Р Е Ш Е Н И
Е
№ 143
гр. Велико Търново, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично заседание на шести юли две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря М.Н.и участието на прокурора от ВТОП Весела Кърчева,
разгледа докладваното от председателя касационно НАХД № 10137/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Касационното
производство е образувано по жалба от *** М.Н. от ВТАК, като пълномощник на З.А.А.
***, срещу Решение № 54/04.04.2023 г., постановено по АНД № 20224120200738/2022г.
по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 20-0268-001093/08.12.2022г. на Началник сектор към ОДМВР Велико
Търново, РУ Горна Оряховица, с което на касатора за нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца.
В
касационната жалба се прави оплакване за неправилност на обжалваното решение
поради нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди
се, че от съда не е взето предвид основното му възражение за несъставомерност
на деянието от субективна страна. В този смисъл се посочва, че съдът неправилно
не е кредитирал показанията на водения от него свидетел, от които се установява,
че деянието не е извършено виновно, тъй като той не е знаел, че номерата на
автомобила са с изтекъл срок на вА.дност, както и кога точно е станало това и
поради това не е знаел, че не следва да го управлява по пътищата, отворени за
обществено ползване. Посочва също, че не е съобразено и обстоятелството, че автомобилът
не е бил с прекратена регистрация и е имал издадено разрешение за ползване на
временните регистрационни табели, както и факта, че проверката е извършена само
два дни след изтичане на срока на вА.дност на номерата. От съда се иска отмяна
на процесното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което
се отмени НП.
В съдебно
заседание, касаторът, чрез процесуалния си представител *** Н., поддържа
жалбата по изложените в същата съображения. Моли за отмяна на решението и
отмяна на НП.
Ответникът
по касация – Началник сектор към ОДМВР – Велико Търново, РУ – Горна Оряховица, редовно
призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по спора.
Представителят
на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на
подадената жалба. Посочва, че ГОРС правилно е изяснил фактическата обстановка
след като е направил задълбочен анА.з на доказателствата и правилно е приложил
материалния закон. Споделя изцяло доводите на съда и предлага решението да бъде
оставено в сила.
Съдът, след
като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за
установено следното:
Жалбата е
подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния
срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл.
63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията
на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета
на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за вА.дността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така
определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира жалбата за неоснователна, тъй като оспореното решение е
вА.дно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
От
фактическа страна Горнооряховският районен съд е приел за установено, че на
11.11.2022г., в 11:35 часа в с. Поликраище, ул. „Васил Левски“ до номер 63 в
посока гр. Велико Търново, З.А.А. управлявал собствения си товарен автомобил „Мерцедес
Спринтер“ с транзитни номера ***, като след спирането му за проверка, от
контролните органи било констатирано, че транзитните номера са с изтекъл срок
на вА.дност, като към момента на проверката автомобилът не е с прекратена
регистрация. За извършеното нарушение е съставен АУАН серия GA №813324/11.11.2022г. за нарушение по чл.140, ал.1, пр.
първо от ЗДвП, връчен в същия ден на нарушителя и подписан без възражения. Въз
основа на съставения АУАН, от Началник сектор към ОДМВР – Велико Търново, РУ –
Горна Оряховица е издадено НП №22-0268-001093/08.12.2022г., като поведението на
нарушителя е квА.фицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от същия закон на водача на нерегистрираното по
надлежния ред МПС са наложени административни наказания „глоба" в размер
на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС" за срок от шест месеца. Наказателното постановление е
връчено на санкционираното лице на дата 13.12.2022 г. и е обжалвано пред Горнооряховския
районен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Въз основа
на така изложената фактическа обстановка районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това лица, в
законоустановените срокове и съдържат всички необходими реквизити по чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН. Съдът е приел, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал МПС по
път, отворен за обществено ползване, с транзитни номера с изтекъл срок на вА.дност,
което се приравнява от законодателя на липса на регистрация по надлежния ред,
задължителна съгласно чл. 140, ал.1 от ЗДвП за движение по пътищата с
обществено ползване. Съдът е намерил за неоснователно твърдението на
жалбоподателя, че нарушението е несъставомерно от обективна и субективна
страна, тъй като към датата на проверката МПС не е било с прекратена
регистрация. В този смисъл е отбелязано, че доколкото в случая е безспорно, че
срокът на транзитните табели, отбелязан в разрешението за временно движение, е
изтекъл преди установеното управляване на автомобила от жалбоподателя, без
собственикът да е извършил постоянна регистрация на МПС според изискванията на
чл.12 и сл. Наредба № I-45/24.03.2000г. или да е поискал издаването на нови в
съответствие с чл.27, ал.4 от същата наредба, то предвид разпоредбата на чл.27,
ал.5 от Наредбата, същите не могат да се ползват. Посочил е, че с изтичането на
указания срок, временните регистрационни табели стават невА.дни, като
срочността на правото е отразена в официалния удостоверяващ правото документ,
както и на самите регистрационни табели, поради което няма как това
обстоятелство да не е било ясно за
жалбоподателя. За неоснователно е намерено и твърдението, че деянието не е
извършено виновно предвид обстоятелството, че друго лице е закупило МПС и се е
занимавало с документацията, като относно тези обстоятелства съдът не е
кредитирал показанията на св.А. А. предвид родствената връзка на лицето и
жалбоподателя и предвид некореспондирането им с приетите писмени доказателства
и обясненията на жалбоподателя, отразени в сведение от 11.11.2022г. С оглед на
това, съдът е намерил, че жалбоподателят е осъществил признаците на нарушение
по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, вкл. и субективните такива, при което правилно е
ангажирана административно-наказателната му отговорност по чл. 175, ал. 3, пр.1
от ЗДвП, като размерът на наложените наказания е в предвидения от закона минимум. На
последно място е посочил, че не са нА.це основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието не разкрива признаците на по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други подобни.
Настоящата
инстанция намира проверяваното решение за правилно.
Законът за
движението по пътищата /ЗДвП/ изисква по пътищата, отворени за обществено
ползване, да се движат моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани /чл. 140, ал. 1/, и предвижда наказание за водачите, които
управляват МПС, което не е регистрирано по надлежния ред /чл. 175, ал. 3, пр.
1/.
Надлежният
ред за регистриране на МПС е редът, предвиден в ЗДвП и Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства /Наредбата/. В случая от събраните по
въззивното дело доказателства категорично се установява, а и не се оспорва от касатора,
че на 11.11.2022г., в 11:35 часа в с. Поликраище, ул. „Васил Левски“ до номер
63 в посока гр. Велико Търново е управлявал собствения си товарен автомобил
„Мерцедес Спринтер“ с транзитни номера ***, вА.дни до 09.11.2022г. По смисъла
на §6, т.18а от ДР на ЗДвП „регистрацията“ се определя като административно
разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо
идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен
номер. Съгласно разпоредбата на чл. 27 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., транзитни табели с регистрационен номер се издават
в някой от предвидените в чл. 27, ал. 1, т. 1-4 случаи. Срокът на вА.дност на
тези табели се посочва в разрешението за временно движение. С изтичане на срока
на транзитните табели, същите не могат вече да се ползват. Така описаната
срочност за транзитните регистрационни табели, удостоверява възможността за
управление на МПС с тях, но само през посочения в разрешението период от време.
Изтичането на срока на вА.дност на транзитните регистрационни табели се
приравнява на липса на регистрация по надлежния ред. Следователно като е
управлявал лек автомобил с транзитни регистрационни табели с изтекъл срок към
датата и часа на проверката, касаторът на практика е управлявал нерегистрирано
МПС по смисъла на закона.
Неоснователно
се твърди несъставомерност на деянието от субективна страна поради липсата на виновно
поведение от негова страна предвид незнанието за изтеклата вА.дност на
регистрационните табели. В случая за издадените временни регистрационни табели
с номер ***, на касатора, като собственик на товарен автомобил „Мерцедес
Спринтер“, е било издадено разрешение за временно движение № *********, в което
изрично е записано, че вА.дността на табелите е до 09.11.2022г. С връчването на
този документ, същият безспорно е запознат със срока на вА.дност на табелите,
който срок е посочен и на самите регистрационни табели. Отделно от това, в даденото
сведение по време на полицейската проверка същият е заявил, че не е обърнал
внимание, че са изтекли временните номера. В тази връзка правилно съдът не е
кредитирал показанията на свидетеля А. А., защото те са в колизия с изявлението
на касатора и със събраните по делото писмени доказателства. Последните сочат,
че касатора е бил наясно с обстоятелството, че табелите са с определен срок на
вА.дност, поради което недостоверно е твърдението на свидетеля А., че процесното
превозно средство само е регистрирано на името на касатора, като той не се е
занимавал с документацията на МПС и не е знаел за изтеклата регистрация. Следователно
касатора не само е имал задължението като всеки водач /независимо дА. е
собственик, ползвател на правно основание или инцидентно шофира/ по силата на
чл.4 от Правилника за приложение на ЗДвП преди да предприеме управление да се
увери, че автомобилът е изряден по отношение на техническо състояние и
регистрация, но и е знаел за временната му регистрация. Оттук произтича
изводът, че деянието му е извършено виновно, независимо дА. вината му е под
формата на умисъл или непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН,
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а
такова предвиждане не е нА.це по отношение на нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Предвид
горното настоящият касационен състав намира, че оплакванията, така както са
формулирани и изложени в касационната жалба, са неоснователни, защото не се
оправдават фактически и от гледище на закона. Съобразно горното, касационната
жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и като такова следва да
се остави в сила.
Не се
претендират разноски от ответника по касация и такива не следва да бъдат
присъждани.
Водим от
горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл.
63в от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
54/04.04.2023г., постановено по АНД № 20224120200738/2022г. по описа на Районен
съд – Горна Оряховица.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.