на търпимост в отношенията им, е когато ищецът узнава, че
ответницата има две деца от предходна връзка с друг мъж от България, за което ищецът не е
бил уведомен от ответницата. Вследствие на това, се посочва, че страните се скарват
жестоко, след което ответницата напуска семейното жилище през август 2019 г. От този
момента, ищецът посочва, че не поддържа отношения с ответницата, всеки живее свой
собствен живот и не се интересуват един от друг. С тези мотиви, ищецът счита, че брачната
връзка с ответницата е дълбоко и непоправимо разстроена. Моли за прекратяване на брака
без произнасяне по въпроса за вината.
Назначеният от съда особен представител на ответницата депозира писмен отговор.
Посочва, че досега успява да осъществи връзка с ответницата, поради което оспорва изцяло
1
твърденията на ищеца, обективирани в исковата молба. Счита, че ищецът носи тежестта да
установи всички обстоятелства, свързани с твърдяното дълбоко и непоправимо разстройство
на брачния съюз с ответницата. Моли съдът да не се произнася по въпроса за вината,
предвид обстоятелството, че ищецът не отправя искане за това.
В открито съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от
процесуалния си представител. Поддържа молбата за развод. Желае прекратяването на
брака. Назначеният от съда особен представител на ответника поддържа подадения писмен
отговор. От събраните по делото доказателства, счита, че е налице дълбоко и непоправимо
разстройство на брака. Моли за решение в този смисъл.
Фактически констатации на съда:
По делото се събират, както писмени, така и гласни доказателства, които преценени
както по отделно, така и в съвкупност, дават възможност на съда да формира извод относно
наличната между страните фактическа обстановка.
От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак се
установява, че страните сключват граждански брак на 01.09.2017 г. в Кралство Дания, за
който впоследствие се издава акт за сключен граждански брак от българските органи с №
0020/15.10.2020 г., съставен в гр. ****.
По делото се разпитват лицата М.С. и О.Т. в качеството им на свидетели, чиито
показания съдът кредитира, тъй като са логични и без противоречия. От тях се установява,
че страните се разделят през месец август 2021 г., като причините са неразбирателство
между тях и узнаването от ищеца, че съпругата му има деца от предходна връзка. Съпрузите
не поддържат отношения от раздялата им през лятото на 2021 г. до момента.
Правни изводи на съда:
Според Семейния кодекс развод се допуска само при дълбоко и непоправимо
разстройство в брака. Дълбоко е това разстройство, при което между съпрузите липсва
взаимност, уважение, доверие и другарски отношения. В тези случаи брачната връзка
съществува само формално и в нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и
моралът. Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят
нормални отношения между съпрузите. То ще бъде налице, когато отношенията между
съпрузите са достигнали такова лошо състояние, което изключва възможността да се
преодолее (вж. т. 2 ППВС № 10 от 3.XI.1971 г., Пленум на ВС).
От гореустановената фактическа обстановка, следва да се приеме, че е налице
дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните. Неразбирателствата между
съпрузите и узнаването на ищеца, че съпругата му има деца от предходна връзка, за които
ищецът не знае, е причината за настъпилото разстройство на брачните отношения. Проява
на това разстройство е и продължителната към момента фактическа раздяла на страните,
което води на извода, че е невъзможно да се възстановят нормалните съпружески отношения
между страните. Всички тези фактори довеждат до разкъсване на семейната общност.
Следва да се приеме, че брачната връзка е само формална и не съответства на целта на
2
закона.
Като последица от горното, бракът следва да бъде прекратен без съдът да се
произнася по въпроса за вината, доколкото ищецът не желае това.
С оглед на гореизложеното, подадената искова молба, с която съдът е сезиран, се
явява основателна.
По разноските:
Ищецът претендира направените по делото съдено-деловодни разноски. Съдебните
разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг.
Разноските остават в тежест на всеки от съпрузите, както са ги направили, когато няма вина
или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни– чл.
329, ал. 1 от ГПК. При отхвърляне на иска за развод разноските се определят по реда на чл.
78 от ГПК.
В случая, въпросът за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брания
съюз, не е предмет на делото, тъй като няма искане на страните в тази насока. Разноските
трябва да останат, така както са направени от ищеца, включително за особен представител,
тъй като законът не прави разграничение относно вида на разноските.
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за таксите и разноските, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, следва да бъде определена окончателна
държавна такса за производството в размер на 20.00 лева, която следва да бъде заплатена от
всяка една от страните – по 10.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА развод и прекратява, сключения на 01.09.2017 г. в Кралство Дания,
граждански брак между М. Т., роден на 25.09.1994 г. в гр. ****, гражданин на Република
Турция, с личен идентификационен номер *********** с номер на поспорт *********, и М.
ХР. В., ЕГН:**********, за който се съставя акт за граждански брак № 21/15.10.2020 г. г. в
гр. ****, на основание чл. 49 от СК;
ОСЪЖДА М. Т., роден на 25.09.1994 г. в гр. ****, гражданин на Република Турция,
с личен идентификационен номер *********** с номер на поспорт *********, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на по сметка на Районен съд – Провадия,
държавна такса в размер на 10 лв. (десет лева), на основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК;
ОСЪЖДА М. ХР. В., ЕГН:********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на по сметка на Районен съд – Провадия, държавна такса в размер на 10 лв.
(десет лева), на основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК;
3
Решението за развод не подлежи на обжалване по арг. от чл. 325 от ГПК.
Препис от решението на се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4