Решение по дело №308/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63, ал.1, пр.ІІ от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на П. Т. М., против решение № 1430/5.12.2024 г. по НАХД № 649/2024 г. по описа на ВРС, с което е потвърден издаденият от ОДМВР- Варна електронен фиш за налагане на глоба серия К № 7615771 и М. е осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

С жалбата е заявено касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК - допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон , състоящо се в пропуските му да констатира допуснати нарушения в регламентираната с Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. процедура, които според касатора са налагали отмяна, а не потвърждаване на обжалвания ЕФ. С тези доводи се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова по съществото на делото за отмяна на електронния фиш и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа с подадената от упълномощения адвокат Цв. М. молба с.д. 4222/12.03.2025 год.

Ответникът ОДМВР-Варна не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалвания електронен фиш е била наложена в условията на повторност и на основание чл.189,ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 вр. с ал.1,т. 2 от ЗДвП глоба на касатора в размер на 100 лв. за превишаване с 14 км/ч на разрешената в населено място (гр. Варна ) скорост от 50 км/ч.

За да потвърди електронния фиш , районният съд е приел , че същият съдържа всички изискуеми от закона реквизити , както и че посоченото в него превишение на разрешената скорост е правилно установено при спазване на относимите разпоредби на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Касационният съд намира за неоснователни всички повдигнати с касационната жалба възражения, съответно че не е налице заявеното от М. касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на обжалваното решение – нарушение на материалния закон.

Не съответства на обективните данни основаното на чл. 5, ал.1 от цитираната Наредба възражение за липсата на уникален идентификационен номер. Нормата изисква наличието на такъв номер както на снимковия материал, така и на динамичните изображения – видеозаписи, ако такива са съставени. В случая , съставен е снимков материал, чийто уникален идентификационен номер 120С511/0281708 е ясно посочен.

Не е налице нарушаване на разписаната в чл.10, ал.1 от Наредбата процедура, чието тълкуване за посочване на начало и край на контролирания участък е превратно извършено с касационната жалба. Действително, както се твърди и в касационната жалба, в протокола по чл.10 не е посочено началото и края на контролирания участък, но съгласно чл.10, ал.2 от Наредбата, такова посочване е необходимо само когато контрола се осъществява във време на движение с мобилно АТСС, какъвто конкретният случай не е – контролът е осъществен с работещо на място АТСС, а не с движещо се такова, когато съгласно чл.11, ал.2 от Наредбата ЕФ не се издават .

В абсолютно противоречие с разпоредбата на чл. 2 от Наредба е основаното на цитираната в касационната жалба Инструкция за експлоатация от 2010 г. възражение за липсата на запис на файл, представляващ видеоклип с избираема продължителност 1-15 секунди при измерване. Разпоредбата на чл.2 поставя алтернативни , а не кумулативни изисквания относно начина на заснемане с АТСС на установените нарушения на правилата за движение по пътищата, т.е. заснемането може да бъде статично във вид на снимков материал или динамично във вид на видеозапис. В случая е осъществено статично заснемане във вид на снимков материал, при наличието на каквото не се съставя соченият от касатора запис на файл, представляващ видеоклип.

В същият дух на несъстоятелност е и последното възражение на касатора за необсъждане от страна на въззивния съд на представеният от община Варна проект за организацията на движението на територията на общината. В тази връзка, съдържащото се в касационната жалба твърдение, че процесният пътен знак не бил поставен на предвиденото в проекта за организацията на движението място е повече от произволно, тъй като обжалваният ЕФ не съдържа констатация за превишаване на разрешена с пътен знак скорост на движение – случаят касае превишение на регламентираната с нормата на чл.21 от ЗДвП скорост от 50 км/ч при движение в населено място.

По тези съображения, касационният съд намира за правилни правните изводи на въззивния съд за липсата на процедурни нарушения при установяването на адм. нарушение. Що се касае до правните изводи на ВРС относно приложението на материалния закон, същите изцяло се споделят от касационния съд, за което на основание чл.221, ал.2, изр. 2 от АПК се препраща към мотивите на въззивното решение.

С оглед гореизложеното, като е потвърдил процесуално и материално законосъобразния ЕФ, ВРС е приложил правилно материалния закон, а при служебно извършената проверка относно допустимостта и валидността на въззивното решение, такива пороци не се констатираха , поради което същото следва да бъде изцяло оставено в сила, включително в частта му за разноските.

При този изход от делото, разноски на касатора не се дължат, а от страна на ответника такава претенция не е заявявана.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1430/5.12.2024 г. по НАХД № 20243110200649/2024 г. по описа на ВРС.

Решението е окончателно.