Решение по дело №919/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1722
Дата: 27 септември 2019 г. (в сила от 18 декември 2019 г.)
Съдия: Теодора Пламенова Шишкова
Дело: 20193110200919
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   

 

Номер ...............2019г.                                                                                                     гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд,                                                                                 ХХХVI – ти състав

На осми август                                                                      две хиляди и деветнадесета година 

В публично заседание

                                                                                                 Районен съдия: Теодора Шишкова

Секретар: Неше Реджепова

 

като разгледа докладваното от съдията

а.н.д. № 919 по описа за 2019 година, установи следното:

 

   Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

   Образувано е по жалба на И.Д.А., със съдебен адрес *** против Наказателно постановление № 400720/408390/23.01.2019г., издадено от Зам. Директора на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Варна, с което на жалбоподателя е наложена „глоба” в размер на 200 лева за нарушение на разпоредбата на  чл. 38, ал.1 от Закона за счетоводството.

Жалбоподателката е депозирала жалба срещу издаденото наказателно постановление с молба наложената й санкция да бъде отменена, като излага твърдения, че процесното НП е незаконосъобразно и необосновано, тъй като съгласно параграф 25, ал.1 ПИР на ЗИД ЗЮЛНЦ представляваното от А. ЮЛНЦ е било в процедура по пререгистрация в ТР започнала с подадено от сдружение „Морски Клъстър България“ на 05.06.2018г. заявление, като до 28.06.2018г. същото все още не е било пререгистрирано, което наложило годишния доклад за дейността на сдружението, ГФО за 2017г. и др. документи да бъдат подадени по пощата на 28.06.2018г. до Министерство на правосъдието, където до момента се съхранявала цялата изискуема информация за дейността на сдружението. Впоследствие сдружението било пререгистрирано в ТР на 10.07.2018г., поради което и жалбоподателката счита, че е била във фактическа невъзможност да изпълни задължението за подаване на ГФО в изискуемия от закона срок. Излага още, че до момента на пререгистрацията си сдружението на практика не е имало задължение да подаде ГФО пред ТР и че това задължение не следва да се вменява единствено на нея, тъй като сдружението се управлява и представлява от колективен орган какъвто е управителният съвет. В случай, че деянието все пак е съставомерно, то налице били условията за приложнеие на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

В проведеното открито съдебно заседание, въззивникът, редовно призован не се явява и не се  представлява.

Процесуалният представител на въззиваемата страна – ТД на НАП – гр. Варна старши юрисконсулт Георгиева моли за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.

След като обсъди становищата на страните и прецени събраните по делото писмени доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

На 28.08.2018 г. в ТД НАП-Варна св. П. извършила проверка в база данни на НАП и Агенция по вписванията - Търговски регистър в хода на която установила, че И.Д.А., ЕГН **********, като управител и представляващ „Морски Клъстър България“ Сдружение с ЕИК по Булстат *********, в качеството си на задължено лице по чл. 16, ал.1, т.4 ЗСч, не е изпълнило задължението си да публикува чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенция по вписванията - Търговския регистър, на годишния финансов отчет за 2017 г. в законоустановения срок - до 02.07.2018г.

„Морски Клъстър България“ Сдружение с ЕИК по Булстат ********* е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2017г. с вх. № 0300И0505555/ 28.03.2018г, съгласно която за 2017г. е отчело общо приходи в размер на 500.00лв, в т. ч. нетни приходи от продажби в размер на 500.00 лв и общо разходи в размер на 632.34лв.

 Видно от подадената ГДД по чл.92 за отчетна 2017г, „Морски Клъстър България“ Сдружение е осъществявало дейност съгласно Закона за счетоводството.

И.Д.А., като управител и ръководител на „Морски Клъстър България“ е подала заявление за вписване и представяне за обявяване на ГФО на 26.07.2018г с вх.№ 20180726123811 в Агенцията по вписванията - Търговски регистър, изискващият се по ЗСч годишен финансов отчет по реда на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч за 2017г.

Сдружение Морски Клъстър България е подало заявление за пререгистрацияв ТР на 05.06.2018г.

На 28.06.2018г. чрез Български пощи ЕАД изпратило до Министерство на правосъдието следните документи: Годишен доклад за дейността на сдружението за 2017г., годишен финансов отчет за 2017г., отчет за приходите и разходите, приложение към годишен финансов отчет, банково бордеро за обявяване на ГФО, Декларация за истинност на заявените обстоятелства. На бона издаден от Български пощи ЕАД пощенския служител е съкратил наименованиетоМинистерство на правосъдието" като „МПС" Видно от номера на пратката изписан на системния бон и номера на пратката изписан на известието за доставяне на Министерство на правосъдието - те са идентични - PS 9000 02RNH U, т.е. системния бон се отнася за същата пратка която е приета на 06.07.2018г. в Министерство на правосъдието и заведена във входящия му регистър под вх. № 05-00-723/06.07.2018г.

Сдружение Морски Клъстър България е пререгистрирано в Търговски регистър на 10.07.2018г.

Гореизложената фактическа обстановка се установи по ясен и недвусмислен начин от показанията на св. П. – актосъставител, както и от всички налични по преписката и приобщени в съдебната фаза на проиводството писмени доказателства между които не съществуват никакви противоречия и не се оспорват от нито една от участващите в производството по делото страни.

При така приетото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Наказателното постановление № 400720/408390/23.01.2019г. е издадено от компетентен орган- от Зам. Директора на ТД на НАП- гр. Варна, съгласно заповед № ЗМФ-610/03.07.2018 г. на Министъра на финансите.

В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.

Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата.

 Посочена е датата, до която е следвало задължението за подаване на годишен финансов отчет да е изпълнено, а именно до 02.07.2018 г.

Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

Депозираните при предявяване на акта възражения са били разгледани и приети за неоснователни, а доколкото в тях не е била оспорена фактическата обстановка, за наказващият орган не е било налице задължение за провеждане на разследване по смисъла на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.

Поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

 

Образуваното административно-наказателното производство е проведено правилно и законосъобразно. Въз основа на акта за нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, като административно-наказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта.

Правилно е било прието, че въз. А. е допуснала нарушение по чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството, като са съотнесени установените факти към хипотезата на правната норма.

Установено е, а и не оспорва от страните, че сдружение „Морски Клъстър България“, е задължено лице по смисъла на 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч., чиито управител е въз. А., която е отразена като такава и в ТР.

 На основание чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч. Сдружението следва да отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовия отчет, изискван от закона. Поради това за него съществува задължение по смисъла на  чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч до 30 юни на следващата година да публикува годишния финансов отчет чрез заявяване и представяне за обявяването му в Търговския регистър.

В този смисъл отчета за 2017 г. е следвало да бъде публикуван до 02.07.2018 г., което не е било сторено от въз. А., като причините за това в конкретния случай са ирелевантни доколкото в стриктен смисъл на понятието се касае за формално нарушение. Наред с това дори сдружението все още да не е било пререгистрирано същото е било в процедура по регистрация, поради което и е следвало изискуемите документи да бъдат приложени и препратени и към ТР, а не единствено към Министерство на правосъдието.

Поради изложеното до тук, съдът намира че въззивникът е извършил нарушение по чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч.

Правилно е била определена и санкционната норма, доколкото именно в разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗСч е предвидено налагане на " глоба" за този, който не публикува годишен финансов отчет, каквото бездействие в случая е налице

Съобразно събраните по делото доказателства обаче, съдът намира че административно-наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, което не е било сторено.

Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на НК на ВКС преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол.

В обхвата на съдебният контрол се включва и проверка относно законосъобразността на преценката по чл. 28 от ЗАНН. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

За да се установи дали случая е маловажен или не, следва да се обсъди степента на обществена опасност на извършеното нарушение, като негово обективно качество, за да се установи дали е социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност.

В конкретния случай, видно от съдържанието на постановлението, е че заявлението за вписване на финансовия отчет е било подадено на 26.07.2018 г., със закъснение от 24 дни и преди това закъснение да е било констатирано от контролните органи.

Макар в постановлението да липсва изрично отразяване, че нарушението е извършено за първи път, то по делото не са представени доказателства в противоположна насока.

От приложените по преписката писмени доказателства се установява още, че на 28.06.2018г. чрез Български пощи ЕАД изпратило до Министерство на правосъдието следните документи: Годишен доклад за дейността на сдружението за 2017г., годишен финансов отчет за 2017г., отчет за приходите и разходите, приложение към годишен финансов отчет, банково бордеро за обявяване на ГФО, Декларация за истинност на заявените обстоятелства. На бона издаден от Български пощи ЕАД пощенския служител е съкратил наименованието „Министерство на правосъдието" като „МПС" Видно от номера на пратката изписан на системния бон и номера на пратката изписан на известието за доставяне на Министерство на правосъдието - те са идентични - PS 9000 02RNH U, т.е. системния бон се отнася за същата пратка която е приета на 06.07.2018г. в Министерство на правосъдието и заведена във входящия му регистър под вх. № 05-00-723/06.07.2018г.

Това е било сторено, тъй като въпреки че сдружението е било в процес на пререгистрация процедурата е била все още незавършена (не по вина на представител на сдружението), поради което и е било преценено, че компетентния държавен орган, който е следвало да получи документите е Министерство на правосъдието, водило до момента регистър за дейността на сдружението.

Поради това, като взе предвид изключително ниската степен на обществена опасност на въз. А., съдът намира, че допускането на настоящото нарушение е инцидентен случай.

 Безспорно е, че нарушението е формално по своя характер и за неговата съставомерност не е необходимо да са настъпили каквито и да било вредни последици. В случая обаче съдът намира, че с неговото допускане не е бил нарушен в съществена степен предвиденият в закона ред за деклариране и отчитане на доходи, не са били грубо погазени целите на ЗСч, а от самото нарушение не са настъпили каквито и да било вредни последици за бюджета.

С оглед на това, съдът намира че нарушението е с явно незначителна обществена опасност и засяга в малка степен установения ред за държавно управление. Поради това и следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен.

 Наказващият орган от своя страна в постановлението не е изложил мотиви защо приема, че случаят не е такъв и без обсъждане на всички обстоятелства, установени в хода на проверката е издал наказателно постановление.

В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че извършваните проверки от държавните контролни органи не следва да имат за цел задължително да бъдат санкционирани определени частноправни субекти за извършени нарушения на законодателството, а следва основно да имат и предупредително въздействие върху тях. По този начин по – ефективно ще бъдат изпълнени функциите по индивидуална и генерална превенция на нарушения на законодателството, още повече, че подобно поведение и действия от страна на административно – наказващия орган са в унисон с разпоредбата на чл. 28 б "а" от ЗАНН, която предвижда възможност, при определени условия нарушителят да не бъде санкциониран с административно наказание за констатирано нарушение, а да бъде официално предупреден от административно – наказващия орган.

                                                                                                                                           

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 400720/408390/23.01.2019г., издадено от Зам. Директора на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Варна, с което на И.Д.А. е наложена „глоба” в размер на 200 лева за нарушение на разпоредбата на  чл. 38, ал.1 от Закона за счетоводството.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: