№ 20241
гр. София, 15.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20231110117011 по описа за 2023 година
Образувано е по молба с вх. № 281647/10.10.2023 г. от адв. А. Т., в качеството му на
процесуА. представител на длъжника, за допълване на Определение № 32908 от 19.09.2023
г. в частта за разноските. В молбата се посочва, че в полза на длъжника по делото била
оказана безплатна правна помощ и съдействие по силата на договор, сключен между
длъжника и пълномощника му адв. А. Т., на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от
Закона за адвокатурата / ЗАдв./
В депозирания в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК писмен отговор насрещната страна-
заявителят ЮЛ оспорва искането като неоснователно, доколкото молителят не е посочил на
кое основание е била осъществена безплатно адвокатска помощ, нито са представени
доказателства за наличието на някое от основанията по чл.38, ал.1 ЗАдв. Поддържа, че за
подаване на възражението не са необходими специализирани знания или ползването на
специализирана юридическа помощ. Поддържа, че в случая се касае за подаване на
бланкетно възражение по утвърдения образец, като предвид липсата на фактическа и правна
сложност съдът следвало да определи адвокатско възнаграждение под минималния праг на
адвокатските възнаграждения.
Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално
допустимо като релевирано в законоустановения едноседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и
от легитимирана страна с правен интерес- пълномощника на длъжника по делото за
присъждане на разноски за оказана безплатна правна защита. С оглед изложените в същата
доводи съдът намира, че се касае за искане за допълване на постановеното по делото
определение от 19.09.2023 г., тъй като се твърди, че такова искане е направено от длъжника
с депозираното по делото писмено възражение по чл. 414 ГПК, но съдът не се е произнесъл
по същото.
По същество искането се явява частично основателно предвид следните съображения.
Производството по настоящото дело е образувано по заявление на ЮЛ за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 срещу Х. Х. Х..
Съдът е уважил изцяло заявлението и по делото е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.04.2023 г., с която е разпоредено длъжникът да
заплати на кредитора сумата от 2568,48 лв., от която 2461,85 лв.- главница, ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението- 31.03.2023 г., до
окончателното изплащане на вземането, и 106,63 лв.- мораторна лихва за периода от
1
27.05.2020 г. до 17.11.2022 г., както и за направените от заявителя разноски за заплащането
на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
По делото в срок е постъпило писмено мотивирано възражение от Х. Х. Х., чрез
пълномощника му адв. А. Т., в което вземанията по заповедта за изпълнение са оспорени по
основание. С възражението е направено искане за присъждане в полза на адв. А. Т. на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокатско възнаграждение. Към възражението е представен
заверен препис от Договор за правна помощ и съдействие от 20.04.2023 г., сключен между
длъжника Х. Х. Х. и адв. А. Т., за оказване на правна консултация, съдействие и
процесуално представителство по ч. гр. дело № 17011/2023 г. по описа на СРС, 162-и състав.
В раздел III „Договорено възнаграждение“ е отразено, че услугите по договора ще бъдат
предоставени безплатно от адвоката на клиента на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ
ЗАдв., като страните по договора са декларирали близките си отношения по смисъла на чл.
38, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗАдв.
С разпореждане от 24.05.2023 г. съдът е указал на заявителя ЮЛ възможността в
едномесечен срок от получаване на препис от разпореждането да предяви иск за
установяване съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение, издадена по
делото, предвид депозираното от длъжника писмено възражение.
С Определение от 19.09.2023 г. издадената по делото Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.04.2023 г. е обезсилена, поради това, че в
указания му едномесечен срок дружеството-заявител не е предявило искове за установяване
съществуването на вземанията си, респ. не е депозирало в срок доказателство за това.
С оглед изхода на делото- обезсилване на издадената заповед за изпълнение и
основанието за това- непредявяване от страна на заявителя на установителни искови
претенции за вземанията, удостоверени в същата, съдът намира, че поначало на длъжника се
следват сторените разноски- по арг. от чл. 78, ал. 4 ГПК.
Изясни се, че същият е представляван в производството от адв. А. Т. на основание
договор за правна защита и съдействие от 20.04.2023 г., в който страните изрично са
уговорили, че последната ще бъде предоставена безплатно от адвоката на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв., тъй като страните са близки лица по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ
ЗАдв., а адв. Т. се е съгласил да представлява клиента безплатно на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗАадв. Съдът намира, че представянето на договора за правна защита и съдействие, в
който изрично е вписано, че правната защита се оказва от адвоката на клиента безплатно,
както и основанието за това- на близък, е достатъчно, за да се приеме, че е налице сочената
хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, намирайки за неоснователни доводите на заявителя,
изложени в депозираното становище относно липсата на посочено изрично основание, респ.-
необходимостта от изрично доказване за наличието на съответните обстоятелства.
Попълването и подаването на възражение по чл. 414 ГПК представлява вид
адвокатска защита, но макар за нея да се изисква учредяване на представителна власт, тя не
представлява процесуално представителство по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 3 ЗА и чл. 7, ал. 2
и ал. 7 НМРАВ. Това е така, тъй като по възражението заповедният съд не дължи
произнасяне, а указания до заявителя за предявяване на иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Възражението няма самостоятелен характер и е само формална предпоставка за прерастване
на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не е израз на материалноправна
защита на длъжника / в този смисъл е определение № 45/23.01.2019 г. по ч. т. д. № 3074/2018
г. на ВКС, I ТО и определение № 140/19.03.2020 г. по ч. т. д. № 236/2020 г. на ВКС, II ТО/.
Изрично законът освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си,
което обуславя извод, че законодателят се дезинтересира от основателността на
възражението. Следователно изходът на спора относно материалното право на кредитора не
е обусловен от преценка относно обоснованост или основателност на възражението,
подадено от длъжника. Ето защо за осъществено процесуално представителство на
длъжника в рамките на заповедното производство не намира приложение нормата на чл. 7,
ал. 7, вр. ал. 2 НМРАВ. Доколкото предоставената правна защита и съдействие, изразяваща
се в подаване на възражение по чл. 414 ГПК, не е сред изрично предвидените в Наредбата
2
случаи, то на основание § 1 от ДР на НМРАВ възнаграждението следва да се определи по
аналогия, като се изходи от вида на самото процесуално действие. За възражението е налице
образец, утвърден с Наредба № Н2/18.02.2020 г. за утвърждаване на образци на заповед за
изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със
заповедното производство, издадена от министъра на правосъдието /обн. ДВ, бр. 15 от
21.01.2020 г./. Според утвърдените образци на заповед за изпълнение към нея винаги е
приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа указания за
попълването, включително за необходимостта, когато част от вземането се признава, това да
се посочи изрично. Ирелевантно в случая е, че длъжникът чрез процесуалния си
представител е подал мотивирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение, тъй
като това не е относимо към реда за определяне на разноските за адвокатско
възнаграждение.
В случая длъжникът има право на разноски по реда на чл. 6, т. 5 НМРАВ, като
разпоредбата на чл. 7, ал. 7 НМРАВ, установяваща минималния размер на следващото се
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие в
производства за издаване на заповед за изпълнение остава неприложима спрямо дължимото
възнаграждение за защита на длъжника срещу заповедта за изпълнение чрез депозиране на
възражение по чл. 414 ГПК, която форма на защита не е обусловена от материалния интерес.
Тази уредба може да се съотнесе само към заявителя, но не и към защитата на длъжника
срещу заповедта за изпълнение.
Поради това на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. процесуалният представител на
длъжника има право на разноски от 200 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно чл. 6, ал.
1, т. 5 НМРАВ (изм. ДВ, бр. 88 от 2022 г).
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Определение № 32908 от 19.09.2023 г.,
постановено по настоящото ч. гр. дело 17011/2023 г. по описа на СРС, 162-и състав, като
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в ***, представлявано от
изпълнителния директор В.Т., на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2
ЗАдв., да заплати на адв. А.Р.Т. , с вписан личен № *** в САК, с адрес на упражняване на
дейността ***, сумата от 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска защита на длъжника по делото Х. Х. Х..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3