№ 2502
гр. Варна, 01.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501243 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе в предвид, следното:
Производството е по реда чл.413 от ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от ”Ти Би Ай Банк” ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54,
представлявано от Александър Чавдаров Димитров и Николай Георгиев Спасов, действащи
чрез юрк.С. С., против Разпореждане №11747 от 04.04.2022г. по ч.гр.д.№572/2022г. по описа
на Районен съд Варна, в частта с която е оставено без уважение Заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК и изпълнителен лист, срещу К. П. СТ., с ЕГН **********, с настоящ адрес: с.П.,
ул.“Л.“ №**, вх.*, ет.*, в качеството му на длъжник по Договор за потребителски кредит
№**********/11.12.2018г., за сумата от 470.50лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 15.07.2019г. до 06.01.2022г.
Във въззивната частна жалба, се поддържа, че разпореждането е незаконосъобразно и
неправилно. Оспорват се изводите на съдът за противоречие на част от клаузите на договора
с разпоредбите на ЗПК, като са развити подробни съображения за характера на
възнаградителната лихва, респективно на обезщетението за забава в контекста на
процесният договор, като се сочи относима съдебна практика. Поддържа се, че съгласно
чл.9.4 и чл.15.1 от договора за кредит при просрочие потребителят дължи и “лихва за
просрочие“ в размера на законната лихва, върху размера на просрочената сума. Сочи се, че
към момента на сключване на договора, законната лихва е в размер на Основният лихвен
процент + 10 пункта надбавка, като ОЛП се определя от БНБ, а размерът на законната лихва
се определя с Постановление на МС. Сочи се още, че ако кредитополучателят е допуснал
просрочие на дължимите от него плащания, той дължи на кредитора и законната лихва
върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието-от датата на падежа, до
датата на ефективното изплащане на сумата. Моли са за отмяна на атакуваният съдебен акт
и постановяване на нов, с който се уважи искането за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по отношение на процесната сума от 470.50лв.
Съдът, след като обсъди доводите на заявителя и прецени доказателствата по делото,
намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против
1
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба, е неоснователна, като съображенията за това
са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.2 от ГПК, незабавно изпълнение на издадената
заповед за изпълнение, чрез издаването на изпълнителен лист се допуска, ако представеният
документ по чл.417 от ГПК е редовен от външна страна и ако удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника. Освен на специфичните изисквания за издаване на
заповед за незабавно изпълнение, заявлението за това, следва да отговаря и на общите
изисквания за редовност визирани в чл.410, ал.2 и чл.411, ал.2 от ГПК.
В конкретния случай жалбоподателят претендира издаване на заповед за изпълнение
и допускане на нейното незабавно изпълнение, въз основа на документ по чл.417, т.2 от
ГПК-документ и извлечение от счетоводни книги, с които се установява вземания на банка
по Договор за потребителски кредит №********** от 11.12.2018г. по отношение на
процесната сума от 470.50лв. се претендира, че същата съставлява обезщетение за забава за
периода от 15.07.2019г. до 06.01.2022г. Според твърденията изложени в уточнителната
молба от 21.02.2022г. въпросното обезщетение за забава върху просрочената главница, се
формира от допълнителното възнаграждение за срока на забавата в размер на договорният
лихвен процент от 22 % и обезщетение за забавено плащане ОЛП + 10 пункта, или сумарно
в размер на 32 %. С последваща уточнителна молба от 25.03.2022г., заявителят сочи, че при
просрочие, потребите дължи лихва за просрочие в размер на законната лихва, върху размера
на просрочената сума за периода на просрочието. С частна жалба, се навеждат твърдения, че
процесната сума, всъщност включва допълнително начислено възнаграждение /граждански
плод/ за ползваният от потребителя ресурс за срока на забавата в размер на договорната
/възнаградителната/ лихва, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Така описаните фактически твърдения на заявителя не кореспондират със
съдържанието на заявлението му и освен това страдат от вътрешно противоречие, което по
същество е довело до правилен извод за неоснователност на заявлението в процесната част.
Вярно е, че кредитора разполага с право да получи допълнително възнаграждение за
ползваният от потребителя паричен ресурс извън срока на индикативният погасителен план,
т.е. след падежа на съответната анюитетна вноска до момента на погасяването й. Но това
право всъщност е претенция за реално изпълнение, чрез заплащане на уговорената
възнаградителна лихва за действителният срок на ползване на кредита, а не за обезщетение
поради неизпълнение /забавено изпъление/, каквото представлява мораторната лихва.
Включването на тези два компонента /възнаграждение и обезщетение/ в заявлението като
обща претенция за обезщетение за забава, както и дефинирането на тази претенция в
уточнителната молба от 21.02.2022г., като сбор от договорният лихвен процент и законната
лихва, общо в размер на 32 %, е довело до законосъобразния към този момент извод на
заповедният съд, за частична неоснователност на заявлението, поради противоречие с
разпоредбата на чл.33 от ЗПК.
Доводите изложени едва в частната жалба, който имат характер на пояснение на
претенцията, макар и да дават яснота за основанието на претендираното вземане, не са в
състояние да мотивират отмяна на атакуваният съдебен акт, тъй като оставя неяснотата по
отношение на размера на вземането. По конкретно не е ясно върху какви главници и за
какви периоди, са начислявани възнаградителна лихва и мораторна /законна/ лихва,
съответно какви са размерите на всяко вземане. В тази връзка следва да се отчете и
наличието на стабилизирано разпореждане, с което частично е отхвърлена претенцията за
главница, която е участвала в цялост при първоначалното изчисление на процесното
вземане. Следва да се отчете още, че е налице припокриващ се период /15.07.2019г.-
12.12.2021г./, през който се претендират едновременно възнаграждение /договорналихва/ и
обезщетение за забава, като в последното, както се посочи по-горе са включени
2
възнаградителна и законна лихви.
Неяснотата по отношение на горепосочените обстоятелства води до неяснота относно
правопораждащите юридически факти, от които заявителят черпи предявеното субективно
право и едновременно с това препятства правото на защита на длъжника, поради
невъзможност да прецени дали е носител на процесното задължение, съответно дали да
оспори вземането. Ето защо е налице отхвърлитено основание по смисъла на чл.410, ал.2 от
ГПК, въвеждащ изискване предметното съдържание на заявлението да отговаря на
изискванията на чл.127, ал.1 от ГПК, а имено претендираното парично вземане да бъде
очертано с всички правноиндивидуализиращи белези до степен отговарящи на изискванията
за редовност на искова молба, в това число недвусмислено посочване на вида на вземането,
неговото основание и размер.
В заключение въззивният състав на съдът намира, че атакуваното разпореждане на
районният съд, е законосъобразно и правилно, и като такова, следва да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №11747 от 04.04.2022г. постановено
по ч.гр.д.№572/2022г. по описа на Районен съд Варна, в частта, с която е
оставено без уважение Заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
и изпълнителен лист на ”Ти Би Ай Банк” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-
54, представлявано от Александър Чавдаров Димитров и Николай Георгиев
Спасов, против К. П. СТ., с ЕГН **********, с настоящ адрес: с.П., ул.“Л.“
№**, вх.*, ет.*, за сумата от 470.50лв., представляваща мораторна лихва за
периода 15.07.2019г.-06.01.2022г. върху непогасената главница по Договор за
потребителски кредит №********** от 11.12.2018г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3