М О Т И В И
на
ПРИСЪДА № 214, постановена на 18.12.2017г.
по НОХД № 3038 от 2017 г.
по описа на Старозагорския
Районен съд
С обвинителен акт, въз основа на който
е образувано настоящото съдебно производство, Районна прокуратура – град Стара
Загора обвинява подсъдимия Х.И.Х.,
роден на *** г. в гр. Нова Загора, живущ ***, б, български гражданин, ЕГН **********,
в това че:
На 27.04.2017 г. в с. Я, общ. О, обл. Стара Загора,
в условията на продължавано престъпление, на два пъти
не изпълнил Заповед за незабавна
защита от 15.02.2017 г., издадена по гр. дело № 935/2017 г. по описа на
Районен съд - Стара
Загора, която го задължава да
се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо , , Х. И. и
Тодор Неделев И., както и му
забранява да приближава
жилището на семейството
в с. Ястребово, общ. Опан, за
срок от 6
месеца, като:
- на 27.04.2017 г. упражнил
физическо насилие спрямо и Е.Х.И.-
дърпал и ,
извивал ръката и нанасял
удари на.... ;
- на
27.04.2017 г. влязъл в
жилището на…. и
на семейството й в с. Я,
общ. О, обл.Стара Загора - престъпление по чл.296, ал.1, предложение трето, във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура –град Стара Загора поддържа изцяло предявеното обвинение
по отношение на подсъдимия. Пледира на същия да бъде наложено наказание при
условията на чл.58а, ал.1 от НК, а именно „лишаване от свобода” в размер около
15 месеца, който размер да бъде получен съответната редукция на наказанието с
1/3. Предлага да бъде определен първоначален ОБЩ режим на изтърпяване на
наказанието. Пледира за определяне и налагане на едно общо и най-тежко
наказание на подсъдимия измежду наказанията наложени с настоящия съдебен акт и
наказанието определено по друго наказателно дело, което да се изтърпи при
първоначален общ режим, като се приспадане времето, през което подсъдимият бил
задържан, съответно да се вземе предвид и изтърпяната до момента част от
другото наказание.
Подсъдимият признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява съгласие да не
се събират доказателства за тези факти, съответно да не се провеждат разпити на
свидетелите. Изразява съжаление за постъпката си и моли съда за налагане на
най-лекото възможно наказание.
Защитника на подсъдимия, също пледира
за възможното минимално наказание, което да бъде наложено при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства.
От
събраните в хода на наказателното производство писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Подсъдимият Х. И. Х. живеел на семейни начала със св. в с. Я, общ. О. С тях
живеели и децата на св.
Я- , Х.И. и , от които св. и И.
били припознати от обвиняемия. Отношенията
между подсъдимия и св. били обтегнати
по повод на
нееднократни случаи на
упражнявано от страна на подсъдимия
насилие спрямо свидетелката.
През февруари 2017г след
упражнено насилие спрямо
непълнолетната им дъщеря
(р.27.06.2001г), св. подала до Районен съд-
Стара Загора молба по
закона за защита
от домашното насилие и по образуваното гражданско дело №
935/2017г, Районен съд – Стара Загора издал заповед за незабавна
защита от 15.02.2017г, с която
на осн. чл. 18, ал.І
от ЗЗДН задължил Х.И.Х. да се
въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо св. и децата , Х.И. и . Също така със заповедта
подсъдимият бил отстранен от
жилището в с. Я, общ. Опан и
му било забранено да приближава жилището
на семейството в
с. Я, общ. О за
срок от 6 месеца. В заповедта
на подсъдимия Х. било разяснено, че при
неизпълнение на вменените му задължения
ще бъде уведомена
прокуратурата. Заповедта била
изпратена незабавно до 01 РУ-Стара Загора за изпълнение. На следващия ден- 16.02.2017г, св. -младши полицейски
инспектор от 01 РУ-
Стара Загора запознал дееца с издадената заповед за защита
и нейното съдържание, като му я и
прочел. След като му разяснил
всички обстоятелства по
издадената заповед за
защита, св. П. Т.
предупредил обвиняемия да спазва заповедта, като му съставил и протокол
за предупреждение от 16.02.2017г.
Така издадената Заповед
за защита действала
до 05.05.2017г когато
по делото била нова
заповед, с която се допълвали обектите, които подсъдимият
нямал право да приближава. Междувременно, след като заповедта му била
разяснена, Х. заминал за Гърция.
На 27.04.2017г се върнал
в страната и пристигнал
в с. Я. Около 18.30-19.00 часа
в центъра на
селото видял дъщеря
си – св. , хванал я за
ръката и и казал
да върви бързо с
него. Св. И. му казала да не я
стиска, но въпреки това
обвиняемият продължил да я
дърпа и я завел
до барче в центъра
на селото, където
била седнала св. . Продължавайки да държи
за ръка св. , обвиняемият отишъл
до св. ,
хванал и нея за ръката и я извил. Дърпайки двете
свидетелки, ги накарал да
отидат до ъгъла на близкия магазин,
където били саковете
му с багаж,и ги накарал да клекнат,
като преровил чантата
на св. Я и я
ударил два пъти- по главата и
по тялото. Впоследствие
св. Я. и св. И. успели
да се освободят
от обвиняемия и побягнали към магазина,който бил
до споменатото заведение
в центъра на
селото. Св. Я помолила св. Р.
Д, който замествал продавачката,
да ги скрие
от обвиняемия, и св. Д ги скрил
в едно помещение
до магазина, където
останали докато пристигнал
брата на св. .Междувременно лица, които станали очевидци на упражненото
от обвиняемия насилие,
подали сигнал до
телефон „112“ и на
място били изпратени
служителите на 01 РУ-
Стара Загора –св. К. В. и колегата му Д. С. Г. Св. Я. посрещнала
полицейските служители до
магазина и им
обяснила , че обв. Х. я е блъснал
на земята и дърпал
за ръката, като посочила,че
същият се намира
в момента до училището
в селото. Полицейските служители
действително намерили там обв. Х.
и му съставили протокол за полицейско
предупреждение, а св. се прибрала
в дома си , придружавана от брат си.
Половин час по-късно
обвиняемият се обадил по
телефона на св. Я
и заявил,че ще
дойде в дома и, въпреки, че последната
му напомнила за издадената
Заповед и протокол за
предупреждение. След като св. Я видяла
обвиняемия в непосредствена близост
до дома и, се обадила на тел. 112 и на място били изпратени относно св.К и колегата
му-Г. Междувремен-но подсъдимият Х., влязъл в дома на свидетеля, но тъй като
имало и др. присъстващи
лица, поискал от св.Я да отидат сами в друга стая. Последната отказала,
тъй като се страхувала да не
и посегне отново. На
място пристигнали св. К и
колегата му Г,
които отвели Х. и същият бил задържан
за срок до 24
часа в 01 РУ-
Стара Загора.
Гореизложената
фактическа обстановка се възприе за безспорно установена на основание
чл.373, ал.3 от НПК, като съдът прие, че направените от подсъдимия
самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, приложени по досъдебно производство № 1959-зм-331/2017
г. по описа на Първо Районно управление при ОД на МВР – Стара Загора: уведомление
за образуване на бързо производство от 28.04.2017 г.; постановление на Районна
прокуратура – Стара Загора от 05.05.2017 г.; 2 бр. протоколи за предупреждение
от 17.04.2017 г.; постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение от 28.04.2017 г.; декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние от 28.08.2017 г.; протокол за разпит на свидетел Н.Н.Я.от
28.04.2017 г.; протокол за разпит на свидетел Е.Х.И.от 28.04.2017 г.; протокол
за разпит на свидетел К.В.К.от 02.05.2017 г.;
протокол за разпит на свидетел Р.Г.Д.от 11.05.2017 г.; протокол за
разпит на свидетел И.З.Н.от 19.06.2017 г.; протокол за разпит на свидетел Ж.П.Г.от
02.06.2017 г.; искане и справка за съдимост, рег. № 1403/28.04.2017 г.; заповед
за незабавна защита от 15.02.2017 г. по гр.дело № 935/2017 г. по описа на
Районен съд – Стара Загора; протокол за предупреждение от 16.02.2017 г.;
протокол за предявяване на разследване от 27.06.2017 г.; постановление на
Районна прокуратура – Стара Загора от 24.07.2017 г.; протокол за разпит на
свидетел П.С.Т.от 05.09.2017 г.; заповед за защита от домашно насилие от
23.05.2017 г. по гр.дело № 935/2017 г. по описа на Районен съд – Стара Загора;
протокол за предявяване на разследване от 11.09.2017 г.; протокол за
предявяване на досъдебно производство от Районна прокуратура – Стара Загора на
13.10.2017 г.
Предвид гореизложеното, съдът счита
за безспорно установено, че подсъдимият осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 296,
ал.1, предл. 3-то, вр. чл. 26, ал.1 от НК, както следва:
От обективна страна, установи се, че подсъдимият
Х.И. Х., като на
27.04.2017г в с. Я, общ. О, обл.Стара
Загора, в условията на продължавано престъпление, на два пъти не
е изпълнил Заповед за незабавна защита от
15.02.2017г издадена по гр. дело
№ 935/2017г по описа на
Районен съд-Стара Загора, която
го задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо , , Х.И. и Т Н И., както и му забранява да приближава
жилището на семейството
в с. Я, общ. О, за срок от 6
месеца, като:
На 27.04.2017г упражнил физическо насилие спрямо и - дърпал и ,
извивал ръката и нанасял
удари на .
На 27.04.2017г.
влязъл в жилището
на и
на семейството и в с. Я,
общ. О, обл.Стара Загора.
Деянието е извършено от подсъдимия
виновно, при пряк умисъл. Наличието
на такъв умисъл се установява по несъмнен начин от факта, че още при
осъществяване на деянието подсъдимият осъзнал обшественоопасния характер на
деянието и неговите последици и целял настъпването им, тъй като знаел, че са му
наложени съответни мерки по закона за защитаот домашното насилие и нарушил
вмененото му относно извършване прояви на домашно насилие.
Съобразно разпоредбата
на чл.2, ал.1 от
Закона за защита от домашното насилие ДОМАШНО НАСИЛИЕ е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство. Такива актове на физическо
насилие се явяват
дърпането на св.
Янкова и Иванова, извиването на
ръката и ударите на св. Янкова.
Подсъдимият бил осъждан, но бил реабилитиран. Спрямо подсъдимия
е налице и друго наказателно
производство –НОХД № 2562/2017г
на РС- Стара Загора
с предмет деяния, извършени в условията
на съвкупност с деянието, предмет на
настоящото дело. Видно от
последно изготвената справка за съдимост, същият бил осъден с влязла в сила на
25.10.2017г. присъда по това дело, като му било наложено общо и най-тежко
наказание измежду наказанията определени с тази присъда, като бил осъден на лишаване
от свобода в размер на две години, при първоначален общ режим. Макар, че и
двете деяния предмет на посоченото друго дело са извършени на 15.05.2017г.,
т.е. преди да бъде осъден с влязла в сила присъда за което и да е от тях,
констатацията, че били извършени в условията на реална съвкупност с престъплението
по настоящото дело е отрицателна предпоставка за прилагане института на
административното наказване по настоящото производство, с оглед разпоредбата
на чл.78а, ал.7 от НК, в която една от цитираните пречки подсъдимият
да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му
се наложи административно наказание е именно хипотезата на „множество престъпления”.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с двата принципа в
наказателноправната ни система- ПРИНЦИПА на ЗАКОНОУСТА-НОВЕНОСТ и ПРИНЦИПА на
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ на наказанието.
Съгласно първият принцип, за
извършеното от подсъдимия престъпление, в специалния текст на НК, се предвижда наказание
лишаване от свобода до три години или глоба до 5000 лева.
Съгласно вторият принцип, Съдът обсъди
обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, както и всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 54 от НК.
Смекчаващо отговорността обстоятелство е изразеното критично отношения на
подсъдимия, както и чистото му съдебно минало към датата на инкриминираното
деяние.
Отегчаващо обстоятелство са факта, че процесното престъпление било извършено
в условията на продължавано престъпление, което включва в състава си две
отделни прояви на подсъдимия, а наред с това в условията на реална съвкупност
било извършено и друго при това тежко умишлено престъпление, за което
подсъдимият бил осъден в друго наказателно производство.
При съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства, съдът прие, че на подсъдимия следва да се определи
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, тъй като според съда определяне на наказание
глоба, не би довело до постигане целите на наказанието визирани в чл.36 от НК,
а именно да се поправи и превъзпита
дееца към спазване на законите и добрите нрави, да му се попречи да извършва
престъпления, както и да се въздейства предупредително на останалите членове на
обществото. При тези констатации единственото справедливо наказание се явява
лишаването от свобода. С оглед обсъдените по-горе обстоятелства визирани в
чл.54 от НК, съдът намира, че справедливо и съразмерно на тежестта на
престъплението е наказанието “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, което
намали с 1/3 / една трета/, съобразно императивното правило на разпоредбата на
чл.58а, ал.1 от НК, при което съдът наложи наказанието в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА. С така наложеното наказание, съдът намира,
че ще се осъществят целите на генералната и специалната превенция, визирани в
чл.36 от НК. Съдът като взе предвид, че за постигане целите на наказанието,
съгласно чл.36 от НК и преди всичко за превъзпитаване на дееца към спазване на
законите и добрите нрави е необходимо наказанието определено за извършеното
престъпление да бъде изтърпяно от лицето, счита, че институтът на условното
осъждане, на основание чл.66, ал.1 от НК в настоящият случай е неприложим.
При положение, че не е налице нито една
от хипотезите на чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС за определяне на първоначален строг
режим на изтърпяване на наказанието, съобразно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3
от същия закон, съдът определи първоначален ОБЩ режим. Съгласно действащата
редакция на закона вида на заведението, където се изтърпява наказанието
лишаване от свобода не се определя от съда, поради което и не бе определен с
настоящия съдебен акт.
С настоящия съдебен акт, на основание
чл.25, ал.1, във връзка с чл.23, ал.1 от НК, съдът определи едно общо наказание
на подсъдимия Х.И.Х., със снета по делото самоличност, измежду наказанията,
наложени по настоящото дело, както и по НОХД № 2562/2017 г. по описа на Районен
съд – Стара Загора, като наложи най-тежкото от тях, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 2 (две) години, което да изтърпи при
първоначален „общ” режим. Съобразно
указаното в нормата на чл.25, ал.2 от НК, бе приспадната изтърпяната част от
наказанието „Лишаване от свобода”, наложено по НОХД № 2562/2017 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, а
на основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК бе приспаднато и времето, през което
подсъдимият Х.И.Х. бил задържан на каквото и да е основание по смисъла на НПК в
наказателното производство по НОХД № 2562/2017 г. по описа на Районен съд –
Стара Загора, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода.
Водим от горните мотиви, Съдът
постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: