Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. П., 20. 02. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на тринадесети
февруари през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 8751
по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от
„Т.- П.” ЕАД гр. П., в която се твърди, че ищцовото дружество е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата В.П.Д. *** за
сумата от 8 722, 47 лв., от които 4 637, 56 лв. главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода
от 01. 07. 2003 год. до 31. 10. 2016 год.
и сумата 4 084, 91 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 02. 09. 2003 год. до 05. 12. 2016 год.,
ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението,
както и направените по делото разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Твърди се, че с определение,
постановено по ч. гр. д. № 9392/ 2016 год.
по описа на П.ския районен съд е било уважено искането
на ищеца и е била издадена заповед
за изпълнение срещу ответницата. Твърди се, че
в срока по чл. 414 от ГПК същата е
депозирала възражение срещу така издадената заповед. Твърди се, че в законоустановения
срок по чл. 415 ал. 1 от ГПК ищецът е предявил иск за установяването
на съществуване на вземането му
за консумирана и незаплатена топлинна енергия срещу ответницата за нейн
топлоснабден имот-
апартамент, находящ се в гр. П.,
***, с аб. № ***. Твърди
се, че основанията,
обстоятелствата и фактите, от които произтича
вземането на ищеца са следните: като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се
в гр. П., ответницата е клиент на
топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл. 153
ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012 год./. Твърди се, че всички
собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда- етажна
собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия. Твърди се, че
за ответницата
важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Твърди се, че
съгласно чл. 150 ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012 год./
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към Министерски
съвет. Твърди се, че съгласно
ал. 2 същите влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо
изрично писмено приемане на клиентите.
Твърди се, че Общите условия
от 2007 год.
са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата
13- 14. 12. 2007 год. и във вестник „Посоки” бр. 239/ 13. 12. 2007 год. Твърди се, че с тях
се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия
и дружеството, правата и задълженията на двете страни,
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия,
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че
в раздел VІІ от Общите условия от 2007 год.- „Заплащане на топлинна енергия”, е определен реда и срока, по
който купувачите на топлинна енергия /в т. ч. и ответницата/, са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия,
а именно: в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за
който се отнасят. Твърди се, че задължението на ответницата
за заплащане на дължимите от
нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най- късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на
топлинна енергия. Твърди се, че с изтичането
на последния ден от месеца,
ответницата е изпаднала в забава за тази
сума, като на основание чл. 31 ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума. Твърди се, че
ответницата е ползвала доставяната
от ищцовото дружество топлинна енергия през периода
от 01. 07. 2003
год. до 31. 10. 2016
год. и не е
погасила задължението си. Твърди се, че
сградата, етажна собственост на адрес гр. П., ***, в която се намира абонатната
станция, от която се доставя
топлинна енергия до имота на ответницата,
е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Н. ” ЕАД. В заключение
ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответницата вземането
за сумата от 233, 92
лв., от които 183, 27
лв. главница, представляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 11. 2015 год. до 30. 04. 2016 год.
и сумата 50, 65 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 04. 01. 2016
год. до 29. 11. 2018 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Ответницата
В.П.Д. *** ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Третото
лице „Н. ” ЕАД ***не е взело становище.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 9392/ 2016 год. по описа на П.ския
районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен
акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността
да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледана по същество, исковата молба е неоснователна. В съответствие със Закона за
енергетиката страна по облигационното правоотношение за продажба на топлинна
енергия е потребителят на топлинна енергия, какъвто по силата на легалното
определение, съдържащо се в нормата на вече отменения § 1 т. 42 ДР на Закона за
енергетиката, може да бъде само физическо лице- собственик или ползвател на
имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си. В същата насока е и разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.- П.” ЕАД
на потребители в град П., според която „купувач може да бъде физическо лице,
потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр
на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда”. В хода на съдебното
дирене от страна на ищцовото дружество не се представиха надлежни писмени
доказателства, установяващи, че ответницата В.П.Д. е собственик или
носител на вещно право на ползване върху процесния недвижим имот. Тъкмо
обратното, от приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства-
заповед № 165 от 29. 01. 1980 год. на председателя на ИК на ОбНС гр. П. и
договор от 11. 12. 1980 год.- е видно, че легитимиращи се като собственици на
процесния имот са лицата *** и ***Д.. Няма данни посочените лица да са
прехвърлили правото си на собственост върху имота на ищцата чрез договор,
завещание или по друг начин, няма и данни ищцата да е придобила собствеността
на друго правно основание /напр. чрез наследствено правоприемство/. При
положение, че правото на собственост върху имота принадлежи на трети лица, а не
на ответницата, последната не е материалноправно легитимирана да отговаря по
предявения иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК, поради което същият се
явява изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените в
настоящото производство деловодни разноски в размер на 300 лв., както и
разноските във връзка с производството по чл. 423 от ГПК, които са в общ размер
на 325 лв.
По тези съображения П.ският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Т.- П.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление
***, представлявано от ***, против В.П.Д. от гр. П.,
ЕГН **********, иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК за признаване за
установено вземането на ищеца за сумата от 233, 92 лв., от които 183, 27
лв. представляващи
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 11. 2015 год. до 30. 04. 2016 год.
и 50, 65
лв. представляващи
лихва за забава за периода
от 04. 01. 2016
год. до 29. 11. 2018
год., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Т.- П.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, да заплати на В.П.Д. ***,
ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер общо на 625 лв.
Настоящото решение е постановено при участието като
трето лице на „Н. ” ЕАД ***.
Решението
подлежи на обжалване пред П.ския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: