Решение по дело №3789/2020 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е  

№ 260001 / 5.1.2021г.

гр. Перник, 05.01.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО                      ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА

при участието на секретаря Катя Василева, като разгледа докладваното от съдия К. Костадинова гр.д. № 3789 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Ш.Ш.Д., с рег. № 796, код по БУЛСТАТ: **********, подадена чрез процесуалния му представител – адв. А.Т., срещу „НД Мениджмънт“ ООД, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 546 лева, представляваща стойността на вземания, начислени по реда на чл. 79, ал. 3 от Закона за ЧСИ ЗЧСИ/, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че въз основа на изпълнителен лист и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадени по ч.гр.д. № 78/2015 г., по описа на РС Пловдив, по молба на ответника при ищеца е образувано изпълнително дело срещу двама длъжници – изп.д. № 20157960400393. Твърди се, че с молбата за образуване на изпълнителното дело всискателят ответник е възложил на ищеца всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ. В тази връзка и в производството по принудително изпълнение от ЧСИ са извършени редица действия – извършени са справки за имущественото състояние на длъжника, изпращани са съобщения и уведомления и са предприети изпълнителни действия.

За така извършените действия ЧСИ е издал сметки по чл. 79 от ЗЧСИ  № 23520/20.03.2020 г.  и № 23521/20.03.2020 г. Втората сметка заедно с фактура № **********/20.03.2020 г. били връчени на ответника „НД Мениджмънт“ ООД на 01.04.2020 г. 

Излагат се подробни доводи, че такси в хода на изпълнителното производство се събират за извършване на изпълнителни действия и други действия. Така посочените такси се начисляват по тарифа като се заплащат от взискателя, но са за сметка на длъжника. В исковата молба се твърди, че въпреки надлежното получаване на документите ответникът не е изпълнил задълженията си като взискател по изпълнителното дело и не е внесъл на ЧСИ дължимите от него такси. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

С исковата молба са представени: уведомление № 5983/27.03.2020 г., известие за доставяне, два броя сметки по чл. 79 от ЗЧСИ - № 23520/20.03.2020 г.  и № 23521/20.03.2020 г. и фактура № **********/20.03.2020 г.

В хода на делото са представени: удостоверение № 13136/14.10.2020 г. и три молби: от 28.07.2015 г., от 26.06.2019 г. и от 22.07.2020 г.

В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ответника е депозиран писмен отговор, с който исковите претенции се оспорват като недопустими, евентуално по основание и размер. По отношение на допустимостта се твърди, че „НД Мениджмънт“ ООД не било надлежен ответник, доколкото вземанията по изп.д. № 20157960400393 по описа на ЧСИ Д. били цедирани на трето лице с договор за продажба и прехвърляне на вземания.

По отношение на основателността се твърди на първо място, че от представените към исковата молба писмени доказателства не се установявало точно за какви действия в хода на изпълнителното производство се претендира процесното вземане. Тези действия според ответника не били индивидуализирани по вид, цена /за един брой/, количество нито дори дата на извършване. В тази връзка ответникът счита, че не може да прецени какви действия са фактурирани като извършени нито дали същите действително са осъществени и дали осъществяването им е било необходимо и целесъобразно. По тези съображения и счита, че изготвените два броя сметки са едновременно неяси и не съответстват на представената фактура.

На следващо място се твърди, че действия в хода на принудителното изпълнение се налагат само по искане на взискателя като същият следва първо да заплати съответната такса, и едва след това ЧСИ да извърши самото действие. Такова действие можело да се извърши без заплатена авансово такса само ако е с неотложен характер т.е. има обезпечителна функция. Посочва се обаче, че не може да се установи по делото някое от посочените като извършени от ищеца действия да имат такъв неотложен характер, доколкото се касаело основно за справки. В тази връзка е цитирана и съдебна практика. Посочва се, че принципно ЧСИ можел да събере таксите за такива действия и в последствие, но направо от длъжника. По тези съображения се прави извод, че ЧСИ произволно е извършвал действия с намерението да получи плащане за тях направо от длъжника.

Излагат се подробни доводи, че възлагането на правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ не означавало съдебният изпълнител да предприема каквито действия желае, а означавало, че същият следва да предприема само действия, които да водят до събиране на вземането, предмет на принудителното изпълнение.

На следващо място се посочва и че издадената от ЧСИ фактура не била законосъобразна. В тази връзка се посочва, че съгласно ЗДДС фактури следвало да се издават до 5 дни от данъчното събитие, а при авансово плащане до 5 дни от датата на получаване на плащането. Обръща се внимание, че в случая ищецът е издал фактура едва през 2020 г. за действия, посочени като извършени през 2015 г. – 2017 г.

Поддържа се, че ответното дружество не е осчетоводило процесната фактура, не я е включило в дневника си  покупко-продажби по ДДС и не е ползвало данъчен кредит за сумата, поради което и няма признание на дълга.

На последно място се твърди, че след получаване на уведомление за разноски от 01.04.2020 г. от страна на ЧСИ ответникът от своя страна е депозирал до същия уведомление от 06.04.2020 г., с което възразява срещу издадената фактура и заедно с това съобщава на ЧСИ за сключения с трето лице договор за покупко продажба на вземания, с който всички вземания по образуваното изпълнително дело са прехвърлени. Допълва се, че номерът на съответното изпълнително дело е изрично посочен в съобщението.  

Допълва се, че ответникът многократно е правил опити да уточни с ЧСИ Д. стойността и вида на извършените действия в изпълнителното производство, но опитите са останали неуспешни. Поддържа се и че издадената фактура сама по себе си не била основание за плащане на цената, като отново е цитирана съдебна практика. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

С отговора са представени: уведомление за извършена цесия и молба към него, договор за продажба на вземания и приложение към него.

В хода на делото са представени и фактура № **********/12.05.2015 г. и платежно нареждане от 27.07.2015 г.

В съдебно заседание, проведено на 14.12.2020 г., процесуалният представител на ищеца, редовно призован не се явява. От същия е постъпило писмено становище, с което са излагат аргументи за уважаване на исковите претенции.

Процесуалният представител на ответника изразява становище, че исковите претенции следва да бъдат отхвърлени, доколкото по делото не се установява за какви действия се претендират същите, нито какво е тяхното количество и стойност.

В хода на производството по делото е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/.  

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищеца е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 1065/20.05.2020 г. по ч.гр.д. № 1826/2020 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника.

По делото е представено уведомление № 5983/27.03.2020 г. от ищеца до ответника, от което е видно, че ищецът е поканил ответника да му заплати разноски за такси по изп.д. № 393/2015 г. Видно от приложеното известие за доставяне /гръб/ посоченото уведомление заедно с два броя сметки № 23520/20.03.2020 г.  и № 23521/20.03.2020 г. и фактура № **********/20.03.2020 г. са получени от ответника на 01.04.2020 г.

От сметка № 23520/20.03.2020 г. се установява, че е издадена на основание чл. 79 от ЗЧСИ по изп.д. № 393/2015 г. Съгласно съдържанието й същата се издава за следните действия: „такси и разноски по изпълнителното производство съгласно ТТРЗЧСИ” при основание: „т. 3, т. 4, т. 5, т. 8 и т. 9”. Вписано е също, че се касае за обикновена такса в размер на 385 лева. Върху същата е начислен и ДДС в размер на 20 % или 77 лева. В тази връзка общата сума по сметката възлиза на 462 лева с ДДС.

От фактура № **********/20.03.2020 г. се установява, че същата е изададено от ищеца срещу ответника. Същата е издадена за една единствена операция с описание „такси и разноски по изпълнителното производство, съгласно ТТРЗЧСИ – т. 3, т. 4, т. 5, т. 8 и т. 9 по изп.д. № 393/2015 г.”. В графа мярка е вписано „бр.”, в графа количество „1”, в графа единична цена – „385 лева”, в графа стойност – „385 лева”. Така стойността на фактурата е 385 лева, при ДДС от 77 лева /20 %/ или общо 462 лева.  Данъчното събитие е посочено с дата 20.03.2020 г.

По делото е представена и втора сметка № 23521/20.03.2020 г. – отново издадена на основание чл. 79 от ЗЧСИ. Същата е за сумата от 84 лева, като няма начисляван ДДС. Действията, за които е начислената сумата са:  1/ „допълнителни разноски – неначисляване на ДДС, съгласно чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС”, а основанието „т. 31” – 40 лева; 2/ „допълнителни разноски: заплащане на пощенски и/или куриерски услуги – неначисляване на ДДС, съгласно чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС”, а основанието „т. 31” – 20 лева; 3/такса за действие по чл. 18, ал. 6 от ЗЧСИ, а основание „т. 32” – 24 лева.

От страна на ищеца е представено и издадено от него „удостоверение”  № 13136/14.10.2020 г. Съгласно същото по изп.д. № 393/2015 г., доколкото съдът може да установи от съдържанието му, ищецът е извършил следните действия, включително изпълнителни такива: 1/ изпратил е до длъжниците по пощата покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ - общо 6 пъти /по три пъти за всеки длъжник /; 2/ извършил е справки: в НАП – ТД Пловдив /общо четири/, в ОЗ „Земеделие” – гр. Пловдив /общо две/,  в НАП – ТД Пловдив относно трудови договори на длъжника /общо дванадесет/, справка в БНБ /общо две/; 3/ наложил е тринадесет запора на трудово възнаграждение на длъжниците и един запор на МПС; 4/ предприел е повторно връчване на ПДИ чрез друг ЧСИ от района на ОС Пловдив – до всеки длъжник; 5/ изпратил  е едно напомнително писмо и писмо за връчване чрез работодател.

От фактура № **********/12.05.2015 г. и платежно нареждане от 27.07.2015 г. се установява, че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 66 лева с ДДС /55 лева без ДДС/, начислена от ЧСИ за образуване на изп.д. „1бр., а именно под № 393/2015 г.

На следващо място от Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 05.03.2020 г. и приложение № 1 към него се установява, че ответникът като цедент е прехвърлил собствените си вземания срещу длъжника по изпълнителното дело / Ангелина Теллиева и Цветелина Петрова / на трето лице – „Севар бизнес груп” ЕООД. Уведомление за цесията и молба в тази връзка /представени по делото/ са адресирани от ответника до ищеца ЧСИ Д., но няма данни същите са получени.   

На последно място по делото са представени и три молби – от 28.07.2015 г., 26.06.2019 г., и от 22.07.2019 г. От молбите от 26.06.2019 г. и от 28.07.2015 г. се установява, че взискателят по изпълнително дело /ответникът/ е поискал извършване на справки за имущественото състояние на длъжниците, както и налагане на запор. От молбата от 22.07.2019 г. се установява, че взискателят е поискал изпълнителното дело да бъде прехвърлено към друг съдебен изпълнител. По двете молби /от 26.06.2019 г. и 22.07.2019 г./ ищецът е „разпоредил” да се удовлетворят след внасяне на такси по ТТРЗЧСИ. По молбата от 28.07.2015 г. е разпоредено налагане на два броя запори.

По делото е извършена и приета и ССчЕ. От заключението по същата се установява, че процесната сума не е заплатена от ответника. Двете процесни сметки № 23520/20.03.2020 г. и № 23521/20.03.2020 г., както и фактура № **********/20.03.2020 г. са осчетоводени от ищеца, но не са осчетоводени в счетоводството на ответника. На последно място в експертизата е посочено и че документите за извършената цесия са налични по изпълнителното дело. В съдебно заседание вещото лице посочва, че след справка в счетоводството на ищеца не се установява за какви услуги като вид и количество е начислена процесната сума, нито стойността на всяка услуга. Вещото лице обръща внимание и че сумите се претендират за услуги, извършени в периода 2015 г. – 2017 г., а фактурата е издадена едва през март 2020 г.

Изготвената експертиза следва да бъде кредирина, доколкото вещото лице е отговорило пълно и обосновано на поставените задачи, съобразно представените му от страните документи. Освен това вещото лице даде и съответните разяснения в съдебно заседание. Доколкото по делото липсват и данни за заинтересованост на вещото лице от изхода по спора, то съдът не намира основание за поставяне под съмнение на отговорите в изготвеното заключение и поставя ССчЕ в основата на правните си изводи. 

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

По допустимостта:

Искът е с правно основание чл. 29 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, вр. с чл. 78, ал. 1 и ал. 2 и чл. 79 от ЗЧСИ вр. чл. 415, ал. 3 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за извършени, но незаплатени авансово, услуги по изпълнително дело, за което е издадена заповед № 1065/20.05.2020 г. по ч.гр.д. № 1826/2020 г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал възражение срещу същата. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тази връзка и възражението на ответника, че искът е недопустим, доколкото ответникът бил прехвърлил вземанията си по изпълнителното дело на трето лице е неоснователно. Това е така, доколкото обстоятелството дали ответникът е титуляр на спорното задължение е въпрос на основателност на претенцията, а не на нейната допустимост.

По основателността:

В тежест на ищеца е да установи наличието на правоотношение между него и ответника – т.е че по изпълнителното дело са извършени действия, възложени от ответника взискател, техният вид и стойност и за които действия се дължат такси и разноски в претендираните по сметките и фактурата размери. Посочената доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в процеса.

Страните не спорят, а и от приетите доказателства по делото се установява, че въз основа на молба от ответника и приложен към нея изпълнителен лист е образувано изп. д. № 393/2015 г. на ЧСИ Ш.Д., с което ответникът е инициирал принудително събиране на вземанията си срещу лицата Ангелина Теллиева и Цветелина Петрова /длъжници по изпълнителното дело/.

Съгласно чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от ЗЧСИ за събиране на таксите по изпълнението от съдебния изпълнител се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице. В сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане.

Съгласно Решение № 366/12.01.2015 по гр. д. № 4597/2014 на ВКС, ГК, IV г.о. императивните разпоредби на чл. 79 от ЗЧСИ задължават ЧСИ да спазва изискванията при попълване на сметката по чл. 79 от ЗЧСИ. Тези правила са установени с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, съгласно която съдебният изпълнител е длъжен да уведоми длъжника за всяка дължима от него такса по основание и размер, тъй като той има право да обжалва постановлението за разноските, които включват всички такси и разноски по изпълнението, дължими от него. Ако длъжникът не е уведомен за основанията и размерите на таксите, той не може да упражни правото си на защита, предвидена в чл. 435, ал. 2 от ГПК, респективно се препятства възможността за осъществяване на съдебен контрол върху действието на съдебния изпълнител по тяхното изчисляване.

От своя страна съдържанието на фактурата /когато издателят е регистриран по ДДС/ е уредено в чл. 114 от Закона за ДДС ЗДДС/. Съгласно посочения текст сред реквизитите на фактурата са: количеството и вида на стоката, вида на услугата; датата, на която е възникнало данъчното събитие на доставката, или датата, на която е получено плащането; единичната цена без данъка и данъчната основа на доставката, както и предоставените търговски отстъпки и намаления, ако те не са включени в единичната цена /ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11/. От своя страна в чл. 113, ал. 4 от ЗДДС е уредено и че фактурата се издава в 5-дневен срок от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.

С оглед гореизложеното съдът намира, че за събирането на таксите в изпълнителното производство е предвиден императивен ред, част от който е и изготвянето на сметката по чл. 79 от  ЗЧСИ, в която се посочва основанието и размера на всяка такса за всяко изпълнително действие. Аналогични реквизити са предвидени и за съответната фактура.  

В процесния случай обаче в сметките по чл. 79 от ЗЧСИ /а и в процесната фактура/ ЧСИ Ш.Д. е посочил бланкетно, че общата дължима сума се дължи за такси и разноски по изпълнителното дело на основание т. 3, 4, 5, 8, 9 и 31 и т. 32 от ТТРЗЧСИ. В документите обаче не са посочени отделните услуги – като  вид, брой и единичната цена на всяка от тях. Предвид липсата на законосъобразно издадена сметка, а и фактура, е правноирелевантно дали ЧСИ е извършил и конкретни изпълнителни действия, макар и по делото да няма доказателства за това. Посочените нарушения са поставили ответника в невъзможност да осчетоводи редовно фактурата и съответно да ползва данъчен кредит за това.

Не се спори по делото, че ЧСИ Ш.Д. е регистриран по ЗДДС, а това е видно и от заключението по ССчЕ. Съгласно обясненията на вещото лице в съдебно заседание от 14.12.2020 г. обаче процесната фактура е издадена едва на 20.03.2020 г. Същевременно видно от представеното от самия ищец удостоверение от 14.10.2020 г. процесната сума се претендира за действия, извършени в периода 2015 г. – 2017 г. Фактурата също е издадена с общата дължима сума, но към нея не е дадена така наречената разшифровка /разчет/ за отделните услуги, вид, брой и единичната цена на всяка от тях. Това е изискване за редовност на фактурата и произтича от принципа за документална обоснованост на стопанската операция. Освен това от процесната фактура не може да се направи извод в кой период е извършена услугата и дали фактурата е съставена своевременно / в законоустановения 5 дневен срок/. Това също препятства ответника да осчетоводи фактурата и да ползва данъчен кредит.

На последно място съдът намира за нужно да обърне внимание и на представеното по делото удостоверение от 14.10.2020 г. Предвид датата на издаването му, а и твърденията на самия ищец, същото е издадено за целите на настоящия процес. Нито в ЗЧСИ, нито в ТТРЗЧСИ обаче е уредено издаването на такъв документ, като не е уредена и доказателствената му стойност. Не може да се пренебрегне и обстоятелството, че в удостоверението от 14.10.2020 г. отново не е посочен брой на съответните действия, нито единична стойност на същите. Независимо от това съдът анализира удостоверението в съвкупност с останалите доказателства по делото, в това число представените сметки и фактура. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно фактурата и сметките процесната сума е начислена на основание „т. т. 3, 4, 5, 8, 9 и 31 и 32 от ТТРЗЧСИ”. Посочените разпоредби уреждат обикновените такси в изпълнителния процес, както и т.нар. допълнителни разноски. Т. 32 урежда извършването на аналогични действия от друг съдебен изпълнител. В тази връзка съгласно: т. 3 – за извършване на всяка справка за длъжника и неговото имущество се събира такса 5 лева; т. 4 – за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа се събира такса 10 лева; т. 5 – за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), се събира такса 20 лева; т. 8 – за изготвяне на копие от изпълнително дело се събира такса 10 лева; т. 9 – за налагане на запор без извършване на опис, включително върху дял от търговско дружество по чл. 517, ал. 1 ГПК, се събира такса 15 лева.

В удостоверението се твърди /доколкото съдът може да установи, предвид неяснотата в съдържанието му и наличието на двама длъжници/, че са извършени услуги на обща стойност 370 лева без ДДС /14 запора х 15 лева; 20 справки х 5 лева; 6 връчвания по пощата х 10 лева[1]/ или 444 лева с ДДС. Тази сума не съответства на сумата по сметка № 23520/20.03.2020 г. и фактура № **********/20.03.2020 г. Разноски по т. 8 от тарифата дори въобще и не се твърди да са извършени в удостоверението.

Относно допълнителните разноски по т. 31 от тарифата се твърдят едно напомнително писмо и едно писмо за връчване чрез работодател. Стойността на същите обаче не е определена в тарифата, поради което и липсва основа за изчисляването й. В хипотезата на т. 32 от тарифата се твърди, че са използвани услуги на друг ЧСИ за връчване на две ПДИ. Съгласно т. 32 вр. с т. 5 от тарифата същите би следвало да са на стойност 40 лева. Тази сума отново не съответства на сметка №  23521/20.03.2020 г.

В тази връзка и доколкото процесното удостоверение въобще не съответства на представените счетоводни документи, то съдът намира, че същото не може служи като доказателство за реално осъществяване на описаните в него действия.

Освен това по делото е представено и платежно нареждане от 27.07.2015 г., от което е видно, че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 55 лева /66 лева с ДДС/ за образуване на изпълнителното дело. Същевременно таксата за образуване на изпълнителното дело възлиза на 20 лева /т. 1 от тарифата/ или 24 лева с ДДС. В тази връзка и ответникът вероятно е заплатил с това платежно нареждане първоначалните действия по изпълнителното дело като изготвяне на ПДИ, изпращането й и др., макар това да не се установява с категоричност по делото вероятно поради възприетата порочна практика от ищеца да издава фактури в нарушение на данъчното и счетоводното законодателство. 

На последно място съдът намира за нужно да обърне внимание, че същият е администратор на лични данни. В тази връчка твърдението на ищеца, изложено в писмената придружителна молба към удостоверението, че не можел да представи копие от изпълнителното дело категорично не може да бъде споделено. Предвид предмета и страните по делото съдът не би могъл да изиска същото служебно, доколкото така би нарушил принципа на равнопоставеност на страните в процеса. Във връзка с указаната доказателствена тежест именно ищецът е този, който е следвало да извърши преценка дали ангажираното от него удостоверение е достатъчно доказателство за установяване на обстоятелствата, за които страната носи доказателствена тежест. Фактът, че преценката на страната в тази връзка е била погрешна не може да се обоснове с процесуално нарушение на съда.

С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Само за пълнота следва да се отбележи, че възраженията на ответника, че е цедирал вземанията си срещу длъжниците Ангелина Теллиева и Цветелина Петрова и поради това не следва да отговаря за таксите по изпълнителното, са неоснователни. Посоченият извод се обосновава от една страна с обстоятелството, че ответникът не ангажира доказателства кога е уведомил ищеца за цесията.  От друга страна е налице и практика на ВКС – напр. Решение № 288 от 28.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 134/2019 г., IV г. о., ГК – относно заместването в дълг по реда на чл. 102, ал. 1 ЗЗД. Съгласно същата във всички случаи на заместване в дълг е необходимо съгласието на кредитора, но дали ще има съгласие от поемателя на дълга и от предишния длъжник, зависи от начина на прехвърляне на дълга. В тази връзка и Договор за прехвърляне на вземания и задължения от 05.03.2020 г. няма действие за ищеца в частта, с която се прехвърлят задължения. Ищецът, който се явява кредитор за вземанията за такси и разноски по изпълнителното производство, не е дал съгласието си за заместването в дълг на ответника от трето лице – „Севар Бизнес груп“ ЕООД. Едностранното прехвърляне от ответника на задълженията му към ищеца е невъзможно предвид разпоредбата на чл. 102, ал. 1 от ЗЗД и не обвързва ищеца.

Неоснователно е и възражението на ответника, че ЧСИ няма право да иска от взискателя дължимите се такси по принудителното изпълнение, доколкото същите не са събрани авансово. Съгласно т. 11 от  Тълкувателно решение № 2/2013 г. ОСГТК прекратяването  на  производството  поради  невнасяне  на дължимите  от  взискателя  авансови  такси  и  разноски  е  правна възможност, съгласно  чл.  433,  ал.  1,  т.  6 от ГПК. Но ако същият не се възползва от тази възможност извършените въпреки това изпълнителни действия не са порочни, не подлежат на обжалване на това основание и не може да бъдат отменени по жалба срещу  тях.  ЧСИ има възможност да  събере таксите от длъжника или от взискателя, съгласно разпоредбата на 79,  ал.  3  от ЗЧСИ.

На последно място съдът не обсъжда двете молби от ответника от 26.06.2019 г. и от 22.07.2019 г., доколкото предвид данните по делото същите са подадени след като изп.д. № 393/2015 г. е прекратено на основание чл. 433, т. 8 от ГПК. Това е така, доколкото не се твърди между молбата от 28.07.2015 г. до молбата от 26.06.2019 г. взискателят да е искал извършване на изпълнителни действия. Самите молби нямат и отношение към процесните вземания, доколкото не се твърди да са извършвани действия от ЧСИ въз основа на същите. Относно молбата от 28.07.2015 г., то спрямо нея важат изложените по-горе аргументи, в контекста на които не се установява съответните изпълнителни действия да са действително извършени.

По исканията за разноски на страните:

Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното производство. 

Искане за разноски в производството са направили и двете страни. Предвид изхода на същото такива се дължат единствено на ответника. 

По разноските в ч.гр.д. № 1826/2020 г. по описа на Пернишкия РС /заповедно производство/ .

Претенцията на заявителя /ищец/ за разноски е неоснователна.

Длъжникът /ответник/ претендира разноски в размер на 50 лева. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие и платежно същите са действително извършени. В тази връзка и извършените от длъжника разноски следва да им бъдат присъдени изцяло.

Претендираните разноски за адвокатски хонорар от страна длъжника са в минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което липсва основание за намаляването им поради прекомерност.  

По разноските в гр.д. № 3789/2020 г. по описа на Пернишкия РС /исково производство/ .

Претенцията за разноски на ищеца е неоснователна.

Ответникът претендира разноски в размер на по 390 лева – 300 лева за адвокатско възнаграждание и 90 лева депозит за ССчЕ. Видно от приложени по делото договор за правна защита и съдействие и платежни нареждания същите са действително извършени. В тази връзка и извършените от длъжника разноски следва да им бъдат присъдени изцяло.

Претендираните разноски за адвокатски хонорар от страна длъжника са в минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което липсва основание за намаляването им поради прекомерност. 

Водим от горното, Пернишкият районен съд:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Ш.Ш.Д., с рег. № 796, код по БУЛСТАТ: ********** и адрес: ***, срещу „НД Мениджмънт“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Рашо Димитров, бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71, установителен иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 546 лева, представляваща стойността на вземания, начислени по реда на чл. 79, ал. 3 от Закона за ЧСИ /ЗЧСИ/, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1826/2020 г. по описа на Пернишкия РС. 

ОСЪЖДА ЧСИ Ш.Ш.Д., с рег. № 796, код по БУЛСТАТ: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „НД Мениджмънт“ ООД, с ЕИК: ********* сумата от 50 лева разноски за адвокатско възнаграждение в производството по ч.гр.д. № 1826/2020 г. и сумата от 390 лева разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза в настоящото исково производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 1826 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ

                                                                  К. КОСТАДИНОВА

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.