Р Е Ш
Е Н И Е
№...........................................2022г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично заседание на двадесет и трети ноември 2022г., в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
С участието на секретаря Веселка Крумова,
като разгледа докладваното
от съдията адм.дело № 1948/2022г.
по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.186 ал.4 от ЗДДС вр.чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Лима 77“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, ж.к.***, представлявано от Ж.С.Й., против Заповед № 145-ФК/16.08.2022г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ Варна, Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл.186 ал.1 т.1 б „а” от ЗДДС на
дружеството е наложена Принудителна административна мярка /ПАМ/ запечатване на
стопанисван от същото търговски обект: павилион „***“, находящ се в гр.Варна, ул.“***“, Крайбрежна алея; и забрана за достъп до него за
срок от 14 дни.
В жалбата и в уточняваща молба от 23.08.2022г. се
подържа, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена при допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, при неправилно прилагане на материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Поддържа се, че нарушението е
извършено без умисъл или цел да се нарушава данъчната дисциплина, като освен
това касовият бон е бил издаден при завършване на покупката, което
обстоятелство не е отчетено от административния орган. Твърди се, че ако бъде
затворен търговския обект, това ще доведе до значителни вреди за дружеството
/предвид съхраняваните в същия бързоразвалящи се храни и нереализиране на
приходи през този период/, поради което и не би довело до постигане на целите,
които се преследват с налагането на ПАМ. На изложените основания се моли отмяна
на оспорената заповед. В съдебно заседание не се явява представител и не
изразява становище по съществото на спора.
Ответникът
– Началник отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, редовно призован, не се
явява. В
депозирани по делото писмени бележки, чрез процесуален представител – ст.ю.к.
Р.Георгиева жалбата се оспорва като неоснователна. Изложени са съображения за
законосъобразност на оспорената заповед, по мотивите изложени в нея и предвид
обстоятелството, че нарушението не оспорва, а с него се засягащо утвърдения
законов ред на данъчна дисциплина, при констатиране на което органът действа
при условията на обвързваща компетентност. Твърди се, че срокът на наложената ПАМ е
съобразен с принципа на съразмерност, както и с целяната от закона превенция за
преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта /укриване на приходи и
отклонение от данъчно облагане/, като за определянето му изрично са изложени
мотиви. Претендира се присъждане на разноски по делото – ю.к.възнаграждение.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено
следното:
По допустимостта:
Жалбата е
подадена от надлежна страна, в срока по чл.149 от АПК и при наличието на правен
интерес, поради което се явява допустима за разглеждане.
По основателността:
На 12.08.2022г. органи на приходната
администрация при ЦУ на НАП, ТД „ФК“ извършили проверка на
търговски обект - павилион
„***“, находящ се в гр.Варна, ул.“***“, Крайбрежна алея,
стопанисван от „Лима
77“ ЕООД. На посочената дата,
в 12.55ч. в
обекта е извършена контролна покупка на стоки /2 бр. бургери, 2 бр. айрян/ на
обща стойност 30.98 лв., заплатена в брой. Плащането е прието от продавач-консултант
Деница Иванова, като за покупката не е издаден фискален бон от въведеното в
експлоатация и работещо в обекта ФУ. В хода на проверката са събрани: дневен
финансов отчет, КЛЕН от ФУ в обекта, опис на касовата наличност, декларация от
заето лице и отчет от ФП, всички към датата на проверката - 12.08.2022г.
Резултатът от проверката е обективиран в Протокол № 0060683/12.08.2022г., в който е посочено, че за
извършената контролна покупка не е издаден касов бон.
Процесната заповед е
издадена въз основа резултатите от проверката и събраните в хода на същата доказателства, като е прието, че нарушението изпълнява
състава на чл.25 ал.1 т.1, вр. чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, вр. чл.118 ал.1 т.1 от ЗДДС, поради което са налице основания за налагане на ПАМ по чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС.
В заповедта са
изложени мотиви, че срокът на запечатване в конкретния случай е определен съобразно значимостта на охраняваните обществени
отношения, като са взети предвид: 1.вида и тежестта на нарушението – неиздаване на ФКБ и
стойността на нерегистрираната продабжа – 30.98 лв.; 2.последиците от нарушението –
отклонение от данъчно облагане; 3.местоположението на търговския обект – в областен град, на
оживена през активен летен сезон, крайбрежна алея със значителен човекопоток;
4.установена при проверката положителна разлика между фактическа и касова
наличност на паричните средства, в размер на 31.02 лв.; 5.неправилно отчитане
на част от продажбите във ФУ в група „Г“ с данъчна ставка 9 на сто; 6.наличието
на непогасени публични задължения в размер на 1 081.90 лв. към 16.08.2022г.
Посочено е, че срокът е съобразен с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразни практики в обекта и осигуряване на възможност да се създаде
необходимата за това организация. Както и че с изпълнението на ПАМ ще се
защитят важни обществени интереси, като се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения.
С
преписката са представени АУАН № F672375/22.08.2022г. и АУАН № F672385/22.08.2022г. за констатираните с
Протокола за извършена проверка № 0060683/12.08.2022г. нарушения за неиздаден касов бон, квалифицирано в същия като такова по чл.25 ал.1 т.1 и по чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ вр. чл.118 от ЗДДС и за отчитане на продажби като такива то
група „Г“ – нарушение по чл.27 ал.2 от същата Наредба.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Заповедта е
издадена от компетентен орган съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС, предвид и
представените: Заповед
№ ЗЦУ-1148/25.08.2020г.
и Заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020г. на Изп.директор на НАП, като е постановена и в изискуемата от закона писмена форма,
поради което съдът приема, че същата не страда от пороци водещи до нейната
нищожност.
Заповедта
съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава,
наименование на акта, адресат, разпоредителна част определяща правата и
задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение на ПАМ, срок и ред за
обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
Същата съдържа фактически и правни
основания, като е посочено, че се издава на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС
вр. чл.25 ал.1 т.1 и по чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ вр. чл.118 от ЗДДС.
Съгласно
разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/2006г. всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен при изрично предвидените в закона изключения. В случая
административното производството е образувано за нарушение на ЗДДС свързано
именно с регистриране и отчитане на продажбите и за този вид нарушения,
разпоредбата на чл.185 ал.1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или
имуществена санкция. Отделно от това, независимо от предвидените глоби и
имуществени санкции, нормата на чл.186 ал.1 т.1 б. „а“ от ЗДДС регламентира
налагането на ПАМ запечатване на обект за срок до един месец, спрямо лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл.118 ал.3 от ЗДДС
фискалната касова бележка е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на
стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер,
с банкова кредитна или дебитна карта, издаден от въведено в експлоатация
фискално устройство, от одобрен тип, в случая – фискално устройство с
конкретизиран в атакуваната заповед модел и ИН. Издаването на такава фискална
бележка е задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги в
търговски обект по аргумент от чл.25 ал.1 т.1 вр. чл.3 от Наредба № Н-18/2006г.
Описаната по-горе
фактическа обстановка относно неотчетена в обекта продажба чрез издаванена ФКБ,
се установява по безспорен начин от обсъдените във фактическата част на настоящото решение писмени
доказателства. Видно
от същите продажба е
извършена, цената е заплатена и не е издадена фискална касова бележка. Освен това, констатираното
нарушение не се и оспорва от оспорващото дружество, което ясно личи от
изложените в жалбата твърдения.
Предвид горното,
съдът намира, че в случая безспорно е осъществен състава на чл.186 ал.1 т.1
б.“а“ от ЗДДС, основанието на което е наложена процесната ПАМ. В този случай административният орган действа при
условията на обвързана компетентност и няма право на преценка по същество дали
да наложи ПАМ или не, без значение каква е стойността на покупката, за която
не е издаден касов бон.
Независимо
от горното, съдът намира жалбата за основателна. Посочените в оспорвания акт
мотиви относно определяне на срока на ПАМ са недостатъчни, общи и лишени от
конкретика, поради което водят до невъзможност да се прецени съответствието на
целта на административния акт с целта на закона като критерий за
законосъобразност на акта в неговата цялост.
Макар и
формално да има изложени мотиви, същите не съдържат обосноваване на
обстоятелството как тежестта на конкретното нарушение обуславя определянето на
срок на ПАМ за 14 дни. Не може да се приема, че срокът е обусловен единствено
от посочването на факти за конкретния нарушител, предметът му на дейност,
предлагани стоки, взаимоотношенията му с фиска до този момент, фактите относно
обекта – местоположение. Липсват мотиви относно утежняващите или смекчаващите
обстоятелства, имащи връзка с нарушението. Липсва съотнасяне на посочените от
органа обстоятелства към релевантни за спора факти, имащи значение за
определяне тежестта на конкретното нарушение (като например реализирания оборот
до момента, с оглед стойността на предлаганите услуги, разлика между касова и
фактическа наличност към определен момент от работното време, за която разлика
да има данни, че е поради неиздаване на фискален касов бон за извършени
продажби, респ. причините за тази разлика, съпоставка с оборота в други дни и
др.) и оттам - към срока, за който се налага мярката. Определеният 14-дневен
срок на ПАМ по никакъв начин не е обоснован от органите по приходите с тежестта
на конкретното нарушение, извършено от оспорващото дружество, както и с обстоятелствата,
при които е извършено.
Така
например не е ясно по какъв начин местонахождението на търговския обект
обосновава само по себе си необходимост от „осигуряване защита на обществения
интерес, като се предотврати възможността за извършени на нови нарушения“. От
мотивите в оспорената заповед не става ясно и как евентуално извършване и на
друго нарушение на данъчното законодателство, обуславя определянето на по-дълъг
срок на ПАМ, която в случая органът налага за неиздаването на фискален касов
бон. Неясно е и как точно се отразяват на преценката за определяне на срока на
мярката посочените в оспорваната заповед стойността на отчетената продажба от
контролната покупка, или установената разлика в касовата наличност, която между
другото е именно стойността на неиздадения касов бон. Също така бланкетно е
посочено, че задълженото лице има изискуеми публични задължения, без да е
конкретизирано по какъв начин това обстоятелство обуславя налаганетонато на ПАМ
именно за този срок, още повече при задължения към фиска от около 1 000 лв. Не
става ясно и каква „промяна в организацията на дейността в конкретния обект“ е
необходима да се извърши и то за срок от 14 дни.
Както
беше посочено и по-горе, изброяването е формално и не способства за
установяване от съда на конкретните съображения за определяне именно на срок на
мярката 14 дни.
Следва да се
посочи и това, че доколкото липсва презумпция, че във всеки един случай
продължаването на търговската дейност в обекта ще бъде в нарушение на
изискванията за отчитане на продажбите, запечатването на търговския обект в
случая не може да бъде оправдано единствено с мотива „за предотвратяване на
други нарушения от същия вид“.
Излагането само на
бланкетни мотиви се приравнява на липса на такива и съставлява нарушение на
административнопроизводствените правила, обуславящо незаконосъобразност на
оспоресния акт.
Отделно
от горното, с оглед конкретната фактическа обстаноновка, съдът намира, че
обжалвания акт е издаден в нарушение на един от основните принципи в
административното правораздаване – принципа за съразмерност, регламентиран в
чл.6 от АПК. При постановяване на процесната заповед административният орган е
дал привес на защита на обществените отношения, без да извърши преценка и да
постанови акта си при наличието на баланс на личните и обществените интереси. В
хода на проверката не са събрани доказателства, а в заповедта липсва анализ,
който да установява, че вредите за наказаното лице от запечатване на обекта и
преустановяване работата на дружеството за срок от 14 дни, са явно съизмерими с
преследваната от закона цел.
Ответникът
не е отчел конкретната фиктическа обстановка, в т.ч. и липсата на други
констатирани от същото дружество нарушения от този вид, както и отношението на
търговеца, който не отрича допуснатото такова, заявява, че същото е инцидент и
изказва съжаление.
Налагане
на тази мярка за срок от 14 дни би било оправдано в случай на повторно
констатиране на нарушение от същия вид, тъй като ще е налице индиция, че
по-краткия срок не е довел до реализиране целите на ПАМ.
Предвид изложеното,
съдът намира, че оспорената заповед е издадена в противоречие с принципа на съразмерност,
уреден в чл.6 ал.5 от АПК и в
ЕКЗПЧОС, доколкото запечатването на
процесния търговски обект, за срок от 14 дни, засяга съществено правната сфера
на жалбоподателя и е явно несъизмеримо с преследваната от закона цел. Тоест,
дори да се приеме, че са налице мотиви за прилагане на процесната ПАМ по
отношение на срока, то несъответствието с принципа на съразмерност влече
материална незаконосъобразност на оспорения акт.
Предвид
изложеното съдът приема, че оспорената заповед е издадена
при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и при несъответствие на целта на
закона, с оглед на което се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Жалбоподателят
не е направил искане за присъждане на разноски, поради което въпреки изхода на
спора, такива не му се следват.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед № 145-ФК/16.08.2022г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна,
Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на „Лима 77“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, ж.к.***, представлявано от Ж.С.Й., на основание чл.186 ал.1 т.1 б „а” от ЗДДС е
наложена е наложена принудителна административна мярка запечатване на стопанисван
от дружеството търговски обект: павилион „***“, находящ се в гр.Варна, ул.“***“, Крайбрежна алея; и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: